Фентъзи, фолклор, оригиналност

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...

Фентъзи, фолклор, оригиналност

Postby Кал » Tue Dec 20, 2011 12:33 pm

Още една тема-бомба. ;) Пусната първоначално тук.

Кал wrote:
Odisey wrote:Реално цялото западноевропейски фентъзи стъпва яко на Толкин и колкото и да размества действието, не пипа образите.
Пример - елфите са еднакви навсякъде, единствено Пратчет се опитва да ги представи в друга светлина.


*премигв* Наистина?

Тъмните елфи на Салваторе и т.н. също ли са там?

Кои са елфите в „Малазанската книга“?

Всъщност... колцина западни автори са вкарали елфи във фентъзито си?

Аз бих казал, че като изключим отявлените подражатели на Толкин – Брукс, донейде Фийст, ъъъ... други има ли? – никой не е падал дотам, че да копира („не пипа“) образите. Западните писатели всъщност държат на оригиналността.

Принципно:

Не ми е продуктивно да водя такива спорове, понеже се съмнявам в компетентността на отсрещната страна (в частния случай: доколко тя познава западното фентъзи). Поне толкова, колкото тя се съмнява в нашата (в частния случай: доколко ние знаем българската митология).

И после:

Какво значи „сполучливи произведения“? Без що-годе уточнена дефиниция всички тези и контратези витаят в облаците.

За мен и цикълът на Йоан Владимир, и развиващият се свят на Божидар Грозданов, и „змейската“ ?-логия на Теллалов (която даже не е фентъзи), и повечето попадения в „Таласъмиите“ са „сполучливи произведения“. По моята си дефиниция: такива, които въздействат, спрямо целите, които авторите са си сложили.

А от интервюто на г-н Майналовски ми стана ясно следното: че след година-две четене на „Слънце недосегаемо“ той не е съумял да го хареса. И че не разбира защо някакви хора си дават парите за такива книги. И съжалява, че си ги дават. (Докато – това вече е мой извод – за неговата книга да дадат не щат.)

Някакви по-големи тези биха изисквали по-здрава обосновка.


bogdanov wrote:Но ти поставяш интересен въпрос - в каква насока трябва да се развива творчеството. Какво точно опитва да каже автора с въвеждането на фолклорните персонажи и към какви читатели е насочено.
Пример - масово се описва, че ламите са женските на змейовете, пък те видите ли са с по няколко глави. За хората закърмени с Колелото и прочие новости, това им пасва идеално на мирогледа. За хората започнали със Землемория примерно, нещата са други.
Използването на фолклорните персонажи не трябва да е самоцелно.
Точно както в "Накануне" Тургенев използва българин за главен герой, защото няма подходящи руски образи около себе си, така и Теллалов избира Верена да е драконка, защото не познава силни жени около себе си, които биха въплатили образа.


Кал wrote:С предпоследното изречение съм напълно съгласен. С последното обаче не съм.

Едно: Верена има за първообраз (поне една) човешка девойка. И причината Верена почти да не се появява в книгите след „Слънцето“ е молба от първообраза ѝ – въпросната девойка явно не е желала повече „екранно време“. Питайте Николай при сгода, интересно е.

Две: За да направи промяната, за която си мечтае (бой по мутрите, различен поглед в/у нашата съвременност), авторът има нужда точно от митологичен персонаж. Нещо като Светлевият Крали Марко – но по-нежен, нали. :D Ако Верена не беше въведена именно като змеева потомка, финалът на „Драконче“ би бил прекалено нереалистичен. (Обожавам такива иронии. :)) Що за човешка щерка – или майка ѝ – може да опуха банда мутри? Без Н.В. Читателят да се намуси и да каже "Айде стига с тия мокри сънища...". Кой би видял нас пред 2000-ата най-убедително отстрани, ако не двамина гости-змейове? (За които, разбираме по-напред в „Слънцето“, работят по-различни сетива и езиково обусловени възприятия, отколкото за хората.) И т.н., и т.н.

Николай Теллалов е последният автор, с когото някой (изключая Робин ;)) би искал да се заяжда на тема логичност, а пък и оригиналност. Казал съм малко повече за това – и изобщо за причините, по които смятам „Слънцето“ за една от най-перспективните ни „книги за износ“, ей тука, в част 3 от коментара към превода.

(А дали ще има да се реже, пренаписва и т.н. – това не го определям нито аз, нито никой тука. Казват го редакторите в съответните англоезични издателства. Нека да си го спестим поне тоя път, да?)


Кал wrote:
Ивайло Иванов wrote:Би могъл да се пласира някак си зад граница, да. Но най-вече като нещо любопитно. Като нов вид маймуна в пътуващ зоопарк. Трайно може да се създаде интерес към него само в страни, които все още не са изградили напълно собствения си фолклор. А такива са отчайващо малко.
Причината е много проста - на нашия фолклор, колкото и да е богат и красив той, му липсва универсалност.


... за сметка на което фолклорът на индианците каж-ги-де е толкова универсален, че Зелазни няма никакви проблеми да напише „Окото на котката“, и да си я пласира с густо.

И руският също. Да вземем Rusalka, Chernobog и к'ва беше там третата на C. J. Cherryh.

Ауч! Щях да забравя серията за Alvin Maker на Орсън Скот Кард! Въх тия индианци! Фрашкани с архетипи и универсалии. Чак нас, в далечната България, ни кефят.

Тез тричките са само прима виста. Ако си отворя „Колекция 5001“ – за колко ли още ще се сетя...

П.П. Има един силно подозрителен тип там, някой си Питър С. И досега го проучваме откъде точно краде, пишейки измишльотини като The Innkeeper's Song и The Folk of the Air, че и разграбвайки World Fantasy Awards с тях. Заплетен казус...


Кал wrote:
Ивайло Иванов wrote:...На американския читател му допадна и Йоан Владимир, но му беше трудно да влезе в час - защото не познава нито България, нито историята й. Трябваха търпение, нерви, усилие...
Затова си мисля: първо трябва да се опита с нещо по-универсално. Наложи ли се то - пътят за специфично българското е открит. Щото надали всички читатели биват толкова търпеливи и упорити.


И тук нямам достатъчно обратна връзка, за да мога да обобщя „американския читател".

Имам само:

- положителния отзив на редактора на Oceans of the Mind

- добрите отзиви за твоя разказ и този на Ани от рецензентката в Tangents (другите два не ги хареса много)

- и 4-5 rejections от други списания, къде заради дължината на текста, къде заради uneven prose (т.е. проблеми с преводите) или unconvincing characters (т.е. проблеми с оригиналите), къде без никакви обяснения.

Като се съберат поне 20-ина мнения на текст – тогава и аз ще говоря за „американски читатели“. Дотук обаче само пуцаме из мрака.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12436
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9709 times
Has been thanked: 7624 times

Re: Фентъзи, фолклор, оригиналност

Postby Тарикат ХХ ранг » Mon Jan 23, 2012 5:32 am

Бомба, бомба... колко да е бомба :) Т. нар. "тъмни елфи", които изобилстват в сума ти игри и романи, идват очевидно от германо-скандинавската митология. Във всеки случай названието е оттам. В "Lineage" ги има, има ги във "Фионавар", абе срещат се доволно често.

Иначе заглавието ме привлече към темата, но виждам, че поне засега не е чак такава бомба.
User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 78 times

Re: Фентъзи, фолклор, оригиналност

Postby Darth_Sparhawk » Mon Jan 17, 2022 6:04 pm

Елфите стават различни, когато се смесят с Fae от ирландската митология. В Саймън Р. Грийн го има това ("Шадоус Фол" я препоръчвам, брилянтна) и са съвсем, съвсем различни... и все пак са си елфи 8-)
Иначе оригиналността за мен е ценна само когато се появи органично, а не е самоцелно търсена, за да може авторът да каже - вижте ме, аз съм оригинален.
User avatar
Darth_Sparhawk
 
Posts: 31
Joined: Fri Dec 16, 2011 9:31 am
Location: Sofia, Bulgaria
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 36 times


Return to ... и Вселената

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests