choveshkata.net

Thu Apr 02, 2015 10:54 am Re: За Филмите и Хората... Thu Apr 02, 2015 10:54 am Re: За Филмите и Хората...
Обзорната статия „Какво се случва със и във фантастичните сериали – 3“ на Наско съдържа доста препоръки за прегладнелите. ;)

Моите впечатления:

Въпреки че ми е трудно да вмествам сериали в само-24-часовия си ден (но пък откакто ограничих все по-безинтересното ми кино, стана по-лесно :D), след горещи препоръки от автора изгледах Touch . Вторият сезон дегенерира в нещо, нагарчащо на бруталиите в Heroes – но първият наистина беше явление: как постигаш усещането за топло докосване, когато главният ти герой изобщо не позволява да го докосват? Темата за свързаността ми е много любима – и рядко съм виждал творба, в която да е разиграна толкова пластово и динамично.

В обратния край на спектъра ми се подреди „Демоните на Да Винчи“. Да, главният му герой е брилянтен – но не ми създава АБСОЛЮТНА НИКАКВА емпатична връзка. Отказах се след първия сезон. (После приятели ми казаха, че героят се задълбочавал в следващите сезони. Може да му дам втори шанс. Като излезе четвърти? :P)

По средата на тая скала ми беше „Истински хора“ (с който вкъщи си упражнявахме и шведския :)). Там има наистина трогателни моменти (което ме изненадва за скандинавски филм – свикнал съм да ги свързвам с ледени психарии като „Покани ме да вляза“)… но и въобще не липсва екшън, както се опитва да ни подведе авторът на статията. :P Всъщност по брой избити герои от „основния състав“ сериалът се доближава до така нелюбимия ми Heroes. И в един момент се улових, че не смея да се привързвам към никого, защото не знам колко серии още ще издаяни…

От другите в графата „Някой ден“ *въздъх* съм си набелязал Scorpion, Person of Interest, Extant, Alphas, Believe, The Black Mirror, Penny Dreadful, Resurrection, Forever.

Обаче нека първо си дочета новия алманах „ФантАstika“ … :)

Fri May 01, 2015 12:18 am Re: Общополезности Fri May 01, 2015 12:18 am Re: Общополезности
Onomatopoeia Dictionary

Found it while trying to nail down the sound of a drop plunging into a pool.

Fri Feb 04, 2022 8:41 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Fri Feb 04, 2022 8:41 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Е, реших най-сетне да запълня поредната "пробойна" в литературната си ерудиция и инициирах индустриален шпионаж, пардон, прочетох "Ерагон".

Ами, книгата има доста изкривена репутация в публичното пространство. Не знам защо се твърди, че Паолини е заимствал сюжета от "Нова надежда" (Междузвездни войни #1 от оригиналната трилогия), тъй като това е точно толкова вярно, колкото и твърдението, че Джордж Лукас е заимствал своя космически епос от "The Hidden Fortress" на Куросава (гледал съм филма, нищо общо).
Сега като се замисля, май тая репутация е обвързана повече със злощастната филмова адаптация, която обаче е съвсем друга боза.

Като цяло, книгата беше предълга и то не в хубавия смисъл. Действието беше основно пътуване от едно до друго място, с множество обяснения, но малко екшън. Скука.

Повествованието бъкаше от ПНК-та. Направо преливаше . Всеки втори абзац беше своебразно казване, без показване. Слава богу, инфодъмпове почти отсъстваха. (Подозирам, че са били масово изритани при редакторския процес.)

Историята? Ерагон дори не утрепа лошите, дето преследваше цяла книга. Вместо това затри един клиширан злодей, дето цъфна сумарно точно три пъти в историята, като последния път беше, за да бъде убит от титулярния герой. А покварения крал, за който се говореше непрекъснато, не го видяхме изобщо. С три букви - WTF.
Голямата финална битка(тм) в подземното кралство на джуджетата също беше изпълваща с неудомение откъм своята тотална липса на разбиране на понятия и материи като военно дело и психовойна, както и на чисто писателски похвати като темпо, динамика и (литературна) кинематика.

Персонажите също бяха незадоволителни. Всичките бяха недоразгърнати, или неубедително разписани, или и двете. Сапфира беше най-зле от всичките. Нейната характеризация на практика отсъстваше. Тя хем е изключително младо същество и се държи незряло на моменти (нормално), хем обаче плямпа (веднага щом се научи) като хилядолетен мъдрец и има претенциите да е такава. Изобщо, Паолини нещо не е бил наясно к'во е искал - могъщо създание, което се нуждае от израстване (а ла Темерер), или инстантен (като картофено пюре на прах) sapient plot device? Изобщо, Наоми Новик, при все нейните пикливо-недоклатени амбиции да подражава на Джордж Мартин, беше пресъздала образа на по(д)растващия дракон далеч по-кадърно.

Връзката между Сапфира и Ерагон също е... меко казано едностранна. Сапфира постоянно прави каквото си иска, рядко съобразявйки се с Ерагон (дори когато той ѝ се примоли), не споделя неща с него (включително важни такива) и има доста дразнещо покровителствено поведение спрямо него - при положение, че разликата им е 16 години! (В полза на Ерагон.) А моментите където можем да видим по-интересните ѝ интеракции с Ерагон? Познахте - ПНК. Имаме по някое друго изречение колко много си харесват един на друг компанията, ама нито веднъж не го виждаме в диалог. Бах мааму. И това ми се водят индивиди, които са неразривно свързани един с друг и на всичкото отгоре се и ценят? :roll:

Отново, ако искате да видите как подобна "рецепта" се изпълнява правилно, ходете да четете поредицата за Темерер. ( His Majesty's Dragon , Throne of Jade и Black Powder War (<-- тая само заради Iskierka); по-нататък нещата се скофтясват като цяло. Ако имате много силна воля в умението да си пишете headcanon-и, можете да четете до Victory of Eagles и просто да си представите, че Наполеон го потапят вовеки край английския бряг, вместо да бъде спасен от Diablo ex Nihilo-то, което после кара Новик да изсмуче още четири книги от пръстите си.)
Поне Темерер и Лорънс остават епични - и симпатични - до края. И клането не е прекалено кърваво - повечето персонажи от поредицата стигат успешно до края ѝ.
Ама "премахването от дъската" на Капитан Райли беше върха, ВЪРХА на глупостта. И като изпълнение, и като сюжетна обосновка.

Магическата система изобщо няма да я зачеквам. Уж е "структурирана", както много обичат съвременните читатели - всичко магическо да е обяснено! - ама всъщност не е. Манджа с грозде. И половин дузина типове заклинатели. Що? Щото "разнообразие" приятелю, ето що!

И накрая, това се води редактираната версия на книгата. Ле-леее, не ми се мисли как ли е изглеждала оригиналната чернова. :shock:

'Ма 'айде, от мен да мине - Паолини е писал тая история като тинейджър все пак. Самото постижение (ако не крайният резултат) си е достойно за уважение.
Аз бях на 20 когато започнах моят първи космически епос и не го докарах доникъде. Пък и дори да бях, едва ли щях да имам една малка гвардия от хора, дето да го докарат до четивен вид, както при Кристофърчо. В моя защита мога да кажа единствено, че за космоса е по-трудно да пишеш кадърно - и затова масата жанрови писатели "тъпчат на сигурно" като драскат фентъзи. :P

Общата ми оценка е, че "Ерагон" е окей като gateway заглавие за читатели в диапазона 8-16 години. Извън това - твърде е дълга за леко четиво тип "плажен роман" и е твърде тъпа - пардон, клиширана * скучна - за да си я добави човек в житейския "Must read" списък.
*(ама то даже не е и клише)

Продължавам да чета поредицата нататък, ама само защото съм инатлив completionist.


ПП. Това е поредното доказателство, че успехите на произведенията-феномени обикновено нямат нищо общо с тяхната художествена стойност. Ако Паолини беше на 40, "Ерагон" никога нямаше да прокопса; ако на Роулинг не ѝ бяха дали 50млн. долара за реклама, "Хари Потър" никога нямаше да бъде цанен за създател на YA жанра; ако Питър Джаксън не бе филмирал "Властелинът на пръстените" с 300млн. долара бюджет, досадните толкинови ултраси никога нямаше да станат толкова досадни, колкото са сега; и така нататък.

Дет' се вика, къде е бленуваната филмовата поредица по The Last Dragon Chronicles и шест-сезонният епичен сериал по A Requiem for Homo Sapiens? А?

Вие си знаете. 8-)

Sun Nov 08, 2015 9:39 am Силата на вещера Sun Nov 08, 2015 9:39 am Силата на вещера
- Влад! – чу се вик, последван от глухо топуркане на крака по пода – Влад, помагай!
Вещерът Влад тъкмо вареше отвара в колибата си. Е, кирпичената къщичка с две стаички трудно можеше да мине за истинска колиба, но традициите са си традиции...
Той разбърка сгъстяващата се вече течност още веднъж и отвори вратата към по-голямата стая, която използваше за спалня. Там двама мъже едва крепяха трети, а кръвта, която се лееше от раните му, попиваше в пръстения под.
- Предводителя! – задъхано обясни единият момък. – Раниха го в битката, едвам успяхме да го спасим.
- Положете го там. – посочи Влад своя одър и нареди: – Ти извадѝ лененото платно от сандъка, а ти донесѝ вода от кладенеца.
Отиде да свали отварата от огъня и сложи нов съд с малкото вода, която беше останала в стомната. Крайно недостатъчна за състоянието на ранения, отсъди той, но щеше да стигне на първо време. Водата завря и той стри в нея няколко листа зелен дълготул, добави шепа черно биле, три стръка омайниче и наряза на ситно корен таласъмска торбичка. В това време водоносецът се върна.
С помощта на двамата воини Влад почисти раните на Предводителя, намаза ги с мехлем с пчелен восък и невен и ги превърза. Даде му няколко глътки от изстиналата вече отвара, след което отпрати помощниците си и сложи на огъня прясна вода.
В това време в краката му се завъртя Мърла – домашната му черна котка, която си беше взел по стара вещерска традиция, и неотменима част от много от ритуалите му. Мърла имаше навика да изчезва всяка пролет и да се връща най-рано след месец, а после раждаше котило разноцветни котенца. Периодичните ѝ изчезвания не пречеха на ритуалите, тъй като Влад вече знаеше кога се случват, а ако беше крайно необходимо, можеше да хване някоя съседска котка за една вечер. И все пак нейните постоянни забежки го дразнеха – Мърла определено имаше по-добър сексуален живот от него, но така и трябваше да бъде – пак по стара традиция.
- Загубиш ли девствеността си, - поучаваше го неговият учител, докато още чиракуваше, - с нея си отиват и всичките ти сили. И не говоря само за жени – мъжете, самодивите и юдите също са забранени за теб. Въобще – никаква близост с друго същество, било то живо или мъртво. Ела сега, ще ти покажа къде държа специалното мазило, все пак хора сме, пък и едва ли искаш да се претъркаш... някъде. Моя собствена рецепта, ще те науча как да го приготвяш.
Влад се отърси от спомена – сега вареше друга отвара, срещу блатната треска, която Предводителя със сигурност щеше да развие без неговите грижи. И как иначе, две от стрелите, които го бяха пронизали, бяха с отровни върхове.
Когато приключи с отварата, напълни глинената чаша и я остави да изстива. Веднага щом престанеше да пари при допир, щеше да я даде на Предводителя, който се въртеше в неспокоен сън.

***

След седмица непрекъснати грижи раните на Предводителя започнаха да зарастват. Железният му организъм и лечителските умения на Влад го върнаха в света на живите. Няколко дни по-късно Влад му позволи да се върне в крепостта си, с разрешение да става от леглото само при необходимост. Предвид слабостта, която сигурно чувстваше, едва ли щеше дори да му хрумне да се забавлява с някоя от наложниците си, но Влад го предупреди и за това. Обичаше да предписва на хората въздържание, няма само той да страда я.
Животът отново потече нормално за младия вещер и щеше да се върне напълно в руслото си, ако не беше едно неочаквано събитие.
Два дни след като Предводителя си беше тръгнал, пред колибата на Влад отново се появиха двамата му отколешни познати. При това отново не бяха сами. С тях вървеше изключителна красавица с руси коси до кръста и божествени форми. Теменужените ѝ очи хвърляха мълнии, а устните с цвят на нар бяха свити сърдито. Ожулванията по лицето и одраскванията на рамото, което се подаваше през скъсаната одежда, бяха пресни - на не повече от ден. Явно красавицата не се покоряваше лесно. Сега обаче девойката мълчеше, почтително свела глава.
- Какво има? – попита Влад – Предводителя иска да лекувам новата му робиня, така ли?
Мъжете се спогледаха.
- Вещере, - каза единият – на робинята нищо ѝ няма, освен това, което виждаш, и то е дреболия. Предводителя ти я изпраща като награда задето го излекува.
На Влад му прималя. Хубавото лице, пищната пазва, тънките ръце – всичко това го приканваше да се възползва от подаръка на Предводителя, но не можеше да се откаже от силите си заради една жена, колкото и красива да беше. Защо учителят му не беше казал на Предводителя за извора на силите им, немощно си помисли Влад. Така можеше да си спести изкушението в ситуации като тази.
Тя впери тъжен поглед в него. Победена, но не и подчинена. Влад не можеше да издържи повече.
- Върнете я! – остро извика той. После смекчи гласа си. – Господарят ви е много щедър към мен, но аз не мога да приема подаръка.
Пратениците отново се спогледаха. След това се обърнаха и подкараха пленницата обратно.
Влад затръшна тежката дъбова врата след себе си и седна на одъра, хванал главата си с две ръце.

***

Имаше нужда от няколко минути, за да измисли решение. Както винаги в трудни мигове искаше да остане насаме, а какво по-добро място от Веселяшката пещера? Наричаха я така, защото прилепите звучаха като кискащи се хлапетии, но Влад не се плашеше от тях. Събра набързо малко храна, колкото да не умре от глад, взе тежкото си наметало и потегли към своето усамотение.
Следващите няколко дни прекара основно в съзерцание, но дори и затворил очи, пред вътрешния му взор отново и отново изплуваше образът на хубавицата, която така лекомислено беше отхвърлил. В полусънно състояние изтекоха тези няколко дена, през които Влад беше съблазняван и изкушаван хиляди пъти, но все пак издържа и успя да изчисти съзнанието си. За всеки случай удължи престоя си в пещерата, и едва когато се увери, че мислите му могат да текат и в друга посока, потегли обратно към селото.

***

Пристигна в селото ранния следобед, направи си чай и отвори една дебела книга, описваща билките по земята. Беше се задълбочил в нея, когато дочу неуверено потропване на вратата. На прага стоеше селянин, чийто син беше избавил от стоножка в ухото. Селянинът гледаше смутено, а в ръката си държеше въже, за което водеше най-добрата си овца. Влад направи всичко възможно да го отпрати, без да приеме подаръка, но селското упорство и инат бяха безгранични и накрая вещерът се отказа. Върза овцата за сливата, растяща до къщата и се прибра при вече изстиналия си чай.

По-късно същата вечер Влад не можеше да заспи и реши отново да се отдаде на медитативни практики. Легна в специално нарисуваната за целта пентаграма на пода, покри се с лека завивка и отпусна тялото си до последното мускулче. Дишането му се забави, мислите спряха и остана само усещането, че се рее. Беше пътувал в други измерения, но този път всичко беше съвсем истинско. Сякаш не само астралното му тяло, но и физическото се надигаше. Това го върна в реалността. Наистина нещо се надигаше, но не беше тялото му. Или поне не цялото... Мислите му отново се насочиха към русокосата богиня и никакъв самоконтрол не успя да я измести от съзнанието му. Влад стана и отиде да вземе специалното мазило от мястото му. Глиненото гърненце беше леко прашасало, но не колкото останалите на рафта. Докато опитваше да задоволи потребностите си, в главата му отново звучаха преупрежденията на наставника му. Но с тях сега спореше и вътрешният му глас - защо трябваше да се подлага на това мъчително въздържание? С какво беше сбъркал? И защо от година на година му ставаше все по-трудно да го спазва? Той прекъсна заниманията си.
Нещо трябваше да се направи. Нещо по-удовлетворяващо от старото мазило. Пред очите му гореше прекрасният образ. Влад вече не издържаше. Крачеше неспокойно из стаята, после спря рязко и внезапно излезе навън.
Над смълчаното село се чу тревожно блеене на овца.

Thu Dec 03, 2015 4:56 pm Re: Share the Joy Thu Dec 03, 2015 4:56 pm Re: Share the Joy

Hello Kalin,

This is a quick note to say that I have sent XXXXX up to the senior editors for a second-round review.

Best wishes,
Arkady Martine
Submissions Editor, Uncanny Magazine

Fri Oct 07, 2011 10:07 am Едно фалшиво интервю с Елайджа Джауит Fri Oct 07, 2011 10:07 am Едно фалшиво интервю с Елайджа Джауит
Ровех си старите боклуци с намерение да постна тук едно "кръволочешко" разказче, за което си мисля, че може да се получи "добре", ако се обработи - като отделен разказ... (и сигурно ще го постна по-нататък) ... и се натъкнах на ей-това нещо, което съвсем бях забравила. Реших да го споделя. Have fun!

ФЕНТЪЗИ СПЕКТЪР, 6/2001
Джули Уонауийк, снимки – Брус Найн

МЕЧОНОСЕЦЪТ – ЕЛАЙДЖА ДЖАУИТ
Никога не съм била в Йетъм, Небраска. Очаквам да видя типично малко градче, но срещам съвсем друго. Да, Йетъм е малък, но след като съм го видяла, започвам да разбирам как Елай Джауит въобще е прописал фантастика. Йетъм е датско поселище и прилича на пейзаж на голям художник. Елай е написал в един от разказите си: "Беше стар белокаменен град, кацнал като отворена мида на брега. В сърцевината му имаше палат, положен в зеленото гнездо на парка си като прекрасна перла в мидата. Много легенди се пеят за града, но човек трябва да го види, за да се убеди, че е истина.". Сега знам откъде е видял такова място, понеже стоя на речния бряг и Йетъм долу под мен е мидата, отворена сред гората. Прекрасно е. Фентъзи е.
Почти същата гледка се вижда и от прозореца на кабинета на Елай. Той живее в симпатична виличка в покрайнините на Йетъм, на "Спринг-флъд роуд". Самата къща е в стил фентъзи – малка едноетажна сграда със заострен червен покрив и постлан с плочи двор. Има само две стаи – изумена съм.
- Понякога си мисля да пристроя къщата – казва Елай, - но така и не намерих време да започна. Освен това още съм ерген. После, когато се появят деца, сигурно ще я поразширя.
Е, ВИЖДАЛА съм Елай и преди – може да се каже, че се познаваме, запивали сме се по цели нощи на няколко фентъзи-конвента. Но Елай тук пред мен е съвсем различен човек. На практика, изглеждаше малко, ами смешен, на конвентите – с костюм и тясна връзка, и със сплетена на плитка коса – достолепен, но смешен. И два пъти годините си. Сега ми се струва не на тридесет, а на не повече от осемнадесет – жизнерадостно момче в джинси, с тениска на Блайнд гардиън, у дома и освободен дори когато започвам интервюто. Извежда ме на слънчевия двор и там ще прекараме следващите няколко часа, пиейки любимата му бира, вгледани в мидата на Йетъм и говорейки за, ами, мечове, съдба и пишещи машини.
Дж. Значи сте роден тук, господин Джауит?
Е. Моля те, още не се чувствам като "господин"! Все още се притеснявам като ме наричат така. Казвай ми просто Елай. Достатъчно е.
Дж. Това истинското ти име ли е – Елайджа Поланд Джауит? Звучи като добре измислен псевдоним.
Е. Не, истински Джауит съм. Фамилията може да бъде проследена, хм, е не чак до "Мейфлауър", но доста назад. И да, майка ми ме е кръстила Елайджа – добро звучно библейско име, както обича да казва. Знам, трудно е да се повярва, когато има писатели като Кинг и Бейкър, и Фармър, и с вас двамата тук пред мен и аз започвам да не си вярвам.
Не мога да се сдържа – да, Кинг (крал), Бейкър (пекар), Фармър (фермер), "Искате ли седмица?" (Уан-а-уийк?) и Девет (найн). И Джауит.
Дж . Все пак, роден си в Йетъм.
Е. Да. Виждаш ли училището ей-там? Има магазин до него, а къщата отстрани е на родителите ми. Тук горе живееше дядо ми. Когато, хм, премина в отвъдното, аз се нанесох. Трябваше ми собствено място, и собствен кабинет където да работя. Пък и гледката е изумителна.
Дж . И още как! Казваш "да работя" – мислиш ли писането за работа?
Е. Не знам, честно казано! Така съм му викал от толкова години, че дори не си спомням защо съм започнал въобще. Както и да е, това ми е работата. Никога не съм искал да бъда нещо друго, освен знаменит писател. Разбира се, работил съм и други неща… напуснах софтуерната къща едва миналата година, когато третата ми книга тръгна към пазара. Но винаги съм мечтал да бъда писател и нищо повече.
Дж. Винаги?
Е. Е, всъщност преди да открия магията на писаното слово, исках да стана актьор. Същото е, не мислиш ли? Както и да е, започнах да пиша първата си, хм, книга, когато бях на шест – и от тогава насам все работя. Пиша, искам да кажа.
Дж . А за какво се разказваше в първата ти книга?
Е. Беше научно-фантастичен роман – 24 страници! – за екипажа на един космически кораб, посещаваха различни планети. Не става и дума за магия, съжалявам.
Дж. Значи не пишеш САМО фентъзи?
Е. Не мисля, че фантастиката и фентъзито могат да бъдат успешно разделени една от друга. А може ли да се отдели и хоръра? Глупаво се получава. Но не съм добър фантастичен или хорър автор. Рано или късно все някакво фентъзи прониква в работата ми. Знаеш ли, преди няколко години приятелката ми се беше увлекла по онези любовни истории, които вие жените толкова харесвате. Опитах се да напиша любовен роман – съвременен любовен роман, по-точно. След двайстата страница се оказа, че това е фентъзи, базирано в съвременния свят, има магьосници, бойци с мечове и прочие. Просто… случва се. Мисля във фентъзи-уклон. Това е всичко.
Дж. Започна да публикуваш доста рано.
Е. Да, но започнах да изпращам още по-рано. Имам ей-такава колекция откази (показва с ръце 20 см. купчина). Въпрос на, хм, търпение и време е да пробиеш. Не знам кой го беше казал – Шекли може би – че не-толкова-добър писател ще пробие, ако праща неуморно, накрая на издателя просто му писва и пуска нещо в списанието просто за да се отърве от наглия подател. И е истина – така публикуваха "Синовете на Пегас".
Дж . Много от историите ти са за Кръга на Световете, включително "Пегас". "Всички ъгли" е от същата серия, "Лъв от камък" също…
Е. Всеки фентъзи-писател който познавам, си има свой, ъъ, набор светове. Да, набор светове, които обитава. Разбираш ли какво имам предвид? Нещо като мания е: Има тук един тип в Йетъм, той събира онези ужасни брошурки, нали знаеш, реклами на интересни места. Тъй че, събира ги и знае наизуст градовете, където никога не е бил. Питай го и ще те заведе на обиколка в Лувъра. Познава къде са всичките проклети картини, залите, входовете и изходите… такива работи. Същото е и с фентъзи-световете. Не знам, може би научно-фантастичните светове са други… но сигурно не са. Както и да е, създаваш си свят и с времето го опознаваш, пишеш за себе си брошурките и правиш снимки, и накрая започваш да живееш там, да сънуваш сънищата на този свят, да говориш езиците му, да вярваш в религиите му. Разликата е, че там има хора, има истории за тях, които чакат да бъдат разказани. Колекционерът просто се наслаждава на мечтите, а писателят всъщност се наслаждава на разказването на тези мечти.
Дж. Знам – като колекционер съм видяла толкова интересни места от Кръга, че…
Е. Че вярваш в него, нали? Но има и още: когато историята е разказана, винаги има друга в очакване. Така се изгражда светът – писах за Крилатите коне и видях, че Каменните лъвове също се нуждаят от описване, после трябваше да проверя какво е станало СЛЕД като е приключила войната на родовете и… И това е истински свят. И ако тук хиляди писатели се мъчат да изобразят земните общество и цивилизация, Кръгът има само мен за свой певец, пророк, трубадур! Голямо предизвикателство е – и голяма отговорност. Самият свят, който изобразявам, е безкраен, има си минало за описване, бъдеще за описване…
Дж . И при все това, съвсем друг свят ти донесе известност. Защо, след като си вманиачен на Кръга?
Е. Казах "набор светове". Повечето писатели не остават само в една от техните реалности… може би неща като "историята на живота му", имам предвид "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин и подобни, са истинска мания. Кръгът определено може да ми предложи различни и неизброими места, за които да пея, но има и други набори правила. Мисля за свят на Живи богове и легенди, без магьосничество и магия каквито ги познаваме… Не може да бъде поставен в Кръга. Същото е и с Кръволоците.
Дж. Дори и така да е когато беше публикуван "Лъв от камък, кръв от дракон", се твърдеше, че работиш върху втори роман за Кръга…
Е. "В името на кралството ми" – все още е незавършен.
Дж. Именно. А вместо него се появиха "Хроники за кръволоците". Защо?
Е. Ами, на първо място, никога не съм харесвал Муркок. По едно време бях в бизнеса с компютърни игри, знаеш, и имаше минимална възможност да получим правата за игра по "Елрик" на Муркок. Тъй че седнах и се насилих да прочета серията. Останах очарован. Все още не харесвам начина по който той пише, но, Христе, там я имаше тази идея, като седефена мида, като перла – ярко блеснала в грозната черупка! Имам предвид Мечовете. Магическо оръжие, това е нещо опасно, трябва му силен Носител и дори при това положение онзи, който го ползва, може да изгуби себе си… Ами тогава, защо да не се предаваш на оръжието? Очевидно е, не мислиш ли?
Дж. Никога не…
Е. Точно. Аз също. Но си седях с "Елрик" в скута си, зяпах през прозореца, и знаех, че там има свят, където господстват Мечовете. Редакторът ми хареса идеята – и трябваше да се получи многотомник, понеже имаше толкова много за разказване! – тъй че започнах работа.
Дж. Толкова просто ли е?
Е. Не, просто така изглежда. Истината е, че това беше много труден период за мен. Планирах сватба и приятелката ми внезапно ме напусна. Не беше идеалният момент да отказваш пушенето, но и без друго ми беше толкова кофти от цигарите, че трябваше да ги зарежа. Загубихме правената игра заради друга компания и останахме без пукната стотинка, всички ние. Опитвах се да работя над "Кралството ми", но след всичко това бях в дълбока писателска дупка, на практика бих могъл да я нарека дори Бездна за лоши писатели. Бях прекарал там месеци – от април или май, мисля, и до ноември. Тъй че отчасти загубата на играта беше и по моя вина… Дори не мога да го опиша. Както и да е, бях депресиран и неспособен да пиша, и после видях тази блестяща сърцевина на идея, и се хванах за нея като удавник. Беше нещо като майтап в началото, тренировъчен разказ или нещо подобно. Но както казах, редакторът ми хареса скечовете и ги купи. Написах "Сърцето на скиталеца" за толкова кратко време, че сам не си повярвах.
Дж. Тренировъчен разказ в размер на пет тома?
Е. Не, трябваше да е къс разказ в началото, просто легенда в стила на Муркок – за Мечовете и как те поддържат пътя на Съдбата. Такава беше идеята, когато написах "Това не е история за хора, а за мечове…" и когато стигнах "Ето защо това е история не за хора, а за мечове", вече не знаех какво да правя от там нататък. Не съм свикнал със стила на легендите, нали разбираш. Предпочитам да разказвам истории. Тъй че направих точно това – превърнах мита в разказ. И се оказа, че това е доста грамаданско нещо!
Дж. Значи пак ще се срещнем и с Кръга?
Е. Така смятам. Има и други интересни места, където бих искал да си потърся истории.
Дж. А ти самият, Мечоносецът? Кой е мъжът зад историите?
Е. Всъщност си имам меч, ще ти го покажа после. Купих го – казва се Легилаубор – преди пет години. Обичам това оръжие, макар че не ме бива за фехтовчик. Вместо това често излизам на лов с лък.
Дж. И?
Е. Е, какво повече? Почти на тридесет и две съм, имам сериозна приятелка, макар че не съм навит за сватба все още, обичам да чета фантастика и хорър – фентъзи чета "по задължение". Харесвам песните на "Блайнд гардиън" и "Отиг", и една група на име "Кръволоци", те са от Йетъм. Имам кон, кръстен Блинки – държа го в една ферма извън града – и кунхаунд. Какво друго? Няма мъж зад историите, Джули – аз съм самата история. Всичко останало е не само лично, то просто няма друго!
Дж. Използваш ли личния си опит в книгите си?
Е. Понякога. Има някои пейзажи, които действително съществуват. Има герои, които съм виждал по едно или друго време. Взимам участие – лично – на някои места. Но като цяло, фентъзито просто не може да употреби ежедневието на съвременното ни битие.
Дж. Може би въпросът ми е поизтъркан, но как точно пишеш книгите си?
Е. Преди беше въпрос на намиране на време – работех късно нощем, след "истинската" ми работа, прекарвах уикендите си в кабинета… такива работи. Сега се посветих на писането и е по-лесно – ставам, пиша докато си пия сутрешното кафе. После понякога извеждам Норбо, кучето, на поляните. В други случаи оставам вкъщи и чета. Следобед си поспивам, и обикновено след това работя по половин нощ.
Дж. Нямах предвид…
Е. Знам. Странно, но никога не съм използвал пишеща машина – никога дори не съм докосвал подобно чудо. Бях на осемнадесет или някъде там, когато писането ми спечели достатъчно пари да си купя компютър и оттогава насам съм най-щастливия потребител на света. Микрософт Уърд ми е най-добрият приятел. А всичките ми писания са единички и нулички на драйв.
Дж. Не е ли опасно?
Е. Не знам, аз просто съм си пристрастен към компютрите. Но, е, загубих един разказ заради повреда в драйва – преди шест-седем години. Беше най-доброто ми творение, бъди сигурна! От тогава насам използвам записвачка и винаги подсигурявам двойно бакъпите. Но мисля, че като ме пита "КАК" имаше предвид начинът по който пиша, не как става това технически.
Дж. Да, Елай. Как идеите се превръщат в разкази, как добиват техните плът и кръв?
Е. Донякъде е вид лудост, честно казано. Виждам ги – местата, героите, нещата които правят. Те ми се привиждат, чувам гласове, понякога вратата между световете е почти готова да се отвори и аз… Аха, то е като да виждаш ъгъл от Кръга! Само дето не мога да мина през него. Ей-толкова близо ми е: сериозно говоря!
Дж. Причуват ти се гласове, привиждат ти се разни работи…
Е. Аха, знам как звучи. Но е истина. Помниш ли сцената, където Нощен кошмар седи на прозореца, когато Дейин се събужда посреднощ? Събудих се веднъж в тъмната спалня и ето го и него, на перваза на прозореца, с меча в ръце… съвсем ясно виждах руните по острието. Или, да вземем началото на "Лъв от камък" – именно глас звучеше в главата ми. Акцентът беше ясен и звучен. И той плачеше, и много ми се щеше да му помогна, и…
Дж. Тъй че описа събитията.
Е. Направих единственото, което мога. Разбира се, роман не може да се сътвори от голото ми безумие. Първо си правя план – скица или по-скоро бих могъл да го нарека "наброски". После започвам да пиша части от текста. Междувременно пиша и наброските на отделните раздели, и след всичко това приключвам с подробната история и с вече готови някои от ключовите точки. В този момент редакторът ми за пръв път вижда проекта за романа. Сядаме и го разнищваме, и понякога променяме части от него, но обикновено той само предлага нови мотиви, които да включа, такива работи. Когато всичко е изяснено, започвам истинския текст. Основният проблем е, че героите понякога не харесват идеите ми за себе си и историята приключва доста встрани от наброските, но това е неизбежно. Когато романът е готов, редакторът го изчита, пренаписваме каквото трябва да се промени или изясни, после бета-тестерите ми получават копия от текста, те също предлагат някои промени, пренаписвам отново, редакторът приема или отхвърля промените… и накрая романът е завършен. Някъде между първата преработка и бета-тестването, се включва художник на корици. Тъй че, когато текстът бъде завършен, и обложката е готова. Така се прави книга.

Fri Oct 14, 2011 9:49 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи Fri Oct 14, 2011 9:49 pm Re: Научна фантастика vs. фентъзи
Хм.
Подозирам, че извадката е по-скоро в стил "... и отговор не ща", но... публикацията в пространството на форума е равна на изразяване на желание за дискусия... :roll:
Почти си бях изпила първата бира като я прочетох и мрачно се запитах защо съм започнала толкова рано с бирата. Гледах сериалче. Много обичам горе-долу тази част от годината, също и началото на лятото: когато пускат пилотите и първите серии на всякакви нови сериали и можеш с изкусителна тръпка на предочакване да избираш между тях и да ги гледаш. Някои се оказват пълна боза или още по-лошо, други... ще следиш през сезона и, може би, през следващия.
Днес ми попадна твърде сходното с песимистично-биреното ми настроение Enlightened. Гледах го и си мислех за света, а също и за тази публикация.
Разходих кучетата и все още си мислех за тази публикация.
Отворих си втората бира. Не знам защо си взех две :D , сигурно за да удавя предусещането за песимизъм.
Мислех си как ще се върна към тази публикация и ще кажа, че се чувствам - не само тази вечер - прекалено остаряла и материалистична. Че ми се иска да можех да виждам света толкова шарен и пъстър, и интересен, и странен , и какъв ли още не, за да мога да кажа нещо подобно по точно такъв начин. Поразгърнах линка и пропаднах едни четири години назад във времето... и ми стана съвсем песимистично :lol:
Но в действителност втората бира ми отвори очите за една малка подробност в тезата 8-) , за която упорито ще се захвана. Ей-така, от желанието за дискусия.
А именно: в доброто фентъзи всичко работи по стриктно логични правила. Също както и във фантастиката. Просто те са като двете страни на една и съща монета, на която е изобразен нашият свят. Или, може би, моето материалистично аз вижда нещата по този начин. Добрата научна фантастика по същия начин разрушава представите за подреденост и крайност на света и т.н., да не цитирам целия пост. Просто за целта ти представя друг набор средства за вярване.
О, да. Моята лична теза: Като цяло всичко, което на Запад се води в графата "фикшън" - сиреч, измислена литература, недокументалистика ;) - изхожда от набор постановки, в които авторът иска читателят да вярва. На това се крепи целият конструкт на света, който авторът демонстрира и на събитията, които описва. Съответно, читателят се включва в играта, вярвайки в предложените му постановки и оценява света и събитията на основата на тази вяра. Именно неспособността на даден човек да повярва в постановките го прави "невъзприемчив" към фентъзи или фантастика, или пиратски романи или каквото и да е друго.
Съответно, "добра" е (освен всичко друго) такава книга, която ни кара да повярваме в света достатъчно силно. Колкото и добре написана да е, ако не представи света си "достоверен" за читателите, то мерси за хубавия стил, елегантната идея и добре развитите герои. И обратното, ако постановките са много "годни за вярване", то читателят прощава и кофти стил, и по-клиширани идеи, и плоски герои, и какво ли още не.
Пример? Сещам се веднага за "Лунен прах". За "Градът и Звездите". За... "Гражданин на Галактиката". Всички те са плоски, хаотично нахвърляни, има какво да се желае откъм осъществяване на книгата като такава, има една камара недостатъци... и са достатъчно "годни за вярване", така че да те увлекат и да не забележиш недостатъците.
Но: за да вярва читателят в един свят, той трябва да е логичен и достоверен, изцяло и напълно. Не е важно за магия ли става дума или за наука, тя трябва да има своите правила и те да бъдат пукнтуално следвани.
"Амбър"? Амбър е много годен за вярване свят, в който разкритията на нови и нови неочаквани неща не водят до разклащане на вярата, а прекрасно пасват в нея.
Ами "Черна дупка"? И тя е чудесен за вярване конструкт.
Ами "Пръстенов свят"?
Ами "Светът на диска"? Ами "Страта"?
Ами... "Белгарион"?
"Практически ефект"?
"Скиталецът", ако щете?
Бирата ми върви към края си, с нея и вдъхновението май :D Нямам какво да кажа повече. Submit.

Edit: Подозирам, че Enlightened ще се окаже голяма тъпотия, но първата серия ме развесели. Лесно е да си представяш живота като красива мантра, ако светът около теб е красив и предразполагащ. Номерът е да пробваш, когато светът е грозен и гаден. По някое време откриваш, че ВСЪЩНОСТ страховете и ядовете си ги създаваш самият ти. Какво е най-лошото, което може да ти причини някой или нещо (save from да те убие физически или нарани тежко)? Отговорът е - едно голямо нищо, ако не се страхуваш...
В сериалчето - поне в първата серия - не става дума за нищо такова де. Въобще.
Хм. Тука май поизлъгах... :D

Sat Nov 26, 2011 9:23 am Общуването и откритостта Sat Nov 26, 2011 9:23 am Общуването и откритостта
Чобити и всички, които се чувствате съпричастни –

Моля прочетете тези размишления на Григор за нуждата да бъдем открити. В коментарите надолу има още важни съображения.

Аз стигнах до един конкретен въпрос, ето го:

Сега си мисля, че има нужда да обособим още една дейност в ЧоБи: подобряване на общуването ни. Само че моите задачи са ми ПОВЕЧЕ от достатъчно. Желаещи да я поемат и осъществяват?

Въпросът е към всички ви. И е от голяма важност – особено ако искаме да си спестим дърляния като онези в месеците на агония на ЧоБи-2, или изобщо дърлянията, които неминуемо се появяват, когато си взаимодействат 2+ човеци.

Слушам ви.

(И пак напомням – предложих превода на Po: Beyond Yes and No точно с такава цел: да си подобрим общуването. Идва декември, време е този превод да го продължим. Има ли преводачи доброволци?)

Mon Oct 22, 2012 8:02 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн] Mon Oct 22, 2012 8:02 pm Re: Федора под лампата [Пак офлайн]
свалено

Wed Jan 17, 2018 6:54 pm Re: Труд и творчество Wed Jan 17, 2018 6:54 pm Re: Труд и творчество
Конкурс: за рисунка на тема: „Бъдещето през моите очи“

Тема : „Бъдещето през моите очи“
Краен срок : 02.03.2018 г.
Резултати : ?
Възраст : от 6 до 18 г.
Вид творба : детска рисунка
Изисквания : Всяко дете може да участва в конкурса с не повече от 2 живописни или графични рисунки, с материали по избор. Размерите на рисунката трябва да са 35/50 см. На гърба на всяка творба трябва да има следната информация:
– трите имена на автора
– възраст и клас
– точен адрес и телефон за връзка
– училище, извънучилищно звено
– заглавие /ако има/
– име и фамилия на ръководителя
Оценка и класиране на участниците ще се извърши в три възрастови групи:
І група: 6 – 10 г.; ІІ група: 11 – 14 г.; ІІІ група: 15 – 18 г.
Ще бъдат присъдени І, ІІ и ІІІ награда и поощрителни награди за всяка възрастова група.
Награди : ?
За повече информация : http://www.novjivot.info/2018/01/17/%d0%be%d0%b4%d0%ba-%d0%b8-global-net-%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%8f%d1%82-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%85%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8-%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba/

Wed Feb 14, 2018 9:44 pm Re: Не-културни събития Wed Feb 14, 2018 9:44 pm Re: Не-културни събития
Гласувайте в конкурса за Европейско дърво на годината

В конкурса “Европейско дърво на годината” търсим дървото с най-интересна история. Гласуването ще протече от 1 февруари до 28 февруари 2018 г. Когато гласувате, не забравяйте да изберете 2 дървета. През последната седмица (от 22 до 28 февруари) гласуването е тайно и на уебстраниците няма да бъдат показани актуалните резултати към момента.

Резултатите от гласуването ще бъдат обявени на церемонията по награждаване на победителите в конкурса, която ще се проведе в Брюксел, на 21 март 2018 г.

Без да влияя на гласуването ви: вижте кестена, предложен от унгарците. Ей така се прави клип с история...

Sun Mar 04, 2018 11:33 pm Re: Преводачески питания Sun Mar 04, 2018 11:33 pm Re: Преводачески питания
Моля при чисто любопитство то да се маркира по някакъв начин. Вече съм се парила за нечие безсмислено чисто любопитство (не твоето) да търся еквивалент на български идиом\фразеологизъм\нещо стилистично непреводимо.
Не желая да го правя, ако усилията ми няма да се използват.

Mon Dec 10, 2012 9:35 am Кал и ЧоБи: декември 2012 – април 2013 Mon Dec 10, 2012 9:35 am Кал и ЧоБи: декември 2012 – април 2013
Тема за наблюдаване на стихии.

Мили мои мили-ми (:

Декември е месец за... я вижте направо тук,
http://choveshkata.net/blog/?p=3107, да не се повтарям. (Че много
мразя. :D)

Лично на мен през декември наистина ми се сбъдват най-многото мечти –
затова сега сграбчвам мига да ви разкажа за някои от тях. И да ви
попитам. И да ви съпричастя? :)

Първо: Времето ми за активни дела в ЧоБи ще e от сега до края на
април. (Да, да, знам, че е тъпо да правим планове за постсингулярния
свят. ;) Ама това тук не са планове, а мечти.)

Следователно:

>>> Мили Мъдреци: възползвайте се от това време, за да питате как се прави това или онова в ЧоБи (NB: ако не можете да го изфантазирате сами; фантазирайте! фантазирайте!).

Припомнете си подсказванията тук:
http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=39 (аз, тези дни, пак ще
ги допълвам).

Та като дойде май – ЧоБи да продължи да се движи.

>>> Мили всички: казвайте какво ви е важно да свършим, докато съм с всичките си сили.

Първо вижте какво съм си замечтал вече.

Легенда:
1. Слагам „–“ пред твърдите обещания, „~“ пред идеите, които ми се
щат, но мога и да ги отложа.
2. Ако не съм писал друго – говоря за електронни издания. Хартиени
издания правим САМО ако има достатъчно (поне 30) желаещи И ако има кой
да движи процеса с печатницата (Ели, Наско, друг?).
3. ( ново от 02.03. ) Задрасквам всички мечти, които ще отложа за ноември и нататък.

– Редакция и издаване на „Непоискано добро 2“ в поредицата ни .
-> 08.12.: първа редакция готова
-> 05.01.: край готов
-> 14.01.: втора редакция готова
-> 20.01.: трета редакция готова
-> 09.02.: четвърта редакция готова
-> 13.02.: пета редакция готова
-> 15.02.: книгата е финализирана и пратена към коректорите
-> 23.02.: сръчкване на коректорите
-> 23.03.: пратих приложението на коректорите
-> 26.03.: коригирах коректурата на коректорите; после и приложението; пратих на Светлинките първи предложения за анотацията
-> 27.03.: разпратих началото до Чобитите, за публикуване на части в сайта
-> 29.03.: създадохме два мегасекретни имейл адреса ;), пратих файла за последен оглед от всички участници
-> 01.04.: известих приятелите на ЧоБи за предстоящото издаване
-> 02.04.: пратих на Дидо коментари по х-изданието; поканих Чобитството да По-желава
-> 03.04.: уточнихме с Еви и Ал кои откъси ще се публикуват в сайта
-> 04.04.: пратих х-изданието на Ели за оглед; пратих окончателния текст на Ал за е-вайване
-> 07.04.: финализирахме анотацията; сръчках Чобитството да По-желава, известих ги за представянето в „Ефремов“ на 18 юни
-> 08.04.: напомних на приятелите на ЧоБи за предстоящото издание; публикувах редактирани откъси в личния ми блог
-> 09.04.: пратих е-изданието на Мандор за оглед
-> 14.04.: пратих на Чобитството задача да представят книгата в блога -> Ал я пое; и да създадат таблица за х-изданието -> КОЙ?
-> 17.04.: финализирах е-изданието, качих го в choveshkata.net/dl.php; финализирахме х-изданието, Дидо го прати към печатницата
-> 18.04.: редактирах вестта за романа и я публикувах в сайта ; пратих е-изданието на авторите, художниците и другите творчески народи
-> 21.04.: добавих вестта за премиерата в сайта , известих приятелите на ЧоБи; поканих Чобитството да продължи да публикува откъси в сайта –> Еви потвърди
-> 23.04.: преведох пари на Дайрект сървисиз за отпечатването
-> 28.04.: поканих ядърце „Читанка“ да го качва

– Издаване на романа на Геновева Детелинова (с неуточнено още заглавие
;). Ако го харесат от MBG Books покрай конкурса ни за фентъзи роман:
взаимна кампания с MBG Books за разпространението на х-нигата. (Тогава
вероятно няма да пускаме е-книга. Засега. ;)
-> 20.01.: MBG Books харесаха романа :); започвам преговори за съвместно издание
-> 06.02.: чернова за сътрудничество пратена на Мъдреците
-> 09.02.: установен контакт с Александър Даков от MBG Books
-> 26.02.: Александър Даков: Христо Блажев е поел редакцията на текста; аз ще го огледам накрая

– Редакция и издаване на „Нощта на скорпиона“.
-> декември: чете се от цялото Чобитство за По-желаване (+ предложения за редакция)
-> 12.01.: официално По-желана; първи предложения за редакция пратени на Мария
-> 02.03.: пратих напомняне на Мария -> 06.03.: Мария прати нова редакция
-> 09.03.: започвам първата същинска редакция, поканих Ал и Веси за помощници -> Веси се отказа
-> 23.03.: разчистих ядърце „Нощта“ от оказалите се в него погрешка ;), завърших първата редакция, пратих я на Мария и желаещите да четат -> 12.04.: Мария върна нов вариант; след мои уточняващи въпроси –> 15.04.: Мария върна допълнен вариант
-> 16.04.: пратих пояснена редакция на Мария и желаещите
-> 23.04.: започваме втората вълна редакции
-> 28.04.: пратих пояснения на Ал

- Доредакция и издаване на „Песента на ханджията“: основно като
е-издание. Кампания за популяризирането му : според успеха ѝ ще решим
дали има смисъл да се занимаваме с преводни книги въобще.
-> 05.02.: Ани Антонова се заема да доредактира оставащите глави
-> 20.02.: допитване кои Чобити желаят да редактират отделните разказвачи
-> 02.03.: ядърце „Песента“ готово; пратих им указания как ще процедираме с редакциите
-> 06.03.: завърших редакция 07
-> 09.03.: заявих си разказвач (Лал) за редакции 1+
-> 29.03.: публикувах първи откъс в сайта , създадох тема във форума
-> 30.03.: сръчках ядърце „Песента“, въведох правилото „кой превари, той завари“
-> 01.04.: публикувах втори откъс в сайта и в личния ми блог , обявих началото на кампанията за предварителни поръчки, известих приятелите на ЧоБи
-> 06.04.: уговорихме с Нев съвместна публикация на следващия откъс
-> 08.04.: публикувах трети откъс в сайта , напомних на приятелите на ЧоБи
-> 11.-19.04.: пуснах призиви във: форума на Моята библиотека; форума на Shadowdance; форума на SciFi.bg; форума към клуб „Ефремов“; форума на Голямото четене; Гугъл+: „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“; Goodreads: групите Bulgaria reads и Bulgaria
-> 15.04.: публикувах четвърти откъс в сайта и в личния ми блог
-> 17.04.: завърших редакция 09: ЙЕСССССС!
-> 21.04.: напомних на приятелите на ЧоБи; обявих кампания „700+“ пред Чобитството
-> 26.04.: пратих първи предложения по страницата на кампанията
-> 28-30.04.: пратих предложения, въпроси и отявлен тормоз :twisted: по страницата на кампанията
-> 29.04.: публикувах пети откъс в сайта и в личния ми блог ; създадох таблица за разпределение на героите, обявих началото на груповите редакции

~ Редакция и подготовка за второ (преработено) издание на „Последния
еднорог“: ако ще излиза нова версия на анимационния филм. Е-издание на
„Еднорога“: ако можем уреди права/съберем пари.

~ Превод и издаване на комикс „Последният еднорог“ – хартиено и е-издание
-> януари: тече обсъждане

- Издаване на „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ :
ако събере достатъчно По-желали (прочели?).
-> събрал ги е още напролет
-> 27.12.: разпращане на задачи по окончателната подготовка
-> януари: публикуване на откъси в рубрика „Малкото четене“ в сайта ни
-> 28.01.: създаване на тема за романа в „Книгите“
-> 20.02.: коректура завършена; разпращане на задачи по корица и предговори
-> 27.02.: пратих читателски отзив и два откъса за корицата
-> 28.02.: с Веси финализирахме предговора
-> 01.03.: финализирах анотацията за е-изданието; обявих гласуване за корица; с Ал финализирахме е-изданието (без корицата); пратих го на Мандор за оглед
-> 02.03.: сръчках гласуването за корица
-> 03.03.: публикувах вестта за романа в сайта
-> 11.03.: пратих известие до приятелите на ЧоБи за излизането на романа
-> 13.03.: сръчках ядърце „Читанка“

– Редакция на „Сделки за душата ми“ (и „Изгубените мемоари“) на Еви Василева
-> 08.12.: първа саморедакция възложена
-> февруари: Еви ще пренаписва романа изцяло, след като свърши със „Сърцето на некроманта“

~ Популяризиране/Посестримяване на „Калоян“ на Георги Караджов:
http://kaloyanproject.com/
-> 10.12.: Създаване на ядърце „Калоян“
-> 06.03: насърчих Митко (водач на ядърцето) да насърчава

~ Редакция и издаване на Голям Западен Автор ;)
-> януари: тече обсъждане
-> 06.02.: окончателен подбор; търсене на контакт с агентите
-> 16.02.: ново обсъждане на подбора
-> 23.02.: отлагам включването си в проекта до уточняване на окончателния подбор

– Помощ (но не редакция :) с издаването на „Ням свят“.
-> януари: чете се от цялото Чобитство за По-желаване (+ предложения за редакция)
-> 13.02.: пратих читателски отзив (По-желал :)); търси се редактор
-> 20.02.: сръчкване на Чобитите –> Веси се престрашава за редактор :)

~ Редакция и издаване на „Их, магесническа му работа, значи“.
-> февруари: чете се от цялото Чобитство за По-желаване (+ предложения за редакция)
-> 27.02.: сръчкване на Чобитството да чете
-> 06.03.: пак сръчках Чобитството, питах ги колко отсрочка им трябва
-> 20.03.: пратих читателски прочит на автора, обявих официално По-желаване, сформирах ядърце „Магесническа“ -> 12.04.: Калоян върна нова версия
-> 12.04.: започвам първата редакция на романа, с помощници Ев и Нев

~ Редакция и издаване на „Почти божествена комедия“.
-> 20.03.-19.04.: чете се от цялото Чобитство за По-желаване (+ предложения за редакция)
-> 20.03.: обясних на Чобитството, че ще ни трябва редакторски екип
-> 14.04.: сръчках Чобитството да По-желава

~ Редакция и издаване на „Ортодокс“ на Григор Гачев: завършения роман.

~ Редакция и издаване на „Аурелион 3“ + редакция и издаване на
преработените първа и втора част.

~ Предварителен подбор на сборник с разкази и новели на Григор Гачев.

~ Предварителен подбор на сборник с разкази и новели на Ангелина
Илиева (Йоан Владимир).

~ Редакция и подготовка на „Федора под лампата“ . (Ако се харесаме. ;)
-> 17.12.: първи прочит с коментари пратен на Вик
-> 04-05.01.: обсъждане на работилницата във Велинград

– Кампания за популяризиране на е-книгите ни.
(http://choveshkata.net/blog/?p=3107 беше началото.)
-> декември: разпращане на е-книги като подаръци
-> 12.12.: среща с Вихра и Вал в подготовка за развихряне ;)
-> 28.12.: създаване на ядърце „Читанка“, което да преработва книгите ни в SFB
-> януари: представяне на Зимна Таласъмия (26.01.); общо „шумене“
-> 15.02.: стартира новата версия на http://e-knigi.net/; предстои среща за обединяване на силите :)
-> 20.02.: сръчкване на ядърце „Читанка“ за „Докосвания“
-> март: разпращане на е-книги като подаръци
-> 02.03.: поканих Чобитите да огледат e-knigi.net и да пращат коментари
-> 06.03.: огледах e-knigi.net, пратих предложения
-> 09.03.: пратих още въпроси по e-knigi.net
-> април: подарявам е-книги
-> 28.04.: пратих за оглед selfpubli.sh; призовах ядърце „Е-книги“ да разработва идеята за подаръците

~ Помощ (но не самонагърбване :) в изработката на FB2 е-издания на
алманасите „ФантАstika“ 2007, 2008, 2009 и 2012. (2010-11 – когато се
уговорим с ИнфоДАР.)

– Разпращане на англоезични преводи на разкази към списания и конкурси
(продуцентска дейност на Преводаческата школа).
-> декември: тече
-> януари: тече
-> 27.01.: получен хонорар от Unstuck за "Three Tales of a Windy Town"
-> февруари: тече
-> 22.02.: получен договор от Nameless Magazine
-> март: тече
-> 02.03.: получен начален договор от TM Publishing
-> 04.03.: дадох разрешение на Alfie Dog да включат наш превод в хумористична антология -> 15.04.: Essence of Humour излезе
-> 11.03.: пратих въпроси по договора с TM Publishing
-> 18.03.: препратих на Ани отговорите от TM Publishing
-> 25.03.: пратих корекции за сборника на Alfie Dog; пратих доуточнения до TM Publishing
-> април: тече
-> 08.04.: уточнихме статуса на „Метрото“ в Crossed Genres
-> 18.04.: сръчках TM Publishing -> 23.04.: отговориха ми -> 24.04.: обсъдих с Ани и им пратих финално решение

– Разпращане на англоезични преводи на „Слънце недосегаемо“ и „Да
пробудиш драконче“ (и „Аурелион“?) към издателства и агенти.
-> 09.01.: напомнящ мейл към Конър (агента на Бийгъл), че чакаме отговор
-> 08.02.: пълни пакети на „Слънце“ и „Драконче“ споделнеи с ядърце DragonGirl
-> 20.02.: разпращане на сайтове, от които да подберем подходящи агенти/издатели
-> 18.03.: пратих списъка с агенти на Даниел към FTA за предварителна пресявка; предложих за оглед Evolved Publishing
-> 25.03.: запитах останалите продуценти във FTA защо мълчат като те-си-знаят -> претоварени със задачи, казаха –> отлагам кампанията за наесен
-> 29.04.: ... но за „Аурелион“ все пак има надежда ;)

– Прочит и предложения по новия роман на Daniel Bensen.
-> януари: тече
-> февруари: тече
-> март: тече
-> 13.03.: започнахме обсъждане на популяризаторски стратегии (очаквайте ЛИНК)
-> 27.03.: завърших го
-> 28.03.: пратих финални предложения на Дан (и си поръчах динозавърче :))
-> 28.04.: помолих Мъдреците да препращат вести за фестивали и събори към Дан

- Обсъждане на pitch letters, литературни агенти и тънкости в
американското книгоиздаване с Daniel.
-> 09.03.: уговорка за жива среща (след ГОЛЯМАТА радост - ура, ура за Дан! :))
-> 13.03.: среща с Дан; издействах актуализиран списък с агенти и издатели от Дан
-> 10.04.: започвам да пускам връзки към звукозаписите от срещата

– Нови англоезични преводи/редакции на бг фантастични разкази.
-> декември: тече
-> януари: тече
-> 13.01.: Loving Loney Lone – преведен, редактиран, готов за разпращане
-> 21.01.: I Dreamed a Human Face - джаста-праста редакция (ще му трябва още една, поне)
-> 25.01.: The Wake - редактиран, готов за разпращане
-> 31.01.: Memoirs of a Fly - редактиран, пратен от Лъч
-> февруари: тече
-> 10.02.: Loving Loney Lone, I Dreamed a Human Face - шлифовани, готови за пращане
-> март: тече
-> 06.03.: окуражих Гев -> тя ми прати версия 66 от Мистериозния Мега-мачкащ Манускрипт
-> 07.03.: върнах на Гев коментари по версия 66
-> 25.03.: сръчках Гев -> she's alive ... barely
-> април :тече
-> 08.04.: редактирах Less than Two пак
-> 11.04.: преведох Uprising, питах Дан иска ли да го редактира
-> 16.04.: потърсих редактор на Uprising сред FTA

~ Нов Копнеж за превод на бг фантастични разкази към английски (като
http://choveshkata.net/blog/?page_id=114): ако продадем поне още един
от победителите в първия Копнеж.

~ Подготовка на още преводачи към английски език: възраждане на
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=375

– (Продължаващо) обучение на Чобитите. (Повече Мъдреци! Повече
действеници! Повече! :D)
-> декември: тече
-> януари: тече
-> февруари: тече
-> март: тече
-> 02.03.: обявих инициативата за инициативизиране на повече Чобити
-> 06.03.: допълних форум „Подготовката“ с всички важни указания от януари 2013-а
-> 13.03.: обогатих инициативата за инициативизиране на повече Чобити ; допълних форум „Поготовката“ с всички указания от февруари 2013-а
-> 22.03.: пратих лекциите на Мандор за FB2 на е-Ваятелите
-> 30.03.: (до)създадох ядърца „Х-ниги“ и „Е-книги“, поканих Чобитите да се самоопределят
-> 31.03.: допълних форум „Подготовката“ с всички важни указания от март 2013-а
-> април: тече
-> 07.04.: удължих срока за влизане в ядърца „Х-ниги“ и „Е-книги“
-> 14.04.: удължих пак срока за влизане в ядърца „Х-ниги“ и „Е-книги“; обявих режим „Сидхарта“
-> 21.04.: удължих отново срока за влизане в ядърца „Х-ниги“ и „Е-книги“
-> 28.04.: обявих състава на ядърца „Х-ниги“ и „Е-книги“; призовах нов координатор на ядърце „Е-книги“ -> Ал; призовах нов координатор на ядърце „Фестивал“ -> Лъч; призовах нов координатор на ядърце „Преводачи“ -> Илка; питах какво ще По-желаваме от май нататък (и подсказах ...)
-> 30.04.: Сидхартих цял ден ( някои резултати ); допълних форум „Подготовката“ с някои указания от април 2013-а

– (Продължаващо) сближаване на Чобитите. (Повече споделяне! Повече
взаимопомощ! ПО-ВЕ-ЧЕЕЕ!!! :DDD)
-> декември: тече
-> януари: тече
-> 28.01.: начало на офанзивата „ Бой (с възглавници) “
-> февруари: тече
-> март: тече
-> 23.-25.03.: изорганизирах залесяване в двора ми
-> 26.03.: разбрах повече за Нев
-> 27.03.: мрънках
-> 29.03.: сръчках Лъч и другите преводачи за Po: Beyond Yes and No
-> 30.03.: залесявахме
-> април: тече
-> 21.04.: допълних вестта за залесяването на 30.03., пуснахме я в сайта
-> 25.04.: водих Светлинките и Чобити на Вечерта на голямото разбиване
-> 28.04.: поканих Чобитите на среща с Христо Гешанов

– Писателска работилница във Велинград: http://choveshkata.net/blog/?p=3041
-> до 24.12.: всички текстове на участниците получени
-> 03.-06.01.: тече; звукозаписи тук

- Писателски работилнички в София : по почина на
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=47&t=468
-> 14.01.: покана разпратена
-> 13.02.: работим по разказ на Снежи
-> 18.03.: публикувах и разпратих покана за работилнички на английски език с Даниел Бенсън
-> 30.03.: публикувах и разпратих покана за работилничка на английски език с Даниел Бенсън
-> 08.04.: качих запис от работилничката с Дан на 07.04.
-> 16.04.: публикувах и разпратих покана за writing panel с Даниел Бенсън
-> 21.04.: известих приятелите на ЧоБи за горния writing panel
-> 26.04.: досаждах на Дан на панела

~ Подготовка за лятна писателска работилница (заедно с „Форум за
образованието“): ако мога да навия Любомир Николов, Григор Гачев (...
кой друг?) за водещи.
-> декември: проучваме кои водещи
-> 07.04.: пратих покана на Любомир Николов
-> 14.04.: пратих покана на Йоан Владимир -> Ани отговори -> пратих ѝ уточнения
-> 19.04.: пратих на Ани идея за гостуване на ИЗНЕНАДА :P -> 24.04.: тя отговори -> уточнявахме
-> 30.04.: известих Чобитството, че работилница ще има – юпиии! :)

– (Продължаващо) участие в литературни, преводачески, издателски,
феновски, популяризаторски конкурси.
-> януари: тече (вижте форум „Труд и творчество“)
-> февруари: тече
-> 14.02.: участие в „Биньо Иванов“
-> 22.02.: молба за препоръка от Наско
-> 01.03.: отличие от конкурса за кратко име на „Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони“
-> 13.03.: участие в конкурса за Созополския семинар на „Е. Костова“; питах Чобитите искаме ли (+ можем ли) да участваме в „Помощ за книгата“
-> 20.03.: сръчках Чобитите за „Помощ за книгата“
-> 21.03.: пратих пакет за „Южна пролет“
-> 24.03.: участвах в „Рашко Сугарев“
-> 03.04.: участвах в „Ирелевант“
-> 18.04.: участвах в „Биньо Иванов“ и „Валентин Найденов“

– Провеждане на Копнеж за ученическо творчество а ла
http://choveshkata.net/blog/?p=2685 (февруари и март 2013;
награждаването да съвпадне с Фестивала на образованието през
април/май).
-> ще е само февруари
-> ще е от средата на февруари до средата на март
-> 20.02.: анонс в сайта ни ; покана към колеги-съмишленици да журират; покана към Чобити, тоже; създаване и споделяне на онлайн таблица за оценките
-> 22.02.: партньорства уточнени
-> 25.02.: пратих анонс до предишни участници, училища, преподаватели
-> 27.02.: пратих анонс до медии; жури уточнено
-> 02.03.: пратих първи получени текстове до жури; пратих указания до Мъдреци
-> 05.03.: по инициатива на Жоро Караманев, уговорихме се да пратим подходящите текстове от Копнежа и на списание „Осем“
-> 06.03.: помолих Съгледвачите да съберат медийните отражения на Копнежа в неговата тема
-> 13.03.: пратих втора партида текстове до жури; помолих по-пресните журиращи да си калибрират оценките
-> 23.03.: помолих Жоро Караманев за ескпертен съвет, пратих последната партида текстове до журито, пратих всички текстове до партньорските журита
-> 25.03.-01.04.: засилих натиска върху журито – да оценява по-безстрастно и емпатично
-> 27.03.: започнахме обсъждане с партньорите за „сближаване“ на отличията
-> 01.04.: започнахме окончателно премисляне на оценките; подпитах партньорите спори ли им оценяването ;)
-> 02.04.: пратих на партньорите шаблон за отличията
-> 03.04.: финализирах оценките, уточних наградите от ЧоБи, пратих подборка на сп. „Осем“, поканих най-изявените участници на работилнички
-> 07.04.: уточнихме облика на отличията
-> 15.04.: уточнихме отличените участници и текста на отличията, помолих Наско за дизайн на дипломите
-> 16.04.: уточнихме датата и мястото на награждаването
-> 17.04.: публикувах вестта за наградите и награждаването в сайта ни, писах на всички участници
-> 18.04.: създадох Гугълдок таблица за наградите, поканих Чобитството да помага с нея и кореспонденцията с участниците
-> 20.04.: финализирахме отличията
-> 22.04.: обясних на ядърце „Фестивал“ как да разпраща награди по пощата
-> 24.04.: сглобих статистиките за участието; започна Голямото надписване на отличията
-> 26.04.: проведох писателски работилнички на Фестивала
-> 27.04.: награждавахме се
-> 29.04.: помагах на Лъч да направи колети с награди
-> 30.04.: потормозих Криси, като за последно

~ Привличане на повече млади приятели/Чобити – особено сред учениците
и студентите. Популяризиране на ЧоБи сред по-младите читатели
(растящите Човеци): детски домове, училища, университети, младежки
форуми, фестивали...
-> 26.01.: представяне на ЧоБи пред (преобладаващо млади) Зимни таласъми
-> 31.01.: покана (чрез Ели) за включване в доброволчески четения на деца в болници (http://www.rdbz.org/)
-> 16.02.: първоначално запитване до rdbz.org... и незабавен отговор - до март са запълнени, обмислят продължаване на инициативата, ще ни пишат :)
-> 05.03.: гостуване в НГДЕК по покана на Еви
-> 14.03.: участвах в семинара за училищен ПР и реклама на „Професионален форум за образованието“, пратих звукозаписи на Чобитите
-> 27.03.: поканих едно чудо в ЧоБи
-> 01.04.: обявих април като месец за живи срещи , известих приятелите на ЧоБи, обявих първата среща
-> 08.04.: обявих втората априлска среща , известих приятелите на ЧоБи
-> 11.04.: уточнихме участието на ЧоБи и SciFi.bg на Фестивала на българското образование; помолих Наско да ни изработи банер за Фестивала; уговорихме се Светла да ни отпечата брошури
-> 14.04.: (пре-)създадох ядърце „Фестивал“ и поканих Чобитството в него
-> 15.04.: обявих третата априлска среща (със специален фокус ;))
-> 16.04.: пратих на ядърце „Фестивал“ задачата за кратките описания на книгите ни
-> 18.04.: разпратих първите задачи на ядърце „Фестивал“ и ЯКО сръчках Чобитите да се включват... ама ха!; сръчках Наско за банера
-> 21.04.: известих приятелите на ЧоБи за Фестивала
-> 22.04.: актуализирах задачите на ядърце „Фестивал“; пратих грамотите и банера на Светла за отпечатване
-> 23.04.: помолих Чобитството за помощ с разгласата -> Нев се отзова
-> 24.04.: пуснах анонса от SciFi.bg в няколко форума; пратих на ядърце „Фестивал“ листчетата за мъдрости за отпечатване
-> 25.04.-27.04.: вилнях (така де – кефих се ) на Фестивала
-> 26.04.: пратих контактите ни на Румяна Пашалийска от дом-музей „Ангел Каралийчев“
-> 28.04.: благодарих на ядърце „Фестивал“ (останалите им задачи са по Копнежа за ученическо творчество)
-> 30.04.: сръчках ядърце „Фестивал“ да опишат награждаването

~ Търсене и участие във финансиращи проекти: европейски, български или
граждански (йей!) – като http://www.indiegogo.com/aurelionseries.

- Българо-румънски проект за двупосочен превод на фантастични разкази :
с Кристиян Тамаш (http://www.srsff.ro).
->28.12.: начална кореспонденция с Кристиян
-> 21.01.: започна ; а до 04.02. ще свърши ;)
-> 28.01.: ключови материали ;) завършени и пратени в печатницата
-> 01.02.: ключови материали готови от печатницата
-> 05.02.: завършен; основна документация пратена
-> 25.03.: пратих печатни материали към Кристиян

~ Пренасяне на х-нигите ни на едно място: НЕ в стаята ми. :D

- Организационна и логистична помощ със снимането на уеб-сериал по „Аурелион“
-> декември: тече; имаме Гугълдок таблица за разпределяне на дейностите и видове нужна помощ
-> януари: тече
-> февруари: тече
-> март: тече
-> 14.03.: първоначална връзка с Албена Мерджанова от Националния дворец на децата
-> април: тече
-> 16.04.: питах Светла за прожекция на епизод 1 по време на Фестивала
-> 18.04.: обявих прожекцията на епизод 1 в сайта
-> 21.04.: известих приятелите на ЧоБи за премиерата

~ Ново начало в спасяването на Въображение

- Партньорство с издателство за х-нигите на ЧоБи
–> 07.01.: първа покана
-> 14.01.: втора покана
-> 21.01.: трета покана
... няма да има повече – поне от мен

- Подготовка и издаване на антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“
-> февруари: чете се от цялото Чобитство за По-желаване (+ предложения за промени в съдържанието)
-> 01.02.: първи хартиен тираж готов; събиране на заявки за екземпляр от авторите
-> 16.02.: покана към включените автори за последни редакции за е-изданието
-> 23.02.: фаза на последни редакции; дискусия по съдържанието и оформлението със Сашо Карапанчев и Наско
-> 26.02.: свършихме редакцията на „В началото бе метрото“
-> 27.02.: сръчках Чобитството да чете; написах предговор
-> 01.03.: обявих Копнеж за корица
-> 02.03.: удължих срока за По-желаване до 15.03.
-> 06.03.: пратих запитване до авторите кой е редактирал текстовете им
-> 08.03.: довърших коректурата, пратих на Ал за е-вайване, публикувах предговора
-> 09.03.: финализирах описа на редакторите, пратих уточнения към Ал
-> 10.03.: пратих финалната версия на Сашо Карапанчев за оглед
-> 11.03.: пратих известие до приятелите на ЧоБи за предстоящото е-издание и Копнежа
-> 13.03.: питах Чобитите какво да се запитаме още
-> 16.03.: питах Чобитите: коя да е корицата на е-изданието; какво да променим в анотацията му
-> 17.03.: довършихме огледа на е-изданието със Сашо Карапанчев
-> 18.03.: помолих участниците в Копнежа за корица да публикуваме предложенията им на сайта; пратих е-изданието за оглед от Мандор
-> 19.03.: питах Чобитите колко корици да има е-изданието (и им обясних туй-онуй за ЧоБи); довършихме е-изданието
-> 20.03.: питах Чобитите кои да са илюстрациите на е-изданието
-> 21.03.: обобщих резултатите от допитването за броя корици; създадох страница на е-изданието и галерия с всички предложения за корица, публикувах анонс за е-изданието и резултатите от Копнежа , известих художниците за тях, създадох тема във форума
-> 23.03.: запитах Чобитството по какви канали да разгласим е-книгата, запитах авторите позволяват ли да я качим в Читанка
-> 25.03.: представих сборника в Goodreads и в личния ми блог
-> 27.03.: обявих резултатите от допитването за илюстрациите; пратих пожеланите илюстрации до художниците за дообработка -> пратих крайните варианти на Ал за вкарване в „книжката с картинки“, подготвих новата версия на FB2 файла (+ осъвремених „безкартинковия“ вариант на сървъра)
-> 29.03.: обявих илюстрираното издание в сайта , разпратих го на По-желалите и художниците
-> 30.03.: сръчках Чобитството да помага с разгласата
-> 01.04.: известих приятелите на ЧоБи за излизането на сборника; поканих ядърце „Читанка“ да качи сборника в Читанка
-> 07.04.: сръчках Чобитството да помага с разгласата, втори рунд; известих ги за представянето в „Ефремов“ на 18 юни
-> 15.04.: разпратих анонс за антологията до списъка ни с медии

- Съставителство на свръхантология с кодово име „Да спасяваме света“ (начална фаза)
-> 31.01.: начално откровение; споделяне с ЧоБи, „Тера Фантазия“ и „Тера Фантастика“
-> 02.02.: разпращане на основополагащите принципи, сбиране на ядърце „Спасяваме света“
-> 16-22.02.: обсъждане на основополагащите принципи
-> 23-28.02.: създаване на Гугъл таблица за журито, обсъждане на схемата за оценяване
-> 02.03.: финализирах ядърце „Спасяваме света“; създадох група „Спасители“ и работен подфорум „Спасяваме света“
-> 02-16.03.: тече първоначален подбор на текстове
-> 09.03.: сръчках съставителите, пратих им моите начални предложения
-> 13.03.: сръчках съставителите, добавих предложения от Иво Търновски, Григи, Вальо
-> 18.03.: дадох отсрочка на съставителите за началните предложения до 23.03.
-> 22.03.: сръчках съставителите –> отзоваха се всички; пренесох предложенията на Янчо
-> 26.03.-31.03.: разпратих „пробната“ покана до авторите от „13-те“; поканих съставителите да коментират, обявих план-графика
-> 03.04.-30.04.: пратих „официалната“ покана до всички автори, с които имам връзка
-> 03.04.: сръчках авторите от „13-те“ да пращат текстове; помолих съставителите да пращат покани към авторите, с които нямам връзка
-> 07.04.: сръчках съставителите да пращат покани
-> 11.04.: пратих на съставителите обновен списък на авторите, с които нямам връзка
-> 15.04.: пратих важни уточнения на съставителите; писах до всички автори, които не бяха отговорили на директната покана
-> 21.04.: сръчках Дилян и Наско да пращат покани -> безрезултатно :(
-> 23.04.: пратих последни по(д)кани до авторите, които не бяха отговорили
-> 30.04.: подготвих таблицата за оценяване, събрах биографиите и библиографския материал

... Стигнахте ли дотук? :)

Вие сте на ред. Питайте, предлагайте и (ако сърце ви дава) добавяйте.

Аз пък почвам да отбелязвам – направо из списъка – с кое докъде сме стигнали.

Tue Feb 12, 2013 4:44 pm Общополезности Tue Feb 12, 2013 4:44 pm Общополезности
Сайт за писане на ударени гласни в уеб форми:

http://d.linux-bg.org/download/distros/ ... ccent.html

Бързо лесно и безнервно

Wed Mar 06, 2013 10:14 am Re: Труд и творчество Wed Mar 06, 2013 10:14 am Re: Труд и творчество
Созополски семинари по творческо писане 2013: КОНКУРС

Тема: ---
Краен срок: 15 март 2013 г.
Резултати: 15-30 април 2013 г.
Възраст: -
Вид творба: откъс от авторски художествен текст
Изисквания: могат да кандидатстват писатели от България и от англоговорящите страни; подават се: формуляр за участие , биография (до 300 думи), мотивационно писмо (до 1 стр.) и откъс от авторски художествен текст (роман или разказ/и; минимум 10, максимум 20 печатни страници; шрифт Times New Roman, 1 800 знака на страница, с интервалите), на адрес silieva –в- ekf.bg
Награди: стипендия, покриваща такса-участие, настаняване, храна и пътни разходи.
Повече: http://www.ekf.bg/sozopol/bg/apply/


Преводаческо ателие 2013: КОНКУРС

Тема: ---
Краен срок: 29 март 2013 г., 17:00 ч.
Резултати: до 30 април 2013 г.
Възраст: -
Вид творба: превод на художествен текст
Изисквания: тук
Награди: стипендия за участие
Повече: http://ekf.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=127&Itemid=29


Национален конкурс „Рашко Сугарев”

Тема: --
Краен срок: 1 април 2013 г.
Резултати: --
Възраст: до 35 г.
Вид творба: къс разказ
Изисквания: къс разказ, публикуван през 2012 г. в периодичния печат или в книга - изпраща се в 4 екземпляра и CD на адрес: Национален дарителски фонд „13 века България”, (за конкурса „Рашко Сугарев”), Площад „Проф. Васил Геров” № 1, Кв. Лозенец, 1421 София
Награди: до 500 лв.
Повече: http://litclub.info/#02


Национален конкурс за поезия “В полите на Витоша”

Тема: свободна
Краен срок: 10 април 2013 г.
Резултати: до края на май 2013
Възраст: 18+
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до три непубликувани стихотворения в четири екземпляра (конкурсът е анонимен); творбите се изпращат на адрес: 1000 София, пл. ”Славейков” № 4, Столична община – Дирекция “Култура”, За конкурса “В полите на Витоша”.
Награди: до 800 лв.
Допълнителна информация : Дирекция „Култура” на Столична община – тел.02/ 987 06 39
Повече: http://www.sofiaculture.bg/index.php?show=konkursi


Национален конкурс „Драматургия за деца" 2013

Тема: детско-юношеска тематика
Краен срок: 20 април 2013 г.
Резултати: след 25. 04. 2013 г.
Възраст: -
Вид творба: пиеса (оригинална авторска идея или адаптации на популярни произведения за деца и юноши)
Изисквания: текстът да не надвишава 20 стр. стандартен драматургичен формат с размер на шрифта 12; конкурсът е анонимен, заявление – тук ; материалите се изпращат (в Word или PDF формат) на адреси: konkursdots –в- abv.bg или info.internationaltalentclub –в- gmail.com.
Награди: професионална сценична реализация+
Допълнителна информация : konkursdots –в- abv.bg
Повече: http://www.dramaturgiazadeca.info/#/page/4573602844


Литературен конкурс за поезия на в-к "Литературен глас"

Тема: ---
Краен срок: 30 април 2013 г.
Резултати: 24 май 2013 г.
Възраст: -
Вид творба: стихотворение
Изисквания: до три непубликувани в печатните медии или в Интернет стихотворения, на адрес: 6003 Стара Загора ул. Христо Ботев" 4 - Б, НЧ „Даскал Петър Иванов" (за литературния конкурс) или на lit_glas -в- abv.bg - като отделен прикачен файл, във формат doc, txt или rtf.
Награди: до 200 лв.
Повече: http://knigite.bg/konall.php?bid=291

Thu Apr 11, 2013 3:09 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Thu Apr 11, 2013 3:09 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Some people say that all these children are dying in Africa and God doesn’t do anything. It is because this “God” doesn’t exist! This kind of attitude makes God some kind of a vending machine that gives mankind what it wants. “Thy will be done” is another one I have never been able to understand. I simply cannot understand this kind of punitive God force that keeps his children in fear. It reminds me a lot of the parental figure that uses fear and punishment as a way to control. And that I simply cannot believe it to be true.

Fri Oct 12, 2018 6:41 pm Re: Преводачески питания Fri Oct 12, 2018 6:41 pm Re: Преводачески питания
От сума ти време се чудя как да се преведе обидната употреба на „селянин/селяк“. Redneck например е твърде специфично регионално – носи багажа на Южните Щати.

Вчера с Джо, мъжа на AllyVRK, открихме:

Spoiler

hillbilly
hick

Sun Jan 20, 2019 8:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Sun Jan 20, 2019 8:28 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Ох... това [упражнение две] беше досадно.

Така де, голяма част от досадата се дължеше на факта, че най-накрая се принудих да си инсталирам LibreOffice (в Word не ми се визуализираха всички корекции, например изтритият текст), и си играх да пренасям ръчно моите безброй корекции и коментари от задача едно. А можех да работя в първия файл и само да вкарам коментари с акронимите към всяка корекция. Но кой да се сети навреме... (Всъщност, тук бях една идея по-малко крайна. ;) )

Ето и отговорите на въпросите, които трябва да се споделят в темата:

Имаше ли нещо в процеса на редакция, което ви затрудни/подразни?
Не. Свикнала съм да работя с Track Changes. (Изключвам споменатото по-горе, защото си е по моя вина.)

Прегледайте трите вълни редакции, през които прекарвам всеки текст. Имате ли въпроси по тях?
Подозирам, че ще изникнат в процеса на работа.

Липсва ли ви нещо? Какво още бихте редактирали вие?
Нещо, което ми хрумна наскоро при четене на чужди текстове: за каква аудитория е предназначен текстът? Съобразена ли е възрастта на героите и сложността на сюжета с нея? Съответства ли регистърът? (Особено важно при текстове за детска аудитория: има ли прекалено сложни думи/структури; при тийнове – хванат ли е характерният им „жаргон“; присъства ли той изобщо; дали пък не е преекспониран от желание текстът да звучи по-младежки?
Отговорите на тези въпроси могат да доведат и до смислови, и до структурни, и до стилови редакции.

Сега да погледнем часовника... Отне ми към два часа. С прекъсвания, тъй че реално може и да са били по-малко. Но просто загубих много време в чисто техническо пренасяне между файловете.

Wed Jul 02, 2014 4:19 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014 Wed Jul 02, 2014 4:19 pm Re: Гласуване на номинации за Еврокон 2014
Здравей, Ели,

Вероятно не се познаваме - Аз съм Петър Атанасов от SciFi.bg - един от организаторите.

Поемам лична отговорност за смяната на твоя линк с друг . Да, първият ти линк не отговаряше на правилата и трябваше да бъде сменен. Практиката при такива случаи е да се свържем с хората и да ги помолим да дадат друг линк, като хората, които ние познаваме и за които можем да гарантираме, да им сменим линка ръчно без да ги занимаваме излишно. Калин предложи твоя линк към този форум, но изрично беше написал да ти пиша, за да те попитам дали има проблем да сложим него. Аз не писах нито на теб, нито на него, просто смених линка и приключих случая. Вината е изцяло моя - признавам си, домързя ме и изобщо не ми хрумна, че някой може да има нещо против да му се смени линка, без да бъде тормозен. Аз съм виновен за това и ти се извинявам. Ако предпочиташ, макар вече вредата да е сторена, мога да ти сменя линка с някой друг (стига новият да отговаря на правилата) или пък направо да изтрием гласа ти (не го препоръчвам - все пак сме стигнали дотук). За по-бърза връзка с мен - peteratan -в- gmail.com

За обявяването на гласовете - разбирам аргументите и съмненията ти. Единствено ще те поправя, че всеки много добре знае как са отчетени неговите гласове, защото има потвърдителен мейл, в който те са изредени, за да може човекът да ги прегледа отново и да ги потвърди. За останалите 250 човека обаче аргументът ти остава - как да разбереш, че гласовете им са отчетени правилно.

Там проблемът е следният - първо, задачата се оказва много по-сложна технически, отколкото очаквахме, и второ, имаме възражения от гласували, които не искат да им се обявяват гласовете публично. Така както например ти не си длъжна да казваш кого си избрала за Президент на държавата, така и те чувстват, че не би трябвало да са длъжни да казват кого са избрали за писател, художник и т.н. Не очаках да се появят такива, но възраженията им са основателни - представи си да си член на няколко общности, но да гласуваш само за една (или пък нито една) от тях като най-добър популяризатор например. Това означава немалка част от членовете на другата общност да ти се разсърдят и да възникне напрежение между вас, породено от "някаква тъпа анкетка". Тези с оплакванията предпочитат гласовете им да бъдат анулирани пред това да бъдат обявени. А колко от 240-те гласували, които не знаят, че в момента водим такъв спор, биха пуснали същите възражения като видят гласовете си изтипосани някъде? Малко ли хора ограничихме вече, та да си търсим нови причини да режем?

Между другото, ако отворим списъка и ти самата видиш кой как е гласувал, как ще разбереш, че гласовете на останалите са отчетени правилно? С какво можеш да разбереш дали номер ХХ наистина е гласувал за този или онзи, а не сме нещо ние изшмекерували?

Впрочем, имай предвид, че гласовете на всички са прегледани от мен (представител на SciFi.bg), Калин (представител на ЧоБи) и Дилян (представител на Сборище на трубадури ако не се лъжа). Трима човека от три конкуриращи се и независими (доколкото е възможно) една от друга общности. А накрая виждаш, че най-големият победител е четвърта общност - Цитаделата. Това не е ли достатъчно да те убеди, че ако имаше нещо нередно, то някой щеше вече да е алармирал? Пък и заповядай да разгледаш останалата налична информация - кой е участвал в гласуването, чии гласове са приети. Като отвориш линка на някой от Цитаделата, то би трябвало да ти стане ясно за кого е гласувал. Ако отвориш примерно 20 профила от общност Х, но ние сме отчели само 10 гласа за същата, то тогава може и да си права в подозиране на нещо нередно, но такива случаи няма.

За участието на организаторите - добре, да приемем, че се съобразим с виждания от теб конфликт на интереси и направим така, че SciFi.bg, ЧоБи, Петър Атанасов и Калин Ненов да не участват, защото са организатори. Значи Сборище на трубадури също не бива да участват, защото наблюдават и помагат на целия процес чрез техен представител (отново, ако не се лъжа). Николай Теллалов и още около половината предложени за номинация творци също не бива да участват, защото са издавани или подкрепяни от ЧоБи. Ние пък сме близки партньори с Цитаделата, следователно и те не бива да участват. Явор Цанев, ако не се лъжа, е близък с ЧоБи, следователно нито той, нито Дракус трябва да участват. Е добре, то какво остана? Въобще, ти знаеш ли за някой от номинираните, който да е напълно изолиран от останалите и следователно да може да участва? Защото, макар и да не сме единни, фантастичните общности и творци в България сме доста здраво свързани помежду си и просто няма как да не си влияем и да се търси някаква 100%-ова безпристрастност или граница на интересите. Направихме максималното в случая, а именно, да се подсигурим, че всички научават за това (включително с пускане на прессъобщения до медиите), и да се подсигурим, че няма как нашите приятели и роднини да ни подкрепят (освен ако и те не са доказани фенове на фантастиката, тоест могат да осъществят информиран избор). Последното дори с цената на отрязване на хора, които могат да направят информиран избор, но не могат да го докажат с участие в онлайн общности.

Поощрявам те да продължим дискусията , защото все още мислим по това как да решим казусите и твоите аргументи ще изиграят роля в решението ни. Дори да не вярваш, намеренията ни са свързани с това да стигнем до максимално честния изход от ситуацията и вече за пореден път ни се налага да избираме по-малката от две злини (и съответно по-голямата от двете добрини), но когато организираш нещо, касаещо около 300 пряко заинтересовани лица, не е много лесно да се определи кое кое е.

Wed Jul 03, 2013 9:53 am Re: Ще правим ли игра? Wed Jul 03, 2013 9:53 am Re: Ще правим ли игра?
Вале – и всеки друг, който иска да участва: за да мога да отговоря разбираемо на въпросите тук, трябва да сте пробвали поне две visual novels (VN). Да видите как са построени. Затова моля: започнете отсега, в свободното време ;), да експериментирате с VN. (Специално на Валя ще ѝ трябва преводач – има ли навити Светлинки?) И споделете тук какво ви е направило впечатление – хубаво, досадно, изненадващо...

(Аз пък ще разбера по отзивите ви кой от вас е достатъчно „вътре“ в проекта – което ще ми е важно, като почнем сериозното обсъждане на сценария. Приемете това като предварителната пресявка на екипа. ;))

Ев: за момента си представям историята да е предимно линейна, следваща сюжета на „Монетата“ – а изборите да променят вътрешни (скрити) показатели, които да оказват влияние върху възможните финали (и други ключови ситуации). Не искам да разкривам повече, щото ще разваля кефа на бета-тестърите ни. ;)

Ако ползваме същите „камери“ както в книгата, ще гледаме през очите на Киа, Мефоди, Айк, Рафаел, Типодин, Ализабет, Деенор, Валерион... дали изпускам някого? Един след друг, не успоредно – сцена по сцена.

Възможни са и други подходи - но този ще изисква най-малко пренаписване на историята, и така ще ни позволи да се съсредоточим върху по-техническите аспекти (рисунки, музика, преходи). Както казва Ицо – по-добре да действаме едно по едно, отколкото да се опитаме да измислим всичко наведнъж. ;)

Нев: освен Kickstarter, можем да ползваме и Indiegogo . Тия възможности се множат, ура. :)

Fri Aug 09, 2013 2:54 pm Re: Цитатите, които ни създадоха Fri Aug 09, 2013 2:54 pm Re: Цитатите, които ни създадоха
Смятат да секат дървото -
болничко било, горкото.
Но и баба ми нали
все главата я боли?!

Я аз брадвата да скрия,
да не стане поразия.

- Зоя Василева

Mon Mar 04, 2019 3:24 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Mar 04, 2019 3:24 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете , което лекаря вижда от седмици.

Слагайте ги тези кавички, де.
Хващам се за обобщенията с НАЙ, но щом е пряка реч и цитат и не може, добре.

Правило за структурни ПНК: Показвай, не казвай: Разкриваме чертите и състоянията на героите чрез техните действия и мисли (а не чрез обобщения: „Х бе един от най-умните хора на света“ ); даваме на читателите щрихите, които ще ги убедят, че нещо е красиво (а не твърдението „У е красиво“). Маркираме с ПНК.

В случая посещението в болницата (съответно и описанието на здравния статус на детето), самия концерт и отиването до него, не са от съществено значение за историята, то не е необходимо да са разписани подробно или да са ПНК. Тук е тънкия момент с преходите и колко ПНК е достатъчно ии да се намери баланса.
Разбира се зависи от стила на автора и самата история. Колко подробно и плавно се движат нещата в историята. Има история дето едва ли не час по час всичко трябва подробно да се разпише и за такива истории подробности за здравето на детето и посещението в болницата биха били удачни. Както и да се опише самия концерт (тук също би могло, но е ВНВ). В други истории тази информация би била несъществена и е напълно достатъчно да се предаде обобщено с няколко изречения.

Лично аз обичам да пиша по-стегнато и да не се разпускам в подобни сцени да ги описвам подробно. Даже понякога залитам в другата крайност, че дори да има нужда от "инфодъмп", то аз го пиша с огромна неохота и мега пестеливо, което също не е добре и историята страда от това. В романа ми например има места където съм прескочила по няколко дни, в които на практика не се случва нищо съществено за историята и само тук таме съм бутнала едно-две изречения, които обобщават какво се е случило през това време. В началото например след първите сцени прескачам три седмици.
Скорошен пример за такъв по-стегнат стил ми е "Аз съм пратеникът" на Зюсак. Би могла да прегледаш, ако ти е интересно.
А аз се надявам, че съм успяла да предам това, което искам да кажа. :roll: :D

Mon Mar 18, 2019 11:34 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Mon Mar 18, 2019 11:34 am Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Бързо включване и от мен. Пиша от телефон и тоя път не ми се занимава да цитирам, ще ме извините. И съм спала твърде малко, за да се занимавам да структурирам. Та...

Първо по коментара на Вики за ОПС: много характерни за Калоян са тия просторни обяснения/отплесвания, и мен - принципно - не ме дразнят. Но мисля, че Яна е права - ако тук-там са съпътствани/прекъсвани от случващото се в момента, само ще спечелят. Без да ги кълцаме (освен козметично).

По ЕКО предложенията на Ради - също характерно за Калоян, да вкарва български/световни личности/марки в приказния си свят. Признавам, че и мен първия път ме озадачи. :) Но му е запазена марка и текстът просто не би бил същият без тях. А и съм съгласна с Вики, че във вида, поднасян от него, вече не са клишета... а по-скоро разгърнати метафори. :)

Друго, което Ради често е коментирала, са разни загатнати/намекнати детайли, които умишлено не са доизяснявани - но затова пък са описвани картинно. :D Очевидно е умишлено и според мен така трябва да остане. Разчитаме на въображението на читателя. ;)

Още нещо, което изниква често - разни грешки от бързане, липсващи думи и пр., които по принцип са за коректора, но Кал беше споменал, че ако объркват/променят смисъла, може да се поправят още тук. Мен лично ме домързя, понеже бяха МНОГО, и съм маркирала само изречението, цитирано от Вики ("имащи си работа с въпросните..."). Което дори след нейните обяснения според мен не е достатъчно ясно и си плаче за пренаписване.

А, и съм съгласна с коментарите на Вики по противоречията, които всъщност не са противоречия. За цитираното от мен си права, Вики - Григор вече говори за поръчката на господаря си, който е магьосник. Но тогава защо Лазар отново се връща на темата за лудите учени? В такъв случай противоречието идва с неговия въпрос. Какво в казаното от Григор пак го връща към тях? Сори, обичам да нищя. (Кал вече се хваща за главата покрай мен и глупостите, за които се хващах в "По пътя към..." и "Харт". Ами... по-силно е от мен.)

Тук вече мислите ми тотално се връзват на възел, (взех и аз да се отплесвам и да слагам много скоби, не е само Калоян за бесене), тъй че приключвам. Дано сте разбрали нещо.

Sat Sep 28, 2013 7:32 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ] Sat Sep 28, 2013 7:32 pm Re: Федора под лампата [ЗАВЪРШЕН ПРОЕКТ]
Готово.

Редакцията най-сетне приключи. (Дата: 28.09.2013, 7:12 pm според Уиндоус. :) )

Ооох, направо не знам как ще поема внезапния СПАД в напрежението. Леле, приключих най-сетне!
Свърши се! Край! Финито! ДОТУК БЯХ!
(Е, надявам се поне да съм си свършил работата добре. :mrgreen: )

По темата:
Ще се радвам, ако всеки (или поне един), който е бил бета-читател на този проект, прояви отново желание да го прочете за генерални глупости (или неточности), както и да си каже мнението дали всъщност съм успял да го "ремонтирам".

Така. За тези, които няма да минат през горния процес, или обичат да се "спойлват" (аз предпочитам думата "информират" 8-) ), ще представя тук един кратък списък с основните промени, върху които съм работил (а пък те, дали ще се забележат, вие ще кажете):

От по-важното към по-козметичното:

- изгладена е основната логика на сюжета; вече всичко би трябвало да изглежда кохерентно, а сюжетните дупки, ако са останали (останали са, разбира се :lol: ), би трябвало да са замазани;
- противоречията между различните сюжетни нишки са премахнати/оправени;
- темпото на повествованието е равномернизирано;
- добавена е допълнителна глава, която служи за изпълнение на горната цел, плюс осигуряване на допълнителен плацдарм за развитие на второстепенните персонажи (не много добре усвоен, но все пак);
- доразвит е образа на главния протагонист и са засилени неговите вътрешни терзания (които преди ставаха ясно видими чак в края);
- допълнително развити са образите на Марк, Риз и Ларл (речетативът на Марк е възстановен в изначалния си вид; реакциите му също са пререгулирани, защото към края противоречаха на характера на персонажа); Ларл е получил най-малко допълнителен диалог, но съм опитал по този начин да потърся ефекта на минималистичността, която да гради характера му;
- финалните глави са изгладени и с (леко) променени сцени, с цел яснота и логичност, диктувана от сюжета;
- отделни сцени са разширени или (леко) преработени;
- разни други неща, които не помня, но със сигурност съм редактирал;


Като цяло имаше места, където си мислех, че ще трябва супер-яко да блъскам по клавиатурата, а се оказа, че със съвсем леки настройки си пасват на мястото. И разбира се, имаше пасажи (или даже самотни изречения), които почти изцяло трябваше да се пренаписват, защото стояха не на място, или създаваха противоречие.

НО! Важното е, че сега най-накрая мога да продължа напред в "кариерата" си. Няма да правя почивка в класическия смисъл на думата, но вече твърдо сменям приоритети, както си бях обещал преди година. Въпреки това, полека и бавно ще подхвана новия си (най- на сърце) роман, наречен засега ЗАКОНЪТ НА ЧАНДЛЪР.

И за ваш ( имам предвид тези, които са ме харесали като автор ) късмет, той също ще бъде сериализиран. ДЕРЗАМЕ!

ПП. Оу, забравих да кажа, който ще чете (пак), да драсне един ред тук или на мейла, че да пратя файла.

Fri Nov 08, 2013 4:11 pm Re: Общополезности Fri Nov 08, 2013 4:11 pm Re: Общополезности
Интервю с преводач: Калин М. Ненов

Thu Jan 12, 2023 2:10 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри Thu Jan 12, 2023 2:10 am Re: Настолни (вкл. бордови) игри
Такааа, я да посъживим тая тема...


ЛЯТНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА 2010-а, или КАК РОКСТЪН ПЛАШИ ГАРГИТЕ

Действието, както заглавието индикира, се развива през лятото на 2010-а. Мястото е курортното селище Синеморец, тогава все още в процес на (свръх)застрояване. Температурите през онова паметно лято бяха терминално убийствено смертелни - в столицата рутинно стигаше до 40 градуса на сянка , а по Черноморието - до 42-3. През деня навсякъде беше Долината на смъртта, ходиш на плаж - вече все едно си плувал, връщаш се от плаж - все едно не си ходил на плаж, пак си целият натопен в собствен сос. Нощно време температурите падаха до "милостивите" 32 до 35 градуса, но това пак означаваше, че спяхме проснати като морски звезди по леглата и където кожа допираше чарфаш, беше все едно са те притиснали до котлон.
(Наднорменото тегло не прощава, хора. Тогава още бях 127 кила и половина...)

Ще помня това паметно летуване с още няколко неща:
- това беше първото ни самостоятелно море на мен и брат ми, без родителски тела (и реално първият ми истински вкус от блюдото, наречено "възрастен живот")
- пътем към единия от двата плажа на Синеморец (този, който предпочетохме в крайна сметка), се минаваше през една горичка и в рамките на краткия десетминутен преход комарите те изяждаха жив на отиване и на връщане, а всеки лъч дневна светлина пробил измежду листата те изгаряше като лазер; по-автентична симулация на джунгла и досега не съм изпитвал в битието си
- домакинът ни не се изкъпа нито веднъж в рамките на двуседмичния ни престой (хорър подробностите от този факт - само на живо)
- дядото на домакинът ни, който беше реалният домакин, ни взе по 20лв. на човек (бяхме шестима общо) за... "режийни" (помните ли какво можеше да си купи човек с двайсетачка преди десетилетие? Аз помня много добре)
- същият дядо ми прееба предното стъкло на чисто новата (нов внос, де) тогава спортна Мазда 323, като поливал някакви глупости на паркинга на сградата и "не бил гледал"... какъв кретен трябва да си, за да не знаеш какво ще се случи, ако нагорещявани от часове на слънце материали влязат в контакт със студена вода??
- и после същият кретен ми оцапа покрива на колата с някакви строителни материали... при което казах "мамка му" и преместих колата на място, където беше нон-стоп на слънце (it was brand new(ly bought), remember?), но нямаше шанс за повече man-made поражения
- имахме най-легендарната игра на кент купе досега, където се роди още по-легендарната фраза: "Сега ги обръщаме голи по корем в банята и печелим!"
- домакинът ни гасеше климатика нощем, за да пестял ток(!!) (помните какви климатични условия описах, нали? И помните колко ни взеха за режийни?)
- вероятно още неща, но вече тук много се разпрострях, а и ми трябва помощ от другите участници (брат ми, демек, с другите вече отдавна не общувам...)
...

Но всичко това е от второстепенно значение за днешния разказ.
Защото едно от нещата, заради които с нетърпение очаквах това летуване, беше защото щяхме да играем настолни ролеви игри .

Хронологично, настоящите събития се случват същата година когато бях опитал за пръв път да Водя ad-hoc. И понеже тогавашните импровизации бяха див успех, аз исках още . Всички искаха още. И се бяхме разбрали за още.

Така че, когато дойде времето за общата ваканция, аз се бях подготвил. Бях се подготвил и още как . Бях изготвил не просто приключение - бях направил цяла ролева игра, from the ground up, със сетинг, правила, нива, системи и прочее. Е, да, беше много компактна версия, по-скоро proof of concept или vertical slice отколкото цялостен продукт, ама важното беше, че имаше всичко . Да!

...А сега да обърнем внимание на един факт: в онези години моа разбираше от всичко. Това включваше също така гейм дизайн и творческо писане. Ветераните Чобити вероятно са чували историята за моа първи роман и Мораб 2011-а и как приключва тази история. Е, поуката тук е същата. Баланс? Органично светостроене? Стилистика? Статистическа математика? (За следене на кривите на проверките) Оригиналност? "Crunchiness" vs. narrative vs. gameplay?
Мда, моа не ги беше чувал тия неща през 2010-а. Моа беше autheur и видиш ли, неговите неща бяха Дъ Бест(тм) по дефолт! Скивате ли?
(Сегашният моа пак си мисли, че разбира от всичко, ама е доста по-скромен. И когато наистина реши, че разбира от всичко, си има кой да го удари в кухата лейка, че да се чуе кристален звън. Обикновено това е Космоса.)

За целите на предстоящата игра, бях разписал всичките материали в една тетрадка: 1 стр. концепция на сетинга, 1 стр. описание на расите, 1 стр. описание на правилата, по 1 стр. за специалните умения на всяка раса и 1 стр. с примерни магии (щото MAGE, bitches! И щото първите стъпки в окултното вече бяха направени). Общо десетина страници в една тетрадка, real simple. Тетрадката си я пазя и до днес и всъщност мога да покажа за какво иде реч - можете да дръпнете снимки от линка по-долу (гарантирам, че поне един-два месеца ще е жив).

Ze First System

Айде де, стигни до същинската история най-сетне, лапацало такоа!

Първо, този мета-контекст е част от същинската история; той илюстрира контраста между нахъсаното ми, но наивно аз отпреди дузина години и днешното ми улегнало, обиграно до степен на професионализъм его. Второ, колкото по-вече контекст сега, в началото на тая разпокъсана хронология от постове, толкова по-малко обяснения после; демек, сочните пикантерии (какво във всяка добра история) се случват към края - всичко преди това е сетъп за спектакъла.
(Или поне така си мисля. Времето и спомените ми ще покажат.)

И така, самата история ролева сесия:

Горещ летен следобед. Аз, брата и Гневльото (който беше домакинът) седим на една от верандите на малкия семеен блок на върха на Синеморец. Гледката към разпрострелият се курорт надолу и залива на плаж Бутамята е прелестна. На сянка сме, защото държим да сме живи. Само по боксерки сме, защото държим да сме живи. Аз съм обяснявам правилата и светът на приключението. Сетингът не беше нищо особено, някакъв постапокалиптичен буламач тип Фолаут with the serial numbers filed off + магия (щото MAGE, bitches!!). Единственият по-оригинален момент беше местната валута, наречена "золам", която представляваше желеобразна зеленикава субстанция, която освен като разплащателно средство, можеше и да се използва като експлозив. Да, в тоя свят обитателите можеха буквално да "гърмят с пари". (It sounded cool at the time.)

Брата и Гневльото си направиха герои. Брата си избра като раса нимар , коткоподобни риби (да, да, давайте, и тогава на място ме бъзикаха), докато Гневльото си направи гущероид. Сетнаха си началните умения, получиха стартов капитал и екипировка и бяха готови за игра.

Реших да започна с класическото клише: среща в страноприемница. Само че, вместо героите вече да са в страноприемницата и да се наливат като закоравяла клиентела, обявих, че двамата тепърва пристигат в местното алкохолно сборище. Мисля, че тогава донякъде пунтирах интрото на първата Borderlands (която беше излязла предходната година). Една от грешките, които допуснах тогава, е че не обявих, че се познават взаимно. (Съвет: винаги настоявайте, че персонажите на играчите се познават преди началото на играта. Cold start приключенията са доста advanced техника, която дори аз все още не съм овладял.)

Понеже и двамата бяха нечовеци, реших да подгрея нещата с друга "класика": добрият стар междувидов расизъм, практикуван най-вече от хората. (Щото ксенорасизмът също е доста труден "залък" в инструментариума на повечето разказвачи.) Трима местни пияндета подхващат на подбив двамата герои и нещата, естествено, приключват с бой. Е, не веднага де. Гневльото първо ги сплаши (щото беше триметров гущероид, нали), ама ония като се чупиха, после се върнаха с приятелчета. Май общо шестима. Нема значение, важното е, че сцената свърши с тупаници.

И тук лъсна първият проблем на системата: за всяко действие играчите мятат "басейн" (dicepool) от шестостенни зарове (d6); 6 и 5 носят успехи, 2, 3 и 4 - нищо, а 1-ите вадят успехи. Ако броят успехи е равен на трудността, успех; ако е по-малък - неуспех; ако обаче е по-малък от нула, тогава е критичен неуспех .

Сега видяхте ли какъв е проблема?

Не само, че всеки зар в арсенала на играча има ~16% шанс да извади от успеха, ами при достатъчно кофти мятане, има шанс да му очерни живота тотално. Налице са ~1/3 шанс за успех на всеки зар (5 и 6), ~50% нищо (2, 3 и 4) и гореспоменатите 16% за -1 успех. Системата бе така изчислена, че стартовите персонажи да имат между 2 до 6 зара за всяка проверка, а повечето задачи имаха Трудност м/у 2 до 4 - което означава, че при едно средно мятане (да речем, 4 зара и Трудност 2), реално шансовете за успех са доста под 50%, защото има ~30% вероятност поне един от успехите да бъде неутрализиран от 1-ца. А сега си представете, че в един от три случая не метнете нито един успех, ама тая единица все пак се появи...

Накратко, играчите изпитаха доста бързо ефекта на "критичния неуспех". Техните противници обаче - не. (Като Водещ, моите зарове имат тенденцията да са поне един порядък по-жестоки към играчите от мене самия.) Битката все пак приключи благополучно. Съдържателят, впечатлен от пугилисткия майсторлък на брата и Гневльото, реши да им сподели това-онова и да им възложи разни задачи. Или нещо от сорта. Толкова време е минало, а тогава толкова много неща се случваха в живота ми, че вече не помня подробностите по "главната история" на това приключение. Ако изобщо е имало такава. Може и да бях решил да го карам по- sandbox.
(Всъщност, май досущ в Borderlands стил, бях решил първо да давам некви "рандъм куестове" и после да дропна реален сюжет отгоре с подходящ reveal. Както се досещате, никога не се стигна дотам.)

Както и да е, стигаме до преломния момент: играчите са пратени да се справят с местната банда troublemaker-и. Действието се развива в някакъв каньон, на няколко километра разстояние от кръчмата. Брата и Гневльото пристигат на сцената и почват да умуват как да подходят - дипломация ли, фронтална атака ли, стелт ли... Май решиха накрая да се промъкнат да огледат наоколо, ама заради "балансираните" правила ги забелязват. Почва поредният кютек.

И този път нещата отиват на зле.

Брата и Гневльото биват сериозно ступвани рунд след рунд и вече са на умирачка. В паника, аз се чудя какво да направя - и решавам да вкарам в сцената overpower-нат НИП на име Рокстън, който е въоръжен с двуцевка (бонус точки ако се сетите откъде е гепен тоя персонаж). Чрез GM fiat обявявам, че Рокстън утрепва останалите бандити и спасява играчите. Те, логично, са скептични - къв е тоя и кво дири тука? Рокстън обяснява, че също като героите и той е по дирите на местната паплач и иска да ги разчисти. Съответно, предлага да си обединят силите. Играчите се съгласяват - все пак са без (качествени) оръжия, по-ниско ниво са и изглеждат като след купон в пернишка дискотека.

Тримата навлизат по-дълбоко в каньона и попадат на главната група бандюги. Почва се пукотевица. Планът е Рокстън да щурмува фронтално, разчитайки на огнева мощ, докато брата и Гневльото атакуват по фланговете и хванат лошите под кръстосан огън.

И тук трагикомедията започна с пълна сила.

Рокстън стреля. И пропуска. Стреля пак. Отново пропуска. Презарежда. Стреля и... критичен неуспех. Отсъждам, че силния откат на пушката и лош захват го тръшват на земята. Междувременно, играчите не са по-добре. Обаче същото важи и за лошите. Навсякъде хвърчат зарове, обаче никой не уцелва никого. Идва ред пак на Рокстън. Той става, прицелва се, стреля... и отново критичен неуспех. И отново на земята.

През това време брата и Гневльото започват все по-често да подмятат коментари, че системата нещо не е читава. Брата (както винаги) беше почнал диалога още по-рано, ама сега и за трима ни е очевидно, че правилата трябва да се променят. Казвам, че ще направя фина настройка след сесията - поне битката да се довърши, че да остане така по средата не отива.

Окей, ама... Вече са минали около половин дузина ходове. Колкото и всички да не са късметлии заради калпавите правила, бандитите имат числено превъзходство, а играчите са на литър кръв, метър кожа. За капак на всичко, след може би десетина изстрела, Рокстън ВСЕ ОЩЕ не е уцелил никого, освен въздуха. При все, че имаше около два пъти повече зарове от играчите (може би и там беше проблема). След може би четвъртият пропуск, аз описах ситуацията така: "Сега е ред на Рокстън, той стреля и... (мятам заровете)... изглежда плаши гаргите." Братът, спомням си, в този момент беше възкликнал "Ама той пак ли пропусна??" Две минути по-късно, репликата вече беше станала running gag. "Кво, Рокстън пак ли плаши гаргите?" "Да..."

Беше унизително за мен като тепърва прохождащ Водещ и гейм дизайнер. Ей, нá, не мога даже да спася играчите с един НИП, който стана за посмешище, а всъщност са виновни правилата, които пак аз съм ги мислил... С две думи, отиде ми труда на вятъра. (Тогава така си мислех; самочувствието ми беше много ниско и се предавах basically след първия опит.)

Накрая, понеже битката очевидно не протичаше добре за играчите и Рокстън очевидно беше безполезен (все едно бяха без него), се намесих още веднъж в опит да спася положението. Обявих, че Рокстън носи динамит и че ще го метне към стената на каньона, срутвайки я по този начин върху лагера на бандитите. Обявих, че дори при провал на заровете, динамитът пак ще свърши работа, защото е срещу статична цел. Беше си чист ass pull, ама на този етап всички вече бяхме уморени, а правилата очевидно изкривяваха резултатите. По-важно беше просто да свърши битката и да правим нещо друго.

Рокстън запали динамита, запокити го към скалната стена, аз метнах заровете...

...и се падна критичен неуспех.

Брат ми и Гневльото избухнаха в смях. Достатъчно бурен, че сами да срутят скалите върху главите на бандитите. Аз, бесен и невярващ на очите си, обявих, че въпреки резултата, който е "вид неуспех", динамита все пак успешно разрушава каньона и убива бандитите. Битката бе спечелена, но на цената на още един GM fiat. А Рокстън завинаги остана с репутацията на wanna be badass, който може само да плаши гаргите и нищо друго...

- - -

От тая история научих две неща:
- Първо, да разгледам и да разуча повече настолни ролеви игри и техните системи, преди да се опитвам да правя собствени такива (урок, който година по-късно ще повторя с творческото писане след участието ми на Мораб 2011)
- Второ, никога да не мятам зарове или да използвам actual механики за действия и събития, които са критични за сюжета на дадено приключение (всъщност, този урок ще го запомня истински едва две години по-късно, по време на първата ми пълнокръвна кампания с истинска група, когато един игрови персонаж едва не издъхва на операционната маса на един хирург-НИП заради... критичен неуспех...)


Това е. Надявам се тази история да ви хареса. More to come in the future.

Sat Jul 20, 2019 12:17 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Sat Jul 20, 2019 12:17 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Благодаря за идеята! Харесва ми "писателски редут" :) Мисля да го имплементирам в лексиката си. :lol: :lol: :lol:

Това "скелетно" писане на мен ми помага да не се забивам излишно в неща, които просто в момента НЕ стават и им трябва време да ги напълня/обмислям. Бях писала по-назад, че именно това доста ме бави - когато се пъна да направя епизод/сцена/глава до "съвършенство" и... ни вървя напред, ни откъса се получава и става една манджа с грозде.

Наскоро една уж проста сцена я дъвках една седмица - писах, трих, променях концепции (за щастие не само по нея работих де) и накрая стана, нали съм упорито магаре. От една страна съм супер удовлетворе от крайния резултат, от друга само си мисля "колко време загубих" (пълна глуспост де, ма карай). Ако не беше важен преход в историята, вероятно щях да я зарежа в първоначалния разпокъсан вариант и да я оправям на следващо четене. Та гледам да балансирам някъде между "just keep writing" и изпипването. :geek:

Sat Aug 03, 2019 9:51 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Sat Aug 03, 2019 9:51 pm Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част
Издухах го тоя Camp NaNo много доволно.
Равносметката:
- 31 дни ежедневно внимание над романа + 3 дни бонус от август (идеята да си продължа рутината с ежедневното писане)
- 22 513 думи написани за 3874 минути (в тях влизат и редакции, както и работа по сюжета)
Готова съм до 10-та глава, което е долу-горе 1/3 от историята + имам писано по глави и сцени напред на безразборен принцип (хрумне ми нещо и го надрасквам, да видим като стигна до там как ще напасвам и дали въобще).

По тази чуденка:
За беда вчера едно от пишещите другарчета ми пусна една муха, пардон - идея в главата и сега сън не спя да се чудя как да я изпълня. Sneek-a-peek - в историята има намесени общи минали животи на някои от героите. Идеята е тук-таме да има разни flash backs от тези животи, които те иначе не помнят (за сега). :mrgreen: Бях използвала нещо подобно в първата чернова и само с Люба - на едно място тя разказва за един сън-спомен, но би било интересно да включа и останалите от дружинката. Само още не съм измислила как.

Успях да вплета идеята и мисля, че много добре се получи. Комбинация от сънища и спомени на живо преплитащи се с реалността. :mrgreen: Доволна!

Fri Sep 23, 2022 4:34 pm Re: Аниме-й! Fri Sep 23, 2022 4:34 pm Re: Аниме-й!
Доста се разочаровах от Cyberpunk: Edgerunners и Trigger като цяло :( Първите 4 епизода бяха стабилни, после всичко отиде по дяволите. Всъщност някои фенове са доволни от края, но идеята "всички умират освен един" просто щото такъв е светът е... много зле. Така де, не им ли стигна въображението за по-... смислено развитие?

От друга страна, препоръчвам Call of the Night/Yofukashi no Uta - на пръв поглед вампирски slice of life, но има смислени истории и развитие, което ми е близко до душата. Голям плюс заради характерните street smart философски разсъждения. Главният герой на пръв поглед изглежда обикновен неуверен тип, но постъпва зряло в много ситуации, което е свежо. Като цяло много... реалистичен, но трезв и оптимистичен поглед, а нощните пейзажи са истинско изкуство и само ми хранят очите :D

Thu Dec 19, 2013 2:07 am Re: Не-културни събития :) Thu Dec 19, 2013 2:07 am Re: Не-културни събития :)
Га се вратим от Немско. Ама първо да ида :\
Сърбят ме ръцете да превали зимата, да стане мънинко по-нестудено и да проима събитие с участници мойте цветя. Авокади неволници душа берат, милите, не смея да ги давам по това време на годината. Сложих едно в пръст, хич не му се понрави. Старите, дето не са в пръст, не искам да си мисля на какъв хал ще го докарат, ако още време останат във вода. Едни други в пръст не мърдат хич. Само едно се развива и не смея да го разнасям към никого.
Тия дни ми хрумна как да се разплащам с цветята, ако някой прегръща идеята за Богров - с SMS-и! По 1 лев се водят.