Книги, автори, размисли творчески и човешки

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Кал wrote:My review of A Psalm for the Wild-Built:
(...)
The philosophical moments you have quoted in your review are enough to start a nice, long discussion - I'd say even several discussions. I also feel I could answer the question regarding practitioners of ahimsa but that makes me wonder if my understanding of the term hasn't simply decayed to a lesser breadth and depth than when I originally encountered it back in 2012.

Hmmm.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Dodo
Posts: 30
Joined: Fri Jun 10, 2022 4:28 pm
Location: Lithuania
Has thanked: 38 times
Been thanked: 40 times

Re: Четете ли речници?

Post by Dodo »

Dodo wrote: So, do you read dictionaries? I mean, not because you need to / must, but simply because that`s fascinating?
Here`s a really fascinating one, for Whodunit fans in particular.

I do recommend reading Cop Talk, a dictionary of police slang by L. J. Poteet and A. C. Poteet ( https://www.goodreads.com/book/show/611567.Cop_Talk ). Both informative and fun! I just love some entries, like, say, the alien sting one. Those bobbies surely knew how to nab snoopers!

"/.../ broadcast an emergency message to patrolling officers, warning that a flying saucer had crashed /.../ and that the area was radioactive /.../ ", then see who darts out (having listened in) and arrest them...
:D :twisted: :D
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

В Замъчния Дискорд протече една интересна мини-дискусия - и за мене highlight-на един от проблемите на читателстването като цяло в съвремието, а именно по въпроса защо "класиките" продължават да са по-популярни от новите неща, които уж са по-стойностни (или поне по-възприемателни) от тях.

Цитирам я тук за posterity.
догимьенчо — Today at 11:02 AM
Is it that bad? [The Rings of Power series]

Milo — Today at 11:03 AM
It is visually beautiful but very hollow otherwise.

Стефан — Today at 11:03 AM
Доста дрънчи отвътре, да.
Аз очаквах да ме дразни повече, но по-скоро ме оставя безразличен

Milo — Today at 11:04 AM
What @Стефан said

Стефан — Today at 11:04 AM
Не знам дали с хейта, който повлякоха нарочно дали нямаше да им е по-добре от самото начало да не клеймват изобщо че е Толкин
Май се надцениха.
Ама ще видим де, за успешността.

Milo — Today at 11:06 AM
Именно… ако не беше (уж) по Толкин щеше да е ставащ за гледане сериал
Освен това щеше да им излезе доста по-евтино

Xander — Today at 11:06 AM
много добро описание

Стефан — Today at 11:11 AM
На моменти почти имаш чувството за някакъв flip switch като преминават от изсмуканите диалози и главни герои на нещата правени с въображение (Разгъването на хобитския бивак) и чувство за епика (влизането в Нуменор).

velkito — Today at 1:35 PM
" I loved the part where Galadriel was fighting the Xenomorph, then jumped in a DeLorean and went back to the future to end Sarah Connor-Baggins before she can give birth to Anakin Longstrider...so Powerful, much brave. "

Delipha — Today at 1:36 PM
Има ли са добри хора, които са работили по декорите
Все още не съм гледала и един епизод, но коментарите ме забавляват изключително много

Delipha — Today at 1:37 PM
But muh marketing

velkito — Today at 1:37 PM
" It began with the forging of the great films. Threads were given by Tolkien, immortal, wisest and fairest of all beings. Rights were granted to Jackson, great miner and craftsman of the mountain of lore. And nine, nine hours were gifted to the race of men, who above all else, desire quality. But they were all of them deceived, for another show was made. In the land of Amazon, in the fires of Mount Prime, the Dark Lord Bezos forged in secret a master flop. And into this show he poured his money, his greed and his will to dominate all film. One show to ruin them all. " - специално за теб, Delipha

Commodore_Goodheart — Today at 1:50 PM
Marketing-shmarketing. Аз съм жаден за нови АйПи-та, за нови фентъзи вселени, за бъдещето. Толкин може да е основоположник, ама е старошколник; жанрът се е развил с цели порядъци откакто е написан "Властелинът". Лично аз ще се изкефя на една тв поредица по Траксас или Garret PI; ноар + комедия е доста добра комбинация. Или, ако толкова искаме екранизации на епоси, да хванат най-сетне Ериксън или Сандерсън да им екранизират творчеството. Не е като да няма материал. Стига са държали масите в неведение.
(Щото и Толкин нямаше да е нищо без Джаксън, или пък Мартин без HBO.)

Milo — Today at 1:54 PM
Ако им размениш местата, ще си по-близо до истината

Стефан — Today at 1:54 PM
Няма движение по подразбиране нагоре между Толкин и Ериксън, както няма и между По и Кунц примерно.
Основоположниците са доста различен жанр.

Commodore_Goodheart — Today at 1:54 PM
Hot take [коментар за горния коментар, първата му част]

Commodore_Goodheart — Today at 1:56 PM
Не виждам как това е аргумент за каквото и да било. Все едно да кажем, че Жул Верн като основоположник на стиймпънка е отделен жанр от цялата останала стиймпънк литература. Което е нелепо.

Стефан — Today at 1:56 PM
Ми доста е отделен, да.
Без изобщо да засягаме факта, че първите стиймпънкове - технически - днес няма да бъдат разпознати като такива, заради тълпите зашили си на шапката зъбчатки.

Gallean — Today at 2:00 PM
Аз чакам сериал по Амбър и по Воркосиганската сага. Стига с туй фентъзи, начи...

Commodore_Goodheart — Today at 2:00 PM
По тая логика и Док Смит е отделен жанр от космическата опера, Джак Ванс е отделен жанр от dying earth литературата, и тн.

За мен такова разделение просто... не работи. Като всяко творческо поле, художествената литература търпи изменение и развитие с времето. Да сравняваме някогашните автори отпреди век със съвременните им колеги е като да правим сравнения между парен локомотив и bullet train.

[в отговор на коментара на Gallean]
Аз също искам сериал по The Last Dragon Chronicles, което технически е сай-фай, а не фентъзи, обаче... нали.

Gallean — Today at 2:01 PM
Ако булет трейна е правен в България, нали знаеш кое ще предпочета?

(Бележка автора: дори не си направих труд да удостоя това изказване с отговор. Припомни си Закона на Стърджън, Галеане.)

Delipha — Today at 2:01 PM
Нз колко има фенове но се говори за сериал по Ерагон, за който аз бих се хайпнала

Стефан — Today at 2:01 PM
Не би ли изчакал 10-15-20 години да минат някои малоумни сблъсъци на територията на фикшъна преди Амбър?

Gallean — Today at 2:02 PM
Ъм, кои са тези сблъсъци? Не съм наясно

Стефан — Today at 2:02 PM
True, само че ти самият по-горе каза че има нещо, което е фентъзи и се е развило в порядъци от Толкин, което ако не е сравнение го чета грешно?

Commodore_Goodheart — Today at 2:02 PM
Ерагон, като се има предвид как го изхвърлих през прозореца на втората книга (отношенията между Ерагон и Сапфира просто бяха... супер асиметрични), няма как да ме хайпне за какво и да било

Стефан — Today at 2:03 PM
Жанровете са за да се подреждат библиотеките.

Commodore_Goodheart — Today at 2:03 PM
Използвах примерите, за да илюстрирам защо според мен логиката е погрешна

Delipha — Today at 2:03 PM
Бих взела и малко Малазан, ама там по-добре не

Стефан — Today at 2:03 PM
Коя е логиката?

Commodore_Goodheart — Today at 2:04 PM
Че творчеството на автор-основоположник =/= от жанра, който създава/кодифицира

Стефан — Today at 2:05 PM
Отново, жанровете са за да се подреждат библиотеките. Те нямат твърди граници.
Съществуват лиминални творци, които възприемаме като "основоположници"
В случая на високото фентъзи Дънсени, Толкин.
Абсолютно естествено е те да не са фентъзи в момента, в който не съществува такова
Не защото те не са знаели че пишат такова, което не е фактор.

Тони — Today at 2:07 PM
Малазанът може би най-лесно ще поеме популярна адаптация в момента от хвърлените предложения, защото е най-близко до рецептата от gritty, sexy, dark, epic и въпреки това някакси битов, която е популярна напоследък.
А и има достатъчно богат букет от еджи алтернативни персонажи, с които да задоволи модерните анти-стереотипи.

Commodore_Goodheart — Today at 2:08 PM
Ъм, да, те са феноменални творци за времето си, това е моята теза; сега, след N на брой десетилетия/столетия, тяхното творчество е остаряло по най-различни параметри (темпо, светостроене, сюжетна композиция, идейност) спрямо това на творците, които са израснали с техния пример и са го донадградили

Поне тези, които аз чета

Стефан — Today at 2:08 PM
За мен това не е вероятно

Delipha — Today at 2:09 PM
Мисля, че големите фентъзи поредици, към които влиза и Малазан са твърде комплексни и контрастни за да се получи добър сериал ако следваме днешните стандарти.
За туй и казах "по-добре не"

Commodore_Goodheart — Today at 2:09 PM
"На вкус и на цвят приятели няма" - руска поговорка; допускам, че тук ни се разминават границите като читатели чисто естетично, а вероятно парадигматично и мирогледно

Стефан — Today at 2:09 PM
Едното камионче няма общо с другото - твърдението ми не е че в момента няма по-добри писатели от Толкин, каквото и да означава това - просто се пише по друг начин и за друга публика, да, заради наслагвания.
За да го доведем като идея до абсурдност - Ериксън не е по-добро фентъзи от Илиада, самото сравнение не съществува.

Тони — Today at 2:12 PM
Воркосиганската сага с удоволствие бих я гледала също - представям си го като някакъв микс от Шерлок, Тирион и не знам, онзи телевизионен Мерлин дето е adorably derpy, ситуирано в шарения галактически свят на Игрите на Глада и там другите нови "смешни шапки"

Gallean — Today at 2:12 PM
Във Воркосиганската сага има гейове, силни женски герои, транссексуални, флуйд сексуални (по-точно хермафродити), оцелели след обезобразявания, след сексуални нападения и мъчения и тн.

Commodore_Goodheart — Today at 2:12 PM
[в отговор на коментара на Стефан относно сравнението между Ериксън и Илиада]
Това бих могъл всъщност да го оспоря - на ниво четивност, със сигурност; на ниво идейност - пак съм убеден, че ще се аргументирам; на ниво композиция - не е ясно, ще ми трябват няколко години академична дейност.

Но като цяло, за мен като читател Ериксън безспорно > Илиада.

Delipha — Today at 2:13 PM
Хора, аз не съм голям литературен разбирач, ама тоя спор е малко безсмислен

В тоя ред на мисли, може би някъв адекватен reimagine на Нарния като entry level фентъзи. Ама пък твърде малко черни хора в него и твърде мн Исуска XD

Стефан — Today at 2:16 PM
10 години само филми по Хайлайн и ще оцелеем.
Там 1 герой може да е всичкото

Тони — Today at 2:16 PM
Така е. Ама са ли достатъчно ядосани на света, че да е модерно? Но пък нишката с "по-добре умен, сладкодумен грозник, отколкот тъп хубавец" е много актуална.

Стефан — Today at 2:16 PM
Което е ли по-добро фентъзи, кой слага скалите?
[отговор на мой коментар по-горе, относно Ериксън>Илиада аргумента]

Gallean — Today at 2:17 PM
Във всичките му книги има общо 3ма героя, които се казват по различен начин и водят един и същи разговор, независимо на луната, на земята или в космически кораб... :Д [относно Хайлайн]

Стефан — Today at 2:17 PM
Аз мога да твърдя че езиците на Толкин са много по-истински примерно?
Или за да е още по-арбитрарно - че в морално-етичен план е много по-добра литература.
ПолЕзНа за дЕцаТа един вид.

Commodore_Goodheart — Today at 2:19 PM
В морално-етичен план все още не съм видял автор (известен такъв), който да надминава Урсула Ле Гуин (която също е "класик", де).

Което просто означава, че по този параграф досега не е имало прогрес в литературата.
Както например в света на науката буксуваме на тема ядрена енергетика и студен синтез, да речем.

Ditto за изкуствените езици.

Gallean — Today at 2:19 PM
Предвид моралното, етично и емоционално ниво на масовия зрител баш истории като за деца му трябват.

Commodore_Goodheart — Today at 2:19 PM
ПП. Не е литература, но драконовият език в TES V е доста "автентичен".
(Бележка: Емотиконките са изтрити, защото тукашният форум не може да разпознае синтаксиса им.)

По-нататък основният ми дискусионен партньор не направи повече включвания, а останалите участници разводниха темата с коментари за "коя поредица (ще/трябва да) ѝ (на)правят сериал и заслужава ли това".

ЕДИТ: Е, появи се все пак някакво "продължение":
Joro — Today at 4:20 PM
Гледам да не се включвам, щото не разбирам толкова, ама според мен "качеството" устойчивостта на автора във времето идва до голяма степен от zeitgeist-а. Ако сега имаше Толкин, надали щеше да избие рибата така, както е в момента с Властелина.

Допълнително, всеки има dud-ове
Примерно Ериксън и трилогията за Карканас.

Commodore_Goodheart — Today at 4:44 PM
Моето сравнение не беше буквално. Като казвам "днешният Толкин" имам предвид автор, който да окаже (или вече оказва) влияние, каквото Толкин някога е оказал на литературата.

За мен - и това е подчертано лично виждане - един такъв пример е Брандън Сандерсън. В крайна сметка, да събереш 42 млн. долара от Кикстартър (при 1 млн. поискани) все трябва да е някакво мерило за доколко влиятелен/известен си в литературните среди. При това без нито една екранизация или гейминизация на творчеството си.

Joro — Today at 4:50 PM
Ми, де да зна. Вярно, малко съм гледал негови лекции/интервюта, но по това, което казва оставам с впечатлението, че през свободното си време е ето така от маркет рисърч и прочие неща.
[Показана известна картинка-меме на персонаж, поизперкал от конспиративни теории]

И си вадя извода, че не е добър автор, а умен автор.

Commodore_Goodheart — Today at 5:04 PM
В неговите си лекции към New Birmingham University (където е щатен преподавател) той сам твърди, че има единствено смътни разбирания от пазара. Може да (се само)заблуждава, но може и да казва истината. Аз лично приемам, че е умен автор именно в занаята си, а не в trend chasing-а. Charles Stross ми е пример за писател, който е писал книги заради trend chasing и си му личи.

Стефан — Today at 5:10 PM
Толкин е хиперспецифична и късметлийска комбинация между ерудиция, лични етични и естетични търсения и откачено мечтателство. А и в момента е доста трудно "бавното" творчество.
Сузана Кларк е май единственото нещо, което ми хрумва в жанра след 2000-та с такова писане - не говоря като вкус за съдържанието.
Ама би била твърде мрачна мисълта че сме си изхабили вече цивилизацията в това отношение, все някаква уникална комбинация от епични статове ще се появи
По повод финалният коментар на Стефан, мога да репликирам по един-единствен начин: WTF?

Нима иска да каже, че в днешно време няма творци с такава комбинация от качества? Нима претендира, че е изчел ЦЯЛОТО световно творчество и нито един от авторите не отговаря не неговите критерии? Я да ми каже, колко точно самиздат книги е прочел? Или построява тезата си само върху "популярните" неща?

Горните въпроси са реторични, нямам намерение да ги задавам в Дискорд или на живо, защото, както за пореден път подозирам, става въпрос за различни мирогледни парадигми. Конкретно в случая оптимизъм vs. песимизъм: хора, които вярват, че вече сме изживяли творческия връх на цивилизацията си (какъв екзистенциален ужас!) vs. хора, които смятат, че постоянно покоряваме нови върхове. Аз твърдо съм от вторите.

Единственото, което ми пречи да защитавам тезата си, докато остана без дъх, е липсата на време да прочета достатъчно художествена литература, за да могам да заливам опозицията с океани от примери. Никога не съм бил добър фактолог, обаче. Моята сила е в интуицията и холограмната доказателствена база на ноосферата.

Поредното огорчение. :(
Spoiler
Ами, мислете си, Толкинови ултраси, че вашият Месия е Алфата и Омегата. Това е предимно във ваш ущърб, да живеете в сив хоризонт. Ама създава и проблеми за бъдещите поколения, които разчитат на вашата подкрепа да станат следващите титани на изкуството, обаче вие сте твърде заети да се кланяте на старите идоли.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

The problem with the internet that no one is talking about

Alternative title: The Commodification of Art Into "Content"

Хайде да си поговорим за слонът левиатанът в стаята залата на Творчеството с главно Т.

Както си припомних с скорошен разговор на живо, темата всъщност бе повдигната от Калин още през 2016-а когато "the gig economy" (aka content creation career), макар вече да беше силно развита, още не беше избухнала с тая страшна сила, с която бушува сега.

Видеото сече в друга тангента, докато аз бих искал да акцентирам върху проблема "Всеки иска да е творец, никой не ще да е фен."

Генерализация? Вероятно. Но наблюденията ми показват, че почти всеки индивид, роден в края на XX/началото на XXI век и имащ достъп до световната мрежа, се занимава с една или друга форма на creative expression. Било рисуване, свирене, стрийминг, лайфстайлинг, водене/организация на НРИ, ревюта, скечове, философски есета, метакоментари и прочее и прочее и прочее - от най-урбанизираният first-world младежки бюргер до най-простото хлапе от село Долно нанагорнище в Конго, всеки се опитва да привлича внимание посредством творчески изяви или тяхната имитация.

Теорията в горното видео за "1000-те истински фена" (която съм я чувал и преди) звучи красиво, обаче доколко е реално постижима в тази безбрежна какофония?

Според мен не е въпрос на това да привлечеш нечие внимание със стойностен труд - имам личен, челен, обезверително безрезултатен опит в това :( - а въпрос на това как да убедиш отсрещната страна да престане да "излъчва" собствените си амплифицирани креативни импулси от собствената си соц-медийно турбо-заредена камбанария. Как да кажеш "спри за малко, виж това, което аз имам"? Чрез надвикване с по-мощни импулси? Чрез психологически заблуди? Чрез взаимни спогодби тип "танто за танто"? Или чрез някакви други методи на социо-психологическо насилие или сътрудничество?

В настоящия момент проявявам силен интерес за провеждането на жива дискусия в по-широк кръг относно този казус. По възможност с хора, които имат множество допирни точки с "артистизма" на сегашната дигитална епоха; хора, които са имали или имат активни интернет платформи; хора, които познават пряко инфлуенсъри, интернет звезди и други "галеници на тълпата", и които могат да споделят лични наблюдения как са се случвали възходите и паденията на подобни съвременни идоли.

'Щото, lets get real - ако Законът на Стърджън преди дефинираше 95% боклук срещу 5% стойност на изделия/явления в дадена област, сега скалата отдавна е в промили или даже десетохилядни. А може би по-лошо - съотношението е приблизително същото, но титаничният обем от ново изкуство се самопогребва под тежестта на собственият си свръхнараснал мащаб.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

И тъй, реших най-после да "захапя куршума" и започнах да чета Брандън Сандерсън.

За първи опит избрах "Елантрис". Защото съм старомоден* и предпочитам да чета самостоятелни творби на плодовити автори, пишещи тухларници. (Да, малко двоен стандарт, признавам, при положение че аз самият досега нямам нито един роман, дето не е част от поредица.**) Отделно, защото навремето (преди... десет, вече, години?) подарих тази книга на един приятел, който се оплакваше от липса на качествено фентъзи (по негови думи) и малко на сляпо се доверих, че бате Сандо ще деливърне.

Съответно, трябваше да проверя излъгал ли съм онзи (някогашен) мой приятел, или не. :)

И така, прочетох "Елантрис". За... 4 и 1/2 дни. Според Гудрийдс книгата възлиза на ~630стр. в хартиен вид, което хич не е лошо като темпо.

Ами, защото ми хареса. Добра е. Препоръчвам я, макар и с уговорки (вж. по-долу). Също така, разбрах няколко неща, дето все се говорят за творчеството на Сандерсън - "сивата" му проза и динамичното темпо. И двете са верни; Сандерсън хич не умее/не обича да употребява описания, дескрипторите на персонажите/локации са минимални и "сухи", някак си, и докато четях книгата, през цялото време имах чувството, че се намирам в гръцки амфитеатър с минимално количество декори. Същевременно, стилът му е бърз. Зашеметяващо бърз. От доста време не си спомням книга, от която прочитам 50-100стр. без да усетя, че "работя" за прогреса си по текста. Гладък, стегнат, прецизен - такъв е стилът на "Елантрис". Същевременно - изключително безцветен; ако не беше интересната локация (градът Елантрис) и нейната архитектура (която е едва-едва описана в детайл), щеше сериозно да ми доскучае setting-wise.

Ако правилно си спомням, това е седмият написан роман на Сандерсън, но първият му публикуван. На ниво high concept, сюжетът е чудесен - политика, културни сблъсъци, значими диалози и добра доза мистерии на няколко фронта; оценка 6+. Това, което ме учуди обаче, бяха дилетанските грешки, които се срещаха тук-там в текста - ПНК-та, дървени реплики, "грешен речник", бочната характеризация (поне в началото) и други неща, каквито не очаквах да срещна в творба, която а) е публикувана от т. нар. "титан на жанра" и б) е минала (уж) през професионална редакция от голямо издателство. Като цяло, неприятно преживяване, на фона на иначе доста оригиналната постановка - Сандерсън много умело е завъртял различните култури, така че да избегне всякакви клишета (и същевременно си личи откъде е черпил вдъхновение), и макар сетинга да е доста lowkey откъм магия и sense of wonder, улових тези "липси" чак към края, когато поради разни обстоятелства бях изваден от транса на свръхзвуковата проза.

А, да, краят. Имам чувството, че бая писатели не знаят колко критично важен е краят за едно произведение. Финалът на една история make-ва или break-ва нещата на най-макро ниво - добър финал може да спаси посредствен/лош сюжет, докато един смотан финал може да затрие и най-блестящото сказание.

В този ред на мисли, "Елантрис" се дъни именно в този показател. Е, не баш самата кулминация - тя е подобаващо зрелищна - но последната една четвърт от книгата беше пълна с излишни обрати, изкуствено удължени драми и лошо темпо. Няма да спойлвам, само ще кажа, че така ми развали вкуса като общо впечатление, че както беше тръгнала стабилно към 10/10 шедьовър в личната библиотека, "Елантрис" падна до 8/10 - пак чудесна, но с едно такова горчиво чувство на нереализиран потенциал.

Да направим едно обобщение в клиширан вид:

THE GOOD
- Супер "бързо" и гладко темпо на повествованието
- Многомерни и комплексни персонажи (основната тройка - принцът, принцесата и висшия свещеник са топ; второстепенните действащи лица също са готини, с едно-две изключения)
- Noblebright сетинг и история (което си е рядкост по принцип и предполагам съвсем нечувано през 2005-а, когато ерата на т. нар. dark fantasy е тепърва набирала скорост)
- Earn your happy ending финал, без излишна сладникавост и наивитет

THE BAD
- Прекалено много обрати в последната една трета/четвърт от книгата; аз лично бих написал нещата различно, ама така вероятно нямаше да се стигне до финалът, който Сандерсън е целял; обаче това кара самият финал да има по-малка емоционална тежест
- Аматьорски грешки, допуснати от "трениран" писател и пропуснати от професионални редактори (на ниво стил/сцена; за щастие макронивото е отлично)
- Body count-ът беше изненадващо нисък и очаквах да остане така до края, ама в един момент бате Сандо "извади ножа" и заколи бая (именовани и анонимни) персонажи, което беше в тонален дисонанс с общия каденц на историята (по мое мнение)

THE UGLY
- "Сива" проза; системна липса на описания, "бедност" на действието и рехава употреба на описателни атрибути (дескриптори)
- От прекаленото "бързане" на сюжета, характеризацията на много второстепенни персонажи страда и не е разгърната достатъчно; щеше ми се някои герои да бяха представени по-плавно и повече да бяхме разгледали техните животи и съдби (вместо това, един куп разкрития за маса наименовани лица се изсипват ad-hoc в последните 50-60 страници и изглеждат като "избутани през вратата" преди историята да свърши)
- Главната мистерия беше претупана: 3/4 от книгата никой нямаше представа защо магията на Елантрис е изчезнала или как да се възстанови и после принцът за почти отрицателно време разбра какъв е проблема и после още по-експедитивно го реши "ей така" (което подозрително намирисваше на Deus ex Machina Ass Pull); отделно, мен лично ме подразни, че разбрах поне 50стр. преди всички други къде трябва да се търси решението на загадката, докато протагонистите си "бъркаха в носа"
- Романсът между принцът и принцесата беше много готино "кръстосан" в началото, обаче към средата вече очаквах, че цялата драма ще payoff-не най-после - ама не, Сандерсън ги държа в напрежение (и неведение) почти до края, все едно е някаква корейска драма *facepalm*

* * *

За финал, ще кажа, че това е една оптимистична история, с немалко соларпънк атмосфера. (Да, позволявам си "ретроактивно" да назовавам заглавия, попадащи в жанра - щом други могат да правят това с други жанрове (тебе гледам, YA), значи и аз мога. :P ) Препоръчвам "Елантрис", макар и с уговорките, че а) финалът е претупан и разваля общото впечатление, изградено от първите 400стр. и б) книгата се пресяга към статуса на шедьовър, но така и не го достига за "една бройка".

Мисля да продължа с "Ритматистът" - другата самостоятелна творба на Сандерсън; искам да видя как евентуално е еволюирал в по-късните си години, което ще е определящо за това дали изобщо ще посегна към тухларниците, които са The Stormlight Archives.

През това време - ако търсите оригинално, свежо и оптимистично фентъзи, ей ви нá "Елантрис". Става.
В крайна сметка, добър подарък съм бил направил на моят тогавашен приятел.
(А той през годините така и не я прочете... е, както казват - по-добре късно...)
Spoiler
*В случая това ще рече, че обичам да започвам с хронологично публикуваните произведения на автора. При Йън Банкс това ми изигра лоша шега, но логиката ми е следната: ако даденият творец не може да впечатли читателите си с първата си творба - както втълпяват масово на новите писатели, че трябва така да стане - тогава защо да чета следващите му/ѝ неща? Тук говоря за "високопрофилни" автори - такива, които се водят "имена", или имат мастити рекламни кампании зад гърба си. Нещата стоят съвсем другояче, ако публикуваш нещо в някой петоразряден форум в дълбините на нета (кхъм-кхъм). Въпросът е, ако дадена творба идва с претенции - тогава по-добре да има покритие за тези свои претенции, иначе моят modus operandi е априори да приемам всичко последващо за без покритие. (Да, жесток свят е навън - ама такъв сте си го направили, сърбайте си сега кашата.)
Spoiler
**Дори "Космически залог" технически се води книга първа в поредица, да.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Искам да си прехвърля едно ревю тука, ей така, за posterity, защото Goordreads съква със своя тъп limited wordcount на ревютата си, а Amazon са [insert много епитети] и съответно ми трябва дигитално място, където да живее пълната версия на този тъжен бисер.

Ако желаете повече подробности, знаете къде да ме потърсите. ;)
(Review for Of Sand and Snow, Wings of War Book 5) -- Originally published 2nd of Jan, 2020 (huh...)
SOMEHOW THE MAGIC OF THE SERIES GOT LOST

...must be because of all that sand and snow, who knows.

NOTE: I received an ARC copy of this book in exchange for an honest review.
(So, is this now the new stock polit-correct phrase? Huh, we do live in dumb times indeed.)

*Of Sand and Snow* is the fifth, but unfortunately not last, installment in The Wings of War dark fantasy series. However, instead of a conclusion to Raz's epic saga of revenge and street justice in the name of freedom, we get a book that spirals toward creative limbo harder than a neutron star smashing into a supermassive black hole. It is a small consolation the novel indeed doesn't close off the story in such an inglorious way, which gives hope for the real finale whenever it comes, although that hope is slim.

What went wrong, I wonder? Below, I will outline my general feelings from reading the book and try to point out why my score is so low.

HIGHLIGHT

Having finished *Sand/Snow* two weeks prior, the dominant feeling is... disappointment. Here was I, one of the most ardent fans of Raz, reading a book that should be about his most finest hour... and yet it isn't. Instead, this a book is about a few hastily written army battles, a bad "mind-games" plot with a bunch of flat villains, and lots of uninspired hack-'n-slash, like a bland, poorly executed military fantasy. Deep characterizations? Gone. Breathtaking, beautiful vistas? None present. Flowing, graceful, emotionally-packed narrative? Nope. Meaningful dialogues? None of those either.

It was as if I was reading a different series. If it wasn't for the same names of the main cast and locations, I'd certainly think I had picked the wrong book. These were not the same wings of war that soared my enthusiasm sky-high three years ago.

Something has happened between the last book and this one, and the magic of the series got lost in between.

CHARACTERS

Perhaps the most disappointing element in *Sand/Snow* are the characters. Well-written characters can save a bad story; while poorly-written characters can ruin a good one. Well, the case here is bad characters acting out a rigid, dry story. Recipe for disaster.

The series focal point has always been its main protagonist Raz i'Sul Arro, and his crusade both against the injustice and crime of the outside world and the tormenting demons of his own inner psyche. Raz was cool not only because he was a giant lizardman badass and a master fighter - he was awesome because he ALSO was a broken man with a tragic past, who struggled to make out something of his shattered life DESPITE his sheer emotional traumas. This duality in Raz - the inner monster who lusts for nothing but blood, and the knight in sour armor who fights for others despite the scorn and the fear and the darkness of human nature - this was a central theme of the whole series, and I'd argue it was THE central theme, the one that made up for much of what *The Wings of War* has become today.

But that key struggle in Raz's mind is nowhere to be seen in *Of Sand and Snow*.

Nowhere.

Instead, the book barely gives Raz any spotlight, opting instead to jump around a dozen different point-of-views, like some cut-rate high fantasy trying to imitate the epics of Feist, Jordan & co. Most of these POVs are needlessly long or even entirely unnecessary, contributing little to the actual plot, and in some cases actually robbing it of value. As a result, the tempo flounders and falters more often than not, making reading *Sand/Snow* a slog - something which I never expected to happen in Raz's story.

Compare this approach to the earlier books, where foreign POVs where always short and to the point, often less than a page. As such, they established just the right amount of context, peeking just the right amount into the lives of secondary/side characters, in order to flesh them out more fully, while the focus was kept on those who mattered - in this case, Raz. (And in later books, Syrah, Talo, and Caro.)

Speaking of other major characters, Syrah also is presented in an extremely hollow and flat way in the book. Her character development is non-existent, save for a few passing sentences, and her "inner voice" is stifled to the point of near-muteness. Her relationship with Raz also goes practically nowhere - they don't talk or discuss it, don't make anything beyond brief physical contact, it's just... kind of there. Stated, not shown. After being teased for two whole books (or four, if we count the hints in the first two), the lack of any payoff, or even an advancement on that front is disappointing. Frustrating, even. Now, granted, Syrah is traumatized from the events she underwent in *Winter's King* and *As Iron Falls* - which in her defense can be said to be the reason she can't get fully involved with Raz - but when those traumas aren't addressed in any significant way in the narrative, they look more like an excuse from having to write about Raz and Syrah's relationship instead of a genuine obstacle to growing intimacy.

And what about Raz's side in that relationship? Does the guy have immunity to hormones? Has he felt no attractions to anyone ever, even other atherians? Honestly, I would've never noticed that blind spot in Raz's character if it wasn't for the borderline mediocre writing of *Sand/Snow*. But now I have, and it makes me wonder. The guy is only 26 after all, and yet not once there's a mention about his, *ahem*, more carnal desires. Even if we assume his species is locked down to some heat/reproduction cycle, enough time has passed to see Raz at least once become flushed with... excitement. But nope. He's just a street justice samurai, dishing out death and scorn to the bad guys, and he has no time for petty things like romance, or the occasional date with Rosie Palms.

Ah, I mentioned the bad guys. Well, they're bad; like, written bad. The "casual", real-world-like, breath-of-fresh-air personality the Mahsaden had in the first book is long gone by the time *Sand/Snow* comes around. Here, Lazura is finally revealed as a master-villain of a larger-than-life caliber, but again the execution is poor, and at times frustratingly laughable. She is one-dimensional compared to the previous villains, and her story arc is riddled with nothing but plot armor and plot devices. Again, lots of wasted potential.

As for the other sef, who are delegated the role of minor villains, the less said about them, the better. Although I'm going to mention more about Team Bad in the story section.

WRITING STYLE

Physical descriptions of the characters are almost gone altogether. Except for the occasional claw or piece of clothing, there is nothing to make the appearances of Raz & co come to life as they did in previous books. Raz, for example, is now nothing more than a collection of weapons and whirling limbs. The other characters? Similarly bereft of images, save for the most basic and "identifying" descriptors.

Descriptions of the surrounding environment, which created such a concrete sense of place before - whether be it in the Cienbal desert, the Arocklen forest, or the Vietalis ranges - are absent too. The wind through the forest trees, the night calls of the sandcats, the painfully crisp and clear northern air... Nope, the immersion factor just isn't there. It's all backdrop now; artificial and inert. Lifeless. I was hard-pressed to find the faintest traces of that flowing, almost lyrical prose that made *Child of the Daystar* so musical, so soothing in its ambience.

What happened? Where did that beautiful imagery go? Who knows? It's Book 4's last third all over again, with painted cardboard walls instead of real, vivid, audible, olfactory, and tactile topological vistas.

STORY

The plot of *Sand/Snow* is rigid, sparse, and full of holes. It all revolves around the clash between the Mahsaden's combined forces and the army Raz has raised in Perce. In and of itself, such a setup isn't problematic; to the contrary, it's a good opportunity to shift the series from street level-view to something more epic in scope, and the story actually manages to do that in quite an organic way. (Albeit using the tired "So the prophecy has foretold" trope to achieve its ends.)

Again, the real problems lie with the execution. The narrative takes a much more militaristic turn, upgrading Raz's personal crusade in a region-wide quest for freedom, but the author forgets to change the storytelling tools to a more appropriate set. As a result, the story shift is underwhelming and headscratch-inducing: the battles themselves - both large- and small-scale - feel generic and uninspired, realistic problems like army logistics are hand-waved or underestimated (in a DESERT!), and any strategic decisions boil down to "So we will do X, but the enemy knows that, so instead we shall do Y, but the enemy knows that too, so in the end we'll just do X but with a plot device attached".

To summarize the plot, Raz and his army march into the South, take a couple of cities, have some battles, make some detour to the local mountains (the only interesting part of the whole book), and then go right into the grand showdown in a pitched battle against the Mahsaden. That's it. No unexpected complications, no guerilla warfare, no morale failures - just straight up heroics of the most plain and domestic kind. In a dark fantasy. To be fair, the book tries to portray the horrors of war - by having the characters comment about the dead and the crippled in battle, or by having Syrah work herself to exhaustion in the infirmary once or twice - but it all just falls flat in the end.

The villains are all over the place; some are plain idiotic, others are displayed as cunning, but in the end are betrayed by their lessers (yes, so believable /s). Lazura is a particularly egregious example - she craves nothing but death and destruction with a psychotic glee, yet is somehow able to outplay (not overpower, mind you) all of the other sefs, without them ever seeing it coming - and we're talking about backstabbing experts with decades of experience. Yep. Totally what would happen.

There's also this scene during the final battle where Lazura survives a duel against one of Raz's generals, ONLY because said general starts spouting theatrics. And then Lazura uses the respite to blast him with magic. Yes, totally appropriate plot development in a dark, gritty fantasy. What should've happened instead was the general should've just cut off Lazura's head, and the series would have ended right there and then. Anticlimactic, yes, but still better than the current mess.

The whole read is a long, grinding slog, with zero tension. I've already mentioned the pacing above, and how bad it is in general. I had to actually FORCE myself to read through to the end of the novel - something that I haven't done in ages! And in a favorite series, no less!

So many elements are underdeveloped or poorly executed that the whole book feels like a broken first draft.

THE GOOD STUFF (At least where it can be found)

Now, despite my scathing criticism, it's not all doom and gloom - otherwise I would've not given two stars. While rare, there were genuine moments where I liked *Sand/Snow* - the bad news is, all those moments were contained in only one place in the story - during the Raz and Syrah's stay in the Crags, the desert mountains that are home to the atherian, Raz's people.

Finally, if nothing else, *Sand/Snow* concludes the story arc of Queen Shas-hana Rhan - the mythical leader of the atherian. And finally, Raz and his biological mother become reunited - in a moment that isn't smooth (in-story wise), but is heartwarming nonetheless. The reunion between Hana and her long-lost estranged son is powerful and emotion-evoking, making that brief episode in *Sand/Snow* the closest to what made the earlier books so endearing. In my opinion more attention should've been focused on those parts, and the atherian should've had more center stage in the story, getting to see more of their native culture and way of life. As it stands, we merely get a short three-weeks montage lasting barely half a chapter, and then the narrative moves on onto more boredom-inducing matters.

The last moments of Uhsula's life are also inspiring. That scene reminded me of a very emotional character death in one old anime, which I have a very high regard for.* The joined journey the Grandmother and Uhsula had in the afterlife is exactly, EXACTLY like something I would've expected to find in *Child of the Daystar*, or *The Warring Son*, or *Winter's King*. That scene contains the quintessence which made *The Wings of War* the series it became.

THAT should have been what *Sand/Snow* is about. Those moments contained the seeds of the original magic and charm of Raz's journey. That is what matters in this installment. The rest is mediocre chaff.

*(For those of you in the know, I'm talking about Shu's demise in the original *Hokuto no Ken* from '86.)

THE WINGS OF WAR THAT WON'T FLY

And lastly, a deep, deep gripe I have since the second book in the series - Raz still does not fly. Like, at all. He has wings, and he has demonstrated the ability to do so in the first book, even in armor. Why then Raz ignores this exemplary blessing?

Leave aside the tactical advantages and opportunities such an invaluable ability provides. It's the sheer joy alone that should drive Raz to seek spreading his wings and taking to the skies, given how wondrous this has always been in any sapient being's dreams and imagination. Rhetorical question - how many of you have dreamed of being able to fly on your own, or have had your breath taken away when you have surveyed a grand panorama atop a high mountain or a building?

This leads to another, less rhetorical question: Is there any reason why the story turns a blind eye to this critical character development of Raz?

Do note, that if *Daystar* had never made such a big deal of it (the fiery escape from the bathhouse), I probably would have not been so adamant in my demands as a reader and a fan. But Raz has been demonstrably in delight from the discovery that his wings could in fact carry him skyward, and I cannot think of it as anything less than a disservice to the character and the established narrative to ignore it.

Consider the following excerpt from the first book, *Child of the Daystar*:

"Nothing could have prepared him for what actually happened.
The instant he caught the heat, Raz was jerked upward so violently he nearly dropped Ahna, the broiling heat from the flames below abruptly shooting him a good fifteen feet into the air. He could barely maintain his balance. Muscles in his back he didn’t even know he had flexed and strained instinctively, trying to keep him right side up in his tumble skyward. Flaming soot and smoke whirled around him in a fiery storm, blocking his view. The rush crushed against him, filling his lungs with boiling wind. He couldn’t breathe, couldn’t think. He suddenly realized he was going to black out and plummet earthward to the cobbled road below. He realized he was going to die.
Then, abruptly, it ended.
The heat was gone. Raz was gliding unhindered, suspended by nothing. There was an instant, just a fraction of a second, when the panic disappeared and the city opened up like a map before his eyes. The world below came alive around him, a flat blanket of lights and shapes and lines where lit streets cut across Miropa’s dark face. Raz had time for a single gasp, a single moment of unfathomable wonder as he soared.
But the moment didn’t last, and with gut-wrenching force Raz felt gravity take him, pulling him down. He floundered desperately to keep his set course, as though the spastic whipping of his legs and free arm would help him through the air. The pull of the earth was cruel, though, aiming him straight at the wall of the three-story building in front of him, the roof he’d so desperately hoped to reach slipping away. He started to fall, losing almost all forward momentum, the solid stone rushing toward him.
And then his wings, extended to their fullest reach on either side of him, strained.
Drawing inward simultaneously, they pushed his body upwards through the air with such force Raz felt the wind whistling through the spaces in his armor. His mouth hung slack in numb realization as he felt his wings beat again with the barest of conscious thought, eyes on the wall slipping by in front of him. The edge of the roof reached his head, then his waist, then his feet, and before long it was ten feet below him.
He was flying. Without trying, without thinking or meaning to. The world opened up once more, Miropa suddenly an enchanting puzzle of lanterns and candlelight, a carefully carved floor for his feet to never touch. The rush returned, the air suddenly freer, sweeter.
He was flying…"

Beautiful, isn't it?

And then the moment ends when a cruel crossbow bolt nearly skewers Raz to the nearest chimney.
One would imagine (sardonically) that Raz has since developed a phobia of flying or something...
But of course, that is never explained in the narrative. The sublime moment comes and goes, and then vanishes without a further trace whatsoever... probably until the end.

I remind you of my dominant feeling - disappointment.

Oh, and while we're on the subject of Raz and projectiles in the same sentence - I'm still flabbergasted how nobody has thought of just plastering Raz point-blank with a two-score squad of soldiers armed with ranged weaponry; he may be a fighting legend, but a hail of armor-penetrating projectiles is kinda hard to defeat...

But I guess the narrative isn't fond of following the rules of the world it has established itself; again, unlike book one, where technologies like bows and crossbows are regularly discussed, and it's even mentioned that Raz isn't proficient in them...

Kinda hard to suspend disbelief when things are willfully ignored in the name of... what? Badassery? Well, one can't be a badass in a vacuum; if there's nothing to challenge the character, then they are just an ass. Of the hot-air kind.


OVERALL THOUGHTS

So, you've reached this far, and you're probably thinking - all this smackdown, and the review has given two stars? Why the discrepancy?

It's simple.

I care deeply for the series. I want the series to be GREAT. Raz is one of my top favorite fictional characters ever, dammit! But... is he still? I don't want him descending into the next generic fantasy protagonist #3721 or whatever. I want him to remain Raz. And I want for his world to be as awesome as when I first saw it.

Unfortunately, *Of Sand and Snow* isn't delivering on that front. It's a broken mess of a book that simply doesn't live up to the legacy it's derived from. It is shallow, trite, and dry. It lacks passion. It lacks soul.

It is merely a lot of sand and snow, sans the splendor that makes these two substances so poetic.


CONCLUSION

If it bore any other pedigree, *Of Sand and Snow* would've been merely a serviceable, airport-novel-quality book. The writing is mechanical and uninspiring, and while it might be considered mediocre if this was a start of series or someone's writing career, as it stands it's unacceptable. Bryce O'Connor has proved that he can do better than this. *The Wings of War* have demonstrated that they can be better than this. Raz has shown that a protagonist can be brutal and still sympathetic to the audience.

So, what happened? I don't know. Somewhere along the road, the magic was lost. The characters and the story have fallen from grace. The series has at first stumbled, then faltered, and now it has crashed flat on its face.

Could Book 6 salvage this trainwreck? Definitely! Maybe? I don't know. It depends. However, I personally don't have high hopes. The signs were there as early as *Winter's King*, and while I remained cautiously optimistic post-Book 3, I am... not anymore. Looking back at my enthusiastic reviews of the previous installments, I wonder - why did it have to become like this? Is this what readers prefer to read? Is this what writers prefer to write? Is it even art, if it's done for the sake of mere consumption of an end product?

Everybody decides for themselves. In my case, I sit here before the keyboard and contemplate - what Raz's story could have been. What it could have been, if its soul and passion haven't flown somewhere away, taken by malicious wings of war. A war in this case about the empty chase of short-lived celebrity status and automated money-making.

Well, I think I shall return to more meaningful literature. The ocean is vast in that regard.

Hopefully, by the end of the series Raz and Syrah at least will get a good fuck - one that is more wholesome than the one I got.

¯\_(ツ)_/¯
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Dodo
Posts: 30
Joined: Fri Jun 10, 2022 4:28 pm
Location: Lithuania
Has thanked: 38 times
Been thanked: 40 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Dodo »

Thanks for your exhaustive review, Dragon! Getting to know what is not (quite) worth reading can be as valuable as being informed about what might be well worth reading.

Here`s something I do believe worth reading. If you read Ukrainian, that is. Maybe it also exists in Russian, I dunno. Well, I do hope the tiny booklet gets translated, sometime, someplace... I stumbled upon it by chance.

The Звук павутинки by Вiктор Близнець is indescribable, yet I have tried to describe it ( https://readaholicme.weebly.com/ukrainian.html ); the review is poor by definition, because you cannot really describe a miracle. But I hope it`s still better than nothing...

Enchanted by this book, I started desperately searching for other books written by the same author. I shouldn`t have! I managed to procure another one, but that one was just so-so. Not bad, but not a patch on Sound of a Spider Line... Disappointing!

Well, perhaps I`m just too greedy. :(

And I miss Kalin...
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Heya, Dodo! Thanks for the encouragement! ^_^

Unfortunately, I'm not fluent in either Ukrainian or Russian. I know a small smattering of the latter language (due to some peripheral shoulder rubbing in Russian digital spaces), but it's entirely insufficient for reading, save for the simplest of texts.

But your hearty recommendation does motivate me to up the priority of my (pretty latent) studies of Slavic languages (or at least Russian). :)

And yeah, I've read authors who have written excellent one-offs, but everything else from them is trash or mediocre (Naomi Novik), or they are good authors in general, but have written that one bad book that have soured my expectations of them (Ian Banks). I'm okay with such risks; after all, a writer can hardly please everyone. (Though I do wish that less writers tried to appeal to the masses, instead of us lonely intellectuals...)


PS. Kalin is currently in a prolonged period of his "low phase", but he's doing fine, all things considered. I spoke with him recently, and he's been working and quietly contemplating private matters. Hopefully, he'll switch into his "active phase" sometime later this summer; you'll certainly notice if that happens, I can assure you. :)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Dodo
Posts: 30
Joined: Fri Jun 10, 2022 4:28 pm
Location: Lithuania
Has thanked: 38 times
Been thanked: 40 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Dodo »

Radiant Dragon wrote:I know a small smattering of the latter language (due to some peripheral shoulder rubbing in Russian digital spaces), but it's entirely insufficient for reading, save for the simplest of texts.
But languages are easy if only you stumble upon a book you really wish to read! If you can cope with simple texts, what you do is take a book you fancy and start reading. It will feel sticky at first, but if you persist, you`ll be reading All Right before you know it.

Of course, it helps if the book you want to read is a book for children, as those (some of them, certainly not all) are written in a somewhat simpler language; then you go on to more complicated texts. Yet I do assure you: a catching book is the very best of teachers! Firsthand experience...
Radiant Dragon wrote:I do wish that less writers tried to appeal to the masses, instead of us lonely intellectuals...
I suppose I second that, but... I believe the best writers can write so that their books fascinate both intellectuals and just ordinary folks.

Happy Midsummer all!

:)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Тъй, за пореден път "преборихме" бате Сандо. Вчера приключих трилогията "Мъглороден".

Останах със смесени чувства.

Първото, което моментално се набива на очи е, че Сандерсън явно не обича/не може/мързи го да прави детайлни описания на локации. В "Елантрис" имахме титулярният град, който беше покрит от горе до долу в лигава черна тиня; в "Мъглороден" пък всичко беше удавено в черна пепел. То не беше изцапани фасади с пепеп, омазани дрехи и хора с пепел, затрупан ландшафт от пепел, растения заровени в пепел, пепел, пепел, пепел... You see the pattern? Архитектурата пък буквално се състоеше от четири вида постен материал - камък, дърво, гол метал и витражи*. Също като в "Елантрис", където всичко е направено с една и съща безлична, бездетайлна литосферна облицовка и някоя и друга гниеща дъска.

Ами, скучно е. И втръсващо, особено след три книги. Вярно, светът се води постапокалиптичен, за което му давам -- barely -- free pass. Обаче това прави въздействието на реално апокалиптичният финал доста по-слабо; ако Сандерсън се беше поне опитал да вложи малко повече визуално въображение, последните двеста страници с гигантските лавини от пепел, погребващи цялата земя и черното като пъкъл небе с адските зарева на червеното слънце и изригващите вулкани щеше да е доста по-... зрелищна картина. В моя случай обаче беше merely сюрреалистична, в редките моменти когато спирах да се замисля над текста.
Spoiler
*(това поне е хубав контрапункт на останалите три, макар че прави контраста още по-ярък и набиващ се на очи)
Ако следащата книга, която хвана -- която и да е -- има визуалност, която разчита на два-три главни дескриптора за цялостния пейзаж на повествованието си, обявявам бате Сандо за one trick pony. И ще разбера недолюбващите го читатели на тема проза.

Но стига съм ръфал декорите. (Или липсата на такива.) Нека коментирам другите аспекти на трилогията.

Персонажите до края ми бяха... някак си вяли. Не мога да преценя точно защо; всичките получиха своят шанс под прожекторите, макар че някои останаха втора цигулка до края (Ham, чиято гледна точка така и не бе описана). Някои имаха черти и обстоятелства, които бяха описани само на хартия (отново Ham, чието семейство стоеше само за цвят и не беше "използвано" наративно изобщо; или Clubs, за когото разбираме, че е бивш военен командир едва когато беше удобно на сюжета). И така нататък.

Продължавам да смятам, че второстепенните персонажи в "Елантрис" бяха по-живи и интересни, отколкото техните аналози в "Мъглороден". Може би защото не трябваше да чета за тях в продължение на хиляди страници. Ако бях чел за един Kiin, например, три книги поред как готви, бива добър баща и същевременно е бил някога най-страшния пират на света, сигурно щеше да ми доскучее доста бързо. За контрапункт, нá един Breeze: три книги чета как манипулира хората, макар и не с лошо чувство, какъв мързел е и е вечно оплакващо се конте, който обаче има Истинско сърце(tm). Ами... скука?

Главните герои - и те не ми допаднаха. Vin и (по-късно) Elend бяха окей, ама Raoden и Sarene ми бяха далеч по-интересни, с далеч по-оригинална динамика.** Разбирам, вторите са по-възрастни и улегнали като характери, ама аз затова и не чета YA литература - щото, let's face it, изтрещели хормонално тинейджъри ще спасят света в реална ситуация точно никога. Какво, това било ескейпизъм за irl тийновете ли? Е, значи аз съм някакъв outlier, щом се кефех на Джак Ричър, Майк Търкот и кака Лара още като хлапе...
Spoiler
**А това как Сандерсън ми пробута Kelsier като протагонист и после ме bait&switch-на... разсърдих му се малко. :evil: Имам soft spot за способни, справедливо-сурови и прилично отмъстителни персонажи. Фен съм на Джак Ричър, remember?
А бе, изобщо, протагонисти на под 25 години не ми пробутвайте. Пряко сили поне да са на 20. По-млади от това - и още са кухи лейки.
Spoiler
Говорим ако ще спасят света или вършат някакви подобно отговорни дела. Ако ще колят и бесят без много мисъл като Raz в The Wings of War - тогава е fine, даже реалистично.
Сюжетно. Сюжетно... Първата книга беше готина откъм темпо, story beats и напрежение. Истинската самоличност на Lord Ruler-а ме изненада и беше добър обрат. Изобщо, като заговорихме за обрати - трилогията като цяло беше много добре изпълнена в това отношение и имаше препратки, които още в първата книга намекват за неща, които се случват в края на третата. Браво на бате Сандо, тука си е написал домашното за шест плюс.

Втората книга беше най-смотаната и определено си личеше, че страда от синдрома на the sagging middle. Освен това в нея Сандерсън изсипва твърде много разкрития в последните 50-100 страници, както в "Елантрис" и това прави темпото небалансирано. Четох тази част с досада през по-голямото време. Особено angst-ванията на Vin и Elend. (Аман от тийнове!)

Последната част от трилогията. Хм. Мнооого мрачна. Подобаващо тежка, предвид сюжетната арка и обстоятелствата, ама до последно си мислех, че бате Сандо ще обърне палачинката и е-хей сега всичко ще стане наред! Да, ама не баш. Така де, палачинката бе обърната... ама в съвсем, съвсем последния момент. Даже една идея след това. И то по начин, по който не очаквах.

К'ъв беше тоя финал тип OBAN Star Racers, бе!! И то със Sazed of all people! Хем се смях, хем се пулех, хем...
Spoiler
...ми беше гадно, защото всички измряха. С тъпи (и нелогични? нетипични?) изключения. Факт, три (само три!) реплики в епилога намекват, че всички намират мир в отвъдното... ама баси.
Така де, краят беше позитивен. Ама доооооста по-горчив, отколкото в "Елантрис". И малко претупан. Аз лично нямаше да откажа още пет-десет страници към епилога, особено след три книги с тонове сухи описания на едни и същи места по един и същ начин.

Финалът също така ми напомни за края на филма The Postman с Кевин Костнър. Помня навремето когато го гледах (нейде като юноша - смейте се вий!) как бях изумен, защото накрая обществото се възстанови. И до ден-днешен това ми беше единственият пример за "надмогнат постапокалипсис". Е, "Мъглороден" сега е вторият такъв пример, макар и с някои уговорки.

***

Айде, достатъчно символи изписах. Време за изводи.

Сравнявам "Мъглороден" с "Елантрис" непрекъснато, защото имат много общи черти. И двете са положителни истории, където добродетелите успяват да поправят всякакви вреди - и вътрешни, и въшни. (Като при това го правят на косъм разстояние.) И двете имат широк размах в мащаба на залозите си. В "Елантрис" принц и принцеса спасяват цяло кралство и няколко общества; в "Мъглороден" принц и chosen one-ка спасяват целия свят. И в двете истории истинското зло е далече и не е баш зло, а по-скоро неумолима сила, отчуждена от непосредствените събития и действаща чрез подставени лица.

Тоест, и двете заглавия имат много общо помежду си.

Макар да оценявам стойността на "Мъглороден", не мисля, че някога втори път ще прочета поредицата. От друга страна, "Елантрис" си представям един ден, че може да я посетя отново като comfort read. Едно на ръка, самостоятелно заглавие е, а не doorstopper трилогия; две, че действащите лица там повече ми харесват; и три, че главният антагонист накрая умира като герой и епилогът е посветен на него по начин, който звучи вдъхновяващо.

Докато "Мъгороден" просто свършва с думите "Е, сега всичко ще бъде наред", изречени от устата на поредното хлапе под 25. И толкоз.


ПП. Магическата система в "Елантрис" ми харесва повече. Струва ми се по-мистична и "истински" магична. Но това вече е лично предпочитание.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Изгледах сериала Invincible. Първи сезон.*
Spoiler
*Втори, доколкото съм наясно, в момента тече.
Няма да спойлвам каква е фабулата. Но ще споделя, че се размислих.

Погледнах си след това The Celestial Way.**
Spoiler
**на която в момента правя основна стилистична (само)редакция, благодарение на един курс, който ми "отвори" очите за писането така, както Мораб 2011 направи навремето
Заформиха ми се мисли - колко струва един живот. (Какъвто и да е. Дори на микроб.) Запитах се има ли истинско изкупление, когато някой убива съзнателно. Може ли да има? И какви са "условията" в такъв случай? Чиста математика? Х е убил N брой същества, ама "после" спасява Z брой и готово - везната е с положителна стойност? Или е етика? "Аз бях чудовище, сега съм нова личност" - и край, грехът е изкупен/изкупува се "разсрочено"? Или нещо друго?

Нещо halt state-нах тая вечер. То и покрай други работи, ама конкретно този морален Everett volume ме довърши.

Гледам TCW и за пореден път бивам подсетен колко наивен съм понякога.




ПП. Този пост не е в темата за филми или в "Само за гении", защото акцентът е върху размислите. Човешките и отвъд.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Люба
Posts: 3922
Joined: Mon Jul 25, 2011 10:52 pm
Has thanked: 540 times
Been thanked: 704 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Люба »

Тази вечер ми зачетоха този красив превод на Халил Джубран и радостта от него ме отключи да потърся чий превод е.
От страница на страница (до момента още нямам отговор, но ще продължа да изследвам и допиша, ако потвърдя превод), се зачетох в долното интервю с преводачката Мая Ценова - Професия преводач на художествена литература: говори Мая Ценова. Споделям го, защото е толкова топло като красота - с уважението към езика, към поета или автора, който бива превеждан, с разбиране и чувство към народа и културата на автора, с яснотата от преживяното, че "готов" и краен превод няма. Всичко е живо и е като реката - океан :)


Реката трепери от страх
Халил Джубран

Казват, че преди да се влее в морето, реката трепери от страх. Тя поглежда назад към пътя, който е изминала от върховете на планината, към дългия виещ се път, пресичайки гори и села. А после поглежда пред себе си океана, който изглежда толкова огромен, че да влезе в него би означавало да изчезне завинаги. Но няма друг начин. Реката не може да се върне назад. Никой не може да се върне назад. В съществуванието е невъзможно да се върнеш назад. Реката трябва да поеме риска да влезе в океана, защото само тогава ще изчезне страхът. Защото само тогава реката ще разбере, че не става въпрос да изчезне в океана, а да се превърне в океан.
User avatar
Dodo
Posts: 30
Joined: Fri Jun 10, 2022 4:28 pm
Location: Lithuania
Has thanked: 38 times
Been thanked: 40 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Dodo »

Thanks for the review and Thanks for the kind words about the translation!

My Bulgarian is still very poor, but, as far as I understand from the review, this particular translation is beautiful. It`s very nice and encouraging to know that beautiful translations still happen. Because the general trend seems to be different... alas...

My most sincere Thanks to the Author and the Reviewer and the Translator, and Happy Wondrous Beautiful Holidays drawing nigh! May the next year bring you (and me, of course) lots of wonderful books!

And Peace Upon The Earth!!!
User avatar
Люба
Posts: 3922
Joined: Mon Jul 25, 2011 10:52 pm
Has thanked: 540 times
Been thanked: 704 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Люба »

Spoiler
Do you read Polish better than Bulgarian by chance? :)
If positive, can send you some scanned pages from Georgi Gospodinov's poems - Bulgarian and Polish. There is incredible beauty in both texts. Had the luck of attending a meeting with Gospodinov and the 2 Bulgarian Polonists, who translated his collection - it was a soul-nurturing meeting of beautiful personal sharing of the translator's experience, search for "the right" word needed to transfer the meaning they felt, so it is really special to talk to people who walk along this path on a regular basis.
And if one understands well both languages in question, it is another personal almost spiritual feeling, though more limited as compared to the translator's experience :)
To go back to my initial point - if Gospodinov is a piece of your heart as a poet, you would certainly find something there.

I actually came across one of his translated poems, so if Polish is also close to your heart and understanding, here is a taste of it/him :):
https://www.facebook.com/stonerpolski/p ... 061911692/

And here is the original in Bulgarian:

Бог е червен

Бог е червен напращял и завършен
Бог е домат
Няма нищо обидно в това
и за двамата

And while looking for the translation, came across a nice article about him
User avatar
Dodo
Posts: 30
Joined: Fri Jun 10, 2022 4:28 pm
Location: Lithuania
Has thanked: 38 times
Been thanked: 40 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Dodo »

Thank you sincerely!

My Bulgarian is certainly too poor to read poetry. My Polish is much better. But I believe (sad experience, besides other things) poetry should only be read in the source language.

Truth be told, I don`t really like poetry, or, more precisely, I`m rather picky and choosy about it, lyric poetry in particular. I prefer ironic poetry, better yet sarcastic. And it must rhyme!

Still, your review got me intrigued, so I`m going to check the link.

And here`s something I like (by Lewis Carroll):

Little Birds are bathing
Crocodiles in cream,
Like a happy dream;
Like, but not so lasting -
Crocodiles, when fasting,
Are not all they seem!

There`s this Lithuanian poet, Algimantas Mikuta. I really like his poetry, because he`s both lyric and ironic, good at both. I`m afraid I cannot offer anything by him here, as that would have to be in Lithuanian... Anyway, a tiny piece: https://readaholicme.weebly.com/readaho ... day3554595

That does not do the poet justice, still...
User avatar
Люба
Posts: 3922
Joined: Mon Jul 25, 2011 10:52 pm
Has thanked: 540 times
Been thanked: 704 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Люба »

Кратко лятно загатване само. А по-натам ще си допиша (особено след като попрочета книгата)

"Кольо Гилъна" е издал автобиографична книга с това заглавие, към Сиела. В съавторство, за 60-ия си юбилей. Той е солистът и лидер на паметната за времето си група КОНТРОЛ.
Само я разгърнах, но - особено за поколенията, които помнят и обичат класиките на Контрол - мисля, че ще е емблема. А така твърдят и разните известни личности, които са се подписали с отзиви за нея.
Макар и само 2 страници да съм поизчела - уводните думи с благодарности и началото - е четивна, драга и носи и онзи хумор на Кольо Гилъна, който му е авторски почерк.

Особено за плажа или планината - идеална
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Моментът, когато някой уважан писател от широката общественост се окаже боклук в занаята.

Реших най-сетне да почна да чета поредицата за Културата (The Culture) на Iain Banks. Първоначално от него бях чел Against a Dark Background, която се беше оказала една плачевна, досадна и най-вече безсмислена книга. Ама хайде, викам си, пръцнал е там нещо автора, пък и сам съм си виновен, че се опитвам да му чета самостоятелните сай-фай произведения, а не Културата, с която реално е известен.

Хубаво. Дръпнах си от нета Consider Phlebas, първият роман за Културата, преди три седмици и започнах да чета.

...три седмици по-късно...

Ебахти смотаният боклук. Били Стефанов и "Кралят на зимата" all over again.

Първо, сетингът. Културата уж е транс/постхуманистка организация, която по описание прилича на цивилизация Тип 3 по скалата на Кардашев-Иванов: могат да моделират цели планети и звездни системи как си искат, строят кораби с дължина стотици километри, имат население наброяващо трилиони, тн, тн... Ама средностатистическият им жител кара по 300-500 години живот. Wut? Я пак??

Също така, като изключим (бегло) описание на военните и астрофизическите технологии, имаме нулево описание на бита и ежедневието в едно такова далечно и вълшебно бъдеще. Хубаво, романът е писан през 80-те, ама толкова ли му е липсвало въображение на автора, че не е описал поне един високопрофилен елемент на ниво "улица" от света си? Я, вярно, имаше ги т.нар. "мега кораби", които бяха upscale-нати варианти на кръстоска между танкер и круизен кораб... супер оригинално. А, да, в тоя сетинг съществува технология, наричана memoryform, дето позволява свободно превръщане на материята от едно състояние в друго, обаче хората все още кибичат в LCD екрани и ползват УКВ за основна комуникация. Браво, брат, феноменален Zeerust.

Това, че Банкс е фетишистки технократ и описва с гордост какви материалисти и атеисти са героите му и "културата" от която произлизат, дори няма да го коментирам. Да ходи да диша флогистон.

Следват персонажите. Скучни. Нелогични. До един антипатични - с изключение на "главния" протагонист, който обаче гушва босилека накрая. Почти нулева употреба на идентификационни дескриптори, което бързо доведе до синдрома на "някакво име ми говори". Алоо, дъмпването на бексторито на 10 персонажа в пет страници с приходящото им описание по никакъв начин не води до това читателя да запомни - хеле пък, да се връща да реферира - к'ви са тия пръчове и за к'во се борят. Доде не ми запука за някой, не го помня, ясно? Ако не може да ме накараш да ми пука, поне ми припомняй това дърво кое точно беше, ОК?

Повествование и стил. Ебахти селското изпълнение! То не са инфо дъмпове, многостранични монолози(!) и безкрайно количество self-indulgent лилава проза от най-смотан характер. К'ъв е тоя аматьорски онанизъм? Банкс не само са го публикували навремето, ами някой чете и смята това за качествен материал?? Не съм религиозен фанатик, ама винаги обявявам джихад на подобни простотии!

Една цяла глава от 40стр. беше посветена изцяло на един абсурдно дебел изрод и неговото "племе" от ядящи лайна(!!!) анти-канибали, като изродът през цялото време само изнасяше псевдорелигиозни проповеди. Това е. Главата няма връзка с общата история. Как изобщо някой редактор е оставил това малоумие във финалното произведение?!

Историята. Каква история? Сюжетът е един безумно тъп "chase the McGuffin" шаблон, дето дори не е написан интересно. "Главният" протагонист постоянно се озовава от една каша в друга, ей така наслуки, до самият финал. Някакви странични маргинали в отделни глави междувременно мърморят под нос за "голямата картина" и от читателят се очаква да блее и да мучи "ууу", "ааа", "въййй". От второстепенните персонажи никой няма смислена роля. McGuffin-ът също е персонаж и цяла книга не прави нищо (освен да чака Годо).

А самият финал на книгата е буквално НРИ клишето "Rocks fall, everybody dies". Всички умират. Половината от тях умират от един от най-омразните ми "обрати" в литературата, който аз наричам "възкръсващото зомби" - персонаж(и), който е уж умрял, ама се "надига" в удобен момент, независимо колко потрошен, само за да прави поразии и да служи за извинение за кулминация, вместо автентичен финал и развръзка. Част от персонажите умират в епилога, ffs! Така де, не всички насилствено, двама от старост, lol... Оцеляват единствено един дрон и McGuffin-а, защото машините в тоя сетинг са безсмъртни, ама анагатици за простолюдието няма, ха-ха.

О, да, в епилога също така се случва и един геноцид. Ей така, помежду другото, ама 'щото умират "лоши хора" всичко е точно и няма проблеми. Нищо, че един от тия "лоши хора" по-рано е описано, че работи за "добрите хора".

ПРИСЪДА:

Банкс (духът му по-скоро) може да ходи да прави фелацио на дебелия изрод, дето сам е създал. Поне вече като не е на тоя свят няма да му горят ушите, задето го хуля тъй (основано) люто.

Спести ми няколко книги в TBR списъка ми.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Два и половина през нощта, слушалките леят dreamwalk техно, и после...

https://nightbeatseu.ca/works/the-sad-bastard-cookbook/
THE SAD BASTARD COOKBOOK

Life is hard. Some days are at the absolute limit of what we can manage. Some days are worse than that. Eating—picking a meal, making it, putting it into your facehole—can feel like an insurmountable challenge. We wrote this cookbook to share our coping strategies. It has recipes to make when you’ve worked a 16-hour day, when you can’t stop crying and you don’t know why, when you accidentally woke up an Eldritch abomination at the bottom of the ocean. But most of all, this cookbook exists to help Sad Bastards like us feel a little less alone at mealtimes.

The Sad Bastard Cookbook is funny, realistic, and kind. It’s vegetarian/vegan. It’s a community-built project. And the e-book is free. It’s hard to survive late capitalism and we want to help.
Нинам, но тия хора май ме убедиха да дръпна и да прочета...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Прочетох The Sunlit Man на Сандерсън.

Като цяло, скучна книга. Хронотопът все така има минимално светостроене, прозата е суха и сива, а всички персонажи освен протагониста работят само в две измерения. Самият протагонист се напъва геройски да бъде трагичен образ, но стои изкуствено и на моменти дразнещо повърхностно. В това отношение, имах чувството, че отново чета Елантрис - The Sunlit Man е абсолютно дилетантска като темпо, мотивация на действащите лица и най-вече вътрешният конфликт на Nomad. Човек ще вземе да си помисли, че това е книга на дебютен автор, а не ветеран с четири дузини заглавия под перото си.

Направи ми неприятно впечатление и колко очевидно Сандерсън се опитва да flex-ва с набързо придобитите си познания по астрофизика и геология. Езиковият регистър също се набиваше в очите, със своята смесица от "модерни" думи и козмерска лексика. Толкова ли е нямал време да спре малко да помисли и да създаде собствен терминологичен лексикон? Получи 10 милиона за тая книга (ако разделим Кикстартъра поравно), поне да беше делегирал тая задача на редактора си.

Крайният резултат е, че The Sunlit Man се чете не като science fantasy, а като fantasy science. Което на пръв поглед изглежда проста разлика, но за мен е доста отблъскващо - 'щото нито науката се усеща като последователност от натрупано и оползотворено познание, нито магията е магия - вместо да създава sense of wonder, цялата тая схематичност я кара да прилича на списък от супер сили извадени от комикс. Определено подходът на Сандерсън рискува да се превърне от ефект в дефект.

Последно, книгата определено е писана за върли фенове. Не просто хора, които са чели това-онова, а хардкор маниаци дето са изяли всичко сандърсъново с парцалите плюс всякакви видове индиректни източници. Повествованието е тъпкано с референции, скрити препратки и загатни взаимовръзки, които вероятно биха накефили до екстаз феновете. Но отново, целият този фенсървис е толкова отявлен и пошло изпълнен, че ме вадеше от вживяването всеки път когато авторът кажеше "ей, ей, гледайте сега каква яка податка ви давам!". Отново, дилетантски и непрофесионален краен резултат. И това уж е книга, която е написана в същата година с Tress of the Emerald Sea. Чудя се останалите как го докарват откъм качество. Сандерсънови биографи, тук имате богата почва за психологически анализ...

Май бате Сандо ще го приключвам. След 50 книги определено не е порастнал, само продължава да бълва нови. Това може да е окей за някои хора - както твърдеше един познат онлайн, феновете обичат Сандерсън заради консистентността му, не реалните литературни качества - ама за мен оттук насетне ще е загуба на време; аз чета предимно за да "раста" като индивид и личност. Имам си своите guilty pleasure изключения, ама вселената на бате Сандо не е една от тях.

Good night, sweet prince. Беше интересен case study, ама ти хванах спатиите. Не си ти месията, за когото всички те цанят.

Сега може би трябва да хвана Малазанската книгата на мъртвите и да проверя твърденията на Негово Величество...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

И още нещо: установих съвсем наскоро, че аз и Сандерсън сме се припокрили по още един идейно-концептуален параграф. Ама ЕЙ толкова. Разбира се, аз смятам, че моята версия е по-готина и обмислена, ама вече започвам да се притеснявам да не ме обвинят един ден в плагиатство...
Spoiler
Става въпрос за veronite vs dragonsteel
Накратко, може да се приеме, че с толкова идейни прилики двамата със Сандерсън сме на практика конкуренция. Баш тип anime rivals. The race is on, then...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Попаднах на много интересен цитат докато гледах една соларпънк реклама-анимация:
“How much science fiction is being published now that’s set in worlds that are better than ours? Not that have bigger shopping malls or faster space ships, but where the characters are morally superior, where the society works better, is more just? Not many. It becomes difficult to do it, and that’s a feedback relationship with what’s happening in the culture, with science fiction being the minor note. People don’t credit it anymore! Not just better gizmos and more virtual reality gear, but better societies. People don’t believe the future will be a better place. And that is very scary.”

– Norman Spinrad, “Norman Spinrad: The Transformation Crisis,” Locus Magazine, February 1999
Отворих Уикипедия и се оказа, че авторът има доста интересни книги. Като например The Iron Dream, алтернативна история, където Хитлер се провалил като политик и вместо това станал НФ писател и написал еквивалента на "Властелинът на пръстените", само че в, ахъм, негов стил. И последващата ирония от това.

Норман още е жив (на 83; чудно!), но май не е писал нищо от 20 години.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

През последните десет дена прочетох Dragonback поредицата на Тимъти Зан.

От Ленсмените на ЕЕ Док Смит насам (дето ги бях чел на 14-15) не бях попадал на космическа опера тип "плажен роман". Което си има своите предимства, но преди всичко ме остави "гладен" за качествена фантастика. Количеството :roll: беше толкова голямо, че ако не беше лекотата на прозата и не особено ангажиращата история, сигурно щях да зарежа книгите по средата, както направих с Ерагон (там обаче си имаше много остър препъни-камък).

Плюсове:
- приятна динамика между главните персонажи (Jack и Draycos)
- дракони! (sort of; actually, not really)
- става за убиване на време или леко и неангажиращо четене
- прилично количество персонални дескриптори за Draycos (и Taneem) (обаче недостатъчно за останалите извънземни и хората)

Минуси:
- "мека" научна фантастика (ама толкова мека, че все едно направена от пластелин; и това е писано по същото време когато са писани произведения от ранга на Fallen Dragon, The Golden Age, Hyperion и тн.)
- нулево светостроене (при положение, че има някои интересни идеи, но нито една от тях не е изследвана в повече от най-повърхностен детайл - ако изобщо и толкова)
- Saturday morning cartoon синдром (главните герои - с много малки изключения - нито веднъж не убиват никого, дори по време на абсолютно напечени масови престрелки, при положение, че залозите непрекъснато растат и уж водят борба за оцеляването на цели (две) раси; този приом работи в първите две-три книги, ама после става абсурдно и чупи всякакви слаби наличия на verisimilitude, които сюжетът е успял да закрепи)
- дракони, ама не (the K'da - към които принадлежи Draycos - представляват по-скоро, цитат, "малки тигри" с влечугоподобен вид и покрити с люспи; доооста далеч от образа на класическите дракони, независимо от коя митология са извадени)
- white room синдром (свързано по-горе с отсъстващото светостроене, почти половината от действието се развива в само две локации, на борда на два космически кораба - единият от които е горе-долу с размерите на гарсониера; мега тъпо)


Като цяло, тази поредица е могла или да бъде кондензирана в три (или по-малко) книги, вместо настоящите шест, или е трябвало да бъде разписана с доста по-широк размах. Сори фенове, ама чичко Зан не струва; това, че е драснал няколко "сносни" (със същото качество като Dragonback) книги във вселената на Междузвездни войни не го прави кадърен писател. Творчеството му става (с уговорки) само за начеващи читатели на фантастика и то такива, които още са в училище. За всички останали - губете си времето само ако сте маниаци като мен и изпитвате неудържимо желание да прочетете всичко, което влиза в комбото "sci-fi + dragons".
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022

Return to “... и Вселената”