Пак по темата - по-скоро не си прав
Приемам вероятността с вложки (щото на практика ТОВА сме направили -
дописали сме липсващата логика на събитията, не сме
извадили от оригинала нищо) да сме оплескали нещата по начин, който лично аз и моите 2-3 бета-тестера не виждаме...
(гуулема скоба.
Единият бета-тестер не беше чел нито едното, нито другото. Дадох му вариант 1: каза,че му харесало. Дадох вариант 2 след време: каза, цитирам "Много красив разказ, благодаря!"; за мен това е реакция в положителна посока на "съвременен читател".)
Но в действителност носталгичният елемент
не се ограничава до онова, което даденият читател възприема като водещо в някакво произведение, а най-често е съвсем друго нещо, което в действителност омаловажава готиността на нещото на хххх-ти прочит.
Пример: "Играта на Ендър". Чела съм я на първото й издание у нас, когато беше абсолютно уникална (ако не в световен мащаб, то в наш български определено). Излизаше като продължение на разработвани много в тогавашната фантастика теми за обществения строй, за ограничаването на раждаемостта, за генетичното бъзикане и всякакви други разни наболели неща, и беше много свежа. Много яка, ама мнооооого! Като удар с тухла по главата. Даже тогава в последствие следващите книги не ми харесаха толкова, прекалено... философски бяха някак си.
Препрочитайки след време, след като си "киснал" в по-съвременни морета от фантастика и то в огромно изобилие, Ендър... не е толкова силен. Губи свежарското, новаторското, започват да му личат абсурдизми; да се проявяват съшити с бели конци краища, нелогичности, всякакви щуротии. Изглежда фалшив, неистински, недостоверен. А реално ценните му, свежарски неща остават същите и са си новаторски и сега.
Идва ти обаче отвътре да кажеш, че това, което държиш, е някаква странно орязана версия; че не е
същата книга - същата е, в същия превод и издание даже, просто въздействието й е намалено значително от времето и промените в околната среда (както субективно я възприема читателят).
Ненапразно казвам, че за мен Ендър е като "Винету" - трябва да бъде открит на подходяща възраст и прочетен при подходяща "все още бедна" фантастична култура, за да има нужното въздействие на удар с тухла. Поет в по-зряло състояние и след обогатяване на културата...
Та и с Елфическата песен се получава същото (опазил ме бог да сравнявам двете произведения, не съм
толкова самовлюбена) - "ударната" й сила беше съвкупна и в съвсем друго от това, което й е останало "ценно" сега, след петнайсетина години. Но реално старите читатели си спомнят точно това "ценно" и понеже вече не възприемат цялото нещо като новаторско и свежарско... До голяма степен това обяснява и желанието ми за тотална преработка, за оптимизация и осъвременяване така, че "ценното" (по мое мнение) да стъпи отново на новаторска и свежарска платформа. И ЩЕ, ако успея да си отговоря на зейналите сериозни въпроси, които забатачиха въпросното осъвременяване... и ако успея да намеря време след това. Но то няма общо в случая.
Понеже обаче сборникът разчита до голяма степен на съвсем друг тип публика, не толкова на старите фенове на отделните включени автори и произведения, в действителност и двамата "не сте" прави - погледнат с прясно око разказът явно не е толкова лош, предполагам същото се отнася и за останалите произведения от старото време. Което е важното.