Образованието

[отсъстващ]

Хареса ми речта от линка на Люба и в случай, че ограничат достъпа го пускам.

По повод речта на ректора на СУ "Св. Климент Охридски", която публикувахме, читател на "Дневник" сподели, че в Историческия факултет е имало вдъхновяващо обръщение към студентите от техен вече завършил като бакалавър колега. Това е Ивайло Динев*. Публикуваме речта му от 1 октомври с негово позволение. Заглавието и акцентите са на редакцията:

Благодаря на деканското ръководство за предоставената възможност да говоря пред първокурсниците на Исторически факултет. За мен е огромна чест да бъда сред всички вас в този ден. Появата ми носи и някаква символика. Докато вие днес стъпвате за първи път в храма на знанието, аз излизам от него, поне официално. Четирите години, които прекарах тук, бяха ползотворни и плътни. Смятам, че има какво да ви разкажа за вашите очаквания.

Не се заблуждавам. Наясно съм, че сред вас има както устремени към знанията личности, така и хора, които все още не осъзнават защо са тук. Не съдя никого. Винаги има причини. Към всеки един от вас са насочени следните три истории.

Когато реших, че искам да уча в Исторически факултет, бях на поредната си поправка в училище, мисля че беше "Стоманобетон" или нещо от този сорт.

Дотогава не бях прочел нито една книга

Накрая не успях да завърша навреме и ми се наложи да почакам. През следващата година работех нощна смяна, а през деня учех здравата за кандидатстудентските изпити и за куп други неща. След 365 дни къртовски труд, успях да наваксам за изпуснатото време. Влязох от първо класиране в Университета. Беше неописуема радост.

Всичко започна доста странно. Бях се разболял и трябваше да изкарам на легло повече от месец. Нямаше какво да правя освен да мисля. Мислех си за миналото. Не беше лесно да осъзная, че съм поел път, който не е мой избор. Чисто и просто се бях оставил на течението. Очакваше се да стана местен тарикат. Свободното време покрай болестта ми даде възможност да осъзная какво притежавам в себе си и какво искам да направя в своя живот. Впоследствие изборът беше лесен и започнах да постигам целите си постепенно. Благодаря на тази болест. Тя ме научи на най-ценния урок: че трябва да се научим да правим собствени избори върху живота си и да бъдем това, което можем и искаме, а не това, което обществото или медиите ни втълпяват.

Перифразирайки думите на един велик учен на нашето време, бих добавил: "Ако една риба цял живот смята, че не може да лети, то тя никога няма да се научи да плува."

Мисля, че е доста прав. Каква е рецептата?

Започнете да обичате тишината

Знам, че в забързано време като сегашното, е доста трудно, но опитайте. Ако не умеете да слушате себе си, никога няма да бъдете господари на собствената си съдба.

Научих втория си урок веднага след като ме приеха в университета, именно на откриването на учебната година. Бях дошъл с три студентки. Изслушахме речите и тръгнахме навън. Беше пълно с хора. Някак изгубих момичетата от своя поглед и се развиках грубо по тях. Те, естествено, не се обърнаха. Обърна се обаче един преподавател, погледна ме остро и каза: "Това е университет!" Бях втрещен. Не знаех какво да отговоря.

Днес, четири години по-късно, знам, че съм сгрешил. Знам, че като студент на Университета има морални норми, с които трябва да се съобразявам. Рано или късно, всеки един от вас ще разбере за тях. Защото

"истинският университет е състояние на духа"

Отново тук, в Аулата, преди три години, с група приятели застанахме точно зад вас с издигнат 20-метров транспарант. Повече от месец нямахме топла вода. Въпреки че тя беше пусната ден преди протеста ни, ние счетохме да изразим недоволството си публично. Не след дълго тази акция доведе до редица последващи, много по-мащабни по улиците на София. Вече бяхме заедно студенти и преподаватели срещу общи несправедливости.



Ще разберете, че като студенти на Университета, сте в правото да заставате срещу неправдата. Без страх. Без притеснение. Без угризения. Защото така повелява, защото има смисъл доброто да победи, защото може би някой отгоре ни гледа или защото ще ни е срам да гледаме тези след нас.

Един забележителен писател е казал: "Да осъзнаваш относителната валидност на собствените си убеждения и същевременно да ги защитаваш убедително, това е разликата между цивилизования човек и дивака."

Днес,

ако вече не сте, то ще трябва да се научите да се борите

Нямате повече извинения някой друг да отговаря за бъдещето ви. Изправете се пред предизвикателствата: да вярвате в собствените си сили, да успеете в бедна и мафиотизирана България, да продължите академичните и социални традиции на родната и световна студентска общност.

Все предизвикателства, които ще направят силните по-силни, а слабите ще пораснат.

Но не се лъжете, че ще бъде лесно. Лесното е за мързеливите, за страхливците, за онези, които не правят избори, а се осланят на течението или на поредния новоизлюпен спасител. Не се залъгвайте и от моментната популярност на хора, които не могат да свържат две изречения. Все някога нещата ще се променят.

Мускулите няма да управляват държавата, а разумът

Стъпвайки в храма на духа, вие заставате срещу течението. Ще чувате навън как не е важно колко знания имате, а колко пари. Ще чувате имената на пищни красавици и тарикати по телевизията, докато рядко ще се съобщава за научни експедиции и международни проекти. Ще говорят за вас в множествено число. Че студентите сте пияници и побойници. Че само разрушавате. Но рядко ще обръщат внимание на онези от вас, които съзидават, които печелят състезания, конкурси, публикуват статии, участват в проучвания, организации, списания, студентски центрове. Просто така е устроен светът.

Ако искате да създавате нещо ново привикнете с тъмнината

Не чакайте да ви помогне някой друг или някоя коварна болест да ви прати на легло.

Не се осланяйте на късмета, четете. Не чакайте да ви намерят практики, създадете. Не обвинявайте другите, помогнете им. Не се оплаквайте, променете.

Оттук насетне, всичко е във вашите ръце.

Надявам се, че след четири години, когато вие бъдете на моето място, ще изпитате това, което аз изпитвам днес тук пред вас. Искреното чувство на задоволство и благодарност, че съм имал възможността да бъда себе си и същевременно да науча толкова много в Исторически факултет.

От името на Факултетен студентски съвет Ви приветствам с "Добре дошли!" и Ви пожелавам "На добър час, колеги!"

*Ивайло Динев е вече бакалавър, тази година завършва "Минало и съвремие на Югоизточна Европа" - специалност в Исторически факултет. Той е и председател на три студентски и една неправителствена организация. Има няколко поетични отличия и награди. Издава и списание за Балканите.

[Кал]

Григор Гачев: Промени в образованието?

Мои размисли:

Подписвам се под казаното от СТЕНАТА. Изпитната система, при която от резултат, получен в рамките на един ден, зависи голяма част (да речем над 50%) от общата ти оценка, е безкрайно далеч от разпределението на натоварванията, които ни се случват в реалния живот. Тоест – не е реалистична.

Като повечето от коментиращите тук, и аз бих почнал от другаде: с промяна на учебния материал. Така че да включва ПОВЕЧЕ умения и ПО-МАЛКО енциклопедични знания. На прима виста: емоционален интелект (доколко познаваме емоциите, свои и чужди) и свързаните с него умения за мотивация, общуване и трансформация на конфликти, здравословни навици, граждански права (и задължения ) и инструменти, техники за отсяване на информация, творческо мислене…

[Люба]

Напред, компютърът е слънце!
Люба Йорданова в "Капитал" от 4 октомври, 2013

Spoiler

Все повече учители търсят нови форми на преподаване и виждат ефекта от тях. Държавата по-скоро пречи

Гора от вдигнати ръце още преди на дъската да се е появила следващата задача. Второкласниците от класа на Десислава Миленкова не се задържат дълго на чиновете. Скачат, клякат, ритат, вълнуват се. От средата на класната стая две момчета се състезават по футбол. Попадението във вратата минава през вярно решени математически задачи. Числата до сто пък се упражняват в екипи по двойки с помощта на обща електронна платформа и компютърни мишки за учениците. Верните отговори дават точки и накрая на часа всички виждат кой екип колко е събрал. Звънецът за края на часа бие, но сякаш никой не го чува.

Десислава Миленкова е мениджър по иновациите на софийското 137 СОУ "Ангел Кънчев". Това означава, че търси и изпробва нови методи за преподаване, а успешните предава на колегите си. Преди няколко години тя открива Envision на стартъп компанията "Нимеро" - образователна система, в която учителите разработват интерактивни уроци и ги прожектират в класната стая през компютър, на който учениците работят с много мишки. Задачата с футбола е от софтуера Jumpido, създаден специално за часовете по математика. Идеята на електронните платформи е да са инструмент в помощ на учителя и не заместват класическите учебници. Ефектите от тях обаче бързо се виждат - учениците са много по-концентрирани и ангажирани в часовете. Уроците стигат по-лесно до тях, защото учат през упражнение вместо наизуст.

Въпреки лошата обща картина на българското образование през последните години има сериозно раздвижване под повърхността. Много учители осъзнават, че за да задържат вниманието на учениците си, имат нужда от нещо повече от сух преразказ на сложно написания учебник. Директорите пък отдавна са наясно, че бюджетът им зависи от това доколко са привлекателни за децата и техните родители. И че все пак трябва да се конкурират с останалите училища. В системата навлязоха успешни модели за онлайн образователни платформи и софтуер и разчупени учебни програми, които залагат на практика и възпитаване на умения за справяне в живота. Защото учениците днес не са тези от преди 20, 10 или дори 5 години. За тях е естествено да дебатират върху "Игрите на глада" вместо върху "Опълченците на Шипка". Да разберат как се управлява успешно бюджет, вместо да назубрят видовете полезни изкопаеми в Южна България. Да направят контролното онлайн, а защо не и в общ чат със съучениците си.

Промяната се случва. Макар и плахо и с малки стъпки. Липсва й обаче водачът, който да подготви средата така, че повече хора да я усетят.

Ученето като игра

"Децата днес имат досег до най-новото, до всичко модерно. Когато училището не отговаря на техните потребности, то се превръща в нещо скучно и изоставащо спрямо тях", казва Десислава Миленкова. Тя вижда ефектите от използването на Envision и Jumpido най-вече в мотивацията на учениците си, които идват на училище с желание, а състезателният елемент в платформите ги стимулира да учат. За управителя на "Нимеро" Кирил Русев целта на иновативния софтуер е да накара децата да бъдат активни. Според него по този начин те разбират, че компютърът може да се използва не само за игра, свикват да работят в екип и в крайна сметка повишават и резултатите си в училище.

"Нимеро" търсят активно контакт с училищата и в последните години попадат по-скоро на отворени учители и директори, които искат да разчупят учебната програма. Само с трима души екип иновативният софтуер вече се използва в над хиляда класни стая в България. Понякога обаче удрят на камък. "Няма да забравя едно училище в Хасково, в което учител плати от собствения си джоб за Jumpido, а след това директорът му забрани да го използва", спомня си Кирил Русев. "Къде ви е разрешението от министерството", питат го пък в други училища. Едноименното министерството отдавна е на много крачки назад от реалните нужди на образователната система - електронната форма за обучение не съществува в закона и съответно не може да бъде призната. (За тези и други пречки пред навлизането на модерните форми на преподаване в българските училища четете тук.)

"Когато човек се интересува, намира." Така просто обяснява директорът на 137 СОУ Мариана Закова навлизането на новите технологии в нейното училище, получило титлата "ментор в иновациите за България". Абонаментът за софтуера струва 1500 лв. на година от делегирания бюджет, а родителите купуват мишките за децата. Преди това обаче директорът внимателно е проучила кои са силните страни на училището и е инвестирала в допълнителна квалификация на учителите по английски и информационни технологии. Според нея развитието на едно училище зависи от неговите кадри и всеки директор е свободен на прецени накъде да го насочи. Умелото управление на 137 СОУ вече дава резултати - броят на децата, които искат да учат в него, нараства (макар и училището да се намира в крайния "Люлин", далеч от центъра на града), а с него и заплатите на учителите.

Урок за след училище

Опашка от кандидат-ученици има и пред 19 СОУ "Елин Пелин". През миналата учебна година в коридорите му се простира Plumpy BookStore 19 - книжарница за канцеларски материали, книги и учебни помагала за малките класове, зад която стоят ученици от 9А клас. Проектът е част от упражнението им в час по "Учебна компания", а задачата е да създадат и управляват успешно фирма в реални условия. Учениците инвестират с акции от по 5-10 лв. в компанията, задават краткосрочните и дългосрочните й цели, начертават бизнес план, търсят контакт с доставчици и отчитат приходите и разходите си. Намират спонсори, които ги подкрепят в участието им на национално състезание с проекта. Целта на книжарницата е на малките ученици да не им се налага да излизат от училището за материали.

В първите си часове през новата година вече десетокласниците обсъждат силните и слабите страни на представянето си. "Спечелихме опит и натрупахме печалба", споделят учениците с учителката си по география и икономика Мирела Петкова. "Маркетингът ни беше слаб", чуват се и критики. Идеята тази година е да развият продукта от миналата с някаква иновация и да подобрят резултатите си.

"Учебна компания" е част от програмите на "Джуниър ачийвмънт България" - организация в областта на икономическото образование, чиято цел е да образова и вдъхновява младите хора да ценят свободната инициатива, бизнеса и икономиката, за да подобрят качеството на живота си и да са успешни на полето на глобалната икономика. Тя работи в България вече 16 години, а в момента по програмите й се обучават над 33 хиляди ученици.

"Училището започна да работи с програмите на "Джуниър ачийвмънт" преди 15 години, търсейки вариант как да привлече вниманието на децата да останат", разказва Детелина Арнаудова, директор на 19 СОУ. Според нея тези учебни програми дават на учениците полезни компетенции за живота и умения да се ориентират в променящата се икономическа среда. И са атрактивни, защото предлагат възможности за изява, като например състезанията между всички класове, които учат по тях. А най-важното е, че учениците наистина виждат как и къде могат да използват наученото в час - нещо, без което днешното обучение няма как да функционира успешно.

"Цялата образователна система трябва да бъде преобърната - малките да учат, играейки, а големите, правейки нещата", убедена е Мита Георгиева, директор "Образователни програми и обучения" в "Джуниър ачийвмънт" и дългогодишен учител. И прави уточнението, че образователната политика съвсем не трябва да бъде само на министерството на образованието - в нея трябва да са активни например и това на икономиката, както и общините.

"Децата могат много повече." Това е един от изводите след внедряването на друга успешна учебна програма - канадската система за математика Jump Math, която в България се превежда, адаптира и популяризира от Института за прогресивно образование. Резултатите за миналата учебна година показват, че учениците значително повишават успеха си, а много от тях дори надвишават държавните образователни изисквания. Освен това стават по-уверени, започват да мислят аналитично и критично, да търсят решения на проблемите. Достатъчно е просто материалът да бъде представен по различен начин - според интересите и мнението на ученика и в обща работа заедно, а не пред него, от дъската.

Анализът от използването на Jump Math разбива и мита, че някои деца са талантливи по математика, а повечето други - не. "Всички деца могат да са ентусиазирани ученици по математика и да успяват - дори много повече от очакванията, което всъщност им помага да са успешни и по другите предмети", смята Явор Джонев от Института за прогресивно образование. Освен това според него и всички сегашни учители могат да бъдат обучени и да постигат отлични резултати с учениците си.

"Качеството на учене може да се подобри значително само чрез промяна на педагогическите нагласи и методи", категоричен е Явор Джонев. Според него електронното съдържание и компютрите са само инструменти и ако те бъдат прилагани в контекста на наложените крайно неадекватни, педагогически практики, няма да доведат до качествена промяна.

Видео вместо хартия

В нуждата от промяна е убеден и Дарин Маджаров, който създава сайта за видеоуроци "Уча.се". Те представят учебния материал в анимирани клипове по разбираем начин и на близък до учениците език. Най-трудните моменти са обяснени стъпка по стъпка с много силна визуализация. Учениците могат да задават въпроси и да дават предложения за нови видеоуроци. Учителите могат да използват клиповете като база за дискусия в часа или да ги препоръчат за гледане вкъщи. Спестяват и време на родителите, ако искат да обяснят даден урок на децата си. Подобни платформи са изключително полезни, ако учениците отсъстват от часове или въобще не могат да присъстват в училище.

Статистиката за посещенията в "Уча.се" ясно показва, че има търсене на подобен продукт - за година и половина, без да се инвестират средства в реклама, са изгледани над 3 милиона урока, 90 хиляди души месечно ползват "Уча.се", а на ден се гледат 20 хиляди урока.

"Уча.се" се разпространява от уста на уста и учениците и учителите сами търсят платформата. "Учителите искат да направят всичко възможно, за да привлекат вниманието на учениците. И голяма част от тях, вместо да обвиняват системата, се опитват да търсят нови методи", смята Дарин Маджаров. Например преподавателят по химия от Националната Априловска гимназия в Габрово Мария Николова, която случайно попада на няколко видеа от "Уча.се", започва да ги използва в часовете си, а впоследствие се присъединява и към екипа и работи по нови клипове. Тя вярва, че учителите са свободни да разнообразяват начините си на преподаване, "стига да не ги мързи" и да не зависят от т.нар. автоцензура - "щом не е разрешено от МОН, няма да го ползвам".

"Промяната ще дойде", убеден е и Иван Господинов, създател на екипа на "Кан академия България" в България ("Кан академия" се заражда през 2004 г. в САЩ и се превръща в един от най-успешните проекти за образователни видеоуроци.). Въпросът за него е как потребителите ще възприемат новите образователни продукти - дали отделни учители ще ги въвеждат в собствените си класни стаи, или цели училища ще правят пилотни проекти, или пък издателите просто ще добавят повече функционалност към продуктите, които вече предлагат на училищата, и те ще станат общодостъпни.

А потенциалът на новите форми е огромен. В "Кан академия" например използват т.нар. карта на знанието, както и визуализация на компетентности на всеки потребител. Така той може да види пропуските си. Вече се обсъжда и как платформата може да бъде в помощ за кариерно ориентиране - например да има карти на знанията за различните специалности и ученикът да се ориентира какво трябва да знае, ако иска да се развива в тази посока. "Големите компании биха могли да признават тежестта на платформите, както в момента се признават изпити като Toefl, GMAT и т.н.", отива още по-далече Иван.

Според него електронното образование в българските училища се развива, но го бавят от чисто административни причини. "Структурите на образователната система не са адаптивни и това е причината да се бави. За сметка на това в домовете е-образованието отдавна е почукало на вратата", коментира Иван. И дава прост пример за разликите между учебниците и новите технологии - в учебника ученикът заварва разписана задача, докато във видеоурока или в платформата за упражнения той става свидетел на нейното поетапно решаване: "Представете си, че авторът на учебника пише учебника пред вас и ви обяснява заедно с това защо го пише по този начин."

Краят на учебната бумащина

Материална книга за взетите учебни часове, дневник, протокол за резултат от изпит, характеристика на ученика, книга за решенията на педагогическия съвет, книга за регистриране на заповедите на директора, дневници за входяща и за изходяща кореспонденция, летописна книга (?!). Това са само малка част от всички общо 73 (хартиени) документа, които според наредба на образователния министър трябва да се водят в училищата. Всеки един от тях е стриктно описан до последния детайл (включително с какъв вид корици трябва да е и какво да пише на заглавната му страница). Проверяват се от контролните органи на министерството, които, ако искат, могат лесно да открият нарушения (дори писане с различен цвят химикалка е достатъчно). Учителите и директорите се стресират заради евентуални проверки и прекарват времето си за почивка, за подготовка на следващ урок или за индивидуално обучение с напреднал или изоставащ ученик в попълване на графи в тетрадка.

Не е трудно да се досетиш, че всичко това може да бъде опростено с онлайн платформа за управление на учебния процес. Такава е например u4ili6teto.bg на Центъра за образователни инициативи. В нея учителите могат да разработват и качват учебен материал, да дават домашни упражнения на учениците и да следят развитието им. Статистиката се прави много по-лесно и всъщност показва много повече от хартиения дневник. Учителят (а и родителят) може да види кои уроци и кога ученикът е разглеждал, колко време е прекарал на тях, кои са силните и слабите му страни. Ако повече училища са включени в подобна платформа, инспекторатите и министерството могат лесно да разберат как вървят постиженията на учениците в различните райони, кои училища трябва да се поощрят и на кои трябва да се обърне повече внимание.

Вече има училища, които активно използват подобни платформи, но заради архаичните закони и наредби те въпреки това трябва да попълват и хартиените документи. "В момента платформите не са незаконни, но са паралелно съществуваща реалност на разписаното официално", коментира Цветан Цветански, председател на управителния съвет на Центъра за образователни инициативи. Така всичко зависи от добрата воля на директора и учителите и от това дали са достатъчно убедени в полезността на новите форми, за да инвестират ресурси в тях въпреки пречките на системата.

Навлизането на модерните начини на преподаване отдолу нагоре - през учителите и техните ученици, всъщност е добър знак. Той показва, че истинските участници в системата виждат дупките в нея и се опитват не просто да ги замажат отгоре, а да променят цялата настилка. Успешни инструменти за това вече има. За държавата остава само да не им пречи с ненужна администрация и да побутне онези училища, които още не са намерили стимула да си поправят пътя. Всъщност не е сложно. Ама никак.

===============================================

В какви нови форми инвестират издателствата

Макар засега на пазара се използват основно електронни варианти на хартиените учебници, големите издателства твърдят, че инвестират активно в нови форми. "Ние не само инвестираме в алтернативни форми, ние ги предлагаме", коментира Йоана Томова, председател на съвета на директорите на издателство "Просвета". То има собствена платформа с близо сто електронни учебника, по които учителите могат да преподават в клас. Предлага и онлайн математика за четвърти клас, а отскоро на пазара ще излезе и математическа игра за началния курс. Йоана Томова уточнява, че инвестицията във всеки продукт е различна – от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева, а приходите засега не покриват инвестициите.

Другите две големи издателства - "Анубис" и "Булвест", също все още не отчитат пряка печалба от електронните учебни материали. Електронните варианти на учебниците им от 1 до 7 клас са достъпни чрез платформата School.bg за всички регистрирани общински и държавни училища. "Засега за нас това е продукт, който допълва печатното издание, но в никакъв случай не го замества изцяло", коментира създателят на "Анубис" Николай Табаков, който е и съсобственик на двете издателства и на дистрибутора "Анубис-Булвест". Въпреки това те продължават с тези инвестиции и имат вече създаден мултимедиен продукт и за детските градини.

[Кал]

Уча.се: изглежда страхтно, но засега не съм разглеждал самите уроци.

Някой от вас има ли опит с тях? Ако ни харесат, се чудя има ли как да им партнираме.

(Да им запишем уроци по творческо писане? От някоя реална наша сесия?)

[Люба]

Кой не си чете отблагодарените постове овреме

Ето тук пише кой седи зад сайта и идеята.
Нямам информация дали са отворени, но от текста в статията - мисля, че трябва да са отворени, ако се даде нещо готово и добро

Т.е. струва си опитване

[Кал]

Правихме си напролет една среща на тема „Бъдещото образование“. Сетих се, че не съм пускал тука важните материали от нея:

The Education Futures: timeline of education

Обърнете внимание на тоя сайт. Развеселява, плаши… размисля.

(Разполагам и с руско подобно изследване, но е само под формата на огромна Powerpoint презентация. Ако го искате... ще помисля. Но само при поне трима искащи. )

[Radiant Dragon]

Приятели, днес на път за тренировка случайно се засякох със преподавателката си по БЕЛ от старото ми училище. (55-СОУ, което е до ТУ)

Споделям тази информация тук, в тази тема, по две причини:

1. Успях да я насоча към сайта на Човешката и се надявам в бъдеще да успеем да осъществим взаимни инициативи.

и

2. Хрумнаха ми изключително много и изключително готини идеи как помогна на училището - понеже те имат голямо затруднение в набирането на гимназисти, особено за горните курсове. И тъй, направо действайки по точка първа, аз имам огромно желание да помогна. Не само, защото това е училището, в което съм отраснал (и в него са ми около 60% от спомените), но и защото ми (ни) се отдава възможност да направим АКТИВНА промяна в поне една от образователните институции в нашата държава. (Поредната, разбира се. Изобщо не сме пионери. )

Аз лично веднага ще се включа в собствено мозъкобурие, за да избистря детайли по евентуалните инициативи, с които да се вдигне престижа на училището, като същевременно ще си издействам срещи с директора и районния кмет, за да спечеля официална подкрепа.
Сега ми е паднало. Сега имам свободно време. И сега виждам една перфектна възможност.

Пиша това тук, за да ви помоля скромно за вашата благословия и евентуална подкрепа. (Правим връзки и мостове, да?)

ПП. Мнението ми е малко разхвърляно, но сега съм твърде развълнуван, за съм по-кохерентен. (Даже си провалих тренировката по медитация от възбуда )

ЕДИТ:
Ентуасиазмът ми беше сериозно полят със студен душ, поради различни съществени пречки, които ще трябва да се вземат предвид, ако ще подхващам тази инциатива сериозно. Засега обаче не се отказвам, но ми стана досадно, че се сблъсках с поредна (финансова) стена.
Е, поне имам човек, който да сподели (предимно горчив) полезен опит.

[Кал]

Spoiler

За да не се празпилея (= „разпилея + пръсна“), засега ще съм в режим на изчакване на конкретни дейности/задачи. Но определено звучи вдъхновяващо.

[Кал]

Два проекти на мои познати от „Българския Великден“, които са полезни навярно не толкова заради обективността си (хаха), колкото заради:

а) овластяването (empowerment) на понастоящем безвластните в отношението „учащ – преподавател“;

б) развиването на отговорността ни. Да даваш оценка на друг човек или чужда дейност – честно и непредубедено – си остава една от най-деликатните територии в живота ми. Покрай журитата в ЧоБи съм се упражнявал доста – и пак не ми е достатъчно... Честността и непредубедеността искат много практика. Започнете отсега.

Моето Даскало – оцени учителите си

Университета – оцени преподавателите си

... А след 5-6 месеца се върнете и „преоценете“. Интересно ми е колко и как ще се променят оценките ви.

П.П. Има и за лекарите.

[отсъстващ]

Synopsis of Forbidden Education(youtube)
The school has already served more than 200 years old and is still considered the main form of access to education. Today, the school and education are concepts widely discussed in academic, public policy, educational institutions, media and civil society spaces. Since its inception, the school has been characterized by structures and practices that are now considered largely obsolete and outdated. We say no accompanying XXI century needs. Its main shortcoming is in a design that does not consider the nature of learning, freedom of choice and the importance of love and human links in the individual and collective development.

From these reflections reviews have emerged, along the years, proposals and practical education thought and think differently. "The Forbidden Education" is a documentary film that seeks to recover many of them, explore their ideas and visualize those experiences that have dared to change the structure of the educational model of the traditional school.

[Cliff_Burton]

Да взема да съживя темата с едни мои разпилени мисли: Рошави размисли за образованието

[отсъстващ]

Не виждам смисъл в сегашната образователна система. Аз съм огорчен всичко е игра и медия за мен в днешното образование.

[отсъстващ]

Един съвет. Внимавай с картинките, които слагаш. Тая дето си я сложил ти е* м* с цвета на фона.

[Кал]

Spoiler

Жоро, като ти дойде вдъхновението - разпиши си мислите по-нашироко. Нали бягаме от едноредовите постове из тия форуми.

Не е спешно - когато, тогава.

[Кал]

Пресподелям нова вест покрай домашните ученици в България:

http://bgreformer.wordpress.com/2014/01/05/

[Люба]

Пресподелям нова вест покрай домашните ученици в България:

http://bgreformer.wordpress.com/2014/01/05/

Държавата ще глоби родители, че детето им просперира без училище

[Лъч]

Започнах го само, но споделям филма

Забраненото образование / la educacion prohibida (2012),

защото обобщава(т) (поне първите 20 минути) доста добре погледа ми и желанието ми да ругая системата през последните няколко години.

Има ли смисъл да давам препратка и във "Филми"?

[negesta]

Демократичното училище

[Люба]

Да влязат мислещите

За образованието сега, което да подготви хората от бъдещето

[Лъч]

За Георги Лозанов, сугестопедията и случилото се в България:

1. http://youtu.be/r9d07-a6zsk?t=20s
2. https://www.youtube.com/watch?feature=p ... BOJSJyOuSk
3. https://www.youtube.com/watch?feature=p ... 9S9rkk4yvE (музикално )

За Mind Mapping-a, мисленето, запаметяването и и и:

1. https://www.youtube.com/watch?feature=p ... mXslyfEq9w
2. http://www.metareading.com/resources/ (силно препоръчвам и за ради препратките)
3. https://www.youtube.com/watch?v=KUrIQ4RaGI8 (още по-силно препоръчвам - пак Tony Buzan)

Всичко това е сбрано тук: http://www.metareading.com/resources/

[Кал]

Нещо ме е обзело неработното настроение – та, викам си, поне да споделя някоя находка...

Лили (livtn): Реч по случай 24-ти май, ако ми я бяха поискали

(...) Вие благодарете за благодарността им, колкото и смешно да звучи. Веднъж поздравих един автор за наръчника му по творческо писане. Той се навъси и ми благодари през зъби. Тогава не разбрах реакцията му, но после се досетих, че едва ли наръчникът е бил неговата гордост, а сигурно някое художествено произведение. Той се беше ядосал, че отново не го зачитат, а аз се бях смутила от реакцията му, вместо и двамата да сме щастливи, че сме установили контакт на някакво ниво.

Но тук трябва да отбележа, че ако не се бях усъмнила в собствените си съждания (че той просто е гаден човек), никога нямаше да се досетя за мотивите му. Това е нещо важно -

Вярвайте с цялото си сърце, че не знаете. Всеки ден ще се опитвате да си обясните реалността, да я вкарвате в някакви модели, да я разделяте в графи. Зрелостта идва, когато осъзнаете, че няма лесни обяснения. Когато разберете, колко случайно е всичко, колко не може да се разчита на представи и на планове. Единствената константа си остават близките. Позволете си да разчитате на тях, позволете им и те да разчитат на вас. Хората често забравят, че не могат да направят всичко сами. Да поискаш помощ е особен вид сила. Дори да е само за да питате, дали имате сополи по носа.

(...) Пишете по книгите. Каквото е можел да каже авторът, той го е казал. Сега вашите мисли са по-важни. Смисълът на натрупаното знание е да се използва и надгражда. Не пристъпвайте в познанието сякаш е храм. Уважавайте го, но не се страхувайте да го поразбутате (дори докато не гледа) – съборете някоя ваза, внесете уличен пес. Вазата и без това не му трябваше, а с кучето ще станат най-добри приятели. След двайсетина години на покойното куче ще му е издигнат паметник в същия този храм и то на свой ред ще гледа надменно към следващите поколения, които ще внасят своите улични котки и ще пускат плъхове. Но място и за техните паметници винаги ще има. Нужна е само малко смелост, малко постоянство.

И като говорим за храмове, ми идва на ум едно последно нещо – интересувайте се от вярата, независимо дали става дума за Христос, Мохамед или Буда. В различните учения има много истина, все пак те не са измисляни от случайни хора. Но подхождайте към тях с едно наум – всеки сам намира боговете си. Само вашите още не са описани, но това никой няма да го свърши вместо вас. А и не е като да нямате правилния инструмент за да го направите.

[отсъстващ]

Join us for Learning Creative Learning (LCL)!

It’s not (just) a course, but a community for educators, designers, and researchers.

LCL will start on March 18 with six weeks of discussions and activities, followed by a few weeks to work on projects, leading to a creative-learning exhibition in May. There will be online sessions on Tuesdays from 1:00-2:00pm Boston time.

LCL will focus on key aspects of the Media Lab approach to learning: Projects, Peers, Passion, and Play. We invite you to apply these ideas to your own teaching and learning experiences. Together, we can reimagine and reinvent education.

Join the Discussion. No sign-up required, but we encourage you to join the discussion forum, follow @medialabcourse on twitter and submit your email address on the right for course updates.

About

Learning Creative Learning is based on an MIT Media Lab course that introduces ideas and strategies for supporting creative learning, with special focus on the role of new technologies. Last year, for the first time, P2PU and the Media Lab offered the course online. This year, we are doing it again, but different.

Instead of thinking about Learning Creative Learning (LCL) as a course, we are thinking about it as a community. We will still have online seminars, suggested readings, and hands-on activities, with everything open to anyone with a computer and Internet access. But we are moving away from sign-ups and building more flexibility into how you can participate. Our ultimate goal is to build a community where educators, designers, and researchers can share ideas and experiences about creative learning.
What will I be learning and doing?

LCL will start on March 18 with six weeks of discussions and activities, followed by a few weeks to work on projects, leading to a creative-learning exhibition in May. There will be online sessions on Tuesdays from 1:00-2:00pm US Eastern time (Google calendar for all events).

LCL will focus on key aspects of the Media Lab approach to learning: Projects, Peers, Passion, and Play. We invite you to apply these ideas to your own teaching and learning experiences. Together, we can reimagine and reinvent education.

Each week we’ll host discussions with some of the world’s best thinkers, builders, and innovators. Different from last year, we will pre-record these conversations so that our MIT team can join the discussion with all of you as we watch the videos together. We'll also suggest readings and a hands-on activity each week -- many of them based on ideas and technologies from the Lifelong Kindergarten group at the MIT Media Lab.
A big experiment. Tinkering together!

Last year we said the course was a BIG experiment. And the same is true again this year. We plan to continue to tinker with the course format and explore new tools for sharing ideas and supporting discussions. We hope you will continue to tinker with us. In the spirit of learning through tinkering, we hope that you will jump in as collaborators rather than a passive audience. Things might break, but we are committed to fixing them and we invite you to break and fix things with us.
Who are you people? Who created this course?

The on-campus version of Learning Creative Learning was first taught by Mitch Resnick, Professor of Learning Research at the MIT Media Lab. Mitch’s Lifelong Kindergarten research group has developed ideas and technologies underlying the LEGO Mindstorms robotics kits and the Scratch programming language and online community. More about Mitch is here.

The online course is a real team effort. Natalie Rusk, a Research Scientist in the Lifelong Kindergarten group who founded the Computer Clubhouse, has been instrumenal in overall course design, and Philipp Schmidt, cofounder of P2PU and a Director's Fellow at the Media Lab, experiments with new ways for people to learn online. Other LCL2 team members include Katherine McConachie, Alisha Panjwani, Grif Peterson, Aya Sakaguchi, and Srishti Sethi.
This year we built an amazing new platform

Actually, we didn't! Our platform is still the web, though we're trying out some new tools this year. We want to create a model that is easy for anyone to replicate, so we use off-the-shelf tools, like Google Hangouts and open source software like the Mechanical MOOC (source code on github) and Discourse. It's not that hard to build a course like this yourself!
Questions? Comments? Go right ahead!

[Кал]

Spoiler

Ох, ох... как ми се разкъсва сърцето, като видя такива възможности... и като знам как просто няма да смогна... Изобилието наистина е по-страшно от недоимъка. :/

Но пък – има и други животи.

[отсъстващ]

Spoiler

Аз съм фен на този курс, трансформира ме по някакъв начин, но всеки е различен. Оставям, че идеите за образованието в него са доста адекватни и човешки. Единствения онлайн курс, който препоръчвам за всеки с двете ръце.

[Кал]

Ако имате познати ученици
- будни, търсещи момчета и момичета -
- в 9. или 10. клас -

искам силно да им препоръчам Колежите на обединения свят, като място за завършване на средното образование.

Ще разправям повече нататък. Слагам си това да ми напомня. И един важен срок:

Кандидатстването от България обикновено е през април. Тоест – добре е да поговоря с желаещите (ученици и родителите им) до февруари, най-късно март. Да го имаме наум, ако ще се срещаме на живо.

Ето и по няколко думи от възпитаници на моя колеж: United World College of the Adriatic.

Току-що разбрах, че възпитаниците на КОС отскоро имаме и български сайт. Още не е допълнен – но браво на Димитър Копаров за инициативата!

И май тази тема заслужава да я издърпам извън „Фантазия“, в „... и Вселената“ – за да е видима и за нерегистрирани потребители.

Някой от авторите в нея възразява ли? Изчаквам за отговори до другия петък.

[Кал]

От отзива на Maria в Goodreads:

Може би ми се искаше Коен да е малко по-смел и по-открито да отговор на въпроса – кому е нужно точно такова образование? Но и той като че ли не смее, въпреки че много енергично критикува създателите на Строгата дисциплина. Споменава Джорж Оруел и Големия брат, но само мимоходом. Истината е, че правителствата и тези, които ни управляват, нямат полза от мислещи хора. Трябват им хора, които изпълняват, без да задават въпроси. И образователната система произвежда масово точно такива. Затова и няма да има промяна отвън.
Каква е алтернативата на Строгата дисциплина и мениджмънта на класа? Исках да прочета черно на бяло отговорът, който да е кратък и категоричен, нещо от рода „прави едно, прави две”. Но си дадох сметка (след като прочетох книгата до края), че това не е възможно. Методите за възпитаване на мислещи личности са трудоемки и различни – толкова различни, колкото и хората, които участват в дадена група. Всяка група по свой начин намира решение на възникващите проблеми. Не може да има общовалидна рецепта. Все пак има няколко основни неща.
На първо място е равнопоставеност на децата и учителите – така всеки ще може да се изкаже свободно и да участва в изработването на работещ модел. А моделите могат да са както за учебната програма, така и за въпроси от извънкласните дейности, отношенията в класа и каквото друго се сетим. За целта учителите трябва да се откажат от контрола си върху класната стая, което ми звучи почти като научна фантастика.
На второ място учителите и учениците трябва да изградят общност. Това означава да се чувстват в безопасност заедно, оценени и уважавани, да имат общи цели (напр. научаване на нови неща, справяне с възникнали проблеми, поддържане на приятелска атмосфера). Общността е такова събиране на хора, в която всеки може да запази индивидуалността си, без от това да страдат другите. И не е същото като да подчиниш себе си на нуждите на колектива.

[Лъч]

Ако се сберат повече такива неща може би да отворим тема като "Ученето".

А сега, копирам се от едно писмо направо, защото нямам сили за писане наново:

http://www.memrise.com

Името на сайта не е грешно изписано, а самата идея, внесена чрез сайта, е прекрасна.

Ето, например, категорията "езици": http://www.memrise.com/courses/english/languages/

Страничката "About us": http://www.memrise.com/about/

Идеята им е да предоставят платформа за учене. Не съм разучил категориите, различни от езиковата, но там акцента основно или изцяло пада върху учене на думички.

Личен опит: много е приятно. Това е близо до преживяването да запомняш думички почти неусетно, говорейки с някого, защото хем ги повтаряш, хем не ги пишеш по десет/двеста пъти, докато затъпееш и ти писне. Е, не е като разговор определено, но точно навреме разчупва обстановката, като ти поднася разнообразие.

Аз подхванах един курс за 3000-те най-ползвани думи в шведския. Готинко. И полезно.

Регистрацията е безплатна, а облика е лек. И няма пълни членове, защото е на английски менюто!

И ако имате желание, може да създавате курсове.

+++ Приложението за Андроид: https://play.google.com/store/apps/deta ... ecompanion

[Кал]

Сдружение "Професионален форум за образованието" Ви кани на безплатен семинар-дискусия, озаглавен "Образованието на бъдещето и бъдещето на образованието", който е продължение на традиционните ни семинари "Училището в търсене на партньори". Семинарът ще се състои в събота /12.04/ в зала фоайе на Националния дворец на децата и е част от програмата на Деветия Фестивал на българското образование.



ДИСКУСИОНЕН ПАНЕЛ
„ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО
И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО”

12 април 2014 г.
Зала „Фоайе” на Националния дворец на децата

Регистрация: 9:30-10:00 ч
Първа сесия: 10:00 – 13:30 ч (кафе пауза около 11:30)
Обедна почивка: 13:30 – 14:30 ч
Втора сесия: 14:30 – 18:30 ч (кафе пауза около 16:00)

Организатори:
сдружение „Професионален форум за образованието”
със съдействието на Национална мрежа на родителите

Искаме да поговорим за:
Глобалните трендове в развитието на образованието и отражението им в България,
Познати и непознати алтернативни образователни модели и практики,
Неформалното образование, неговите предимства и възможности,

... и изобщо за това, как образованието да помага за развитието на личността, а не да го спира и ограничава.

Говорители и презентатори:

Юрий Анджекарски (http://p-acad.hit.bg/index_files/Page463.htm ), председател на сдружение „Професионален форум за образованието”.
Ще говори за: Персонализираното образование и институцията на Личния педагог

Явор Ганчев (http://nmr.bg/ ), член на УС на Национална мрежа на родителите.
Ще говори за: Свободното образование

Светлана Нанчева (http://p-acad.hit.bg/index_files/Page463.htm ), член на сдружение „Професионален форум за образованието”.
Ще говори за: Прогнози за бъдещето на образованието през погледа на американски и руски изследователи

Надежда Савова (http://www.bread.bg/ ), основател на Международния Съвет на Самодейните Средища, Създател на Хлебната Къща в гр. Габрово.
Ще говори за: Хляб и Изкуство за Социална Промяна

Стефан Григоров (http://bcslde.org/ ), президент на Български център за устойчиво местно развитие и екопедагогика.
Ще говори за: Екопедагогиката – един непознат в българия бразилски модел

Борис Колев (http://mastermind.bg ), Председател на борда на директорите на Фондация Мастърмайнд България.
Ще говори за: Училището и иновациите

Петър и Росен Теодосиеви (http://nauka.bg/ ), сдружение „Форум Наука”.
Ще говорят за: Практики на „Форум Наука” в неформалното образование

Марио Мишев, Иван Кънчев (http://www.bulgarianhistory.org/ ), Създатели на сайта „Българска история”.
Ще говорят за: Сайта „Българска история” и обиколките из българските училища

Дарин Маджаров (http://ucha.se/ ), създател на сайта „Уча.се”.
Ще говори за: Сайта Уча.се

Светлин Наков (https://softuni.bg/ ), създател на Софтуерен университет.
Ще говори за: Проекта Софтуерен университет

Теодор Василев (http://intaward-bg.org/ ), Мениджър обучения и развитие на програмата „Международна награда на херцога на Единбург” в България.
Ще говори за: Програма за личностно развитие на млади хора

Димитър Кръстев (http://duonika.org/bg/ ), създател на системите Дуоника и Чаткалина.
Ще говори за: Печелившата Стратема за живеене

Янка Тоцева (http://ytotseva.blogspot.com/ ), доктор по педагогика.
Ще говори за: Иновациите в средното и висшето образование

Веселин Симеонов (http://www.rovel.bg/ ), ръководител на Евроучилище „Ровел“ и Национален образователен център ООД.
Ще говори за: Училище за свободни хора

Входът за форума е свободен.
Желателна е предварителна регистрация
на o_forum -а- abv.bg или obrazovatelen.forum -а- gmail.com

Ако по същото време не беше прожекцията на „Аурелион“ и срещата със Светлини сред сенките – там щях да съм.

[отсъстващ]

Ако има записи пуснете линкове тук.

[Verena]

Оххх, ако по-рано го бях видяла, може би щях да откажа утрешното пътуване. Все пак някой ще успее ли да иде и донесе малко позитивизъм, че след учителския ми опит напоследък определено не се вдъхновявам от формалното образование с по 30 хлапета, стоящи безучастно в клас. И не искам децата ми да станат част от безумната система.