На първи април ви каним да се включите в новия ни конкурс за фентъзи разказ на тема "Песента на Юга"!
Как да участвате?
Като ни изпратите своята творба на contest -в- fantasylarpcenter.com и споделите с нас, с вас и всички читатели песните на вашия уникален свят...
~~~
Време за творчество: до 6-ти май включително!
Време за запознанство с творбите и оценяване: от 7-ми до 31-ви май :)
Искрено се надаваме да се срещнем с познати и непознати писатели, търсещи невидимото, необикновеното, различното... От сърце ви пожелаваме много вдъхновение в търсенето на "Песента на Юга"!
Усмивки,
Екипът на Фентъзи ЛАРП Център
Аз май пак нямам с какво да участвам (а и Мартин не е мой тип... откакто от идеалист практик стана циник масовик – сещате се за коя поредица говоря :/) – но поне ще чета.
Вас ще ви чета ли? :)
П.П. Хм... може ли да се каже, че най-първата ми приказка за Юна е хем (с) песен, хем вършее из Юга? (Дъщия е в южната част на Конфед'ия все пак...)
Кал wrote:Наистина песенно настроение, ярки и плътни образи. Носи ме на мелодията си, до самия неумолим, неизбежен финал.
Препоръчвам: повече очертаване на героя. По-конкретни сцени от онова, през които е минал след загубата на любимата си – иначе не съм сигурен дали (и дали трябва да) му симпатизирам наистина. Дали е заслужил изкуплението си на финала.
Кал wrote:Наситено потапяне в реалност, която чувствително се различава от познатата ни. Поздравления за митологичните познания! И много близък почувствах разговора за разликата между обичта и влюбването.
Препоръчвам: изчистване на „заемките“ от английския (като „взимаха дъха му“). И на разни „баластни“ думички.
Кал wrote:Най-космическият мащаб, на който попадам досега. А големите залози умеят да създават голяма тръпка. ;) Поздравления и за огладения изказ – беше ми радост да плувам по него.
Препоръчвам: да разкажеш още за смисъла на срещата между младия и стария Йоан. Сега не съм съвсем сигурен защо беше нужна и какво промени тя.
Кал wrote:Присъединявам се към казаното от Фентъзи ЛАРП Център. И пожелавам на всички участници, настоящи и бъдещи, ново вдъхновение... и нови приятели. За мен писането винаги е било протягане на ръка към онези сродни духове, с които тепърва ще пресичаме пътища. (И често – пресягане да прегърна онези, с които вече приключенстваме заедно.)
