Кал wrote:Единствената причина да ме вбесиш би била, че пишеш content-free пост в content-intensive тема. За това поне ме познаваш достатъчно... мисля.

Тук нали се сещаш, че боравиш с твой разграничения? За мен тая тема например ИЗОБЩО не е "content-intensive". И честно казано, ако ще следваме общоприетите правила за форумно общуване, мисля, че коментарът ми е съвсем на място, защото си е по темата и е пуснат в темата. Ама усещам, че тук май имаме разминаване в схващанията...
Кал wrote:Нещо конструктивно ще предложиш ли?
Мога. Обаче вече нямам достатъчно свободно време, за да го правя даром. И не, няма да пояснявам.
И още нещо: Това, че някой критикува, без да предлага по-добър вариант, не винаги е показател, че неговото мнение е безпочвено.
(Леле, ако брат ми прочете това сега...) За да сме наясно: Аз не казвам да НЕ го правите Еврокона. Напротив. Давайте, щом имате хъс. More power to you. Просто посочвам, че посоката, към която сте поели, според мен ще доведе единствено до задъдена улица, или както сам вече си видял, до прекомерно количество прахосани усилия.
Кал wrote:Ако да, задръж го – за края на юли, когато почваме да събираме желаещите да организират догодишните номинации. Преди това няма да му обърна внимание – имам да си наваксвам по всичко, което изоставих заради организирането на това гласуване.
Щом си отговорил, обърнал си вече някакво внимание. За желаещите организатори - good luck!, при това съвсем честно. Аз лично ще бъда на борда, само ако бъда компенсиран финансово или по някакъв друг начин. Доброволчеството тия дни не ми е по джоба.
Кал wrote:П.П. В последните 7-8 години няма евроконски номинации с такова количество гласували.
Докажи го. Pics or didn't happen. Особено с тия драконовски (в лошия смисъл) мерки, дето сте ги били направили. Аз лично, ако се бях опитал да гласувам, или щях да бъда "дисквалифициран", или щях да се откажа след прочитането на поставените условия.
Trip wrote:До WATO: Това как са организирани някакви номинации е ПОСЛЕДНИЯТ проблем на популяризацията на фантастиката в България. Некомпетентно не бих ти нарекъл мнението, но незапознато - да.
Незапознат съм с какво точно? Аз, с известна гордост, се смятам за това, което сам наричам "граничен фен" - тоест нито съм фанатик в дадена област, нито съм пълен лаик. Гледам да съчетавам информираността с умерения ентусиазъм - особено за да избягна "тясното специализиране", от което като гледам, страдат почти всички в днешно време и в частност хоби общността в България. Всичките "фракции" и "групи" и проч, които се делят на книги-игри, бордови игри, ролеви игри, компютърни игри, настолни игри, ЛАРП, четящи, гледащи, слушащи, всичко туй произтича от твърде тесни интереси и пълна незаинтересованост какво е от "другата страна на оградата". Направо ми се повдига вече.
Тази ситуация не си я говоря наизуст, това са мои наблюдения от първа ръка. Още от 2005-а година, когато навлязох в маргинално наречената "хоби общност" в България и бях издъвчен и изплют от форума на РПГБГ за една аматьорска грешка, разбрах, че има нещо доста гнило. И то се оказа самите "фенове".
Честно, тези "индивиди", с които съм имал съмнителната чест да бъда запознаван, са толкова тесногръди, арогантни, самонадеяни и нетърпящи чуждо мнение, че аз все едно не открих никой.
Няма инстинска хоби общност в България. Тукашните "geek"-ове са твърде set in their ways. Същото донякъде важи и за литературата, но там въпросът е по-сложен.
Като цяло, установявам, че ми е по-лесно и приятно да си прекарвам времето с "не-фенове", които евентуално да ги заинтригувам с нещо, отколкото да се правя на "правоверен" "фен".
Как всичко това се свързва с популяризацията и конкурсите в частност? Хм, дълга тема, а вече ми писна да пиша този пост. Така че за финал просто ще отбележа една случка покрай Фантастивала през 2011-а.
През първата вечер (понеделника) се раздаваха наградите за (разни) постижения в литературата. (Нали се сещате, щом дори аз не помня?) Присъстваха супер малко хора, повечето "вътрешни" според оценката (чужда, не моя! Подчертавам!). Аз бях поканил родителите ми и брата. Те дойдоха, гледаха.
Баща ми точно тогава му се падаше рождения ден. Малко беше раздразнен човекът, ама той си е такъв. Няма обаче как да забравя коментарът, който той отправи на всеослушание когато излязохме от музея (перифразиран цитат): "И какво се оказа? Събрали се някакви автори взаимно да си раздават награди. Това е все едно Гошо, Пешо и Иван да си направят сбирка и да си кичат ордени един на друг." Спор няма, може би за някои от вас това е шокиращo и/или неверно/невежо/незапознато/whatever твърдение. Обаче знаете ли какво? Аз се съгласих с баща ми. Защото той често си криви приказките, ама тази излезе права. На фантастичната и хоби общност в България им липсват два много важни компонента: показност и масовизация.
Да, неща, очернени и заклеймени от "културния елит", но въпреки това необходими. Мога да кажа защо, ама темата пак взе да се епицизира.
Затова ето набързо само още един пример от тазгодишния Фантастивал:
Шефът ме пита какво ще правя идната седмица.
"Ами, имам изпити да взимам, а покрай тях мисля да ходя на Фантастивала", казвам аз с умерен ентусиазъм.
"А, Фантастивал? Какво е това?", пита той заинтригувано.
"Ами, това е фестивал на фантастиката и всичко, свързано с нея. Книги, картини, филми, игри...", почвам да изброявам аз. "Има разнообразна програма в три дни, с различни събития."
"Оо, яко! И там ще има и пичове с костюми, и ще размахват лазерни мечове, разни такива неща, да?"
"Амии... не точно."
End of story. I rest my case.
Едит: Цялата ми мисъл беше, че точно НАЧИНЪТ, по които се организарат разни културни и "популяризаторски" събития в България, води до много слаба посещаемост и оттам, до неизвестност. Да, не всеки може да налива пари като Нестле в инициативи от типа на "Живей активно" или "София диша", обаче има поне няколко неща, които аз бих направил различно. В цялостен план.
Trip wrote:Айде стига с виковете "Вълк!", при положение, че не само вълк няма, ами има всъщност пастир(и).
ВЪЛК!!!