Общополезности

[Кал]

Булгакон 2011: Какво е нужно за връзка с литературен агент/англоезично издателство; представяне на сайта goodreads.com (звукозапис; говори Кал)

[Кал]

Едно чудесно примерче за пакета документи, включително какво включва резюмето:

http://champagneandsocks.com/?p=453

(Имам адреси на 2-3 такива потенциално „наши“ издателства – small presses, ама ориентирани към близка работа с авторите си, пък и американските small presses правят тиражи, десеторни на нашите.)

[Кал]

Science Fiction Writers of America: Membership Requirements

A key definition in many cases where a contest or a magazine, such as Writers of the Future, is looking for "new/unpublished" authors.

[Кал]

И още за общението с агенти и издателства:

Съвсем накратко и от мен:

Пакетът за пращане включва:

1. писмо от 1, макс. 2 страници, което обяснява:
а) какъв роман предлагате (жанр, теми + какво го прави интересен в
сегашната обстановка)
б) кои сте - предишни издания, награди, дейности

2. резюме на романа, в 1 до 2 страници

3. първите 3 глави/50 страници, преведени на английски

Английският във всяко от трите трябва да бъде БЕЗУПРЕЧЕН. (Ето тук
може да стане якият фал. Ако пратите слаб английски, си убивате шанса
човекът да ви обърне внимание пак - даже ако е -вашият- човек.)

Търсете АГЕНТИ, не издателства. Издателствата изобщо няма да ви
обърнат внимание.

(Има и малки издателства, които работят без агенти - аз вече съм си
заплюл две + Конър, агента на Бийгъл - но за тях по-нататък.)

Готови ли сте да си счупите главата? Ъъъ, да де – да пробиете стената?

Дерзайте!

[Кал]

Re: markets requiring entrance fees to submit your pieces

NEVER submit to places that require entrance fees. Rule of four thumbs. (All of them - down. )

[Trip]

Това обаче не важи, ако искат такса за участие в конкурс.
И тук все пак трябва да внимаваме: ако таксата е $50, а наградата - $500, нещо ни ментят. Ако таксата е $10, а наградата - $500 - по може.

[Кал]

Абсолютно възразявам.

И 1:100 да е съотношението – пак (най-вероятно) са хора, тръгнали да печалбарстват на гърба на графоманите. (Щото те ще получат 300+ текста. Или 1000+. Смятай колко пъти ще си избият „наградите“.)

Виж, ако е 1:1000 – по' бих се съгласил.

Идеята обаче е: Ако ти знаеш какво правиш с получените текстове – ще знаеш и как да не искаш пари от авторите им. Искането на пари е друга форма на vanity press publishing, на практика.

[Trip]

Искането на пари ЗА КОНКУРСИ е начин да си спасят съществуването. В САЩ конкуренцията в тия издания е чудовищна. Конкурсите я се случват всеки месец, я не. А те плащат и на обикновени събмишъни.

[Ivaylo_Ivanov]

Подкрепям.
Платеното участие в литературни конкурси не е нито от вчера, нито пък е запазена марка на САЩ. В някои европейски страни това е масово. Например в Италия. Доколкото знам - и във Франция и в Германия има такива конкурси, макар и рядко.
Съвсем друг е въпросът, че поне в Италия това обикновено си е откровен лов на графомани - но недоволните са рядкост .

[Кал]

Искането на пари ЗА КОНКУРСИ е начин да си спасят съществуването.

=

Ако ти знаеш какво правиш с получените текстове – ще знаеш и как да не искаш пари от авторите им. Искането на пари е друга форма на vanity press publishing, на практика.

Заради това аз не пращам преводи на списания/конкурси, които искат такса за участие. И насърчавам другите продуценти във ФПШ също да не го правят.

Разбира се, ако действате на своя глава, свободни сте да пращате текстовете си. (Напомням само, че разчитам да съгласуваме помежду си кое къде кога, за да не стават simultaneous submissions.)

[Trip]

Какво значи да "знаеш" какво да правиш с получените текстове?

[Кал]

(Благодаря за въпроса, да. )

В случая имам предвид: Знаеш как да издадеш сборник и да го продадеш (или да спечелиш литературен grant или някакъв друг проект – напоследък се убеждавам, че даже в САЩ има доста такива), така че парите да дойдат от читателите, спонсори и т.н. А не от авторите. (Които вече са ти дали труда си - текстовете.)

Има логика, да?

[Trip]

Съмнявам се да са дори 10-15 списанията там, които са способни на това, особено онлайн-такивата. А тези, дето са способни на това, имат страшно нисък коефициент на приети неща. Ти всъщност имаш ли по-подробно инфо за механизмите там и в какво се различават от нашите (доколкото ги има нашите, де)?

[Кал]

Ти всъщност имаш ли по-подробно инфо за механизмите там и в какво се различават от нашите (доколкото ги има нашите, де)?

Duotrope имат две категории markets: charging fees и free (цитирам по памет, че връзката ми е много слаба и не мога почти нищо да отворя ). В седмичния им бюлетин се вижда съотношението м/у двете - твърдо преобладават free.

Американците разбират от бизнес, Емо. За разлика от разните „разбирачи“ тук...

[Кал]

Впрочем:

Ако държите да харчите пари за нещо (свързано с писането ) – предлагам ви critiques на On the Premises. Пращате им нещо ваше за участие в съответния конкурс (но трябва да съответства на темата); а за 15 долара те ви връщат рецензия. Вижте примерната.

(Ако им пращате свой текст, напомням: Дръжте ме в течение. Да не стане някой дублаж, че после ще ни сложат в черните си списъци. Това да не се чете като майтап.)

[Кал]

Mike Resnick: "Making It"

Особено много заради:

Second, there’s the constant study of the field. There are certain categories of fiction that require almost no preparation. Others, like the detective story, ask you to create a hero and then run him through his paces book after book after book. Not science fiction. With all time and space at the author’s disposal, about the only thing he can’t do is tell the same story over and over. He can experiment, he can innovate, he can and must create; what he cannot do is repeat, not only himself but what has gone before, which is why he must be well-read in the field and stay abreast of what’s going on.

Което, знаете, е особен проблем, когато а) не владеем английски или езика, на който искаме да видим творбите си публикувани; б) не си оставяме време да четем другите разказвачи-съвременници.

А също и:

... never look at a story and say, “Oh, there’s no sense sending this one to Editor A. It’s just not his kind of story.” Maybe it isn’t, but it’s not your function to do his job for him. Let him decide whether or not to buy it—and remember: he can’t buy what he never sees.

[Кал]

AutoCrit Editing Wizard

Give it a try. It's fun.

EDIT: The Editing Wizard seems to be gone. I don't know if the general AutoCrit service is worth trying. (There's a free plan, plus two paid ones.)

[Кал]

Douglas A. Van Belle @ Andromeda Spaceways Inflight Magazine: A Comprehensive and Totally Universal Listing of Every Problem a Story Has Ever Had

Това трябва да го преведем за следващата „Авторска кухня“ в алманаха. Доброволци?

(Не се хвърляйте, ако:

а) нямате чувство за хумор;

б) имате чувство за хумор, но само вие си го разбирате;

в) имате чувство за хумор, но на български език не ви личи;

г) не се справяте добре с откриването на транскултурни съответствия. *uh-oh*)

[Cliff_Burton]

Хвърлих му едно очо, изглежда разбираемо даже с моя технически английски. Ако няма желащи със силен английски, мога да се пробвам и аз

б) Имам чувство за хумор, но понякога почти само аз си го разбирам.

[Кал]

Всъщност ти си безкрайно подходящ. Имаш ли времето обаче? (Срокът е, ъъъ, 31 януари? Да не се олабваме съвсем, де... )

Някой иска ли да помага на Митко с редакции по смисъла? (Там има подводни камъни.)

И, да – заради множеството културни отпратки (като видовете презервативи ), ще става дума повече за адаптация, отколкото за истински превод. Така че – разюздайте въображението си!

[Dess]

Хм, това определено е предизвикателство... Хуморът настрана, някои моменти определено си изискват доста мислене - най-малкото, жаргонът Но понеже ми се струва безкрайно полезно да се задълбоча - ако Cliff_Burton ме иска за съпреводач/съветник/оглаждач - насреща съм!

Отделно да се понауча малко на адаптация и на по-освободен подход към оригинала

[Кал]

Сбрахте се, направо го подхващайте.

Може да си го поделите даже.

(И да задавате въпроси, още отначало.)

[Cliff_Burton]

Срокът може да е 31-ви януари, но моят срок е 31-ви декември. Да не се олабваме съвсем

@Dessie искам те за съпреводач, на мейла от профила ли да ти пращам готовите неща? Очаквай първата пратка около 18-ти, освен ако не бързаш с превода разбира се.

[Кал]

Re: markets requiring entrance fees to submit your pieces

NEVER submit to places that require entrance fees. Rule of four thumbs. (All of them - down. )

Corollary: Yog's Law

Money Flows Toward the Writer

[Кал]

Publishing scams: some advice from the FBI

[Кал]

Donald Maass: Breakout Novel propmts

[Кал]

Good Writing Still Gets Noticed: An interview with Donald Maass

Q: What is an agent's biggest problem?

A: Apart from overhead, payroll, taxes? Finding great authors. I'm not talking about saleable manuscripts. Those are not easy, but they still can be found. I'm talking about true storytellers, those who can go to the well again and again and draw up startling, original, emotional, compelling novels that make you whistle and go, "Wow, I wish I'd thought of that!" Actually, achieving that effect isn't so much a matter of inspiration as it is determined development. The techniques of premise development--the growth of a good idea into a fully elaborated plot with three-dimensional and inwardly conflicted characters--are not something that every publishable-level writer learns. We do a lot of that kind of work with our clients.

Q: What makes you decide to take on a new manuscript, since you probably have a lot of clients already?

A: There are some manuscripts that you simply cannot decline. The stories are too strong, too tense, too compelling, too downright fabulous to ignore. At that point, it doesn't matter how busy you are. You make the time.

... what, specifically and technically, does "great storytelling" mean? It is things like powerful inner conflict, layered plotting, tension on every page, knowing the proper technique, timing and the power of telling-not-showing (yes, you read that right), antagonist and theme development, and more.

Q: What tips do you have for how a novelist can map out his or her career?

A: Start with one thing--mysteries, say--and build an audience and a steady income. Branch out and grow from there. Another success ingredient: If you can, stick with one publisher all the way. Those are probably the biggest pieces of advice I can give.

My message and guiding belief is this: Success as a novelist is not in the hands of publishers; it is in the hands of novelists. Great storytelling is the paramount ingredient. Some fiction writers do not want to hear this message. They would rather believe that success is handed out by publishers, that it's a matter of magic, luck, connections, an agent's clout or something else. My mission is to put power back in the hands of writers. I think that is what makes me different. It is what makes my agency successful.

[Кал]

За преводите в САЩ и ролята на малките издателства:

Олга Николова: Литературният превод в глобален контекст

(...) Три процента е относителната стойност на литературата в превод, която се публикува в Америка. Три процента е шокиращо ниска цифра и според Чад Поуст обяснява донякъде културната изолираност на страната. Но цифрите могат да се тълкуват различно. Четенето не е особено популярно занимание в Америка – в САЩ средно на човек се падат четири книги на година, като това включва наръчници за щастлив живот и програми за отслабване. С други думи, читателската публика, която чете „литература”, е ограничена и до голяма степен всъщност съвпада с читателската публика, която се интересува от преводна литература. Това означава, че пропорционално погледнато преводната литература има дори по-голямо културно влияние от американската литература, особено като се вземе предвид, че същите тези читатели представляват образованият елит на страната.

(...) преводна литература се издава най-вече от малки или независими издателства. „Оупън Летър” например издадоха „Захвърлен в природата” на Милен Русков и ще издадат още два български романа, „18% сиво” на Захари Карабашлиев и „Кратка повест за срама” на Ангел Игов. „Дзифт” на Владислав Тодоров беше издадена през 2010 г. от „Пол Драй Букс”, а „Естествен роман” на Георги Господинов от „Далки Аркайв”. Големите играчи, от друга страна, играят на едро, работят най-вече с литературни агенти, а не с преводачи, и биха се заели да издадат роман в превод едва след като авторът вече се е наложил или се преподава в университетите. Мирослав Пенков, който е успешен автор и чийто сборник „На изток от запада” бе издаден от „Фарар, Строс и Жиру”, работи с литературен агент и пише на английски.

[Кал]

QueryTracker.net: Free database of literary agents. Tracks 'em queries too.

[Кал]

Tim Ferriss: How Authors Really Make Money: The Rebirth of Seth Godin and Death of Traditional Publishing