choveshkata.net

Wed Apr 24, 2019 12:08 pm Re: Културни събития Wed Apr 24, 2019 12:08 pm Re: Културни събития
Ежеседмичните филмови прожекции в аулата на НБУ продължават с пълна сила всеки четвъртък от 18 ч. вечерта:

РЕПЕРТОАРЕН ПЛАН НА
КИНОКЛУБ НБУ
ЗА МЕСЕЦ МАЙ, 2019 г.

09-и МАЙ (ЧЕТВЪРТЪК), 2019 г. – 18.00 ЧАСА
НОКАУТ, ИЛИ ВСИЧКО, КОЕТО ТЯ НАПИСА

Държава: България
Година: 2017
Времетраене: 100 мин.
Режисьор: Ники Илиев
Актьори: Саня Борисова-Илиева, Джеймс Туминиа, Орлин Павлов, Башар Рахал,
Диана Любенова

След редица травми, нанесени му на ринга, Арън се е оттеглил от професионалния
спорт, след като е обявен за психически нестабилен.
Той се среща с Жана, момиче с подобни на него странности, което всички около нея са
обявили за луда.
Двамата се впускат в нестандартна и комична любовна връзка, дирижирана от Боби,
брат на Жана. Млад боец, който се опитва да използва ситуацията в негова полза и да
върне Арън на ринга срещу себе си.
Боби обаче се сблъсква с непредвидимостта на Арън и Жана, и невъзможността те да
бъдат контролирани. Тяхната чистота и детска честност оказват своето въздействие. У
Боби започват да се прокрадват съмнения и чувство за вина относно това, което прави.


16-и МАЙ (ЧЕТВЪРТЪК), 2019 г. – 18.00 ЧАСА
ВЕЧЕР С ФИЛМИТЕ НА АНРИ КУЛЕВ

Тази година проф. Анри Кулев става на 70 години. Невъзможно е да се обхване всичко,
което той е създал в своя дълъг и така плодоносен път. С огромния си талант и
невероятната си работоспособност Анри Кулев работи от средата на 70-те години до

днес в анимацията и живописта, в графиката, карикатурата и комикса, в игралното и в
документалното кино, в театъра и в телевизията. Тази вечер ще бъде посветена на
филмовото му творчество Той ще покаже не само свои анимационни филми, но и
фрагменти от прекрасните си документални и игрални филми.


23-ти МАЙ (ЧЕТВЪРТЪК), 2019 г. – 18.00 ЧАСА
Isle of Dogs / Островът на кучетата

Държава: Германия, САЩ
Година: 2018
Времетраене: 101 мин.
Режисьор: Уес Андерсън
Сценарий: Уес Андерсън
Оператор: Тристан Оливър

В ролите: Франсис Макдорманд, Лив Шрайбер, Бил Мъри, Едуард Нортън, Тилда
Суинтън, Браян Кранстън, Скарлет Йохансон, Кортни Б. Ванс
Продуцент: Стивън Рейлс, Скот Рудин, Уес Андерсън, Джеръми Доусън
Производство: Studio Babelsberg, Indian Paintbrush, American Empirical Pictures

Награди и номинации: Номинации Оскар, Бафта, Златен глобус за най-добър
анимационен филм и музика към филма, Берлинале Сребърна мечка за режисура

Описание: Историята на момче в Япония, търсещо своето куче. В дистопичното
бъдеще кучетата са под карантина на отдалечен остров заради кучешки грип. Пет от тях
са в центъра на вниманието. Атари Кобаяши пристига, търсейки своя Спотс, а те му
помагат и го защитават от японските власти, опитващи се да го върнат обратно.


30-и МАЙ (ЧЕТВЪРТЪК), 2019 г. – 18.00 ЧАСА
Dunkirk / Дюнкерк

Държава: Великобритания, Франция, Холандия, САЩ
Година: 2017
Времетраене: 107 минути
Режисьор: Кристофър Нолан
Сценарий: Кристофър Нолан
Оператор: Хойде ван Хойтема
Музика: Ханс Зимър

В ролите: Бари Кеоган, Джак Лоудън, Били Хоул, Мики Колинс, Боби Локууд, Том
Нолан, Анайрин Барнард, Дамиен Бонар, Марк Райлънс, Кенет Брана, Килиън Мърфи,
Джеймс Д'Арси, Том Харди, Фион Уайтхед, Лий Армстронг, Джеймс Блоор, Том Глин-
Карни, Люк Томпсън, Майкъл Бийл, Константин Балсан, Калъм Блейк, Дийн Ридж, Уил
Атънбъроу
Продуцент: Ема Томас, Кристофър Нолан
Производство: Syncopy Inc.

Награди и номинации: 3 награди и 5 номинации за Оскар 2018 г. 3 номинации за
Златен глобус 2018 г. Награда (за звук) и 7 номинации от Британската академия 2018 г.
Номинация за Грами 2018 г. (Ханс Зимър)

Описание: Войските на съюзниците от Белгия, Великобритания, Франция и Канада са
обкръжени от немската армия по време на Втората световна война. В обстановка на
яростни сражения, през май - юни 1940 г. се осъществява операция „Динамо” -
масираната евакуация по море чрез набързо сглобени 800 британски лодки на 338 000
войници.

Снимките са осъществени във Франция, Великобритания, Холандия и САЩ.


----

Аз понеже четвъртъците не успявам да ида на тези прожекции, поне опитвам да ги споделям. Вход свободен. :)

(извинявам се за липсата на повече форматиране)

Sun Oct 20, 2013 10:35 am Re: Цитатите, които ни промиха Sun Oct 20, 2013 10:35 am Re: Цитатите, които ни промиха
[quote="Иван Мариновски в "Руфо, червенокосия""].... Да — потвърди Кики. — Отсичаш върбата и тя, какво?
— Пада на земята — сети се чичкото с брадвата. Имаше опит.
— Пада — съгласи се Кики, — а щом падне, листата й спират да произвеждат кислород. И какво?
— Няма кислород — сети се бай Анто.
— Няма — повтори Кики — и всичко живо се тръшка, рита, задъхва се…
Чичкото с брадвата се хвана за гърлото — усещаше, че вече се задъхва. Ех, да имаше кой да му вземе брадвата, та да не изпълни нареждането…
Намери се кой. Вихър и Вихра се върнаха с децата от целия квартал, взеха брадвата и вкупом отидоха при главния проектант.
Вихър надникна в чертежите на бюрото му и свъси чело.
— Значи няма начин пътят да мине от другаде?
— Няма начин — оправдаваше се шашнатият от необичайните гости проектант. И без някой да го бие по главата, се похвали. — А точно на мястото на плачещата върба ще построим кръстовище.
А така! Вихър подхвърли коварен въпрос. Нещо като въдица.
— Със или без регулировчик?
Проектантът се хвана на въдицата.
— Със.
Тогава Вихър го притисна до стената, размахвайки брадвата. Защо на кръстовището да не се оформи островче с плачеща върба? Има ли нещо по-трогателно от регулировчик под плачеща върба? Или главният проектант няма въображение? И други такива.
Сянка на отчаяние мина по лицето на проектанта. Сянка като при пълно слънчево затъмнение. За отчаянието да не говорим. Той призна, че си представя регулировчик под плачеща върба и обеща да се помъчи да направи нещо.
— А така — подаде му ръка Вихър. — Помъчете се!
Отстъпи крачка назад и произнесе с твърд глас (ако му хрумнеше, можеше да реже стъкло с тоя твърд глас. Вместо с диамант.):
— Пък не се ли вслушате в молбата ни, видите ли сметката на нашата върба, на това кръстовище всички ние организирано ще нарушаваме правилата за уличното движение. Нали така?
Детската делегация отговори хорово:
— Така! Ще им видим сметката на правилата!
Вихър дирижираше с брадвата.
— И нашите деца!
Хорът тържествено отекна:
— И нашите деца! И те ще им видят сметката!
Вихър се вдъхнови.
— И нашите внуци!
Като стигнаха до правнуците, децата се разхълцаха. Не беше ясно дали от мисълта, че обричат себе си и своите потомци цял живот да пресичат кръстовището на червено, или заради върбата, но всички плачеха искрено. Дори сърцераздирателно.
Проектантът се видя в чудо. Чувствуваше, че ако ги лиши от върбата, децата няма да успеят да пораснат. Нито да отгледат внуци и правнуци.[/quote]

Fri Jun 14, 2019 4:19 am Re: The Celestial Way (...) Fri Jun 14, 2019 4:19 am Re: The Celestial Way (...)
Finished Chapter 22. I wasn't entirely satisfied how the climax - the great battle at Kryoon City - turned out; it felt forced and uneven in some parts to me. It's probably going to be one of the major scenes I'll have to rewrite at a later date. But, as Dan said, I'll count my victories and pat myself on the back that now I have a text to work with in the future - and that's always easier than staring at the dreadful white screen.

And with that, PART III is complete.

Man, I'm so tired. And I still have ways to go. Haha, ways.

I'm concerned writer's fatigue is setting hard into my psyche. That is Bad, with capital B. I mean, the worst thing a writer can fuck up is the ending; a strong ending can save a dull book, while a weak ending can ruin a great one.
I pray to the Great Cosmos to give me strength just for a few last, final pushes. I'm so close. I have to succeed.

Guess what? The next chapter, ironically, again carries a name that pertains to my RL situation - Chapter 23, "The Way Abides".
If I knew my life would dance to the tune of an imaginary story... I'd probably have tried to write Iyashikei. (That's a capital "i")

Mon Nov 04, 2013 4:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Mon Nov 04, 2013 4:43 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Мисля е хубаво да поясня, моето виждане за популяризиране на ЧБ, за сега. Аз предпочитам да популяризирам ЧБ, по неформалните канали. Под неформални имам в предвид, канали които създават директна връзка с получателя и му позволяват директен отговор и връзка с нас. Това са социалните мрежи, пощенските списъци, директно изпратени имейли и други подобни. Не ми се иска да се занимавам с формални канали като портали,телевизии, радиа, не че отказвам да го правя. Всъщност отказвам да правя публични изяви примерно представяния, участия в предавания и т.н.

Fri Jul 19, 2019 9:07 am Re: Тема за искане и даване на помощ Fri Jul 19, 2019 9:07 am Re: Тема за искане и даване на помощ
За мен само paypal или кредитна карта е вариант, за нещастие. Значи Кал, на теб мога ли да преведа?
уфф, и я вземете да махнете това ограничение на минимум символи.,

Sun Jul 28, 2019 3:37 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА Sun Jul 28, 2019 3:37 pm Re: КАФЕ-ПАУЗА
Хайде да продължим с излагациите, а? :twisted:

Ето ви пример за wish-fulfillment power fantasy на 110% отпреди да стана ##### (technically ######, but that's semantics*). Ех... пост-тинейджърска (barely) психика и мироглед и те така. :D

* всъщност, аз още тогава вече съм бил такъв, ама не чак толкова advance-нал, колкото сега...

Писанията отново са verbatim, при последна модификация на файла на... 1.11.2010. Ха. Денят на народните будители. :D
(Ставайте, народе, и бъдете печени космически наемници!)


Трета линия

Глава седма:
Звездни вълци

Звездолета не беше огромен, но не беше и никак малък. Той плавно се спускаше в стратосферата на планетата, сякаш лек като перце, но бърз като куршум. За размерите си обаче той носеше наистина чудовищна мощ. Натоварен с оръжия, системи и двигатели от най-ново поколение и пълен догоре с експериментални уреди, корабът приличаше на клас фрегата по размери, но по форма напомняше миниатюрен дреднаут. И видът не заблуждаваше. Корабът беше с ударната сила на истински дреднаут.

Своебразен прототип, от този модел кораби съществуваха само още четири в цялата Галактика. След години на тежък проектантски труд, десетилетия на безплодни усилия и милиарди астрономически единици бюджет, бе създадено оръжие, изискаващо минимален екипаж и притежаващо максимална компактност, запазвайки стопроцентова ефективност. Че и отгоре.

Планетарния космодрум изглеждаше жалък и дребен в сравнение с величествената машина. Въпреки чудовищния си рев, звездолета се приземи меко все едно кърпа се разстила върху трева. Двигателите заглъхнаха и отекна триумфална тишина, която подчерта великолепието на прототипния супердреднаут. Сцената щеше да изуми всеки, който е свидетел на подобно кацане, но на космодрума нямаше никой. Люка на кораба се отвори и от него слязоха двама души. Те бяха единствените признаци на живот сред опустелия космодрум.

И двамата бяха мъже. Високи, силни, атлетични и мускулести. Бяха като обърнати пирамиди, с широки рамене, но без грозно изпъкващи бицепси. Напротив, имаха строен и изключително здрав вид. Лицата им бяха сериозни, но не лишени от чувство. Единият носеше слънчеви очила и в средите, в които се движеше, се говореше, че никога не ги сваля. Косата му бе черна като космоса из който странстваше. Другия беше русоляв и с лек загар. Имаше изключително сини очи, тъмни като морски дълбини. Двамата мъже бяха съдружници и приятели в занаята, с който преживяваха. Лоялността им бе непоколебима и техния тандем ги беше отвел далеч. Толкова далеч, че цялото човечество ги беше провъзгласило за най-добрите наемници в Галактиката.

Наричаха се Харпър „Студения” Торн и Натаниел „Сърфиста” Корсан. И леле, колко добри бяха. Ескорт, контрабанда, издирване на информация, огнева поддръжка, специални и черни операции, дори убийство. Каквото трябваше да се свърши, те го вършеха за съответната цена. Бяха методични, бързи, точни, дръзки и оригинални. Не бяха безскрупулни или лишени от емоции, просто не им пукаше. Ако целта беше междузвезден пират или охранен корпоративен задник, защо да не го очитстят? Имаше само две правила за тях: не наранявай цивилни и не се ебавай с военните. Псевдонимите им също бяха подвеждащи. Студения беше извоювал прякора си не защото беше пълен с омраза и лишен от обноски мизантроп, а защото беше затворен в себе си, мълчалив, нямаше приятели и единствения му другар бе партньора му. За него всичко бе просто работа и трудови отношения. Сърфиста беше спечелил прозвището си не заради небрежното си поведение и външния си вид, приличащ досущ на сърфист от някоя тропическа планета, а защото когато застане зад управлението на каквото и да е превозно средство, той го управляваше с виртуозността на сърфист, яхнал цунами.

И двамата бяха започнали като обикновени хора. Студения е бил миньор на свободна колония, а Сърфиста имал обещаваща военна кариера заради родителите си, офицери от Федерационния съюз. И двамата изоставили бъдещето си още от ранни години, за да навлязат в дебрите на космическите вълци. Началото в този занаят винаги е трудно, още повече когато си сам и си живял по-малко от две десетилетия. Започвайки поотделно, бъдещите асове се захващали с малки и незначителни поръчки, най-вече участвайки в наемнически отряди като допълнителни мускули. Тяхната упоритост и педантичност им извоювала вниманието на своите работодатели и бързо ги издигнало в йерархията. След около три години на овладяване на занаята, Судения и Сърфиста попаднали един на друг и тогава вече всички разбрали колко са способни. Поръчките завалели една след друга, коя от коя по-важни и заплащането се вдигнало. Вече опитни, двамата наемници напуснали групата в която членували и минали на свободна практика. По този начин можели да си позволят всичко и не след дълго започнала да им се гради репутация като на сигурни хора. Всички се напредварвали да ги наемат и търсенето стигнало дотам, че двамата мъже сложили минимални изсиквания, на които трябва да отговаря всеки, за да ги наеме. Това ги откъснало от останалия наемнически свят и те станали известни с факта, че изпълняват само специални поръчки. Но това нямало значение. Те бяха натрупали богатство, достатъчно за да могат да се пенсионират преспокойно и да изживеят в охолство където си поискат остатъка от все още младия си живот. Бяха минали през войни, преследвания, престрелки, предателства, измами, критични ситуации, фалшиви поръчки, периоди на суша и какво ли още не. Но това само ги бе закалило. Те бяха навлезли в този свят на престъпници и сенчести типове с определена нагласа. И надеждите им се бяха оправдали.

Те все още бяха тук. И смятаха да останат в занаята.

За тях чувството на безкрайно приключение, на денонощна несигурност беше като опияняващото въздействие когато играеш на рулетка. Адреналинът ти се вдига до безкрайност докато стоиш и гледаш как топчето се върти и се надяваш да падне на твоя залог. А когато спечелиш... това чувство е незаменимо.

Същото беше и за наемниците. Те постоянно играеха с късмета си, ден след ден, година след година. Някои се уморяваха и преценяваха, че повече губят, отколкото печелят и затова се оттегляха. Някои просто „банкрутираха” и ги намираха в плитък гроб на някоя планета или изоставени на самотен астероид. Но някои... печелеха. А двамата мъже досега само бяха печелили, независимо от залозите. И бяха решили да продължат да печелят. Страхуваха се, естествено, само глупак не би се, но на тях само им вдигаше адреналина още. А ако се наложеше винаги можеха да ритнат масата и да нагласят резултата. Имаха достатъчно власт и ум и го бяха правили. Те не знаеха друг живот. За тях космическото корсарство беше началото и краят. Щяха да бъдат наемници по душа и професия докато могат. После може би щяха да се оттеглят. Може би. А може би просто щяха да загинат в пожар, експлозия или най-обикновена престрелка.

За разлика от повечето високоплатени наемници от класа, които се разхождаха с какви ли не брони, колани-щитове, картечници и плазмохвъргачки, двамата мъже бяха само с най-обикновени дрехи. Никакви брони, никакъв парад. Оръжията им обаче бяха друга работа. И двамата носеха идентични осемзарядни револвери модел „Бяла акула”. Това бяха едрокалибрени чудовища с диаметър на цевта над два сантиметра. Дължината й беше тридесет сантиметра, малко по-къса от други пистолети от същия клас, но специалните стабилизатори на модела правеха траекторията стабилна и точна до разстояние един километър. А заряда на патрона беше повече от достатъчен, за да куршума да преодолее разстоянието. При стрелба този звяр имаше огромен откат, събаряйки по-дребните хора на земята. Но за двамата наемници той беше точно по вкуса им. Те бяха перфектни стрелци и комбинирайки този факт с пробивната сила и точност на „Бяла акула”, представляваха самоходни танкове. Бяха достатъчно силни и едри, за да се справят с отката и бяха свикнали с него. Но това което най-много им харесваше беше заблудата, която оръжията внушаваха. Колкото и мощни и големи да бяха, те бяха просто револвери. Няма автоматичен огън, няма мощ и далекобойност. Като видеха противниците им винаги си мислеха „Е, големи патлаци, но няма автомати и лазерни пушки. Лесна плячка.” Грешка. „Бяла акула” можеше да пробие дори енергоброня на разстояние двеста метра, а вискомощните титаниеви патрони, с които Студения и Сърфиста зареждаха пистолетите си добавяха още двеста метра и двайсет и пет процента допълнителна пробивност. В добавка със светкавичните им рефлекси, те можеха с тези на пръв поглед мудни револвери да очистят цял взод, преди още да са си вдигнали оръжията. Хем дискретно, хем мощно. Точно каквото им трябва на двама професионалисти.

Двамата мъже бяха кацнали на планетата за пръв път от много време не за бизнес, а за разпускане. След една особено тежка задача бяха решили да си дадат няколко вечери почивка и да отпразнуват поредната вълнуваща история и увеличило се богатство. Планетата се намираше в една безлична звездна система, някъде из Граничните светове. Повечето планети тук си нямат имена, а тези, които имат обикновена са също тъй невдъхновяващи като облика им. Пейзажа наоколо представляваше скучна каменна пустиня, тук-там осеяна с пясък за цвят и малко от местната флора. На скалите цъфтяха различни водорасли и мъхове, спомен от отдавнашното изкуствено създаване на атмосфера. Въздуха представляваше сух, леко парлив и застоял коктейл от кислород, въглероден диоксид и разни местни газове. Такива планети обикновено бяха заселени само заради миньорство или друга екплотационна дейност. Голяма част от тях въобще не бяха с богати залежи, но някак си заселниците успяваха да преживяват. Наскоро такива места бяха станали идеални скривалища на корпоративни лаборатории или космически пирати обаче нещата вместо да се оправят, се влошили. Нещо като да си отидат найтите, ама да дойдат лунордите. И все пак такива колонии успяват с течение на времето да растат, макар и бавно. Най-вече заради потока от отчаяни типове, идващи от Коалцията или Съюза. Повечето обаче се отчайваха още повече и заминаваха в неизвестна посока и никой повече не чуваше за тях.

Градът не беше нищо особено, по-скоро приличаше на голям постоянен лагер или колониална база, от каквато всъщност бе започнал. Имаше различни каменни постройки от бетон и скали, малко арматура за цвят и тук-там някоя и друга улична лампа. Забележителностите бяха един преработвателен център, една леярна и два малки корпоративни завода. Сигурно осигуряваха работни места за половината колония на минимална заплата. По улиците се разхождаха различни колонисти, всеки зает със своето сиво ежедневие. На много от сградите можеха да се видят посевни парници на покривите, въпреки наличието на нивя точно отвъд града.

Двамата мъже се отправиха към по-добрите места на града, където живееха корпоративните управители и местните престъпни групировки. Тук имаше доста заведения, а къщите бяха една идея по-качествени. Имаше и дискретен публичен дом, където стоката беше на ниво. Когато знаеш как да попиташ, ти сервираха вносна пиячка, вместо тукашния буламач. Но двамата наемници нямаха нужда да знаят никого, защото всеки знаеше тях. Познатите им се напреварваха да ги черпят, момичетата, с които са били преди им се даваха едва ли не безплатно, а корпоративните шефове и криминални лордове ги канеха на питие в скромните си замъци. Даа, славата и известността отваряха много врати. Но както щяха да разберат двамата професионалисти, те можеха и да затворят много врати и то с трясък.

Преди да се усетят, вече бяха минали три дена, изпълнени с небрежно пиянство, секс, скромна веселба и вълнуващи разкази. Студения и Сърфиста решиха, че им стига толкова и си тръгнаха, защото пръстите вече ги сърбяха да натискат спусъка, а очите им плачеха за видения на нови приключения. Запътвайки се към космодрума, те обсъждаха дали поредния сух сезон не е настъпил и кой ще ги наеме пръв заради проблемите си. Те обожаваха да следят галактическата политика не толкова заради самата нея, колкото защото тя даваше доста точна прогноза кой затъва и кой изплува, кой би ги потърсил и колко те биха имали шанс да изкопчат от него.

Когато пристигнаха на космодрума, двамата мъже замръзнаха и стъписано се спогледаха.

От техния звездолет нямаше и следа.


Като цяло, "Залезът на здрача" навремето го бях планирал да бъде тази епична, хилядостранична тухла, където да е пълна с всякакви работи, включително и "авангардни" писателски похвати - пример за това са трите отделни сюжетни линии, които бях планирал в един момент да се слеят в една монолитна (и яко клиширана) история. Нишката на Закари, както видяхте е от първо лице, нишката на Торн и Корсан трябваше да е semi-omni POV на "всезнаещ" разказвач, а нишката на Суад (ще дам по-късно откъс и оттам) трябваше да бъде "стандартно" трето лице.

Мдаааа, много амбиция имаше зад този проект, ама сляпа, сляпа амбция. Ни бях чел, ни бях умувал, ни бях XYZ, просто гол ентусиазъм и те т'ва е. Както се изуми Dess в петъка, к'во съм щял да пиша ако не съм чел?!?! :lol:
('Ми, к'вот съм знаел от масата комп игри и филми, дето съм гледал и играл през всички тия години. Щях да бъда феноменален в lit rpg жанра, само че не знам дали той все още е съществувал тогава. :lol: )

Задачка-закачка: пОзнайТЕ на кОгО прЕлИЧат теЯ 'Ора. :D
И съответно кой съм аз и кой е брат ми...

Mon Aug 12, 2019 4:06 pm Re: Образованието Mon Aug 12, 2019 4:06 pm Re: Образованието
Само малко да смекча присъдата над цитираните правила на племенника. Школото е католическо, с разни църковни служители като декани и други в управата. Оттам и този стил и строгост.

Sat Sep 14, 2019 3:54 pm Re: Share the Joy Sat Sep 14, 2019 3:54 pm Re: Share the Joy
Fantasy & Science Fiction, personal rejection:

Dear Kalin,

Thank you for giving me a chance to read "Two Moons" by Elena Pavlova. I liked the quality of the translation and I really enjoyed the worldbuilding. At the same time, I thought the story needed to develop with more energy -- I think I was 6 or 7 pages in before the narrative felt like it had much forward momentum for me. Overall, this story didn't quite grab me for Fantasy & Science Fiction right now and I'm going to pass. But I wish you best of luck finding the right English language market for it. And Pavlova sounds like an interesting writer and I liked some of things I saw here -- I would be interested in seeing more of her work.

Best regards,

Charlie
--
C.C. Finlay, Editor
Fantasy & Science Fiction
fandsf.com | @fandsf

Wed Feb 19, 2014 7:03 pm Re: Културни събития Wed Feb 19, 2014 7:03 pm Re: Културни събития
Това го мернах на сайта на факултета, но по съвсем същото време ще съм в Полския институт на друга книга . Габи, след това представяне вече е съвсем сигурно, че ще отида на панаира на книгата по предназначение! :D
_________________________
Снощи Мо изяви небивалото желание да посетим паметника на Левски. Реших, че щом най-накрая се е проявило това небивало желание, трябва да оставим нещо там в хубавия слънчев ден. И помъкнах от къщи един Scindapsus без пръст - просто го изрязах от саксията, защото беше станал дълъг, колкото мен.
Мо ме обезкуражи с разказа за опашка от десетки хора, които чакали на паметника. Постояхме мъничко, минах и вляво пред единия от огромните кълбовидни храсти сложих растението зад един ученически плакат.
И... ако вали, за каквато възможност Мо също ме информира, е твърде вероятно растението да се вкорени, защото на няколко сантиметра по цялото стъбло има корени, които само това чакат.

Sun Jan 12, 2020 3:38 pm Re: Любимите компютърни игри Sun Jan 12, 2020 3:38 pm Re: Любимите компютърни игри
Отзив в Goodreads за Significant Zero: Heroes, Villains, and the Fight for Art and Soul in Video Games:

A deeply personal account that dives into some unexpectedly dark waters.

I wish the author had given more examples illustrating his design philosophy (the book's subtitle); often, "the fight for art and soul" sounds like a distant ideal, easily lost in the harrowing struggle against the multiple pressures that shape AAA game making. Still, I'm giving the book a hopeful 4 stars, because I really liked that in the end, Williams found a way out--and towards other sides of himself. I sincerely wish him the best.

Highlights:

~ This book promises to be highly quotable:

At the mall, you run ahead of your mom, making sure you’re outside her shouting range when she passes through the young men’s section of JCPenney, otherwise you’ll be trying on slacks for the next hour. Also, no one wants their mom looming over them at the game store. The cool kids would laugh at you. Everyone knows cool kids don’t have moms. At the store, you agonize over which game to buy. (...) At thirteen, you’re practically a grown-up. Using your adult intellect, you select the game most likely to show you some boobs, then make your purchase, being careful not to look the cashier in the eye. Afterward, you meet your mom in the food court, where you eat a corn dog because corn dogs are delicious. You lie to her about the game you bought, keeping it carefully wrapped in its bag so she can’t see it. If she sees it, she’ll know about the boobs. On your way out of the mall, you stick by your mother’s side. You’re almost in the clear; you just have to play it cool. Too late, you realize your mistake—JCPenney is having a sale on slacks, and you’re just growing so gosh-darn fast. An hour later, you finally head home.

And, well, relatable.

(The slacks part, I mean. Duh. What else could it be? ;)

~ He(ar), he(ar):

I submitted reviews for restaurants, plays, books, and films. Not a single one earned a response, and with good reason—I was a terrible critic. If I hated a play or a restaurant, it was easy to rip it apart with words, but I lacked the thoughtfulness to analyze and celebrate the things I loved. It’s a good thing there was no market for clickbait and hot takes back then, or else I never would have learned there is a big difference between being a writer and being an asshole.

~ A writer deconstructs writing:

If this were a story, now would be the point where the hero is granted a vision of his or her possible future, as personified in an older, more successful acquaintance. Our hero would then express bright-eyed eagerness, along with moral flexibility, signaling his or her willingness to do whatever it takes to succeed. This would be enough for the elder statesman to take a shine to our hero, having recognized they are the same on some primal level.
None of that happened, because this isn’t a story; it’s my life.

~ A human deconstructs himself:

I hate asking questions during an interview. My ADHD-raddled brain can listen to someone for only about three minutes before it starts looping Muzak and my brain goes into energy-save mode. Luckily, this trait is balanced out by my narcissism, which allows me to remain focused for a good hour and a half, so long as we’re mostly talking about me. It’s a great combination for staying focused during a job interview, but it’s terrible when it comes time to ask questions, because I probably haven’t picked up enough information to form any reasonable inquiries. At best, when someone asks, “Do you have any questions for us?” the most honest response I could give is “No?” or “Can we keep talking about me?”

... then another:

D. T. had removed his belt and wrapped it around his forehead as a means of holding a telephone receiver to his ear. He was listening to the weekly marketing call while playing one of our upcoming games. For the last half hour, he’d been firing a gun at two enemy corpses, trying to nudge their hands onto each other’s crotches. He had almost achieved this goal and wasn’t about to stop just for a phone call.

~ The moments that make it worthwhile:

Geekjock introduced us. “This is Walt, my game analyst. Walt, this is Mark Cerny.”
Mark Cerny is a bit of legend in game development. He’s done it all—design, programming, production, even business. He was the lead architect for Sony’s PlayStation 4 and the PlayStation Vita. If that’s not enough, his body of work includes more successful, beloved franchises than that of anyone else I can think of: God of War, Resistance, Ratchet & Clank, Jak and Daxter, Uncharted, Spyro the Dragon, Crash Bandicoot. But all these accomplishments paled in comparison to one.
“So, you’re the guy who made Marble Madness ?”
“Oh God . . .” Mark cringed. “Are you seriously going to bring that up?”
Booze always loosens the tongue, but it has nothing on the freedom that comes in the aftermath of battle. And make no mistake, game development is a battle. Our universe is one of law and logic. To create is to shatter those laws, to reach inside yourself and produce a thing where once there was none. The universe doesn’t like that. It will set everything it has against you—time, space, and everything in between. When the fight is over, it’s easy to forget how hard it was. No one will fault you for speaking the truth. You’ve achieved the improbable, and they know how that feels.
I gave Mark a drunken, shit-eating grin. “You misunderstand. I’m not geeking out. Marble Madness was the first game I ever rented as a kid. I never got past the second level. I just wanted to take this opportunity to say ‘Fuck you.’ ”
Laughter. Clinked glasses. Cheers all around.
These are the moments that make it all worthwhile.

~ This take on defined characters vs. blank-slate avatars resonates with my own views:

Avatars are meant to be the player’s physical representation within a game. They are blank slates, designed with no real personality of their own. Our industry has this idea that a player needs to project him- or herself onto a character in order to be fully immersed, which can be difficult to do if the character expresses thoughts and opinions different from those of the player. It’s an argument I don’t really buy into. People have never had difficulty relating and connecting to characters in stories. It’s shockingly narcissistic to assume controlling a character in a game somehow diminishes your ability to empathize with someone else.
When I’m told to write a vague protagonist, what I hear is, “Make them boring.” If a player needs a boring avatar in order to feel immersed in a game, then that player is not projecting onto the character. Instead, they are relating to someone who is boring because they, too, are boring. The boring avatar isn’t pulling them deeper into the game; it’s just helping the player’s boring brain imagine what it would be like to live in a world where boring people are also powerful and important. That’s why you rarely see overweight, unattractive avatars. Players aren’t projecting themselves onto their avatars; it’s actually the other way around. By taking control of an avatar, players project its superior qualities back onto themselves. It’s not projection at all, really. It’s just wish fulfillment.

And then this, hehe:

One of the most famous avatars is Gordon Freeman, the protagonist of Valve’s celebrated Half-Life series. (...) Gordon has a PhD in theoretical physics, so you can assume he’s always the smartest guy in the room. As far as we know, Gordon does not play sports or exercise, but he is still in perfect physical shape. He is also a weapons expert, despite only receiving minor training once in his whole life, because dumb rednecks shoot guns all the time, so there’s no reason (...)
Gordon does not speak. His genius brain, which is housed inside a perfectly symmetrical head that has neither a double chin nor a receding hairline, doesn’t have time to talk; it’s too busy contemplating supraquantum structures. Besides, words are for plebeians and should be used only to praise the great Gordon Freeman, never to nag him about taking out the trash or cleaning up his room. This sounds like a joke, but it’s true—almost everyone Gordon meets gushes over how amazing he is. Even the villains do it.

~ Says Greg Kasavin, of Spec Ops: The Line and Bastion fame:

That was the thing with Transistor . I wanted to set up the seemingly cool band of supervillains and then just sort of watch these characters unravel and discover they had these more tragic, potentially more noble intentions in mind that maybe fell apart.
I also think it leads to better characters when characters have motivations you can relate to. Those are the most compelling antagonists, when you’re like, “I guess if I was in your position, I would do that, too.” I think that leads to interesting characters and interesting stories and interesting twists. I’m really interested in the gap between intentions and reality. I think people typically act with good intentions in mind, but their actions can be deeply misconstrued or have terrible consequences they didn’t really anticipate.
We’ve all been there when we tried to do something good or nice and it just blew up in our face, or situations where we’ve been really angry with someone, and we realized we were angry on a false premise. Maybe if we had a little more information we wouldn’t have reacted the way that we did. I really like taking those kinds of stories and spinning them in a really fantastical context. That stuff is just deeply humane to me.

Which, for me, is the real payload of this book. I'm very curious where Williams will take it.

~ That's one place:

What will the player want?
What will they think?
What will they do?
We’ve been asking ourselves these questions for so long that we’ve forgotten how to ask our own questions. “What do I want? What am I doing? What does this mean?” We’ve removed ourselves from the equation. Nothing makes that more obvious than the rhetoric we spew in support of moral choices.
“It’s the player’s choice.”
No, it’s not. We conceived it and built it. The choice is ours. Forcing it onto someone else does not excuse us from moral obligation. If we believe games can establish and reinforce social norms, then our obligation is to the future, not the player. We are the architects of these digital worlds; the power to design a better future is in our hands.

Plus the concrete examples of moral choices in Spec Ops: The Line .

~ There's something about Williams's writing that scares me. Taking me way outside of my comfort zone (which right now is especially small)? A hint of ruthlessness or at least combativeness that belies the call for empathy? I don't know yet.

~ "Development never changes," the chapter on crunch, was excruciating ....

Then, when another designer says,
“I’ve been thinking of making a comic strip about game development. I’d call it ‘What if We Made Airplanes?’ Every strip would be a single panel of people gathered around a whiteboard, trying to design an airplane the way we design video games.
“ ‘There’s nothing special about flying. Any plane can do that. What if—just hear me out—what if we put the wings on the inside ?’
“ ‘I’m telling you, once passengers see how much work we put into our tray tables, they won’t care that the plane doesn’t have any seats.’
“ ‘Of course they’re going to crash. These things are really hard to build.’ ”
I find it as heard to laugh as Williams did, my mind as numb as his arms at that point.

~ The economics behind DLC:

(...) the production cost of AAA games has steadily increased while the consumer cost has remained at sixty dollars for around eleven years. If AAA games were appropriately priced, you’d pay more than a hundred dollars for them. Since that won’t fly, we’ve turned to DLC to cover the difference.

~ How reliable a narrator can Williams be? For one thing, he was the guy who came up with the conceit of Spec Ops: The Line . For another:

Daniel Day-Lewis is (...) notorious for staying in character for the entire duration of a film’s production. While filming The Last of the Mohicans , he didn’t go anywhere without his twelve-pound flintlock. During The Crucible , he only traveled on horseback. As Bill the Butcher in Gangs of New York , Lewis made things very difficult for the catering department, as he refused to eat meat he did not personally butcher. A lot of people don’t know that. Mostly because I made it up.

We've seen the warning on the wall. ;)

~ To finish on a lighter note, here's Williams's explanation of lore in video games . Mmm, yummy!

Wed Mar 05, 2014 12:34 am Re: Културни събития Wed Mar 05, 2014 12:34 am Re: Културни събития
Един хубава българска театрална постановка отбелязвам: "Хората от Оз"
Театър 199
Съдържа доста изчистени мъдрости относно живота, смисъла, любовта. Ако някой намери сценарий, ще е ценно да копира по темите на форума не малко от тях.
Чудна игра на прекрасни актьори като Атанас Атанасов, Стефан Вълдобрев и ... Цветана Манева заедно с още двама млади актьори
Премерено разведрява, "омъдрява" и оставя какво да си отнесе човек у дома за мислене ... за малко поне.
Публиката искрено участва нерядко със ... смях и аплаузите за финал. Колкото прецени

Fri Jun 17, 2022 10:38 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или? Fri Jun 17, 2022 10:38 pm Re: Културните среди: лакът до лакът; без пресекателни; или?

I have a ready-made book for you:

The Interpretation of Cultures

:D

My reply to that would depend on my mood. I`m not sure what mood, precisely, I`m currently in, so I`d better give a few: mean, cool and lyric (sentimental?).

I`d (meanly :twisted: ) recommend "Apocalypse Culture" (ed. Adam Parfrey). We have to grasp our own culture first, haven`t we? The book was compiled decades ago, when we were but half-way there; we seem to have arrived now. I must warn one must be a person of nerves to read that. Rather than supply quotes, I`ll present but a few chapter titles:
Frank Talk from a Psychopath
Aesthetic Terrorism
Surgeons and Gluttons in the House of Flesh
Long Live Death!
How to Kill
Nature as Slave
...and such...

Then, I`d smilingly recommend "Cows, Pigs, Wars, and Witches" (The Riddles of Culture) by Marvin Harris. It`s both informative and fun. Having read that, I`m still not sure whether I am a pig lover or a pig hater, because, see, I love a rich chop, but does that mean I love the pig that, so to speak, provides that? Not sure at all... :?

And then, I`d lovingly recommend "Columbus and Other Cannibals" by Jack Forbes (no, not the Forbes). It is bitter and sorrowful yet full of love, and, as such, naive, perhaps... Still well worth reading. It`s about us whites from the point of view of American Indians (while at that, I could never understand the term "American Indian" - I deem that scoffing and unjust); I suppose it would do us good to look at the mirror... And there`s much more to it, of course.

Happy Weekend All!!!

Thu Jun 16, 2022 3:59 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки Thu Jun 16, 2022 3:59 am Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки
Hello, Dodo!
Never heard of Bulgariana. It's out of stock. If it would mean the world to you, ask these posh guys and if available, let me know & I'll go buy it as soon as possible, then send it to you. https://elephantbookstore.com/bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/randall-baker-bulgariana-p6661c203c211.html

Or I could, for the first time, try this weird but popular site about 2nd hand books. No idea whether the book is worth it. https://knizhen-pazar.net/products/books/2787134-bulgariana-a-british-humorist-looks-at-bulgaria

Or I could give you the address of some one of my parents in Germany. Amazon could ship to them and they could resend it.

This guy has a lot to say obviously... https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/search?q=randall+baker&db=cobib&mat=books&start=0.

Thanks for the useful link when you felt you didn't have enough to say ;). Should you ever write gibberish just for the sake of numbers, I'm a break Kalin's rule and I'll delete the post :D. Too many people around here think they can't do anything about that damn number.

I can't live without books for and about children. Not that I read a lot, goodness me, no, but other books tend to make me sick. I find contemporary literature traumatizing, when it depicts The Evil That Men Do on a daily basis... since we already have that daily basis goin' on in our lives and I need no more of that.

To me what you say about the Grisly Tales is somewhat reminiscent of Gregory Hughes's Unhooking the Moon though they seem to have almost nothing in common. Further down this line: The Sleeping City, https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=28386#p28386, https://martinvopenka.com/eng/the-sleeping-city.

Final greeting with a (Teddy) Bear, https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=22382#p22382. There are bits and pieces of mentions of books for children in the forum here and there.

Sun Sep 05, 2021 4:26 pm Re: Културни събития Sun Sep 05, 2021 4:26 pm Re: Културни събития
Покана от Мария Донева:

На 10 и на 11 септември от 19,30 часа
в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)

театрална формация „Сенджу”

ще представи за нас премиерата
на кукления спектакъл
„ИССЪН БОШИ”

Режисура: Любомира Костова
Ментор: Сенджу Такеда
Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова
Асистент сценограф: Виктория Андрекова
Музика: Мария Михайлова
Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика
Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов
Стихове: Мария Донева
Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД
Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД)
Изработка на кимоно: Дора Сомова
Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева
------------------------------------------
Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.

Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че:
„Целият свят е така подреден!
Аз ти помагам – ти утре на мен!“
*****************************************
Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.

Tue Mar 31, 2020 4:29 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Tue Mar 31, 2020 4:29 pm Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
Аз подкрепям напълно и двама ви. Моята идея за ФБ още от самото начало беше да се възползваме от възможностите, които предоставя – а именно, набиране на фен-база. За съжаление, това става бавно и трудно, и резултатите все още са... ако не нулеви, то близки. Но се надявам постепенно трудът, който се влага, да се отплати. Тъй или иначе ново съдържание за ФБ генерирам в малки количества – предимно по няколко въвеждащи изречения към блог-постовете ни, та и да се затрие в някакъв момент, няма да ме е яд. Всичко по-мащабно се копира своевременно във форума (Мерси, Ани!).

Да не говорим ние колко сме далеч от 100 000 последователи... (още близо 99 000, ако трябва да сме точни. ;) ) Но приемам практическите измерения на вашите съображения – а именно, да няма линкове към ФБ в блога/е-книгите ни. Пък някой ден, като съберем тия 100 000, пак ще си говорим :D

Wed May 06, 2020 10:41 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ Wed May 06, 2020 10:41 am Re: Особености на чобитския настрой за забавление чрез работ
3) почти 100% съвместим с по-новите версии на въпросния Word (включително по отношение на Track Changes) – т.е. не ни налага да го инсталираме; достатъчно е да сме в крачка с Word-а си.

Това НЕ важеше по времето, когато бях част от редактилницата. Прегледай постовете във форума по този въпрос, ако не вярваш.

И умишлено горното беше в скрит текст, защото не то беше същественото в поста ми. Може ли вече да приключим темата? И по дяволите, остави хората да си благодарят, на каквото намерят за добре. Нали това е смисълът на бутона?! Ако на по-късен етап преценят, че са оценили поста грешно, винаги могат да си оттеглят благодарността. С един клик става.

Fri Apr 24, 2020 11:36 am Re: Основи на Човешката библиотека Fri Apr 24, 2020 11:36 am Re: Основи на Човешката библиотека
Презентация на всичките ни заглавия (до края на 2019 г.) – за да научат читателите как и защо книгите сбират Човеци. Не тръгва под Internet Explorer; препоръчваме други браузъри.

И под формата на видеоклип с озвучаване.

Thu Sep 25, 2014 5:46 pm Re: Не-културни събития Thu Sep 25, 2014 5:46 pm Re: Не-културни събития
В Пловдив - на Главната има прекрасна изложба
Тя не е културно събитие. Не е и не-културно.
(Между)човешко. Лично.
Обръщащо навътре и навън - към родителите.
Не знам докога ще е там.
Препоръчвам я
За да не забравяме кои сме, защо сме и какво сме. Или трябва да бъдем.
Трябва :)

Дано да даде търсения отзвук и за набиране на доброволци.
Поклон заслужава и Параскева - автор на текстовете към фотографиите.

Час внимание

Връзката по-горе е към "подгрявката за изложбата"
Други снимки - към разкритието под началните въпроси - във ФБ страницата - https://www.facebook.com/soschasvnimanie

Не знам дали ви се е случвало подобно: изложба, фотоси с истории за възрастни, понякога останали сами жени и мъже. Истории за красив живот.
За спомени. Набраздени ръце в близък план. Преведена баба, която сади цветя, но не изправя кръст и в свободното си време. Щото така някак й се е стекло
И зад гърба ви, докато тънете там нейде в своите лични светове и допира с тези хора от снимките, да чуете жена да казва: "Ела, виж, виж."
И зачита от текста до снимката "Не самота. Самотия е това"
"Така - много точно го е казала, точно както исках и аз"

Wed Nov 05, 2014 12:55 am Re: Не-културни събития Wed Nov 05, 2014 12:55 am Re: Не-културни събития
Нали много обичаме да гласуваме - до 10. ноември, за Натура 2000: http://www.ceeweb.org/go-wild-2/voting/landscapes/

Светлето wrote:Естествено не е задължително! Но е хубаво, защото има удивителни кадри!

Thu Dec 11, 2014 3:01 pm Re: Не-културни събития Thu Dec 11, 2014 3:01 pm Re: Не-културни събития
Освен, че посещение на Моята Еко Коледа ще направи възможно да си купите хубави и по-чисти (всячески - откъм материали, хора и помисли :)) подаръци, ще можете да помогнете и на Димо, ако имате място, за което можете да си вземете биотор:

https://www.facebook.com/events/475620112575848/
Новина от последните минути – по време на Моята Еко Коледа ще има и специална акция в подкрепа на един млад фермер - Димо Стефанов от с. Хаджи Димитрово, общ. Казанлък.
Проектът му WasteNoMore Farm е пред фалит, след поредния сблъсък с Държавен фонд „Земеделие“ и отказът им да получи второто плащане по мярка 112 "Млад фермер". Това принуждава в момента Димо ударно да разпродава биотор, за да събере нужните средства. Ако не успее го чака запор и възбрана на имуществото.
Димо прие поканата ни и ще бъде в София в събота късно следобед, когато лично той ще представи фермата си и ще разкаже за продуктите си. Точният час ще обявим по-късно отново тук. На другия ден – 14 декември, през цялата неделя, всеки, който иска да го подкрепи може да си закупи от него качествен биотор.
Ще сме ви благодарни да споделите с повече приятели!
Повече за Димо и това, което произвежда можете да видите тук:
http://www.wastenomo.eu/blog
Още инфо тук -
https://www.facebook.com/events/1509685035977956/?ref=44&unit_ref=related_events
https://www.facebook.com/SOSDimo/timeline

Thu Jan 08, 2015 12:50 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи Thu Jan 08, 2015 12:50 pm Re: Приказки за Юнаци и злодеи
Notes to self:

Задължителни елементи в анонсирането на „Промяна“:

– по стените ѝ е пълно с ПУШКИ! Някои от тях даже гръмват!

– не сме пропуснали всенародните любимци: ВАМПИРИТЕ!

– успява да задържи интереса ви 250 страници – без нито една ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ!

... Нещо пропускам ли?

Thu Jan 22, 2015 8:20 pm Re: Труд и творчество Thu Jan 22, 2015 8:20 pm Re: Труд и творчество
Национален конкурс за детска книга "Петя Караколева" 2015

Тема: -
Краен срок: 30 септември 2015 г.
Резултати: ---
Възраст: -
Вид творба: детска книга
Изисквания: участват само новоиздадени през 2014 година книги (на хартия)
Награди: ?
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20662&sid=7


Национален детски литературен конкурс

Тема: “По следите на едно писмо в бутилка”
Краен срок: 20 март 2015 г.
Резултати: ---
Възраст: 7-16 г.
Вид творба: разказ, приказка, стихотворение
Изисквания: до 2 литературни творби, специално създадени за конкурса, с обем до 5 машинописни страници, се изпращат на имейл: reglibsliven-в-iradeum.com
Награди: ? и публикуване в сборник
Повече: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20649&sid=7



Годишни награди за принос в областта на литературата и хуманитаристиката

Тема: -
Краен срок: 31 март 2015 г.
Резултати: до 1 ноември 2015 г.
Възраст: -
Вид творба: сборник с разкази, повест, роман
Изисквания: произведения, публикувани в периода от 1 януари до 31 декември на годината, предхождаща провеждането на конкурса, с " приносен характер за българската словесност, както и в отстояването на общочовешките и християнски ценности".
Награди: до 5000 лв.
Повече: тук

Thu Mar 18, 2021 10:50 am Re: Share the Joy Thu Mar 18, 2021 10:50 am Re: Share the Joy
Отзиви за англоезичния превод на романа „ЕНИА“ :

Thank you for sending me your query for ENIA. I thoroughly enjoyed the voice of your characters and overall vision for this book. However, I am not currently looking for science fiction projects like this and must pass. I wish you the best of luck in finding the right home for this project.

I didn't want to stop reading, but life calls. So far, ENIA is the most entertaingly original story I've read on Inkshares since I joined in 2015. Lekov's lively, flowing writing swept me along on the promise of a journey I've never even imagined.

(Благодаря на Виктор, автора на романа, че ми ги препрати.)

Sat Mar 14, 2015 11:44 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_) Sat Mar 14, 2015 11:44 pm Re: Зелени разкази (ама _наистина_)
Смятам след време като правим официално представяне, да раздавам растенийца. Нали в целия копнеж имаше няколко текста за отглеждане на растения в домашни условия. Надявам се заради това да не трябва да се цепя в тема за идеи. Аз направо си го обявявам.

Мислех да е малко изненада, но в момента съм изнурена и имам нужда да го напиша. [/color]

Sun Jun 13, 2021 11:37 pm Re: Не-културни събития Sun Jun 13, 2021 11:37 pm Re: Не-културни събития
Социален playback театър Storycatchers / "Ловци на истории", https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=31680#p31680
16 юни, сряда, 19 ч., камерна зала на Националния студентски дом при площада пред парламента. На най-долния етаж вляво и в дъното вдясно.
Свободен вход, но с предварително записване на storycatchers.pt въ gmail или при мен.

Предния път изпаднах в много кофти ситуация и им се отрази, за жалост. А бяха сякаш за първи път толкова поетични, но аз не бях в спокойно състояние :roll:

Wed May 06, 2015 11:40 am Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали Wed May 06, 2015 11:40 am Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали
Още из Goodreads темата:

Може би тази сцена би отговорила на изискванията.
И може би някой ще се сети и откъде е... :)
He took her in his arms again and drew her to him, and suddenly she became small in his arms, small and nestling. It was gone, the resistance was gone, and she began to melt in a marvellous peace. And as she melted small and wonderful in his arms, she became infinitely desirable to him, all his blood-vessels seemed to scald with intense yet tender desire, for her, for her softness, for the penetrating beauty of her in his arms, passing into his blood. And softly, with that marvellous swoon-like caress of his hand in pure soft desire, softly he stroked the silky slope of her loins, down, down between her soft warm buttocks, coming nearer and nearer to the very quick of her. And she felt him like a flame of desire, yet tender, and she felt herself melting in the flame. She let herself go. She felt his penis risen against her with silent amazing force and assertion and she let herself go to him She yielded with a quiver that was like death, she went all open to him. And oh, if he were not tender to her now, how cruel, for she was all open to him and helpless!

She quivered again at the potent inexorable entry inside her, so strange and terrible. It might come with the thrust of a sword in her softly-opened body, and that would be death. She clung in a sudden anguish of terror. But it came with a strange slow thrust of peace, the dark thrust of peace and a ponderous, primordial tenderness, such as made the world in the beginning. And her terror subsided in her breast, her breast dared to be gone in peace, she held nothing. She dared to let go everything, all herself and be gone in the flood.

And it seemed she was like the sea, nothing but dark waves rising and heaving, heaving with a great swell, so that slowly her whole darkness was in motion, and she was Ocean rolling its dark, dumb mass. Oh, and far down inside her the deeps parted and rolled asunder, in long, fair-travelling billows, and ever, at the quick of her, the depths parted and rolled asunder, from the centre of soft plunging, as the plunger went deeper and deeper, touching lower, and she was deeper and deeper and deeper disclosed, the heavier the billows of her rolled away to some shore, uncovering her, and closer and closer plunged the palpable unknown, and further and further rolled the waves of herself away from herself leaving her, till suddenly, in a soft, shuddering convulsion, the quick of all her plasm was touched, she knew herself touched, the consummation was upon her, and she was gone. She was gone, she was not, and she was born: a woman.

Ah, too lovely, too lovely! In the ebbing she realized all the loveliness. Now all her body clung with tender love to him, and blindly to the wilting penis, as it so tenderly, frailly, unknowingly withdrew, after the fierce thrust of its potency. As it drew out and left her body, the secret, sensitive thing, she gave an unconscious cry of pure loss, and she tried to put it back. It had been so perfect! And she loved it so!

And only now she became aware of the small, bud-like reticence and tenderness of the penis, and a little cry of wonder and poignancy escaped her again, her woman's heart crying out over the tender frailty of that which had been the power.

'It was so lovely!' she moaned. 'It was so lovely!' But he said nothing, only softly kissed her, lying still above her. And she moaned with a sort Of bliss, as a sacrifice, and a newborn thing.

And now in her heart the queer wonder of him was awakened.

A man! The strange potency of manhood upon her! Her hands strayed over him, still a little afraid. Afraid of that strange, hostile, slightly repulsive thing that he had been to her, a man. And now she touched him, and it was the sons of god with the daughters of men. How beautiful he felt, how pure in tissue! How lovely, how lovely, strong, and yet pure and delicate, such stillness of the sensitive body! Such utter stillness of potency and delicate flesh. How beautiful! How beautiful! Her hands came timorously down his back, to the soft, smallish globes of the buttocks. Beauty! What beauty! a sudden little flame of new awareness went through her. How was it possible, this beauty here, where she had previously only been repelled? The unspeakable beauty to the touch of the warm, living buttocks! The life within life, the sheer warm, potent loveliness. And the strange weight of the balls between his legs! What a mystery! What a strange heavy weight of mystery, that could lie soft and heavy in one's hand! The roots, root of all that is lovely, the primeval root of all full beauty.

Благодаря за тая сцена. Наистина е красива.

(Без да съм чел книгата, отгатнах коя е – само по това, което бях чувал за нея и как си представях, че би звучала. :) Дори се замислих дали да не я добавя към да-чета списъка... но навярно ще ми дойде твърде камерна и двуперсонажна. Като основния ми проблем с ранните части на „Здрач“. ;)

В тая догадка обаче може и да греша...)

Книгата е толкова известна, че се счита за класика в жанра. (...) И не е точно двуперсонажна. Този човек определено пише красиво... :)

(...) Пристигнахме вкъщи, отворих една бутилка вино, разприказвахме се. С Кас винаги си лафихме много добре. Говореше тя малко, после замълчаваше, започвах аз. Разговорът вървеше лек и свободен. Много тайни откривахме заедно. Когато говорихме за нещо красиво, Кас се смееше, смееше се от сърце. Баше като голямата радост, която излъчва огънят. Говорейки, започнахме да се целуваме, притиснахме се един към друг. Бяхме възбудени и искахме да си легнем. Тогава Кас съблече роклята си и го видях - един грозен и извит белег на гърлото й. Дълъг и дълбок.
„Дявол да те вземе - казах, - дявол да те вземе, какво си направила?“
„Опитах със счупена бутилка една вечер. Не ти ли харесвам вече? Не съм ли красива?“
Дръпнах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се засмя.
„Някои клиенти дават десетачка, а след като се съблека, отказват да го правят. Но вече са платили. Много е смешно.“
„Да - казах, - ще пукна от смях...Кас, моя мила кучко, обичам те, стига си се самоунищожавала. Ти си най-красивата жена, която познавам.“
Целунахме се пак. Кас плачеше без глас. Усещах сълзите й. А дългите й коси се вълнуваха въху мен като черното знаме на смърта. Любехме се и любовта ни беше бавна, спокойна и прекрасна.
Сутринта Кас стана и приготви закуска. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пееше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.
„Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!“
Онзи ден я заведох на плажа. Беше делник, лятото беше още далеч и наоколо беше пусто, по прекрасен начин. Скитници, загърнати в дрипите си, спяха по пясъка. Друти седнали но дървените пейки, си поделяха бутилка вино. Наоколо летяха чайки, обезумели и безгрижни. (...)
(...) Някакво странно спокойствие се простираше навсякъде и вървяхме, и лягахме, и не приказвахме много-много. Толкова просто и толкова красиво беше да сме заедно. Купих два сандвича, пиене и пуканки. Похапнахме седнали върху пясъка. Прегърнах Кас и така сме заспали за около час. Беше по-хубаво от любене. Беше един непрекъснат поток, без никакво напрежение. (...)
Най-красивата жена в града из Любовни истории на обикновенната лудост, Чарлз Буковски
Erections, ejaculations, exhibitions and general tales of ordinary madness, Charles Bukowski

Гергана, благодаря, че съживи нишката!

Буковски, м? :) Ето тогава и един друг „Б“ – Питър Бийгъл, в „ Песента на ханджията “:

Онова, което се случи с мен онази нощ, никога не се повтори пак.
Преди това, да – виждам пропуска си по лицето ти – да, това се беше случвало, ако под „това“ имаш предвид да бъда в легло с повече от един човек. Но в онази ситуация нямах избор, нито пък удоволствие, и не желая да ти разказвам повече за нея. Говоря за избор и за нещо повече от избор, повече от честно жадуване – нещо, което наистина никога не бях усещала, при все дългото ми познанство със собствената ми кръв. Когато Нятенери въздъхна и пое Росет в прегръдката си, тогава аз също трябваше да го имам. Лудостта беше толкова внезапна, толкова проста, толкова пълна.
Твърде много вино, твърде дълбоко ридание? Навярно. Със сигурност нямаше нищо общо с ревност, с Нятенери – едва виждах Нятенери в онзи миг, едва чувах друго освен гласа си, казващ наблизо:
– Не без нас. Не тази нощ.
Защо го казах? И защо изобщо говорех от името на Лукаса, след като точно тогава не ме беше грижа за нищо освен за себе си? Като отговор мога да предложа само, че в крайна сметка трябва да съм видяла някак Нятенери, трябва някак да съм разчела погледа, който ми хвърли тогава, не ядосан, а ужасèн, умоляващ, отчаян. Момчето се дръпна зяпнало, горкото дете, но Лукаса… Лукаса се засмя и звукът беше сладък колкото онзи, който издават покритите с лед вейки напролет, звънтящи и пукащи заедно.
– Росет е наш – обявих. – Той е нашият рицар, нашият неопетнен и доблестен обожател, служещ на всяка от трите ни без пристрастия или щения.
Тялото ми трепереше – не можех да го овладея, – но гласът ми бе спокоен и бавен. Това е друг номер, един от най-старите ми, научен на скъпа цена. Винаги действа.
– Ти напълно заслужи наградата си – казах на Росет. Отидох до него, сложих ръце на горещото му лице и го придърпах надолу към себе си. Колко шеги и песни има за целуването на зяпналия простак от конюшните, с тор по ботушите и под ноктите, с кобилите и жребците – единствения му образ за любовта. Устата на Росет беше едновременно мека и силна и имаше вкус на първия лек повей в лятно утро. Ръцете му върху мен, когато дойдоха, бяха толкова нежни, че се почувствах сякаш пак ще заплача, или ще закрещя от смях, или ще избягам от стаята. Ако тогава не ме беше прегърнал, щях да падна.
Цяло щастие е, че съм имала много малко възможности да открия с каква ужасна лекота нежността намира сърцето ми. Благодаря за късмета си всеки ден. О, да, наистина.

Има и още. :)

Thu Oct 08, 2015 1:44 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ Thu Oct 08, 2015 1:44 pm Re: Клуб по фентъзи и фантастика към ФМИ
Утре вечер, петък, от 18:30 ще гледаме Tomorrowland ;)

ФМИ през главния вхуд, "зала 100 е наляво по коридора и по 1-2 стълбички надолу пак наляво". Ако не сме там, ще знаят къде точно сме.

Аз най-накрая ще занеса един чай, който отдавна чака.
Може да си донесете канче или термосче, за да си направите чай, без да хабите чашка.

Sat Nov 21, 2015 10:19 am Ной Sat Nov 21, 2015 10:19 am Ной
Отзив в Goodreads :

Ако копнееш за литературоведски отклик, виж тук:
Най-изплагиатстваното произведение, което съм чел. Когато стигнах до плагиатство номер сто, се отказах да ги броя.

Ако предпочиташ безсрамна шуробаджанашка реклама:
Свежа книга-игра (толкова свежа, че корицата ѝ още не беше изсъхнала достатъчно, за да я закача тук), която по свежест на постройката съперничи на „ Голямото... “ – какво ти, направо „ Още по-голямото приключение на малкото таласъмче “. (И даже я задминава – с преходи, препращащи към други книги-игри.)

Ако настояваш да пиеш направо от извора:
– Затвори очи – чува Ной глас. – Остави краката ти да те водят. Те знаят пътя по-добре от ума ти.
Ной го послушва и се оставя на тялото си. Съзнанието отстъпва назад. Вътрешният диалог е прекратен. От прехода в полусънно състояние го изважда удар с чепата дряновица по главата.
– Събуди се! Как очакваш да научиш нещо за стрелбата с лък, докато спиш!
Ной отворя очи и потърква объркан надигащата се на челото му цицина. Оглежда се – планините вече не са планини, нито реките – реки!
– Ебаси прехода от Кастанеда към дзен – обажда се вътрешният му глас.
– Ти да мълчиш – перва го с тоягата вътрешният глас на Учителя.
Ной е стъпил на ръба на света. Под краката му зее дълбока пропаст, а две мишки – черна и бяла – гризат ягодки. Към него пристъпва бавно величествен бял тигър. Ной сваля лъка и се прицелва внимателно.
– Това е богинята Куон, глупако, не стреляй – изпищява вътрешният му глас.
В този миг Ной се ПРОБУЖДА. Кундалини запрепусква по енергийните му канали, спъва се няколко пъти, но всеки път се изправя, разтърква ударените места и продължава. Планините отново са планини, а реките – реки. САТОРИ!!!

Ако смяташ, че от прекомерните избори се затъпява:
Значи сме чели едно и също научно изследване... Какво? Не го ли знаеш? Ами пробвай другия път в супермаркета: измери си IQ-то, преди да влезеш; постой половин час пред щанда с петдесетте вида суджук; после пак си измери IQ-то.

А ако просто търсиш истински спойлър:
Тук го няма. Разправяй се с епизод 42.

Wed Jan 20, 2016 1:40 pm Re: Културни събития Wed Jan 20, 2016 1:40 pm Re: Културни събития
филм, който разказва за това как се купуват протестери, тоест как се организират платени протести в последно време.
Филмът е утре, в 19 часа, с безплатен вход. Таман време за почивка от многото сесийно четене!
Каня ви на прожекция на късометражния ми филм „Стопанинът на къщата“, в четвъртък от 19 часа, блок 4 (от 19 до 20:45), кино Одеон. Вход свободен. Прожекцията е в рамките на международния кинофестивал „Нова вълна“. Почетен председател на журито е проф. Боян Биолчев.
Това е моят дипломен като режисьор, а негов художествен ръководител е проф. Георги Дюлгеров. Сценарият на филма беше селектиран за Сараево Талант Кампус 2015, а филмът – в конкурсната програма на най-стария български кинофестивал „Златна роза“ 2015 и на още няколко фестивала в чужбина.
С участието на Димитър Николов, Биляна Георгиева, Владимир Люцканов и др.
Игрален, 27 минути.
Тук е програмата на фестивала: http://newwavefilmfest.com/?page_id=70
Линк към трейлъра на филма: https://www.youtube.com/watch?v=ZVkVe_EBCR0
Ще се радвам да ви видя!
Галя Георгиева

Tue Feb 09, 2016 11:41 pm Re: Ной Tue Feb 09, 2016 11:41 pm Re: Ной
ФълЮбих сЪ ф хартИятА!!! Кълна се, че е рециклирана и буквите така елегантно искрят, както в Дракончето. Дори може би повече, защото шрифтът е по-специален.