ФантАstika 2017

Мед или катран - важното е да не го убием от мълчание.

ФантАstika 2017

Postby Кал » Sat Mar 31, 2018 7:54 am

За осмия алманах.

Отзив в Goodreads:

Новият алманах – напук на оттеглени обещания и опаки обстоятелства – излезе. Искате ли го? :)

Това е първият по-тънък брой – няма и 307 страници. (Но не въздъхвайте с облекчение – може да се окаже и последният.)

Надолу събирам по-ярките си впечатления:

~ „Терпсихора“ на Тереса Мира де Ечеверия е от трудните начала. Силни елементи на уиърд, леки – на магически сюрреализъм (което дали не е същото като уиърд?), а между тях фино – почти незабележимо :P – се прокрадва твърда фантастика...

Но когато нито една капитан Левитанова не ми е симпатична, как да симпатизирам на цялото?

~ Видяхте ли новия ни конкурс „Изгревът на следващото“? А включихте ли се? (Еее... дай малко въздух на хората, де. То ако позитивни бъдещета се измисляха толкоз лесно, щеше ли всеки драскач да се хвърля на антиутопиите...) А ще се включите ли? До 1 юни?

Тук споменах кой ръкопис ми върна желанието да участвам в издаването на книги. А „Изгревът на следващото“ катапултира желанието ми да участвам в правенето на конкурси. Направо в стратосферата! :D

~ При подборката на текстовете за този брой аз бях твърдо против включването на два от разказите, но демокрацията ми надмогна.

Единият разказ ми идва твърде реваншистки. Принципно подкрепям критиката с две ръце – стига да е конструктивна. Но въпросният разказ не предлага решение – той само „разчиства сметки“. На автора сигурно му става хубаво, че са си го е излял; „мишените“ пък се ядосват... но не научават как да се „поправят“. И в крайна сметка вместо да вървим нататък, продължаваме да затъваме във взаимна неприязън. :(((

Другият разказ пък ми се стори твърде „старозаветен“. Направо ще цитирам някои мои размисли, докато обсъждахме подборката на алманаха:

(...) може би докосва някакъв нерв при мен, понеже в зелените среди винаги сме си говорили, че не можем да „бием“ хората, които рушат природата, с техните собствени методи, понеже така просто ще се превърнем в тях – поредните мутри, ама със зелена окраска... Трябват ни други, по-„интегрални“ решения.

(...) Съгласен съм, че природата в разказа (...) е аморалната сила (в смисъл на отвъд човешките представи за морал). Съгласен съм и че същата тази сила убива „безогледно“ (пак от човешка гледна точка). В зелените среди сме наясно, че природозащитниците всъщност защитават хората, а не природата – на нея защита не ѝ трябва, както бях казал в интервюто си със Стефан Кръстев.

Но по линия на тая „безогледност“: в този момент някъде по света хора или животни падат в пропасти, премазват ги лавини, получават слънчеви удари – по своя вина или без никаква. Защо обаче ние искаме нашите читатели да четат точно за това? Каква ценност – в нашата човешка морална система – очакваме да насърчим чрез него?


За сметка на това същият автор е представен в алманаха с още един разказ, който предлага точно лелеяното от мен „интегрално“ решение. Равновесие има. :)

(Като четете този тип обсъждания, не ви ли се приисква да участвате в подборки на издания? Честно? ;)

~ „Моля те, покажи ми страховете си“ на Вальо Иванов е тъкмо моят тип изпитание за порасналост. Даже взех да си фантазирам как симулаторът ще визуализира страха ми, че всеки толкова се е погълнал да рови из собствената си нива, та не смогва въобще да поглежда в съседните...

~ За „Хайде да измислим приказка!“ какво още да кажа... Освен: <333

~ А за „Той“ на Янчо Чолаков: :DDD Нещо трябваше да ме усъмни още при дилдото...

~ Ако някой още не е разбрал защо в космоса няма да има империи (и защо Star Wars е фентъзи с бластери ;), дискусията покрай „Руска империя 2.0“ му предлага бърз отговор:

Ако вие смятате имперската форма за възможна при една космическа държава, то значи просто сте политически неграмотен! Нашата Велика руска империя през годините на Първата световна война се оказа неспособна да нагласи масовото производство на едни снаряди и картечници, да не говорим за самолети. А произведените от частници просто не можеше да купи. Съсловната система в критични условия винаги поражда кадрови глад, тъй като бройката на финансово способните да получат образование е силно ограничена. Властта принадлежи на много тесен олигархичен кръг, на който изобщо не му пука за развитието на държавата – те са страшно заети да грабят от колониите. Състоянието на обществото е такова, че за никаква експанзия, особено космическа, не може и да става дума. Масите копат от сутрин до вечер за едната заплата, която бързо връщат като данъци и комунални сметки. Едната метрополия е съвършено недостатъчна за научно-технически прогрес. А империята е именно това – малка богата метрополия и множество бедни сателити, които са държани в подчинение с армия и самолетоносачи. С такава система нищо не можете да постигнете!


(Отбелязвам си да следя за резултатите от наскоро приключилия руски конкурс „Маяки“ – близнак на нашия собствен „Изгревът на следващото“.)

~ На интервюто с Чайна Миевил „Фентъзи и революция“ съм фен още от „Тера фантастика 2017“.

~ Виждали ли сте новия ни подкаст за българска фантастика? В алманаха има негово представяне от Вальо Иванов, духовния му баща.

~ Андриан Бекяров е страхотна находка на Наско. Ако обичате фантастичната живопис, опитайте да се сдобиете с версията на алманаха, която съдържа цветна (а не черно-бяла) вложка – заслужава си.

~ Есето на Наско Славов „Експанзия чрез имплозия“ съдържа поредния букет от взривоопасни идеи, след който мозъкът ми се чувства освежен и обновен. Специално примерът с Източен Тимор, който успява да превърне информационната епоха в своя основна защита против инвазията на Индонезия, ме вдъхнови силно.

На това твърдение обаче се зачудих:

Кой знае защо, маститите футуролози не са предвидили, че първото приложение на всяко техническо средство почти винаги има примитивен, първосигнален характер, точно както го диктува всемогъщият пазар: ядрената енергия – първо за разрушение, после за енергия и лечение, така и информационната мрежа първо за порнография, виртуален секс, ескейпистично геймърство, а много по-късно за виртуални научни лаборатории, където експериментите могат да бъдат максимално мащабни, без това да заплашва някого, за дистанционна продуктивна дейност и за всички онези неща от типичната човешка реализация, която наричаме „осъществяване“.


Без да претендирам, че познавам историята на Интернет добре, струва ми се, че първоначалните му приложения (преди появата на HTML протокола) са били именно за академични цели – най-малкото защото той тръгва от университетите. (Е, и разбира се, от военните.) Експлозията на порнографските сайтове става едва след „масовизацията“ му, а огромните онлайн игри се налагат преди по-малко от 15 години. (Аз играх за първи път онлайн през 98-а – един MUD в света на Толкин. Смятате ли, че средно 70-те души, които се събирахме тогава, представляват „масово явление“? Е, след излизането на филмовия „Властелин“ станахме... 150. За кратко. ;) Чувал съм не едно „старо куче“ да се оплаква как в средата на 90-те Интернет е предлагал предимно научна и културна информация... и после... леле, после...

Някой има ли подобни наблюдения?

Това обаче е дребен препъникамък на фона на цялостната теза на есето. Която... няма да ви преразказвам. :P Тя има нужда да си я осмислите сами. И да започнете да я прилагате по-често... да я прилагаМЕ, всички до един.

~ Секция „ФаКтастика“ както винаги съдържа материал за дузина разкази и два-три романа. Но най-много ме разсмя това:

Екип, стоящ зад някакъв сайт, създаде Джаки Страйк – представителка на потисканото малцинство от виртуални жени – кандидатка за президент, която наистина участва в състезанието. Този път тя бе жена на средна възраст, майка на две деца, едното от които убито във войната в Залива, домакиня и общественичка, авторка на афоризми и т.н. – всичко средно аритметично за американската социално активна жена. За разлика от Аннанова, която е жената идеал, предназначена за обожание и подражание, Джаки Страйк е олицетворение на обикновената американска жена. Тя е идеална в съвсем друг смисъл. Например, изтъкват нейните подгласници, тя ще заема много малко място в Белия дом, ще може да работи по цяло денонощие и няма да злоупотребява със стажантки чрез своите пури. Можете да се запознаете с разнообразния, макар и средноаритметичен духовен живот на Джаки на сайта http://Jackiestrike.com.


Уви, сайтът вече не е публично достъпен, но попаднах на едно интервю с Jackie Strike. Избрани моменти:

JS: Is there a particular issue you're especially concerned about?

SD:

JS: If you type something before you hit Enter, I'll have a better chance of being able to reply intelligently.

SD: I can't hear you

JS: It's probably a good idea to tell me what you want to hear before you start listening.

SD: OK

JS: It's nice to have your support.

SD: I don't support you

JS: That's all I needed to hear! Will you be looking for a federal job, or will a little kickback be enough?


SD: Tell me, who is the Prime Minister of Canada?

JS: Canada's a close ally and a strong supporter of American values, and my administration would continue to treat them as our favorite second-rate nation.

SD: Mexico?

JS: My foreign policy on third-rate countries will be the same as my foreign policy for second-rate countries: I'll treat them every bit as even-handedly, only less so.

SD: What about the economy?

JS: I don't want to hog the conversation, Stephen. I'm hear to listen to you, too.

SD: I don't care. Answer my question.

JS: Was that the door?

SD: What I find fascinating is that I feel a lot freer to be rude to you because you are a computer program.

JS: I apoligize sincerely. The last think I want to do is offend you.

SD: Too late.

JS: I'm not sure what you mean by that. But listen, we haven't talked about abortion or the death penalty yet. Which would you like to discuss?

SD: Abortion

JS: Abortion... a very serious and divisive moral issue. I'm not sure I understood your position on this delicate issue; try rephrasing it.

SD: Do you support abortion?

JS: Then we're agreed! I, too, support a woman's right to control her own body. In fact, I also support a woman's right to control those bodies in her immediate vicinity. My Administration would stack the Supreme Court to guarantee a woman's right not only to abortion, but to terminate the life of any child up to twelve years of age.


SD: I oppose the death penalty

JS: The death penalty is an abomination, and I've always found it ironic that not one of its supporters has ever actually experienced it: they talk the talk, but they never walk the walk. I oppose not only the death penalty, but corporeal punishment, incarceration, fines, and accusatory looks. When I decriminalize crime, victims will at last be empowered to avenge themselves with more than a lawsuit.


Както виждате (ако английският не ви мъчи), Jackie Strike всъщност поддържа някои доста неортодоксални тези...

~ Както бях обещал тук, в настоящия алманах с Криси Петрова (екс-Тошева) представихме първите две издания на Националните фантастични награди. Мисля, че този път сме се справили безконфликтно... но някой винаги може да ме изненада. Неприятно. ;)

~ Пътеписът на Вальо за Еврокона в Дортмунд е най-подробното и увлекателно представяне от такъв тип, което съм чел. (Малко хора отделят време или им стига дар слово да споделят фенски преживелици. Неслучайно в Човешката библиотека толкова силно ни липсват Сладкодумци – хората, които да оставят писмени разкази за събитията покрай нас.)

Това, което ще цитирам от него обаче, е в сферата на тревожната футурология:

От висотата на отминалото време дължа да добавя нещо, което ми направи впечатление още през първия ден на Еврокона, но го осъзнах по-късно – че фенството застарява. Болшинството участници бяха хора на средна възраст. Възможно е това да е резултат от финансов ценз – междуградските пътувания из Германия не са евтини, но тогава къде бяха местните фенове? Дортмунд е град, организирал не един, а два кона, тук има силно сдружение на любителите на фантастиката. Нямаше ли местни млади фенове?
Въпроси, въпроси, които сега не мога да задам на никого. Притеснявам се да ги задавам в писма, може да бъдат изтълкувани неправилно, особено след като получих вест, че след седемнайсет години работа комитетът, който е организирал ежегодните дортмундски конове, както и последния Еврокон, се закрива...


Същото сподели и Нина Хорват от Австрия; или „старата гвардия“ организатори, с които се запознах покрай Еврокона в Санкт Петербург през 2015-а. Аз имам една хипотеза къде се „покриват“ младите фенове, но също като Вальо се притеснявам да я изкажа тук. Тя е за живо обсъждане, на някой фестивал, който да си направим заедно.

~ И да завършим с два „размишлизма“ на Наско:

Когато Бог направил човека, пропуснал да го патентова
и сега всеки глупак може да прави същото...

Нямало било свобода на човека?! Ти човек ли си, бе?! Свободен си!!!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10264
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7018 times
Has been thanked: 5468 times

Return to Общи отзиви

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron