ФантАstika 2016

Мед или катран - важното е да не го убием от мълчание.

ФантАstika 2016

Postby Кал » Tue May 30, 2017 10:17 am

За седмия алманах.

(„Сигналният“ мини-тираж е изчерпан, Наско действа за осигуряването на нов, по-голям.)


Отзив в Goodreads:

Пъстър, предизвикателен, прогресивен. Наско Славов остава единственият съставител, на чийто вкус мога да се доверя, че ще резонира с моя на 90 процента (изключая някои „богоборчески“ залитания :D).

(Това не е похвала, а тъга. Искам повече такива съставители. Не искам Човешката библиотека – искам Човешки библиотеки.)

Впечатления за най-впечатлилото ме:

~ „Малко преди края“ на Лари Нивън слага ярко начало. Приказка-притча, в която магията е като всеки друг природен ресурс. Какво се случва с ресурсите, когато прекалим с потреблението/щението? И кои са „проклетите глупави воини“ днес?

~ За „Първите хора“ на Хауърд Фаст писах още в отзива си за „Тера Фантастика“, бр. 15. Радвам се да го видя и тук – дано стигне нови читатели.

~ „Орфей, съвършеният“ от Валерий Гаевски е идеален кандидат за някоя следваща писателска работилница. ;) От една страна, съдържа ярки образи и богати теми за размисъл; богат е и езикът му, за което *минутка за нескрита реклама :D* изказвам възхищение към преводачката Светла Йосифова. За съжаление обаче, начинът, по който поднася информация и гради конфликти, е доста, ъъъ, непластичен. Ако есето намалее за сметка на сюжета, повестта само ще спечели. (Това ми е обща препоръка към целия раздел „Изгревът на следващото“ в този брой.)

Интересно ми е и как го възприемат музиканти. Сигурен съм, че изтървах не една препратка, недочух не една метафора...

~ „Пръстът на дриадата“ от Стефан Кръстев е силен, много силен. (И самотен... ужасно самотен.)

Ех...

~ От друга страна, „Само фередже ѝ липсва“...

– Скъпа... – изстенах.
– Ама какво има? Възползвах се от промоцията.
Погледът ѝ е толкова учуден, че би я разголил повече, ако имаше накъде.
– Ти си гола!
– Не съм!
Права беше. Имаше горнище на бански костюм и прозрачно копринено наметало.
– Гледа ти се лехата.
Как пък ми хрумна това „леха“. Тя се засмя, аз едва не се разплаках.
– Е, и пъпът някога е трябвало да бъде скрит, бедрата да не се откриват, голите гърбове са скандализирали. Ами фереджетата?
– Остави сега фереджетата.
– Между другото, искам да ми купиш. Костюмът е завършен, ако сложа фередже, но парите ми стигнаха дотук.
– Значи липсва ти само фередже?
– Да. Фередже.
– С фередже и гола...
– Леха – завърши мисълта ми.


Хе... (Нататък става „хехехехехе“. :)

~ Често се чудя как се създава герой-разказвач, чийто глас да хваща и ума, и сърцето на читателите. Да поднася знанието през призмата на личните емоции и асоциации. Да ти се иска да си поговориш с него.

Гласът на разказвача в „Жребият“ от д-р Славчев е такъв. Жив е, изпълва ме ту с топлина, ту с ужас, докато го слушам. И бях два пъти по-впечатлен, като видях, че разказът е писан преди повече от шест десетилетия. (И бях два пъти по-натъжен, като преброих колко други автори, български или всякакви, са постигали такъв глас през тия шест десетилетия.)

Ех... ех.

~ A „Резерватът“ на Весела Люцканова е като огледало на „Малко преди края“... но по-нежно и ласкаво.

~ Триптихът „Резониращи светове“ на Кънчо Кожухаров ми напълни (отекна в ;) душата. Горе споменах увлекателните разказвачески гласове – този във втората част, „Терцианският трипламък“, е особено жизнен. Не, въобще не настоявам да познавам притежателя му – но умирам да го слушам. :)

Освен това триптихът е и най-високата художествена летва до момента. За да хвана повече от връзките между трите части, имам да го препрочитам в по-свеж момент (определено не за лека нощ, нито в полубудното утро).

~ Когато „Две луни“ излезе, аз вече почвах да губя думите си, та не казах за сборника нищо съществено. Сега си препрочитам „Динозавър за Коледа“ и току си процвилвам. Стегнат сюжет, стегнат език... направо цапнат в устата.

Скрит текст: покажи
Личи си ръката на редактора профи.

Хахахахах.


~ Да се усмихнем (или натъжим) с „Хвърчащите хора“ на Валери Петров:

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен „Фиат“.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?


~ В раздел „Фантастихия“ Невена Стоянова (Нев :) и Георги Струмски ме запратиха по космически друми, от Балкана, та чак до мъглявините... дохвърча ми се, ей.

А за „Долетя един лебед и ми каза“ на Краси Георгиев да говоря не смея. То трябва да си се преживее...

~ Най-високата летва откъм език и образност пък (без да броим поезията) са „Други три карти“ на Александър Карапанчев. Вижте едно изречение:

Коминът спотайва в гърдите си феникс; нека и с нашата обич бъде така, да не отлита ведно с въздишката, да ни оживява дълго, без да разбираме, че може да е мъчително.


Преведете си го на вашия личен език, с вашите собствени образи. Представихте ли си всеки щрих – комина, феникса, въздишката? А почудихте ли се кое е мъчителното у феникса? Стигнахте ли до един отговор? До няколко?

Този тип „бавна литература“ се разгръща във времето: посява жълъдче някъде по-отзад в градината на ума ни, после зачаква да види ще се спрем ли да го полеем.

Ако винаги галопираме, даже не забелязваме, че в градината ни е изсъхнало жълъдче.

... Дали разказвачът все пак е успял да открие някога момиченцето с теменужно палте?

~ Отбелязвам си да потърся детските книги на Кина Къдрева. Изследванията ѝ върху древната история на българите също звучат необикновени.

~ И литературната критика, доказва ни Янчо Чолаков в „Деформации на личността в трансформираната реалност“, можела да бъде палаво-предизвикателна:

Късичкият разказ „Огнената птица“ [от Светослав Минков] е построен върху същата дежурна символика на маразъм и смърт – стара къща, мъртвец, запалена вощеница, ръждясали сечива, студена пепел, смъртно легло, гроб. Всичко това би трябвало да предизвиква трепетно очакване на мракобесие, коварство или печал, но то създава по-скоро патологичен уют. В трите странички нахлува неочаквано и природата, която внася жизненост и свежест, без да се съобразява с изброените трафарети.


~ Особено мил момент от интервюто с Генадий Прашкевич:

– Според познавачите повестта на Гогол „Вий“ (отпечатана през 1835 година) се явява първият руски фантастичен ХОРЪР. Вие следите ли как се развива тоя жанр у вас през ХХІ век – постижения, публика, награди?
– О, не, литературата на страха и ужаса не влиза в кръга на моите интереси. Аз обичам научния подход и винаги ме е привличало позитивното. Животът е твърде тежък, твърде неустроен, та освен това да го натоварваме и с измислени ужасии. Когато бях дете, дори известният разказ на Иван Тургенев ме възмущаваше – имам предвид разказа „Муму“. Защо този слуга Герасим е толкова тъп? Аз преживявах заради кученцето, което той удавя. Тогава живеех в провинцията, тъкмо бях тръгнал в първи клас и имах съответната представа за света и хората. Ето защо веднъж реших да позвъня на самия Тургенев. Под името на писателя в ученическата христоматия стояха цифрите 1818–1883 и аз някак си сметнах, че това е неговият телефон. По онова време ми се струваше, че всички хора живеят редом един до друг. Смело набрах номера. Слушалката вдигна някаква жена. „Може ли да се обади Иван Сергеевич?“ – попитах аз, а жената ми отговори не особено любезно: „Звънни довечера. Сега той е на дежурство в железопътното депо“. Ей такава нà история.


~ Очеркът „Прозренията на фантаста“ от Димитър Хаджиторов, освен че представя книгите на Петър Бобев изчерпателно и с конкретни откъси, улавя навярно първото зряло екологично мислене в българската литература (за което писах и в отзива си към „Зъбатите демони“). Ето един пример, който изпреварва нагласите на съвременниците си с поне две десетилетия:

Човекът и говорещият октопод в „Разум в бездната“ обменят мисли относно природосъобразното общуване: „– ... Какво ни пречи да приемем... една биологична цивилизация? Която вместо изкуствени оръдия на труда използва живи същества и биологични методи? Която не оставя никакви вредни отпадъци. Която оползотворява всичко с максимален коефициент на полезно действие, без да замърсява околната среда.“
Ученият Джими Янг прави равносметка, обръщайки се към историята: „... Египтяните одомашнили котката за борба с мишките – вместо механични капани. За същата цел индианците прибрали в колибата си боата. Индусите пък прибягнали към услугите на мангустата. Вместо изкуствените препарати, относно чието вредно влияние върху здравето на хората вече няма спор, от памтивека се извършва торене с бобови растения като предшественик...“


Добавям Петър Бобев към любимите си автори и ще наваксвам с него. Чувам, че предстои появата на нов роман върху крилете на „Тера фантазия“...

~ „Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения?“ е писмената кулминация на поредица от разговори, в които Наско Славов ми е споделял възхитата (и потреса) си от крачките, с които напредват американските политически сериали. Анализът съдържа силни, че и втрисащи тези – препоръчвам го горещо. (А повечето споменати сериали ще гледам всячески да ги избягвам... с-с-студено!)

~ „Смъртта е най-голямата измама“ обобщава някои от осъзнаванията, които ми помогнаха да се освободя от една гемия страхове преди 15-ина години. Ето едно от най-важните:

Това, което научихме от нашите отишли си приятели, от тези, които са се върнали, за да ни разкажат техния опит, е, че всяко човешко същество след преминаването вижда целия си живот като на филм, като по този начин има възможността да преразгледа всяко свое действие, всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене освен нашето, и няма осъдителен Бог, готов да ни накаже.


А следващата стъпка е да си простим „присъдата“ и да направим... следващите стъпки. ;)

This post by Кал received thanks from:
negesta (Fri Jun 02, 2017 6:24 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10319
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7085 times
Has been thanked: 5524 times

Re: ФантАstika 2016

Postby Кал » Sun Jun 18, 2017 7:01 pm

Отзив в блога на Павел Николов

Футурологията в алманаха е хвърлила око на секса и всеки би бил любопитен да научи за светлото бъдеше на Хомо Сексуалис (прогнозирано от Стоян Колев)


Пък аз да кажа, че се разграничавам от горното мнение. За бъдещето на секса предпочитам да уча от Зиндел. :P
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10319
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7085 times
Has been thanked: 5524 times

Re: ФантАstika 2016

Postby Кал » Sun Jun 25, 2017 1:14 pm

Отзив в блога на Тихомир Димитров

Алманах „Фантастика 2016“ съдържа най-доброто от областта на научната фантастика, излязло през последните година или две. Не се ограничава само до българските автори. Преводната фантастика е достойно представена. Не се ограничава и само до късата проза. Освен разкази, вътре ще намерите анонси за интересни книги, публицистика, разсъждения за бъдещето на секса, футорология, визионерски представи, екзистенциални есета, дисекция на хоръра в киното и какво ли още не.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10319
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7085 times
Has been thanked: 5524 times

Re: ФантАstika 2016

Postby Кал » Tue Jul 04, 2017 8:22 am

Вече можем да обявим официално:

Алманах „ФантАstika 2016“: хартиено издание

Постепенно ще разпространя вестта и на следните приятелски места:

- https://forum.chitanka.info/
- групите Bulgaria и Bulgaria reads в Goodreads
- общностите „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“ в plus.google.com
- http://www.teenproblem.net/forum/forumd ... 0%B2%D0%BE
- (ако не се появи материал в http://scifi.bg/) http://scifi.bg/forums/
- (ако не се появи материал в http://shadowdance.info/magazine/) http://shadowdance.info/forum/

(По 1, макс. 2 на ден.)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10319
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7085 times
Has been thanked: 5524 times

Re: ФантАstika 2016

Postby Кал » Wed Jul 05, 2017 5:34 am

Тъкмо пратих по мейлинг листата „Приятели на Човешката библиотека“:

Приятели (:

Ако още не сте хукнали към морето... вземете си и една „ФантАstka
2016“ за там, м?

http://choveshkata.net/blog/?p=6278

Само 450 страници е. Два-три дена на плажа...

Засмяно,
От ЧоБи: Кал)


... Добрутро! ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10319
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7085 times
Has been thanked: 5524 times

Re: ФантАstika 2016

Postby Кал » Wed Jul 05, 2017 6:09 am

И медиен анонс:

Драги колеги и приятели,

В прикачения файл ви изпращаме информация за новия брой на алманаха „ФантАstika“. Ще сме ви благодарни, ако я разгласите.

Ако ви е нужна илюстрация, предлагаме ви корицата на алманаха:

http://bgf.zavinagi.org/images/a/a9/Fantastika_2016.jpg

Неин художник е Георги Мерамджиев.

За повече фантастични преживявания,
От Човешката библиотека: Калин Ненов


В прикачения файл:

Седмият алманах „ФантАstika“ на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ е вече по книжарниците. Началото на поредицата бе положено през 2007 г. и оттогава алманахът се превърна в любимо издание за ценителите на сериозната фантастична литература, изобразително изкуство и кино. През 2015 г. те го отличиха в категория „Най-добро списание“ на Националните фантастични награди, а впоследствие алманахът получи и европейската награда Best Magazine на международния фестивал на фантастиката Еврокон в Санкт Петербург.
„ФантАstika 2016“ има нов облик поради началото на съвместна дейност с издателство „Артлайн студиос“ – сътрудничество, което ще превърне алманаха в активна периодика, съпроводена от многотомник с най-доброто от българската и световната фантастика.
В преводния раздел на новия брой можете да се срещнете с автори като Рей Бредбъри, Лари Нивън, Хауърд Фаст, Кингсли Еймис, Валерий Гаевски и др.
Представен е портрет на автора на психологическа фантастика Стефан Кръстев. Ще го видите в три роли – като създател на научна фантастика, фентъзи и хумористична проза. От другите родни автори участват Янчо Чолаков, Светослав Славчев, Елена Павлова, Кънчо Кожухаров, Александър Карапанчев, Весела Люцканова, Емануел Икономов...
Не е забравена и поезията в раздела „Фантастихия“, където се изявяват десет български и руски майстори на мерената реч.
„Съзвездие Кинотавър“ гледа заедно с вас фантастични филми и телевизионни сериали, критично и аналитично. Обърнете особено внимание на обзора „Политическа фантастика или самоорганизирани прозрения?“.
Разделът „Футурум“ изследва бъдещето на секса – от есето на Станислав Лем Sexplosion до постиженията на модерната роботика.
В раздел „Визионария“ централният фокус този път не е върху художниците фантасти, а върху неотдавна напусналата ни Заха Хадид, наричана starchitect заради своите футуристични сгради.
В раздел „Откъде идваме?“ авторът съвсем буквално идва от фестивала Еврокон в Барселона и в текст и снимки споделя впечатленията си.
Разбира се, изброеното дотук съвсем не изчерпва съдържанието на новия алманах „ФантАstika 2016“ (съставител Атанас П. Славов). В него ще намерите още изненади от необятния свят на Тера Фантазия.

За повече информация:
http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0 ... 0%B8%D0%B5


Отражения:
- perspektivi.info
- kulturni-novini.info -> агрегиран на o.radost.bg
- fakti.bg -> агрегиран на topnovina.com, novini.dir.bg, vijnovinite.com, logbg.info
- ynews.bg
- diaskop-comics.com
- pixelmedia.bg -> препечатан на b2bmedia.bg
- uchi.bg
Last edited by Кал on Wed Jul 12, 2017 10:11 am, edited 5 times in total.
Reason: +отражения
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10319
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7085 times
Has been thanked: 5524 times

Re: ФантАstika 2016

Postby Кал » Wed Sep 20, 2017 9:22 am

Кал wrote:Седмият алманах за фантастика и бъдеще, носител на европейската награда на ESFS (Еврокон) в категория Best Magazine, вече е по книжарниците. Представяме съдържанието му тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=6278

Може да закупите алманаха и на предстоящия национален събор на фантастиката Булгакон в село Лозен (22-24 септември).

А междувременно подготвяме версии на други езици. Ето англоезичната:

https://www.goodreads.com/book/show/36065585


Разпространявам вестта в:

- forum.chitanka.info
- shadowdance.info/forum/
- teenproblem.net/forum/
- групите Bulgaria reads и Bulgaria в Goodreads
- scifi.bg/forums
- общностите „Аз обичам книгите“ и „Читателски клуб“ в plus.google.com

P.S. Версията в teenproblem е по-специална ;):

Приятели (:

Ако ви е любопитно как се пише фантастика в Бг – всякаква фантастика: и научна, и фентъзи, и купищата хибриди, които се разроиха в последните години – алманасите „ФантАstika“ ще ви дадат някакви отговори. Аз харесвам отговорите им – интересно ми е дали и вие. ;)

Седмият алманах вече е по книжарниците. Представяме съдържанието му тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=6278

Може да си купите алманаха и на предстоящия национален събор на фантастиката Булгакон в село Лозен (22-24 септември). (Ходили ли сте на такъв събор досега? Нещо като Анивенчъра е, ама сто пъти по-малко... така де, задушевно. :D )

Mеждувременно подготвяме версии и на други езици. Ето англоезичната:

https://www.goodreads.com/book/show/36065585

(И винаги, винаги си търсим още добри преводачи от български към английски, руски, испански, немски... Китайски? Anyone?)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10319
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7085 times
Has been thanked: 5524 times


Return to Общи отзиви

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron