choveshkata.net

Tue Oct 11, 2011 8:43 pm Re: Любимите компютърни игри Tue Oct 11, 2011 8:43 pm Re: Любимите компютърни игри
Уоу... Диабло :D
Безкрайни маратони на смени със съквартиранта, на един изнервен компютър, който освен това трябваше да ми изкарва и хляба... поне докато съквартирантът не си намери друг компютър и тогава стана тя... о, майчицеееее!
Хайл и Long Live на милите ни герои! Имахме убийствени паладини, страхотни варвари, прелестни магьосници и нашата обща гордост, асасинката Мокиди!
Чакам Диабло 3 с нетърпение. Може да не го играя... поне не така запалено, както тогава... но сладките спомени умират последни.
Странно или не, все още пазя инсталовете на двойката, и всичките ботове, и още много други неща. Макар че не играя от поне пет години вече.

Thu Nov 17, 2016 4:34 pm Re: Труд и творчество Thu Nov 17, 2016 4:34 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за православна поезия и проза на тема „Рождество на Спасителя”

Тема: „Рождество на Спасителя”
Краен срок: 02.12.2016 г.
Резултати: 12.12.2016 г.
Възраст: Право на участие имат всички ученици от 7-18 години в 3 възрастови групи от всички училища, школи и извънучилищни звена от страната:
І-ва възрастова група - от 7 до 10 години
ІІ-ра възрастова група - от 11 дo 13 години
ІІІ-та възрастова група - от 14 до 18 години
Вид творба: Конкурсът се провежда в 3 раздела:
1) Поезия
2) Проза (есе или разказ)
3) Приказка
Изисквания: Всяка конкурсна творба трябва да съдържа следната информация:
1) Име и фамилия на участника;
2) Клас, училище, школа (извънучилищно звено);
3) Точен адрес и телефон.
Творбите да са в обем до 2 машинописни страници и да не са участвали в предишните издания на конкурса и в други литературни конкурси.ТВОРБИТЕ СЕ ИЗПРАЩАТ НА СЛЕДНИЯ ИМЕЙЛ АДРЕС: odkbourgas - в - gmail.com Тема: За конкурса ”Рождество на Спасителя”.
Награди: ?
За повече информация: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=218109

Thu Oct 11, 2012 6:06 pm Разказ за Гледните Точки Thu Oct 11, 2012 6:06 pm Разказ за Гледните Точки
Тези дни чувам доста истории, доста гледни точки за уж едни и същи неща, които се оказват крайно различни, неверни или пък погрешно разбрани информации. Това ми даде добър повод да надраскам няколко реда от един отдавна замислен проект за гледане през различни гледни точки. "Разказът" е нищо повече от просто една пародия на хората, техния начин на възприемане не само на околните, ами и на самите себе си. За да успеете да разбере донякъде как се е случило нещо, трябва да се направи синтез на малкото обективни факти, които се намират в хорските разкази. Иначе накрая става като разказа на гарвана за случилото се, а той е най-обективният като че ли. Ето го и "разказа" със заглавие "Истината за Това, Което Стана Онзи Ден в Късния Следобед".

Истината за Това, Което Стана Онзи Ден в Късния Следобед

Значи сега казвам ви истината за това, дето взе, че се случи оня ден малко преди привечер. Значи вървях си аз по пътя към столицата, а до мен вървеше моето най-читаво магаре за стока. Значи това магаре се казваше Белоушко и то бе много читаво магаре наистина, най-вече си го бях купил много евтино значи, та то ми вършеше чудесна работа. Отивах си аз към столицата значи, за да продам малко платове, щото аз съм търговец, така да знаете значи. И както си пътуваме така, полеката, ами и бързаме, да не изтървем пазара на другия ден, а и да не вземе някой да се настани в някой от по-евтините ханове и да няма стаи, та значи бързаме, ама така полека, и изведнъж на пътя от гората се появяват два коня в див галоп значи и се спират. Единият кон беше бял на кафеви петна, веднага му познах породата, беше северняшки кон, охранен, очевидно много добре, скъп кон значи. Другият кон бе чисто черен, отдалеч се виждаше как му лъщи кожата като най-фино кадифе, пак господарски кон. На белия кон имаше значи някакъв мъж, на черния - някаква жена. Гледам и на жената дрехите - не са кой знае какво, хубава кройка, прилични дрехи, хубави, ама чак като да отговарят на коня, не мисля. Обиците й обаче бяха едни такива значи безкрайно хубави, с малки камъчета смарагд. Викам си значи - нещо ме съмнява тази, я да го видиме младежа малко. Гледам го значи аз младежа - е тва вече са качествени дрехи, каквито и аз продавам. Много хубави, златотъкани даже, прекрасни дрехи, много скъпи. Значи си мисля - явно тоя младеж тая девойка опа. Докато съм се спрял малко за почивка, щото не бързам нали, така край тях се спрях, и докато изчислявах цената на конете в злато и теглото им в кайма колко може да им взема, тия двамата взеха, че взеха да спорят. Аз тъкмо се бях и загледал как черният кон си е леко повдигнал крака и се вижда каква хубава подкова има, та ги чувам значи, съвсем случайно. Тоя на белия кон вика нещо ей такова префърцунено:
- Къде бягаш и защо, жено?
А тя жената му вика:
- Тоя баща ти нема да ме земе за жена, що не вземеш да го разбереш.
Викам си - работата ясна, тая ще е някоя продавачка на зеле, тоя ще е некъв наследник, дето обича да яде зеле, и работата се опекла. Обаче те нещо си викат, тоя продължава:
- Ще му кажа да те земе, що пък да не те земе.
Слезе тоя значи от коня си, падна в прахта, унищожи си панталоните, което ей така тука в сърце ми ме заболя, и почна да нарежда некви лигави простотии тип: "Обичам те бе!", "Ще се метна, ако не ме любиш.", всекви едни такива значи. Тя пък се разциври и си метна и тя хубави накити значи в пръстта. Хора ненормални. Като ги гледам тия двамата безделници, вземам мервам, че не само аз ги гледам значи. На съседното дърво има един гарван, дебел такъв, охранен гарван, като за няколко супи, та тоя гарван и той ги гледа. Тоя ще е само някой гарван на чародей, си викам, проклетите му с проклети кръвопийци и те, дето за една нищо и никаква магия искат копринени роби. Викам си, е са да набарам един камък, взема да му строша тиквата, да ми го сготвят в хана, вземат да ядат и другите гости и да не го плащам. Гледам го, той ме гледа значи, страшна работа. Чародеят му и той ни е гледал отнякъде, сигурно, ама де да го знам къде е, вещерът му с вещер проскубан. Усещам се така значи, че ония двамата значи млъкнаха - гледам ги - те също гледат гарвана значи и той гледа тях. И докато ги гледа и са тихи, се усещам така значи, че всъщност виждам и един чифт човешки очи в гората и докато съм се осъзнал, изскача оттам един бард значи.
- Е, аз съм бард, велик певец, безделник и със съмнителна ориентация, особено по кръчмите вечер, искате ли да ви изпея една глупава песен!
Така каза бардът, честни бримки на хубавите ми платове. То се виждаше значи, че е облечен като пълен селянин без грам хубава материя, нехранимайко някакъв.
- Ей, ти, изпей ми една песен на селянката да ме залюби. - рече така значи оня, принцът ли, графът ли, оня с една дума. Личеше си, че нещо на барда работата му не е чиста, явно беше поставено лице. И оня запя ето това:
Царкиня горда ти не си, само селянка, ама от сой
Стани ти моята жена сега, аз пък ще се наричам твой
Баща ми ти го забрави тоя дъртия, бъди със мен
Ще те любя вечно, теб и нашите деца, ден след ден.
Начи по-лоша песен може и да съм чувал, ама тоя какъв лигав глас значи извади... Гледам му обаче мандолината, круша ми се стори, хубава мандолина, да я продадеш на някой наследник да си я закачи над камината, а като му омръзне - в камината. Много хубави неща имаше за набавяне покрай тея тримата и гарвана, ама нищо не ми се даваше в замяна значи.
- О, каква хубава песен, о, колко ми е хубаво и лигаво, о, нека ме земеш и айде да вървим! - взе да нарежда жената.
Онзи я хвана, качи я на белия си кон и двамата потеглиха в галоп, а бардът, безделникът, се скри обратно в гората. И си седя аз на пътя и се чудя - за кво ми беше да я гледам тая сцена изобщо... Все едно можеше да е различна. И си тръгнах значи полеката бързо по пътя, като гласно псувах, че й черният кон си беше отишъл, а и гарванът беше излетял, че и обиците ги няма... Само загуба на време стана значи ей!

Сега ще ви разкажа с нежни, любовни слова истината за това, как спечелих сърцето на своята дама онзи ден в горската дъбрава, под омайните песни на пойните птички, окрилен от най-мили и любовни чувства. Двамата с нея галопирахме най-прекрасно из местността, аз бях вперил поглед изпиващо и чаровно в нейните веещи се, ефирни руси къдрици. Бялата й шия едва се виждаше от гъстата й, мека коса, но аз все пак не можех да не забележа колко е нежна. Беше облечена така красиво, подхождаше ми, въпреки че не бе аристократка. С нея се познавахме от толкова години, всяка нощ я бленувах и й пишех любовни песни, а наскоро й бях признал своята любов. Моето прекрасно цвете беше така омаяна от очарованието и чара ми, че припадна в моите силни ръце, които с лекота поеха тялото й, нежно и леко като перце. Преди да притвори клепки, съвсем останала без дъх от радост, видях своето кристално красиво отражение в бистрите й, сини очи, които ми бяха изпили душата от любовна мъка... О, горкият аз, толкова години без любов... Всичките богатства на баща ми не можеха да се сравнят с моето лично златно съкровище - нейните прелестни коси. Докато галопирахме, аз й признах, че я искам за своя вечна съпруга и й подарих прекрасни изумрудени обици, които са лично от пещера на дракон. Тя избяга, примряла, бледа, толкова красива и топла към мен, аз я последвах със своя верен кон с името Гладиолиус, смелия боен кон на моята фамилия. Излезе моята прекрасна богиня от гората и се озова на пътя, където слънцето озари нейната прекрасност и аз сякаш за първи път загубих дъха си по нейната снага и прекрасно, мило, оформено от ръце на фея лице.
- О, мила моя, прекрасна любима, защо се опитваш да ме избягваш така? - казах аз с патетичен и пълен с болка стон.
- Баща ти не ме желае за част от семейството, о, любими мой невероятно красиви принце, защо отказваш да разбереш моите думи от най-дълбока загриженост за теб? - ми отговори тя с очевидно треперещ от мъка глас и блясък на напиращи сълзи в очите, като в треска от най-силна любов по моята красота и невероятна личност.
- Аз ще се застъпя за теб, любима, и баща ми ще те приеме, няма как да не приеме този дар, който си ти - дар за мен от самите благосклонни богове на щастието.
След това, покосен от самите богове и тяхната воля, аз се проснах на пътя, в нейните крака, оставен изцяло на нейната милост, защото тя ми бе отнела и сърце, и живот, и смисъл, и само нейната любов можеше да ми подаде ръка и да ме спаси от вечното страдание.
- Обичам те, ти си единственото, което ме интересува. Ще се откажа от всичко, само за да мога да те виждам всеки ден, да виждам твоята ефирна и чудна, неземна красота, на теб равни не са дори самодивите, дори валкириите, няма нито една жена на този свят, която да засенчва така и слънцето, и луната, това си ти любов моя, ти си истината за мен, ти си целта и смисълът.
Моята дама се разплака с нежните си, мили сълзи, свали обиците, явно неспособна да държи това бреме на себе си, да държи толкова много любов в душата си, тя ги пусна на земята, показа ми как ме обича въпреки всичко, как никакви богатства не са важни за нея. Двамата се загледахме, поразени едновременно от чувството за съдба, видяхме прекрасния гарван, син на нощта и вестител на звездите, видяхме този гарван, дете и помощник на някой могъщ магьосник или орисница, които очевидно подкрепяха угнетената ми от болки и блянове душа. Това беше знак съдбовен, че ние двамата с Корнелия трябва вечно да делим един живот и едно съществуване, защото двамата бяхме призвани да живеем заедно. И изведнъж нашият добър орисник ни изпрати един младеж блестящ. Той беше облян в светлината, блестеше в своите дрехи, направени от злато, държеше в ръка инструмента на своя смисъл - своята лира от планински скъпоценни камъни. Той промълви скромен за своето величие тези думи:
- Аз съм великият бард на този лес, тук птичките и зверовете биват омаяни от моите прекрасни песни и стихове! Аз пея в царски дворци, но този път, за вас двойка влюбени сладки славейчета ще изпълня специална мелодия, ако господарят прекрасен позволи!
Казах му, с напевен и разчувствен глас следното:
- О, приятелю по душа, мой мили кръснико на съдбата, ти, който си тук, за да ме поведеш по пътя на щастието, о, сроднико по дух, изпълни една песен на моята любима в знак на моята любов, чиста и свещена като слънчевите лъчи сутрин.
И странникът, изпратен от боговете на добруването, запя със своя ангелски глас най-милите стонове, които съм чувал.
Принцесо моя скъпа, негорделива и добра
Бъди ти моята любима мила, аз съм твоята съдба
Строгата дума на баща ми не ще ни раздели
Аз вече те обичам вечно, и теб, и нашите бъднини.
Усетих сълзите в очите си. Този магически и вълшебен мъж беше уцелил най-точно и фино нашата трагична история. Моята любима, трепереща от радостни и влюбени сълзи, ме погледна изразително и скръбно и ми каза тези думи на върховно щастие:
- О, колко дълбоко тази песен ме порази в сърцето като стрела от твоите тетива, любими, о, колко по-добре и възвисена не съм се чувствала никога, храбри ми принце, качи ме на своя горест жребец Гладиолиус и нека отпътуваме към залеза, за да започне изгревът на нашия нов приказен живот!
Подадох й ръка и се качих с нея на Гладиолиус. Косата й се вееше до мен, двамата потеглихме, махайки назад към магическия бард, който сигурно беше някой горски дух или просто е бил гениален майстор. Ароматът на моята любима ме изпълваше изцяло, душата ми ликуваше, мислех хиляди слова, които да й посветя, хиляди нежни любовни слова... А гарванът на щастливия случай кръжеше, озарен от меденото слънце, благосклонен към нас и даващ ни святата си благословия.

Сега ще споделя какво ми се случи онзи ден в късния следобед, докато угаждах на един разглезен местен аристократ и ходих на галоп с него. Не че съм лоша или нещо такова, той просто всяка седмица имаше нова върховна любов или друга някаква такава глупост, та тази седмица бях аз. Не знам сега, по жребий ли ги избираше, по какво, ама все тая де, разни такива неща. Облякох си всеки случай най-хубавите дрехи, стегнах си кестенявата коса на кок, опитвах се да изтрия спомена как ми се беше врекъл в любов и беше паднал на земята, тресящ се като болен от треска или нещо такова, и пояздих малко с него. Конят ми хареса, беше много мил кон, разбирам от животни, особено от коне. Прекарвам много време в грижи за тях, с това се занимавам всъщност, та можех да оценя един силен здрав кон и подобните му неща. Неговият кон се казваше Гатиолус или нещо такова, как да го запомня, аз моя нарекох Гарван. Та принцът ми подари някакви накити, които изобщо не ми харесаха, но си ги сложих от любезност. Мина ми през акъла, докато ми се вричаше във вечни любови, че може малко да се погавря с него, поне и аз този ден да съм се забавлявала. Тръгнах в галоп, той едва ме настигна, по-запъхтян и от коня, и излязохме на главния път към столицата. Веднага забелязах един мъж недалеч от нас, със старо, проскубано магаре, който ни изгледа щателно и уж случайно се спря отстрани на пътя и взе да слухти и да ни гледа сякаш се чудеше дали просто да не ни ограби. Това нещо ме обезпокои, затова реших още по-настървено да играя ролята си.
- О, любовницеее, мояяя, що така бързо се отдалечаваш от моята душааа?
Направо гласът му значи ме режеше в сърцето, как можеше някой да говори така, просто не ми е ясно...
- Ами... Смисъл... Баща ти сигурно няма да ме иска... Нали разбираш, ъъъ, няма как...
- Няма значение баща ми, ти си моята любов, аз ще го убедяяя, ти си моята съдбааа...
Грачи нашият, грачи, куп глупости приказва, усещам как ми иде да се смея. Мисля си, ако взема да се смея, ще се развали всичко, обаче смехът направо избива като сълзи и всякакви такива работи, а и той като се пльосна в пръстта и съвсем не можех да се сдъжам повече. Взех да плача уж и да се превивам от смях, махнах обаче обиците, че ми стана виновно, а той седи и ще заплаче и той с мене. Седи и ми нарежда някакви си глупости и други такива неща, просто не го слушах, че се чувствах достатъчно увредена. Гледам го търговеца, че гледа нещо на дървото - гледам и аз - гарван. Седя и го гледам този гарван, беше наистина красива птица. Беше черен като коня, който кръстих на всички такива птици и подобни, любувах се на блестящите му пера. Погледнах пак към търговеца, докато принцът нещо си въздишаше, та търговецът гледаше едно такова хищно, май се оглеждаше с какво да замери гарвана. Направо взех да се притеснявам, че в тази ситуация трудно можеше да се избяга. Най-много да се метна на коня и да се разкарам оттам, друго нямаше какво да се стори. Междувременно от гората изскочи един такъв певец. Беше симпатично момче, намигна ми такъв. Намигнах му и аз, той май схвана, че всъщност се хиля.
- Аз съм бард от този лес и съм дошъл тук днес да ви попея - искате ли?
Принцът се хвана за сърцето и заплака, чак и мене ме заболя сърцето от такива превъзнасяния. Той и бардът беше един такъв нахилен, беше му хрумнала някаква идея.
- Изпей една песен на моята любимааа женицааа, за да ме обича вечнооо.
Бардът ми намигна пак, задрънка на странния си инструмент и изпя следното май:
Прекрасна горда царкине с коси като луна
Стани моята жена и ще отпътуваме към залеза
Баща ми не ще ни сломи, имаме силата на любовта
В името на нашите деца, ти ще си моята жена.
Беше се постарал сега човекът, не му го отричам, само дето песента не беше особено песен или нещо такова, по-скоро беше някакво изтерзано грачене на несвързан текст.
- Много хубава песен! Браво, прекрасно! Хайде, принце, хващай ме на белия кон и да се доразходим. - издекламирах аз, докато продължавах да си хвърлям погледи с барда.
Докато принцът ме качваше на коня, певецът извади от панталоните си един лист, на който пишеше "Млад, ерген, певец, свиря в "Кривата Подкова" и сигурно и разни други такива. Кимнах му припряно преди онзи да отгалопира най-несръчно, и успях само прошепна "Мара съм аз". Видях го как се загуби в гората, подплашвайки гарвана, който отлетя и скоро се загуби от поглед и от други подобни.

Ще ви изпея истината за това, което се случи онзи ден, докато се лутах из гората и се чудих къде по демоните съм се загубил този път след здравия запой в "Кривата Подкова" на предния ден. Аз свиря в "Кривата Подкова" всяка вечер в замяна на вечеря и подслон. Много е важно да се има вечеря и подслон, а може и по чашка, стига да има кой да почерпи сега, няма пък да връщам. Конректно предната вечер пък един братовчед от село имаше рожден ден и като беше помъкнал едни жълтици да пръска по кръчми... Ами... И аз не знам какво стана, като беше помъкнал тея жълтици да пръска по кръчми. Не ми е това мисълта де, каква ми беше мисълта. Та ходя си аз из гората и какво да видя - някакъв музикален инструмент има на земята. Чувам един отнякъде хърка - бях подценил въздействието на жълтиците на братовчеда явно, щом силата на снощния запой беше покосила и този невинен бард в гората. Мисля си аз, ако този бард спи, може някоя катерица да дойде и да му отмъкне... А... Там какъвто е този инструмент. И аз вземам да си се представям как изглеждам отстрани и дали приличам поне малко на катерица и някак прецених, че може и да мина за катерица в краен случай, и грабнах инструмента. Имах едно листче в себе си, с което да се представям на важни особи, ама реших, че ако го оставя, ще се издам, че не съм катерица. Та взех го аз и тръгвам в някаква посока, надявам се да уцеля пътя към столицата. И чувам гласове следните:
- Накъде си се разбързала такава? - рече мъжки глас на висок тон. Притесних се дали не е някоя девица в беда - или по-хубаво - някоя недевица в беда - и хукнах по посока гласа, с надеждата и да намеря пътя.
- Баща ти ме е отхвърлил, няма начин, разбери.
Бях вече в периферията на дърветата и ги съгледах тези двамата. Бяха на едни хубави коне, мъж и жена, някакъв изтупан перко и едно красиво и най-обикновено селско девойче. Веднага измислих план за действие - той я притиска още повече, а аз отивам и му надявам тая сопа със струни в главата, а после с момичето крадем конете и да ни няма. Добре звучеше.
- Ще говоря със стария си баща, ще видиш, че ще стане, само да не стане.
И се метна в пръстта. Реших, че нещо се е спънал, ама явно просто искаше сам да открадне подковите на коня или пък нещо спазми имаше, не можах да разбера. Момичето взе да се хили, та се залива, и метна някакви обици на земята. Може би обиците бяха негови, съвсем се обърках вече от тази крайно странна сцена. Момичето май в беда не беше, но пък за сметка на това можех да я измъкна от онзи лудия с обиците по някакъв начин. Да го халосам със сопата още беше вариант, докато не видях един дрънгалест, як, мъж с магаре, който седеше и ги гледаше отдалеч. Тоя сигурно е бащата, мисля си, щом така ги следи какви ги вършат. Или може би е нейният баща и чака удобен момент да насъска магарето срещу младежа, да го претрепе и да го закара в гората. Той изведнъж погледна към мен и аз рязко се напрегнах. Стиснах по-здраво сопата на барда и вече мисля планове как най-ловко да го ударя на тичане без да изглежда позорно. Бащата обаче гледаше някъде над мен. Погледнах и аз - гарга. Гледам я гаргата как някак диша странно и си мисля откъде пък се взе сега пък тази гарга. Не че не харесвам гарги, ама те имат навикът да са зли и подчинени на вещици и магове. Аз с вещици и магове да се занимавам не искам, затова реших да не се закачам с гаргата. Изведнъж така по вътрешни подбуди леко осъзнах, че предпочитам да ме утрепят на пътя или да ми откраднат подковите, ама не и да ме изяде вещица или маг. Излизам аз, ама всички ме погледнаха и мен ме присви. Намигнах на момичето, да разсея напрежението и тя взе, че ми се зарадва. Мисля си - ако изляза жив от тази ситуация, ще я черпя пиво. Ау, ами ако чакат барда? Е, тука вече я бях здраво оплескал.
- Аз съм този бе... А... От кръчмата... Тоест... Барда... Аз съм бард! Да ви попея?
- Изпей ми на дамата стихове, велики барде!
Така ми рече онзи нагласеният, очевидно е, че вид и аура на бард си имах, ама те са си по рождение, семейна черта е, явно. Аз съм всеизвестен да мисля стихове в движение, не че знаех как се свири на сопата, но викам си - колко му е, пея за живота си.
На принцеса си прилична, моя мила и най-лична
Стани моята кралица на нощта, моя свещ в живота
Баща ми май иска те за себе си, но аз ще те спася
Бъди моята градина тучна, окичи ме със деца, обичам те така.
Мисля, че е моят вроден гений и талант за музициране е пределно ясен макар и на непознат инструмент.
- По-хубава песен никога не съм чувала, прекрасни барде, по-щастлива никой не ме е правил. Принце, вземи ме на коня си и да вървим.
Така каза принцесата, но ме гледаше тайно и влюбено и си намигахме зад гърба на принца. Показах й своите лични данни, а тя ми прошепна, че се казва Сара. Какво хубаво име има тази Сара! Ще измисля хиляди епопеи за нея, стига да се докарам до "Кривата Подкова". Докато те се отдалечаваха в галоп, а аз вече мечтаех по Сара, черният кон тръгна след тях, а междувременно гарванът се спуна от клоните и грабна обиците от пръстта. Проследих с очи полета му, скрил се пак в гората, да изчакам бащата да премине, че после да му мисля де да я продавам новата си сопа, че аз на такова нещо да свиря не мога. Ама хубав рожден ден имаше този братовчед де!


Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак:
- Гра-гра-гра-гра-грак?!
- Гра-гра-гра-грак-грак-грак.
Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак.
- Гра-гра-гра-гра-ГРАК-ГРАК!!! Гра-гра-гра-грак-грак-грак.... - гра-гра-грак, грак-грак-грак...
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-грак! Грак-грак. Грак-гра-гра!
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак:
- Грак-грак-гра-гра-гра-гра-гра! Гра-гра-гра-гра.
- Гра-гра-гра-гра-гра-гра-гра-грак-грак-грак-гра!
Гра-гра-гра-гра-гра-гра-гра-гра:
Гра-гра-гра-грак-грак, гра-гра-гра-грак-гра
Гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак, грак-грак-гра
Гра-гра-гра-грак-грак, гра-гра-гра-грак-гра
Гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак, грак-грак-гра.
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра:
- Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра, грак-гра.
Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-грак-гра-грак-гра-гра-гра, гра-гра-гра-гра-гра-гра, грак-грак-грак. Гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-грак-гра-гра, гра-грак-гра-гра. Гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-гра-гра-грак-гра-гра-грак-гра-гра, гра-гра-гра-грак-гра. Гра-гра-гра-грак!

Fri Jan 04, 2013 7:10 pm Re: Труд и творчество Fri Jan 04, 2013 7:10 pm Re: Труд и творчество
Един малко "комерсиален" творчески кръжок с прочит от известни личности, но може и да е приятен. Срок - утре, 5 януари, 2013 г. Но като гледам, явно е с някаква регулярност на провеждането, та следете

Цялата информация: тук

"Остава само седмица до поредната културно-хумористична сбирка за пишещи и четящи Пощенска кутия за приказки.

Дейната Гери Турийска призовава да изпращате своите разкази (или стихове) на тема Повече няма да правя така до 5 януари на добре познатия адрес kutiazaprikazka -at- abv -точка- bg.

Мястото отново е уютният столичен клуб Studio 5, където на 9 януари от 19:00 гост-четящите (Драго Симеонов, Любен Дилов, Стефания Колева, Мария Илиева, Орлин Павлов) ще направят всичко възможно да вдъхнат живот на написаното от вас.
И така, десетте избрани от Гери разказа отиват директно на сцената на Studio 5, а ние от Програмата ще си изберем фаворит, на когото ще изпратим скромен дар от сърце - новата книга на Дж.К.Роулинг Вакантен пост."

Thu Mar 29, 2018 10:49 am Re: Труд и творчество Thu Mar 29, 2018 10:49 am Re: Труд и творчество
Конкурс за есе на тема „Моята визия за модерно земеделие“

Тема: „Моята визия за модерно земеделие“
Краен срок: 10 април 2018 г.
Резултати: 20.04.2018 г.
Възраст: всички български студенти от аграрни специалности.
Вид творба: есе
Изисквания: Кандидатите трябва да подготвят есе с обем до три страници (1 500 думи), в което да представят визията си за развитие на модерно българско земеделие.
Изпращане на есетата на e-mail: rector - в - au-plovdiv.bg със заглавие: Конкурс-есе „Моята визия за модерно земеделие“ и с включени: име на автора, учебно заведение и данни за контакт.
Награди: Победителите в конкурса ще имат възможността да бъдат част от българската делегация на Петия Европейски конгрес на младите фермери в Брюксел през втората половина на 2018 г.
За повече информация: http://www.au-plovdiv.bg/news.php?id=2837

Национален конкурс за деца и ученици „Разкажи за добрите дела на хората”

Тема: „Разкажи за добрите дела на хората”
Краен срок: 01.06.2018г.
Резултати: ?
Възраст: Деца и ученици от цялата страна на възраст 9-19г.
Вид творба: поезия и проза
Изисквания: Разказите или стиховете да не надвишават 2 машинописни страници , да бъдат формат Times new roman -12, накрая на произведението напишете име, фамилия на участника, години, град, телефон за връзка с родител или ръководител.
Творбите може да са художествена измислица, а може да са създадени по действителен случай.
Всеки участник може да изпрати до 2 литературни творби.
Адрес за изпращане на творбите:
гр. Бургас, ул.„Александровска” 149, храм „Свети Иван Рилски”,получател: Атанасия Петрова- ръководител на Неделното училище за деца и юноши
Награди: ?
За повече информация: http://mitropolia.sliven.net/index.php?id=258706

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ЕСЕТА ЗА МЛАДИТЕ ХОРА - 2018 - ЮНЕСКО И ФОНДАЦИЯТА ЗА МИР GOI

Тема: "Промяната, която искам да направя"
Краен срок: 15 юни 2018 г.
Резултати: ?
Възраст: до 25-годишна възраст (които ще навършат тази възраст към 15 юни 2018 г.)
Вид творба: есе
Изисквания: Есетата трябва да бъдат до 700 думи или по-малко, оригинални и непубликувани и напечатани или отпечатани на английски, френски, испански или немски или 1600 знака или по-малко на японски език. Есетата се изпращат чрез апликационна форма: https://www.goipeace.or.jp/en/work/essay-contest/
Награди: първа и втора награда ще получат награда в брой и сертификат.
Първият победител ще бъде поканен на церемонията по награждаването в Токио, Япония, насрочена за 23 ноември 2018 г.
За повече информация: http://www.eurodesk.bg/news/c2/i935/mezhdunaroden-konkurs-za-eseta-za-mladite-hora-2018-yunesko-i-fondaciata-za-mir-goi/

Конкурс за разкази "Памет и идентичност: Преосмисляне на културното наследство"

Тема: „Памет и идентичност: преосмисляне на културното наследство“
Краен срок: 20 април 2018 г.
Резултати:
Възраст: 18-30 години
Вид творба: кратък разказ
Изисквания: Споделете своя поглед в рамките на 2500 думи. Разказът може да е написан на един от официалните езици на 43-те страни от евро-средиземноморската зона и да е оригинална творба. Всеки участник може да изпраща само по един разказ. Разказите се изпращат в Word формат на адрес: 
concurso - в - iemed.org. Имейлът трябва да съдържа заглавието на разказа и данни за автора: име, телефонен номер, адрес, имейл и дата на раждане.

Разказите се оценяват първо на национално ниво, петте най-добри участват в международната оценка.
Награди: публикация на най-добрите 15 разказа в сборник
За повече информация: http://www.annalindhfoundation.org/news/submit-your-work-sea-words-will-reward-inspiring-stories-value-cultural-heritage

Thu Feb 07, 2013 2:51 pm Re: Културни събития Thu Feb 07, 2013 2:51 pm Re: Културни събития
Фестивалът в полския институт . Трябва да помисля какво ми харесва от него. Че като видях Банско и се ядосах, щото оригиналния фестивал през ноември ми прецака рд-то - едно момиче не дойде заради него. А тя явно като сме слав. филология що да следи к'во се случва и в полския център... Аз знам, че в него има фестивал с планинарски филми... Тъй, де... тя така или иначе няма да е на фестивала заради Чехия...
И чешкият, и полският център се посъвзеха след зимните си ваканции.

За момента не виждам какво може да ме спре да отида на нощните птици.

А за модрия тигър никаква реакция няма освен препоръки как да набавя филма. Ама... ако хич не ви се гледа, няма да се хабя да (ви) го купувам.
По-рано същия ден има закрита прожекция в чешкия център, free of charge, срещу предварително записване, но ще си е само на чешки. А в Евро-б. култ. ц. сигурно пак ще си е озвучен на български, което намаля удоволствието от чешките умалителни и дългите гласни.

Сега в петък ще ходя в СМГ, кинозалата им, 18:30 . Ще има пиеса за събиране на пари за по не знам каква причина пребито момче.
От името на нашия скромен училищен театър, с ръководител г-жа Зорница Димитрова, ви каня на благотворителната ни пиесата по " Коледна песен " от Дикенс . Коледа мина отдавна, но коледният дух остава в сърцата ни през цялата година. Всички събрани средства ще бъдат дарени за лечението на Сашо Попов, випуск 2009, за когото всички вече сте разбрали, че е бил жестоко пребит и има нужда от скъпо лечение, което не може да си позволи. Пиесата е на английски Билетите са от 1 до 2 лева и можело да се купуват на място.

Sun Jul 29, 2018 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Sun Jul 29, 2018 10:42 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Здравейте! :) Неш Ш ефът ме посъветва да публикувам рецензиите си и тук, в случай, че стане нещо със сайта, където съм ги писала. Тъй като вчера там едно момиче, което е преживяло това, за което говоря вътре, ме добави, казвайки, че е оценила мнението ми и "обективната" ми рецензия - въздържах се да й кажа, че няма такова нещо :) - реших да започна с нея . Става дума за Sold на Patricia McCormick. Ако някой реши да я прочете, предупреждавам, че може да е trigger за някои. Става дума за отвличане и сексуално насилие на малолетни. А и може би включих твърде много цитати за такава тежка тема. Но ми въздействаха много силно и имах нужда да ги използвам. Ако има значение, конкретната история, върху която съм писала, е измислена.


And so, Love, you launch in vain your insane onslaught: since it will be said - to see me fall yet not surrender - that you managed to kill but failed to conquer

Juana Inez de la Cruz

When beautiful things are broken, screams begin. When beautiful things are taken, horror begins. When beautiful minds are bended, there is no tomorrow or yesterday or today. There is only a place a million miles away melting in the darkness, seeming like home, but you know it isn’t. It is the death of a broken mind.

"At first, these recollections came unbidden. Soon I had to work to recall them. But eventually they became threadbare, thin as the blanket on my bed, until one day my heart nearly stopped when I could not summon them up. Still, there is one image that I cannot forget, no matter how I try. Trying to remember is like trying to clutch a handful of fog. Trying to forget, like trying to hold back the monsoon"

When I was thirteen, I read a book called <i>Princess: A True Story Behind the Veil in Saudi Arabia</i>. I felt so strongly about it that it changed my relationship with books forever. Before that I wasn’t that much of a reader. Then I read <i>Princess</i> and ever since I haven’t been able to stop.

Most of the people you will meet will tell you that they sympathize with women’s fate, that they are appalled and that they wish it was different. We all do. However, with a part of myself I have always thought “What does that help with? We all talk and talk, but none of us can actually do anything.” Which is why I tend to avoid non-fiction regarding certain matters. Including this one. Because it is too much of a reminder that I can’t do a damn thing. I feel too much like a voyeur, someone who gets let in on something extremely personal, yet, someone who is merely a spectator. It feels wrong to get to know so intimately someone’s greatest pain and at the same time to stay passive, to not be able to even say to those you are reading or hearing about “I’m sorry. You deserve better” You only stay with the feeling of sad eyes, accusing eyes, blood-shot eyes full of pain and anger following you everywhere, whose gaze transfixes you and haunts you from far way and lips whose silence screams louder than the loudest scream. Those are women who have no voice and who have no right to lift their eyes up. They say the woman is a burden, the woman is a sinner, the woman is inferior, the woman is a witch, the woman is weak.

"A son will always be a son, they say. But a girl is like a goat. Good as long as she gives you milk and butter. But not worth crying over when it’s time to make a stew."

“Why,” I say, “must women suffer so?” “This has always been our fate,” she says. “Simply to endure,” she says, “is to triumph.”

And it is only those of us who truly know what it means to be a woman (and you don’t have to be one to, it is enough to be a human being with intelligence and compassion) that know that the woman is a treasure. I am not among the most impressive representatives of my gender and I certainly didn’t do much with the privileges I had the luck to be born with, ones I know that those women would have made a much better use of, so I probably don’t have the right to speak on all women’s behalf, but what makes me do so is that despite all my personal failings and faults I still have a sense of right and wrong, I still care.

Lakshmi is a 13-year old girl who gets sold to a pleasure house by her step-father who can hardly imagine life without having enough money for gambling and buying himself new coats. She is undone. She is humiliated and abused multiple times. Physically and mentally. She is insulted, threatened, beaten, raped, starved, mutilated.

"I hurt. I am torn and bleeding where the men have been. I pray to the gods to make the hurting go away. To make the burning and the aching and the bleeding stop. Music and laughter come from the room next door. Horns and shouting come from the street below. No one can hear me. Not even the gods."

"Before it starts, you hear a zipper baring its teeth, the sound of a shoe being kicked aside, the wincing of the mattress. Once it starts, you hear the sound of horns bleating in the street, the vendor hawking his treats, or the pock of a ball. But if you are lucky, you hear nothing. Nothing but the clicking of the fan overhead, the steady ticking away of seconds until it is over. Until it starts again."

I clench the sheets in my hands, for fear that I will pound them to death with my fists. I grit my teeth, for fear that I will bite through their skin to their very bones. I squeeze my eyes closed tight, for fear that I will see what has actually happened to me."

"Somehow, I am outside myself, marveling at this pain, a thing so formidable it has color and shape. Fantastic red, then yellow, starbursts of agony explode in my head. Then there is a blinding whiteness, and then blackness. Somehow, without warning, the pain is gone. A new pain takes its place"

She doesn’t cry. I have never been strong and this story made me wonder what I would do in her place. Would I suddenly find an unsuspected, latent strength in myself, would I transform into a brave, courageous woman, would I in the end be stronger for it, would it make me see my life and myself differently or I would I get out of it broken and unrecognizable, barely resembling human, dead on the inside, defeated and hurt beyond repair? I was no older than Lakshmi when I faced what it means sometimes to be a woman, but I faced it from the comfort of my home, in the pages of a book. Unlike all those other women, even children, because this is what Lakshmi is. A child at 13. But that may not always be the case. And would this make me bigger or smaller? I was deeply touched by the way Lakshmi bore herself through the whole thing. She doesn’t stay defiant and fierce, resisting until the very end. She bends and tries to do the best out of the worst situation she could have found herself in. But she also preserves her compassion and her hope. Her humanity.

A tear is running down my cheek. It quivers a moment on the tip of my nose, then splashes onto my skirt, leaving a small, dark circle. I have been beaten here, locked away, violated a hundred times and a hundred times more. I have been starved and cheated, tricked and disgraced. How odd it is that I am undone by the simple kindness of a small boy with a yellow pencil.

I was reluctant whether I should keep using the word <i>humanity</i> as equivalent of goodness, but as cruel and stupid humans are in some ways, they are also incredible in others, as Lakshmi herself shows. And since I have been working on being less critical toward my fellow humans and more open-minded, I choose to focus on human race’s positives rather than its negatives, hoping that it can do the same for me.

They call women the weaker sex. Women are not weak. Women are gentle. And it is up to those that have power over them whether they will turn that gentleness into weakness, by taking advantage of it, by abusing and crushing it for pleasure and for profit or see the beauty in it, the strength that comes with it, the miracle that can be a woman who is loved, respected and protected. Women might be physically more vulnerable than men, but they can be as fierce lovers and protectors as any man, they feel the responsibilities bestowed on them as keenly and take them equally seriously. In "Jane Eyre" Mr. Rochester tells to Jane:

"Never was anything at once so frail and so indomitable. I could bend her with my finger and thumb: and what good would it do if I bent, if I uptore, if I crushed her? Consider that eye, defying me, with more than courage - with a stern triumph. It is you, spirit - with will and energy, and virtue and purity - that I want: not alone your brittle frame."

Why should we use our strength to make others weaker? When all you are left with is a bruised, abused, broken thing, merely a shell of a person, how does that make you strong? There is no beauty in broken minds. A strong person is one who can see past the veil, past the ostensible and primal. A strong person is not the one who uses his strength to conquer, but one who shares it. A strong person is not the one who uses his strengths to dominate, but who can see the strengths in others’ weaknesses and bring them to life. I am ending this review by quoting my friend Jeffrey who says in his fantastic review of “Finding Nouf”

She let me see the longing in the eyes peering from behind the veils. They are beautiful caged birds...let them sing.

17.09.2017

Read count: 1

Fri Mar 15, 2013 11:07 pm Re: Не-културни събития :) Fri Mar 15, 2013 11:07 pm Re: Не-културни събития :)
От "За Земята" - и те били не-културни ;)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ателието за рециклиране на тениски - 19 март, вторник, начало: 19 ч.

Повече инфо:
>>>> Ателие: "Сбъднатата мечта на една рециклирана тениска" <<<<
За Земята + Златна питаме:
Колко много неща можем да направим от една стара и износена или нова,
но недолюбвана тениска в гардероба? И отговаряме: Можем...
Да я скроим наново;
Да я украсим;
Да й сменим цвета;
Да я нарежем на ленти и да ги: а.оплетем, б.изтъчем;
... или още много други вълшебни трансформации.

На 19.03.2013 от 19 ч. в Биокафето, Лавеле 19 (СФ) - карта

Събитието във ФБ


Ще се съберем да претворим старите и наглед ненужни тениски във вълнуващи нови превъплъщения.

*Осигуряваме*: по една тениска за преработване, допълнителни материали и арт-ръководител в ролята на фея - рециклаторка

*От вас очакваме:*
добро настроение,
може и по-малко сръчни ръце,
още тениски, ако смятате да се развихряте
такса участие: 5 лв

Ще стане ясно какво е под-, ре- и над-циклиране :) Но това не е всичко!

*Развръзката:* Най-харесаните творения (чрез ФБ) ще спечелят на създателите си чифт билети за българската премиера на "Бунище Земя" - документален филм с Джеръми Айрънс на 24ти март.

Повече за филма във ФБ

Откъс от филма

=139&cHash=11d65a71c51156b79d6647fa8ae9ebaf]IИнцформация на страницата на За Земята

Напомняме, че има и друг начин да спечелите покана за двама - вижте Предизвикателството "Всеотдаен рециклатор" във ФБ
или на страницата на За Земята

До скоро!

Tue Apr 09, 2013 12:28 am Re: Не-културни събития :) Tue Apr 09, 2013 12:28 am Re: Не-културни събития :)
Всеки път не мога да не се възмутя на тази тема, защото за мен всичко е културни събития.

12-13. април - Био форумът - http://forthenature.org/swissprogramme/7

21. април - предаване на пластмаса - http://www.credobonum.bg/bg/news/699/KN ... METE-KNIGA

Mon Oct 08, 2018 4:27 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Mon Oct 08, 2018 4:27 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Значи Noblebright явно се води фентъзи еквивалента на Solarpunk. Хмм. Аз пък си мислех, че solarpunk като дума е достатъчно широко понятие, че да обхваща едновременно приказна и научна фантастика. (Все пак "слънце" почти винаги има в двата жанра. Не всеки свят е като Arx Fatalis. Пък дори и там... 'айде, т'ва вече е spoiler. 8-) )

Както бях споменал някъде по Фейсбук, нещо тия напористи counterculture движения в усилията си да "оправят" нещата, всъщност заплашват да ги разводнят - solarpunk, hopepunk, noblebright, тинтири-минтири... Почва да се губи фокуса.

Затова аз лично ще се придържам към общото понятие solarpunk . Не е най-старото (noblebright-а май го предшества с година-две), обаче ми звучи най-епично от всичките и е достатъчно "инклузивно" като етимология и символика, за да се прилага еднакво за всички поджанрове. Останалото за мен ще бъдат (надявам се позабравени с времето) просто синоними.

SOLARPUNK. 'Nuff said.

Sun Dec 09, 2018 11:52 pm Re: Културни събития Sun Dec 09, 2018 11:52 pm Re: Културни събития
10 дек., 18 ч., Чешки център - Национална награда за български комикс
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/komiksov-cena-svazu-bulharskch-vtvarnk

12 дек., 20:30, Слънце Луна на Алабин 22, спирката преди пл. Македония - 10 лв.
(мистичен) концерт на "Основно ветрове"
http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/komiksov-cena-svazu-bulharskch-vtvarnk

13 дек., 19:30, БНР - Изкуството на кавала - 10 лв., предполагам
https://www.facebook.com/events/262138494341187

20 ч. - Миро в ШиЗи импро клуб

16 дек., 11 ч., Слънце Луна - концерт на Зора и Косьо - "Слънце, Луна, Лале и Дете"
https://www.facebook.com/events/318741248720580
10 лв.

1 8 дек., 19:30 ч., Алма Алтер в СУ - концерт на Зора и Косьо
https://www.facebook.com/events/1143780832438067
Свободен вход.

Wed Jan 23, 2019 7:57 pm Re: Българска литература извън България Wed Jan 23, 2019 7:57 pm Re: Българска литература извън България
Признание за Здравка Евтимова и няколко нейни разказа, които си заслужават

Нашата авторка Здравка Евтимова редом до Азимов и Бредбъри в учебник по литература в САЩ [/b]
https://offnews.bg/nashite-avtori/zdravka-evtimova-krav-ot-kartitca-339817.html - Кръв от къртица

https://offnews.bg/nashite-avtori/chudotvoretcat-158570.html - Чудотворецът

Tue Feb 26, 2019 9:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014 Tue Feb 26, 2019 9:55 pm Re: Редакторска работилница, февруари+ 2014
Отговорите ми по упражнение 6.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна

1. 05_zaRed_Radi
Баща й спря озадачен.
Майка й я погледна озадачено.
Баща й я погледна загрижено.
Да не ги вадя сега всичките, но почти навсякъде Ради е отбелязала емоцията - загрижено, озадачено и т.н. като ПНК. Не сятам, че навсякъде тези неща трябва да се редактират в стил ПНК. Или поне на мен не ми хрумва как бих "показала", че някой гледа загрижено или озадачено. За някои има как да се покаже, но за всички ли? Тук съм по-скоро в чуденка, не непременно несъгласна. Имам нужда от обратна връзка и обсъждане.

2. 05_zaRed_Viki
– Къде е това „там“? – настоя обаче Ирина и като си помисли „Ще трябва да говоря с баща й, майка му с много глупости й пълни главата“ (СКИВ) , продължи. – Искаш ли сладолед?
Не разбирам как болднатото е СКИВ. В случая се описва как Ирина си мисли. На доста места из текста има СКИВ, но точно тук не мисля, че това е проблема. Ако въобще има някакъв, то е стилова редакция.

3. 05_zaRed_Dessie
– Не – рече детето и я погледна студено (ПНК) . – Тя не ми чете от тях. И тя вече не ги чете.
По-скоро е СКИВ, отколкото ПНК. Като на мен продължава да ми стои въпроса от редакциите на Ради.
Донякъде е смесено със стилова редакция, защото на моменти досадяват тези "емоционални погледи" и трябва да се намери баланса между изразяването на емоцията и ПНК.

6. Типове жълти редакции

1. 05_zaRed_Radi
Преходите между трите сцени Ради ги е отбелязала като прескочени. Празните редове между сцените обозначава прехода от сцена в сцена. Ако все пак бъдат приети като нещо, което се нуждае от редакция, то вече биха били смислови и сцените да имат нужда от доработка (редакция тип ЕКО).

2. 05_zaRed_Viki
Разбрало, че нещо не е казало както трябва , детето продължи:
Отбелязана като ПНК. Смятам, че е по-скоро стилова тип Ш.

3. 05_zaRed_Dessie
В отговор Иван доближи часовника до ухото си.
Отбелязана като -->. По-скоро смислова - ?!

Време за изпълнение на задачата - около 1 час.

Wed Aug 14, 2013 12:36 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed Aug 14, 2013 12:36 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Като връзка с това:

Давай(те) ми на мен много трудни задачки, но първоначално в по-малък брой, да ги позачопля малко, да ги усетя, да се адаптирам, пък после може и да ме засипвате с повече от същия род. Трябва ми време да се адаптирам към вършенето на определени неща.


Във Фантазийци споделих нещо важно за общуването с мен. Тук ще опитам да го насоча повече към вида общуване, наречен работа. Или пък забавление :P...

Особеността ми се състои в нуждата ми да мина от една вълна (на възприемане и предаване) към друга. Всеки (предполагам) има тая нужда, но вероятно с основание аз имам мааалко по-голяма нужда. Естествено, зависи от нещото, защото понятието "вълна" е вълнесто като вълна...

Та, имай(те) го наум, това нещо — аз се старая да давам знаци де :) — че може да ми трябва време, докато се настроя на дадената тема. А понякога може да ми трябва И енергия. Ако не и по-често...

(-:

Thu Apr 04, 2019 12:25 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част Thu Apr 04, 2019 12:25 am Re: Люба Добрева: Обетът (част 1) // Нощната пеперуда (част

Spoiler

Моето предложение: "Уважавай първата си чернова! Тя е твоя рожба, пък дори да е малко некоординирана и рошава. Не изхвърляй детето си на боклука.[...]"

Смисъла се запазва, изразът става една идея по-"нашенски". Поне така мисля.

Tue Dec 11, 2012 2:32 pm Патрул за ада: 2 в 1 Tue Dec 11, 2012 2:32 pm Патрул за ада: 2 в 1
Самоцитат от Goodreads:

Винаги се подсмихвам, като видя едноредовите „мухоловки“ на предна корица, а ла „ Най -смешната книга в жанра“. Точно тук обаче не смогнах. Бях твърде улисан да се смея...

„Патрул за ада“, в новото си амплоа, Е най-смешната книга-игра, която съм чел. Като се почне с класическата процедура „добро ченге – лошо ченге“ („Така ли?“ „Така!“ „Така ли?!“ „Така!!“), мине се през всичките подигравки на авторите с читателя („Сега всичко зависи от теб. Мини на X.“ Минаваме на Х. „Нищо не зависи от теб, естествено. Нали не си мислиш наистина, че ще ти позволим да провалиш хубавия грандиозен финал?! Върви на У и не се обяснявай.“) и се стигне до някои презадълбочени метанаблюдения върху естеството на жанра:

„Сред читателите на книги-игри е широко разпространена заблудата, че всичко зависи от техния избор. Истината е, че в книгите-игри всичко зависи от АВТОРА. Ако не ти се вярва, може би следната малка демонстрация ще те убеди: върни се на еди-къде-си и провери какво се случва и в двата изходни епизода.“

(Следва убедителна демонстрация.)

„Патрул за ада“ е пораснала книга-игра, за пак такива читатели.

Scratch that. „Патрул за ада“ е за читатели, които обичат да се смеят. Включително – и на себе си.

П.П. А забавлението да я превеждам на английски беше двуяко: с всите игри на думи, културни препратки и родни навици, дето просто ги няма отвъд океана (като плюенето в пазвата). Не двуяко, значи, ами... многояко. :D

П.П.П. Това НЕ Е книга-игра за начинаещи. Освен ако не са маниакални състезатели, гризкащи умопомрачения като „Звездолета скитник“ на закуска...

Wed May 08, 2019 9:08 am Re: Любимите компютърни игри Wed May 08, 2019 9:08 am Re: Любимите компютърни игри
Благодарение на един коментар в блога на Tobias Cornwall попаднах на:

Screen Therapy: Games We Need

Извадка от отзива на Courtney Garcia за Hellblade: Senua’s Sacrifice :

The portrayals of persons with mental illness in movies, on TV, and in video games often feature disturbed, violent individuals and cackling villains. It’s much harder to remember a hero with mental illness than to name scores of mentally ill villains. In Otto F. Wahl’s 1995 novel, “Media Madness,” he describes mentally ill characters as “more likely to be presented as villains than as heroes” (p. 66). Any “crazy,” “psycho,” or “schizo” villains are written to have originally been law-abiding and peaceful citizens who only become villains after developing a mental illness. This is harmful because it reinforces a social stigma that paints those who are coping with mental illness as dangerous, untrustworthy, or morally corrupt. In fact, persons with mental illness are not only less likely to perpetrate violence than they are to be victimized, they also are 12 times more likely to be victims of violence than persons without mental illness.

However misguided, stories about a pure-hearted and clear-headed hero who triumphs over the insane is how we express a fear of mental illness. Yet, to personify mental illness as a typically irredeemable villain, a being that can only exist in two ways — as maliciously powerful or permanently vanquished — does not inspire a deeper understanding of the complicated circumstances experienced by the mentally ill.

Полека-лека ще разгледам и какво предлагат iThrive Games , чиято мисия гласи:

The iThrive Games Foundation works to benefit teens at the intersection of game development, education, and mental health. We strive to foster mental wellness and enhance empathy, creative thinking, problem solving, and other social and emotional skills using games.

Wed May 29, 2019 8:33 pm Re: Ларп Wed May 29, 2019 8:33 pm Re: Ларп
Не зная какво точно включват „мониторите“ и „интуиторите“; в по-горното казвах, че аз съм много повече практик-конкретик, отколкото теоретик-обобщител.

А разминаванията в творческите ни вкусове по-скоро ги виждам в това, че аз силно се кефя на фини детайлчета, многосмислици, а като пиша, си умирам за неочевидни взаимовръзки тип Fridge Brilliance (или Freaking Botchup, като се олея :D). Но! То не значи, че не се кефя на авторите с Големи Идеи. Ако знаеш например как се разбивам на бъдещетата, които гради Tony Daniel в неговите истории (преди да се отдаде на по-платени адаптации по франчайзи). В едната се наложи пичовете от бъдещето да гръмнат сградата на „Крайслер“ с бойна ракета, понеже тя се развилня из Ню Йорк... Може би същинската разлика е, че очаквам от всички автори да си изпипват микропостройката. Ама и автори с фини детайли, но тъпи идеи не трая... Ммм, трудно ми е да го обобщя .

Хаха.

Wed Oct 30, 2013 10:45 am Re: Не-културни събития :) Wed Oct 30, 2013 10:45 am Re: Не-културни събития :)
Ако някой не знае какво е споделено потребление или иска да е подготвен за събитието.
Въведение в темата за споделеното потребление е следващата ТЕД лекция:
Rachel Botsman: The case for collaborative consumption
http://youtu.be/AQa3kUJPEko

Mon Dec 09, 2013 12:32 pm Re: За спасяването на света Mon Dec 09, 2013 12:32 pm Re: За спасяването на света
И първи разправии...

След като си си припомнил „високите нива на Елена Павлова“ – видя ли разликите с предната версия на „Елфическа песен“? Които са плод на съвместната ни работа с Елена – четири рунда редакции, над 10 часа работа?

Елена Павлова наистина държи високо ниво. До голяма степен – заради умението си да работи с редактор . Една от целите ни в тази антология – както пише в предългия за вкуса ти предговор – е да повишим видимостта на професията/призванието „редактор“. Знаете, че нея я позабравиха в последно време.

Моля те – теб и всички български издатели – да помислите по това. Отсъствието на редактор е сред причините за масовия отлив на българските читатели от родната литература. Чака ни труден път, докато го възстановим. Бих предпочел да вървим по него заедно – нежели да си пречим.

Tue Aug 06, 2019 8:44 am Re: Коренуване: Невидена река Tue Aug 06, 2019 8:44 am Re: Коренуване: Невидена река

Spoiler

Хахаха, харесва ми как си решила проблема с авторството За протокола - описанието на самото събитие (първия текст горе) е на Миро - за неговите събития винаги той си ги пише, а анонсчето е мое. Тоз път не особено inspired, ама в жегите давам заето. )

Wed Jul 20, 2022 4:43 pm Четете ли речници? Wed Jul 20, 2022 4:43 pm Четете ли речници?
I`m not sure whether this is the right thread to submit my question to (after all, dictionaries are books, but not quite), or, for that matter, forum, but I cannot seem to find where to I should push it. If there`s a more proper place here, I would like a Mod or an Admin to move this over there. Thank you!

So, do you read dictionaries? I mean, not because you need to / must, but simply because that`s fascinating? Multilingual, bilingual, unilingual in particular? I do assure you it`s more fun than you might think! As often as not, it`s even more fun than reading encyclopedias. Sometimes (not all that often, granted), it can be more fun than reading SF or Fantasy.

I`d dearly like to make this a Poll, but I`m afraid I cannot... Still, I`d be very grateful, should you share your thoughts / experiences on that. Especially if you do read dictionaries!

Thanks!

Thu Dec 05, 2019 5:11 am Re: Любимите компютърни игри Thu Dec 05, 2019 5:11 am Re: Любимите компютърни игри
Знаете ли какво е murder porn? Drakengard 3 ще ви даде представа: по-стилна и разсмиваща (особено в диалозите насред битка) от повечето други образци.

(И пак: силно разклонена история, с time loops и търсене на заобиколни пътища около неумолимата съдба. Без въобще да съм си го търсил. Нещо всички сме на вълна, май...)

Тъй, минала седмица "изгледах" отново Drakengard 3, този път с Публика™.

Първо, малък ъпдейт: Drakengard 3 THE MOVIE <--- Това е 9-часова версия на сторито на играта, която включва 99% от всички изговорени реплики/диалози, плюс допълнителното ДЛЦ което "пояснява" част от празнините на сюжета.
(По-долу ще разбете защо слагам кавички.)

И така.

Историята този път ми подейства доста по-различно спрямо първия път когато я видях. Вероятно защото редица фактори бяха променени: знаех как свършва всичко, бях на различна емоционална вълна, чувствах се много по-стабилен психически и имах редом до мене острата критичност на вездесъщата Публика. Съответно, заради Публиката, вместо да изгълтам цялото нещо на един-два пътен маратон, гледането беше разделено на цели три дни от по няколко часа, което... ами, динамиката на Drakengard 3 не е като тази на сериал, респективно за мен се губи част от напрежението.

Michael/Mikhail все така ме изкефи на макс. Gabriella също, която пък я бях тотално забравил. Mikhail специално ми беше точно толкова умилителен и симпатичен, колкото и първия път - в един момент ченето ми зина, когато ми просветна "БАСИ, аз чак толкова ли съм черпил вдъхновение от него за Veralla!?" - защото макар и да са различни по характери, двамата имат абсолютно еднаква обща черта във фразата "симпатично-наивен новоизлюпен дракон". Вярно, Mikhail е на цяла година когато сюжета на Drakengard 3 стартира (докато Veralla e баш-баш новоизлюпена в "The Celestial Way"), but hot damn, сериозен whiplash получих от този, ъъъ, неочакван плагиаризъм трибют който съм направил на играта, реверансите към Temeraire notwithstanding.

Over-the-top crazy murderous psycho routine-а на Zero, от друга страна, ми беше доста по-безразличен; защото знаех мотивацията ѝ и това не ме караше през две-три минути да се чудя "Ама, damn, какво са ѝ направили на тази мацка?!", а напротив - можех да анализирам характера ѝ на интелектуално ниво и с "помощта" на хапливата Публика видях доста недостатъци в психологическия портрет на Zero. Проблеми, които най-вече произтичаха от самите сюжетни дупки на историята/света на играта.

Disciple-лите също ми бяха доста по-плоско изглеждащи отпреди. Обаче тяхната идея по начало така или иначе е да бъдат двуизмерни изроди, така че не пречеше. Decadus отново ми беше фаворит; ако не беше такъв перверзен мазохист, щеше да е сериозен кандидат за най-уравновесен персонаж в целия cast. :D

9 часа по-късно, аз бях все така щастлив и разстроен от една чудесна история като за стандартите на гейминг индустрията. 9 часа по-късно, сърцето ми все така се късаше за Mikhail, все така се радвах на бруталния, но bittersweet финал и все така се чудех относно мистерията около Accord и по-широките загадки, засягащи игровата вселена.

9 часа по-късно, Публиката хич не беше доволна.

Публиката разкости играта. Ама тотално . Храна биде изсипана по всеки един аспект от историята - персонажите и мотивациите им, темпото, payoff-овете, светостроенето, всичко (е, драконите май бяха пощадени). И най-вече - загадките. Според Публиката, твърде много въпроси останаха неизяснени, или още по-зле - без абсолютно никакъв отговор. Неща като:
Кои всъщност са the Recorders? Каква е тяхната крайна цел? Какво представлява Цветето? Как е умряла Zero? Коя е Zero? Откъде са се пръкнали disciple-лите и защо са нужни на Intoner-ите? Какво е Intoner? Защо One няма нужда от disciple? (<Ок, на този въпрос отговор може да бъде infer-нат от подсказки в историята.) Какво представляват демоните? Как Intoner-ите ги призовават? Как (и защо, и кога) One трансформира Gabriella в демона-дракон Gabriel?

И още и още.

Накратко, Бат Кути се беше провалил. Публиката гласува с 2.5/10, и то тези две точки и половина бяха само заради Michael/Mikhail - и заради ДЛЦ-то, което тотално демитологизира мощния badass образ, дето Michael демонстрира в началото на историята. (Което беше доста забавно, признавам. :D )

Окей. Разбирам. Проблемът беше съвсем друг - Публиката беше права.

Историята на Drakengard 3 е пълна със сюжетни дупки. Швейцарско сирене е по-херметически затворено от нея. Опитах се да си го обясня с "Доктрината Interstellar", където се постулира, че детайлите са излишни за добре разказаната история - обаче Публиката ме погледна с недоумение как смея да сравнявам Drakengard с Interstellar. Fair enough. Опитах се да кажа, че има и други игри (Drakengard 1, NieR, NieR: Automata, Drakengard 2), които са част от общата вселена и може би повече отговори се съдържат в тях. Публиката не беше убедена. Аз самият... нещо ме глождеше.

И после попаднах на това видео:
Lore summary - From Drakengard to Nier: Automata (Видеото е направено преди излизането на N:A, така че липсва резюме на нейният сюжет.)

...което даде отговор на доста неща, но не на всички . Цветето остава мистерия (Пръкнало се било от магическа експлозия - въййй, нима? /сарказъм). Някои детайли си противоречат - в играта Zero казва, че Цветето я е заразило преди да умре, обаче според world book-а на Drakengard/NieR вселената, тя е била заразена от нещо друго, а Цветето се появява когато е на прага на смъртта. За драконите и Watcher-ите - нито дума. Просто се появяват и толкоз. Окей?... При Shadowrun това работи, ама the Sixth World на практика е blank slate; тук много специфично е упоменато, че драконите са естествени врагове на Цветето. Алооо?? Причина защо? И докато сме по темата - айде обяснете как така даден индивид става "сингулярност" и започва заедно с други такива да цепи света на множество пространство-времеви нишки. You know, make sense goddammit! Пък да не говорим, че нито дума не се обелва за the Recorders (може би NieR: Automata съдържа отговори, ама това не ми се занимава да го проучвам).

(Поне видеото обяснява защо Zero е толкова unhinged по принцип - като за бивша малолетна проститутка с abusive mother, която е преследвана и измъчвана всъщност си е направо парагон на желязната психика.)

Отделно, оказва се, че връзките между отделните игри са доооста слаби - всъщност, т. нар. "canon timeline" - особено що се отнася до Drakengard - е изнесен почти изцяло в трансмедийни формати като новели и манги, които човек трябва да прочете, за да разбере къде зимуват раците. Lame. Демек - по-скоро няма връзка. Излиза, че всяка игра всъщност сама по себе си е самодостатъчна - отделно, да не говорим, че няма сила на света, която да е способна да ме накара да смятам Ending A в Drakengard 3 за каноничния финал. Не. Това е изключено. Няма. Да. Стане. Ending D е каноничния финал и точка. Mikhail заслужава да живее.

Накрая, видеото използва своите 27 минути в по-голямата си част да говори ексклузивно за NieR. На Drakengard 1/3 са отделени само 10-тина минути, като Drakengard 2 е спомената в две изречения (fair enough, и без това Yoko Taro не е работил по нея). Което допълнително ми подсилва впечатлението, че цялата работа е кьопава. Същевременно, макар NieR да има впечатляващо въобразителен lore, той е... абсурден в изпълнението си. Главно защото дупките - йъп - са навсякъде

Уф...

ИЗВОД:

Yoko Taro хич не е гения, за който го смята широката общественост (в това число и аз). С размах на въображението, да. Опериращ с грандиозни мащаби, да. Ексцентричен - хайде, дори оригинален - да.
Ама гениален?
Не.

Просто масата му фенове не са чели достатъчно традиционна художествена литература. Е па да им хвърлим я един Зелазни, я един Зиндел, я един Ериксън, и искри ще им хвърчат от очите така, че да стига за цялото solarpunk движение...

Но Drakengard 3 остава със специално място в душата ми. Особено с подсказката на Accord, която има усещането, че тя и Zero ще се видят пак - в бъдеще, а не просто в друга времева линия.
Ех, супер много ще се радвам да видя Mikhail отново...

С'я отивам да режа вени и да гледам трети сезон на The Dragon Prince.

Sun Feb 16, 2014 1:49 am Re: Не-културни събития :) Sun Feb 16, 2014 1:49 am Re: Не-културни събития :)
Ако остана в София, ще отида, да.
И на мен ми стана любопитно, защото за билки на обучението май не ни говори. А ако каже нещо и за българските, ще е чудно.
Записки давам и ще давам (ако кажеш, за вкусовете - също)

Fri Jan 17, 2020 3:45 pm Re: Образованието Fri Jan 17, 2020 3:45 pm Re: Образованието
Не е за "хахаха", а за упокой и траур . Чух за родители, дето се възмущавали как може децата арабски цифри да изучават И не било виц.

Sat Sep 04, 2021 12:49 pm Re: Изследвания за мисленето: универсални? Sat Sep 04, 2021 12:49 pm Re: Изследвания за мисленето: универсални?
My review of The Interpretation of Cultures :

TL;DR: Nothing (worth talking about) is simple or straightforward.

***

This is probably the hardest book I've ever finished reading. And that after two false starts, when I realized I didn't understand enough of it, so I left it for "when I get smarter."

Does that mean I've gotten smarter?

Self-teasing aside, this is a book worth rereading. The first pass gave me an overview of Geertz's ideas. I still didn't understand many of them, or not as fully as I'd have liked to, but now at least I know where to go when I want to go deeper .

The following notes should hopefully steer me:

~ NB: It was Gilbert Ryle who introduced the concept of "thick description."

~ Geertz's view of cultural analysis perfectly captures my perennial sense that I'm "not quite there" when it comes to grasping any topic or field of knowledge--and I will never be:
Nor have I ever gotten anywhere near to the bottom of anything I have ever written about, either in the essays below or elsewhere. Cultural analysis is intrinsically incomplete. And, worse than that, the more deeply it goes the less complete it is. It is a strange science whose most telling assertions are its most tremulously based, in which to get somewhere with the matter at hand is to intensify the suspicion, both your own and that of others, that you are not quite getting it right.

~ A friend of mine has invested a lot of effort into looking for universal values: the common ground that can lay the foundation of a new unifying manifesto, which will supersede the Universal Declaration of Human Rights. Much as I admire his goal, I've been struggling with the feeling that it is somehow unattainable; that we can't really find values that both 1) apply to everyone; and 2) are not trivial or too vague. (And this feeling pains me greatly, given my belief in our infinite possibilities. Don't they include the ability to attain anything ?)

In Chapter 2, "The Impact of the Concept of Culture on the Concept of Man," Geertz offered me some justification of that nagging feeling:
(...) Dr. Johnson saw Shakespeare's genius to lie in the fact that "his characters are not modified by the customs of particular places, unpractised by the rest of the world; by the peculiarities of studies or professions, which can operate upon but small numbers; or by the accidents of transient fashions or temporary opinions." (...)

The trouble with this kind of view (...) is that the image of a constant human nature independent of time, place, and circumstance, of studies and professions, transient fashions and temporary opinions, may be an illusion, that what man is may be so entangled with where he is, who he is, and what he believes that it is inseparable from them. It is precisely the consideration of such a possibility that led to the rise of the concept of culture and the decline of the uniformitarian view of man. Whatever else modern anthropology asserts (...) it is firm in the conviction that men unmodified by the customs of particular places do not in fact exist, have never existed, and most important, could not in the very nature of the case exist.
And:
The reason the first of these requirements--that the proposed universals be substantial ones and not empty or near-empty categories--has not been met is that it cannot be. There is a logical conflict between asserting that, say, "religion ," "marriage," or "property" are empirical universals and giving them very much in the way of specific content, for to say that they are empirical universals is to say that they have the same content, and to say they have the same content is to fly in the face of the undeniable fact that they do not. If one defines religion generally and indeterminately--as man's most fundamental orientation to reality, for example--then one cannot at the same time assign to that orientation a highly circumstantial content; for clearly what composes the most fundamental orientation to reality among the transported Aztecs, lifting pulsing hearts torn live from the chests of human sacrifices toward the heavens, is not what comprises it among the stolid Zuni, dancing their great mass supplications to the benevolent gods of rain. The obsessive ritualism and unbuttoned polytheism of the Hindus express a rather different view of what the "really real" is really like from the uncompromising monotheism and austere legalism of Sunni Islam. Even if one does try to get down to less abstract levels and assert, as Kluckhohn did, that a concept of the afterlife is universal, or as Malinowski did, that a sense of Providence is universal, the same contradiction haunts one. To make the generalization about an afterlife stand up alike for the Confucians and the Calvinists, the Zen Buddhists and the Tibetan Buddhists, one has to define it in most general terms, indeed--so general, in fact, that whatever force it seems to have virtually evaporates.
So ... how do we bring humankind (and indeed, all life) together?

~ "Religion as a Cultural System" contains an important point about the threefold function of religions: to allay our fears about our intellectual capacity to comprehend the world (the problem of meaning/meaningfulness); about our ability to justify or understand our emotional experiences (the problem of suffering); and about the validity of our moral judgements (the problem of evil).

~ What do you call this?
The types of action characteristic of the [Javanese] wajang also are three: there are the "talking" episodes in which two groups of opposed nobles confront one another and discuss (the dalang imitates all the voices) the issues between them; there are the fighting episodes, in which diplomacy having failed, the two groups of nobles fight (the dalang knocks the puppets together and kicks a clapper with his foot to symbolize the sounds of war); and there are the slapstick comic scenes, in which the clowns mock the nobles, each other, and, if the dalang is clever, members of the audience or the local powers-that-be. Generally, the three sorts of episodes are differentially distributed over the course of the evening. The declamatory scenes are mostly toward the beginning, the comic ones toward the middle, and the war toward the end. From nine until midnight, the political leaders of the various kingdoms confront one another and state the framework of the story--a wajang hero wishes to marry the daughter of a neighboring king, a subjugated country wants its freedom, or whatever. From midnight until three o'clock or so difficulties of some sort set in--someone else is bidding for the daughter's hand, the imperialist country refuses freedom to its colony. And, finally, these difficulties are resolved in the last section, ending at dawn, inevitably, by a war in which the heroes triumph--an action followed by a brief celebration of the accomplished marriage or the achieved freedom.
I call it binge watching. ;)

~ More about the wajang :
For example, each of the three older Pendawas are commonly held to display a different sort of emotional-moral dilemma, centering around one or another of the central Javanese virtues. Yudistira, the eldest, is too compassionate. He is unable to rule his country effectively because when someone asks him for his land, his wealth, his food, he simply gives it out of pity, leaving himself powerless, poor, or starving. His enemies continually take advantage of his mercifulness to deceive him and to escape his justice. Bima, on the other hand, is single-minded, steadfast. Once he forms an intention, he follows it out straight to its conclusion; he doesn't look aside, doesn't turn off or idle along the way--he "goes north." As a result, he is often rash, and blunders into difficulties he could as well have avoided. Arjuna, the third brother, is perfectly just. His goodness comes from the fact that he opposes evil, that he shelters people from injustice, that he is coolly courageous in fighting for the right. But he lacks a sense of mercy, of sympathy for wrongdoers. He applies a divine moral code to human activity, and so he is often cold, cruel, or brutal in the name of justice. The resolution of these three dilemmas of virtue is the same: mystical insight. With a genuine comprehension of the realities of the human situation, a true perception of the ultimate rasa , comes the ability to combine Yudistira's compassion, Bima's will to action, and Arjuna's sense of justice into a truly moral outlook, an outlook which brings an emotional detachment and an inner peace in the midst of the world of flux, yet permits and demands a struggle for order and justice within such a world. And it is such a unification that the unshakable solidarity among the Pendawas in the play, continually rescuing one another from the defects of their virtues, clearly demonstrates.
And some vindication for all of us tricksters:
But what, finally, of Semar, in whom so many oppositions seem to meet--the figure who is both god and clown, man's guardian spirit and his servant, the most spiritually refined inwardly and the most rough-looking outwardly? Again one thinks of the chronicle plays and of, in this case, Falstaff. Like Falstaff, Semar is a symbolic father to the play's heroes. Like Falstaff, he is fat, funny, and worldly-wise; and, like Falstaff, he seems to provide in his vigorous amoralism a general criticism of the very values the drama affirms. Both figures, perhaps, provide a reminder that, despite overproud assertions to the contrary by religious fanatics and moral absolutists, no completely adequate and comprehensive human world view is possible, and behind all the pretense to absolute and ultimate knowledge, the sense for the irrationality of human life, for the fact that it is unlimitable, remains. Semar reminds the noble and refined Pendawas of their own humble, animal origins. He resists any attempt to turn human beings into gods and to end the world of natural contingency by a flight to the divine world of absolute order, a final stilling of the eternal psychological-metaphysical struggle.

(...) Not all people have, perhaps, so well developed a sense for the necessary note of irrationality in any world view, and thus for the essential insolubility of the problem of evil. But whether in the form of a trickster, a clown, a belief in witchcraft, or a concept of original sin, the presence of such a symbolic reminder of the hollowness of human pretensions to religious or moral infallibility is perhaps the surest sign of spiritual maturity.

~ The young Balinese discuss religion:
Then the discussion veered, as such discussions will, to the grounds of validity for religion as such. One man, somewhat Marxist-influenced, propounded social relativism: when in Rome do as the Romans do, a phrase he quoted in its Indonesian form. Religion is a human product. Man thought up God and then named him. Religion is useful and valuable, but it has no supernatural validity. One man's faith is another man's superstition. At bottom, everything comes down to mere custom.

This was greeted with universal disagreement, disapproval, and dismay. In response, the son of the village head offered a simple, nonra­tional belief position. Intellectual arguments are totally irrelevant. He knows in his heart that the gods exist. Faith is first, thought secondary. The truly religious person, such as himself, just knows that the gods truly come into the temples--he can feel their presence. Another man, more intellectually inclined, erected, more or less on the spot, a complex allegorical symbology to solve the problem. Tooth-filing symbolizes man becoming more like the gods and less like the animals, who have fangs. This rite means this, that that; this color stands for justice, that for courage, etc. What seems meaningless is full of hidden meaning, if only you have the key. A Balinese cabalist. Yet another man, more agnostic, though not a disbeliever, produced the golden mean for us. You can't really think about these things because they don't lie within human comprehension. We just don't know. The best policy is a conservative one--believe just about half of everything you hear. That way you won't go overboard.
If you replace 'Balinese' by any other nationality, does anything change? :)

~ The role of ideologies:
As metaphor extends language by broadening its semantic range, enabling it to express meanings it cannot or at least cannot yet express literally, so the head-on clash of literal meanings in ideology--the irony, the hyperbole, the overdrawn antithesis--provides novel symbolic frames against which to match the myriad "unfamiliar somethings" that, like a journey to a strange country, are produced by a transformation in political life. Whatever else ideologies may be--projections of unacknowledged fears, disguises for ulterior motives, phatic expressions of group solidarity--they are, most distinctively, maps of problematic social reality and matrices for the creation of collective conscience. Whether, in any particular case, the map is accurate or the conscience creditable is a separate question to which one can hardly give the same answer for Nazism and Zionism, for the nationalisms of McCarthy and of Churchill, for the defenders of segregation and its opponents.

~ Geertz's wry humor enlivens the text. Two samples from "After the Revolution: The Fate of Nationalism in the New States":
Considering all that independence seemed to promise--popular rule, rapid economic growth, social equality, cultural regeneration, national greatness and, above all, an end to the ascendancy of the West--it is not surprising that its actual advent has been anticlimactic. It is not that nothing has happened, that a new era has not been entered. Rather, that era having been entered, it is necessary now to live in it rather than merely imagine it, and that is inevitably a deflating experience.

And as government shakes down into some reasonably recognizable institutional form--party oligarchy, presidential autocracy, military dictatorship, reconditioned monarchism, or, very partially in the best of cases, representative democracy--it becomes less and less easy to avoid confronting the fact that to make Italy is not to make Italians.

~ The analysis of various new states' strategies for coping with internal separatist tendencies (Chapter 10, "The Intergrative Revolution: Primordial Sentiments and Civil Politics") is fascinating; but Lebanon's situation is the most fascinating of all:
Lebanon may be--as Phillip Hitti has pointed out--not much larger than Yellowstone Park, but it is a good deal more astonishing. Although its population is almost entirely Arabic-speaking and shares a generally "Levantine" ethos, it is rigidly partitioned into seven major Moslem (Sunni, Shi'a, and Druze) and Christian (Maronites, Greek Or­thodox, Greek Catholic, and Armenian Orthodox) sects and about that many minor ones (Protestants, Jews, Armenian Catholics, and so on), a confessional heterogeneity that not only forms the principal public framework of individual self-identification, but is woven directly into the whole structure of the state. Seats in the parliament are allotted on a strictly sectarian basis according to demographic proportions that are fixed by law and that have remained essentially unchanged in the five elections held since independence. Paramount executive authority is not merely bisected, but trisected, with the president of the country conventionally a Maronite, the prime minister a Sunni, and the chairman of parliament a Shi'i. Cabinet posts are carefully doled out on a confessional basis, and a similar balance is maintained in the civil service from ministry secretaries, district administrators, and diplomatic posts all the way down to rank-and-file clerical jobs. The judicial system is equally a maze of religious pluralism, with both the laws themselves and the courts applying them varying as to sect, final authority in personal law cases sometimes lying outside the boundaries of the country altogether. Arab province and Christian outpost, modern commercial entrepôt and last relic of the Ottoman millet system, Lebanon is almost as much an entente as a state.

The sort of politics this entente supports are equally wondrous. Political parties, though formally present, play as yet but a marginal role. The struggle for pelf and power pivots instead around strong local leaders, who tend to be either important absentee landlords or, in the freehold sections of the country, heads of large and prominent extended families. Each of these faction chiefs, whose following is bound to him in essentially traditional rather than ideological terms, then forms alliances with similar faction chiefs from other locally represented sects, yielding in the election campaign a Tammany Hall sort of "one Irishman, one Jew, one Italian" ticket-balancing.

This process is encouraged by the device of having the entire electorate in any one district vote in all the local races regardless of sect. Thus a Maronite voting in a district where there are also Sunni, Greek Orthodox, and Druze seats at stake chooses among the Sunni, Greek Orthodox, and Druze candidates as well as among his own--the Mar­onite ones--and vice versa. This, in turn, leads to the forming of composite lists through which the candidates in each sect attempt to link themselves with popular candidates in other sects so as to attract the necessary external votes. As lists are rarely split, because the possibility of a candidate making effective alliances rests on his ability to bring loyal voters with him (and because the average voter has little knowledge of candidates of other sects on which to base rational judgments of their worth, anyway), this means that although, for any given seat, Maronite competes against Maronite, or Sunni against Sunni, and so on, it is actually lists that are elected. The electoral process thus acts to align certain leaders from the various sects over against certain other such leaders in such a way that political ties tend to cross-cut sectarian ones. Members of different sects are driven into each other's arms in in­terconfessional coalitions; members of the same sect are driven apart into intraconfessional factions.

Such calculated forging (and breaking) of alliances between significant political personalities is not confined merely to campaign tactics, but extends over the whole of political life. Among the strongest leaders the same principles come into play with respect to the higher national offices; so that, in example, a leading Maronite who considers himself as a possible president will attempt to align himself in public life with a leading Sunni who is aiming for the premiership, and so on, both in order to gain Sunni support and to prevent his immediate Maronite rivals for the presidency from making so effective an alliance themselves. Similar patterns operate throughout the system, at every level and in every aspect of government.

As such coalitions are so opportunistically rather than ideologically put together, they frequently dissolve overnight, as seeming bosom companions suddenly fall out and mortal enemies unite amid a storm of accusations and counteraccusations of betrayal, corruption, incompetence, and ingratitude. The pattern is thus fundamentally an individualistic, even egoistic, one, despite its grounding in traditional religious, economic, and kinship groupings, with each would-be political power scheming to advance his career by a skillful manipulation of the system. Both places on tickets led by strong figures and votes themselves are bought (during the 1960 elections the amount of money in circulation rose three million Leb.); rivals are slandered and, on occasion, physically attacked; favoritism, nepotic or otherwise, is accepted procedure; and spoils are considered the normal reward of office. "There is no right in Lebanon," Ayoub's Mount Lebanon Druzes say, "there is only silver and the 'fix.' "

Yet out of all this low cunning has come not only the most democratic state in the Arab world, but the most prosperous; and one that has in addition been able--with one spectacular exception--to maintain its equilibrium under intense centrifugal pressures from two of the most radically opposed extrastate primordial yearnings extant: that of the Christians, especially the Maronites, to be part of Europe, and that of the Moslems, especially the Sunnis, to be part of pan-Arabia. The first of these motives finds expression mainly in a so-called isolationist view of Lebanon as a special and unique phenomenon among the Arab states, a "nice piece of mosaic," whose distinctiveness must be jealously conserved; the second takes the form of a call for reunion with Syria. And insofar as Lebanese politics escapes the merely personal and traditional and becomes involved with general ideas and issues, it is in these terms that it tends to polarize.

The one spectacular exception to the maintenance of equilibrium, the 1958 civil war and American intervention, was in great part precipitated by just this sort of atypical ideological polarization. On the one hand President Sham'un's unconstitutional attempt to succeed himself and, presumably, to align Lebanon more closely with the West in order to enhance Christian power against the rising tide of Nasserism, excited the ever-present Moslem fears of Christian domination; on the other, the sudden outburst of pan-Arab enthusiasm stimulated by the Iraqi revolution and Syria's turn toward Cairo led to the equally ever-present Christian fear of drowning in a Moslem sea. But the crisis--and the Americans--passed. Sham'un was, at least temporarily, discredited for "dividing the country." The pan-Arabist fever was, also at least temporarily, checked by a renewed conviction, even within Sunni circles, that the integrity of the Lebanese state must at all costs be preserved. Civil rule was quickly restored, and by 1960 a new election could be held peacefully enough, bringing back most of the old familiar faces to the old familiar stands.

It seems, therefore, that Lebanese politics, as they are now constituted, must remain personalistic, factional, opportunistic, and unprogrammatic if they are to work at all. Given the extreme confessional heterogeneity and the penetration of this heterogeneity throughout the entire organization of the state, any increase in ideologized party politics tends very quickly to lead to an unstable Christian-Mos­lem polarization over the pan-Arab issue and to the breakdown of the cross-sect links that in the course of normal political maneuvering divide the sects and unite, if somewhat precariously, the government. Machiavellian calculation and religious toleration are opposite sides of the same coin in Lebanon; in the short run, anyway, the alternative to "silver and 'the fix' " may very well be national dissolution.

~ The following observation (from Chapter 11, "The Politics of Meaning") applies to our 21st century as much as to the previous one:
There is (...) no simple progression from "traditional" to "modern," but a twisting, spasmodic, unmethodical movement which turns as often toward repossessing the emotions of the past as disowning them. (...)

This undeniable, commonly denied, fact--that whatever the curve of progress may be, it fits no graceful formula--disables any analysis of modernization which starts from the assumption that it consists of the replacement of the indigenous and obsolescent with the imported and up-to-date. Not just in Indonesia, but throughout the Third World--throughout the world--men are increasingly drawn to a double goal: to remain themselves and to keep pace, or more, with the twentieth century. A tense conjunction of cultural conservatism and political radical­ism is at the nerve of new state nationalism, and nowhere more conspicuously so than in Indonesia. What Abdullah says of the Minangkabau--that accommodating to the contemporary world has required "continuing revision of the meaning of modernization," involved "new attitudes toward tradition itself and [an unending] search for a suitable basis of modernization"--is said, in one manner or another, throughout each of the essays. What they reveal is not a linear advance from darkness to light, but a continuous redefinition of where "we" (peasants, lawyers, Christians, Javanese, Indonesians . . . ) have been, now are, and have yet to go--images of group history, character, evolution, and destiny that have only to emerge to be fought over.

~ The Balinese state structure described in Chapter 12, "Politics Past, Politics Present," is yet another example of the paradoxes and antinomies Geertz excels at exploring. It's also fascinating in itself; I've never heard of anything even remotely similar.

~ In Chapter 13, "The Cerebral Savage: On the Work of Claude Lévi-Strauss," I really can't tell if Geertz is being sympathetic or savage--erm, sorry, sarcastic. Can you?
The spiritual dimensions of Levi-Strauss' encounter with his object of study, what trafficking with savages has meant to him personally, are particularly easy to discover, for he has recorded them with figured eloquence in a work which, though it is very far from being a great anthropology book, or even an especially good one, is surely one of the finest books ever written by an anthropologist: Tristes Tropiques . Its design is in the form of the standard legend of the Heroic Quest--the precipitate departure from ancestral shores grown familiar, stultifying, and in some uncertain way menacing (a philosophy post at a provincial lycée in Le Brun's France); the journey into another, darker world, a magical realm full of surprises, tests, and revelations (the Brazilian jungles of the Cuduveo, Bororo, Nambikwara, and Tupi-Kawahib); and the return, resigned and exhausted, to ordinary existence ("farewell to savages, then, farewell to journeying") with a deepened knowledge of reality and the obligation to communicate what one has learned to those who, less adventurous, have stayed behind. The book is a combination autobiography, traveler's tale, philosophical treatise, ethnographic report, colonial history, and prophetic myth.

That Lévi-Strauss should have been able to transmute the romantic passion of Tristes Tropiques into the hypermodern intellectualism of La Pensée sauvage is surely a startling achievement. But there remain the questions one cannot help but ask. Is this transmutation science or alchemy? Is the "very simple transformation" which produced a general theory out of a personal disappointment real or a sleight of hand? Is it a genuine demolition of the walls which seem to separate mind from mind by showing that the walls are surface structures only, or is it an elaborately disguised evasion necessitated by a failure to breach them when they were directly encountered? Is Lévi-Strauss writing, as he seems to be claiming in the confident pages of La Pensée sauvage , a prolegomenon to all future anthropology? Or is he, like some uprooted neolithic intelligence cast away on a reservation, shuffling the debris of old traditions in a vain attempt to revivify a primitive faith whose moral beauty is still apparent but from which both relevance and credibility have long since departed?
... Yes, yes, of course: the true Geertzian answer is, "He is both. And more." :P

~ The following passage from Chapter 14, "Person, Time, and Conduct in Bali," inspired me for some esoteric rumination:
(...) the order of political and ecclesiastical authority in the society is hooked in with the general notion that social order reflects dimly, and ought to reflect clearly, metaphysical order; and, beyond that, that personal identity is to be defined not in terms of such superficial, because merely human, matters as age, sex, talent, temperament, or achievement--that is, biographically, but in terms of location in a general spiritual hierarchy--that is, typologically. Like all the other symbolic orders of person-definition, that stemming from public titles consists of a formulation, with respect to different social contexts, of an underlying assumption: it is not what a man is as a man (as we would phrase it) that matters, but where he fits in a set of cultural categories which not only do not change but, being transhuman, cannot.

And, here too, these categories ascend toward divinity (or with equal accuracy, descend from it), their power to submerge character and nullify time increasing as they go. Not only do the higher level public titles borne by human beings blend gradually into those borne by the gods, becoming at the apex identical with them, but at the level of the gods there is literally nothing left of identity but the title itself. All gods and goddesses are addressed and referred to either as Dewa (f. Dewi ) or, for the higher ranking ones, Betara (f. Betari ). In a few cases, these general appellations are followed by particularizing ones: Betara Guru, Dewi Sri, and so forth. But even such specifically named divinities are not conceived as possessing distinctive personalities: they are merely thought to be administratively responsible, so to speak, for regulating certain matters of cosmic significance: fertility, power, knowledge, death, and so on. In most cases, Balinese do not know, and do not want to know, which gods and goddesses are those worshipped in their various temples (there is always a pair, one male, one female), but merely call them " Dewa (Dewi) Pura Such-and-Such"--god (goddess) of tem­ple such-and-such. (...)
So, besides the ego-effacing movement toward the divine realm (a fairly universal element of spirituality), what else could this signify? How related is it to the notion of an astral hierarchy that maintains (or perhaps makes up) all of existence?

Other than that, I strongly recommend the whole chapter for its presentation of Balinese forms of address. They gave me a new perspective on interactions and interconnections within a society (plus this hilarious anecdote ). Ditto for the cyclical structure of Balinese calendars; and the artistic, esthetic nature of their interpersonal relations.

~ When was the last time I said "fascinating"? Well, "Notes on the Balinese Cockfight," the final chapter in this collection, is fascinating .

This is how it starts:
Early in April of 1958, my wife and I arrived, malarial and diffident, in a Balinese village we intended, as anthropologists, to study. A small place, about five hundred people, and relatively remote, it was its own world. We were intruders, professional ones, and the villagers dealt with us as Balinese seem always to deal with people not part of their life who yet press themselves upon them: as though we were not there. For them, and to a degree for ourselves, we were nonpersons, specters, invisible men.

We moved into an extended family compound (that had been arranged before through the provincial government) belonging to one of the four major factions in village life. But except for our landlord and the village chief, whose cousin and brother-in-law he was, everyone ignored us in a way only a Balinese can do. As we wandered around, uncertain, wistful, eager to please, people seemed to look right through us with a gaze focused several yards behind us on some more actual stone or tree. Almost nobody greeted us; but nobody scowled or said anything unpleasant to us either, which would have been almost as satisfactory. If we ventured to approach someone (something one is powerfully inhibited from doing in such an atmosphere), he moved, negligently but definitely, away. If, seated or leaning against a wall, we had him trapped, he said nothing at all, or mumbled what for the Balinese is the ultimate nonword--"yes."

(...) In the midst of the third [cockfighting] match, with hundreds of people, including, still transparent, myself and my wife, fused into a single body around the ring, a superorganism in the literal sense, a truck full of policemen armed with machine guns roared up. Amid great screeching cries of "pulisi! pulisi!" from the crowd, the policemen jumped out, and, springing into the center of the ring, began to swing their guns around like gangsters in a motion picture, though not going so far as actually to fire them. The superorganism came instantly apart as its components scattered in all directions. People raced down the road, disappeared headfirst over walls, scrambled under platforms, folded themselves behind wicker screens, scuttled up coconut trees. Cocks armed with steel spurs sharp enough to cut off a finger or run a hole through a foot were running wildly around. Everything was dust and panic.

On the established anthropological principle, "When in Rome," my wife and I decided, only slightly less instantaneously than everyone else, that the thing to do was run too. We ran down the main village street, northward, away from where we were living, for we were on that side of the ring. About halfway down another fugitive ducked suddenly into a compound--his own, it turned out--and we, seeing nothing ahead of us but rice fields, open country, and a very high volcano, followed him. As the three of us came tumbling into the courtyard, his wife, who had apparently been through this sort of thing before, whipped out a table, a tablecloth, three chairs, and three cups of tea, and we all, without any explicit communication whatsoever, sat down, commenced to sip tea, and sought to compose ourselves.

A few moments later, one of the policemen marched importantly into the yard, looking for the village chief. (The chief had not only been at the fight, he had arranged it. When the truck drove up he ran to the river, stripped off his sarong, and plunged in so he could say, when at length they found him sitting there pouring water over his head, that he had been away bathing when the whole affair had occurred and was ignorant of it. They did not believe him and fined him three hundred rupiah, which the village raised collectively.) Seeing me and my wife, "White Men," there in the yard, the policeman performed a classic double take. When he found his voice again he asked, approximately, what in the devil did we think we were doing there. Our host of five minutes leaped instantly to our defense, producing an impassioned description of who and what we were, so detailed and so accurate that it was my turn, having barely communicated with a living human being save my landlord and the village chief for more than a week, to be astonished. We had a perfect right to be there, he said, looking the Ja­vanese upstart in the eye. We were American professors; the government had cleared us; we were there to study culture; we were going to write a book to tell Americans about Bali. And we had all been there drinking tea and talking about cultural matters all afternoon and did not know anything about any cockfight. Moreover, we had not seen the village chief all day; he must have gone to town. The policeman retreated in rather total disarray. (...)

This is where it saunters by:
To anyone who has been in Bali any length of time, the deep psychological identification of Balinese men with their cocks is unmistakable. The double entendre here is deliberate. It works in exactly the same way in Balinese as it does in English, even to producing the same tired jokes, strained puns, and uninventive obscenities. Bateson and Mead have even suggested that, in line with the Balinese conception of the body as a set of separately animated parts, cocks are viewed as detachable, self-operating penises, ambulant genitals with a life of their own.

And then it goes deeper . ;)

(It also uses the simplest/liveliest language, compared to the rest. Was it written by a younger Geertz?)

Thu Apr 17, 2014 2:19 pm Re: Образованието Thu Apr 17, 2014 2:19 pm Re: Образованието
Сдружение "Професионален форум за образованието" Ви кани на безплатен семинар-дискусия, озаглавен "Образованието на бъдещето и бъдещето на образованието", който е продължение на традиционните ни семинари "Училището в търсене на партньори". Семинарът ще се състои в събота /12.04/ в зала фоайе на Националния дворец на децата и е част от програмата на Деветия Фестивал на българското образование.



ДИСКУСИОНЕН ПАНЕЛ
„ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО
И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО”

12 април 2014 г.
Зала „Фоайе” на Националния дворец на децата

(...)

Говорители и презентатори:

(...)

Светлана Нанчева (http://p-acad.hit.bg/index_files/Page463.htm ), член на сдружение „Професионален форум за образованието”.
Ще говори за: Прогнози за бъдещето на образованието през погледа на американски и руски изследователи

Ето и материалите на Светла:

Презентациите:
http://dox.bg/files/dw?a=1ad2bbe1eb

Филмчетата:
https://www.youtube.com/watch?v=sGYk5DR-cjY
https://www.youtube.com/watch?v=iT2ek8N0VlY
https://www.youtube.com/watch?v=ZfV4R4x2SK0

Wed Sep 15, 2021 10:51 pm Re: Културни събития Wed Sep 15, 2021 10:51 pm Re: Културни събития
Културно, културно... колко да е културно...
18 септ., събота, 18 ч. пред "Абордаж" - група "Спални места"
Ексклузивен уличен арт пърформънс на изисканите младежи от СПАЛНИ МЕСТА ще се случи на ул. Веслец в рамките на квАРТал фест 2021!
В съботата на 18 септември директно на улицата, която ще бъде пешеходна за деня, както и на следващия, СПАЛНИ МЕСТА ще забият в хармония с пулса на квартала.
Техният стил е директен и тотално прагматичен. Музика за арт мацки и пица, каране на скейт и неуспешни любовни пориви. Популярни са повече в Tik-tok, отколкото в България и цяло лято свирят за да кулминират своето изкуство на квАРТал фест 2021.
Очакваме ви на:
18 септември (събота) от 18ч за да ги слушаме с бира в ръка на улицата.
Улица Веслец ще бъде пешеходна на 18 и 19 септември и ще може да участвате в различни хипстър уъркшопи, да видите мега-яките неща и котката на Веслец, която ражда всяка година по 2 пъти. Хвани си коте, вземи си го вкъщи!

Sun Apr 05, 2020 11:09 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Sun Apr 05, 2020 11:09 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
За втората част на поста ти:

Което е така, така е. :) :) :)

По първата част: Чакай, чакай... :( :( :(

1. Коя част в моето писмо „вменява вина“? Може ли точен цитат?

Понеже аз СТРАХОТНО се старая да не работя с идиотщината, наречена „вина“...

Преди малко в poslednorog-а ти написах:

И няма нужда да защитаваш никого. Аз не нападам другите – аз обяснявам
себе си: защо следващия път няма да се раздам по същия начин.

2. Коя част обезсърчава всички ви да ползвате Фейсбук? Къде казах „от тва вашто полза няма“?

Понеже аз СТРАХОТНО се старая да не съм прът в колелата. Все едно какви са вътрешните ми усещания и предпочитания.

... Да не би да е станал някакъв bypassing ?

3. Кой ( идиот ) би „вдигнал ръце“, след като прочете писмото ми? Защо?

__________

И една молба: друг път не „омекотявай“ ситуацията, когато имаме проблем. (Понеже имаме проблем – за това поне сме съгласни и двамата, да?) Дай възможност на всеки сам да помисли и да реши какво ще бъде мястото му в този проблем.

Понеже аз си изтълкувах писмото ти като „Ама какво толкова страшно е станало?“... и побеснях два пъти повече. Възпроизвеждам мисли: „Значи не е станало нищо, така ли? А аз за какво се хабих да го пиша тоя мейл? За да махнат другите с ръка – „а, той Кал сигурно е в мензис, ше му мине“... и пак да си карат по старому?“

Мисълта ми е: Опитът за „омекотяване“ понякога дава обратни резултати. А в случая проваляш и „възпитателния“ ефект.

(Тоя разговор после ще замине към https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=24&t=644.)

Fri May 08, 2020 3:17 pm Re: Не-културни събития Fri May 08, 2020 3:17 pm Re: Не-културни събития
Страх ме е да се размърдам по страницата на Оратница, щото ако по някое време пуснат live, мисля, че ще трябва първо да се обадя на някой да е готов да ми вика линейка :lol: ГОРОтворителен концерт на Оратница и WWF
По обясними причини линк няма да ви давам, НО ще ви дам линк да ми плащате моя билет колкото пъти искате :lol: и да пускате DMS-и :lol:
https://urboapp.com/urbo-live-events/?ev=3270&lang=bg&fbclid=IwAR3kAwhAXnVHFmAjndYUS7Kjp6cE7M3FYDqrnWebKXfFybEMeynZLlTWufs
DMS GORA на номер 17777

И все пак да не сте капо пък само аз да си се наслаждавам на идния концерт за ваша сметка, ето ви един стар, дето изстрелва у Космоса:
"Оратница" на фестивала "Зенит" - https://www.youtube.com/watch?v=jte7q0QmvZs&t=3s
Малко кьопаво интервю след това - https://www.youtube.com/watch?v=zf1l9MgTHOs
"Хубава си, моя горо" - https://www.youtube.com/watch?v=vbLAEUybpmI
птичи поглед - https://www.youtube.com/watch?v=YeHkVJrT2Aw
"Ами ние го нямаме това като идея" (старо интервю) - https://www.youtube.com/watch?v=88GQIHjQRgg

Лятна случка - https://www.youtube.com/watch?v=7r7dfBskEgk
Скилър - https://www.youtube.com/watch?v=zq9_fS3alcs
Пловдив , more [sorry за където пише II част, нали не си свързват материалите...], още
Маймунарник - https://www.youtube.com/watch?v=uoZ62dAC_aM
co-working Hub - https://www.youtube.com/watch?v=sTclP3v4vdc

А има и още безброй други чужди прелестни смешки и гласове, на които мога да измисля да им се радвате:
Slytherin locked down... https://www.youtube.com/watch?v=t-UW3MSdBPk

Нали знаете онази приказка за планината и Мохамед? Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед. Е, да, тук някой ще каже: Да не отива! Но ще се направим, че не сме го чули. Признаваме без бой – ние от WWF страшно я обичаме.

Уви, не можем да я пренесем в дома ви, но пък можем да пренесем усещането за нея, за чистия въздух, който дишаме с пълни гърди там горе в горите ѝ, за цялата онази мистика между стволовете на дърветата. Съучастници са ни едно диджериду, гайда и мелодика, кавал, клавишни и кахон, че и тъпан даже! Плюс три ангелски гласа в допълнение за пълна идилия. Наричаме ги с една дума – Оратница. Ние от WWF България обичаме и подкрепяме хубавата българска музика и сме щастливи, че и тя обича и подкрепя нас.

В колаборацията ни с група "Оратница" няма нищо случайно. Не можем да крием, че сме им заклети фенове, още повече след като кръстиха тяхна песен на човек от екипа ни (да, за „Еленко“ става въпрос). Шегуваме се, няма такова нещо. :D [Тъпа шега, принципно.]

Откакто решихме да работим с тях, с всеки следващ ден намираме по нещо, което ни обединява – диджеридуто например, на което свири Хорхе, произлиза от Австралия (нищо, че на него той свири „Гано, Гано“). В Австралия има офис на WWF, както и коали. Коалите приличат на мечки. Мечки има и в България. Нали ни следите мисълта ни ?

И за да останем сериозни поне в края: ГОРОтворителният концерт на Oratnitza и WWF има за цел не само да направи деня ви по-хубав и съдържателен, но и да обърне внимание на дейността ни по опазването на българската природа. А тя, дейността, е обширна и определено имаме какво да споделим .

Днес повече отвсякога е важно да помислим над това какви искаме да бъдем утре. В каква среда да съществуваме и как. В една песен на групата от 2013-а чухме да говорят, че от Витоша по-високо нема, от Искъро по-дълбоко нема и от нашенско по-юбаво нема. За да разберем обаче дали е така, ви съветваме на 14 май, точно в 20:00 ч. да се настаните удобно пред компютъра вкъщи [...] и да се убедите сами.

Концертът ще бъде достъпен за всички наши поддръжници и фенове на "Оратница" и хубавата българска музика.
Достъпен, достъпен... колко да е достъпен.

Ако не сте си купили билет предварително от URBO, ще можете да ни подкрепите и по време на самия концерт.

Ето как да ни помогнете в работата, която вършим с цялото си сърце, знание и старание, на което сме способни :

Дарете 1 лев с смс като изпратите текст DMS GORA на номер 17777.

Ще се радваме, ако след това направите още една стъпка напред и ни отговорите с DA на смс-а есемеса, който ще получите. Така ще дадете начало на месечен смс SMS абонамент – само 5 лв. на месец. За нас тази малка сума е от огромно значение и се надяваме, че ще ни подкрепите.

Ако не искате да пращате смс-и , има и друг начин – чрез онлайн дарение на дарителския уебсайт на WWF: https://www.spasetedivatapriroda.bg/gora

Благодарим ви и до много скоро!
Само не знам как да решим потенциалния проблем от първия цитат... Поне се надявам Попа онлайн да не си съблича блузата...