Любимите компютърни игри

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Wed Jun 06, 2018 2:54 am

Ross's Game Dungeon: Rama

Играта вероятно никога няма да я цъкам (прекалено извън таргет аудиторията съм, плюс моралната остарялост), но определено ми се прииска да прочета книгата/книгите.

Споменах ли, че аз всъщност съм изключително беден що се отнася до култура?

Мда.

Ясно е - някъде в живота ми ще дойде момент, когато ще си направя егати интензивния sabbatical, един вид наобратно, с цел да наваксам по всяка област, която дори remotely ме интересува. Като фантастиката например.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Wed Jun 06, 2018 8:49 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Wed Jun 06, 2018 8:56 am

Аз съм чел една от „Рамите“ („Рама“-тата?) и като цяло ги препоръчвам заради зарята от интригуващи идеи. Твърда НФ, която гъделичка мозъка.

А относно причините три дни да чета форума на RPG Codex: Avellone (който май се самопроизнася „Авълоуни“, заради предполагаемо италианските си корени) разказва най-различни подробности за начините, по които работят (или не работят) екипите в RPG индустрията. Или за дизайнерските решения в игрите, в които е участвал той. Мисля, че от неговите постове научих повече за скритите чарколяци, отколкото от която и да е книга на лавицата ми в Goodreads.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Wed Jun 06, 2018 7:49 pm

Creative Accounting: The Sub-Subgenre of Survival Strategy

Пускам това видео тук, защото "хвалят" Surviving Mars в него - а някои на този форум се интересуват от това. (Нали?)

Кал wrote:А относно причините три дни да чета форума на RPG Codex: Avellone (който май се самопроизнася „Авълоуни“, заради предполагаемо италианските си корени) разказва най-различни подробности за начините, по които работят (или не работят) екипите в RPG индустрията. Или за дизайнерските решения в игрите, в които е участвал той. Мисля, че от неговите постове научих повече за скритите чарколяци, отколкото от която и да е книга на лавицата ми в Goodreads.


Кои екипи? Авелон е имал главно участие, доколкото знам, само в две студия - Black Isle и Obsidian. Това, което може да разкаже, сигурно е интересна информация от типа "от кухнята", но по никакъв начин не може да се приеме за цялостен поглед върху RPG гейм индустрията. По-скоро 1/3. Другите третини, съответно, принадлежат на Добрите доктори (Bioware), CD Project Red и Bethesda, които си поделят една третина, а последната третина се разпределя между всички останали (западни) студия, правили някога RPG/RPG-hybrid.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Thu Jun 07, 2018 1:11 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Thu Jun 07, 2018 1:16 pm

Интересен анализ, само съжалявам, че не видях да споменава артефактите в Surviving Mars, които би трябвало да променят най-брутално условията на играта.

Без да се ровя да проверявам, Avellone споменава подробности за работата по няколко Fallout-а, PS: Torment, Baldur's Gate, Torment: Tides of Numenera, KOTOR, Neverwinter Nights 2, Pillars of Eternity, Into the Breach (която не е баш RPG)... и не помня какво още.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri Jun 08, 2018 4:47 pm

Поредната находка покрай The CRPG Book Project:

Anachronox

Най-впечатляващата „операторска работа“, която съм виждал в ролева игра. (Горният момент е комично тежкарски, с тоя забавен каданс; по-рано имаше къде по-зашеметяващи облитания с „камерата“.)

А от самите реплики си водя записки за пиперлив жаргон. Особено когато белобрадият тип пусне специалното си умение yammer...

(Най-пресният пример: scalp: (AmE informal) to buy tickets for an event and sell them again at a much higher price: British Equivalent: tout.)

EDIT: Забавлението се разширява в посока наука.

Някой ще се пробва ли да отгатне:

а) дали кой да е от вариантите има някакъв реален смисъл?

б) ако да – кой вариант е най-близо до истинския отговор?

EDIT 2: И си отговорих на въпроса как да преведем „На краставичар краставици ще продаваш“:

Скрит текст: покажи
Don't kid a kidder.


EDIT 3: А вие внимателно огледайте тази изборна система. Започвайки от The only problem is ... people are dumb. We all know it. We all think it. и стигайки до This way they maintain an illusion of a free democracy, while guiding the citizens.

... Сега вече знаете какво представлява „демокрацията“ във форума ни. :twisted:
Last edited by Кал on Sat Jun 09, 2018 11:01 am, edited 3 times in total.
Reason: +

This post by Кал received thanks from:
Broken Dragon (Sat Jun 09, 2018 5:21 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Sat Jun 09, 2018 5:29 pm

Кал wrote:Поредната находка покрай The CRPG Book Project:

Anachronox


Damn. Поредното заглавие, което навремето зарязах недоиграно. (Два пъти започвано)

Историята беше изключително интересна, art direction-ът поглъщаше играча в света неоспоримо, а персонажите бяха едновременно комични и истински драматични (когато трябваше).

За съжаление: скапани битки, чиято механика се обяснява само ЕДИН път в играта - после никога повече, прекалено много backtracking и quest-ове, разхвърляни из различните краища на зоните с цел play time padding.

Tom Hall обаче е разказвачески гений, спор няма. Някъде преди време беше споменал, че ако до 10 години не успее да се сдобие с правата върху Anachronox, тогава просто ще пусне в интернет сценария на продължението, което иска да направи от десетилетия. (Май защото оригиналната игра е с отворен финал.)


Кал wrote:Без да се ровя да проверявам, Avellone споменава подробности за работата по няколко Fallout-а, PS: Torment, Baldur's Gate, Torment: Tides of Numenera, KOTOR, Neverwinter Nights 2, Pillars of Eternity, Into the Breach (която не е баш RPG)... и не помня какво още.


С други думи: Еталонът за постапоклитична кРИ, 2(3?) Infinity Engine заглавия (от общо... 6, мисля), един Kickstarter проект, по-скапаният (според феновете) KOTOR (защото Bioware са "родителите" на единицата*), по-скапаният BY FAR Neverwinter Nights (причини МНОГО), скапаната ретро-идиотщина Project Eternity и последното само съм го чувал, без мнение.

Това... изобщо не е дълъг** списък със заглавия. Дори да изброяваме само AAA примери, my point stands. 1/3.

Скрит текст: покажи
*И сигурно щяха и да направят и двойката, ако Jade Empire не им е била в production cycle-а по същото време (2003-2004).

**Под "дълъг" също разбирай и "оригинален". Поне половината заглавия са разработени съвместно с, или наследени от друго студио, а PoE е някакъв Толкинов опит за връщане към "добрите стари времена", без да се отчита, че таргет демографията (тези, които са си отворили портфейлите за кампанията) отдавна е надраснала*** клишираните и скучни от днешна точка сюжети на гранд-кРИ-тата от 90-те.

***Мислех си, че това е само изолирано мнение, но след индиректно подслушване на мрежата и след като се разнесе hype-а около заглавието, оказа се че доста онлайн жители споделят този възглед.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Sat Jun 09, 2018 9:55 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sat Jun 09, 2018 11:11 pm

Дойде време да увековечим и великата сцена с male exotic dancing. Нещото, заради което въобще си пуснах Anachronox... да? :mrgreen:
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Jul 08, 2018 12:40 pm

Като изключим претупания финал, Anachronox се нарежда в челната ми петица на най-добре написаните и сюжетно разнообразни игри. Жалко, че не мога да открия нищо подобно в биографията на основния ѝ дизайнер Tom Hall. Дано видим продължение под една или друга форма.

- - -

In other news: Точно преди мозъчната операция, която му предстои, Tobias Cornwall предлага:

Let's Make a Game!!

(Am I sitting this one out? Or ...?)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri Jul 13, 2018 2:53 pm

Хихихи... от СофтУни са направили прототип на игра по „Златната ябълка“:

Golden Apple Adventures Video Game Prototype - ALL PARTS - SoftUni School Project 2017

Гледайте го най-вече за визуалните решения. (И заради „Не мога, довечера ще правя баница“. :lol: )
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Wed Jul 18, 2018 10:01 am

Покрай блога на семинар „Софийски игри“ открих най-ранното академично списание за игрознание:

Game Studies

И тъкмо се зачетох в Mustaches, Blood Magic and Interspecies Sex: Navigating the Non-Heterosexuality of Dorian Pavus. ;)

This post by Кал received thanks from:
negesta (Fri Jul 20, 2018 9:36 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Jul 22, 2018 12:08 pm

Detroit: Become Human

От сценариста на Beyond: Two Souls. Макар предишната игра да ме впечатли повече с разнообразието си от теми и ситуации, тази също успя да ме развълнува. С чисто човешките си моменти. (Аз съм свръхкритичен на тема „изкуствен интелект“, така че тук по-скоро приемам андроидите като алегория за хората без права. Ще ми се да вярвам, че създателите на истинските ИИ ще са достатъчно умни, за да предвидят и не допуснат такъв тип идиотско отношение. Като почнат от мисълта, че един робот, който е достатъчно умен да изчисти къщата ни, е твърде умен, за да чисти къщи.)

Очебийните неща, като колко реалистична е визуално, няма да ги коментирам.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Sun Jul 22, 2018 9:32 pm

Гледах преди малко speedrun на Undertale.

Разбираемо, изпуснах 90% от критичните моменти по този начин, но дори малкото, което видях, ми беше достатъчно да разбера защо играта предизвика такъв шум на времето. Отново от малкото, което видях, ми беше достатъчно да си формирам следното мнение - играта заслужава всички суперлативи, които са отправени в нейна посока, а масата от критики са предимно дребнави заяждания или бутафории.

Едва ли ще имам психическата издръжливост в скоро време да я изиграя лично, но с най-чиста съвест и безподобна наглост я препоръчвам за изиграване. Right in it the feels, man.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby брръм » Mon Jul 23, 2018 10:53 am

Ех, де да имаше начин да се играе Undertale без да се минаваше през неприятната й, и неясна "бойна" система.. :(

Някой ден ще се пробвам пак, и ако пак не се получи, ще гледам Let's play

This post by брръм received thanks from:
Broken Dragon (Tue Jul 24, 2018 1:42 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
брръм
 
Posts: 76
Joined: Sun Feb 18, 2018 2:38 pm
Has thanked: 122 times
Has been thanked: 107 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Sat Jul 28, 2018 1:55 pm

YAY!!! Някой е започнал да просветлява зомбираните консуматорски маси по правилния начин:

Why Denuvo is Bad

(Казвам правилен, защото се посочват важните причини защо DRM по принцип е зло, а не jerk-assing от типа "hurr-durr Denuvo breaks HDDs"; даже последният bullet point пояснява точно това)

Въпросът е този глас доколко ще се чува в абсурдната глъчкова какафония, която е днешният Интернет...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from: 2
брръм (Sat Jul 28, 2018 5:14 pm) • Кал (Sat Jul 28, 2018 9:27 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Mon Jul 30, 2018 3:06 am

Dead Game News: (Lawbreakers, Ubisoft & Streaming, Steam)

Preach it, Ross, PREACH!!!

Мда, аз за пръв път видях тъмните облаци на съвременния гейминг през 2008-а когато си взех Orange Box-а от Пулсар и вместо физическо копие, получих буферни дискове и активационен код за Steam...

По мое лично мнение, видеото засяга само върха на айсберга по отношение на многомащабната проблематика в тенденциите на съвременното интерактивно изкуство. Но Рос е доста егалитарен и толерантен като човек (despite the lack of indoor voice) и принципно се старае обръща обективно внимание върху наистина належащите проблеми.

Скрит текст: покажи
Ето две по-ранни видеа, където той за пръв (после втори) път се опитва да raise-ва public awareness по темата:
Ross's Game Dungeon: Battleforge
Ross's Game Dungeon: Darkspore
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Wed Aug 01, 2018 9:04 pm

Когато става дума за възприемане на визуална информация, съм пълен двойкаджия... но Tobias Cornwall за пореден път ме изумява с мисълта, която вкарва в дизайна на героите си.

Първо разгледайте тези две героини:

Image

Какво може да заключите за характерите им по външността?

А ето какво има да каже създателят им:

Скрит текст: покажи
On Taming the Mind, Tobias Cornwall wrote:Here, the shy character has her hair tied back with a flower thing, symbolic of how her daemons (based on plants) tie her back. She's wearing a thick jumper and what Americans call 'sweatpants' (I call them 'jogging bottoms'... which sounds silly) to show that she's private and isn't used to being seen by other people. Her jumper has a simple lined pattern reminiscent of prison bars. The ends of her sleeves and the bottom of her pants are a darker grey with tassels, suggestive of manacles. Her hair is ginger because that's an unusual colour sometimes regarded as weird (at least in the UK); a clear 'defect' caused by her genetics (it's my favourite hair colour and I know a lot of other people like 'redheads', but those negative connotations still exist for some; see 'ginger' on Urban Dictionary). She's not wearing shoes because she doesn't leave the house.

On the other hand, the open character wears a revealing, open dress, which is sky blue, all suggesting freedom. Her hair is white, like a cloud, which is also unusual in a deliberately eccentric - rather than genetic - way. She's also got that blue bit on one side of her hair, again a sign of eccentricity by choice. She has feathers on her wrists (in the 3D model at least) and one in her hair to suggest a bird motif. She's also not wearing shoes, in her case because she's a ~free spirit~.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri Aug 03, 2018 9:49 am

Пак покрай Tobias Cornwall открих сайта Legends of Localization:

https://legendsoflocalization.com/about/

Той е колкото за тук, толкова и за преводаческия ни подфорум.

И още:

The Cutting Room Floor

(Естествено, първата ми работа беше да си сверя знанията за Planescape: Torment. ;) )

Както писах при Тобиас:

And thanks for those links. You've just cut another huge chunk from my nights, you know. Aieeee .... ;)

This post by Кал received thanks from: 2
брръм (Fri Aug 03, 2018 9:22 pm) • Broken Dragon (Sat Aug 04, 2018 11:39 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Sat Aug 04, 2018 11:43 pm

Hot damn, those are some serious online resources! :o

Особено първият сайт, като му видях на човека портфолиото, направо получих instant respect alert.

А на втория видях инфо за C&C Generals - една от най-любимите ми комп игри! Играта е велика, ама damn, колко неща са изрязали от нея... RIP Westwood Studios.
(And fuck you, EA.)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sat Aug 11, 2018 12:37 pm

Вик, trigger alert... ОЩЕ теми за размисъл. ;)

Kastel/mimidoshima: The Yokoo Anti-Games: Drag-on Dragoon 1, NieR: Replicant, and Drag-on Dragoon 3

Why do people feel the compulsion to complete this game? Why do people find violence so gratifying enough to play more and more of it? And why do people play video games anyway?

That may be Yokoo’s entire goal — to make the player aware of these questions. Thus, we are looking at a video game not meant to be played because it is fun but because it is meant to ask the player what they are playing. In fact, his first video game he ever directed was an anti-game. A fuck you to the player and the creatives behind the video game industry. He found the whole appeal to Dynasty Warriors — the more enemies you kill, the higher your grade is — revolting and decides to model the protagonists as insane psychopath murderers.

This post by Кал received thanks from:
Broken Dragon (Wed Aug 15, 2018 3:18 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Wed Aug 15, 2018 4:21 pm

А, бе, анализът на този пич е доста предубеден. Поне според моята гледна точка.

Ето няколко неща, които си личи, че просто не са домислени докрай (или поне не е бил засегнат широк набор от сценарии):

In video game design, that human drive becomes the player tunneling for the one objective they think is important. They don’t think about anything else but that goal they need to achieve and it takes skill and concentration to achieve it.

Веднага става ясно, че авторът никога не е играл 4X стратегии. Питайте ме някой път защо това ми е любимият жанр в интерактивното изкуство. ;)

A father saving a daughter is one thing, but a brother going ballistics to save a sister? That is quite suspect.

Това си е чиста проба хипербола. Без да съм гей, без да съм кръвосмешател, лично аз съм склонен да потроша цялото човечество, ако нещо се случи на брат ми и аз имам възможност да отмъстя/помогна.
(Пък и какво да кажем тогава за игри като дуологията Two Worlds, където целият премис е "брат спасява сестра си"?)

[...]you do the stupidest things for the people you love. And love is one of those synonyms for completionism that we can’t ever shake off from.

Тук поне съм съгласен - това е spot on.

Нататък най-сетне става интересно - и съответно се съгласявам с разсъжденията на автора.------>
Скрит текст: покажи
Is all of that worth it? That’s up to the player to decide why they play games. And if they do think it’s worth it, maybe we are self-destructive in the inside. Maybe humanism is not that correct and anti-humanism has some truth. After all, we will destroy ourselves in order to see things to the end. Yokoo’s characters embody that and they are proud of it. There is no ounce of regret in their action because they have not done anything wrong that goes against their beliefs. And that is both a humanizing and anti-humanizing thought: it preaches the individualism in our completionist behavior, but it is also selfish enough to forsake the whole world for one’s beliefs.

Completionism isn’t a bad thing. It’s just part of us. We just want to be better. Whether we speedrun video games or swim better, it is part of the thrill of what living life is all about. But it can potentially be destructive to us too. Perfectionism and idealism can overwhelm ourselves. We tunnel ourselves into one goal and we know this because we don’t regret it. There is a perfectionist and idealist inside all of us. We want to do well in what we can do, but how obsessed we are with that can mean a healthy or unhealthy life. But we can’t take those aspects out of ourselves. Completionism — or whatever we like to call it — informs us what we can and should do by blinding us altogether. It is a desperation that makes us live for life and not regret our own actions.

And that means if you have to, you will destroy not just everything but yourself to attain it. We can’t look away from this desire. Everyone has it. And that is the repressed emotion Yokoo wants to portray in his games and what Zero has in Drag-on Dragoon 3, my favorite and most misunderstood game of his works.


[...]but the level design is utter crap, the frame rate is atrocious[...]

Това едва ли е нарочно. :) Ако е, well... някой се е опитал да бъде трол on a mind-boggling level...

[On the subject of Drakengard 3's story]Yokoo didn’t want to make the story a powerful, emotional story. He wants the player again to ask themselves why they keep on playing.

Хммм, поне в моя случай значи е фейлнал. Аз като гледах пълното LP на играта, определено знаех, че съм там само заради историята. FFS, дори съм превъртал безмислени, безмозъчно-наказващи игри (като The Way) заради историята - тъй че да, определено фейл.

Is it because of the story? The cathartic emotions we feel after finishing a game? I recall reading many Westerners’ comments about how JRPG gameplay is just a means to an end to conveying story. A video game series like Kiseki/Trails is a great example because as the franchise goes on, the gameplay becomes extremely silly and pointless when your characters are overpowered. You might as well have a “visual novel” mode and play through the game with no battles. After all, the story is still really cool in each entry. But what about Drag-on Dragoon 3? Is the story really that engaging?

Yes. Fucking YES. Дори да не бях луд фен на тема дракони, Drakengard 3 пак сигурно щеше да ме докара до сълзи. Or I'm too emotional or something. :roll:

------>...до моментът, в който отново спирам да съм съгласен.
Скрит текст: покажи
This is not to say we have to start being tolerant of the evil around us, but it does teach us why any of us could enter into some dark territories and believe the things that justify (or rationalize) our actions. It is why some of us can join hate groups and think we’re in the right. And it may be also why having a neutral or centrist position isn’t viable in a world like ours because it is a kind of artificial stance no human being has. No one is capable of understanding all the nuances in an issue and we are all predisposed to our own biases.


Втората част на параграфа съдържа изводите, които не са част от моята лична философия.


По-нататък самото есе става още по-мъгляво и non-sequitur. Няма да цитирам, просто ще коментирам, че според мен авторът започва повече да води диалог със себе си, отколкото с читателя и съответно борави с абсолютизирани понятия и твърдения, които не мисля, че са безкрайно меродавни така, както авторът смята.

And then, whatever we can do — moral or not — is up to us. We decide what good and bad mean, even if it doesn’t make sense to others. We may become monsters who regret nothing because of this and that’s why art can be dangerous.

But it is something we cannot help for we are human and want to live life the way we want to.

The ultimate WTF ending. Поне не е клише. Пък и ме кефи по някаква странна причина. Май си имаме работа с Байронов характер - my kind of guy! :D

CONCLUSION
---------------
Безспорно интересно есе, макар и твърде еднозначно и inflexible в изводите си. Ще почета малко от коментарите отдолу за гаргамел. Иначе, мятаме го и тоя самун в силоза на философските бифуркационни химери и го оставяме да втасва, докато самичко се превърне в поредната пораснала и здравичка хидра с космическо-черни люспи. :)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from: 2
брръм (Thu Aug 16, 2018 1:13 pm) • Кал (Wed Aug 15, 2018 5:50 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Fri Aug 31, 2018 11:48 am

Разглеждах си тука преди ден-два Стийм-а на рандъм и попаднах на следната игра:

Rivals of Aether

Самата игра едва ли ще представлява интерес за масата Чобити, тъй като е platform brawler - тия заглавия от нищото станаха доста популярни през последните две-три години, след като дълго ПЦ феновете искаха да получат някакъв еквивалент на Super Smash Bros. на Нинтендо и indie сцената най-сетне взе да откликва на желанията им. Резултатът е доста предвидим - сега има бая platform brawler-и за настолния компютър, ама повечето се подчиняват на Закона на Стърджън.

Както и да е, това, което ми привлече вниманието специално за Rivals of Aether, беше едно супер-небрежно ревю сред store page-а на играта:

VenomFoxx wrote:its kind of like smash, but instead of wimp nintendo characters you get manly furries.

Бам, отникъде този самотен ред, заедно с оценка "Recommended" и се смях на глас цяла минута. :D
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from: 2
брръм (Fri Aug 31, 2018 5:15 pm) • Кал (Fri Aug 31, 2018 1:28 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Wed Sep 05, 2018 6:54 am

Last edited by Кал on Mon Sep 24, 2018 10:39 pm, edited 1 time in total.
Reason: +

This post by Кал received thanks from:
брръм (Wed Sep 05, 2018 8:44 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Mon Sep 24, 2018 10:43 pm

Владо (Claymore) от Shadowdance разказва за една игра без аналог:

Her Story

Кал wrote:Имам някакъв (неособено надежден) спомен, че в зависимост от клиповете, което успеем да „отключим“ в Her Story, можем да сглобим няколко различни интерпретации на това, което се е случило. Без да се налага една-единствена. Измислям ли си? :)

Ако не си измислям, това всъщност би представлявало решение на проблема с кримките, който засягаш в началото на статията. То отхвърля модела с „истинаТА“.

А ако си измислям, някой веднага да грабва идеята и да направи от нея игра. Като книгите-игри всъщност. ;)

This post by Кал received thanks from:
брръм (Tue Sep 25, 2018 7:19 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Sun Sep 30, 2018 5:10 pm

Чета си тия седмици Rifters трилогията на Питър Уотс и днес в пощата си попадам на това заглавие в gog.com:

https://www.gog.com/game/depth_of_extinction

Явно съм в период на резонанс с Ноосферата. :) Преди пък два-три дена си говорих с брат ми как нямало игри в един доста специфичен жанр - фентъзи wuxia - и после след рандъм сърфиране из Стийм - хоп, веднага една игра, която до голяма степен отговаря на критериите, обаче я има засега само на китайски. :D
(Но щом е стигнала до Стийм, при това с англоезично описание, значи ще има локализация в някакво бъдеще.)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
брръм (Sun Sep 30, 2018 6:43 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri Oct 19, 2018 4:21 pm

Ако имате нужда да разведрите душата и взора (ех, тези цветове...), да си припомните мощта на музиката:

Wandersong

Жалко, че:

1) няма версия за Линукс;

2) нямам нерви за платформърските елементи (побърквам се, когато трябва да уцеля точния миг, за да скоча).

От друга страна, музикалната игра бих я цъкал нонстоп. Имах един период, в който си бях преобърнал клавиатурата на китара заради... сещате ли се кой тип игри? :P

+ Играта съдържа и един от най-образните уроци за ползите и вредите от кафето.

+ И една сцена, в която Tobias Cornwall ще се влюби.
Last edited by Кал on Sat Oct 20, 2018 5:36 pm, edited 3 times in total.
Reason: +
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sat Oct 20, 2018 2:57 pm

Отзивче в Goodreads за GameDev Stories: Interviews About Game Development and Culture:

Random notes:

~ A tidbit from S. D. Perry:

Craddock: Without getting into specific numbers, how well did tie-in novels pay when you wrote the Resident Evil and Aliens books? Does that market still pay about the same, or has it gotten better or worse?

SDP: I wrote all those books for a flat up-front fee and occasionally a percent of a percent of royalties; that's usually how it is when you're writing in someone else's universe. I was offered between $8,000 and $12,000 per book. So I got paid to write them, and if they did well, I sometimes saw a few hundred dollars here or there later on. The RE books definitely had the best royalties, but they dried up years ago. When the series was reissued a few years back—by a different company, which had leased the publishing rights—no one even told me.

I have no idea what the market pays now. For writers in my bracket, $8k-$12k is still pretty good, I think. That's about what I got on my last big project, a year ago.



No comment. What can I say anyway?

~ American McGee sounds like a nice guy. After watching his *hee-hee* Alice, I thought he'd be zanier.

This post by Кал received thanks from:
Broken Dragon (Sun Oct 21, 2018 5:45 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Sun Oct 21, 2018 5:55 pm

Скрит текст: покажи
^С други думи, това обяснява защо всички tie-in книги са такъв абсолютен траш. 8k$-12k$ за цял роман (па' макар и тъничък)? Лудост! Чиста лудост...

Ако приемем, че един професионалист може да изкарва (без излишни нерви) готова книга за 6 месеца, това прави между 1200-2000 долара на месец. Такова заплащане на повечето места в западния свят едва те вкарва в средната класа... А според мен литературното творчество изисква далеч по-голяма квалификация и съответно възнаграждение (if done properly, ofc).
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Sun Oct 21, 2018 6:22 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Oct 21, 2018 9:31 pm

Осем месеца по-късно :-О, отзив в Goodreads за The CRPG Book Project :

Indispensable. Let my notes convince you.

I've boldfaced (and will keep boldfacing) the games and mods I recommend strongly.

~ Does this sound familiar to anyone?

Countless companies also followed Activision, becoming third-party developers and publishing their own games. Most were of terrible quality or cheap copies of popular titles. Atari themselves also had poor standards, with failures like its crude port of Pac-Man and the infamous E.T. game.
Still, profit was at a record high and companies & retailers kept betting on ever-increasing sales for the holidays of 1982. However, customers got so burnt out that they stopped buying. Left with massive dead stocks and no way to recover their investments, the US market crashed in 1983.
What was a 3 billion dollar business in 1982 barely made 100 million in 1985. Video games went from prized products directly to bargain bins, and the US console industry was for all purposes dead.


Very much the same thing happened to Bulgarian gamebooks in 1998. Oversaturating the market with new titles of questionable quality (at the average rate of one per week) coincided with the general financial crisis of 1997, print runs dropped tenfold, and the gamebook genre virtually vanished for more than ten years. Of course, the arrival of CRPG to Bulgaria also contributed.

~ Stuart Smith's The Return of Heracles sounds like an impressive specimen from the early era of CRPG:

There is a relatively shocking degree of non-linearity in the game, as you can choose everything from which Greek hero to play (Perseus, Hippolyta, Jason, Acchiles, Odysseus, etc), how many characters you’ll control (anywhere from one to all 19 of them) and whether you’ll spend your time trying to avoid combat or killing every character you meet.
Some combat is unavoidable, as the purpose of the game – completing the Twelve Labors of Heracles – does necessitate fights such as the traditional slaying of the Hydra and the Nemean Lion. But you are free to try to duck and weave your way around the vast majority of characters, and there are even wholly optional areas in the game.
The learning aspect should definitely be emphasized; charming vignettes explain various myths and historical information, and characters come to life even with the hardware limitations of the time.


~ As I browsed playthroughs of games mentioned in the book, I came across The CRPG Addict, Chester Bolingbroke's blog.

Now I wonder if there's much point in continuing with the book.

(Well, there certainly is for the titles that were released in the 90s and later. At least until Bolingbroke catches up with them.)

~ Escape from Hell sounds like a game that would have gone a long way--and long before Dante's Inferno or Devil May Cry (the originals).

Incidentally, while looking for representations of Hell in games, I stumbled on Fear Effect, which looks surprisingly mature ... and I don't mean the nudity. ;) I was impressed by both the writing and the variety of game mechanics.

~ It's a day off today, so I'm reading through Chester Bolingbroke's entries on Fate: Gates of Dawn.

Yes, all of them.

~ Based on the following paragraph (but more on an excited comment I read on Bolingbroke's blog), I should find a playthrough of The Summoning:

But where The Summoning shines is in its story. On your way through the dungeon, you’ll meet many characters and learn a lot about both your enemies and your benefactors, as well as the world in general. The game features not one, but two shocking twists –that is, in the best-case scenario.


(In a large anthology like this one, few writers are stellar enough to capture the brilliance of a game in a handful of sentences. But it's a great starting point for sure.)

Addendum: I tried The Summoning but didn't like the writing.

~ Check Ultima VII, Betrayal at Krondor and Superhero League of Hoboken's writing.

Addendum: Of all three, only Superhero League of Hoboken appealed to me, with its wacky superheroes and wackier quests. A nice deconstruction of the genre.

~ The entry on Fallout 2 reminded me that I've never given the game a proper chance. So I went to Youtube and found ... this.

Grunk!

(But seriously: would anyone write this sort of brilliant imbecility ever again?)

~
Is uncontrollable babbling a viable combat option? Can a planetary object be a viable party member? Is male exotic dancing a reliable way to earn money in RPGs? How come one of the best Japanese RPGs was developed in the west? Play Anachronox and all of the above will be answered.


Well ... let's check it out. ;)

... Oh yes. The camerawork is amazing, and the slang is worthy of note-taking.

Now let's get back to drubbing those squabs and deadbeats. :D

... OMG. One of your party members can literally be an entire planet ....

~ Try the following Neverwinter Nights mods: Daniel Muth's Aribeth's Redemption, for the romance, and Baldecaran's Cave of Songs, Honor among Thieves and The Prophet Trilogy, for the writing.
Also:
- Vampire: The Masquerade - Bloodlines, with a generic character vs. a Malkavian, for the craziness;
- The Legend of Heroes: Trails in the Sky + Second Chapter, for the NPCs' conversations and arcs.
- Knights of the Old Republic 2, for Kreia:
Indisputably, KotoR 2’s greatest achievement is the character of Kreia and her unique perspective on the Star Wars universe. A former Jedi, now acting as the protagonist’s mentor, she shares very original and interesting opinions on nature of the Force, alongside with a questionable, but well intentioned morality.
For her, not only the concept of “the will of the Force” negates any notion of personal choice, but “the balance of the Force” makes the everlasting Light Side versus Dark Side conflict completely meaningless and unwinnable. Even the greatest good, achieved by greatest sacrifices will go to waste because eventually a greater evil will have to emerge so the balance may be preserved. Any goodness done would go away, but it’s side effects, deaths and suffering will stay, so the final score would always be negative.
Therefore, the Force influence on all living things is negative, and the “good versus evil” battle brings only destruction on an immense scale. Kreia expresses a mix of Nietzschean/Spencerian morality, has strong opinions on everything and loves manipulating people to do her biding.


Addendum: I couldn't find a playthrough of NWN: Aribeth's Redemption, and I wasn't impressed by Cave of Songs (the minuscule font of the conversations was a serious aggravation, quickly sapping my desire to explore further). KOTOR 2 was also underwhelming, especially since it was written by Chris Avellone. (The more time passes, the less I believe Avellone can repeat the pinnacle of Planescape: Torment. Such things are perhaps meant as a one-time gift, like "A Rose for Ecclesiastes" and Roger Zelazny. Yet hope springs eternal ....)

The two parts of The Legend of Heroes: Trails in the Sky do have their funny, heartwarming or cathartic moments. Overall, however, there's too much story for those moments to really shine.

Vampire: The Masquerade - Bloodlines is indeed superbly written, not just for the alliterative madness of Malkavians but for rather unexpected examples of conflict transformation such as this one.

~ Danny Ledonne's Super Columbine Massacre RPG! is a really daring experiment, which raises a lot of pertinent questions. I don't like the writing enough to call it a successful experiment, but I applaud the effort. (The encounters with the various characters in hell were pretty funny too. ;)

~ The following paragraph persuaded me to try Way of the Samurai 4, even more than the widely branching narrative and the multiple unlockable events:

What can also be a bit too much is the tone of the game. Previous games in the series always had some humor and over the top characters, but here it often approaches extreme levels of wackiness, with a Lolita-like ambassador, a knight named Megamelons, a trio of sadistic sisters who love torture and a silly “night encounter” mini-game where you must sneak into your lover’s bed at night.


Whaddaya mean, "a bit too much"? This is the Japanese! :D

Addendum: Actually, it isn't the over-the-top humor but the humanism and desire for mutual understanding that makes the game such a rare delight. At least in what is known as the true ending.

~ Oh the Japanese:

Neptunia is set in the world of Gamindustri, where four nations--Lowee, Lastation, Leanbox and Planeptune--are locked in an eternal conflict called the Console War. The first three nations clearly represent the Wii, Playstation and Xbox consoles, while the last one is a reference to the SEGA Neptune, a canceled console from the 90s.


There's also an anime adaptation. Hmmm.

Addendum: The game does have its meta giggles, such as this gig about being *censored* and fan service. But they don't seem to be frequent enough to justify reading through the whole thing.

This post by Кал received thanks from: 2
брръм (Thu Oct 25, 2018 1:40 pm) • Broken Dragon (Sun Oct 21, 2018 11:09 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Sun Oct 21, 2018 11:26 pm

Основният лайтмотив на KOTOR 2 - и в частност характерът/мирогледът на Крея - е пълната деконструкция на... почти всичко свързано с Star Wars вселената и компютърните РИ (западняшките) по принцип. Проблемът е, че според мен това е предоставено чрез доста келява/нихилистична призма и затуй ultimately misses the mark.

KOTOR 2 in TV Tropes <--- По-специално разгледай вписванията в графите Deconstructor Fleet и веднага след това Deconstructed Trope

А колкото до NWN... поредицата, както повечето културни феномени, има дълга, увъртяна история... която, както почти винаги, е мацана от съвременния капитализъм.

Ако имаш три свободни часа: A Thorough Look at Neverwinter Nights
(Авторът посочва по-интересните story-wise модули на единицата.)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Mon Oct 22, 2018 12:22 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 429
Joined: Sun Aug 14, 2011 8:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 227 times
Has been thanked: 406 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sat Nov 03, 2018 4:30 pm

Съжалявам, че в последния момент, но разбрах едва снощи, по време на събитието ни в СУ:

3/4 ноември, 18-06 часа: Софийска нощ на игрите

(С моя пукнат пръст не знам дали ще мога да се довлека...

...Ахахаха! И в тоя момент по телефона ми се обажда Андро и ми казва, че идва да ме вземе с колата, за да ходим заедно на тоя косплей. Домо аригато, Космосе!

В момента оглеждам програмата дали ще си харесаме и нещо друго за после...)
Last edited by Кал on Sat Nov 03, 2018 4:36 pm, edited 1 time in total.
Reason: + ахахаха!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10330
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7097 times
Has been thanked: 5540 times

PreviousNext

Return to ...и Вселената

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron