choveshkata.net

Fri Apr 24, 2015 4:02 pm Re: Не-културни събития Fri Apr 24, 2015 4:02 pm Re: Не-културни събития
Младежки обмен: How to make the world a better place
Брага, Португалия
28 юни - 5 юли 2015
Теми на обмена са здравословен начин на живот, околна среда и социално включване, по които ще се работи чрез комбиниране на спорт, музика и изкуство.
Кандидатите за обмена трябва да са младежи на възраст 18-25 години, да са активни и да обичат да танцуват, спортуват и общуват, да владеят английски език на добро ниво. ...
Очакваме кратко мотивационно писмо "Защо искам да участвам в младежкия обмен?", автобиография (и двете на английски език) на имейл: viacivicbg-в-gmail.com с тема: YE Portugal не по-късно от 5 май 2015 г.
Още: http://www.viacivic.org/main_page.html

Fri Jul 03, 2015 2:33 am Re: Не-културни събития Fri Jul 03, 2015 2:33 am Re: Не-културни събития
Пиша да ви се похваля, че току-що надписах указанията на кухненски брояч еленче, което ще дам на благотворителен пазар за момченце Васко на 11-12, 18-19 юли в Южния парк .
https://www.facebook.com/870513593006763/photos/a.871136539611135.1073741834.870513593006763/884398101618312/
За хвалба си е, защото бях отчаяна, че под 8 минути не функционира като хората, а то просто... бъларинът трябва да прочете елементарното указание първо! Та работи си. Не че на някого му трябва, но е сладко. Ако беше жаба, сигурно нямаше да го дам.
... Но се чудя дали да дам жабата с фотоклетка, дето квака, когато минеш покрай нея. Мислех да я инсталирам на рождения си ден, но... тя постоянно щеше да квака.
С Mapия Cтaтyлoвa някой ден можем да направим музей на жабата... От моя страна с видния нежелан отчайващ принос на баща ми...
Гипсов Кърмит Буда, когото е лакирал със спрей няколко пъти, защото зеленият металик веднага попивал и излизало сивото...

Ще дам научнопопулярни списания.
Подбрани колекции от шоколадови яйца.
Плюшения заек, дето го забравих. Плюшена маймунка. Ако мога да махна лак за нокти от плюш, ще има и Бъкс Бъни.
Детски книги за даване, след като ще насоча 2 към Казанлък, май няма да имам. Освен ако не поровя при Григор за каквото беше казал К за Казанлък миналата година.
Купичка с дръжка делфинче.
Закачалка мишка.
Украса за свещник.
Малка свещ.
Кутийка за чай с малко Earl Grey вътре :>
Малки керамични, глинени фигурки, от мраморен прах: 2 слончета, зайче, саксийчица с розички, къртица, която яде сандвич с червеи (don't ask)...

Освен нещата, които забравям, сигурно има още какво да изчегъртам от... за съжаление вечните си запаси...
Разтушаваща книжка с картинки и мисли - с особено зелена жаба на корицата.
Ще помисля за комплект флумастери. Реално трудно бих се напънала да ги ползвам. А съм бая убедена, че някой ще ги купи.
Боже... що пара е генерирал баща ми за благотворителни разпродажби...

Ще има и цветя, естествено! Днес засадих бегонийката. Утре ще взема алоета. Има авокади. Коледничетата, драцените, бръшлянчетата, бамбучето и живораждащите трябва да сложа.

Не знам дали ще остане мегдан за гривни с чаена сърцевина. За вторите дати може да нотирам някоя чаша, ако намеря каква. Ама коя точно песен да е?!... Масово хората се прехласват по Оранжевото, дето много я мразя... Банските също ме дразнят.
Леля ми май има прекалено много стъклени чаши...

Други съществени работи май нямам. Остава за 12 юли свободният пазар , за там ще се мисли.
Имам да давам нови работни обувки №38 - against water, oil, electric shock, smashing. А, и бели кожени маратонки. Пак некви малки.
Трябва пак да преровя гардероба под леглото. Ако може финално, за да знам, че с него съм приключила. Този път каквато дреха занеса и остане, няма да я връщам.
2-3 керамични чаши, дето са ми омръзнали, ще засиля.

Tue Sep 22, 2015 8:14 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло Tue Sep 22, 2015 8:14 pm Re: Сагата chitanka.info и е-книгите като цяло
Особено постовете на дамата-преводач в сайта Площад Славейков са тотален огън без факти и конкретика. И доста лична суета. Но факти има и ако някому остане време, може и полека-лека да се посъбират тук-там и да стигат хората.

В подкрепа - няколко линка на проучвания за продажбите и "кражбите" на е-книги. Как те НЕ влияят на продажбите на Х-книги. И как даже пиратлъка качва нетната печалба на е-книги продажбите. Стига да има кой да се заинтересува от тях измежду издателите и да ги впрегне смислено в промяна на системата/системното погрешно (или изоставащо технологично и социално?!?) мислене

https://torrentfreak.com/piracy-takedown-notices-increase-e-book-sales-140606/

И проучването: http://imkereimers.weebly.com/uploads/2/7/9/9/2799121/piracy_nov22.pdf

http://toc.oreilly.com/2011/01/book-piracy-drm-data.html

Няколко извадки от последната връзка:

- The other thing, too, is you’ve got to look at where the downloads occur. If it’s a North American title and the downloads occurred in Romania, I’m not that worried about it if I’m a publisher. It actually, if anything, says to me I should be moving my English language rights and my translation rights faster.

- The publishing industry should be working as hard as we can to develop new and innovative business models that meet the needs of readers . And what those look like could be community-driven.

- I think there are plenty of people paying Attributor and other companies to monitor and issue takedown notices. I’m just not sure that it makes a difference. The really interesting things are happening around innovation in how we deliver content to people. That’s what’s fun, and those innovators will find ways to make money. I just hope the folks who find interesting ways to make money are not all technology providers and platform companies, but publishers as well.

Fri Jan 15, 2016 10:34 pm Re: За Филмите и Хората... Fri Jan 15, 2016 10:34 pm Re: За Филмите и Хората...
„Виктория“ е сякаш най-красивият български филм, правен след 1989-а. („Сякаш“, понеже ми е рано още – нека ми поутихне емоцията.) Във всеки случай ми повлия повече, отколкото „Стъпки в пясъка“; и поне колкото „Светът е голямо и спасение дебне отвсякъде“.

В същото време е филм, за който трудно се говори. Оставя ти много свобода. Като огледалата. И не е редно да настройвам огледалото ви по мой калъп.

Просто идете и го вижте, докато го дават.

Български е, на Майя Виткова. Още едно име за запомняне: композиторът Калоян Димитров. Трябва да проверя и имената на актьорите. (Нито един да ме дразни... само по себе си, огромен подвиг. Но се отплесвам от същественото...)

П.П. А, да, поне в едно искам да накривя огледалата ви: гледайте го като фантастика. И като стилизация. Но не и като реалистика (камо ли соц-реалистика). Особено ако ви е страх от раждане, кърмене, трошене на семейства и други бедствия. ;)

Thu Mar 31, 2016 8:41 am Re: Труд и творчество Thu Mar 31, 2016 8:41 am Re: Труд и творчество
Националния ученически конкурс за написване на стихотворение и есе "Живеем в земята на Ботев"

Тема: "Живеем в земята на Ботев"
Краен срок: 30 април 2016 г.
Резултати: ? Награждаването ще се състои във Враца на 27 и 28 май 2016 г. по време на традиционните Ботеви празници.
Възраст: ученици от V до ХII клас
Вид творба: стихотворение или есе
Изисквания: Участниците в конкурса за написване на стихотворение се разделят в 2 възрастови групи: първа (от V до VIII клас) и втора (от IХ до ХII клас). В конкурса за написване на есе има една възрастова група от VIII до ХII клас. Един участник може да се включи и в двата раздела. Всяко произведение трябва да бъде придружено от апликационна форма, залепена на гърба на всеки екземпляр. Произведенията се изпращат на адрес: Враца, ул. "Стефанаки Савов" № 5, п. к. 89 (за Националния конкурс "Живеем в земята на Ботев").
Награди: по 3 награди за всяка възрастова група и вид литературна творба, 10 поощрения, както и специална награда от МОН и Националния дворец на децата.
Повече информация: тук

Sat Sep 03, 2011 7:07 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха Sat Sep 03, 2011 7:07 pm Re: Книгите-игри, които ни промениха
В армията толкова игри съм изиграл за единица време колкото никъде другаде :)
Но това е тема за друг разговор...

Така сте се скрили с тази тема че чак сега я намирам.

В моя случай нямаше как книгите-игри да ме променят отваряйки ми очите за литературата - вече бях чел много, много приказки и детски книги и бях преминал към руска фантастика (от ония малките книжки в библиотека Галактика ако си ги спомняте), като приключенските поредици на Карл Май и Жул Верн също не им прощавах. Имаше и списанието комикс Дъга , пък и вече се бяха появили първите гаражни клубчета с компютри Правец на които игрите ни изглеждаха като с реалистичноста на Аватар.

Thu Oct 06, 2011 10:22 pm Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски) Thu Oct 06, 2011 10:22 pm Re: Гражданин на Галактиката (превод от английски)
И тъй, завърнах се от странство; имам още два дни откраднати от живота (петък и събота... може би и неделя) и ще съм си тук да работя.
Така че ще мога да обърна внимание и на превода.
Дотук, отново на първи прочит:
1. Преглеждай се за повторения
Всичко си зависи от стратегията и желанието, разбира се - саморедакция може да се прави както по време на превода (т.е. след прехвърлянето на дадена част например), така и едва в края му. Зависи си и от това доколко преводачът се ангажира с текста и дали не е по-добре да му даде да "отлежи" след финала... но в случая, тъй като се работи бавно и с големи промеждутъци между частите, може би е по-добре да го преглеждаш в движение, когато не ти се работи превод или нямаш време за това.
2. Винаги дръж на английския текст - руският превод при всички случаи е по-далеч от оригинала :twisted: , следователно има по-голяма вероятност или да греши, или да е "охудожествен".
Примери: ако правилно си спомням (не ми се отваря оригиналът) за бавното остаряване на (каквито там бяха) беше валидно "три пъти по-бавното порастване", а не двойно по-дългия живот. Най-малкото, има и сериозна разлика, ъъъ, в смисъла...
"обменяващите пари" - в руския превод най-вероятно "менялы" - са чейнчаджии по нашему. Или може да се измисли нещо по-умно, но...
БТВ, може би си струва да се позамислиш/позамислим всички за имената.
Базлим/Баслим
Поп/Поуп/Пап
и прочие
Специално "Поп" може да се поумува откъде идва и съкращение на какво е (особено челите книгата). Ако трябва, да пуснеш спойлър? Малко гугъл също няма да е зле, подсказвам. ;)

Tue Oct 11, 2011 8:43 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Oct 11, 2011 8:43 pm Re: Любимите компютърни игри
Уоу... Диабло :D
Безкрайни маратони на смени със съквартиранта, на един изнервен компютър, който освен това трябваше да ми изкарва и хляба... поне докато съквартирантът не си намери друг компютър и тогава стана тя... о, майчицеееее!
Хайл и Long Live на милите ни герои! Имахме убийствени паладини, страхотни варвари, прелестни магьосници и нашата обща гордост, асасинката Мокиди!
Чакам Диабло 3 с нетърпение. Може да не го играя... поне не така запалено, както тогава... но сладките спомени умират последни.
Странно или не, все още пазя инсталовете на двойката, и всичките ботове, и още много други неща. Макар че не играя от поне пет години вече.

Thu Nov 17, 2016 4:34 pm Re: Труд и творчество Thu Nov 17, 2016 4:34 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за православна поезия и проза на тема „Рождество на Спасителя”

Тема: „Рождество на Спасителя”
Краен срок: 02.12.2016 г.
Резултати: 12.12.2016 г.
Възраст: Право на участие имат всички ученици от 7-18 години в 3 възрастови групи от всички училища, школи и извънучилищни звена от страната:
І-ва възрастова група - от 7 до 10 години
ІІ-ра възрастова група - от 11 дo 13 години
ІІІ-та възрастова група - от 14 до 18 години
Вид творба: Конкурсът се провежда в 3 раздела:
1) Поезия
2) Проза (есе или разказ)
3) Приказка
Изисквания: Всяка конкурсна творба трябва да съдържа следната информация:
1) Име и фамилия на участника;
2) Клас, училище, школа (извънучилищно звено);
3) Точен адрес и телефон.
Творбите да са в обем до 2 машинописни страници и да не са участвали в предишните издания на конкурса и в други литературни конкурси.ТВОРБИТЕ СЕ ИЗПРАЩАТ НА СЛЕДНИЯ ИМЕЙЛ АДРЕС: odkbourgas - в - gmail.com Тема: За конкурса ”Рождество на Спасителя”.
Награди: ?
За повече информация: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=218109

Thu Oct 11, 2012 6:06 pm Разказ за Гледните Точки Thu Oct 11, 2012 6:06 pm Разказ за Гледните Точки
Тези дни чувам доста истории, доста гледни точки за уж едни и същи неща, които се оказват крайно различни, неверни или пък погрешно разбрани информации. Това ми даде добър повод да надраскам няколко реда от един отдавна замислен проект за гледане през различни гледни точки. "Разказът" е нищо повече от просто една пародия на хората, техния начин на възприемане не само на околните, ами и на самите себе си. За да успеете да разбере донякъде как се е случило нещо, трябва да се направи синтез на малкото обективни факти, които се намират в хорските разкази. Иначе накрая става като разказа на гарвана за случилото се, а той е най-обективният като че ли. Ето го и "разказа" със заглавие "Истината за Това, Което Стана Онзи Ден в Късния Следобед".

Истината за Това, Което Стана Онзи Ден в Късния Следобед

Значи сега казвам ви истината за това, дето взе, че се случи оня ден малко преди привечер. Значи вървях си аз по пътя към столицата, а до мен вървеше моето най-читаво магаре за стока. Значи това магаре се казваше Белоушко и то бе много читаво магаре наистина, най-вече си го бях купил много евтино значи, та то ми вършеше чудесна работа. Отивах си аз към столицата значи, за да продам малко платове, щото аз съм търговец, така да знаете значи. И както си пътуваме така, полеката, ами и бързаме, да не изтървем пазара на другия ден, а и да не вземе някой да се настани в някой от по-евтините ханове и да няма стаи, та значи бързаме, ама така полека, и изведнъж на пътя от гората се появяват два коня в див галоп значи и се спират. Единият кон беше бял на кафеви петна, веднага му познах породата, беше северняшки кон, охранен, очевидно много добре, скъп кон значи. Другият кон бе чисто черен, отдалеч се виждаше как му лъщи кожата като най-фино кадифе, пак господарски кон. На белия кон имаше значи някакъв мъж, на черния - някаква жена. Гледам и на жената дрехите - не са кой знае какво, хубава кройка, прилични дрехи, хубави, ама чак като да отговарят на коня, не мисля. Обиците й обаче бяха едни такива значи безкрайно хубави, с малки камъчета смарагд. Викам си значи - нещо ме съмнява тази, я да го видиме младежа малко. Гледам го значи аз младежа - е тва вече са качествени дрехи, каквито и аз продавам. Много хубави, златотъкани даже, прекрасни дрехи, много скъпи. Значи си мисля - явно тоя младеж тая девойка опа. Докато съм се спрял малко за почивка, щото не бързам нали, така край тях се спрях, и докато изчислявах цената на конете в злато и теглото им в кайма колко може да им взема, тия двамата взеха, че взеха да спорят. Аз тъкмо се бях и загледал как черният кон си е леко повдигнал крака и се вижда каква хубава подкова има, та ги чувам значи, съвсем случайно. Тоя на белия кон вика нещо ей такова префърцунено:
- Къде бягаш и защо, жено?
А тя жената му вика:
- Тоя баща ти нема да ме земе за жена, що не вземеш да го разбереш.
Викам си - работата ясна, тая ще е някоя продавачка на зеле, тоя ще е некъв наследник, дето обича да яде зеле, и работата се опекла. Обаче те нещо си викат, тоя продължава:
- Ще му кажа да те земе, що пък да не те земе.
Слезе тоя значи от коня си, падна в прахта, унищожи си панталоните, което ей така тука в сърце ми ме заболя, и почна да нарежда некви лигави простотии тип: "Обичам те бе!", "Ще се метна, ако не ме любиш.", всекви едни такива значи. Тя пък се разциври и си метна и тя хубави накити значи в пръстта. Хора ненормални. Като ги гледам тия двамата безделници, вземам мервам, че не само аз ги гледам значи. На съседното дърво има един гарван, дебел такъв, охранен гарван, като за няколко супи, та тоя гарван и той ги гледа. Тоя ще е само някой гарван на чародей, си викам, проклетите му с проклети кръвопийци и те, дето за една нищо и никаква магия искат копринени роби. Викам си, е са да набарам един камък, взема да му строша тиквата, да ми го сготвят в хана, вземат да ядат и другите гости и да не го плащам. Гледам го, той ме гледа значи, страшна работа. Чародеят му и той ни е гледал отнякъде, сигурно, ама де да го знам къде е, вещерът му с вещер проскубан. Усещам се така значи, че ония двамата значи млъкнаха - гледам ги - те също гледат гарвана значи и той гледа тях. И докато ги гледа и са тихи, се усещам така значи, че всъщност виждам и един чифт човешки очи в гората и докато съм се осъзнал, изскача оттам един бард значи.
- Е, аз съм бард, велик певец, безделник и със съмнителна ориентация, особено по кръчмите вечер, искате ли да ви изпея една глупава песен!
Така каза бардът, честни бримки на хубавите ми платове. То се виждаше значи, че е облечен като пълен селянин без грам хубава материя, нехранимайко някакъв.
- Ей, ти, изпей ми една песен на селянката да ме залюби. - рече така значи оня, принцът ли, графът ли, оня с една дума. Личеше си, че нещо на барда работата му не е чиста, явно беше поставено лице. И оня запя ето това:
Царкиня горда ти не си, само селянка, ама от сой
Стани ти моята жена сега, аз пък ще се наричам твой
Баща ми ти го забрави тоя дъртия, бъди със мен
Ще те любя вечно, теб и нашите деца, ден след ден.
Начи по-лоша песен може и да съм чувал, ама тоя какъв лигав глас значи извади... Гледам му обаче мандолината, круша ми се стори, хубава мандолина, да я продадеш на някой наследник да си я закачи над камината, а като му омръзне - в камината. Много хубави неща имаше за набавяне покрай тея тримата и гарвана, ама нищо не ми се даваше в замяна значи.
- О, каква хубава песен, о, колко ми е хубаво и лигаво, о, нека ме земеш и айде да вървим! - взе да нарежда жената.
Онзи я хвана, качи я на белия си кон и двамата потеглиха в галоп, а бардът, безделникът, се скри обратно в гората. И си седя аз на пътя и се чудя - за кво ми беше да я гледам тая сцена изобщо... Все едно можеше да е различна. И си тръгнах значи полеката бързо по пътя, като гласно псувах, че й черният кон си беше отишъл, а и гарванът беше излетял, че и обиците ги няма... Само загуба на време стана значи ей!

Сега ще ви разкажа с нежни, любовни слова истината за това, как спечелих сърцето на своята дама онзи ден в горската дъбрава, под омайните песни на пойните птички, окрилен от най-мили и любовни чувства. Двамата с нея галопирахме най-прекрасно из местността, аз бях вперил поглед изпиващо и чаровно в нейните веещи се, ефирни руси къдрици. Бялата й шия едва се виждаше от гъстата й, мека коса, но аз все пак не можех да не забележа колко е нежна. Беше облечена така красиво, подхождаше ми, въпреки че не бе аристократка. С нея се познавахме от толкова години, всяка нощ я бленувах и й пишех любовни песни, а наскоро й бях признал своята любов. Моето прекрасно цвете беше така омаяна от очарованието и чара ми, че припадна в моите силни ръце, които с лекота поеха тялото й, нежно и леко като перце. Преди да притвори клепки, съвсем останала без дъх от радост, видях своето кристално красиво отражение в бистрите й, сини очи, които ми бяха изпили душата от любовна мъка... О, горкият аз, толкова години без любов... Всичките богатства на баща ми не можеха да се сравнят с моето лично златно съкровище - нейните прелестни коси. Докато галопирахме, аз й признах, че я искам за своя вечна съпруга и й подарих прекрасни изумрудени обици, които са лично от пещера на дракон. Тя избяга, примряла, бледа, толкова красива и топла към мен, аз я последвах със своя верен кон с името Гладиолиус, смелия боен кон на моята фамилия. Излезе моята прекрасна богиня от гората и се озова на пътя, където слънцето озари нейната прекрасност и аз сякаш за първи път загубих дъха си по нейната снага и прекрасно, мило, оформено от ръце на фея лице.
- О, мила моя, прекрасна любима, защо се опитваш да ме избягваш така? - казах аз с патетичен и пълен с болка стон.
- Баща ти не ме желае за част от семейството, о, любими мой невероятно красиви принце, защо отказваш да разбереш моите думи от най-дълбока загриженост за теб? - ми отговори тя с очевидно треперещ от мъка глас и блясък на напиращи сълзи в очите, като в треска от най-силна любов по моята красота и невероятна личност.
- Аз ще се застъпя за теб, любима, и баща ми ще те приеме, няма как да не приеме този дар, който си ти - дар за мен от самите благосклонни богове на щастието.
След това, покосен от самите богове и тяхната воля, аз се проснах на пътя, в нейните крака, оставен изцяло на нейната милост, защото тя ми бе отнела и сърце, и живот, и смисъл, и само нейната любов можеше да ми подаде ръка и да ме спаси от вечното страдание.
- Обичам те, ти си единственото, което ме интересува. Ще се откажа от всичко, само за да мога да те виждам всеки ден, да виждам твоята ефирна и чудна, неземна красота, на теб равни не са дори самодивите, дори валкириите, няма нито една жена на този свят, която да засенчва така и слънцето, и луната, това си ти любов моя, ти си истината за мен, ти си целта и смисълът.
Моята дама се разплака с нежните си, мили сълзи, свали обиците, явно неспособна да държи това бреме на себе си, да държи толкова много любов в душата си, тя ги пусна на земята, показа ми как ме обича въпреки всичко, как никакви богатства не са важни за нея. Двамата се загледахме, поразени едновременно от чувството за съдба, видяхме прекрасния гарван, син на нощта и вестител на звездите, видяхме този гарван, дете и помощник на някой могъщ магьосник или орисница, които очевидно подкрепяха угнетената ми от болки и блянове душа. Това беше знак съдбовен, че ние двамата с Корнелия трябва вечно да делим един живот и едно съществуване, защото двамата бяхме призвани да живеем заедно. И изведнъж нашият добър орисник ни изпрати един младеж блестящ. Той беше облян в светлината, блестеше в своите дрехи, направени от злато, държеше в ръка инструмента на своя смисъл - своята лира от планински скъпоценни камъни. Той промълви скромен за своето величие тези думи:
- Аз съм великият бард на този лес, тук птичките и зверовете биват омаяни от моите прекрасни песни и стихове! Аз пея в царски дворци, но този път, за вас двойка влюбени сладки славейчета ще изпълня специална мелодия, ако господарят прекрасен позволи!
Казах му, с напевен и разчувствен глас следното:
- О, приятелю по душа, мой мили кръснико на съдбата, ти, който си тук, за да ме поведеш по пътя на щастието, о, сроднико по дух, изпълни една песен на моята любима в знак на моята любов, чиста и свещена като слънчевите лъчи сутрин.
И странникът, изпратен от боговете на добруването, запя със своя ангелски глас най-милите стонове, които съм чувал.
Принцесо моя скъпа, негорделива и добра
Бъди ти моята любима мила, аз съм твоята съдба
Строгата дума на баща ми не ще ни раздели
Аз вече те обичам вечно, и теб, и нашите бъднини.
Усетих сълзите в очите си. Този магически и вълшебен мъж беше уцелил най-точно и фино нашата трагична история. Моята любима, трепереща от радостни и влюбени сълзи, ме погледна изразително и скръбно и ми каза тези думи на върховно щастие:
- О, колко дълбоко тази песен ме порази в сърцето като стрела от твоите тетива, любими, о, колко по-добре и възвисена не съм се чувствала никога, храбри ми принце, качи ме на своя горест жребец Гладиолиус и нека отпътуваме към залеза, за да започне изгревът на нашия нов приказен живот!
Подадох й ръка и се качих с нея на Гладиолиус. Косата й се вееше до мен, двамата потеглихме, махайки назад към магическия бард, който сигурно беше някой горски дух или просто е бил гениален майстор. Ароматът на моята любима ме изпълваше изцяло, душата ми ликуваше, мислех хиляди слова, които да й посветя, хиляди нежни любовни слова... А гарванът на щастливия случай кръжеше, озарен от меденото слънце, благосклонен към нас и даващ ни святата си благословия.

Сега ще споделя какво ми се случи онзи ден в късния следобед, докато угаждах на един разглезен местен аристократ и ходих на галоп с него. Не че съм лоша или нещо такова, той просто всяка седмица имаше нова върховна любов или друга някаква такава глупост, та тази седмица бях аз. Не знам сега, по жребий ли ги избираше, по какво, ама все тая де, разни такива неща. Облякох си всеки случай най-хубавите дрехи, стегнах си кестенявата коса на кок, опитвах се да изтрия спомена как ми се беше врекъл в любов и беше паднал на земята, тресящ се като болен от треска или нещо такова, и пояздих малко с него. Конят ми хареса, беше много мил кон, разбирам от животни, особено от коне. Прекарвам много време в грижи за тях, с това се занимавам всъщност, та можех да оценя един силен здрав кон и подобните му неща. Неговият кон се казваше Гатиолус или нещо такова, как да го запомня, аз моя нарекох Гарван. Та принцът ми подари някакви накити, които изобщо не ми харесаха, но си ги сложих от любезност. Мина ми през акъла, докато ми се вричаше във вечни любови, че може малко да се погавря с него, поне и аз този ден да съм се забавлявала. Тръгнах в галоп, той едва ме настигна, по-запъхтян и от коня, и излязохме на главния път към столицата. Веднага забелязах един мъж недалеч от нас, със старо, проскубано магаре, който ни изгледа щателно и уж случайно се спря отстрани на пътя и взе да слухти и да ни гледа сякаш се чудеше дали просто да не ни ограби. Това нещо ме обезпокои, затова реших още по-настървено да играя ролята си.
- О, любовницеее, мояяя, що така бързо се отдалечаваш от моята душааа?
Направо гласът му значи ме режеше в сърцето, как можеше някой да говори така, просто не ми е ясно...
- Ами... Смисъл... Баща ти сигурно няма да ме иска... Нали разбираш, ъъъ, няма как...
- Няма значение баща ми, ти си моята любов, аз ще го убедяяя, ти си моята съдбааа...
Грачи нашият, грачи, куп глупости приказва, усещам как ми иде да се смея. Мисля си, ако взема да се смея, ще се развали всичко, обаче смехът направо избива като сълзи и всякакви такива работи, а и той като се пльосна в пръстта и съвсем не можех да се сдъжам повече. Взех да плача уж и да се превивам от смях, махнах обаче обиците, че ми стана виновно, а той седи и ще заплаче и той с мене. Седи и ми нарежда някакви си глупости и други такива неща, просто не го слушах, че се чувствах достатъчно увредена. Гледам го търговеца, че гледа нещо на дървото - гледам и аз - гарван. Седя и го гледам този гарван, беше наистина красива птица. Беше черен като коня, който кръстих на всички такива птици и подобни, любувах се на блестящите му пера. Погледнах пак към търговеца, докато принцът нещо си въздишаше, та търговецът гледаше едно такова хищно, май се оглеждаше с какво да замери гарвана. Направо взех да се притеснявам, че в тази ситуация трудно можеше да се избяга. Най-много да се метна на коня и да се разкарам оттам, друго нямаше какво да се стори. Междувременно от гората изскочи един такъв певец. Беше симпатично момче, намигна ми такъв. Намигнах му и аз, той май схвана, че всъщност се хиля.
- Аз съм бард от този лес и съм дошъл тук днес да ви попея - искате ли?
Принцът се хвана за сърцето и заплака, чак и мене ме заболя сърцето от такива превъзнасяния. Той и бардът беше един такъв нахилен, беше му хрумнала някаква идея.
- Изпей една песен на моята любимааа женицааа, за да ме обича вечнооо.
Бардът ми намигна пак, задрънка на странния си инструмент и изпя следното май:
Прекрасна горда царкине с коси като луна
Стани моята жена и ще отпътуваме към залеза
Баща ми не ще ни сломи, имаме силата на любовта
В името на нашите деца, ти ще си моята жена.
Беше се постарал сега човекът, не му го отричам, само дето песента не беше особено песен или нещо такова, по-скоро беше някакво изтерзано грачене на несвързан текст.
- Много хубава песен! Браво, прекрасно! Хайде, принце, хващай ме на белия кон и да се доразходим. - издекламирах аз, докато продължавах да си хвърлям погледи с барда.
Докато принцът ме качваше на коня, певецът извади от панталоните си един лист, на който пишеше "Млад, ерген, певец, свиря в "Кривата Подкова" и сигурно и разни други такива. Кимнах му припряно преди онзи да отгалопира най-несръчно, и успях само прошепна "Мара съм аз". Видях го как се загуби в гората, подплашвайки гарвана, който отлетя и скоро се загуби от поглед и от други подобни.

Ще ви изпея истината за това, което се случи онзи ден, докато се лутах из гората и се чудих къде по демоните съм се загубил този път след здравия запой в "Кривата Подкова" на предния ден. Аз свиря в "Кривата Подкова" всяка вечер в замяна на вечеря и подслон. Много е важно да се има вечеря и подслон, а може и по чашка, стига да има кой да почерпи сега, няма пък да връщам. Конректно предната вечер пък един братовчед от село имаше рожден ден и като беше помъкнал едни жълтици да пръска по кръчми... Ами... И аз не знам какво стана, като беше помъкнал тея жълтици да пръска по кръчми. Не ми е това мисълта де, каква ми беше мисълта. Та ходя си аз из гората и какво да видя - някакъв музикален инструмент има на земята. Чувам един отнякъде хърка - бях подценил въздействието на жълтиците на братовчеда явно, щом силата на снощния запой беше покосила и този невинен бард в гората. Мисля си аз, ако този бард спи, може някоя катерица да дойде и да му отмъкне... А... Там какъвто е този инструмент. И аз вземам да си се представям как изглеждам отстрани и дали приличам поне малко на катерица и някак прецених, че може и да мина за катерица в краен случай, и грабнах инструмента. Имах едно листче в себе си, с което да се представям на важни особи, ама реших, че ако го оставя, ще се издам, че не съм катерица. Та взех го аз и тръгвам в някаква посока, надявам се да уцеля пътя към столицата. И чувам гласове следните:
- Накъде си се разбързала такава? - рече мъжки глас на висок тон. Притесних се дали не е някоя девица в беда - или по-хубаво - някоя недевица в беда - и хукнах по посока гласа, с надеждата и да намеря пътя.
- Баща ти ме е отхвърлил, няма начин, разбери.
Бях вече в периферията на дърветата и ги съгледах тези двамата. Бяха на едни хубави коне, мъж и жена, някакъв изтупан перко и едно красиво и най-обикновено селско девойче. Веднага измислих план за действие - той я притиска още повече, а аз отивам и му надявам тая сопа със струни в главата, а после с момичето крадем конете и да ни няма. Добре звучеше.
- Ще говоря със стария си баща, ще видиш, че ще стане, само да не стане.
И се метна в пръстта. Реших, че нещо се е спънал, ама явно просто искаше сам да открадне подковите на коня или пък нещо спазми имаше, не можах да разбера. Момичето взе да се хили, та се залива, и метна някакви обици на земята. Може би обиците бяха негови, съвсем се обърках вече от тази крайно странна сцена. Момичето май в беда не беше, но пък за сметка на това можех да я измъкна от онзи лудия с обиците по някакъв начин. Да го халосам със сопата още беше вариант, докато не видях един дрънгалест, як, мъж с магаре, който седеше и ги гледаше отдалеч. Тоя сигурно е бащата, мисля си, щом така ги следи какви ги вършат. Или може би е нейният баща и чака удобен момент да насъска магарето срещу младежа, да го претрепе и да го закара в гората. Той изведнъж погледна към мен и аз рязко се напрегнах. Стиснах по-здраво сопата на барда и вече мисля планове как най-ловко да го ударя на тичане без да изглежда позорно. Бащата обаче гледаше някъде над мен. Погледнах и аз - гарга. Гледам я гаргата как някак диша странно и си мисля откъде пък се взе сега пък тази гарга. Не че не харесвам гарги, ама те имат навикът да са зли и подчинени на вещици и магове. Аз с вещици и магове да се занимавам не искам, затова реших да не се закачам с гаргата. Изведнъж така по вътрешни подбуди леко осъзнах, че предпочитам да ме утрепят на пътя или да ми откраднат подковите, ама не и да ме изяде вещица или маг. Излизам аз, ама всички ме погледнаха и мен ме присви. Намигнах на момичето, да разсея напрежението и тя взе, че ми се зарадва. Мисля си - ако изляза жив от тази ситуация, ще я черпя пиво. Ау, ами ако чакат барда? Е, тука вече я бях здраво оплескал.
- Аз съм този бе... А... От кръчмата... Тоест... Барда... Аз съм бард! Да ви попея?
- Изпей ми на дамата стихове, велики барде!
Така ми рече онзи нагласеният, очевидно е, че вид и аура на бард си имах, ама те са си по рождение, семейна черта е, явно. Аз съм всеизвестен да мисля стихове в движение, не че знаех как се свири на сопата, но викам си - колко му е, пея за живота си.
На принцеса си прилична, моя мила и най-лична
Стани моята кралица на нощта, моя свещ в живота
Баща ми май иска те за себе си, но аз ще те спася
Бъди моята градина тучна, окичи ме със деца, обичам те така.
Мисля, че е моят вроден гений и талант за музициране е пределно ясен макар и на непознат инструмент.
- По-хубава песен никога не съм чувала, прекрасни барде, по-щастлива никой не ме е правил. Принце, вземи ме на коня си и да вървим.
Така каза принцесата, но ме гледаше тайно и влюбено и си намигахме зад гърба на принца. Показах й своите лични данни, а тя ми прошепна, че се казва Сара. Какво хубаво име има тази Сара! Ще измисля хиляди епопеи за нея, стига да се докарам до "Кривата Подкова". Докато те се отдалечаваха в галоп, а аз вече мечтаех по Сара, черният кон тръгна след тях, а междувременно гарванът се спуна от клоните и грабна обиците от пръстта. Проследих с очи полета му, скрил се пак в гората, да изчакам бащата да премине, че после да му мисля де да я продавам новата си сопа, че аз на такова нещо да свиря не мога. Ама хубав рожден ден имаше този братовчед де!


Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак:
- Гра-гра-гра-гра-грак?!
- Гра-гра-гра-грак-грак-грак.
Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак.
- Гра-гра-гра-гра-ГРАК-ГРАК!!! Гра-гра-гра-грак-грак-грак.... - гра-гра-грак, грак-грак-грак...
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-грак! Грак-грак. Грак-гра-гра!
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак:
- Грак-грак-гра-гра-гра-гра-гра! Гра-гра-гра-гра.
- Гра-гра-гра-гра-гра-гра-гра-грак-грак-грак-гра!
Гра-гра-гра-гра-гра-гра-гра-гра:
Гра-гра-гра-грак-грак, гра-гра-гра-грак-гра
Гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак, грак-грак-гра
Гра-гра-гра-грак-грак, гра-гра-гра-грак-гра
Гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак, грак-грак-гра.
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра:
- Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра, грак-гра.
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-гра-гра-грак!

Fri Jan 04, 2013 7:10 pm Re: Труд и творчество Fri Jan 04, 2013 7:10 pm Re: Труд и творчество
Един малко "комерсиален" творчески кръжок с прочит от известни личности, но може и да е приятен. Срок - утре, 5 януари, 2013 г. Но като гледам, явно е с някаква регулярност на провеждането, та следете

Цялата информация: тук

"Остава само седмица до поредната културно-хумористична сбирка за пишещи и четящи Пощенска кутия за приказки.

Дейната Гери Турийска призовава да изпращате своите разкази (или стихове) на тема Повече няма да правя така до 5 януари на добре познатия адрес kutiazaprikazka -at- abv -точка- bg.

Мястото отново е уютният столичен клуб Studio 5, където на 9 януари от 19:00 гост-четящите (Драго Симеонов, Любен Дилов, Стефания Колева, Мария Илиева, Орлин Павлов) ще направят всичко възможно да вдъхнат живот на написаното от вас.
И така, десетте избрани от Гери разказа отиват директно на сцената на Studio 5, а ние от Програмата ще си изберем фаворит, на когото ще изпратим скромен дар от сърце - новата книга на Дж.К.Роулинг Вакантен пост."

Thu Mar 29, 2018 10:49 am Re: Труд и творчество Thu Mar 29, 2018 10:49 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе на тема „Моята визия за модерно земеделие“

Тема: „Моята визия за модерно земеделие“
Краен срок: 10 април 2018 г.
Резултати: 20.04.2018 г.
Възраст: всички български студенти от аграрни специалности.
Вид творба: есе
Изисквания: Кандидатите трябва да подготвят есе с обем до три страници (1 500 думи), в което да представят визията си за развитие на модерно българско земеделие.
Изпращане на есетата на e-mail: rector - в - au-plovdiv.bg със заглавие: Конкурс-есе „Моята визия за модерно земеделие“ и с включени: име на автора, учебно заведение и данни за контакт.
Награди: Победителите в конкурса ще имат възможността да бъдат част от българската делегация на Петия Европейски конгрес на младите фермери в Брюксел през втората половина на 2018 г.
За повече информация: http://www.au-plovdiv.bg/news.php?id=2837

Национален конкурс за деца и ученици „Разкажи за добрите дела на хората”

Тема: „Разкажи за добрите дела на хората”
Краен срок: 01.06.2018г.
Резултати: ?
Възраст: Деца и ученици от цялата страна на възраст 9-19г.
Вид творба: поезия и проза
Изисквания: Разказите или стиховете да не надвишават 2 машинописни страници , да бъдат формат Times new roman -12, накрая на произведението напишете име, фамилия на участника, години, град, телефон за връзка с родител или ръководител.
Творбите може да са художествена измислица, а може да са създадени по действителен случай.
Всеки участник може да изпрати до 2 литературни творби.
Адрес за изпращане на творбите:
гр. Бургас, ул.„Александровска” 149, храм „Свети Иван Рилски”,получател: Атанасия Петрова- ръководител на Неделното училище за деца и юноши
Награди: ?
За повече информация: http://mitropolia.sliven.net/index.php?id=258706

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ЕСЕТА ЗА МЛАДИТЕ ХОРА - 2018 - ЮНЕСКО И ФОНДАЦИЯТА ЗА МИР GOI

Тема: "Промяната, която искам да направя"
Краен срок: 15 юни 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: до 25-годишна възраст (които ще навършат тази възраст към 15 юни 2018 г.)
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата трябва да бъдат до 700 думи или по-малко, оригинални и непубликувани и напечатани или отпечатани на английски, френски, испански или немски или 1600 знака или по-малко на японски език. Есетата се изпращат чрез апликационна форма: https://www.goipeace.or.jp/en/work/essay-contest/
Награди: първа и втора награда ще получат награда в брой и сертификат.
Първият победител ще бъде поканен на церемонията по награждаването в Токио, Япония, насрочена за 23 ноември 2018 г.
За повече информация: http://www.eurodesk.bg/news/c2/i935/mezhdunaroden-konkurs-za-eseta-za-mladite-hora-2018-yunesko-i-fondaciata-za-mir-goi/

Конкурс за разкази "Памет и идентичност: Преосмисляне на културното наследство"

Тема: „Памет и идентичност: преосмисляне на културното наследство“
Краен срок: 20 април 2018 г.
Резултати:
Възраст: 18-30 години
Вид творба: кратък разказ
Изисквания: Споделете своя поглед в рамките на 2500 думи. Разказът може да е написан на един от официалните езици на 43-те страни от евро-средиземноморската зона и да е оригинална творба. Всеки участник може да изпраща само по един разказ. Разказите се изпращат в Word формат на адрес: 
concurso - в - iemed.org. Имейлът трябва да съдържа заглавието на разказа и данни за автора: име, телефонен номер, адрес, имейл и дата на раждане.

Разказите се оценяват първо на национално ниво, петте най-добри участват в международната оценка.
Награди: публикация на най-добрите 15 разказа в сборник
За повече информация: http://www.annalindhfoundation.org/news/submit-your-work-sea-words-will-reward-inspiring-stories-value-cultural-heritage

Thu Feb 07, 2013 2:51 pm Re: Културни събития Thu Feb 07, 2013 2:51 pm Re: Културни събития
Фестивалът в полския институт . Трябва да помисля какво ми харесва от него. Че като видях Банско и се ядосах, щото оригиналния фестивал през ноември ми прецака рд-то - едно момиче не дойде заради него. А тя явно като сме слав. филология що да следи к'во се случва и в полския център... Аз знам, че в него има фестивал с планинарски филми... Тъй, де... тя така или иначе няма да е на фестивала заради Чехия...
И чешкият, и полският център се посъвзеха след зимните си ваканции.

За момента не виждам какво може да ме спре да отида на нощните птици.

А за модрия тигър никаква реакция няма освен препоръки как да набавя филма. Ама... ако хич не ви се гледа, няма да се хабя да (ви) го купувам.
По-рано същия ден има закрита прожекция в чешкия център, free of charge, срещу предварително записване, но ще си е само на чешки. А в Евро-б. култ. ц. сигурно пак ще си е озвучен на български, което намаля удоволствието от чешките умалителни и дългите гласни.

Сега в петък ще ходя в СМГ, кинозалата им, 18:30 . Ще има пиеса за събиране на пари за по не знам каква причина пребито момче.
От името на нашия скромен училищен театър, с ръководител г-жа Зорница Димитрова, ви каня на благотворителната ни пиесата по " Коледна песен " от Дикенс . Коледа мина отдавна, но коледният дух остава в сърцата ни през цялата година. Всички събрани средства ще бъдат дарени за лечението на Сашо Попов, випуск 2009, за когото всички вече сте разбрали, че е бил жестоко пребит и има нужда от скъпо лечение, което не може да си позволи. Пиесата е на английски Билетите са от 1 до 2 лева и можело да се купуват на място.

Sun Jul 29, 2018 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jul 29, 2018 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Здравейте! :) Неш Ш ефът ме посъветва да публикувам рецензиите си и тук, в случай, че стане нещо със сайта, където съм ги писала. Тъй като вчера там едно момиче, което е преживяло това, за което говоря вътре, ме добави, казвайки, че е оценила мнението ми и "обективната" ми рецензия - въздържах се да й кажа, че няма такова нещо :) - реших да започна с нея . Става дума за Sold на Patricia McCormick. Ако някой реши да я прочете, предупреждавам, че може да е trigger за някои. Става дума за отвличане и сексуално насилие на малолетни. А и може би включих твърде много цитати за такава тежка тема. Но ми въздействаха много силно и имах нужда да ги използвам. Ако има значение, конкретната история, върху която съм писала, е измислена.


And so, Love, you launch in vain your insane onslaught: since it will be said - to see me fall yet not surrender - that you managed to kill but failed to conquer

Juana Inez de la Cruz

When beautiful things are broken, screams begin. When beautiful things are taken, horror begins. When beautiful minds are bended, there is no tomorrow or yesterday or today. There is only a place a million miles away melting in the darkness, seeming like home, but you know it isn’t. It is the death of a broken mind.

"At first, these recollections came unbidden. Soon I had to work to recall them. But eventually they became threadbare, thin as the blanket on my bed, until one day my heart nearly stopped when I could not summon them up. Still, there is one image that I cannot forget, no matter how I try. Trying to remember is like trying to clutch a handful of fog. Trying to forget, like trying to hold back the monsoon"

When I was thirteen, I read a book called <i>Princess: A True Story Behind the Veil in Saudi Arabia</i>. I felt so strongly about it that it changed my relationship with books forever. Before that I wasn’t that much of a reader. Then I read <i>Princess</i> and ever since I haven’t been able to stop.

Most of the people you will meet will tell you that they sympathize with women’s fate, that they are appalled and that they wish it was different. We all do. However, with a part of myself I have always thought “What does that help with? We all talk and talk, but none of us can actually do anything.” Which is why I tend to avoid non-fiction regarding certain matters. Including this one. Because it is too much of a reminder that I can’t do a damn thing. I feel too much like a voyeur, someone who gets let in on something extremely personal, yet, someone who is merely a spectator. It feels wrong to get to know so intimately someone’s greatest pain and at the same time to stay passive, to not be able to even say to those you are reading or hearing about “I’m sorry. You deserve better” You only stay with the feeling of sad eyes, accusing eyes, blood-shot eyes full of pain and anger following you everywhere, whose gaze transfixes you and haunts you from far way and lips whose silence screams louder than the loudest scream. Those are women who have no voice and who have no right to lift their eyes up. They say the woman is a burden, the woman is a sinner, the woman is inferior, the woman is a witch, the woman is weak.

"A son will always be a son, they say. But a girl is like a goat. Good as long as she gives you milk and butter. But not worth crying over when it’s time to make a stew."

“Why,” I say, “must women suffer so?” “This has always been our fate,” she says. “Simply to endure,” she says, “is to triumph.”

And it is only those of us who truly know what it means to be a woman (and you don’t have to be one to, it is enough to be a human being with intelligence and compassion) that know that the woman is a treasure. I am not among the most impressive representatives of my gender and I certainly didn’t do much with the privileges I had the luck to be born with, ones I know that those women would have made a much better use of, so I probably don’t have the right to speak on all women’s behalf, but what makes me do so is that despite all my personal failings and faults I still have a sense of right and wrong, I still care.

Lakshmi is a 13-year old girl who gets sold to a pleasure house by her step-father who can hardly imagine life without having enough money for gambling and buying himself new coats. She is undone. She is humiliated and abused multiple times. Physically and mentally. She is insulted, threatened, beaten, raped, starved, mutilated.

"I hurt. I am torn and bleeding where the men have been. I pray to the gods to make the hurting go away. To make the burning and the aching and the bleeding stop. Music and laughter come from the room next door. Horns and shouting come from the street below. No one can hear me. Not even the gods."

"Before it starts, you hear a zipper baring its teeth, the sound of a shoe being kicked aside, the wincing of the mattress. Once it starts, you hear the sound of horns bleating in the street, the vendor hawking his treats, or the pock of a ball. But if you are lucky, you hear nothing. Nothing but the clicking of the fan overhead, the steady ticking away of seconds until it is over. Until it starts again."

I clench the sheets in my hands, for fear that I will pound them to death with my fists. I grit my teeth, for fear that I will bite through their skin to their very bones. I squeeze my eyes closed tight, for fear that I will see what has actually happened to me."

"Somehow, I am outside myself, marveling at this pain, a thing so formidable it has color and shape. Fantastic red, then yellow, starbursts of agony explode in my head. Then there is a blinding whiteness, and then blackness. Somehow, without warning, the pain is gone. A new pain takes its place"

She doesn’t cry. I have never been strong and this story made me wonder what I would do in her place. Would I suddenly find an unsuspected, latent strength in myself, would I transform into a brave, courageous woman, would I in the end be stronger for it, would it make me see my life and myself differently or I would I get out of it broken and unrecognizable, barely resembling human, dead on the inside, defeated and hurt beyond repair? I was no older than Lakshmi when I faced what it means sometimes to be a woman, but I faced it from the comfort of my home, in the pages of a book. Unlike all those other women, even children, because this is what Lakshmi is. A child at 13. But that may not always be the case. And would this make me bigger or smaller? I was deeply touched by the way Lakshmi bore herself through the whole thing. She doesn’t stay defiant and fierce, resisting until the very end. She bends and tries to do the best out of the worst situation she could have found herself in. But she also preserves her compassion and her hope. Her humanity.

A tear is running down my cheek. It quivers a moment on the tip of my nose, then splashes onto my skirt, leaving a small, dark circle. I have been beaten here, locked away, violated a hundred times and a hundred times more. I have been starved and cheated, tricked and disgraced. How odd it is that I am undone by the simple kindness of a small boy with a yellow pencil.

I was reluctant whether I should keep using the word <i>humanity</i> as equivalent of goodness, but as cruel and stupid humans are in some ways, they are also incredible in others, as Lakshmi herself shows. And since I have been working on being less critical toward my fellow humans and more open-minded, I choose to focus on human race’s positives rather than its negatives, hoping that it can do the same for me.

They call women the weaker sex. Women are not weak. Women are gentle. And it is up to those that have power over them whether they will turn that gentleness into weakness, by taking advantage of it, by abusing and crushing it for pleasure and for profit or see the beauty in it, the strength that comes with it, the miracle that can be a woman who is loved, respected and protected. Women might be physically more vulnerable than men, but they can be as fierce lovers and protectors as any man, they feel the responsibilities bestowed on them as keenly and take them equally seriously. In "Jane Eyre" Mr. Rochester tells to Jane:

"Never was anything at once so frail and so indomitable. I could bend her with my finger and thumb: and what good would it do if I bent, if I uptore, if I crushed her? Consider that eye, defying me, with more than courage - with a stern triumph. It is you, spirit - with will and energy, and virtue and purity - that I want: not alone your brittle frame."

Why should we use our strength to make others weaker? When all you are left with is a bruised, abused, broken thing, merely a shell of a person, how does that make you strong? There is no beauty in broken minds. A strong person is one who can see past the veil, past the ostensible and primal. A strong person is not the one who uses his strength to conquer, but one who shares it. A strong person is not the one who uses his strengths to dominate, but who can see the strengths in others’ weaknesses and bring them to life. I am ending this review by quoting my friend Jeffrey who says in his fantastic review of “Finding Nouf”

She let me see the longing in the eyes peering from behind the veils. They are beautiful caged birds...let them sing.

17.09.2017

Read count: 1

Fri Mar 15, 2013 11:07 pm Re: Не-културни събития :) Fri Mar 15, 2013 11:07 pm Re: Не-културни събития :)
От "За Земята" - и те били не-културни ;)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ателието за рециклиране на тениски - 19 март, вторник, начало: 19 ч.

Повече инфо:
>>>> Ателие: "Сбъднатата мечта на една рециклирана тениска" <<<<
За Земята + Златна питаме:
Колко много неща можем да направим от една стара и износена или нова,
но недолюбвана тениска в гардероба? И отговаряме: Можем...
Да я скроим наново;
Да я украсим;
Да й сменим цвета;
Да я нарежем на ленти и да ги: а.оплетем, б.изтъчем;
... или още много други вълшебни трансформации.

На 19.03.2013 от 19 ч. в Биокафето, Лавеле 19 (СФ) - карта

Събитието във ФБ


Ще се съберем да претворим старите и наглед ненужни тениски във вълнуващи нови превъплъщения.

*Осигуряваме*: по една тениска за преработване, допълнителни материали и арт-ръководител в ролята на фея - рециклаторка

*От вас очакваме:*
добро настроение,
може и по-малко сръчни ръце,
още тениски, ако смятате да се развихряте
такса участие: 5 лв

Ще стане ясно какво е под-, ре- и над-циклиране :) Но това не е всичко!

*Развръзката:* Най-харесаните творения (чрез ФБ) ще спечелят на създателите си чифт билети за българската премиера на "Бунище Земя" - документален филм с Джеръми Айрънс на 24ти март.

Повече за филма във ФБ

Откъс от филма

=139&cHash=11d65a71c51156b79d6647fa8ae9ebaf]IИнцформация на страницата на За Земята

Напомняме, че има и друг начин да спечелите покана за двама - вижте Предизвикателството "Всеотдаен рециклатор" във ФБ
или на страницата на За Земята

До скоро!

Tue Apr 09, 2013 12:28 am Re: Не-културни събития :) Tue Apr 09, 2013 12:28 am Re: Не-културни събития :)
Всеки път не мога да не се възмутя на тази тема, защото за мен всичко е културни събития.

12-13. април - Био форумът - http://forthenature.org/swissprogramme/7

21. април - предаване на пластмаса - http://www.credobonum.bg/bg/news/699/KN ... METE-KNIGA

Mon Oct 08, 2018 4:27 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Oct 08, 2018 4:27 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Значи Noblebright явно се води фентъзи еквивалента на Solarpunk. Хмм. Аз пък си мислех, че solarpunk като дума е достатъчно широко понятие, че да обхваща едновременно приказна и научна фантастика. (Все пак "слънце" почти винаги има в двата жанра. Не всеки свят е като Arx Fatalis. Пък дори и там... 'айде, т'ва вече е spoiler. 8-) )

Както бях споменал някъде по Фейсбук, нещо тия напористи counterculture движения в усилията си да "оправят" нещата, всъщност заплашват да ги разводнят - solarpunk, hopepunk, noblebright, тинтири-минтири... Почва да се губи фокуса.

Затова аз лично ще се придържам към общото понятие solarpunk . Не е най-старото (noblebright-а май го предшества с година-две), обаче ми звучи най-епично от всичките и е достатъчно "инклузивно" като етимология и символика, за да се прилага еднакво за всички поджанрове. Останалото за мен ще бъдат (надявам се позабравени с времето) просто синоними.

SOLARPUNK. 'Nuff said.

Mon Dec 03, 2018 11:31 am Re: Ортодокс Mon Dec 03, 2018 11:31 am Re: Ортодокс
Медиен анонс за 8 декември:

Копнежи и растежи: две книжни премиери и едно награждаване

Общността на Човешката библиотека, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и творчески клуб „Светлини сред сенките“ ни канят на 8 декември, събота, от 11 часа в сектор „Детска литература“ на Столична библиотека , за да представят две нови книги за деца (и не само): романа „Ортодокс“ на Григор Гачев и стихотворната повест „Момичето от квартала“ на Светлини сред сенките; и за да наградят младите автори, отличени в тазгодишния Копнеж за растящо творчество.

В дебютния роман „Ортодокс“ на Григор Гачев, родителите на малкия Петърчо го оставят в манастир, понеже въпросите му им идват прекалено големи. Ще се превърне ли Петърчо в образцов монах? Или ще се насочи по път със самодиви и караконджули, еретични думи като „електричество“ и „холография“, други светове и същества с неизмерима мощ... че и нова сестричка? И докато двамата сеят купища весели поразии, ще смогнат ли да научат по нещо сериозно за достойнството, щастието и човешката същност?

„Момичето от квартала“ е петнадесетата колективна книга на творчески клуб „Светлини сред сенките“ и първата стихотворна повест в поредица „Човешката библиотека“. Тя разглежда взаимоотношенията между деца и родители и премеждията на малкия човек, оставен да се оправя сам в големия квартал. Как реагират децата на първата любов? На първия сблъсък с градските хулигани? На първата среща с нещо страшно, за което трябва да се говори, но е трудно да се намерят точните думи – и точните хора, на които да споделим? Авторите са на възраст от 7 до 18 години.

Също толкова млади са авторите, които ще бъдат наградени в седмия Копнеж за растящо творчество , организиран от Човешката библиотека, клуб „Светлини сред сенките“ и Ателие за българска детска литература „Горната земя“. За първи път темата на Копнежа е „Книгите, които ми въздействат“ и ще ни срещне с читатели, които умеят да пишат – и писатели, които не забравят да четат.

„Ортодокс“ и „Момичето от квартала“ излизат както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи от нея се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

За още подробности и най-актуална информация:
https://choveshkata.net/blog/?p=6956

Отражения:
- teenews.eu
- citadelata.com
- avtora.com avtora.com
- teenportall.com
- scifi.bg
- az-jenata.bg
- kulturni-novini.info
- fantasylarpcenter.com
(ще добавям линкове, давайте и вие)

Wed May 29, 2013 10:50 am Re: Културни събития Wed May 29, 2013 10:50 am Re: Културни събития
Още нещо от Седмичника на ФРМС:

Националната среща „ Чрез култура и предприемачество" на 25 и 26 Юни, 2013 г. в София

Sat Jan 12, 2019 6:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sat Jan 12, 2019 6:05 pm Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Някои от текстовете, които наистина ми харесаха в разните соларпънк антологии, дълбаеха и в посоката „всяко ново решение създава нови проблеми“. Но мисленето, което ни позволява да гледаме няколко хода напред, като цяло го има у твърде малко автори; и обикновено е твърде тясно за разказ – иска си роман или поне повест. (Аз затова толкова се кефя на Earth на Дейвид Брин.)

Mon Jul 01, 2013 12:48 am Re: Общополезности Mon Jul 01, 2013 12:48 am Re: Общополезности
Визуално мащабирана представа за времевите човешки периоди.

Thu Jul 18, 2013 11:18 pm Re: Културни събития Thu Jul 18, 2013 11:18 pm Re: Културни събития
И едно симпатично звучащо представяне на нова книга на една ... пътешественичка по дух, срещи с фарове и хора, места
Поне мен ме грабна по хубав начин

По пътя на пулсиращата светлина

Представяния на книгата-албум „По пътя на пулсиращата светлина”

София
- 24 юли (сряда) 20:00 ч. The WRONG Bar (ул. „Шейново“ 18);
- 25 юли (четвъртък) 20:00 ч. Paper Cake (ул. „Раковски“ 122);

Варна
- 15 август (четвъртък), Музей за история на Варна, ул. „8 ноември“ 3, в рамките на честванията на Деня на Варна;
- 21 август от 19 часа, Музей за история на Варна, ул. „8 ноември“ 3 в рамките на ежегодния Фестивал за детско и младежко творчество „Пътуване към миналото“, организиран в Регионален Исторически Музей – Варна и Студио „ПАЛАС“.

Tue Feb 26, 2019 9:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 26, 2019 9:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Отговорите ми по упражнение 6.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна

1. 05_zaRed_Radi
Баща й спря озадачен.
Майка й я погледна озадачено.
Баща й я погледна загрижено.
Да не ги вадя сега всичките, но почти навсякъде Ради е отбелязала емоцията - загрижено, озадачено и т.н. като ПНК. Не сятам, че навсякъде тези неща трябва да се редактират в стил ПНК. Или поне на мен не ми хрумва как бих "показала", че някой гледа загрижено или озадачено. За някои има как да се покаже, но за всички ли? Тук съм по-скоро в чуденка, не непременно несъгласна. Имам нужда от обратна връзка и обсъждане.

2. 05_zaRed_Viki
– Къде е това „там“? – настоя обаче Ирина и като си помисли „Ще трябва да говоря с баща й, майка му с много глупости й пълни главата“ (СКИВ) , продължи. – Искаш ли сладолед?
Не разбирам как болднатото е СКИВ. В случая се описва как Ирина си мисли. На доста места из текста има СКИВ, но точно тук не мисля, че това е проблема. Ако въобще има някакъв, то е стилова редакция.

3. 05_zaRed_Dessie
– Не – рече детето и я погледна студено (ПНК) . – Тя не ми чете от тях. И тя вече не ги чете.
По-скоро е СКИВ, отколкото ПНК. Като на мен продължава да ми стои въпроса от редакциите на Ради.
Донякъде е смесено със стилова редакция, защото на моменти досадяват тези "емоционални погледи" и трябва да се намери баланса между изразяването на емоцията и ПНК.

6. Типове жълти редакции

1. 05_zaRed_Radi
Преходите между трите сцени Ради ги е отбелязала като прескочени. Празните редове между сцените обозначава прехода от сцена в сцена. Ако все пак бъдат приети като нещо, което се нуждае от редакция, то вече биха били смислови и сцените да имат нужда от доработка (редакция тип ЕКО).

2. 05_zaRed_Viki
Разбрало, че нещо не е казало както трябва , детето продължи:
Отбелязана като ПНК. Смятам, че е по-скоро стилова тип Ш.

3. 05_zaRed_Dessie
В отговор Иван доближи часовника до ухото си.
Отбелязана като -->. По-скоро смислова - ?!

Време за изпълнение на задачата - около 1 час.

Wed Aug 14, 2013 12:36 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed Aug 14, 2013 12:36 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Като връзка с това:

Давай(те) ми на мен много трудни задачки, но първоначално в по-малък брой, да ги позачопля малко, да ги усетя, да се адаптирам, пък после може и да ме засипвате с повече от същия род. Трябва ми време да се адаптирам към вършенето на определени неща.


Във Фантазийци споделих нещо важно за общуването с мен. Тук ще опитам да го насоча повече към вида общуване, наречен работа. Или пък забавление :P...

Особеността ми се състои в нуждата ми да мина от една вълна (на възприемане и предаване) към друга. Всеки (предполагам) има тая нужда, но вероятно с основание аз имам мааалко по-голяма нужда. Естествено, зависи от нещото, защото понятието "вълна" е вълнесто като вълна...

Та, имай(те) го наум, това нещо — аз се старая да давам знаци де :) — че може да ми трябва време, докато се настроя на дадената тема. А понякога може да ми трябва И енергия. Ако не и по-често...

(-:

Thu Apr 04, 2019 12:25 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Thu Apr 04, 2019 12:25 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част

Spoiler

Моето предложение: "Уважавай първата си чернова! Тя е твоя рожба, пък дори да е малко некоординирана и рошава. Не изхвърляй детето си на боклука.[...]"

Смисъла се запазва, изразът става една идея по-"нашенски". Поне така мисля.

Tue Dec 11, 2012 2:32 pm Патрул за ада: 2 в 1 Tue Dec 11, 2012 2:32 pm Патрул за ада: 2 в 1
Самоцитат от Goodreads:

Винаги се подсмихвам, като видя едноредовите „мухоловки“ на предна корица, а ла „ Най -смешната книга в жанра“. Точно тук обаче не смогнах. Бях твърде улисан да се смея...

„Патрул за ада“, в новото си амплоа, Е най-смешната книга-игра, която съм чел. Като се почне с класическата процедура „добро ченге – лошо ченге“ („Така ли?“ „Така!“ „Така ли?!“ „Така!!“), мине се през всичките подигравки на авторите с читателя („Сега всичко зависи от теб. Мини на X.“ Минаваме на Х. „Нищо не зависи от теб, естествено. Нали не си мислиш наистина, че ще ти позволим да провалиш хубавия грандиозен финал?! Върви на У и не се обяснявай.“) и се стигне до някои презадълбочени метанаблюдения върху естеството на жанра:

„Сред читателите на книги-игри е широко разпространена заблудата, че всичко зависи от техния избор. Истината е, че в книгите-игри всичко зависи от АВТОРА. Ако не ти се вярва, може би следната малка демонстрация ще те убеди: върни се на еди-къде-си и провери какво се случва и в двата изходни епизода.“

(Следва убедителна демонстрация.)

„Патрул за ада“ е пораснала книга-игра, за пак такива читатели.

Scratch that. „Патрул за ада“ е за читатели, които обичат да се смеят. Включително – и на себе си.

П.П. А забавлението да я превеждам на английски беше двуяко: с всите игри на думи, културни препратки и родни навици, дето просто ги няма отвъд океана (като плюенето в пазвата). Не двуяко, значи, ами... многояко. :D

П.П.П. Това НЕ Е книга-игра за начинаещи. Освен ако не са маниакални състезатели, гризкащи умопомрачения като „Звездолета скитник“ на закуска...

Wed May 08, 2019 9:08 am Re: Любимите компютърни игри Wed May 08, 2019 9:08 am Re: Любимите компютърни игри
Благодарение на един коментар в блога на Tobias Cornwall попаднах на:

Screen Therapy: Games We Need

Извадка от отзива на Courtney Garcia за Hellblade: Senua’s Sacrifice :

The portrayals of persons with mental illness in movies, on TV, and in video games often feature disturbed, violent individuals and cackling villains. It’s much harder to remember a hero with mental illness than to name scores of mentally ill villains. In Otto F. Wahl’s 1995 novel, “Media Madness,” he describes mentally ill characters as “more likely to be presented as villains than as heroes” (p. 66). Any “crazy,” “psycho,” or “schizo” villains are written to have originally been law-abiding and peaceful citizens who only become villains after developing a mental illness. This is harmful because it reinforces a social stigma that paints those who are coping with mental illness as dangerous, untrustworthy, or morally corrupt. In fact, persons with mental illness are not only less likely to perpetrate violence than they are to be victimized, they also are 12 times more likely to be victims of violence than persons without mental illness.

However misguided, stories about a pure-hearted and clear-headed hero who triumphs over the insane is how we express a fear of mental illness. Yet, to personify mental illness as a typically irredeemable villain, a being that can only exist in two ways — as maliciously powerful or permanently vanquished — does not inspire a deeper understanding of the complicated circumstances experienced by the mentally ill.

Полека-лека ще разгледам и какво предлагат iThrive Games , чиято мисия гласи:

The iThrive Games Foundation works to benefit teens at the intersection of game development, education, and mental health. We strive to foster mental wellness and enhance empathy, creative thinking, problem solving, and other social and emotional skills using games.

Wed May 29, 2019 8:33 pm Re: Ларп Wed May 29, 2019 8:33 pm Re: Ларп
Не зная какво точно включват „мониторите“ и „интуиторите“; в по-горното казвах, че аз съм много повече практик-конкретик, отколкото теоретик-обобщител.

А разминаванията в творческите ни вкусове по-скоро ги виждам в това, че аз силно се кефя на фини детайлчета, многосмислици, а като пиша, си умирам за неочевидни взаимовръзки тип Fridge Brilliance (или Freaking Botchup, като се олея :D). Но! То не значи, че не се кефя на авторите с Големи Идеи. Ако знаеш например как се разбивам на бъдещетата, които гради Tony Daniel в неговите истории (преди да се отдаде на по-платени адаптации по франчайзи). В едната се наложи пичовете от бъдещето да гръмнат сградата на „Крайслер“ с бойна ракета, понеже тя се развилня из Ню Йорк... Може би същинската разлика е, че очаквам от всички автори да си изпипват микропостройката. Ама и автори с фини детайли, но тъпи идеи не трая... Ммм, трудно ми е да го обобщя .

Хаха.

Wed Oct 30, 2013 10:45 am Re: Не-културни събития :) Wed Oct 30, 2013 10:45 am Re: Не-културни събития :)
Ако някой не знае какво е споделено потребление или иска да е подготвен за събитието.
Въведение в темата за споделеното потребление е следващата ТЕД лекция:
Rachel Botsman: The case for collaborative consumption
http://youtu.be/AQa3kUJPEko

Mon Dec 09, 2013 12:32 pm Re: За спасяването на света Mon Dec 09, 2013 12:32 pm Re: За спасяването на света
И първи разправии...

След като си си припомнил „високите нива на Елена Павлова“ – видя ли разликите с предната версия на „Елфическа песен“? Които са плод на съвместната ни работа с Елена – четири рунда редакции, над 10 часа работа?

Елена Павлова наистина държи високо ниво. До голяма степен – заради умението си да работи с редактор . Една от целите ни в тази антология – както пише в предългия за вкуса ти предговор – е да повишим видимостта на професията/призванието „редактор“. Знаете, че нея я позабравиха в последно време.

Моля те – теб и всички български издатели – да помислите по това. Отсъствието на редактор е сред причините за масовия отлив на българските читатели от родната литература. Чака ни труден път, докато го възстановим. Бих предпочел да вървим по него заедно – нежели да си пречим.