Пускам това ПИТАНЕ към всички ни, които посещаваме форумите на Човешката библиотека и ги чувстваме като дом.
Искате ли в http://choveshkata.net/forum да създадем подфорум, "огледален" (т.е. алтернативен) на форума http://knigi-igri.net/forum? А именно - място, където феновете на книгите-игри, старите и тези, които тепърва се пишат, могат да общуват спокойно?
Основните разлики от съществуващия форум ще са в тона на общуването. В нашия форум няма да се допуска:
а) агресия, явна или прикрита (a.k.a. сарказъм, ехиднечене и т.н.);
б) трупане на оценки/мнения, в които няма аргументация - едната принципна причина за масовия форумен флейм или просто затрупването на смислените включвания със спам.
Благодаря за сложения период за гласуване (както и за специалната Истинска опция). Определено си иска обмисляне. От една страна звучи, като алтернативен синод и си е разкъсване на крехкото общество на книгоиграчите. От друга, никой не обича да го мерят с двоен аршин и да чете детинщини. Не мога да цъкна опция, просто така в обедната почивка.
Тук е уютно. Някак самотно и предразполагащо към размисли и едновременно невероятно дружелюбно. Не, честно! Не бях виждал форум, в който да не ме напопържат на втория ден.
Кал, не съм сигурен, че искам в този залив на спокойствието да започнат да акостират търговски гемии, рибарски лодки и пълни с шумни туристи лайнери.
Без да се мъча да наклоня везните в определена посока
(тц, тц, тц... пък нагло лъжеш, беее...)
- не един турист и не един лайнер след престоя си в тоя наш пристан са продължавали нататък различни. А някои и до ден днешен дрейфуват наоколо. И даже не драйфат.
Та - да не бъдем алчни, да дадем шанс и на другите да се насладят...
Аз гласувах "Не, защото..." и ще го кажа простичко.
Ето защо: За съжаление, на този свят все още не всички се раждаме еднакви откъм възможности. Хората в "книги-игри.нет" като цяло са добронамерени и не чак так толкова зли, колкото изглеждат. Обаче все пак те са с доста по-ограничен светоглед, отколкото може би потребителите на този форум. А как показваш най-ясно на един човек, че си по-възвишен от него? Отговор: Не му обръщаш внимание. Да, на пръв поглед изглежда лесно, но за мен лично това се оказа умение като всяко друго, което се тренира и развива.
Затова гласувах с не. Не защото съм против към идеята като цяло, но защото смятам, че е... ами, незряла. Години наред се убеждавам, че въпреки поговорката, една лъжица кантран не е възможно да развали кацата с мед. Понеже ако това е вярно, то Вселената отдавна е развалена...
Просто приемете ограничението и агресията като обратната страна на съществуванието! Нали трябва да има баланс? Ако те са отказомислещи и непросветени, то ние сме си начетени и хармонични! Т'ва е.
1) пращат важни твои постове или теми в Кошчето (където не можеш да продължиш да пишеш - за сравнение, в други форуми може)?
2) ти пращат модераторски предупреждения (с краен резултат - "насилствено смълчаване" или бан) за определени "провинения", които се разминават напълно безнаказано на други потребители - включителни на самите модератори?
Мисля, че ако гласувам за питането, то ще е с опцията "Друго". Но още не съм измисла какво да е това друго. Затова ще изчакам още малко.
Включвам се в дискусията, защо чувствам Фантазия като дом, а вас като приятели.
Четох темите и в оригиналния форум и нещата, които Кал пуска тук. Извинявам се, че отговорът ми може да е непълен, но не мога да обхвана всички нюанси и връзки в казуса.
Ще се аргументирам защо не се разпознавам в първите опции:
'Да, има реална нужда от него.' - Първо, аз лично нямам нужда от него, нито от оригиналния форум. Ето малко контекст: Като малка бях фен на книгите-игри, даже сме се събирали децата от блока да играем заедно (не ме питайте как точно сме играли всички заедно - не помня, но беше забавно и интересно). Бяхме от по-обикновените деца, който се "връзвахме" на чуждите имена на авторите, по-късно разбрах, че са българи. Много се зарадвах, като видях, че се възражда жанрът. Още не съм чела Асасините или ако има други нови, но при мен е въпрос на време - и това ще стане. Аз ще си купя 1-2 книги и ако се "запаля" отново, няма да ме интересува кой автор с кого се заяжда или обижда. На мен сайтът и представянето на книгите са ми достатъчни, а с препоръките от приятел, мога направо в книжарницата да отида и да си взема книгата. Това дали ще стана фен на даден автор зависи само и единственото от книгите му, ако пък се окаже Човек - още по-добре /така ви давам и мнение на читател, който никога няма да коментира в оригиналния форум, но това не значи, че няма да се радва на книгите. Има и такива, по-плахи и по-тихи фенове/
Второ, щом поставяте въпроса и толкова се вълнувате от него, значи явно има или имате нужда. Поне на мен така ми изглежда. Дано само откриете най-добрия начин за реализация, на това, от което имате нужда.
'Да! Писна ми от ония нещастници, нека да им покажем как го правят Истинските Мъже! (Бонус опция, добавена специално заради Симеон. )' - тук не се разпознавам по разбираеми причини
'Не, проблемът там е временен, ще премине от само себе си.' - не ми изглежда да е временен. Според мен, ако вие се отделите от оригиналния форум, на останалите там хора, изобщо няма да им се струва, че има някакъв проблем. Все пак е възможно, самото отделяне да е "сигнал" към по-слабо активните, че наистина нещо не е наред.
'Не, защото (ДОПЪЛНЕТЕ ЗАЩО).' - аз съм отскоро във Фантазия и както казах по-горе нямам нужда от огледалния форум. Но това не значи, че искам да ви спирам да го направите. Само ще допълня, че наистина се чувствам сред приятели тук и защитена. Чувствам, че мога да споделя неща, да изкажа мнение, да науча много неща и знам, че хората тук се отнасят с уважение един към друг. Ако усетя, че става грубо, просто ще се отдръпна, без да се обиждам.
С две думи - явно има нужда да се направи нещо по въпроса, но дали да е във Фантази и как точно, ще се види от гласуването, да?
Това е от мен - успех в този ваш quest
(За времето, за вниманието към състоянията на другия, за търпението да покажеш собствените си състояния, думичка подир думичка... Това, последното, може да бъде най-трудно, да?)
Още едно чисто техническо пояснение:
Включил съм опцията "Мога да променя гласа си, ако размисля". Така че - ако в един момент вече (силно) клоните към някоя от опциите, не се бойте да гласувате за нея. В следващ момент ще може да "се поправите".
И още едно:
Ако създаваме нов подфорум, той вероятно ще бъде "на едно ниво" с четирите съществуващи - ФАНТАЗИЙСКА ПРЕВОДАЧЕСКА ШКОЛА, АЛМАНАХ ФАНТАSTIKA, ЧОВЕШКАТА БИБЛИОТЕКА и НАСЛЕДСТВОТО. Частно следствие от това е, че "Фантазия", която е част от НАСЛЕДСТВОТО, няма да "понесе директния удар" - в никакъв случай.
А човешкото пояснение, че ще опитаме да запазим чувството "сред приятели сме и защитени", каквото и който да дойде насам... то май има някаква стойност само ако бъде показано. Така че повече няма да го казвам.
Мда, забравих си един от важните подвъпроси, довели до това ПИТАНЕ:
Покрай Новата вълна в книгите-игри - очакваното им възраждане (което зная, че ще се случи, независимо откъде и дали в хартиена или електронна форма) - напълно естествено се очаква прилив на нови, млади читатели. Каквито сме били ние навремето, когато излязоха старите книги-игри.
Така че - като отговаряте/гласувате по това питане, опитайте се да го погледнете и под този ъгъл:
Ако сте млад читател и за първи път ще си пишете с други читатели - в какъв форум бихте предпочели да общувате?
Всъщност това е важният въпрос, който лежи в дъното на идеята ми.
"курва на издателите" (в по-мекия му вариант "проститутка на издателите") е израз, който чух от Майкъл Майндкрайм по адрес на самия него, като се бяхме събрали с Уейн, Любо Николов, Ал Торо и двама-трима фенове на една маса. ММ обясняваше как си е пишел книгите-игри навремето. Включително един любовен роман, поръчков, по... а сега де? Някой латиносериал беше.
Контекст. Важен е. (Иначе идват разни модери и почват да размахват метлата насреща ти... :/)
А защо читателките (изключая Дени) още не се обаждат, ще взема да проуча специално... *смея се*
Ъъъ, lachdanan, да давам ли контекст и на семейното ти положение, че някои от читателките ни може да те прочетат по' на сериозно? *кхихихи*
П.П. Към опитните форумници в КИ.нет - някой знае ли какво се е случило с Ashlie? Вече няма такава потребителка, само постовете й са останали. А доколкото знам, не можеш да се изтриеш самичък. Поне аз не открих как.
Кал, не прави виртуални самоубийства, триейки се от КИ.нет
Сега зъл офф-топик.
Въпросното розово книжле на ММ се казва... ъъъ... Дъщерята на не помня коя, робинята Изаура да речем. В писането по поръчка не виждам нищо лошо, Балзак го е правил, гонен от мангизолипсис. Нещо много курвенско виждам, в това да напишеш, колко мразиш розовите романи и как ще ги скапеш с качествен продукт (предговора на "Изпитанеието", ако паметта не ми изневерява), а няколко години по-късно сам да напишеш... розов роман. Казват, когато господ искал да се посмее, карал хората да казват "не" и да се заричат.
Зъл офф-топик:
Ъъъ, lachdanan, да давам ли контекст и на семейното ти положение, че някои от читателките ни може да те прочетат по' на сериозно? *кхихихи*
Стига бе! Безопасна игла съм аз, след три деца мога да предизвикам най-много девича жалост у младите читателки.
Last edited by Lachdanan on Tue Aug 16, 2011 9:33 pm, edited 1 time in total.
Отговарям простичко: Млъквам, гледам сеир в продължение на един месец, докато ме позабравят и после се маскирам като "един от тях". (понякога и с ново потребителско име)
Справка: Така направих на форума на rpgbg.net, когато без да искам пуснах една "бомба". Хората ме нахраниха здраво, аз поседях шокиран зад клавиатурата една вечер, опитах се да вникна в тяхната гледна точка, вникнах, извиних им се, благодарих им. И какво стана? Те го приеха. Просто се включих на тяхната вълна, като се стараех да бъда учтив и вежлив, без да навлизам в каквито и да били райони с подводни рифове. И, о чудо, хората не се оказаха чак толкова лоши, когато не се опитваш да им наливаш екзистенциализъм и мъдрости в главите.
Извод: "Вежливостта струва толкова малко, а се цени толкова много" Забравил съм мисълта на кого беше, но тя вече ми служи вярно доста години.
Така че, Кал, спри наистина да пишеш в книги-игри.нет, ако редът на нещата не те устройва, за да не си губиш времето, но имай в предвид, че ако решиш да бъдеш по-неутрален като позиция, в повечето форуми из интернета ще те уважават и ценят.
Мое мнение! Не задължавам никого с него.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.
Аз съм графист, а не кечист. (Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.
'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.
Accepting reality since 2017
And loving it since 2021
And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
Така е. Критиците са раздразнимо племе. Ето някои примери:
"Представянето на гърба на "Адвокат на дявола" от Тейлър Колдуел започва с думите "този сладкодумен роман" като така с три думи прави две грешки..." (Деймън Найт)
"...техниката на г-н Зирул му изневерява толкова често, че върху злощастния труп на романа му може да се построи цял курс по творческо писане." (Джеймс Блиш)
Защо го правим?
Първо, това е като болка от опарване. Само тези, които се занимават с рецензии, година след година, знаят колко наистина отвращаваща е повечето литература на пазара. А не можем да си махнем дланта от котлона. Обичайните читатели могат да прескачат, да четат книгата отзад напред, да спрат по средата. Ние – не. Трябва четем внимателно, с цялата налична ни чувствителност към текста и с целия си критико-исторически апарат на високи обороти – в противен случай бихме пропуснали тънката сатира, маскирана като клише, или този дебютен роман, чието начало така и не е било редактирано, или блестящият разказ, скътан сред шумните имена в някоя колекция разкази, експерименталната структура, която може да се сбърка за нескопосаност, красивата история, отчасти развалена от (но и поначало възможна заради) наивността на автора, тази заплетена ситуация, която се изяснява едва в края на книгата. Същестуват подобни творби, но за да не ги пропусне, човек трябва непрестанно да разширява читателските си сетива, познания и критическо внимание, макар и в 90% от случаите да се сблъсква с книги, които издевателстват над тях. Умственото усещане е като от хранене с боклук, уверявам ви, и ако страданието на критика не намираше отдушник в яркия му език, не знам какво му остава. А страдат най-много критиците, които най-много се вълнуват – раздразнението е признак на предадена обич. Както пише Шоу:
"...критиката без лично отношение не си струва да се чете. Именно способността да превърнеш доброто или лошо изкуство в личен въпрос разделя останалите хора от критиците... когато хората сътворяват нещо под нивото на възможностите си и го сътворяват и зле, и самодоволно, аз ги мразя, ненавиждам ги, презирам ги, копнея да ги разкъсам на парчета и да ги разпилея по сцената... По същия начин наистина добрият творец предизвиква у мен най-топли чувства... Когато критическото ми настроение е в зенита си, "лично отношение" не е правилната дума – правилната дума е "страст"..."
Но има и други причини. Критическата преценка е толкова сложна (и се случва в толкова сложен контекст), а думите за възхвала и укор са толкова мъгляви, с така неясно значение, което непрестанно сменя свои нюанси, мястото е толкова ограничено, че критиците се въползват от всяка възможност да изразят мнението си едновременно точно и сбито. Ако към това се добави и ярко – че това си е определението за добър стил. Затова критиците, когато е възможно, изразяват мнението си чрез метафори.
В момента допускам грешката да ти отговоря, приемайки тезата: "Прав си. Аз бях невъздържаният в случая". Че не съм съгласен с тази теза - не, не съм. Никак, никак, никак. Но пък тя предлага още една интересна гледна точка.
Интересно е и що за, и чие, уважение бих пожънал при такъв подход...
Въздъх... нищо никога не е просто.
(Буахаха! Да видим кой е чел внимателно третата част от "полемичния" ми анализ... )
Ще се въздържа също да гласувам засега, може би ще го направя след ден-два. Сегашното ми мнение, точно в този конкретен момент, е, че такъв форум, огледален, тук, не трябва да се прави. Може да се направи темичка за книгите-игри, в това няма нищо лошо, може дори да се постне предложение до някои хора от другия форум да пишат и тук, но ако направим огледален... Какво може да стане? Някой от тези, заядливите, ще дойде тук и ще реши, че може безнаказано да си го върне на Кал в неговите среди. И тогава какво ще правим ние (тук се изживявам като модератор) - трябва да се обяснява, да се плаши, да се банва. И кой е лошият? Ние. И защо? Защото сме конфликтаджии... Шегата (доколкото я има) настрана - не ни е нужен такъв форум, не е нужно да ги "предизвикваме", защото те така ще го разберат. Затова предлагам само подфорум, тема, нещо такова.
Като сме модератори - не е казано, че сме мародератори, да?
Изчакайте да ви направя обучението в четвъртък (а с тебе - когато смогнем). Може да се окаже, че дори модерирането ни ще има възпитателен ефект. (Дори за нас, че как.)
ЕДИТ: Освен това - хахаха! - тия, които дойдат да се регистрират само за да си отмъщават, няма да издържат "входящия" тест...
P.S. Имаме един глас "Не, защото...", който не си е казал "защото"-то...
Аз съм си чисто "не", но по Дени-съображения (..."нямам нужда от огледалния форум. Но това не значи, че искам да ви спирам...") вотнах с "друго".
Тъй че ще обяснявам защо съм "НЕ".
- Първо, не схващам целта, честно. Защо да се прави? Защото книгите-игри са перспективни? Ок, ако се реши, че това е бъдещето и ЧоБи ще се втурне със душата и главата напред да участва в концентрирането на интереса.
Но за мен това е ... хабене на енергия. ЧоБи съвсем спокойно може да се впише в това бъдеще и без това втурване.
- Второ, заради опита ми като модератор. Тук имам две съображения:
Външно - видяла съм и съм участвала в редица "алтернативни форумни-създания". Не работи. Освен ако не се извърши главоломно от всички (с пренебрежими изключения - обикновено сред вече така и така отпадащите). Това обикновено се прави за някаква качествена крачка, която в стария формат е невъзможна, и без която старото ще замре (пример: бг-мама : Р). Или ако алтернативата не се заформи от силно мотивирана голяма група съмишленици, достатъчно концентрирани върху темата, за да могат да поддържат нещото реално живо. Но при този вариант винаги остава чувството за разделение и кофти привкус. Което на мен не ми се нрави и отива в другото съображение.
Вътрешно - Слънце, знаеш, че бях модератор в дира - едно лудо, лудо място. И все пак успях да "променя" някои хора - т.е. да разберат форумните причина-следствие. Което означаваше, че "Рох не ви е чистачката, нито майката, която ще бърше лайната ви - ако смятате да леете екскременти, моля, ваша воля, сами се оправяйте." Тази отговорност включва и "справедливата" реакцията към потенциално реактивизиращи мнения. Защото всички знаем, че има една камара начини да кажеш едно и също нещо. И тук е отговорността на всеки за това как ще поднесе мнението си. (За което и говореше и WATO.) Всеки сам преценява точно как ще подходи в дадена ситуация. И това не е неизказваненамнение_неутралнопозициониране. А Избор - как да го изкажеш, за да имаш максимален ефект, отчитайки, че срещу теб има хора - също толкова съвършени, но имащи накъде да се развиват, като теб самия.
Не виждам кой тук ще се захване с такава задача - бан и модераторски предупреждения са чистаческа работа - не ми се побират в светогледа.
Контрол! Аре нема нужда : ))))) И какво ще промени той? Индивидуалност Х идва, използва си я дясната ръка, я лявата, я двете в комбинация, получава си интелектуалния оргазъм и после контрольорът-чистач да се забавлява. Тук има една много важна подробност - самият акт на публикуване на мнението носи "удовлетворението" повече, отколкото онова, което ще се случи след това. Така че, ти контролирайки и чистейки, поддържаш стерилността на симптома. А причината си цъфти и просперира.
Вътрешно II - някак ми се иска да не забелязвам промъкващото се усещане, че тук (и ние тук) сме си голямото да си такова таковата. ("Хората в "книги-игри.нет" като цяло са добронамерени и не чак так толкова зли, колкото изглеждат. Обаче все пак те са с доста по-ограничен светоглед, отколкото може би потребителите на този форум. А как показваш най-ясно на един човек, че си по-възвишен от него? Отговор: Не му обръщаш внимание.")Не, не сме. Нито сме по-такива, нито по-онакива.
Да създадем алтернатива, защото сме по-пекани? Защото тук нещата са и ще бъдат различни? Ние, различните, ще направим така? А да направим "различното" другаде? В книги-игри.нет, а? Изобщо не е нужно да си модератор, за да промениш нещо.
Да, знам, малко преекспонирам. Но духовния снобизъм ми е също толкова противопосочен на желаното, колкото и интелектуалния.
Късно е, няма да си чета написаното. А и може, разбира се, изобщо да не съм схванала картинката : )))) И затова да смятам така.
Кал wrote:Така че - като отговаряте/гласувате по това питане, опитайте се да го погледнете и под този ъгъл: Ако сте млад читател и за първи път ще си пишете с други читатели - в какъв форум бихте предпочели да общувате?
Точният отговор е "зависи" : )
Ако на младия читател не му се общува там, то тогава това "там" ще си отживее, залинее и заглъхне. А и не смятам да подценявам младия читател и да смятам, че ще общува където не иска. Може пък да му харесва. Може пък да му е подходящо. Може пък да вижда нещата другояче. Може пък да му е полезно - 100% ще да е така - щом е попаднал там, има си причина. Както и какво да научи и изживее.
Освен това, айде стига сме го пазили и вместо него създавали света на младия читател.
Всеки ще попадне където на него му трябва. И хич не е задължително да е на място специално нарочено за книги-игри.
А дали ние да не направим такова място, на което да попадне. Да, може. Но изходната точка за такова решение ми се струва... за това вече писах.
Roheryn wrote:Не виждам кой тук ще се захване с такава задача - бан и модераторски предупреждения са чистаческа работа - не ми се побират в светогледа.
Контрол! Аре нема нужда : ))))) И какво ще промени той? Индивидуалност Х идва, използва си я дясната ръка, я лявата, я двете в комбинация, получава си интелектуалния оргазъм и после контрольорът-чистач да се забавлява. Тук има една много важна подробност - самият акт на публикуване на мнението носи "удовлетворението" повече, отколкото онова, което ще се случи след това. Така че, ти контролирайки и чистейки, поддържаш стерилността на симптома. А причината си цъфти и просперира.
Ето върху к'во ще мислим на сабахлян.
Както и: как техниките от айкидо да се вкарат в модераторските практики.
И въобще: Що като нещо не ни кефи във форматите, в които вече сме го виждали, не земем да му измислим други, по-кефеещи формати?
И изобщо: Фантазия ли сме ние, или някаква самоограничаваща се реалност?
(Това последното не е редно да се меша с духовен снобизъм или духовит snottism. snottism май ще да се преведе като "сополизъм". Що да не е редно ли? ... Айдеее - и вдругиден ми се запълни като тема. :/)
Общата тематика на лекторията се очертава да е нещо от рода на "Как да си направим онова, което няма да ни го направи никой друг".
Кал wrote:Както и: как техниките от айкидо да се вкарат в модераторските практики.
Съвсем отделно:
Един хубав човек беше изпял "I'm starting with the man in the mirror".
Също хубаво нещо, върху което да се помотаем.
(И много по-добра отправна точка за промяна на ситуацията, по моему. [нужда от пояснение :Р?])
So.
Dear ChoBits (частици от човешкото?)
Are you ready for "If you wanna make the world a better place
take a look at yourself and then make a change"
Едит: А това е и във връзка с питането за младите читатели. Искате ли да промените нещо за тях, start with the man in the mirror.
... Има ли някой тук, който да не започва от себе си? Моля да вдигне ръка. Първо, преди всички и всякакви други, ще обърнем внимание нему, ней ще дадем всичко, което сме открили у себе си.
А ако не го правим - откриването у себе си преди търсенето навън, - бихме били безкрайно нечестни към всичко и всякакви други.
Рохе... да?
(Тая тема е... невероятно огледало. Невероятно. Понякога не мога да повярвам какво откривам в него...)
Кал wrote:Хихи... young padawan, why so quick on the draw?
P.S. Имаме един глас "Не, защото...", който не си е казал "защото"-то...
май ще съм аз, но something wicked this way happenes. защото си пуснах коментара, но явно съм бъгнал нещо.
както и да е на сбито всичко звучеше в стил:
Тръгваме да спасяваме някои, които тръгна ли ли са да се спасяват? Искат ли да бъдат спасени? Предложили ли са го това спасение чрез форума на ЧБ?
Кале теб ако те броим за част от КГ.нет, и ти го предлагаш... въпроса ти по скоро трябва да е първо към членовете на КИ.нет, ако те по искат остров убежище - тогава да решаваме. Сега просто не виждам смисъл да даваме каквато и да е подфорумна част на хора които може и да не я искат.
Господи, аз ли ти се криво молих, Ти ли ме криво разбра...
Алей! Ти! Ако си! Едно! Мом(и)че! На тринайс! И сега! Започваш! Да четеш! Книги-игри!
В какъв? Форум? Искаш? Да си говориш? За тях?
(Дайте да не даваме избор на хората, щото те ако знаеха, че имат такъв, щяха да си го поискат сами... Браво бе. Ами да не бяхме създавали Фантазия навремето! Честно - толкова ли ви е къса паметта, първофантазийци?)
You make bunny sad...
K(((
P.S. I will change the nature of man.
I already ... am.
*this is one of those quiet, relentless, wee-hour epiphanies; it glows softly, yet lastingly*
Най-сетне осъзнах каква е била целта на това ПИТАНЕ:
"Старите" Чобити да ме ядосат достатъчно много, за да ми дойде енергията да правя това, което правя най-добре. А именно - да правя каквото искам.
В неделя ще преместя ПИТАНЕТО от тук (Фантазия) в подфорум "... И Вселената" на ЧОВЕШКАТА БИБЛИОТЕКА. Тоест то ще стане видимо за всички - нерегистрирани гости, търсачки... всички.
Вярвам, че тогава ще ни стане по-лесно да си отговорим на въпросите.
Честно казано, искам младите читатели да са във форум, където ще бъдат предизвиквани да си избиват от главите бабините баяния, с които са били гледани. Все по-ясно ми става, че главите на МНОГО хора са тъпкани с готови мисли. Все по-тъжно ми става като гледам колко хора държат въпреки това да си кажат приказката, която е същата като тая на 1000 като тях, които СЪЩО са си казали тая СЪЩАТА приказка, често на СЪЩОТО място.
Не говоря за стаден инстинкт, щото стадо предполага овчар, а овчар в тия случаи няма - никой не се сеща откъде са му били втълпени празнословията, които реди за щяло и нещяло, и никой не се сеща да ги постави под въпрос. Искам форум, където нещата се поставят под въпрос постоянно и където е станало пределно ясно, че ТОВА е целта на занятието, а не достигането до окончателен отговор. Не знам как точно това ще се конкретизира в темата "Книги-игри", но ми се ще да видя дали е възможно.
Също така, искам форум, в който да се обсъжда спецификата на тоя тип литература, а не спецификата на манталитета, хонорарите и неразбирателствата между някогашните й автори в България, за да се задоволява нечие нездраво сеирджийство.
Trip wrote:1. Искам форум, където нещата се поставят под въпрос постоянно и където е станало пределно ясно, че ТОВА е целта на занятието, а не достигането до окончателен отговор.
2. ... искам форум, в който да се обсъжда спецификата на тоя тип литература, а не спецификата на манталитета, хонорарите и неразбирателствата между някогашните й автори в България, за да се задоволява нечие нездраво сеирджийство.
Две важни и валидни желания. Даже си позволих едно подчертаване - това първото важи за всичко, за което си говорим във форумите на ЧоБи. И освен да се показва, трябва сегиз-тогиз и да се казва. (Че като е само с примери, както загатнах в другата тема, всеки може да си го тълкува както иска. Пък понякога това не е желан ефект. )
За номер 2 обаче - аз лично не бих ограничил разговорите толкова. Просто бих ги разделял в отделни нишки. Това, дето ще уча модераторите ни след малко - split/merge инструментите. Не бих ограничавал такива разговори, тъй като аз, в качеството си и на издател, от тях научих наистина важни неща за издателските практики навремето. И понеже надушвам как някои от същите практики може да се появят пак - сега разполагам с "базов материал", който да навра в лицето на всеки "залитнал" издател. "Това ли се опитваш да направиш? Пак? Не помниш ли до какво доведе през 98-а?"
(не ме питайте как точно сме играли всички заедно - не помня, но беше забавно и интересно). Бяхме от по-обикновените деца, който се "връзвахме" на чуждите имена на авторите, по-късно разбрах, че са българи. Много се зарадвах, като видях, че се възражда жанрът. Още не съм чела Асасините или ако има други нови, но при мен е въпрос на време - и това ще стане. Аз ще си купя 1-2 книги и ако се "запаля" отново, няма да ме интересува кой автор с кого се заяжда или обижда. На мен сайтът и представянето на книгите са ми достатъчни, а с препоръките от приятел, мога направо в книжарницата да отида и да си взема книгата. Това дали ще стана фен на даден автор зависи само и единственото от книгите му, ако пък се окаже Човек - още по-добре 
)
