Монетата (Аурелион 1)

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Монетата (Аурелион 1)

Postby Кал » Sat Dec 03, 2011 11:07 am

Тема за "Монетата" - ола!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Кал » Sat Dec 03, 2011 11:12 am

След рецензията на Moridin в Шадоуданс:

kalein wrote:...

Мор - прочетох. :)

И най-безсрамно сложих линк ей тука - тъкмо навреме за срещата с авторите в събота.

~

Вярно се падаме kindred spirits с тебе - и моята основна забележка към Светлинките беше, че прекалено бързо сменят гледната точка: три пъти в рамките на един абзац, да речем. Читателят просто няма време да се вживее - да съпреживее някой герой.

Обаче. Понеже за повечето от тях Е първа книга, заедно с редакторката им решихме да не им държим мъхнъ, дето има един лаф баба ми. Просто си обещахме да не го допускаме в следващата книга.

(А аз сега я редактирам - и там такъв световъртеж няма. Направо цвиля от кеф, като виждам как пишещи хора развиват уменията си пред очите ми.)

Впрочем да обясня откъде идва лабилната камера:

Понеже всеки автор води (както е по тяхната терминология) един или няколко героя
- така е от самото начало, да -
когато се описва сцена с участието на няколко от героите, всеки от авторите казва какви са реакциите на неговия герой - и съответно те се записват и стават част от историята.

Ако някой тук има идея как да се пресеят, как да се подредят тия разнородни реакции, така че погледът на читателя да не шари до повръщане (като в оня клип на... Бьорк?) - моля споделете! Аз имам една, но винаги сме отворени за още.

~

Това, което ти наричаш "детско" и "наивно" (второто - щото се опитваш да предотвратиш критиките на критикарите :P), аз наричам "незамърсено" и "автентично". Незамърсено и от идейна, и от стилово-словоблудствена (казано с думи прости: лишено от думи като "стилово-словоблудствена" ;)) гледна точка. Не бива да забравяте, че всичките герои (изключая лаксата и Марат Оторе) са млади - Киа например е на 20. Защо очаквате някакви по-изфинени диалози от тях?

Всъщност Светлинките правят диалози, които са в пъти по-реалистични и достоверни от умотворенията на повечето зрели автори. Точно по тая причина: че зрелите автори често умотворят в умовете си, самички, без много-много да се заслушват в глъчта наоколо; докато нашите младежи се събират на едно място и почват да се замерят с лафове - съобразявайки ги с характера на героя си, но най-вече със собствения си характер. Както правим всички, когато сме с готина компания. Само дето не се записваме. :/

В тоя смисъл - "Монетата" е истински, честен текст. Каквото боли в него - боли, защото авторите му ги е боляло, в някаква подобна ситуация в техните си животи. Каквото разсмива - разсмива, понеже те се смеят, докато го пишат.

И няма никакви "общоприети" ценности. Ако имаш предвид "ценности, приемани от авторите на романа" - прав си.

...

~

И за сюжета:

Хрумвало ли ти е какво се получава, като почнеш с plot-driven история, но героите ти се окажат толкова живи (и непослушни ;)), че я обърнат на character-driven още в първата трета?

Е просто няма как да е класически при това положение.

~

Ако още не са ви попадали избраните откъси от книгата - тука са. Да се убедите сами колко е прав Мор.

А аз, ако успея да си озаптя времето, ще напиша и материал, който обяснява защо точно тия откъси са избрани... но засега ще оставя на вас да познаете.

(Ще има и награда, че как. И понеже не съм такава стипца като вас *хихик* - ще има награда за всички познали.)


Впрочем: преди седмица-две приключихме редакциите на второто, преработено издание на "Монетата". Там проблемите с камерата ги няма, огладили сме и доста други грапавини.

Да видим кога ще му дойде времето да се появи на бял свят. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Кал » Fri Apr 12, 2013 1:01 am

Рецензия от Eragon16 в Цитаделата

„Аурелион: Монетата”на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките”, една платинена монета в българската фентъзи литература

Запознах се с клуб „Светлини сред сенките” и с ръководителя им Валентина Димова (по-известна като Leona Dim), по време на един небезизвестен литературен конкурс. Идеите им ми допаднаха, и реших да се запозная по-обстойно с творчеството на младите писатели. Така в ръцете ми попадна тяхната книга- „Аурелион: Монетата”.
Когато замаскираният крадец Киа, се среща с малкия и беззащитен елф Айк, тя дори не предполага какво ще се отключи в нейната душа. Майчински инстинкт и желание да предпази малкото момче от живота на улицата. Но Айк е откраднал една рядка монета от учениците в института по магия Мефоди и Рад. Заради тази монета, те преживяват опасни изпитания, който не се разминават без жертви. Но най-важното тепърва предстои- те трябва да занесат монетата в храма на Некрос. От това пътуване зависят не само техните животи, а и съдбата на целия свят. По време на пътуването си те се срещат с ексцентричната, но забавна гадателка Ализабет и джуджето Типодин.
Когато затворих последната страница на „Монетата” исках да напиша страшно много неща в едно ревю. Защото наистина книгата има много качества. Може би не всички са положителни, но достойнствата на произведението засенчват всички отрицателни черти. Въпреки че сме в България, където добрите екипи по подготовка на една книга са в големите издателства (които от своя страна не са много) и въпреки недоразвития книжен пазар, клубът „Светлини сред сенките” продължава да се бори. Те са пример за постоянни български автори, които вършат работата си и не се опитват да подръжават на който и да е. Всичко, което прочетох в романа е написано с чудесен стил и много въображение. Изключително важни са и посланията, които са една неразделна част от повествованието. Някои мисли са толкова силни, че ми идеше да подчертая сентенциите, въпреки че не обичам да драскам по книгите си, още по-малко по любимите, каквато определено стана „Аурелион 1”. Няма как да не спомена и илюстрациите. Страшно красиви и представителни. По изключително жив начин пресъздават прочетеното Можеш да се докоснеш до героите, сякаш те са твои приятели. Всеки един от тях ти става близък. Тръпнеш в очакване какво ще стане до последната старница.
За мен тази книга е задължително четиво за всеки фен на фентъзито и то не само в България. Една платинена монета, насред не толкова блестящата българска действителност. Точно такива произведения ни трябват, за да достигнем една по-добра промяна. Тези млади хора заслужават аплодисменти! Очаквам продължението – „Аурелион-Храмът” с голямо нетърпение! Последно разбрах, че романът се е класирал в "Малкото голямо четене" на 29-то място. Напълно заслужено приятели! Продължавайте все така!

„Възрастните харесваха това, което е изгодно за тях. Не ги интересуваше дали е добро или красиво. Важно беше просто да им върши работа...”
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Lelouch » Mon Sep 09, 2013 9:45 pm

Здрасти. Не знаех къде да пиша първо из форума и дали трябва да се представя първо, но не се ориентирах в тайния форум. Наскоро четох Аурелйон и много ми хареса. Аз не чета често книги, но тази ми я дадоха на заем и ме впечатли. Най много ми хареса Рафел защото ми прилича на един герой от любимото ми аниме. Не разбрах само какво стана с монетата и защо онзи магьосник умря още в началото. Много яка история.
Lelouch
 
Posts: 4
Joined: Sun Sep 08, 2013 11:52 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 0 time

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Кал » Mon Aug 18, 2014 12:08 pm

Ако искате да подкрепите „Аурелион“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby tuntori » Tue Aug 26, 2014 11:27 am

От "Светлинките" благодарим за подкрепата!
Ето и една изненада от нас :)

https://www.youtube.com/watch?v=qKuiNlux9iY

tuntori
 
Posts: 1
Joined: Sat Feb 04, 2012 11:15 pm
Has thanked: 1 time
Has been thanked: 1 time

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Кал » Thu Aug 28, 2014 7:47 pm

Ето и по-интересните коментари от „Книгата, която ме вдъхновява“:

Leona Dim wrote:Има и една добра новина за почитателите, книгата е освежаващо редактирана, без да се променя сюжета, подновяват се и рисунките. До края на тази година "Монетата" ще излезе повторно в новия си вариант. Ще бъде пуснато и безплатно, електронно издание!


Ренета Атанасова wrote:Тези вълшебни страници ме вдъхновиха да се боря и да открия вечния баланс във вселената и в човешката личност. Продължавайте да бъдете светлината сред сенките!


Георги Мирчев wrote:Тази книга е наистина невероятна(...), защото героите са свежи и положителни, а накрая винаги има надежда и светлина, въпреки всичко, което ги сполетява по пътя.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Кал » Mon Oct 20, 2014 4:55 pm

До тази неделя, 26 октомври, гласуваме за „Аурелион“ в Топ 30 на „Книгата, която ме вдъхновява“. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Лъч » Mon Dec 14, 2015 4:37 pm

Запис от радио (предаване) "Фарс" с Ани, Мая и Дидо от "Светлинки сред сенките"! :)

Разговор за клуба, участниците, Аурелион, финансиране, колективното писане и още... радости. :-)

User avatar
Лъч
Лъч
 
Posts: 2083
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 5921 times
Has been thanked: 2106 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Люба » Tue May 10, 2016 10:42 pm

РОМАНЪТ "МОНЕТАТА" - НОВАТОРСТВОТО НА КОЛЕКТИВНАТА ЛИТЕРАТУРА

Светлана Колева

Какво си представяте, когато чуете израза "колективна книга"? Може би онези доста повърхностни и обикновено не водещи до нищо игри "Продължи изречението" във форумите на интернет?

Книги, които не стават за четене, а често са сбор от разпокъсани опити за оригиналничене. Започват като игра, а увяхват и се спаружват от само себе си, попарени от усещането за невъзможността да се постигне истинско сработване на екипа виртуално? Електронни драсканици, в които авторите се надцакват, докато си омръзнат взаимно и нищо не стига до хартията? И слава богу.

С подобно подозрение, признавам си, се отнесох, когато чух, че в България се издавали колективни книги. Да уточня - то се изпари в момента, в който зачетох първата, от 2005 г., фентъзи приказка "Въже от светлина" на 10 деца от Казанлък. Възрастта им бе от 11 до 13 години. Но книгата, макар и съвсем малчуганска, бе изпъстрена с интересни и точни наблюдения за света на големите, бе композирана с умишлени "хватки" (като забавяне на действието, предаването му с диалози в най-динамичната част, разпокъсване в отделни глави на сцени с особена важност за философските, да, именно, философските внушения на децата), всеки герой си имаше характерен облик. Честно казано, изненадата ми бе толкова голяма, че чак възклицавах на глас, докато четях книжката. Очевидно малките ентусиасти прохождаха, но като за първи опит бяха постигнали смайващ резултат.

След кратко и забавно ровене в интернет и разпитване на познатите ми от форумите "Фантастика" и "Фентъзи" в Dir.bg разбрах, че групата се нарича "Светлини сред сенките" и твори под бойното ръководство на Валентина Димова. Защо бойно ли? Защото "Междузвездни войни" са нейна и на целия клуб страст, а самата тя е нежна, слабичка млада жена с коси в цвят а ла Люк Скайокър и мощен плътен глас, който се извисява като йерихонска тръба над шумотевицата в "тяхната стая" в читалище "Възродена Искра" в Казанлък. Клубът за фантастика и фентъзи е създаден в края на 2004 г., а година по-късно Стефан е станал Кръстника - всички са харесали идеята му да се казват "Светлини сред сенките".

За тези три години излиза още една книга ("Шахтата", 2006 г.). Смайването ми продължава. Децата вече не са съвсем деца, а тийнейджъри. Още са заедно, продължават да пишат в екип и издават през юни 2007 г. първата част от фантастичната трилогия "Аурелион - вечният баланс" - "Монетата". Много от тях учат в художествената гимназия в Казанлък, така че когато не съчиняват фантастични истории, рисуват, или и двете неща правят заедно. Дори тези, които не са се занимавали с изобразително изкуство преди, са се запалили от художниците и са хванали молив и четка. Всъщност те почти живеят заедно в читалището. Там играят на компютрите, четат, слушат музика, правят си купоните, разиграват битки, хранят се (всеки носи по нещо от къщи, купили са си чаши и прибори), спорят, разказват си какво са измислили и сглобяват написаното... Председателят на "Възродена Искра" Йордан Йорданов им е дал пълна свобода и не ги ограничава с работното време на читалището или други формалности. И резултатите са налице.

Ако първата им книга бе съвсем кратка, то втората - "Шахтата", вече бе по-зряла, по-уверена, по-амбициозна като авторски задачи и по обем представляваше повест, а по жанр - фентъзи, силно повлияно от православното християнство. По време на една от т.нар. Летни академии в читалището Валя, която е завършила Теология в СУ "Св. Кл. Охридски", решила да проведе кратък богословски курс с децата от Клуб "Светлини сред сенките", така че да не задават толкова много въпроси и да получат някаква прилична обща култура за Библията и официалната религия в България.

С какво е различна "Монетата" от първите две колективни книги на "Светлини сред сенките"?

Тя също носи белезите на уникалност за българската литературна действителност - написана е от 7 автори (включително Валентина Димова), които участват в художественото оформление със собствени илюстрации. Но като обем и жанр "Монетата" е епически роман, съчетаващ леко, безконфликтно и витално елементи от научна, бойна, социална фантастика, фентъзи, магически реализъм, както и от компютърните игри (най-вече Quest и Strategy). През 2006 г. за пръв път Владимир Полеганов привлече вниманието на читателите към новия жанр New Weird (ню уиърд - ‘нов чудноват’) със статията си "Междинната литература" (Армидриймър 2006). Въведен повече за улеснение на критиката, терминът бележи творчеството на автори, чиито книги се родеят с жанра фентъзи и могат да се разглеждат като производни на него, но използват и много елементи от чистата научна фантастика, хоръра, магическия реализъм. На практика е трудно да се твърди, че произведенията, чийто вътрешен космос е изграден с бляскава оригиналност и готическа орнаментика и заплетеност, принадлежат само на един от познатите ни, гореизброени жанрове и това кара наблюдателите да заговорят за нов вид междинна литература, родена на границата между тях и бързо завоювала най-престижните награди за фантастика.

След прочита на колективния роман "Монетата" бях изправена пред подобен феномен. Книгата не можеше да се сведе до само една жанрова класификация. Тя най-безгрижно се разгръщаше в магически свят, съчинен с оригинални хрумвания, насочващи както към фентъзи, така и към Sci-Fi; свят, описан с богат език, релефна и на моменти страховита пищност, балансираща подобно въжеиграч между магически реализъм, чиста приказност и хорър. И тогава терминът ню уиърд, създаден именно за такива случаи на междинна фантастика, бе припомнен от Калин Ненов. На авторите, предполагам, им е абсолютно безразлично как някой би определил жанрово плода на колективния им труд. Защото за тях е важно самото удоволствие от творчеството.

Но е важно да се знае, че с "Монетата" българската литература и читатели получиха първия наш ню уиърд-роман. Той е хомогенен, в него няма разностилие. Всъщност, ако не знаех историята на появата му, нямаше да предположа, че е написан не от един човек, а от 7 (Димитър Милчев, Стефан Василев, Теньо Стойнов, Симеон Шопов, Виктория Захариева, Мая Стойкова, Валентина Димова - ръководител). Това, което можеше да ме усъмни, щеше да е фактът, че рядко възрастните автори успяват да задържат нивото на забавление от писането от началото до края на книгите си. В повести това се забелязва по-трудно, но в романите, отговарящи на изискването да са с обем над 40 000 думи (а "Монетата" е с обем над 63 500 думи), дори т.нар. класици "издъхват" на моменти.

Подобна съпоставка може би ви шокира? Просто трябва да прочетете първата част от трилогията за света Аурелион - "Монетата". След повече от 3 години сериозно чиракуване и усвояване на примери за водене на разказ, след стотици редакции и безкомпромисно взаимно критикуване, тези деца владеят завидна повествователна техника. Достатъчно е да видите как въвеждат новите герои и вливат индивидуалните им профили в общото действие. А да играят - това си го могат. Чудили ли сте се на неизтощимата енергия на вашето или съседското хлапе да скача, беснее и лудува? Тогава разбирате какво имам предвид, когато определям писането им като безкрайно забавление. Именно "безкрайно", защото "Монетата" е роман без край, с отворен финал. Тя е, както споменах, първа част от един мащабен замисъл, трилогията "Аурелион - вечният баланс". Противно на досегашното си раздразнение, когато на последна страница на книгата се усетя, че "следва продължение", за пръв път изпитах приятното потръпване (потропване?) при мисълта какво ли става по-нататък, наистина ли умряха част от любимите ми герои. И съм сигурна, че ако за доста други фантастични четива съм си оставала на номер едно от поредицата, с "Аурелион" няма да е така. И ще разбера какво следва след финалната реплика на Валерион: "Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това."

Шегаджийството, както сте усетили, е другата привлекателна страна в писането на екипа тийнейджъри от фантастичния клуб "Светлини сред сенките". Което не означава, че то е самоцел, напротив. Хуморът е разтворен в цялата тъкан на романа, той е естествен, органичен и показва за пореден път свежото въображение на авторите - ситуационно и диалогово. В психологическите самоанализи на някои от героите умело е избягнато зациклянето или прекаленото философстване - именно благодарение балансирането чрез самоирония или навременната намеса на друг герой, предизвикваща тъжна усмивка.

Как се постига сработването на 7 души? Творческите тандеми са най-честата форма на съавторство в литературата, а и в повечето изкуства. В България примерите за популярни книги, издадени от пишещи двойки, почти липсват. Все пак българска е поговорката, че орташката работа - кучета я яли. Ако не смятаме изявяващите се в съвсем друг жанр и механично съчетани в популярната през ХІХ век "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова", както и другите примери на съвместни издания, през ХХ век в съавторство пишат и публикуват предимно фантасти: Светослав Минков и Константин Константинов, Георги Данаилов и Васил Райков, Кирил Добрев и Валентин Иванов, Ангелина Илиева и Ивайло Иванов...

Как изглежда обаче творческата симбиоза извън тесните родни предели? Не може да не направи впечатление фактът, че в жанровете фантастика и фентъзи много утвърдени писатели са творили съвместно. Много повече, отколкото в който и да било друг литературен жанр. Направих си труда да извадя най-известните тандеми и сама останах изненадана от числеността им и от имената, на които се натъкнах. Наред с познатите ми като съавтори Робърт Шекли и Роджър Зелазни, Аркадий и Борис Стругацки, Айзък Азимов - Робърт Силвърбърг, Франк и Брайън Хърбърт, попаднах на писалите заедно Стивън Бруст и Ема Бул, Стивън Бруст и Мегън Линдхолм (позната на българския читател с псевдонима си Робин Хоб), Гордън Гарет и Робърт Силвърбърг, Фредерик Пол и Джак Уилямсън, Хенри Кътнър и Кетрин Мур, Пол Андерсън и съпругата му... Това е само началото на списъка, който може да си направите от Google. Вярно, от изброените случаи една част са с резултати, определяни от читатели и критика като несполучливи, но самият факт, че фантастите по-често от които и да е други свои колеги експериментират с идеята за излизане от авторската самота и опитват творчество чрез взаимност, ми се струва достоен за отбелязване.

Що се отнася до авторите на "Монетата", досега те не са и писали друго, освен фентъзи и фантастика, нито - доколкото ми е известно - имат намерение да го правят. Механизмът на творчеството им си има свои правила: всеки си измисля герой и го "води" през общо и спонтанно разиграваното и записвано действие.

В началото оприличих за себе си подобна авторова позиция на кукловодство, но при повторен прочит на "Монетата" съм склонна напълно да загърбя първото си определение. Защото смятам, че моделът на писането и създаването на целия роман напомня много повече ролевите игри.

1. Всеки автор е играч, който управлява в мрежата своя герой и, за разлика от кукловода, има доста по-голяма вариативност в действията и реакциите си, както и в резултатите от взаимодействието с другите герои в играта. Предварителен сценарий е невъзможен, макар действието да има някакви определени параметри. Какво точно ще стане обаче пишещите научават, докато се случват различните варианти на съприкосновение с останалите играчи и докато заедно виждат и избират алтернативните си ходове.

2. Да участваш в такова приключение е съвсем различно от това, да си актьор зад марионетка в една изкуствена художествена условност (литературна и/или театрална). В "Монетата" авторите са водени не толкова от представата, че творят, че са в роля "писател", т.е. в някаква малко или много моделираща ги поза, колкото от представата, че играят на симулиране на реалност. Парадоксално - на фантастична реалност. Но именно на реалност, а не на условност. Някой би казал: А не са ли в роли на "герои"? Да, безспорно, те са, но спомнете си как се чувствате, когато играете пред компютъра! Вие загубвате представа за себе си. Успехът ви зависи от това, доколко сте се превъплътили, сраснали, уеднаквили с триизмерната фигура на екрана. И в тоя смисъл авторите на "Монетата" не са в роля, те са наистина своите герои. Освен тях има още 5, 10, 11 участници, случва се някой от пишещите да вземе повече от един образ, но без да губи представата, че е в мрежа от взаимосвързаности и не е сам демиург на действието. Оттук следва нещо много важно - никой няма възможност да се самозабрави, защото другите също искат своето място за изява и защото всяко действие на един води до реакция на друг. Нито да се умори (както вече споменахме, дори в романите на най-добрите писатели има подобни издихания на таланта) - другите го държат нащрек, а и най-често в компютърните игри разконцентрирането е непрепоръчително и води до смърт. Но, пак там, никоя смърт не е непоправима - просто се изправяш и започваш играта или нивото отначало. Дали това важи и за романа "Монетата"? Ето една загадка, чието разбулване ви очаква.

3. Колкото повече образи се вкарват в действието, толкова по-отдалечена и неважна е представата за реалната авторова личност, "по-вътре" е тя в играта, а това дава много по-голяма свобода на измисляне. В компютърните игри непрекъснатото нарастване броя на героите е едно от основните изисквания за увеличаване мощта или елиминирането на вече вкараните в действие. При пренасянето на модела в литературата, което правят тийнейджърите от Казанлък, същото наблюдаваме, явно закономерно, и в техния ню уиърд-роман. Ефектът от това е, че като читатели изненадата ви се

User avatar
Люба
 
Posts: 3667
Joined: Mon Jul 25, 2011 10:52 pm
Has thanked: 3208 times
Has been thanked: 4963 times

Re: Монетата (Аурелион 1)

Postby Кал » Mon Aug 10, 2020 2:58 pm

И първи отзив за новото англоезично издание:

On Goodreads, Choko wrote:Let me start by saying that this is the first book of the authors, who are a group of early teenagers, and just coming up with a complete product while working as a group is a great achievement in and of itself. You guys rock!

Second, the idea behind the story is very interesting and appealing, with characters who can be likable right away.

The main issue I had with the story was its structural integrity and the overuse of dialogue to advance it. When you rely so heavily on the dialogue, often little things get overlooked and confusion as who is talking to whom and where the characters are situated, as well as action description get lost and it takes several checks for the reader to catch up with the authors' intent.

However, I enjoyed getting to know the gang and was pleased with the intricacies of the world political scene. I also thought the translation was magnificent and nothing as far as language was concerned, grated or bothered me, which is often the case with translated works. Overall, I thought there is a ton of potential and I am hoping that the young authors decide to stick together and bring this series to its intended conclusion soon. I plan on reading it for sure! :thumbs-up: :)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests