Елена Павлова

Човеците, чиито текстове и илюстрации изграждат библиотеката

Елена Павлова

Postby Кал » Sun Jun 24, 2018 9:34 pm

Биографична страница в БГ-Фантастика

Отзив в Goodreads за „Камен и пиратите от 5-и „г“:

Пътни бележки:

~ Свежо започваме... като в анимационен филм:

Г-н Иванов тъкмо си отключваше кабинета, когато сестрата изхвърча от чакалнята си с гумени ръкавици и топка лигнин.
– Вашите... птици... – тя размаха топката – са нехигиенични! Нездравословни! Цвъкат на перваза ми!
– Аз нямам птици! – възрази г-н Иванов и прегърна още по-здраво голямата си, издута чанта. – Имам само Пират.
– И пиратът е нехигиеничен!
– Джаф! – възмути се чантата.
Г-н Иванов се канеше да обясни, че Пират си е даже много хигиеничен, защото му мие лапите и коремчето след всяка разходка, но в този момент откъм стълбите изхвърча Дидо. След него се носеха Камен и Теди. Тримата по ред рикошираха в радиаторите и Теди за малко да катастрофира в сестра Митева.


(Но сериозната нишка се усеща отсега.)

~ По сериозната нишка:

– ... Да знаете някой да иска куче?
– Какво? – стресна се г-н Иванов.
– Куче да иска някой, казвам? Дорчето е подарък от мен за жена ми и много си я обичаме, обаче... жена ми... такова... забременя. И трябва да махнем кучето.
Учителят и Пират се спогледаха. О, само на какви бели е способен един джак ръсел териер! Поне трийсет и три пъти по-големи от него самия! И само колко грижи иска... още повече докато е малък...
Г-н Иванов не каза на стопанина на Дори, че очакването на дете не е повод да си махнеш кучето. Ако си го обичаш, де. Не му каза и че кучетата са най-неподходящият подарък на света. Това не ти е телевизор или лаптоп, нито дори раница или вълнен пуловер. Нищо такова не каза. Само се съгласи да поразпита наоколо.
– Джаф! – обеща и Пират.


~ Наближавам средата... и тъкмо стигнах лъвчетата. (Разградските, де. Макар че книгата щедро не ги уточнява от кой град са. ;)

Такъв тип вплитане на реални ситуации – заедно с реалните знания, дето вървят към тях – прави историята полезна като учебно помагало. По гражданско съзнание и гражданска активност.

~ От друга страна, мъчи ме някакво усещане за „свръхлаконизъм“ на героите. Сякаш репликите им са твърде изчистени, емоциите – по-скоро щрихирани, отколкото напластени, действието – бързо, но недовършващо. Още не мога да си го изясня какво е точно; ще ми се например да осмисля какво има във „Войната на таралежите“ или „Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето“, което тук ми липсва.

Да видим как ще е до края.

~ Още от сериозните нишки:

– Има едно такова нещо, нарича се „невинен до доказване на противното“ – обади се от вратата Камен.
Светли веднага посочи Теди, която кротуваше на чина в ъгъла:
– Всички знаем, че тя чопва разни работи, какво трябва да ѝ се доказва на невинното?
– Ама... – заекна Теди и се изправи, внезапно изчервена като домат.
– Тя има къ-къ-куче и ходи на терапия! – защити я веднага Дидо и сърдито се изпречи между Светли и Теди. – Не е виновна, това е бъ-бъ-бъ... болест.
– Да, бе, две болести! Къде си чувал да си болен от крад...
– Един момент! – обърна се Камен към прииждащите от коридора членове на клуб „Млад детектив“ и им затвори вратата под носа. – Първо, за неща, които са лични, не се говори пред всички.
– Какво му е личното на...
– Ако не е лично, да им кажа на всички какво имаш в джоба на раницата?
– Не ти влиза в работата! – настръхна веднага Светли. – А и мама каза, че не е срамно!
– Да, ама не си споменавал на никого, нали? – Камен го ръгна с показалец в гърдите. – И не искаш всички да са наясно, че си диабетик.
– А би трябвало да знаят – намеси се Милен. Кафето му стоеше забравено на катедрата. – Инсулинова писалка ли си носиш? Колко често се налага да я ползваш? Ако ти се качи захарта пред съучениците ти, те ще знаят ли как да ти помогнат?
– Ама... – Светли също се беше изчервил. – Сестра Митева знае. И класната знае. Преди, в началното училище... – той вдигна умолително очи към г-н Иванов. – Мама затова ме премести миналата година. Викаха ми, че съм наркоман и се боцкам. Не искам пак да ми се подиграват!
– А защо тогава да се подиграват на Теди? – Камен пак го ръгна с пръст.
– Няма нищо, ти не си виновен! – Теди вдигна за момент очи да погледне Светли и пак заби поглед в маратонките си. – Аз... Казва се „клептомания“ и се влошава под напрежение. Докторката казва, че организмът търси начин да се отърве от стреса.
Светли примигна:
– И на мен ми скача захарта под напрежение. Не се справям добре с контролните.
– И... извинявай, ако съм ти откраднала нещо. Съвсем не е нарочно! – Теди го стисна в бърза прегръдка, дръпна се и пак се втренчи в маратонките си.


(Впрочем... децата толкова лесно ли прегръщат други деца? Особено на прага на пубертета? Аз помня какво непристъпно дърво бях, преди да ме залее средиземноморската култура на колежа в Италия...)

~ Най-дразнещият ме елемент в книгата е постоянното продуктово позициониране. *смигвам, ама съм сериозен* С Фейсбук
Скрит текст: покажи
(който, напук на мозъците, измъдрили най-новия ни правописен речник, си го пиша с главна буква, понеже е собственото име на една конкретна социална мрежа)
и качествата, които редовната му употреба възпитава, аз имам много проблеми, но тук ще спомена само един: Подозирам, че ФБ е вкаран толкова начесто в историята за реализъм – той наистина „владее“ живота на много хора, млади и не само – но ако държим на реализма, трябва да видим и кофтарските отношения там, не само милите. Именно заради пороя кофтарски отношения аз си затрих профила там преди седем години. (И се радвам, че в Goodreads те почти не се срещат – тук имам осезаемо чувство за „дом“.)

Което ме води към по-общото: на места усещам изкуствено „умиляване“ на отношенията. „Детска книга е, следователно всички трябва да се държат мило!“ Добре, де, ама хората, дори добрите по природа хора, обикновено имат повече конфликти, скапани моменти, в които си изпускат нервите, и т.н. Това не би ми направило впечатление в по-„приказен“ тип история, където всеки може да звучи колкото си иска легендарно, изящно, архетипово, но точно тази история гони реализма, както Пират – топката. И понякога се чудех: „Епа няма ли тая да му се тросне най-сетне?“.

Скрит текст: покажи
Може пък аз да се заяждам излишно. Просто да ме хващате в скапан момент. Ако нечия реакция ви огорчи или зачуди, сещате ли се да си зададете въпроса „В какъв момент го хващам сега?“? ;)


~ ... И тъкмо го написах това горното, и книгата ме ошамари. За отношенията, при които почваме да се шамарим. Ама наистина, не онлайн...

– Никой не пострада – обади се Камен неохотно.
Г-н Иванов наля чая и въпросително вдигна вежда.
– Мони и Радо се сбиха – обясни той. – Аз само... само ги... Е, може да съм бутнал Стойчето малко по-силно, ама...
– Ръ-разтъ-тъ-търва ги – обясни Дидо и връчи горещия шоколад на Теди.
Тя надигна глава от кърпата с леда, която беше сложила на чина, и промърмори:
– Щях да ѝ дам да се разбере. Ако не се беше намесил!
Камен се пипна по одраната брадичка.
– Мислех, че знаеш да се биеш – допълни Теди и пак залепи буза върху леда. – Така, де, нали си се местил толкова много и си се сблъсквал с какво ли не...
– Нали затова казах, че никой не е пострадал? – той си взе едната чаша с чай, но го остави на перваза и се загледа навън през прозореца.
– Можеше да...
– Да счупя на Мони ръката, защото твърди, че в убежището в Южна Африка „Зелените“ продават лъвовете на ловци? Ха. Да извадя на Стойка око, понеже смята, че не милея за България? Мислиш ли, че си струва?
– Ама тя ме удари в...
– Много ти благодаря, че се намеси да ме защитиш! – Камен се обърна и се усмихна. – Наистина го оценявам. Обаче не си струва да осакатиш някого само защото според теб греши.
Теди вдигна глава от леда и се помъчи да го изгледа изпод вежди, но заради подутото око не ѝ се получи.
– Тогава кога си струва?
– Никога – отсече Камен и облиза избилата на устната си капка кръв. – Поне това съм научил от всичкото безкрайно местене.


Скрит текст: покажи
Добре, де, малко прекалено е. Изневиделица. След всичката задружност досега. Би трябвало да се случи с „подготовка“, с натрупване на напрежение между младежите...

Но това не прави изводите по-малко ценни.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 12039
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9672 times
Has been thanked: 7561 times

Re: Елена Павлова

Postby Кал » Fri Apr 24, 2020 5:55 pm

Отзив в Goodreads за „Ринглас и Боговете близнаци“:

Най-интересната хартиена симулация на компютърна ролева игра, която съм виждал. И един от най-усуканите сюжети в книга-игра.

За сметка на това мотивацията на боговете е... невнятна за простосмъртните (щедро казано ;). Просто няма такъв, за когото да викам с кеф – или да ми пука наистина.

С други думи, удоволствието се съдържа в изиграването на играта, не в изчитането на историята.

Надолу увековечавам някои от размислите на Ринглас – моята версия:

~ Господи (т.е. Господа)...
Изобретенията на Малахий се оказаха доста скромен брой – само десетина.  
Едно от тях – Торба на Клайн – се озова в ръцете на Ринглас още на вратата. 
– Това е строго научна торба! – представи я лудият учен с плам. 
Боецът я премери с недоверчив поглед. Не изглеждаше особено научно, по-скоро беше като геврек с две намотки, усукан сам в себе си. Оставаше си усукан, както и да го обръщаш. 
– Тя е двумерна повърхнина само с една страна! – триумфално му я взе Малахий и я размаха във въздуха. – Което ще рече, че видимият ѝ обем е само половината от онова, което може да побере. 

... къде се озовах?

Скрит текст: покажи
За по-любознателните деца да поясня: Бутилката на Клайн е туй нящо.


~ Егаси, к'ви са тия стълбища... Изкачването на един етаж ми отне десет минути. Направо се задъхах...

Дано поне слизането е по-бързо.

~ Почнах да налитам на други Рингласовци. Такова де... те да ми налитат. Явно съм симпатичен.

(Те обаче много са се занемарили. Ако ги срещна пак в по-жизнен вид, ще им кажа това-онова за здравословното хранене, пиене и въобще дишане.)

Пацифистът у мен има дилема. Води ли се убийство, когато жертвата ти е: 1) нежива; 2) самият ти?

Decisions, decisions...

~ Иии... първа безславна гибел. Дали поради липса на време, или поради излишък от самочувствие (ма пък защо да не му видя сметката на тоз Аздеб директно, викам си...) – но изходът е все един. Към безизходица.

Или просто... от липса на въже? (Къде видях такова? В склада още в началото?)

Моето мета-„аз“ подозира, че има грешка в графа „Време“ в дневника. Еп. 285 би трябвало да се достига преди еп. 464 – нали така? Каква е логиката първо да пристигат босовете, после – техните слуги?

... Сверка с автора потвърди, че е точно така.


~ Боговете ми дадоха втори шанс... и отново се изсмяха в лицето ми. Бях на косъм – на косъм! – от победата тоя път.

Докато се свличам обратно в мрака, последната искрица съзнание се пита ще успея ли следващия...

~ Успях! Успях! Най-сетне!

Вярно е, че по някое време открих чудодейната сила да скачам от едно място на друго в пространството и да се разклонявам на цяла тълпа мен във времето... но кой би сбърчил нос пред средствата, когато целта се изправи пред него в цялото си ухание?

Ида, хубавице, мече (мечо?) и злато! Чакайте меее!

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 12039
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9672 times
Has been thanked: 7561 times

Re: Елена Павлова

Postby радина666 » Fri Apr 24, 2020 9:11 pm

Отзив от Ради за сборника „Две луни” на Елена Павлова:

Ще се опитам накратко да споделя впечатленията си относно сборника „Две луни”, като коментирам разказите направили ми впечатление. Имаше силни и слаби разкази. Забелязах, че началото и края на разказите й са еднакви в рамка. Хареса ми. Прочетох я преди две седмици, но докато се наканя да се отчета...
1. Елфическа песен - вманиачени по Рол Плей тийнейджъри, които издават книга. Точно тази част с написването й събуди в мен муза за една от историите ми. Осъзнаването, че елфа е влюбен, чак когато разбира че момичето има рак ме отдръпна. Както и всичките глупости елфите да са с елфи, а не хора.
2. Ода за тройка мечове 2: „пеперуди на любовта” Имаше екшън, обрати, но пък развръзката накрая много бързо ми се случи, претупано, не разбрах как стигнаха до изводите за разкриването на случая.
3. Нощен клуб - как можеше да измисли такъв гнусен край. Получаваш писмо за най-страхотната нощ с вампир, представяш си Едуард от Здрач, а те затисва някакъв дебелак и те изнасилва. Като заклет почитател на вампири, тази гавра трудно я преглътнах.
4. Те се спускат нощем от хълмовете - ето това е хорър! Да осъзнаеш, че амулетите не бачкат в най - напрегнатия момент и да знаеш единствен, че самовилите идват и нищо не може да те спаси, можеш само да крещиш.
5. Динозавър за Коледа - абсолютно в стила на Анита Блейк със съживителска магия и фирма за съживители. Анита ми харесва една идея повече.
6. Вкусно до последната чаша - как може да наградят толкова скучен разказ. Изреждат ти хиляда рецепти за кафе, което си е юочти целия разказ, и накрая разбираш, че този който ги прави е робот и няма на кого да ги прави.
7. Зимно преброяване на вампирите - имаше екшън и обрати. Как само шефът е лъгал за заразяването на вампирите, да следи телефона и тн. Кк от добрите стана лош. Диди ми е любимка и хубаво, че оцеля. Статистиката за вампирите правеше разказа по-достоверен.

радина666
Global Moderator
 
Posts: 99
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 163 times

Re: Елена Павлова

Postby Кал » Sun Aug 23, 2020 8:07 am

Звукозапис от срещата с читателски клуб „Орбита“ във Варна на 21.08.2020

(Пренебрегнете шума в началото; после наоколо става по-тихо и се чуваме добре. Елена започва да говори след 50-ата минута.)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 12039
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9672 times
Has been thanked: 7561 times

Re: Елена Павлова

Postby Кал » Fri Jul 23, 2021 10:30 am

Мой отзив за „Асен и пътешествениците в 100 Българии“:

Чудесно съчетание от познания (за историята и езика ни) и приключения, написано изключително плътно. Действието се носи шеметно, без разводняващ пълнеж нито в случките, нито в отделните думи. Лично аз се напрегнах само в дългата „екшън гоненица“ около средата; ще ми е интересно да разбера как се отразява на малките читатели усещането, че за любимите им герои има истинска, смъртна опасност (и как се променя то в различните възрастови групи). Това, което Асен открива за и във себе си на финала обаче, напълно ми оправи вкуса. :)

Любими моменти:

~ Ооо... Главният герой си има мащеха! И скачаме веднага в дълбокото!

Имаше сбъркани моменти в някои от снимките.

Например на тази отряд от девет четници беше сниман в гръб да марширува по „Витошка“ – вървяха в лявото, настлано с плочки платно на булевард, в средата на който минаваха трамвайни релси, а в далечината, също отляво, се виждаше назъбен хоризонт, съставен от няколко небостъргача, над покривите на които надничаше върхът на Витоша.

На съседната, видимо доста стара снимка се виждаше пак планината насреща, но със „Съдебна палата“ отдясно. Улицата беше павирана, вместо лъвове стълбите красяха хванати в крачка мечки. На тротоара под тях бяха застанали на пост по двама четници с униформи в зелено и златно.

– Мамо, ела да... – Асен се извърна развълнуван.

Катето вдигна очи от телефона си.

Двамата се погледаха няколко секунди.

– ... видиш този фотошоп – продължи гладко Младши, сякаш не му се бяха насълзили очите от разочарование. – Много е интересен.

(Аз, като „мащех“ („бащех?“), съм бил в подобна ситуация и знам как изглеждат тия погледи...)

~ Хаха:

Не можеш ли да избягаш? – настоя Нася. – Да дойда в София и да не се видим на живо?!

Много я биваше с препинателните знаци, каза си Младши. Никой от познатите му не слагаше въпросителни или удивителни. Освен това Нася пишеше стихове. Налагаше му се да ги лайква от време на време.


~ Хихихи... можем ли да минем през алтернативна Футболна България (в която сме спечелили Световното първенство през 1994-та) – и да не видим една от най-големите ѝ забележителности?

Скрит текст: покажи
Сега вече Асен си позволи да си поеме дъх, и се поогледа. „Аварийният изход“ ги беше извел в просторно преддверие с два чифта стъклени врати – едните водеха към уютен фитнес, другите – към огромен офис. Половината от отсрещната стена запълваше махагоново бюро, другата половина – масивна библиотека, отрупана с купи и с цяла редица книги с името на Стоичков на гръбчетата.

– Баща ми е голям ваш почитател – сподели.

– И моят също – включи се Боби.

– А вие сте почитатели на тунелите, а? – усмихна се по-широко Стоичков и се упъти към библиотеката. – Всъщност как изобщо влязохте долу? И как щяхте да излезете, ако не бях чул случайно изстрелите?

Спасителят този път се яви под формата на почукване на вратата и в офиса надникна русоляв четник.

– Къде е пациентът? О, господин Стоичков! Страхотно е да се запознаем, наличието на тази България на картата означава много за мен!

– Сигурно и твоят баща ми е почитател?


~ Поредицата случки около откриването на „четвъртото историческо правило“ – откриването на какво значи „да си у дома“ – е много силна. Чак сълзи ми избиха...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 12039
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9672 times
Has been thanked: 7561 times

Re: Елена Павлова

Postby Кал » Tue Dec 07, 2021 10:07 am

Мой отзив за „Катакомби и Сдухотия. Готварство, градинарство и кучешки изложби по време на пандемия“:

Тази неголяма книга се опитва да побере в себе си (поне) пет ГОЛЕМИ теми: четирите са подсказани в подзаглавието, а петата е домашното насилие. И понеже темите са хем пет, хем ГОЛЕМИ, а книгата е само една и не много голяма, поне за мен някои от тях остават по-скоро маркирани; аз бих им дал повече екранно време, повече сюжет (примерно щеше да ми е интересно от градинарските опити на децата да произлезе някоя забавна или поучителна история).

А ако се чудите защо не съм чел всичко наред: готварските рецепти звучаха напълно сериозно, пък аз напълно сериозно съм обещал, че в тоя живот това умение няма да го развивам. Нека остане нещо за следващия. ;) Та тях ги прескачах.

Най-впечатлилите ме моменти:

~ Катакомби и Тия се запознават... а нас изведнъж ни мятат в дълбокото:

– Ами не, живея отсреща.

– Лъжеш!

– Честен кръст!

Вратата се открехна един пръст.

– Отсреща апартаментът стои заключен, откакто съм се родила.

– Мама го нае миналата седмица.

– Никой никакъв багаж не е изнасял!

– Нае го с мебелите и всичко.

– И не е внасял!

Мълчанието се проточи.

– Не е внасял – повтори Тия. – Щях да забележа.

Катакомби умърлушено отговори:

– Нямаме никакъв багаж, само моя лаптоп и една чанта с дрехи. Мама каза, че като се осъдят с татко, ще си вземем нещата, но не ѝ вярвам. Обаче тук няма да я бие, пък вещите не са важни. Ще дойдеш ли да пробваш сладкиша, или да ходя да търся някой друг?


~ Защо затваряме очи, когато се прегръщаме/целуваме?
(...) Междувременно прати на Тия едно емотиконче с друг вид прегръщащи се животинки за благодарност. И те бяха замижали щастливо.

Code: Select all
Забелязала ли си, че всички прегръдковци жумят? – попита.


Code: Select all
Не – написа в чата Тия. – Но сега вече няма да спра да го виждам. Ужас, те вярно всичките са така!

(...)

Когато Катакомби си легна, на телефона го чакаше съобщение. От Тия.

Code: Select all
Не мога да заспя заради твоите емотикончета. А утре съм на тренировка преди часовете и за наказание те вдигам в шест да ходим за банички! Заради серотонина и ендорфините е.


Code: Select all
Глупости.


Code: Select all
Не бе, Ктк, сериозно. Стикери и емотикони символизират сърдечна прегръдка, затова са със затворени очи. Изключването на едно сетиво предизвиква допълнителен прилив на ендорфини.

Катакомби дори не си даде труда да ѝ отговаря. Поигра известно време и сигурно щеше да забрави за емотиконките, но майка му дойде да го завие. И да го прегърне за лека нощ.

Тя затвори очи и го стисна силно. Неловко си беше и добре, че не се случваше често. Но Катакомби бдително наблюдаваше как бръчиците от напрежение по лицето на майка му се изглаждат и тя направо засиява.

И той затвори очи. Отпусна се в топлата, сигурна прегръдка. Вдъхна познатия, успокоителен аромат на портокалов душ-гел и финалните нотки от зимния, ванилов парфюм на майка си.

Изключването на едно сетиво наистина изостря другите, отбеляза си наум. И ти повдига настроението.


~ Минах през сцената с уличното домашно насилие; а сцените с психическо самонасилие (a.k.a. как реагирахме на пандемията в първите ѝ месеци) явно ще са навсякъде... Става ми все по-интересно колко автобиографични нотки крие Ктк. (Интересно на границата със смразяващо.)

Право думаше Ели, че от тая книга ще настръхнат най-различни коси.

~ Хммм. Я разгледайте този:
АЛГОРИТЪМ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАЛШИВИ НОВИНИ И КОНСПИРАЦИИ

ПЪРВИ ЕТАП

1. Включва ли нечий заговор?

2. Зловредно или злонамерено ли е?

3. Скандално ли е?

4. Носи ли полза на някого за сметка на всички други?

Да: +1 точка

Ако има 2 и повече точки, значи новината е фалшива или конспирация. В противен случай може и да не е.

ВТОРИ ЕТАП

При проверка на информацията в Интернет...

1. Само лъжи ли съдържа? Тогава е фалшива новина.

2. Съдържа ли едно истинско твърдение и няколко лъжи? Тогава е опит за манипулация.

3. Съдържа ли сравнение на несравними неща? Също е опит за манипулация.

4. Звучи разумно, но е нелогично? Значи е конспирация.

5. Логично е, възможно е и има по-малко от 3 точки от Първи етап? Може да не е конспирация.

Нещо а) лиспва; б) смущава ли ви в него?

~ А това е единствената част от историята на пандемията, за която не знаех:
В Италия също имаше много засегнати старчески домове. Но поне гледачите не бяха изоставили старците.

В Испания армията беше открила доста домове, зарязани от персонала и пълни с... с жертви.

Тя хвърля нов ужас върху начина, по който си отиде Христо Пощаков (той беше в дом за възрастни хора в Испания и даже не позволиха на близките му да го види); и нов блясък върху начините, по които се справяха българските домове.

~ Ъъъ, финалът е
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 12039
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9672 times
Has been thanked: 7561 times


Return to Творците

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests