В пълно нарушение на напътствията на Раджа Йога, ще помедитирам сега ей тук на кръстопътя. Поводът за това е великолепният разказ на Олдис – всъщност най-доброто негово произведение, което съм чел до момента.

http://sf.ludost.net/autors/h/Brian_Aldiss/Kingday.htm

Най-вероятно това все пак е фантастика – обикновено Дните нямат грижата да ни посочват подчертаните поанти и изводи. Въпреки което текстът носи невероятна Реалистичност на бързочестотните настроения на героите. Дори без упоменаването на мястото и народността им, личи си, че те са балканци. Неповторим е начинът, по който те – по който ние – “силно любим и мразим”. Неповторим е и начинът ни на загърбване на Деня тук, в името на някакъв отвъден и по-, и по-красив (но не в името на Бъдещето). Тази интуитивна Йога ни позволява да медитираме, обгърнати от мекото сияние на Духа, по средата на кръстопътя на Историята, и да берем – често – плодове от Небето. И тази същата е, която с неземна музика глуши тропота на кърджалиите...

Най-вероятно това все пак е фантастика. На кой ли истински сегашен Водач ще му мигне окото, като зарязва – пръв, по традиция – хората си и земята им? Не, не само поради веянията на архитектурата няма днес по земята ни горди кули с развети трибагреници и конски опашки... Или пък, кога и къде при нас силният на Деня се допитва до слепия за злободневните рейтинги свят мъдрец? Смешно – ха, ха...

Разбира се, сега само пристъпвам зашеметено и коментиращо между построението на автора – и няма как да достроя каквото и да е по блестящите му върхове. Да, благодаря за въпроса. Медитирам си лекомислено тук с надеждата да получа отговор (свише? – ха,ха...), защо ли Обреченият крал се е преродил в България? Може би, заради такива медийни явления като мене сега?...

А може би, някои от нас ще съумеят да пресеят скъпоценните зрънца от пясъчния поток на Времето?

Или пък, както в онзи виц за Чапай и Петка –а може би сме в кладенеца.

Медитирането не може да бъде лекомислено, а отговорът не идва с надежда, а с вяра :)

Ти къде виждаш предзнаменованието?
И какви са пътищата?

QUOTE (Roheryn @ Jul 29 2003, 07:42 PM)

Медитирането не може да бъде лекомислено, а отговорът не идва с надежда, а с вяра Ти къде виждаш предзнаменованието? И какви са пътищата?

Аз всъщност не исках да кажа, че някой си се е преродил наистина (то може и да е станало - но не са ми обадили хм Могъщите... )

За предзнаменование, че ни връхлитат Вълни на Времето, не съм и гледал - тези вълни не се спират, мисля. Не са кърджалии, може би... Обаче ето например - алегорично и наистина - тези вълни отмиват, отмиват българите по четирите посоки. И не ни хваща страх - нито от пилеенето - от прахосването - на нацията, нито от прахосването на нашите собствени (егоистични??) време и сили и умения. А защо не се плашим - чудя се...

QUOTE

- Отче, аз дойдох тук целия облян в кърви след сражението при река Бабуна, като бързах през цялото време. - През цялото ли? Крал Вукасан докосна с немощна ръка челото си и се втренчи в голата стена. Припомни си как дълги часове си бе почивал в манастира, а после бе заспал под дърветата, бе се угощавал с рибата, черешите и ракията, а накрая се бе отбил тук и жестоко се укори за неизкоренимата мудност на своя нрав, тъй характерна и за целия му народ.

Сега тези работи с "целия" този и онзи си плачат за спор, разбира се, но иначе не ти ли звучи едно такова родно? А за пътищата...

QUOTE

- И какво е това предзнаменование? - Помислете сам в кой момент пътеката на времето се разклонява в двете посоки на бъдещето, което разкрих пред вас. Кралят простена и рече: - Даа, добре знам къде се разклонява. Ние не можем да вдигнем достатъчно хора, които да се изправят едновременно срещу онези адски изчадия, османлиите. Ние сме, както казваш, хора склонни към съзерцание и потопът трябва да залее прага на нашия дом, за да се решим да приберем килимчето пред вратата. - Значи въпросът далеч не е в това, че не сме войнствен народ, а че сме... прекалено съзерцателни по природа.

QUOTE

Той лежеше, поемайки си дъх едва-едва, притиснат от някаква ужасна тежест в гърдите, и се опитваше да разбере дали душата му е още в тялото. Видя дървения параван до леглото си, погледна и застиналото езеро през прозореца и се опита да промълви няколко думи с подутите си устни: - Днес трябваше да сме в Свети Андрей. - Господарю, не се тревожете, що е време, все е пред нас. А това, драги ми небързащ Йоване, е истина, единствената истина, помисли си кралят, безсилен да го изрече на глас; но сега се решава съдбата на идните столетия , затова требваше да ме оставиш да умра тук и да сънувам смъртта, а ти да побързаш да занесеш на роднините ми вестта, че трябва да се обединят и да се вдигнат на оръжие...

Писателят - чужденецът задморски - е казал това, което разните наши действащи "лидери" досега още не са произнасяли. Като сееш въздух - въздух ще пожънеш. Като насън градиш, насън в градежа си ще живееш - странни работи... И - "нищо лично".

Някои казват - има Бог, наше е царството небесно, или пък - държавата толкова ни дължи, къде гледа Властта ... От една "мениджърска" гледна точка обаче това са лениви и сбъркани хора - и добри лапнишарани. Това е. Медитирането е приятно, но трябва и да се секат дърва, смятам - даже с това да се почне...

QUOTE

А Йован излезе на пръсти от стаята, отиде при монасите отвън и каза: - Трябва да отслужим заупокойна литургия и да повикаме селяните да дойдат с цветя да оплачат своя крал. както му е редът. Трябва да се направят и приготовления за погребението на нашия велик и обичан владетел. Аз ще остана тук ден-два, докато се извърши всичко необходимо, а после ще занеса вестта в Свети Андрей. Имаме достатъчно време, а и кралят не би пожелал да претупаме церемонията набързо.