kalein wrote:...
Мор - прочетох.
И най-безсрамно сложих линк ей тука - тъкмо навреме за срещата с авторите в събота.
~
Вярно се падаме kindred spirits с тебе - и моята основна забележка към Светлинките беше, че прекалено бързо сменят гледната точка: три пъти в рамките на един абзац, да речем. Читателят просто няма време да се вживее - да съпреживее някой герой.
Обаче. Понеже за повечето от тях Е първа книга, заедно с редакторката им решихме да не им държим мъхнъ, дето има един лаф баба ми. Просто си обещахме да не го допускаме в следващата книга.
(А аз сега я редактирам - и там такъв световъртеж няма. Направо цвиля от кеф, като виждам как пишещи хора развиват уменията си пред очите ми.)
Впрочем да обясня откъде идва лабилната камера:
Понеже всеки автор води (както е по тяхната терминология) един или няколко героя
- така е от самото начало, да -
когато се описва сцена с участието на няколко от героите, всеки от авторите казва какви са реакциите на неговия герой - и съответно те се записват и стават част от историята.
Ако някой тук има идея как да се пресеят, как да се подредят тия разнородни реакции, така че погледът на читателя да не шари до повръщане (като в оня клип на... Бьорк?) - моля споделете! Аз имам една, но винаги сме отворени за още.
~
Това, което ти наричаш "детско" и "наивно" (второто - щото се опитваш да предотвратиш критиките на критикарите), аз наричам "незамърсено" и "автентично". Незамърсено и от идейна, и от стилово-словоблудствена (казано с думи прости: лишено от думи като "стилово-словоблудствена"
) гледна точка. Не бива да забравяте, че всичките герои (изключая лаксата и Марат Оторе) са млади - Киа например е на 20. Защо очаквате някакви по-изфинени диалози от тях?
Всъщност Светлинките правят диалози, които са в пъти по-реалистични и достоверни от умотворенията на повечето зрели автори. Точно по тая причина: че зрелите автори често умотворят в умовете си, самички, без много-много да се заслушват в глъчта наоколо; докато нашите младежи се събират на едно място и почват да се замерят с лафове - съобразявайки ги с характера на героя си, но най-вече със собствения си характер. Както правим всички, когато сме с готина компания. Само дето не се записваме. :/
В тоя смисъл - "Монетата" е истински, честен текст. Каквото боли в него - боли, защото авторите му ги е боляло, в някаква подобна ситуация в техните си животи. Каквото разсмива - разсмива, понеже те се смеят, докато го пишат.
И няма никакви "общоприети" ценности. Ако имаш предвид "ценности, приемани от авторите на романа" - прав си.
...
~
И за сюжета:
Хрумвало ли ти е какво се получава, като почнеш с plot-driven история, но героите ти се окажат толкова живи (и непослушни), че я обърнат на character-driven още в първата трета?
Е просто няма как да е класически при това положение.
~
Ако още не са ви попадали избраните откъси от книгата - тука са. Да се убедите сами колко е прав Мор.
А аз, ако успея да си озаптя времето, ще напиша и материал, който обяснява защо точно тия откъси са избрани... но засега ще оставя на вас да познаете.
(Ще има и награда, че как. И понеже не съм такава стипца като вас *хихик* - ще има награда за всички познали.)
„Аурелион: Монетата”на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките”, една платинена монета в българската фентъзи литература
Запознах се с клуб „Светлини сред сенките” и с ръководителя им Валентина Димова (по-известна като Leona Dim), по време на един небезизвестен литературен конкурс. Идеите им ми допаднаха, и реших да се запозная по-обстойно с творчеството на младите писатели. Така в ръцете ми попадна тяхната книга- „Аурелион: Монетата”.
Когато замаскираният крадец Киа, се среща с малкия и беззащитен елф Айк, тя дори не предполага какво ще се отключи в нейната душа. Майчински инстинкт и желание да предпази малкото момче от живота на улицата. Но Айк е откраднал една рядка монета от учениците в института по магия Мефоди и Рад. Заради тази монета, те преживяват опасни изпитания, който не се разминават без жертви. Но най-важното тепърва предстои- те трябва да занесат монетата в храма на Некрос. От това пътуване зависят не само техните животи, а и съдбата на целия свят. По време на пътуването си те се срещат с ексцентричната, но забавна гадателка Ализабет и джуджето Типодин.
Когато затворих последната страница на „Монетата” исках да напиша страшно много неща в едно ревю. Защото наистина книгата има много качества. Може би не всички са положителни, но достойнствата на произведението засенчват всички отрицателни черти. Въпреки че сме в България, където добрите екипи по подготовка на една книга са в големите издателства (които от своя страна не са много) и въпреки недоразвития книжен пазар, клубът „Светлини сред сенките” продължава да се бори. Те са пример за постоянни български автори, които вършат работата си и не се опитват да подръжават на който и да е. Всичко, което прочетох в романа е написано с чудесен стил и много въображение. Изключително важни са и посланията, които са една неразделна част от повествованието. Някои мисли са толкова силни, че ми идеше да подчертая сентенциите, въпреки че не обичам да драскам по книгите си, още по-малко по любимите, каквато определено стана „Аурелион 1”. Няма как да не спомена и илюстрациите. Страшно красиви и представителни. По изключително жив начин пресъздават прочетеното Можеш да се докоснеш до героите, сякаш те са твои приятели. Всеки един от тях ти става близък. Тръпнеш в очакване какво ще стане до последната старница.
За мен тази книга е задължително четиво за всеки фен на фентъзито и то не само в България. Една платинена монета, насред не толкова блестящата българска действителност. Точно такива произведения ни трябват, за да достигнем една по-добра промяна. Тези млади хора заслужават аплодисменти! Очаквам продължението – „Аурелион-Храмът” с голямо нетърпение! Последно разбрах, че романът се е класирал в "Малкото голямо четене" на 29-то място. Напълно заслужено приятели! Продължавайте все така!
„Възрастните харесваха това, което е изгодно за тях. Не ги интересуваше дали е добро или красиво. Важно беше просто да им върши работа...”
Leona Dim wrote:Има и една добра новина за почитателите, книгата е освежаващо редактирана, без да се променя сюжета, подновяват се и рисунките. До края на тази година "Монетата" ще излезе повторно в новия си вариант. Ще бъде пуснато и безплатно, електронно издание!
Ренета Атанасова wrote:Тези вълшебни страници ме вдъхновиха да се боря и да открия вечния баланс във вселената и в човешката личност. Продължавайте да бъдете светлината сред сенките!
Георги Мирчев wrote:Тази книга е наистина невероятна(...), защото героите са свежи и положителни, а накрая винаги има надежда и светлина, въпреки всичко, което ги сполетява по пътя.
On Goodreads, Choko wrote:Let me start by saying that this is the first book of the authors, who are a group of early teenagers, and just coming up with a complete product while working as a group is a great achievement in and of itself. You guys rock!
Second, the idea behind the story is very interesting and appealing, with characters who can be likable right away.
The main issue I had with the story was its structural integrity and the overuse of dialogue to advance it. When you rely so heavily on the dialogue, often little things get overlooked and confusion as who is talking to whom and where the characters are situated, as well as action description get lost and it takes several checks for the reader to catch up with the authors' intent.
However, I enjoyed getting to know the gang and was pleased with the intricacies of the world political scene. I also thought the translation was magnificent and nothing as far as language was concerned, grated or bothered me, which is often the case with translated works. Overall, I thought there is a ton of potential and I am hoping that the young authors decide to stick together and bring this series to its intended conclusion soon. I plan on reading it for sure! :thumbs-up:
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests