Любимите компютърни игри

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...
Post Reply
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

WATO wrote:#. Story-driven кампания на Battle of Wesnoth - това лято попаднах на user-made кампанията "Brave Wings" и историята, макар простичка, ме докосна достатъчно, че да пожелая да ѝ направя неофициално продължение;
Я, кампания в Battle for Wesnoth, която не ми говори нищо... Или не съм я свалял, или не съм я запазил – ни на харда, ни в паметта на моя wetware. :D

Но ме провокираш да споделя кои кампании са ме впечатлили с историите си – и особено развитието на персонажите:

- The Dragon Trilogy: A Song of Fire, War of the Jewel и Aria of the Dragon Slayer. Има ли нужда да правя реклама? ;)

- Alariel's Journey: Ех, ако Нийл Геймън беше написал така „Звезден прах“...

- Bad Moon Rising и Trinity: обратите и потенциалът за обърквация тук са безумни.

- Kill the King: хахаха.

- Legend of the Invincibles: как се става lich... в 200 сценария. Еви, ако случайно прочетеш това и решиш да пробваш Battle for Wesnoth, това е твоята кампания. Оправи си вкуса от новия Heroes. ;)

(За мен това е най-грандиозната история в игра, първоначално замислена като походова стратегия. Могъщо извива рамките на жанра.)

Тук добавяме и Affably Evil + The Beautiful Child.

- поредицата Descent into Darkness, Under the Burning Suns (и нейният spin-off The Sojournings of Grog), Invasion from the Unknown, After the Storm – за предпочитане преди Legend of the Invincibles: случките, а и някои от героите на двете саги са навързани.

... Да се самопреместя ли в „Любимите компютърни игри“? :)
Last edited by Кал on Sun Jul 23, 2017 2:59 pm, edited 1 time in total.
Reason: премествам + преименувам
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Кал wrote: ... Да се самопреместя ли в „Любимите компютърни игри“? :)
Предполагам въпросът е реторичен - предвид начините, по които катологизирането и модерирането работят тук. Но (освен ако не е неприятен вариант), остави този пост "клониран" тук. (Или прати клонинга в другата тема :lol: )

"Brave Wings" е кампания, където цъкаш с фракцията на дрейковете. А те са... изненадващо непопулярни във високопрофилните Wesnoth кампании. Затова фенове на дрейковете като мен доскоро изобщо нямаха избор, освен да цъкат с другите фракции - а предвид аз какъв ултрас съм, не играех изобщо. Видях обаче, че в последно време има няколко нишови сценария и първият, който пробвах - е, хареса ми. The rest is history. :)

Иначе, аз Wesnoth принципно не мога да го издържа в режим "епос" - основната механика на повечето кампании, която ме нерви НЕИМОВЕРНО, е ограниченият брой ходове. Което, в комбинация с шанс-базираният combat resolution, води до небивал save scumming, което става досадно в кампания с 10-15 мисии, какво остава за 200.
Тъй че... е затуй мразя Синдромът "Висоцки": твоите предложения са интригуващи, любопитни и като цяло ги ценя, но освен ако time dilation като технология/способност не се окаже в ръцете на тази ми инкарнация, едва ли някога ще седна да играя предложените кампании. Бих искал, 'ма време ня'. :(
Spoiler
Затова все повече гледам да разчитам на интуицията си: доверявам й се да ми покаже най-същественото (за моя конкретен микрокосмос), което трябва да прочета/видя/слушам/преживея, а останалото го "индексирам" чрез обобщения, резюмета и мемета, за да поддържам нивото на обща култура.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Spoiler
WATO wrote: Но (освен ако не е неприятен вариант), остави този пост "клониран" тук. (Или прати клонинга в другата тема :lol: )
Понеже тая част от разговора пое изцяло в посока „игри“, направо отцепих двата последни поста. А за контекст добавих един линк в моя горе.

Защо трябва да е просто, като може да е сложно... :D
Моето решение на проблема save-scumming е да играя в режим debug, четейки и кода на кампаниите, за да се ориентирам на кои ходове се случват интересните събития. А ако гадовете ми надмогнат (тоест когато ми надмогнат :/ ), ползвам опцията „дезертирай“ – и изведнъж половината им армия се оказва на моя страна. :mrgreen: (Да де, опцията се казва другояче, ама това е идеята.)

Забавното е, че някои сценаристи са предугадили чийтъри като мен и са им заложили капанчета, ако се окажат на невъзможно място и/ли време. The Devs thought of everything! :o
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Кал wrote: Забавното е, че някои сценаристи са предугадили чийтъри като мен и са им заложили капанчета, ако се окажат на невъзможно място и/ли време. The Devs thought of everything! :o
Meh. Затова истинските pro-та влизат директно в save-а на играта и си преправят статистиките на своите единици както искат. :geek:

Или в случая с хора, които мислят, че любимата им фракция е underpowered, директно я "вдигат" цялата чрез изменения на игровите файлове. По балансиран начин, разбира се. :mrgreen:

(Космоса да благослови разработчиците, че играта е mod-friendly, защото хич не ме бива да decompile-вам сорс код от какъвто и да е характер...)

Иначе, това с "когато, не ако" не е проблем in and of itself, защото играта все пак награждава добра стратегия и тактическо разположение на единиците. Проблемът идва когато RNG-ът каже "твоя противник ще те удари три пъти а ти - ни веднъж"... пет хода поред. А остават седем до turn limit-а. Например.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Виждал съм доста оплаквания на тема „нечестен RNG“. Даже бях чел, че това си е напълно стандартен начин да се даде гювеч на компютъра, чийто ИИ не би могъл да се справи с човешкия при наистина равностоен RNG.

А горните капанчета за чийтъри не са свързани със статистиките на героите (тях може да ги надуваш, като им качваш левела – има и такава опция в режим debug). Има места по картите, които би трябвало да са недостъпни, но можеш да чийт-телепортираш някого там. И хоп! Капанът щраква... :D

(А на една карта разработчикът беше изписал вътре в непроходима стена Cheater! или нещо подобно. С букви от лава. ;) )
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Понеже Калоян Захариев рече „чуш!“ на магарето в Goodreads :D, се замислих кои книги, вдъхновени от видеоигри, бих препоръчал аз:
Кал wrote:За романи, вдъхновени от компютърните игри, освен Лукяненковата Дълбина аз бих препоръчал:

цикълът Otherland на Tad Williams

Planescape: Torment (добре, де, това си е новелизация на едноименната игра... но писането, о, писането...)

„Играта“ (голяма част от героите са геймъри и прилагат уменията си от игрите в новата реалност... която първоначално смятат за инсценирана)

За по-къси форми има два много силни сборника:

Press Start to Play

и особено Videogames for Humans, който е вдъхновен от инструмента за създаване на interactive fiction Twine (значи, ползват го предимно хора с писателски наклонности)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Все забравям да отбележа любимия си пример за Scenery Censor:

Devil May Cry: The King of Hell

(Уви, самата игра е жалко отстъпление спрямо предишните версии. :( )
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Karmaflow: The Rock Opera Videogame

Точно каквото си пише. :mrgreen: Първото и единственото – док. знам – по рода си.

Ето и официалния сайт. Не знам дали продажбите биха подкрепили – финансово или морално – създателите му на тоя етап, но... не пречи да се опита, м?

(Ако мрачните-към-никакви цветове в началото ви отблъскват, потърпете: колкото по-навътре се влиза в историята, толкова по-светла и цветна става. Самите надписи на финала изглеждат сякаш взети от съвсем друга история...)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за The Offworld Collection:
The vast majority of these essays and reviews introduced me to something new, be it an obscure game or a different interpretation of a familiar one or an unusual design philosophy. For that alone, I strongly recommend the collection.

Here're my more specific reasons:

~ Daniel Starkey's "Playing on Indian Time" ignited my curiosity about Ehdrigohr, a role-playing game based on the values and perceptions of Native Americans. Consider that one of its heroes is a wandering peacemaker who "ferrets out the infiltrators and hatemongers who work to break the nations." Funny, where have I heard this before? ;)

(And, seriously now, where do I find these kinds of heroes?)

~
Here’s an idea
from Zoe Quinn's "Altgames, a punk movement" that made me grin from ear to ear:
Let’s promote unusual games outside of the “games space.” Get music bloggers talking about experimental music games, cult b-movie fans talking about campy horror games, and cross-pollinate to break down the arbitrary borders that wall games off from other creative fields. Finding common ground with other media can get more people excited about games in general.
It is exactly what I've been trying to achieve with Националните фантастични награди, an annual award for all things fantastic, whose deeper purpose is to bring various fandoms and subcultures together. As a reader (primarily), it's surprising to find out that gamers feel beleaguered and marginalized too. Just like us. So ... what if we share other traits and grounds besides our fringe status?

~ The following excerpt from Laura Hudson's "In Bloodborne's brutal world I found myself" resonates with a recent conversation I had about the horror genre and its touchstones in gaming:
One of the things I liked the most about Bloodborne—especially as someone who hates horror—was something that I hadn’t expected from a horror game: the way it taught me to stop being afraid, and start being excellent instead.
When you encounter a daunting new enemy that crushes you to a pulp, it’s easy to get scared. But once you fight them enough and figure out how to take them down, you stop being afraid. Now, you can take them apart any time you want. Slowly, the alleys and sewers and shadowy houses that you used to enter with trepidation become your stomping grounds, become yours. You’re not the victim in the horror movie anymore, running from the monsters. You’re the terrifying figure in black, methodically slaughtering everyone in your path.
(Nevertheless, I'd still go for the more psychological, story-driven titles, like Sanitarium or Silent Hill 2. But let me go and check if Bloodborne is more (grotesquely ;) stylish than my favorite The Darkness II ....

... Nope. The Darkenss II prevails.)

~ Anna Anthropy's "How to make a truly democratic game design tool" opened my eyes to WarioWare and Kooltool, two DIY instruments for making games. (And also disillusioned me about Game Maker, Construct and Stencyl. :( ) While WarioWare seems to be in decline, I should keep 'em eyes on Kooltool.

(But don't you worry, Ren'Py Visual Novel Engine: my heart still belongs to you. :D )

~ Laura Hudson's "I've been texting with an astronaut" discusses two game design decisions I find particularly interesting:
While some mobile games intentionally frustrate players with waiting periods to make them spend money, waiting isn’t a coercion tactic in Lifeline, but rather part of the story-telling experience. If you die several times or win the game, you can unlock an optional “fast mode” that allows you to skip the waiting periods, though I wouldn’t recommend it. While it might offer instant gratification, it also shatters the sense of immersion you feel, flattening the urgency and anticipation of those interstitial moments.
And:
“All of the choices in the game are binary choices: you make a choice to go left or right,” says Jokela. “[Gender] is a choice that we asked the player to make without actually asking them to. It’s silent and implicit, but it gives the player ownership over how they view Taylor.”
~ Katherine Cross's "Let go" introduced me to Gravity Ghost. Did you know this relationship between the Earth's and the Moon's size?

Also, the animation of the game, though not technically amazing, touches me on some very personal level. Something about those eyes ....

And listen:
(...) this is a game that compels you to surrender the godlike command that most games treat as our birthright. Gravity is an uncaring force, but it need not be your enemy either. if you work with it, you succeed. If you fight it like some goblin in a dungeon, you will flail in frustration. Your expertise lies not in how quickly or often you can press a button, but how rather minimally and elegantly you can respond and still keep a little girl aloft in the night sky. That is Gravity Ghost’s beating heart and the language it speaks: trusting, adventurous, never dwelling on the fear of failure, just flying.
~ Leigh Alexander's "What is a car to a girl" led to another interesting find: Wheels of Aurelia. It reminded me why, a few years back, I cancelled my driver's licence: I'd rather be the one talking (or reading or writing) than the one driving. And no, I'm not multi-tasky enough for both.

~ Daniel Starkey's "Piracy gave me a future" comes with a simple message, the way a sledgehammer is a simple tool.

And when you recover from its initial blow, sit back (or sit up, as the case may be) and think: how many people has the Internet pulled up from the swamps of "I can't afford this textbook or that work of art, hence I remain perpetually poor--sometimes figuratively and sometimes literally"?

Over the years, I've pirated many, many movies and songs and books.
Spoiler
(But not so many games. When I was younger, my family couldn't afford the kind of computer needed for playing the Serious Stuff. Games are what pushes the bleeding edge of hardware, you know? And when I grew up, I haven't been so interested in playing them as in simply experiencing their stories, the emotional or intellectual punch. An online Let's Play usually does the job. Especially if the player doesn't try to outshout the game. ;)
Just like Daniel, I've also started paying for them--more when the money flows freely, less when the going gets tough. But I don't think that's my main manner of giving back.

I've given back by passing them forward: the movies and songs and books that have pulled at my soul and keep resonating. I've pushed them onto friends (gomenasai! for all those times I pushed too much :/ ) and recommended them to strangers (ditto, fellow Goodreaders). Many of these people have done likewise; some have bought what they liked. And some of the books I've helped translate and publish and provide the authors with royalties. So now, young friends, you can pirate them in turn.

There's a crucial difference between matter and information. If you take matter from a place, the place will have less of it. You win, someone else loses. If you take--that is, copy--information, the original will remain. You win, nobody loses. Having been both a pirate and pirated, now I'm looking for ways to win on each side. All of us.

(And I'm soon going to have a difficult conversation with a publisher friend of mine, who is more conservative about this. Wish me luck and eloquence, will you?)

~ Just when I thought things couldn't get any crazier ....
[Jason Shiga] sends me one of his latest experiments by mail, an octo-tetraflexagon comic titled The Box. At first glance it’s a square, four-panel comic about a man who finds a sealed parcel on the ground. Each time you make a choice, you open the comic along a vertical or horizontal seam, revealing a new, four-panel comic. All in all, The Box has a total of four endings, all contained within a single piece of intricately folded paper. And because it’s a cyclic flexagon, when you finish you simply have to fold it one more time, and it’ll reset itself back to where it started.
Thank you, Laura Hudson! Now I'm off to look for Meanwhile. *biggrin*

~ Undertale (which is as brilliant as the hype says) is accurately captured in Laura Hudson's "Should you kill monsters, or try to save them?":
Both violence and non-violence are negotiated through the same menu based battle system. If you choose violence you “fight”; if you choose non-violence, you “act.” The terminology feels meaningful. Refusing to attack your opponent isn’t a passive decision, but an active one that requires just as much strategy to execute successfully, if not more.
Undertale interacts with its world through a battle system in part to expose the willful, jingoistic lie that stories and systems like this so often conceal: that violence is the only solution to conflict, that committing it makes us stronger, and that the people we attack are worthy of whatever harm we wish to inflict.
Go and play it. Or at least watch a pacifist vs. a genocide run.

~ In "A brilliant murder mystery you solve with a search engine," about Her Story, Laura Hudson brings home a point that I never considered when I watched the game
Spoiler
(then again, I'm not sure which explanation convinced me the best; I remember something about a tattoo that was on Eve's body and not on Hannah's--if my memory is correct, how would that fit with the Dissociative Identity Disorder scenario?)
:
Most troublingly, Her Story is ultimately a game where an impliedly mentally ill person is portrayed as a murderer. Therein lies the biggest problem with what is otherwise an exceptional game. Mental illness has long been equated with violence and criminality in media and entertainment, where the “insane murderer” trope remains hugely popular. Too often, people with mental illness are the bogeymen we summon into horror stories, murder mysteries or anywhere else we need a one-dimensional bad guy wielding a knife.
The impact of these stereotypes on people with mental illness is significant. Social stigma means that those who disclose their diagnosis are often treated with fear, suspicion and disgust, in ways that can affect their employment, health care, relationships and safety. In a 2008 study by the Canadian Medical Association, 42 percent of respondents said they would stop socializing with a friend who was diagnosed with mental illness. 55 percent said they would not marry someone with mental illness, and 25 percent said they would be afraid simply to be around them.
(I wonder what those numbers would be for Bulgaria.)

I've been bipolar for 14 years, and I've done my best to educate everyone around me about the myths (as well as the genuine dangers) around my condition. I've also tried to learn anything I can about other psychological disorders; the brain is such a fascinating place. I have been ridiculed because of my bipolarity (or "craziness"), but only by a small minority of people, none of which I would call representative of any group or subculture--and absolutely none who really know me. I've also had instances when I've realized that some of my friends are afraid of me--that is, afraid of my potential reactions in a given situation. On lots of occasions, they've had good reasons for that: mood swings and tantrums are an objective problem. (They're also something I've been teaching myself to control, continuously and vigorously.) Sometimes, however, I've caught some of my friends over-projecting expectations onto me: expecting me to be more of a "monster" than I'm inclined to be. ;)

So this thing with Her Story--if warranted--will be something to watch for. Also, I need to start putting more neuroatypical characters in my creative works.

~ I'd like to try ceMelusine's games because:
“People will often tell me that they feel like they ‘don’t know what to do’ when they arrive in one of my digital spaces,” he continues. “For me, this is kind of the point. The system, and the reasons for engaging in the system, obscure themselves, and in the end there usually isn’t a way to play better or faster. Nor is there a right or wrong way to play.”
(...) It feels wonderful to remember that interactive entertainment and play in virtual spaces can be about moments and feelings, not necessarily about instruction and efficiency.
~ Lost Levels, the "unconference" where every game developer can speak freely--and count on the empathy of the audience--sounds just like the kind of space where I thrive best. (Even though I find the 5-minute format stifling; that's why I'd rather write in a forum than appear on TV.)

I also fell in love with their three reminders and Laurа Hudson's elaboration on them:
“Make space for others, watch out for blocking views, be an active listener.”
At their core, all three suggestions pose some very basic questions of courtesy and community relevant to game culture: Are you willing to assess how much space you take up? Are you willing to consider whether it might be disproportionate? And if it is, are you willing to give up a little bit of that space to make room for someone else?
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Chris Avellone on designing companions in RPGs:

Part 1
Part 2

(TBC?)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Тия постове са толкова сухи и лишени от топлина... все едно се говори за детайли правени на поточна линия, а не творение на (отражения на) индивидуални личности.

Вече съм твърдо убеден, че Авелон сега не е същият човек, който навремето е писал Плейнскейп и Портата на Балдур.

Всъщност, никой от "старите кучета" - Шафер, Фарго, Майер - не е като едно време; всичките вече са пенсии и им личи. Единствено Уил Райт напусна индустрията в творческия си апогей (ако му простим SPORE) и така запази легендарния си статут в моите очи. Дори "добрите доктори" от Биоуеър се издъниха с финалните издания на Мас Ефект и Драгън Ейдж преди да слязат от сцената.

В киното вече плахо се появяват наченки на нови истински таланти, които да поемат щафетата, ама в сферата на интерактивните медии геймърите все още чакат своите бъдещи светила...
Last edited by Кал on Wed Apr 04, 2018 12:59 pm, edited 1 time in total.
Reason: махам цитат на пост непосредствено преди този
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Светилата са си наоколо, просто такъв glare се носи заедно с инфопотопа, че си иска сериозно взиране да ги забележиш.

Аз защо постоянно пускам разни работи от Tobias Cornwall? :)

Наченки в киното? Show me!

(But not in this particular topic, probably. ;) )
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Spoiler
Кал wrote:Светилата са си наоколо, просто такъв glare се носи заедно с инфопотопа, че си иска сериозно взиране да ги забележиш.

Аз защо постоянно пускам разни работи от Tobias Cornwall? :)
Ще ме прощаваш, ама затова се казват светила: защото независимо колко силно е светлинното замърсяване в творческите среди, те пак успяват да го засенчат със собствения си гений.
(Е, понякога и с малко маркетингова помощ...)
Кал wrote: Наченки в киното? Show me!
Казах наченки, не "примери". Много от които припламват и пак угасват в същия миг на вдъхновение. Но процес има, дори изкуствено форсиран такъв и това ми дава надежда... че някой някога ще го блъсне с рамо в правилната посока и всичко отново ще е наред.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

От сто години насам има едно заглавие, което принадлежи на тукашната тема:

Factorio

Линк към Steam
Линк към Home Page-a на играта

Factorio е... Factorio. :) Има и други игри от същия "жанр", но мисля, че мога съвсем смело да заявя, че това е най-яркият пример на небосклона.

Играта е изцяло посветена на процеса на автоматизация. Поточни линии, самостоятелни фабрики, транспортни и електрически системи с logic gate-ове и оптимизациите свързани с тези неща, всичко това е хлябът и солта на Factorio. Играта изцяло разчита на инженерна мисъл и желанието да се измислят решения, които работят вместо играча; да може да се играе по "обикновения начин", но както казват феновете, ако не автоматизираш, не играеш Factorio правилно. :D

Това е геймплеят, user-side страната на заглавието. Уникалното е, че както самата игра разчита на автоматизация и оптимизация, така разработчиците ѝ държат кода да отговаря на абсолютно същите парадигми. Нивото на безпроблемност на софтуера е направо нечовешко; не съм виждал толкова гладко вървяща игра от UT2004 и Project Eden насам. (А те са от началото на века) Не случайно един от developer-ите се оплаква, че по време на сън и разходки из парка бленува оптимизационни алгоритми.

Аз лично все още се боря с играта да я "схвана". Признавам, не ме влече чак толкова и затова мързелувам, защото препочитам да имах истинската работилница в реалността и там да случвам разни работи. Но за всеки, който мечтае да се пробва като инженер-логистик - ТОВА е the simulator of choice!

Накрая, това е първата и единствена засега игра, която виждам да се продава на кръгла цена - точно 20€.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Като (абсолютен?) контрапункт на Factorio, днес попаднах на

Kentucky Route Zero

Игри, които допускат такъв вид анализи, също разтягат дефиницията на „игри“...
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за Critical Hits: An Indie Gaming Anthology:
Impressions:

~ Holly Gramazio's "Two Cities" highlights an important aspect of games:
I started thinking about games in cities because they helped make me feel at home, in a place that was big and distant and strange, and did not care about me.
Brains are so easy to trick: because we usually only play when we feel safe and at home, engaging fully in a game can make us feel like we must be safe – or else why would we be playing?
~ Thanks to Zoë Jellicoe's "Being-In-The-World and Playful Digital Environments" for pointing me to Kentucky Route Zero.

~ Dámhín McKeown's "Moms in Games: Immaterial Loving Labour" raises an excellent point:
Although there has been a vocal push for gender diversity in games, mothers remain an afterthought. While fathers (and surrogate father figures) can lead a story, from Joel in The Last of Us to Booker DeWitt in BioShock: Infinite, mothers remain in the background; understood not as roles to play, but as mechanics that make play more comfortable. In a culture that sees nurturing as an innate female characteristic, domestic and caregiving work is rendered invisible, and thus uncompensated. Where fathers can be defined by their loss and determination, mothers remain steadfast as the face of transcendental domestic automation.
I wonder if part of the reason is that fathers (being men) are generally more supportive of gaming (since we boys don't outgrow it so fast--if at all ;) than mothers. When I was a kid, my dad was a secret (or not-so-secret) ally for another round of F-117A Nighthawk Stealth Fighter 2.0 or Heroes of Might and Magic II, while my mom was the one to nag and send us to bed. Which one would be easier to incorporate as your trusty sidekick?

I've also started questioning my own "design choices," in the stories I write. (To be fair, I have a story in the Heroes and villains cycle where my mom plays an important part. Then again, have I been really fair to her representation in that story? Ouch, there we go ....)

~ Hear, hear:
‘I don’t want to be called bossy but I am the boss and I want to be in charge. How can women negotiate being the boss without being hated?’ asks Stone. When I read this I thought of an antithetical experience to Stone’s, where I took a journey with my father shortly after he first got a navigational system for his car. The computerised woman’s voice repeatedly told him to turn around, remapping his route as he drove defiantly in the wrong direction. When I asked him why he wasn’t listening to the directions, he replied: ‘What does she know? She’s a woman.’ This knee-jerk reaction to women who exert authority is so deep that it can be elicited even by navigational systems.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за Final Fantasy V:
A tight and fascinating love letter to a Final Fantasy installment I've never watched or played. Now, should I? :)

A few highlights along the road:

~ I love Chris Kohler's voice. It makes events that happened two decades ago sound so immediate.

Listen:
Poring over more issues of magazines like Electronic Gaming Monthly as the years went on, I slowly became aware that not only did Japan get the cool games first, sometimes Japan got games that we never got at all. Eventually those feelings of childhood jealousy turned into teenaged resentment: Why didn’t we get these games? Why were we this second-rate video game dumping ground? Why did America suck so hard? Why couldn’t I have been born in Japan?
Or this:
I pulled out the Super Famicom cartridge. It was as I had seen in magazines: rounder, with a lighter-colored plastic. It seemed gentler, more graceful than the sharp angles of the American cartridges. And inside the envelope was an unexpected bonus—a folded-up Final Fantasy V poster, which I later discovered was actually the game’s instruction manual. This deal was getting better and better! I looked up at my parents, sure they would join in with my elation.
“It’s used,” my dad said. Where I saw a minor miracle, he saw a loose cartridge and a dog-eared manual for which he’d just paid $55, which seemed too close to the price of a new game.
“It won’t even fit in your machine!” my mom chimed in, eying its unfamiliar shape.
This was not going as well as I had hoped.
... Haven't you been there, too, in your own ways and families? Never?

~ Oh the vagaries of fan(dis)service anime:
But don’t worry, fans: Even though Butz doesn’t appear in the [Final Fantasy V] anime, a lot of butts do. Mostly Linaly’s. At first it’s the sort of thing you see in many anime, with the main character’s short skirt constantly getting blown upwards, exposing her panties. Maybe a little gratuitous to American audiences but not out of the ordinary for anime.
But early in the adventure, the Wind Crystal, for what are surely Important Reasons, hides itself inside Linaly’s butt and stays there for the duration of the series. And once or twice an episode, her butt starts glowing and every character within earshot gathers around to stare good and close at her underpants. This all culminates at the end of the series when she finally farts a massive Wind Crystal-powered energy beam out of her ass.
^..^ Well.
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Кал wrote:Отзив в Goodreads за Final Fantasy V:
...
Чудя ти се как така непрекъснато четеш книги за игри, за които дори нямаш предварителна представа? :?

Ако намериш сили да споделиш какви процеси на разсъждение те тласкат към подобни действия, ще ми бъде много интересно да ги споделиш.

В смисъл, аз също често търся информация за най-различни творения от всички полета на изкуството, обаче предимно на индексно ниво. Никога, или поне толкова рядко, че да не се сещам, не съм чел задълбочени анализи за дадено заглавие, без да съм предварително поне бегло запознат с source material-а...

ЕДИТ (по отношение на долният отговор): Fair enough.
Last edited by Radiant Dragon on Fri Jan 26, 2018 11:58 pm, edited 2 times in total.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

В съвсем сбита форма:

– Вече имам достатъчна обща култура, за да мога да си изградя мисловна картина дори за игри, които никога не съм виждал. Съответно, докато чета, следя изненадите – всичко, което не съм успял да „предугадя“ в мисловната ми картина. Това са оригиналните идеи, хаковете и изобретателните тактики, нестандартните погледи към познати неща и т.н. Те пък на свой ред ми трябват за проектите, които витаят в главата ми.

- Струва ми се, че доближавам периметъра на изчерпване на различни видове игри – т.е. разширяването на общата ми култура. (Например все по-скучно ми е да чета интервюта с разработчици или кратки представяния – те рядко ми казват нещо ново.) За сметка на това ми става все по-интересно задълбочаването ѝ – точно с такива пространни анализи на едно-единствено заглавие (и културния му контекст).

– Обичам историите по принцип, а добре написана история на игра с история (като горната книга) също е история. ;)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Долните две за мен никога няма да влязат в графата "любими компютърни игри", но щом дори "боклук" може да провокира такива анализи... е, това доказва теорията, до която стигнах като извод преди години докато минавах (с кого?... не си спомням...) една вечер покрай СУ: Че всяко нещо в тази реалност, независимо колко скапано е, си има своето място, ценност и потребност.

Proof:

По-краткото видео - 9 минути (Ride to Hell: Retribution): Attempting to Make Sense of Ride to Hell, Five Years Later

По-дългото видео* - 40 минути (No Man's Sky): An Annual Review of No Man's Sky
Spoiler
*Което гледах първо, но именно след второто ми дойде вдъхновението да се размисля по темата и да придобия желание да поствам.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Една мечта по-малко в живота:

The CRPG Book Project

От една страна ми е малко тъпо, че няма аз да съм този, който ще направи/участва в такъв проект. От друга страна обаче съм щастлив, че има хора в днешно време, които успяват да направят такива превъзходни творения. (При това напълно безплатно и доброволно!)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Покрай горното въведение в компютърните ролеви игри, към което ме насочи Вик, попаднах на този сайт:

The CRPG Addict

Той доста по-задълбочено изследва целия жанр. Човекът ги е подкарал хронологично от самото начало... и за седем години е стигнал до заглавията от периода 1988-1992. Смятайте. ;) Анализът му също е в порядъци по-обхватен (и малеее, какви думи знае тоя тип :-О – така, де, Chester Bolingbroke).
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

А пък аз, гледайки днес поредният рандъм Ютуб анализ на тема комп игри, попаднах на една супер интересна информация, която ми даде качествено нов тласък за моето проучване на тема
"Защо (повечето) нови игри suck-ват като техническо изпълнение и стабилност?"

(Главно се отнася за triple A заглавия и високопрофилни проекти, но важи за всеки графично/кодово интензивен продукт в днешно време, направен с развлекателна цел.)

Поствам направо verbatim коментарът на пича. По принцип в Тубата винаги съм в lurk mode, но този коментар ме накара да си вляза в профила и лично да му благодаря.
polar-lights wrote:The field of game development has an absolutely huge artist to coder ratio. Talented artists from all fields are not hard to find, but talented coders? They just don't exist (largely because the pay is much better elsewhere than game development), and the way programming is taught these days really doesn't help either.

The root of that is Object Oriented Programming. It was originally developed as a way to simplify the structure of the most complex of computer programs, to make their continued development manageable by the coders of the time, but instead it has been applied to all programming from the most basic levels, as a way to reduce the level of coding skill required to actually write programs. The result is that we have a generation of University taught programmers who understand only Object Oriented Programming, but not other forms.

Object Oriented Programming is a system optimised to make up for lack of programmer ability to understand the task at hand, and one of the consequences of that is that it adds a lot of abstraction between what the code is doing, and what the actual processor and memory of the computer are doing. You simply can't optimize properly unless your code is in a form that properly represents both memory and CPU cycles. Compiler optimizations are only going to go so far.

OOP may be fine for business application programming, where you rely on quantity of coders rather than quality, and you don't really need the highest performance out of the available hardware, but in gaming you are dealing with minimum framerates, acceptable loading times, and network latency. You need to optimize for the hardware, not the coders.

In the early days of 3D multiplayer gaming, they managed this through writing in assembly language, only one step up from the raw machine code you'd find in a binary executable file, as that was the only way to milk every last drop of performance out of the available hardware. That's what allowed Quake to run fast enough to be 3D, when Doom had only simulated it, with no looking up or down, and all of the objects and creatures in the map were 2D sprites (google the name Michael Abrash, who was the assembly language coder for Quake, he wrote several books on its use for optimization). When GL and DirectX came along, they allowed code access as close as possible to the GPU hardware, but over the years both have added more abstraction and layers, relying - just like business - on improvements in hardware, to make up for diminishing coder skill.

OOP can be used for a very large part of game programming, but the simple fact is it does not make optimisation easy, should be applied only where needed, instead of using excessively deep class hierarchies, that only serve to obfuscate how programs work. While Id Software used OOP on their early games, from the source code they've released, it can be seen that they used very shallow class hierarchies.

Many game studios are realising that other programming paradigms, like Data Driven Programming, where the aim is to structure data so that it can be processed efficiently, or Entity Component Systems, which provides a structure far more applicable to the needs of games than OOP's strict hierarchies, are the way forward. Blizzard has been using ECS in Overwatch, and they claim that it has made the whole development process much simpler.

Meanwhile we have a lot of studios, with a lot of artists, and - quite obviously from their almost total failure to fix bugs or optimize - very few programmers actually capable of developing games, because their education was limited to OOP aimed at business application coding, which is supposed to be 'maintainable' by the kind of low-skill cubicle farm programmers universities churn out. And of course if a coder does have a higher level of skill than that, then they could find a much higher paying job than coding games.

Really, gaming needs programming degrees aimed at gaming, and it needs to pay the people who have them significantly more than the OOP only coders we currently have, in recognition of the higher skillset needed to work outside of the simplifications of OOP.
Григор е възможно просто да се изсмее на този пост, но за мен той беше еквивалент на поне двумесечен интензивен research, изпаднал ей така като манна небесна.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Най-добрата Source Engine игра, капсулирана в едно-единствено видео:

Dark Messiah Of Might And Magic Is Ridiculous

:!: ВНИМАНИЕ :!:

Видеото е неподходящо за чувствителни Чобити!

ПП. Мултиплейърът, макар там да отсъстват ритници, е също толкова епичен. Личен опит.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
брръм
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 200 times
Been thanked: 97 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by брръм »

Първо, да окна, че предното видео бе мно-ого добро, особено моментите с ледените подхлъзвания.

Второ, да кажа, че много ми хареса поста посветен на Neverwinter Nights, преди около две години от Broken Dragon (хехе)

И накрая, за момента си запазвам мястото тук, в този пост. Не защото някой ще го открадне, а защото имам да пиша един дъ-ълъг хронологичен пост за гейминг опита ми, и след като повече време игрите са присъствали в живота ми, отколкото не са, е само Редно и Правилно, първия ми пост тук да е за тях.

Fancy wall of text incoming , надявам се до 48 часа.

ПС. За тези от вас, с които вече се познаваме, аз съм Велко :)


=============================================

Ранен период (2000-2004)
В началото бе не Словото, а кварталния Компютърен Клуб. Ясно помня, че бях шести клас, сиреч лето ~2000. Също така ясно помня, че най-първата игра, която играх бе Frogger. Някъде по средата на този период получих и не много евтиния тогава стационарен компютър, мисля че бе със впечатляващите тогава 700 МБ РАМ. Първата игра, която играх на него бе българската mech-action-game-thing? на име ТRANS. Със сигурност през този период съм играл доста Диабло 2 - имах некромансър на име injiplqktor, и за мое съжаление, не мога да твърдя, че аз съм си го измислил. Играл съм тогава ЦС 1.6, играех Worms Armageddon, играх и първия Serious Sam, когато беше съвсем новичък, и помня че си мислех, че не е кой знае какво - тогава се чувствах преситен на шутъри, от висотата на моето пуберство :) Каквото друго съм геймел, не го помня, и вероятно е било или през браузер, или във въпросния клуб, или свалено от аренабг (тогава не знаех за замунда).

За финал на този период, ще спомена че:

1) Шефа на този Компютърен Клуб, пазеше всички 20+ пароли от по 20+ символи, които са му трябвали в главата си
2) Един от операторите блесна през времето и пространството със следните крилати приказки
2а) *В един момент, когато в училище правих доклад на тема Глобално Затопляне* - "Какво глобално затопляне, всяка зима по-студено става, те за глобално затопляне ми говорят"
2б) *Към един друг от многото играещи тогава* - "Е ти Алт и Таб, Алт и Таб, ако ще някой от на Пентагона Двуядрените Компютри да ти дадат, все по някое време Ше забие!"

Втори период: В чужбина (2004-2007)

Тогава нямах удобствата на местния Компютърен Клуб, и бях ограничен до браузерни неща. Имам все пак спомен за четири от тях

- battleon(.)com - една игра с анимирани графики, поопростен геймплей (ти си герой с няколко скила, биеш с чудовища, бла бла), който обаче в end-game ставаше дълбок и пълен с грайнд, в известен смисъл като WoW, въпреки че играта е повече на теория Massively multiplayer, отколкото на практика.

- Fallen sword(.com?) - text-based MMO, с минимални графики. Имаше хора, които харчеха безумни 5-цифрени суми за ресурси, за себе си, или за съратници по гилдия, както и хора, които се гордееха с PvP силата и постиженията си, и с това, че умееха да чупят ресурси на предните whales.

- Tactics arena online - Fantasy chess, горе-долу

- Dark Grimoire - True, old-school, text-based role-playing game. За разлика от Властелина на Пръстените, в тази игра Големия Лош Вълк..ъ-ъ Злодей, не може да бъде победен. Сигурен съм, че е имало причина да не завземе целия свят, но не я помня вече. Най-важното в тази игра наистина беше role-playing-a, до такава степен, че ми е пращал мейл админите да попита защо съм бил severely out of character, и трябваше да обясня, че съм бил пиян. Имейла е бил от 2006-а, и още го има в пощата ми. :roll: От четирите, за тази най бих очаквал да е още онлайн.

Трети период: Университет (2007-2011?)

Тъмен период, в който със сигурност съм играл разни неща, но единственото за което се сещам са

- случайни игри от kongregate(.)com
- Recettear (shop-management sim)
- 2-3 версии на Magic the Gathering на компютър.

Четвърти период: Работен, преди стийм (2011?- 2015)

По някое време през 2011 или 2012-а съм си направил регистрация в GOG. Досега съм събрал само 80ина игри там, поне половината от там от Steam connect (t.e. промо оферта, ако имате игрите X, Y, Z и тн на стийм, ви ги даваме на GOG също. По-интересни неща, които съм играл в GoG:

- Etherlords 1/2 (приличен микс ot MtG i Heroes)
- Legend of heroes: Trails in the Sky - JRPG, може би първия ми досег с този жанр, който бе интересен, но не ме запали по иначе доста време-обсебващия жанр
- Planescape: Torment - до ден днешен мисля, че това е най-добрата ми употреба някога на работно време :mrgreen:
- Sword of the Stars: the Pit - Приличен походов dungeon crawler, с безумен character progression
- Fran bow - creepy horror adventure game, която има тънката цел да образова играещия в основни неща за някои различни психични болести. До колко успява, е друг въпрос.
- Witcher 2 - странна combat система, до степен че така и не съм я играл по другия път, по който може да се развие историята, този на Roche.

Пети период: Steam (2015-до сега)

Списъка ми с игри (http:(//)steamcommunity(.)com/profiles/76561198134565642/games/?tab=all ) говори доста за това какво съм обичал да играя, но мога да го обобщя като игри, в които графиката е на второ място след запленяващия геймплей. Поне такива са горе-долу всичките, в които имам повече от 100 часа. Ако някоя конкретна игра ви интересува, питайте. Напоследък съм се ограничил, и може би най-сетне бия спирачки на хобито си, в търсене на по-съществени интереси.

Освен в стийм, играя i FortniteBR, с 5 соло победи от 500 мача, сигурно съм в някакъв топ 25%, макар и да е безсмислена статистика.
Last edited by брръм on Mon Mar 19, 2018 4:24 pm, edited 1 time in total.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

С Миглена Николчина се заговорихме на тема „има ли игри, в които NPC-тата съществуват напълно независимо от действията на играча“... и покрай това открих, че в СУ тази есен ще стартира магистърска програма „Дигитални медии и видеоигри“.

Ето и официалните условия.

Тааа...? :)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

Кал wrote: Тааа...? :)
Не.


В описанието на магистърската програма не е споменато нито дума за геймплей дизайн - изграждане на core механики, feedback loop, user interface философии, тн. Плямпат се някакви измишльотини на тема ПР, социологични интеграции и други дрън-дрън. А пък точката, говореща за реализацията, направо ме trigger-на - с две думи, ако завършиш тази специалност, ставаш пригоден единствено за бутафорните звена на съвременната корпоративна среда, която за съжаление вече се е вкоренила и в света на игрити.
Spoiler
И ми писна да ги наричат видеоигри - дори преди ерата на доминация от конзолите през 80-те и 90-те, най-първите електронни забавления се явяват под формата на компютърни игри.
ЕДИТ: Туй си е за жива тема, бая пространно мога обяснявам кво-що (както аз ги виждам нещата, де), тъй че е излишно да се паля сега в нета. Плюс това ми изгоряха бушоните, както писах в другата тема и сега се подготвям за "дълбок скок".
Last edited by Radiant Dragon on Sun Mar 18, 2018 9:40 pm, edited 1 time in total.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Е, специалността е заявена като култорологична от самото начало. Както я разбирам аз, тя е насочена към хуманитарните участници в бранша – примено гейм журналистите. Освен това, познавайки Миглена, подозирам, че фокусът ще е върху игри от преобладаващо сюжетен тип.

Не съм сигурен за „съвременната корпоративна среда“ – модулите, свързани с инди игри, вдъхват някаква надежда.

За „видеоигри“ разсъждавах и аз днес. Все пак съм склонен да го приема – като по-събирателно от „компютърни игри“ (макар през живота си да не съм пипвал конзола).
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 814
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Любимите компютърни игри

Post by Radiant Dragon »

брръм wrote: Ранен период (2000-2004)
...
Втори период: В чужбина (2004-2007)
...
Трети период: Университет (2007-2011?)
...
Четвърти период: Работен, преди стийм (2011?- 2015)
...
Пети период: Steam (2015-до сега)
...
Интересен формат. Чудя се и аз дали да не си разкажа в някой път така моята геймърска "кариера". ;)
брръм wrote: "Е ти Алт и Таб, Алт и Таб, ако ще някой от на Пентагона Двуядрените Компютри да ти дадат, все по някое време Ше забие!"
Леле, спомням си колко шум се вдига покрай първите многоядрени процесори. :D
Аз тогава още си подрънквах с Пентиум 4-ка на 3 гигахерца, които ми свършиха добра работа в периода 2004-а/2008-а. :D
брръм wrote: - battleon(.)com
Adventure Quest. Помня това заглавие. Първите ми похарчени пари за онлайн услуга. Играта не ме задържа. Твърде плитка, въпреки че art-а кефи, поне на пуберско ниво. :) (Дракони с огромни нокти, изпъкнали мускули, пламтящи очи and such)
брръм wrote: - Etherlords 1/2 (приличен микс ot MtG i Heroes)
На това чакам римейк/духовен наследник от 10 години. Ако минат още 10, ще запретна ръкави и сам ще направя това, което ми се играе.
брръм wrote: - Planescape: Torment - до ден днешен мисля, че това е най-добрата ми употреба някога на работно време :mrgreen:
АРРГХХ! Трябва най-сетне да я изиграя тая "джитка", ffs! Писна ми да съм единственият безкултурен варварин наоколо. :evil:
брръм wrote: - Sword of the Stars: the Pit - Приличен походов dungeon crawler, с безумен character progression
Много кефеща и едновременно нервеща игра. Хич не ми харесва как са направили баланса на някои от расите, предвид lore-а на сетинга. Добре че вкараха разни механики за abuse-ване на ХР-то в по-късни DLC-та, че иначе не се траеше нервокъсляка.

Препоръчвам 4X стратегиите в същата вселена, особено първата игра. Дори само заради world-building-а и оригиналният подход (като за комп игра) към извънземните. Иначе геймплеят става само за мулти, ИИ-то е тъпо.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Любимите компютърни игри

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за Trigger Happy 2.0:
Recommended. I'll let my reading notes speak for themselves:

~
What is the Citizen Kane of videogames? In the constantly churned field of gamer chat, this is a zombie question: one you thought was righteously killed long ago, but that keeps popping up anew, shambling around the internet dripping gobbets of putrefying flesh, with a terrifying void where its higher intellectual functions used to be. Is it actually credible, for a start, that all these people should adore Citizen Kane so much? Do they have walls fully papered with Citizen Kane posters? Do they watch it on Blu-Ray every month after lighting candles and putting on their special socks, embroidered at the ankles with twin likenesses of Orson Welles’s chubby face? Is the sound of a dying man wheezing “Rosebud” what they use as a ringtone on the “smart” phones they moaningly stroke on public transport? 
No; presumably the incantation of this film’s name has just become anxious shorthand for something like “a medium-defining masterpiece”. So we could ask, if you prefer: What is the Battleship Potemkin of videogames? Or, What is the Seventh Seal of videogames?
But why stop there, since we are already having so much fun? It must be equally fascinating to ask other cross-medium questions. I hereby demand to know: What is the Wire of popular song? What is the Paradise Lost of television? What is the “Smells Like Teen Spirit” of classical ballet? What is the Love’s Labour’s Lost of pottery?
~ While Poole can be snarky at times (or excessively vehement in denying the connection of video games to other art forms), his voice is unfailingly intelligent and entertaining. Such as here:
Once upon a time, for a start, scores meant something. When the high-score table of the Asteroids machine at my local fish-and-chip shop had STV at number one, people looked at me in the street with a new kind of respect. (Or perhaps they were paedophiles: who knows, it was a more innocent age.)
~ Here's a criticism of quick time events I hadn't considered before:
The diving, meanwhile, is pure QTE: press square, then square and X, then point your stick downwards (because you’re diving, like, down into the water?). At this point there is no difference between watersports and Heavy Rain, apart from the arbitrary illustrative visuals that you are only half-watching because you’re concentrating on the tiny symbols. This is, of course, the permanent aesthetic defect of QTEs: whatever is happening “behind” them — ie, actually in the gameworld — is demoted in consequence, because it could be literally anything. Note to the IOC: for Rio 2016, I propose QuickTime Eventing as the most boring possible demonstration sport.
~ I didn't know about this doctrine of "national-security ideology." Now I'm a wee bit scared.
(...) reflect anew on how what one might call “national-security ideology” is uncritically internalized in so many videogames today.
Take Splinter Cell: Conviction Periodically throughout the game you meet a person whom you are not allowed to shoot (hello, white-X reticule) but must instead “interrogate”, basically so that you know which door to go through next. Pressing B in response to the repeated on-screen prompts to “interrogate” each such person results in your character performing various acts of close-up violence: smashing a guy’s face into a desk; pinning him against a wall and choking him; kneeing him in the stomach, and so forth. This kind of thing is what the Bush-Cheney administration called “enhanced interrogation techniques”; or, in other words, torture. 
Of course we are not meant to take these scenes in Splinter Cell seriously: the torturee’s symbolic role is merely that of a malfunctioning vending machine, which needs to be slapped a few times with the action button so that it dispenses the appropriate informational token. And one is hardly going to weep for these characters, given the hundreds of others one mercilessly necksnaps or headshots. But it’s the very fact that such “interrogation” scenes are so automatic and unproblematized that reveals how deeply the game is immersed — or, to use an appropriate buzzword about the relationship between war and the media, embedded — in national-security ideology: the proposition that, when it comes to anything that can be labelled “terrorism”, any and all behaviour is not only acceptable but morally necessary. 
The bin Laden boss might have been defeated, but national-security ideology is always on the lookout for a new monster. The British police now keep tabs on a category of citizens called “domestic extremists”: not obsessive vacuumers and washers-up, but activists for various causes who have never committed any violent action. Videogames can surely learn from these developments to create exciting new fantasy justifications for violence. Personally, I can’t wait for the game that has you “interrogate” campaigners for animal rights and gay marriage, or “kettle” a crowd of peaceful anti-cuts demonstrators. After all, you never know: they might be about to turn into zombies.
~
A more troubling approach, for me, came a couple of years ago in Shadow of the Colossus. My enchantment at the kinetic challenge and haunting beauty of the game was quickly replaced by a sense of waste and guilt at my serial murdering of these dumb giants. I suspected that this was perhaps going to turn out to be the point, but I couldn’t bear to carry on. The aesthetic pleasures weren’t enough, for me, to outweigh the powerful regret the game so astonishingly succeeded in engendering. If a game of violence is so effective in its message of anti-violence that you actually stop playing, does that mean it was a success or a failure?
Hell ... yeah?

~ Let's go out with a snicker:
The debate continued to simmer in the serious press, however, as to whether books retard children’s development. The author of a new government-commissioned report, Kanye Mould, announced this morning: “It’s obvious that videogames like Ace Attorney Investigations: Miles Edgeworth teach our children the critical life-skills of logic and deduction, and offer them valuable preparation for careers in academic philosophy as argumentation theorists. On the other hand, parents are rightly worried that too many children are spending hours a day slack-jawed on the sofa, passively consuming books that brainwash them into thinking that it is possible to have sexual intercourse with vampires, or that there exist schools for wizards.”
Post Reply

Return to “... и Вселената”