Николай Теллалов

Човеците, чиито текстове и илюстрации изграждат библиотеката

Re: Николай Теллалов

Postby Топчо » Mon Jan 17, 2022 6:41 pm

Я, не знаех, че Николай Теллалов прави писателски работилнички, и то детски /тийнейджърски . Би ми било интересно да видя резултатите, особено ако е станала някаква колаборация с тази художничка.

От фб на Фюжън Академи (които следя по абсолютна случайност. Ако някой има повече инфо, ще ми е интересно) :
В края на 2021 година успяхме да развием креативността и въображението на децата от курса Творческо писане с нови, разнообразни упражнения и интересни и забавни гост-лектори.
Кристина Йовчева, илюстратор на книги за деца, ни сподели какво я привлича в илюстроването, как избира какви точно илюстрации да направи, как ѝ хрумват идеите в работата, както и кои са любимите ѝ книги и герои. Не пропусна да отправи и предизвикателство към нашите курсисти. Те трябваше да разкажат история по нейна илюстрация.
Авторът на тийнейджърски романи Николай Теллалов ни разкри няколко много ценни съвета за писането на разкази и романи. Говорихa си за вселената, космоса, земята, хората и времето, преди и сега. Сподели на децата колко е важна редакцията, след като си сътворил дадена история и заедно с тях направи един истински фантасмагоричен разказ.
Благодарим от сърце , че отделиха от времето си, за да бъдат с нас!
Image

User avatar
Топчо
Global Moderator
 
Posts: 23
Joined: Tue Aug 25, 2020 4:32 pm
Has thanked: 5 times
Has been thanked: 44 times

Re: Николай Теллалов

Postby frog » Thu Jun 16, 2022 9:21 pm

Получихме мъничко от бялото Драконче. Нашето си е ^_^, само че е бяло отвън с посивяващ ефект долу вляво, хартията е нерециклиран офсет поне 90 г, издателят е друг.
Наличните при нас бройки наистина са малко. Корично е 15 лв., но заради Еконт, с чиято помощ стигнаха до мен, се налага да го предлагаме поне за 16.

Гушках ги по пътя към къщи ^_^. Нашият теллаловски формат, който дори на снимки моментално си личи :lol:. Разопаковах, разгърнах... познатият шрифт, вечните кусури, развълнувах се, спомени нахлуха, размекнах се...
Беше ми убягнало?!?!?!, че Радо небрежно плъзва мицубиши off a cliff. :lol:
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Николай Теллалов

Postby frog » Mon Jan 30, 2023 12:31 am

Лора Бр. wrote:Какво беше преди “Да пробудиш драконче”
Николай Теллалов (Шаркан) и настоящето на едно бъдеще в миналото

От първите страници на книгата “Историческите корени на вълшебната приказка” на Проп, по белите полета са видни дискретни отбелязвания с молив. Срещу едно такова миниатюрно графитно ято се чете: “... в стремежа си да избегне пресилените и праволинейни изводи В. Я. Проп прави заключението, че това, което сега е неясно във въпроса за произхода на Змея, ще се изясни по-късно, ако се намери достъп до по-обширен материал.”
Екземплярът на изданието от 95-та е на Николай, индексите са негови.
Година по-късно (или същата) Теллалов ще напише “първата си по-значителна творба" – “Девушка и Дракон” – повестта-приказка, която до 2015-та ще остане не преведена на български. През 2020 г. тя е публикувана в сборника “Трето пришествие” в оригинала си, написан на руски. Преводът остана смълчан през времето на компютъра ми в папка Edit, доскоро. (Избързвайки крачка напред, ще помоля приятели и познати от фендъма да се обадят, ако си спомнят или знаят кой я преведе от руски на български. По всичко личи да е Наско Славов, който, спомням си, със своя автентичен ентусиазъм “ръчкаше” Николай повестта да се преведе и “по някакъв начин” да се издаде. Техническата информация за файла обаче мълчи, единствено видимо е, че документът е създаден на 07.01.2015)
И така, това е анонс (с елементи на обяснение) към предстоящото скоро, надявам се, публикуване на “Момичето и Дракона” в Читанка. За тези, които са чели Драконче, та чак до Слънцето; за други, които са прочитали и са оставали в оправдано неведение за думите на Теллалов:
“Поради това, че историята се отнасяше до руско-украинската действителност, повестта “Девушка и Дракон” е съчинена на руски и не ми се вижда уместно да я превеждам на български. Руската повест сякаш отпуши в мен каналите на вдъхновението и аз вече бях готов да продължа, намерил своя си тематика, уникална до този момент в българската белетристика”; за тези, които се питат откъде и какво пробужда, без да търся “пресилени и праволинейни изводи” мисля, че тъкмо сега е времето, в което този текст да достигне четящите очи.
Нека бъде с няколко наслука, може би, избрани цитата и с предговора на автора към българския превод:
...
“Приказките са нещо сериозно. Често те са по-сериозни от самия живот.
Героите им обикновено намират щастието след върволица сурови изпитания. А щастието – това също е сериозно. И да го запазиш е по-трудно, отколкото да го получиш.
В реда описвани събития дребните детайли зареждат съдбата като мишеловка – слагат предателското парче сиренце... А после нещо трябва да изиграе ролята на пружина и пускова скоба.”
...
Предговор от автора към превода на български

Не си представях тази приказка на друг език, освен на руски (и на украински).
Скрит текст: покажи
Дори и сега, след като преводът е налице, поправен и сресан, приспособен за разбиране от български читател, оставам леко скептичен.
Този текст е анахронизъм. Много неща ще останат неясни даже за рускоезичната публика, която не е израснала в СССР, която няма лични спомени за тогавашната действителност, начин на мислене, шеги, закачки, страхове и надежди. Писах историята на гребена на емоционална вълна, кипнала в мен след новината за смъртта на момичето, което изобразих като главна героиня, бях изпаднал в рецидив на детските си спомени – дваж анахронизъм. И накрая, анахронизъм на трета степен, защото, пишейки, вече бях навлязъл в прелом на мирогледа си. Така че с доста неща, внушавани от Николай-1996, аз-2015 не бих се съгласил.
Мога само да се радвам, че все пак откривам в онзи Николай от миналото проблясъци на принципни начала, оформени сега като мои твърди убеждения. И се утешавам, че съм ги носел още от годините, когато познавах Наташа. Тоест, върнах се към себе си, подир доста лъкатушене.
Съчиняването на светове е потребност. “ДЕВУШКА И ДРАКОН” беше непреодолима нужда, чак патетичен опит да редактирам реалността. Година след завършването на повестта (чиито разпечатки бяха отпътували с колега от института, където работех тогава, към Петербург) научих, че Наташа е жива, има две деца. Поблазни ме мисълта, че наистина съм променил тъканта на времето. Разбира се, това е авторска суетност, претенция за божественост, присъща на всеки автор – иначе би липсвало самочувствието да занимаваме хората с измислиците си, като че са по-важни от живота. Един руски литературен критик, съжалявам че му забравих името, бе казал, че реалността в книгите е по-реална от реалното. Така е. За добро или лошо. Това е май най-бързо написаната от мен книга. Седмица или две по-късно ми хрумна да я преведа... и изпод пръстите по клавиатурата на компютъра с фантастично голямата към онзи момент памет от двайсетина мегабайта се получи съвсем друга история. Просто защото езикът заби нокти в друга случка, от месец май същата 1996-а, не успяваше да се вкопчи в спомените от началото на 1980-те, те бяха удобни за захващане само от руския език. Биха били също така много лесно прилепнали и към украинския, което даже би придало повече обем. Българският обаче настоя за собствена реалност, собствен свят. Така се роди Верена от “Да пробудиш драконче”. Така се отпуших да върша онова, за което плахо мечтаех, откакто бях прочел първата си научнофантастична книга – да разкажа своите фантазии, да предизвикам света за тяхното осъществяване.
Абсолютна лудост. Ами, такива сме писателите. Но, убедиха ме, че е нужно да позволя да преведат историята на Наташа.
Съвсем истинска, със само няколко присадки въображение, с реверанси на уважение към световете на друг писател, с гмуркане във вълшебните условности на руската митология, които почти нямат преки аналози с нашите, балканските. Убедиха ме, че не е хубаво да съм ревнив, което си е вярно – нищо, излязло изпод перото (или клавиатурата), не е собственост на съчинителя, така както деца от плът и кръв са самостоятелни личности със своя съдба и воля. Дано промененият език на повестта не изкриви картината в очите на читателите. Дано успеете да видите онова, което аз съм виждал, без недоразумения. И дано приказката провокира у вас същото преосмисляне на онова, в което вярвате, което пълни живота ви с желание, с копнеж... и което ще ви избави от страха – поне мъничко.
Николай Теллалов – 2015
...
“Той бе добър. Не се обкичваше с могъщество, не презираше слабостта.
Ала по отношение на живота и смъртта неговият кодекс бе леко чудат, поставяйки на първо място достойнството и спазването правилата на двубоя, а на последно – инстинкта за самосъхранение и желанието да оцелееш на всяка цена. Нумихразор не разбираше поговорката, че победителите не ги съдят. Затова пък прекрасно тълкуваше друга – всичко или нищо. Правилно, но по своему. Веднъж се случи да обясни на момичето принципите на войната според неговите разбирания – гибелта е неотвратима, тя рано или късно те застига, казваше той, ала позорът от безчестието винаги може да се избегне. Ако нарушиш дадено пред врага обещание, от теб ще се извърне дори и смъртта...”
...
“Тук му е време да кажем, че и имената на почти всички герои в нашата приказка са измислени, за да предпазим от беди тези, които помагаха на Наташа и Нуми. Пък и едва ли тази история си струва да се издава – няма смисъл. Ами ако някой я прочете, разпознае себе си... и не се засрами?”
...
"Нима съм мъртва?
В очите я погледнаха далечни галактически катастрофи.
– ТИ СЪЩО СИ ИСТИНСКА, ЩОМ ТЕ ОБИЧАТ."
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Николай Теллалов

Postby Люба » Tue Apr 18, 2023 12:13 pm

Ето как се създава скандал и настройват хората срещу книгата. Жалко ...
С непознаване на съдържанието, с несъобразяване с възраст и стил и с размах:

https://www.vesti.bg/bulgaria/potresena ... ci-6166119
User avatar
Люба
 
Posts: 3907
Joined: Mon Jul 25, 2011 10:52 pm
Has thanked: 3365 times
Has been thanked: 4960 times

Previous

Return to Творците

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests