Сезоните на нашите кризи

... и другите книги, за които някой вече ни е изпреварил - иначе щяха да са в библиотеката :)

Сезоните на нашите кризи

Postby Кал » Wed Mar 06, 2019 9:34 am

Тема за книгата на Калина Александрова.

Мой отзив в Goodreads:

Пътешествие през личното ни време в компанията на спътник, който протяга ръка да ни подпре (или помилва), когато ни се струва, че пропадаме в бездънна пропаст.

Ето къде се подпрях или поспрях с най-широка усмивка:

~ Още първата криза, в която се спуска книгата – породена от непремислени критики на родителите към навлизащите в пубертета им деца – хем изпъна лицето ми в широка, широка усмивка, хем ми наля лъжичката със сълзи. Защото съм виждал какво се случва с такива деца.

Но съм виждал и как, с годините и осъзнаването навътре, тези растящи човеци могат да отхвърлят всичко напластено отвън, колкото и страшно да ни се струва. Животът е сила, всеки от нас – също.

~ Един от най-полезните за мен елементи в книгата са таблиците, обобщаващи аспектите на дадена криза. Ето например за „Защо трябва да уча това?“:

Ситуация | Грешка в поведението | Корекция на поведението

Лоша оценка по даден предмет. | Учителят е лош. | Да видим веднага какво не е разбрал ученикът, и да се опитаме да го обясним.

Няколко лоши оценки по един предмет. | 1) Учителят по този предмет е лош; 2) „По този предмет не ти върви, явно не ставаш за него“. | 1) Консултация с учителя, изясняване на критериите му за подготовка на учебния материал и оценяване на учениците; 2) „Ти си умен/-на, следователно нито един учебен предмет не може да ти се опре. Каквото не разбираш, ще го изясним, а ще намериш и подход към учителя.“

Лоши оценки по повечето предмети. | „Ти си тъп/а – виж си успеха! Никакви приятели, сядаш да четеш!“ | „Имал си лош период, но никога не е късно да си поправиш успеха. Почини си, ако се чувстваш уморен/а, после започни да учиш, а ако се появи проблем с разбирането – ние сме насреща, ще помогнем, има кой.“

Посредствен годишен успех. | „Не те бива да учиш, за нищо не те бива, ти си един мързел. Никаква почивка, цяло лято ще четеш!“ | „Тази година не я приключи както можеше, но нищо. Почини си през ваканцията, а наесен започни всичко отначало – приемаме, че неуспехът ти е бил временен. Разбира се, че си умен/-на и можеш да си отличник/-чка. Вярваме ти, а и ти ще си повярваш, като видиш, че успяваш.“

Отличен успех. | „Много сме горди, че си отличник/-чка. Така трябва – винаги само шестици. Само отличниците успяват. Ако ми донесеш двойка, сигурно ще се самоубия.“ | „Поздравяваме те за отличния успех и много се радваме за теб. Ако и ти се радваш на успеха си, направо сме щастливи. И двойкаджия/-ийка да беше, пак щяхме да те обичаме, защото си ценен/-на за нас сам/а по себе си, а не заради успеха. С отличен успех обаче ще ти е по-лесно и удобно да постигнеш мечтите си, а за нас твоето щастие е над всичко.“

Кандидат-гимназиална кампания. | „Непременно трябва да влезеш в това училище, иначе си проваляш живота. Записахме те на курсове, наехме ти учители, плащаме, от теб се иска на всяка цена да успееш. Непрекъснато треперя за теб, как можеш да нехаеш? От това зависи всичко!“ | „Сигурно имаш любими предмети и занимания. Кажи какво ти харесва, за да видим кое училище ще е най-добро за теб и какви изпити трябва да положиш. Убедени сме, че можеш да се справиш сам/а с подготовката, но ако смяташ, че курсовете ще те направят по-уверен/а, ще те запишем или ще ти наемем учител. Твоето желание и твоята увереност са много важни. Приеми го обаче като приключение – дори и да не успееш, нали ще си опитал/а. А възможностите в живота тепърва ще се отварят пред теб. Дори и да се провалиш сега, не е фатално – стига да искаш да учиш, начини ще се намерят.“

След кандидат-гимназиалната кампания | „Направихме всичко, което беше по силите ни, и ти успя (не успя) да влезеш, където искахме. Оттук нататък всичко е в твои ръце – справяй се сам/а, вече си голям/а.“ | „Радваме се, че премина през тежката кампания. Успя, защото имаш огромни качества, които тепърва ще развиваш (не успя, но то не е защото нямаш качества, може би ние, родителите, нещо недогледахме, но не е фатално). Истинското приключение в учението едва сега започва и можеш да разчиташ, че винаги ще сме с теб, макар че вече ще знаеш много повече от нас. Светът всъщност е едно голямо училище, а животът – непрекъснато учене и скоро ти ще ни помагаш с уроците – вече си голям/а.“


~ За собствената ни отговорност – така де, сила:

Ако обаче сте убедени, че учите или сте учили не каквото ви е необходимо, че сте се подчинили на чуждата воля, че сте можели да поемете по друг път, усвоявайки други знания и умения, то все още не е късно да промените нещата. (...)
Спомнете си кризисния период, преживейте го отново. Ако усетите точния момент на болката, свързана с въпроса: „Защо трябва да уча това?“, вие имате възможност да оправите пораженията, нанесени от кризата. Опитайте се да не обвинявате никого – вашите близки са постъпили по определен начин, водени единствено от мисълта и желанието да са ви полезни. Всъщност именно фактът, че сте ги обвинявали за избора, който са взели по отношение на вашето бъдеще, е усилвал през годините негативния ефект от преживяната криза. Поемете отговорността за израстването си в свои ръце. Вече сте големи – на каквато и възраст да сте, щом сте преживели криза, свързана с учението, сте зрели хора, способни да вземат самостоятелни решения, свързани с естеството на обучението си. Приемете истината – именно вие тогава в кризата вместо да видите учението като приключение, сте го видели като мъчение. Направете трезва преоценка на стойностите. Имайте предвид, че вашият ум е по същия начин готов да се заеме с умствена дейност както някога. Ако почувствате и най-слабия подтик да се захванете с любимия предмет на обучение, направете го, потърсете начини и възможности да реализирате умствения си потенциал.


Отнася се не само за ученето. (А! Че то друго има ли? ;)

~ Как да разберем, че тийнейджърът преживява криза, свързана с въпроса „Защо съм тук?“:

Невинаги можем да забележим симптомите на такъв вид криза, но все нещо може да ни направи впечатление, например:
• безпричинен раздиращ плач (най-често насаме);
• внезапно отправяне на остри реплики;
• желание за усамотяване;
• скандал без или по нищожен повод;
• като цяло успехът и поведението в училище не са променени;
• най-страшното – суицидално поведение на моменти (желание за самоубийство).


И как да помогнем тогава? Част от решенията, които предлага авторката:

Изпълнени докрай с огромното доверие в добронамереността при възпитанието на тийнейджъра и в съвършенството на неговата личност, без страх и колебание се доближете до младия човек (...):
- кажете му колко го обичате и колко сте горди, че е израснал голям и силен;
- посочете му редицата от грешки, които сте допуснали при отглеждането му, защото сте се страхували, че няма да се справите;
- наблегнете на факта, че всеки път, когато сте били по-строги, всъщност сте били обладани от страха за неговото добруване;
- убедете го, че вашите грешки не могат да накърнят неговото съвършенство;
- споделете откровено, че по-често не сте знаели как да постъпите;
- открийте му истината – и вие сте така неуверени в този свят и също се опитвате да откриете правилния подход към нещата;
- открийте му и другата истина – че възпитанието, което сте му наложили, за да има подобаващо поведение в обществото, е като наложените му по същия догматичен начин правила за движение: просто удобство за придвижване, което ще го спаси от катастрофи, но в никакъв случай не е канон, който да се спазва безпрекословно, че има и по-важни неща от това да има „примерно поведение“, но той ще ги открие сам, а вие ще бъдете до него, защото сте убедени, че е личност с изградена нравствено-етична система от стойности и критерии, в които са заложени принципи като човечност, доброта, съпричастие към болката и радостта на ближните;
- а сега му разкрийте и най-важното: истината не е някъде там – истината за прекрасния свят, в който живеем, е заложена вътре в него и той ще я търси сам и когато я открие, ще е постигнал целта на съществуването си, а вие ще бъдете с него, за да се радвате заедно на откритията и постиженията му.


~ Стигнах и до първата „лятна“ криза – „Защо не мога да стигна до теб?“, или охлаждането на отношенията с дългогодишен партньор между 30 и 40.

Хммм...

~ Някои ситуации или действия, провокиращи горната криза, и вероятни причини:

Провокираща кризата ситуация (действие) | Причина за провокиращото кризата действие

Научавате за изневяра, която не можете да си обясните с липса на обич, а с отдалечаване от вас. | Пропуснали сте мига, когато сте отблъснали протегнатите за ласка ръце, защото е имало „нещо по-важно“.

Необоснована според вас ревност, която ви отблъсква от любимия човек и не можете да го доближите. | В даден момент сте пренебрегнали любимото същество, като по този начин сте породили страх, че може да ви загуби.

Служебната ангажираност го поглъща дори когато е до вас, и не можете да стигнете до него. | Убедили сте го, че само действената личност е ценна за вас, че само победителят заслужава уважението ви.

Появява се ново хоби, което поглъща вниманието, на което сте свикнали. | Усетил е, че свободата му е ограничена, и този е начинът да си я върне, без да нарани някого.

Приятел или приятели започват да го обсебват и го отдалечават от вас. | Отпратили сте го, когато е искал да сподели нещо, чувства се неразбран и търси среда, в която е „оценен“.

Изведнъж осъзнавате, че сте сами, когато имате нужда от помощта, на която сте свикнали. | Дали сте повод да ви мисли за силна личност, справяща се с всичко във всяка ситуация.

Разбирате, че се е приобщил към секта, чиито принципи са ви чужди и която вече го откъсва от вас. | Демонстрирали сте явно превъзходство на духовните си принципи и човекът до вас е потърсил общност, в която да се чувства по-уверен в духовните си щения.

Любимото същество страда и искате да помогнете, да облекчите болката, но не можете да се доближите до него. | Показали сте, че цените силата в любимия човек, и той е приел, че ако заяви страданието си, ще се покаже слаб и следователно ненужен.

Страдате, но когато се опитате да споделите страданието си, другият се отдръпва или казва: „усмихни се“. | Убедили сте любимия, че от него зависи вашето щастие, и той се чувства виновен, че страдате.


Сигурен съм, че можем да изброим и още; а за някои – да поспорим. Но на мен огромна част ми подействаха като удар с чук...

Може ли да вдигне ръка този, който никога не е вкарвал партньора си в поне една такава клетка?

~ От кризата „Защо съм отхвърлен от обществото?“ дотук най-ценно ми беше това разпределение:

(...) с всеки човек може да се общува на две нива:
1. роля с роля – общуването е формално и има значение кой си;
2. личност с личност – общуването е тотално и има значение какъв си.
(...)
Често пъти обаче ние преплитаме в общуването душевното си състояние със социалната позиция, на която сме в момента.
Например: кандидатстваме за работа, но вместо да разберем внимателно изискванията за съответната длъжност и да се опитаме да убедим работодателя, че отговаряме на тях, споделяме колко ни е трудно в момента или разни от сорта; на изпит колежката ми преписа и когато преподавателят я скъса, защото не отговори на нито един от въпросите, тя се разплака и се оплака от това колко тежък е предметът и как никой не го разбира; детето ви се е ударило и плаче, а възрастна жена му прави забележка, че е глезено – вместо да я срежете и да успокоите детето си, което бихте направили, ако бяхте сами, в „ролята на добра майка“ му се скарвате; началникът ни прави забележка за работата, а ние го приемаме като лична обида – той всъщност се е обърнал към подчинения, не към човека, не към личността и т.н.
Много хора не могат да се сприятеляват, защото не знаят как да се държат – те си мислят, че приятелството е въпрос на „роля“, докато то е личностно общуване. Други се опитват да отстояват социален престиж, разкривайки душата си…


И за да не звучи твърде много като разделение (тоест пречка пред целостността, към която се стремя цял живот), един личен пример за съчетаването на двете нива:

Преди да стана учител, работих почти година като рекламен агент в една от големите кабелни телевизии. Обикалях подадените ми адреси и целта беше да убедя хората да станат абонати на кабелния оператор. (...) Умението се състоеше в това да общуваш бързо и гъвкаво на ролево и на личностно ниво. Като роля бях делова, аргументирах се логично, със съответната дистанция, която ми позволяваше да се измъкна от всяка ситуация, без да бъда лично наранена (все пак аз звънях на абсолютно непознати хора, които реагираха по най-различен начин); като личност често ставах съпричастна с проблемите на хората, те споделяха с мен и страховете и надеждите си, а аз от своя страна откликвах открито и искрено, като с най-близки приятели. Нямаше нито фалш, нито напрежение в общуването, защото умеех да усещам с кого общувам – ако човекът се идентифицираше с това „кой“ е той, аз се представях в социалната си роля; ако той ми разкриваше душата си, аз откликвах с моята душа. Най-малко с 80% от хората аз превключвах от едното на другото ниво на общуване поне няколко пъти в рамките на краткия разговор. Така, вместо да се опитвам да убеждавам хората, аз разговарях с тях човешки, открито и в същото време делово, в ролята си на представител, им разкривах възможностите на кабелния оператор. Като роля не можеха да ме засегнат (един артист може да го убият на сцената, но от това той няма да умре, нали). Като човек имах възможност да се обогатявам със знанията на другите хора и да споделя своето знание, ако те пожелаят това.


~ Из препоръките за преминаване през кризата „Защо не съм здрав и силен?“:

Споделете здравния си проблем с приятелите си:
Ако някой започне да ви говори за болести с фатален изход, подобни или не на вашата, или ви напомни, че сте „на възраст“ и е време да започнете да боледувате, изключете го от обкръжението си – той ще ви навреди.
Ако някой ви каже „Какво ще правиш сега?“ или ви съжали, знайте, че той няма да ви помогне.
Ако ви съветва да се лишите от нещо, което обичате и започне да ви „наставлява“ – той няма да ви помогне.
Ако ви каже, че иска да сте здрав, дори и да си мислите, че не е „компетентен“, доверете му се – той вече ви помага;
Ако сподели с вас свое преживяване и видите в част от него себе си, ако приятелят ви се е справил, повярвайте му – така ще си помогнете;
Ако някой ви каже, че вярва във вас и вашите способности, както и във възможността ви да ги реализирате, този човек е най-ценният ви приятел, поне за момента – дори да ви е обидно поради привидната липса на съчувствие, той може дори да ви изведе от кризата.


Аз препоръчвам да си търсите/предлагате такова приятелско отношение не само в тази криза. ;)

~ Прощален акорд от зимната криза – „Защо не мога да намеря покой?“:

Обществото до такава степен е невротизирано, че непрекъснато фокусира вниманието върху действието, избягвайки по всякакви начини присъствието, а само когато присъстваме, можем да бъдем – да бъдем изпълнени с нежност, с любов, с внимание, с всичко онова, което ни прави истински богати.
Ако старите хора са в покой и хармония със себе си, ако са вглъбени в безмълвието на бялата зима, от тях ще струи светлина, ще се излъчва топлина, която ще сгрява всеки, доближил се до тях, колкото и да е динамичен и действен. Миг покой в близост до мъдростта на стареца може да се окаже по-ценен от години на скъпоплатени лечения и процедури. То е, като да се потопиш в целебните топли води на спокойно езеро, да отмиеш напрежението, да се отпуснеш, да изпиташ блаженство.
Last edited by Кал on Sat Mar 21, 2020 12:19 pm, edited 1 time in total.
Reason: отделям нова тема

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11255
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8746 times
Has been thanked: 6948 times

Re: Сезоните на нашите кризи

Postby frog » Mon Mar 23, 2020 12:52 pm

Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 2376
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 107 times
Has been thanked: 2915 times


Return to Посестримите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests