Но първо, Калине, дай съвет.
То, че е пропуск, не отричам (не сме го чели, не сме...)
Но, като ще се наваксва, а и като така и така закъснението е на лице, какво препоръчваш - да четем Бард или вас да изчакаме?
(забрави за английския :) не ще се захвана аз с такова нещо, рискът е голям - да попивам искам, не да се боря)
Та да си дойда на думата.
За този откъс от интревюто става въпрос:
| QUOTE |
| За мен животът, живян правилно, е по същност героичен. Днес живеем в епоха, в която дори спортните суперзвезди са наричани “герои”, ала това е принизяване на думата. Такива хора действително бележат изключителни постижения при крайно неблагоприятни шансове, но те го правят най-вече за слава, пари и от тщеславие, и понякога – най-добрият мотив, мисля – за да удовлетворят вътрешното си усещане за постижение. Те правят саможертви, да, но в крайна сметка заради себе си. Истинските герои са склонни да пожертват много – дори живота си – от любов към нещо по-голямо от самите тях: било майката, която буквално дава от тялото и скъпоценните часове от живота си на своята рожба, било войнът, който умира, защитавайки родината си. |
Тук вече нещо, още неясно, в мен започва гневно да буботи.
И проблемът е, че аз свеждам подбудите (всички) до егоизъм и не го разбирам като нещо лошо. (подчертавам: не го разбирам като нещо лошо)
В смисъл, че всеки върши каквото върши ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. Ни повече, ни по-малко!
За класическият оплюван егоизъм няма да говоря - ясно е на всички.
Но дори и "добрите", "самаряните", "майките терези" действат от чист егоизъм.
(чувствам вече, че вие започвате да буботите :)
Дори когато правиш добро, ти го правиш защото така искаш, защото НА ТЕБ ти доставя удоволствие. Ако и да изисква жертви.
Това е твоя вътрешна необходимост. Възвишена, добре, но все пак ти заради нея, заради себе си го правиш.
Не, не егоизмът е лошото. Той си е част от нас.
И като всички наши части, ние решаваме за какво да ги използваме.
(Ако баща ми бе тук, би дал любимият си отговор на въпроса "За какво да го използваме това?":
"Ами не знам - от вас зависи.
Ето, Кирил и Методий са дали азбуката, а с нея един е написал "Две хубави очи", а друг е сътворил донос. Аз от къде да знам вие за какво ще го използвате!")
Та не подбудите правят "героите" (в симъла на Зиндел).
Защото те са еднакви в основата си и при онези, който жертват "много – дори живота си – от любов към нещо по-голямо от самите тях", и при тези, които "правят саможертви, да, но в крайна сметка заради себе си".
И в двата случая става въпрос за "защото така ми харесва!".
Другаде е разликата.
И струва ми се, тя е именно в Изборът* да го направят.
Изборът да Правят точно тези жертви, изборът как да използват егоизмът си, Изборът с кое вътре и вън от себе си да се прегърнат.
Кое да променят и дали да го променят ("а има ли смисъл аз точно да се опитвам... какво мога да направя" ;)))))
Такива ми ти работи......
П.П. Не ме жадете :) Покажете къде бъркам!
Часовникът искам да си сверя :)
Знам че навлизам в гъсталак необятен и в него път няма, та всеки вижда своя пътека.
====
много моля за извинение за местата на запетайките и хаотичните членувания... нещо, което така и не овладях, за ужас на всичките ми учители по български език.... (простете!, вие много ми дадохте, но аз не всичко поех)
