"Последният еднорог" е една от малкото книги, за които говоря трудно. (Една от двете, всъщност - другата е "Приказка без край".) Чувството, което ме спохожда, когато препреживявам историята или препрочитам някое от надрасканите в тефтерчето ми изречения, е прекалено силно, за да търся истинските думи.

Затова - няма да говоря за "Последният еднорог".

Нека тя сама го стори.

И още...

Улисах се с други теми, а еднорогата отново има да ни напомни важни неща...

А ето един от моите пътища:

Радвам се, че си го съпочувствал, Боби...

Чувство, Чувство ви желая!

Еднорог
това е нещо като приказка за всеки човек който се е усетил че е ЧОВЕК и е тръгнал да търси свойте събртя напуснале хубавата си гора на самота и се впуска сред стадат от други като него но те не го виждат че е еднорог, защото не са ЧОВЕЦИ... и така ние търсим търсим....


и намираме фантазия )))

Още, още, искам още. Останал е един спомен в мен от времето, когато бях малка ;) едно рисувано филмче, едно красиво момиче, нежно и крехко с големи черни очи, и белег на челото и едни гад, колкото и да се опитваше да се види в очите й все не можеше, нямаше го образът му там... С нетърпение чакам да прочета следващите глави и части на тоя шедьовър, вълшебно е, наистина! Как си се сетил само даа ни го преведеш!
Ние децата от сърце ти благодарим!

Д.

Дани... Слънце! И всички ние, Деца-Слънца! Заради нас съм се сетил - заради всички, които имаме нужда!

(А такива отзиви ми действат като свръхвдъхновение - и ми напомнят, че има, има смисъл! Благодаря! )

Ако още не си получила цялата първа глава по някоя заобиколна пътека : в момента я доредактираме и скоро - съвсем скоро - ще я публикувам. На пощата си можеш да я имаш по всяко време - само дето еднорогата може да понакуцва тук-там.

Слънчейте!

Впрочем еднорогата извървя още един завой...

Бъдете - пейте - и се смейте!
К

Мерси, че ми прати втората глава от " Еднорогата ", Килине. С благодарности от сърце.

Пратих ти номера на Кю то си с ЛС от пощата си в АБВ-то. Ще ми е приятно да поговорим.

С уважение: Черно Слънце

Eто, днес след училище сядам и гледам, видях го, 'Последния Еднорог', изпълни ми се душата, като гледам, особено когато еднорогата напусна гората си (колко тъжно беше, аз не бих изоставила бедните животни без вълшебната закрила) и в други моменти настръхвам. Направо настръхвам - а това ми се случва освен когато ми е студено и когато нещо дълбоко ми влиза в кожата и, влизайки в сърцето ми влияе необяснимо силно. Колко е хубаво, чувствам се дете, на 12 се чувствам и съм щастлива, само дето краят не ми се струва най-удачния, какво ще кажете?

Д.

невероятно начинание!
възхищавам ти се!

Благодаря от сърце, Анна! (Тая еднорога наистина започна да ни сбира... и изтръпвам, точно както го описва Дани, като си представя как всички нейни приятели отиваме на премиерата на филма след... ммм... година и половина? )

Ако ми пишеш на [email protected], ще ти пратя и втора глава от превода; засега в Буквите ще оставя само първата.

Уф, как бих искала да завърши? Може би Лир трябваше да умре, защото тогава любовта му щеше да е истинска, сега сигурно ще си намери друга и т.н., мъчно ми е за Червения Бик и Хагард (така ли се казваше), не мога да определя точно един идеален край, но този определено ми се струва не на място, някак си сякаш набързо направен, щом като всички еднорози са спасени нашата не е Последния Еднорог!
А за Филма, който трябва да излезе толкова скоро... незнам откъде го имам неприятното предчувствие, че няма да е толкова хубав и вълшебен и грабващ и т.н., както е рисуваното, или книгата рпедполагам... не знам, някак си всичко, което отиде на екрана и го виждам опорочено, извъртяно и несъвършено. В книгата е истината, нея чакам аз!

Д.

Филмът винаги ограбва част от изфантазираното прочитане на книгата, но и к. е прав - така текстът (макар и не в цялостта си) достига до по-голям брой потребители
така или иначе, печелят тези с богатото въображение

А така, и на мен понякога ми е било много кофти - искам да опиша някакво действие или картина или чувство и все ме е яд, че не мога да го направя така реално и въздействащо, както го прави една картина (филм), това вече е изкуството литература - с думи да събудиш картината и чувствата...

James Thurber The Unicorn in the Garden - знаете ли го това? Много е яко!
А този господин е таткото на Little Red Riding Hood!

Съратници мои,

Пак поемаме активно по пътя на еднорогата, всеки с конкретен quest вече. Тук ще предложа кой с какво се захваща - а вие роптайте, роптайте овреме!

И тъй...

Напечатване на устните преводи в подготовка за цялостна редакция - Калин + евентуално Владо

Първи, втори и непоследни редакции на готовия текст: Владо, Калин; Ани? Желяна?

Последни редакции (трябва да имаме белова до края на януари... не остава много): Дилян; Нав?

Комуникация с художник на корицата и илюстратори: Калин

Търсене на оферти за хартия, предпечат и печат: Ани? Жасмина? Наско? Иван (Богданов)?
(В частност - рециклирана/нехартиена хартия можем ли да уредим?)

Събиране на средства (предварителна продажба на бройки): Цвете? Калин
+ спонсори: ИДЕИ?

Съветник по финансовите въпроси: КОЙ?

Досадни административии, като връзка с агентите на Питър, борба с данъчните и др.: Калин; ще ми трябва и помощник, в случай, че се почувствам не толкоз добре и членоразделен по-нататък

Подготовка на детски сценарий (след завършване на първата белова редакция): Поли? + Калин (за това не бързаме - първо трябва да поискам разрешение от представителите на автора)
+ Връзка с трупа: чрез Наско

Следене на Бг интернет пространство (в частност форуми) за заблудени фенове (особено на филма) и препращането им към тази тема: Рали

Вдигане на шум в електронното пространство (засега само на наши хора по имейла, по-нататък и по форумите - аз ще пиша кога): ВСИЧКИ!

Вдигане на шум в медии и други форми на публичното (при готова първа белова): Нав, Калин
+ сайт/страница, посветена на книгата: чрез Иван? (аз си я представям като притурка към книжарницата на Буквите); наливане на материал (включително свободни разсъждения и илюстрации): Калин; помощници?


Ако някой иска да се включи някъде - пищете(sic)! Винаги има нужда от още помощ...

Засега гласим самото издаване за края на август/началото на септември - да можем да пообиколим морето, че и други части на България. (Лелее... ще трябва да съм овладял карането дотогаз... :/) Ако нямах ограничения по договор, щях да го оставя за декември и Панаира на книгата - ще проверя дали не можем да го отложим, но кажете и вие.

И един конкретен въпрос за хартията:

Знаете ли за някакви проекти/програми, по които можем да кандидатстваме, за печатане на книгата в/у някаква екохартия? Да се задействам още другата седмица, де...

Има ли някой друг, който да не е разбрал нещо/нищо?

Разчитам да ми задавате въпроси в прав текст, когато нещо не е ясно, да знаете...

http://www.polygraphy.info/ - това от полза ли е? Много неща не ми станаха ясни :(
1. що е нехартиена хартия?
http://www.undp.bg/bg/gc_in_bg_environment.php
проект некъв: http://www.ecovarna.info/mayday/phoenix_a.html - рециклирана хартия; производство на рец.х. http://www.geocities.com/hit_paper/hit_paper.html
http://www.dir.bg/dir.php?city=0&eshop=&d=331&t=27&n=10 - тук едва ли ще намерите нещо, но ако си нямате друга работа...
услуги печат и хартия: http://www.info.bg/Firms/Services/3170/Welcome.asp колкото искаш и още толкова, само дето едва ли ще е от полза, прегледах на вентилатор, не разбирам много и затова не мога да съм от полза, номер 20 в списъка (или там някъде) - книги, но малък тираж...
И"Всички книги издавани в България
поръчайте в Интернет от нас." - така казва book.store.bg ? вярвате ли? - това относно рекламата;)
Пак разни фирми, предлагащи това и онова: http://www.business.bg/cgi-bin/page.cgi?branch=800
Да, забравих да питам - какъв тираж? Приблизително планираш?
От мен - това, дано да бях от полза.

Здраве!

Както ти казах и на срещата, аз си мисля за рециклирана обемна хартия, което означава, че ще е и по-трайна във времето и на околните условия. За корицата може да се използва хромерзац, който също се намира рециклиран, вече има и със светъл гръб (досега беше с тъмен). Цените мога да ти ги продиктувам във всеки един момент, ако ме предупредиш час по-рано, за да ти ги сметна

това мога да предложа аз... нали останаха параметрите А5, 5000 бр., 200 страници?!

трябва да се видим вече... сега ми идва сесията, но няма да съм ТВЪРДЕ претоварена, така че пусни някакво съобщение, за да си съгласуваме свободното време.

До скоро!

The Last Unicorn: an appreciation

...in 1,500 words or less.

...вчера, 3-ти март 2006, бе окончателно допечатан на чернова.

Сега започва привеждането му в чиста, сресана, бяла, морскобяла форма...

Освен да се похваля със завършека на един етап от една от големите ми мечти, се отбивам и за да оставя един цитат, който ме тресна в много подходящ период:

Отражения

...отблясъци... светлина!

GaBBer

Смокини и черници
Смокини и черници 2 (субтитри за анимационния филм)
Смокини и черници 3

Рисуващи Приятели и Приятели на рисуващи Приятели,

Пълният текст на еднорогата е готов - рошав още, но разбираем. Ако искате да й бъдете илюстратори или познавате някого, който би искал - и ако по някаква причина съм пропуснал да ви я пратя - пишете ми на kalin.nenov в gmail.com; ще я получите заедно с инструкции, срещу обещанието да я четете с премрежени очи и да не получавате пристъпи от текстове в 4+ цвята.

И-и-и-ха!
Внезапно среднощно прелял К

Ако английският не ви е съвършено чужд, свалете си първите две глави на The Last Unicorn, четени от някой си Питър Бийгъл, оттук.

Свалете си ги, послушайте ги и се настройте за въпроса, който ще ви задам след няколко седмици...

Усмихнат до ушите К.

На 13-ти октомври, петък - подобаващо специален ден - завърши основната редакция на "Последният еднорог". Сега предстои предпечат и печат; а в началото на ноември, бъдеще да е, тя ще препусне на воля сред всички ни...

Обсъждането и споделенията оттук нататък ще се пренасочат главно тук. Чакам ви; и чакаме заедно, развели гриви по другите друмища, които дърпат краката ни.

К

П.П. Вие също почакайте малко - още не сме разтребили съвсем и не сме внесли диваните и рогозките, та да е удобно на всеки... но лека-полека започваме.

Видяхте ли всички?

Калин стана татко...