Песимизмът и литературата

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...

Песимизмът и литературата

Postby Кал » Tue Oct 11, 2011 12:12 am

А тази ми е любимата скандалджийска тема. :twisted:


kalein wrote:
Geo_graf wrote:
sevt9 wrote: Песимистично племе ли сме? В кой български роман съзряхте оптимизъм,неприкрит,спонтанен ,истински,безусловен?


Яко мислене му хвърлих (дъщеря ми активно ми помогна, а тя е филолог, макар и незавършил). Почти с ужас установих, че извън детските книги, историческите такива, малкото родна фантастика ... ами май няма истински оптимистично произведение, сътворено от български автор ... :oops:

Това за фантастиката е интересно явление не само в Бг, а и по света. Аз отказвам да чета мейнстрийм (извънжанрова литература) от какъвто и да е произход, ако не усетя, че авторът се интересува от пътищата към еволюцията ни - а не само от занаятчийски подражания на "скапаната действителност" или подлагащ всичко на съмнение постмодернизъм. Ако вземете големите автори където и да е, с всичкия мрак, отчаяние и безверие, които са увековечили - ега ти "големите" автори дето са. Някой път даже си мисля, че повечето такива изобщо не са се мъчили да гледат с широко отворени очи (умове, сърца) света наоколо си - ами са писали, учейки се от вече написаното. Литератори по наследство. Има и други (като Пол Остър с неговата нюйоркска трилогия), за които знам, че наистина са преживели сътресенията, които описват - тогава си задавам въпроса "Добре де, а защо е нужно да ги споделяте със света? Собствените си - ако решим да ги погледнем малко по-грубо - психотравми?" И защо ние, читателите, продължаваме да търсим и издигаме на пиедестали такива полюции? Какво говори това за нас?

(Нарочно съм по-остър - каня ви към опровержения и диалог.)

От българските автори страхотно обичам да зареждам с Величка Настрадинова и Атанас П. Славов. И да са познавали някога песимизъм, тия двама пишещи нито веднъж не са си позволили да го заковат на хартията и да ни го наврат пред очите. Всяко тяхно прочетено нещо е като длан, която ме хваща здраво и ме задърпва нагоре, нагоре... към местата, които ни чакат.

И детските книги, разбира се, както подсказа и Josefine.


mirage wrote:Как почва първата книга на големият Достоевски, тогава все още 23-годишен: "Ах, тези разказвачи! Не могат ли да напишат нещо хубаво, приятно. Не! Те трябва да изкарат цялата мърсотия! Аз бих им забранил да пишат! Какъв е смисълът от това? Ти четеш какво пишат и не спираш да се маеш. Бих им забранил да пишат, наистина бих!" /цитатът впрочем е неточно цитиран от моя страна, а е на някой си княз Одоевски/
Мисля си, че в идеята на всяка една книга стои именно оптимизмът. Помислете само, какво друго би накарало даден човек да седне и да прекара част от живота си като някой отшелник, за да напише и остави нещо на околните? Трагичното и възвишеното са взаимно свързани. А и нали, когато човек изпита дадена мъка, по-добре успява да оцени и зипита нещата около себе си. Как беше: "Който трупа познание, той трупа печал". За да напше книга човек, трябва да е натрупал доста познание... Една истински добра книга не може да е само усмивки, рози и т.н. Има наистина много хубави комедийни книги. Но в тях ръководещото е сатирата, не точното описание на света около нас. А нали литературата за това е литература- да се огледаме самите ние във нея, да се припознаем в някого, да искаме да сме като другиго, да си кажеме: ето, виж ти... точно така става в живота, а би било по-добре ако е еди как си...
Терминът "наследствени литератори" между впрочем ми хареса.
Фантастика много не съм чел, но някои произведения не са лоши, доколкото успяват да бъдат добра метафора на съвремието и миналото ни. Обаче ако вземем ранните разкази на Айзък Азимов например, направо може да се сложат в някой учебник по антилитература :D
Хм, а Йордан Радичков? Според мен има не малък брой оптимистични и забавни произведения; вярно, предимно разкази. От друга страна ако се обърнем към историческата ни съдба, и към настоящето ни- изворите на оптимизъм не са най-дълбоките. Но пък от друга страна изворите май нямат дълбочина като се замисля.


kalein wrote:
mirage wrote:...
Фантастика много не съм чел, но някои произведения не са лоши, доколкото успяват да бъдат добра метафора на съвремието и миналото ни. Обаче ако вземем ранните разкази на Айзък Азимов например, направо може да се сложат в някой учебник по антилитература :D

Опитай разказите в Изгревът на следващото. Величка Настрадинова и Теодор Стърджън са доказани магьосници (на словото :) ). Торосов не е образец на високохудожествена фантастика - но дори и при него идеята какви бихме могли да бъдем ни дърпа нататък.

По тоя път нататък, нагоре и отвъд... *жалко, че няма свирукащо си личице ;)*


(следва криволичене с лек привкус на хейт ;))

kalein wrote:
mirage wrote:Брей, да му се не види! От българска литература и песимизъм към фантастика и Айзък /Исак/ Азимов. Логичен преход!
Струва ми се, че от цялото му творчество трябва да се спомене само "Фондацията" донякъде, и то така: "Фондацията", а да, а кой й беше автор?" "Не знам, някъв съветски евреин емигрант" :|
Фантастиката някак си не може да ми допадне съвсем. Понеже някой спомена мляко, мога да сравня фантастиката със сухо мляко.

Ти к'во, за песимизъм ли предпочиташ да си говорим? :?

Като сме почнали със сравненията - ако фантастиката е мляко, мейнстриймът на мене ми иде като вода. Гола вода, доста често.

Имената на авторите у него (мейнстрийма) ги знаем всичките (поради недомислието "обща култура"), ама книгите им ни успяват да сграбчат сърцата ни, ни да погъделичкат ума. За ефекта с дланта въобще да не споменавам.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12436
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9709 times
Has been thanked: 7624 times

Re: Песимизмът и литературата

Postby Тарикат ХХ ранг » Mon Jan 23, 2012 5:45 am

Има един вид литературен песимизъм, който много ценя: този на "Адската машина". За него говори Кокто в пиесата с това име; всъщност за този адски механизъм на повтарящата се Съдба говори цялата гръцка трагика; за него, според Кот, говори Шекспир в историческите си трагедии; пак за него говори и анонимният скриптор на "Беоулф". Всъщност го има и в библейската книга Еклисиаст. Мисля, че го намирам и у Омар Хайям. Идеята е ясна: светът неумолимо се върти, а Участта коси поколенията по едни и същи безмилостни начини, каквото и да правим...
Хубаво нещо е трагизмът.

User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 78 times

Re: Песимизмът и литературата

Postby Darth_Sparhawk » Mon Jan 17, 2022 6:06 pm

Аз ще ти призная, че обичам много мрака в литературата, макар да ценя хепиенда, оптимизмът не ми действа добре. Просто съм депресивен и имам чувството, че оптимистичният възглед сякаш ме пришпорва по токсичен начин, който ми действа натоварващо. Невинаги, естествено, харесвам и някои светли неща, но императивът, че ще се намери изход сякаш при мен има ефект, който е обратен на търсения - все едно ми се казва, че съм смотаняк.
Давам си сметка, че това супер лично и плод на не напълно здрав ум.

User avatar
Darth_Sparhawk
 
Posts: 31
Joined: Fri Dec 16, 2011 9:31 am
Location: Sofia, Bulgaria
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 36 times

Re: Песимизмът и литературата

Postby Кал » Tue Jan 18, 2022 12:05 pm

Понеже и аз съм склонен към депресивност, допускам, че имаме различни дефиниции за „оптимизъм“. Всъщност ти какво разграничение правиш между „оптимизъм“ и „хепиенд“? (Понеже в книгите ти ясно си личи, че обичаш хепиендите и не си оставяш героите в блатото. :))

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12436
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9709 times
Has been thanked: 7624 times

Re: Песимизмът и литературата

Postby Darth_Sparhawk » Tue Jan 18, 2022 10:11 pm

Здравей, правилно си отбелязал, че обичам хепиендите и не харесвам нихилизма в литературата, че всичко е безмислено. Но като цяло обичам героите да им е як клинч, докато стигнат до този хепиенд и по възможност да усетя защо злодеите са лоши - да ги почувствам като заплаха и нещо, което засяга протагониста лично. Ако по време на хепиенда изпитам облекчение и щастие от това, че се е стигнало до него, авторът си е свършил работата, но специално във фентъзи много рядко съм попадал на такова нещо. Повечето автори много си жалят героите или натякват вижданията си през тях. В хоръра знаят как да накарат протагониста да заслужи успеха си и понеже самият аз намирам, че съм преживял доста с лекари и хапчета намирам подобно нещо по близко до мен.
Така че е напълно възможно дефинициите ни за оптимизъм да се разминават. Ще дам освен това и две изключения - в Едингс има триумфализъм на добрите герои, който понасям, стига да не се замислям много върху него, а Лъвкрафт е екзистенциален песимист, който харесвам, защото посланието, че отделният човек няма никакво значение за вселената за мен е успокояващо, а не потискащо.

User avatar
Darth_Sparhawk
 
Posts: 31
Joined: Fri Dec 16, 2011 9:31 am
Location: Sofia, Bulgaria
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 36 times

Re: Песимизмът и литературата

Postby Кал » Tue Jan 18, 2022 10:42 pm

Сега те разбрах. Ти не обичаш на героите да им твърде лесно, да? Всъщност това е правилото на въздействащата история, с което се закача Бийгъл в „Последният еднорог“ – там, където Шмендрик казваше: „Великите герои се нуждаят от велика скръб и бреме, иначе половината им величие остава незабелязано“. :D Високи залози, balls to the wall... все едно как ще го наречем.

А Едингс е много интересно изключение в това отношение. Поне в поредиците, които съм му чел, нито за миг не съм се разтревожвал за съдбата на добрите герои. Там гъделът идва от веселието, което те носят със себе си - като едни архетипни хулигани/tricksters, които ни напомнят да не приемаме съдбата и вселената твърде сериозно. Особено книгите на Белгарат и Поулгара ме килнаха от смях.

Тъкмо дочетох един съвременен роман, в който няма никакви злодеи... обаче залозите са на живот и (по-вероятно) смърт. Никакъв песимизъм... и никакво клинчене от проблема. Само катарзис след катарзис. :o Толкова сълзи не помня откога не съм изливал в един-единствен текст. Въобще, Стразински се очертава като следващия ми любим автор. Да видим сега как ще направи римейка на „Вавилон 5“.

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12436
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9709 times
Has been thanked: 7624 times

Re: Песимизмът и литературата

Postby Darth_Sparhawk » Wed Jan 19, 2022 12:27 am

Честно казано аз обичам злодеите и това е една от причините да не харесвам когато добрите герои са твърде силни :lol: Усещам ги като много свободни понякога, може би защото си падам по горделиви или психопатийни типове. Това е още една причина, когато ги побеждават и особено ако ги убиват в края, трябва да съм убеден, че е заслужено. Лично в моето творчество се постарах да направя така с Агамон от "Черната корона", но хората много се фрийкват като кажа, че той ми е любимият герой от книгата и за него ми е било най-приятно да пиша. Помня, че Матю Макконъхи беше описал своята интерпретация на Уолтър от филма по Тъмната кула като the devil having a good time и това много добре описва антагонистите, които хем харесвам, хем искат да ме уплашат 8-)

User avatar
Darth_Sparhawk
 
Posts: 31
Joined: Fri Dec 16, 2011 9:31 am
Location: Sofia, Bulgaria
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 36 times


Return to ... и Вселената

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests