Тестове за коректори

[Nameless]

Разни

Тест 3 за коректори на проза

Раздразнен от педагогическия съвет, от който току-що се връщах – затова още бях с палто – нямах никакво желание да вдигна слушалката.

Като че ли всеки професионален шофьор и медицинска сестра в тази страна са стопроцентови спецове в областта на която и да е научна дисциплина.

Дългогодишният цивилизационен навик, който с още хиляди подобни допринасяше за ширещия се все повече и повече стрес у хората, ме накара да вдигна слушалката.

Не, че и старият не само че обеща същото, ами и отчете, че го е постигнал.

А ние – овцете му с овце – продължаваме да си живеем в старото, само дето в кое точно старо време живеем, не знаем.

Ами по-добре кажи за какъв дявол ти е притрябвало да знаеш с кого си е пил ракията Моцарт?

„Ей, знаете ли, че тук има нещо“ – възкликна Ния, доста умна наша стажантка. – „Не ви ли прилича на петолиние? Само, че без последната линия“.

– Е, и(?) – попитах.

Обърнах се към няколко светила в тази област на науката – наши и чужди – макар че уклончивите им отговори ме наведоха на доста съмнения доколко присърце са приели задачата.

Ако срещнеха пътник, се нахвърляха като диви зверове върху него и нямаха милост към никого.

А когато портите се отвориха, хората загубиха и ума, и дума.

а) Знаеха, че тя е възможност да напуснат този свят, и друго не ги интересуваше. !

Той се надигна, позволявайки пясъкът да се намести още по-удобно в порите на гърба му

той можеше само да се надява на звезден миг като първия филолог в орбита или пък първия филолог, кацнал на луната, нещо такова

забеляза, че са точно на изхода на плажа, и следователно, ако се обърне, ще види дали кулата е там, или се е превърнала в строеж



Тест 7 за коректори на проза

Трябваха ми няколко секунди, за да преодолея лекото объркване, което ме обземаше всеки път, щом се окажех на улицата.

Посещаваха го предимно човеци да го разгледат и да си спомнят, че някога хората, с труд и пот, сами са се грижели за себе си.

Ето, чуй по-нататък: „С раждането духът приема оковите на разума, затова и изборът да се роди е първият грях на душата, а смъртта е последният избор“...

Другата ù буза приличаше на звездно небе само че вместо звезди бе обсипана с миниатюрни модели на атома.

Аз изпълних каквото ми беше заръчано.

Грешен съм, Господи, страх ме е. Ако превземат града ни със сила, връз мене ще падне грехът от кръвта на невинните, задето не съм ги опазил.

Бурята дойде от юг и въпреки всичкото ми старание(,) успя да ме изненада.

Сама по себе си книгата бе произведение на изкуството и точно затова бе оцеляла при погрома над кръстове и икони в зората на змейското господство.

Никой, освен Великата, не ме слушаше.

Почти прелетя разстоянието между мен и Шар и със светкавичен удар на меча си отсече най-близката от полегналите ù глави.

Лежах край огъня и въпреки топлите нощи(,) зъзнех.

[Кал]

Тук бих променил още:

Не, че и старият не само че обеща същото, ами и отчете, че го е постигнал.

Ами по-добре кажи за какъв дявол ти е притрябвало да знаеш с кого си е пил ракията Моцарт?

Ето, чуй по-нататък: „С раждането духът приема оковите на разума, затова и изборът да се роди е първият грях на душата, а смъртта е последният избор“...

Другата ù буза приличаше на звездно небе само че вместо звезди бе обсипана с миниатюрни модели на атома.

Никой, освен Великата, не ме слушаше.

Какъв друг вариант имат тези?

Раздразнен от педагогическия съвет, от който току-що се връщах – затова още бях с палто – нямах никакво желание да вдигна слушалката.

Обърнах се към няколко светила в тази област на науката – наши и чужди – макар че уклончивите им отговори ме наведоха на доста съмнения доколко присърце са приели задачата.

той можеше само да се надява на звезден миг като първия филолог в орбита или пък първия филолог, кацнал на луната, нещо такова

И не съм сигурен за:

Сама по себе си книгата бе произведение на изкуството и точно затова бе оцеляла при погрома над кръстове и икони в зората на змейското господство.

След „въпреки“ части (без подлог в тях) лично аз не бих слагал запетаи – освен за силна смислова пауза.

Сега опитай от онези тестове, в които има повече кавички.

[frog]

Ще ме извините за повода, но той е Топлофикация и тяхното съобщение за парите след изравнителните сметки.
То е блок текст и реално е нечетим освен ако човек умишлено не си го наложи със сериозни усилия на волята, защото го интересува.

Spoiler

Аз си го изчетох, защото от сума време не ми приспадат това, дето съм го платила, а не съм го ползвала. Ако чакат новия отоплителен сезон, то аз в такъв случай до тогава стотинчица няма да им дам.

Аз дори нямам представа как се пише такова нещо. Самата аз си отделям на нови редове, естествено ми идва, докато пиша.
Явно по принцип така изливат на този сайт. Предишни малки съобщения също са блок текст. Примерни сред новините няма да привеждам.
'Ма за пореден път се уверявам на институционално ниво какъв дебилизъм не просто вирее, ами се шири. Нещо, от което много ни боли.

Естествено, оставям последна вратичка по наивния почин на Мо - може някой да е написал текста с параграфи, но като са го копнали, да се е намазал. Who knows. И все пак не само параграфите са му проблем.

[Кал]

Хрис, моля премести другаде. Примерно в „Тестове за коректори“ – да се пробват хората да го оправят.

Тук събираме дестилат на правилата.

ЕДИТ: Преместих го аз.

[Кал]

Тест 12 за коректори на проза

Предлагайте верните според вас варианти.

По нея бродели всевъзможни чудни гадини като змейове, таласъми, караконджули, самодиви, вампири, върколаци… абе схващате.

В общи линии царяла пълна идилия и всички поданици на империята били ужасно щастливи, че са ѝ поданици, защото ако спрели да бъдат щастливи, щели да опознаят онези части от гладиаторските арени, които не са включени в туристическите маршрути.

Нямам никакво намерение да завладявам каквото и да било… освен тоалетната, може би, при това само временно, защото тоя такос, дето го изядох, май се оказа твърде пикантен…

Григоре, нали знаеш, че тая кула съм я взел под наем и то само защото нямаше нищо друго на пазара.

Още едно появяване тип „Батман в началото“ и тройният байпас не му мърдаше.

Поредният бърз поглед зад гърба му го увери, че там няма никой.

Зад гърба му естествено нямаше нищо.

В залата все така царуваше тишината. И паяжините по тавана, впрочем.

Няколко дузини инцидента, свързани с разпльокване на некроманти по пода, стените и тавана имат ярък възпитателен ефект върху подрастващото поколение, което бързо проумява, че разликата между живота и гнусната смърт са големите прозорци и луминесцентното осветление.

Предпочиташе да не си спомня много-много за това – най-малкото, защото човекът, който го измъкна от фонтана, бе самият ректор.

А сега дай да свършим работата преди Григор да се е…

Напомни ми като приключим тук да обсъдим тая работа с внезапното появяване зад гърба… в смисъл да я обсъдим отново, защото явно предишното обсъждане не е дало резултат.

– И какво – озъби се Манон. – Само защото съм демон трябва да ям храната си като животно ли? Ти си бил голям расист, бе!

Манон изчака търпеливо слугата да затръшне зад гърба си тежката порта и се скри в котела.

– Готово, о, безмилостни. Донесох, каквото пожелахте.

Не, че ми харесва де, ама нали уж сме професионалисти.

– Естествено след геноцида, който ще премахне непълноценните раси, които са абсолютно недостойни да ви служат.

– А, не! Без ония глупости: „Ама как всички ще разберат, че съм слуга на зъл магьосник, дето иска да завладее не знам-що си и да пороби не знам-кого си“.

Тогава нямаше да му се налага да ходи, където и да е.

– Първо, ще се принизявам, колкото си искам, щото тука аз съм началството.

– Изглежда хайванчето се е гътнало преждевременно и няма кой да опложда стадото, а пък на овцете баш сега им е времето да… сещаш се. Затова ме извика мен да направя нещо по въпроса. Един вид да закърпя положението с малко магийка, докато намерят заместник на сдалата багажа гадинка.

Когато завладеете света няма да ви е нужна причина, за да убиете, когото си поискате.

Затова и от високо селцето изглеждаше така сякаш хората, които го бяха строили, до един са се намирали под въздействието на странни субстанции с неясен, но напълно незаконен химически състав.

По някакви си тяхна причина взели, че напуснали родното си село и както се случва в такива истории, изведнъж им хрумнало да създадат свои сякаш това е нещо, което става за пет минути. По-големият брат в пристъп на оригиналност – наклонена черта – малоумие, кръстил своето село Злокучене явно с идеята, че подобна лингвистична екзотика ще се отрази добре на селския туризъм за в бъдеще.

Надали някой някога ще забрави прочутата среща от 69-та, когато гостуващият Злокучене Юнайтед повежда в 87-мата минута срещу Спортинг Злокотене с гол на Гаро Куйрука (легендарен централен нападател и по съвместителство легендарен селски овчар), който съдията Пешо Маскарийски, за когото било добре известно, че е женен за злокотенка, отменя за засада.

Два чифта очички се втренчиха в картата или по-точно в снимката на картата, защото буквичките май бяха стръмно лингвистично препятствие.

Тук-там блестяха скромни пръстенчета, гривнички и другите бижутерийни глупости, дето по неизвестни причини страшно харесват на жените, но струват, колкото годишния бюджет на министерството на здравеопазването на Камерун.

Естествено, възможностите на възродения са доста ограничени, но може да изпълнява всички основни функции, както и приживе.

За разнообразие този път там нямаше никой.

Като професионалист ще ви кажа, че най-лошото вече му се е случило, така че няма от какво да се боите.

[Кал]

Тест 13 за коректори на проза

Предлагайте верните според вас варианти.

– Божичко – обади се Григор вече изтрезнял – кой би убил жена?

– Не, добре съм, нищо ми няма. И не викай, че ще го събудиш. Само ми помогни да седна ей там на тревата и ще ми мине.

Мъжът – висок и строен брюнет с коса, вързана на тила, пристъпи към мъртвеца.

– Господарят ще е подозрителен, колкото си иска.

Лазар, Григор и Манон сведоха гузни погледи към краката си (последният към казана поради обяснимо пространствено смущение).

– Колкото за ежедневна употреба – отвърна Лазар. – В смисъл храна, дрешки… такива неща.

– Владее сили, които такива като теб не могат да си представят. Неща хиляди пъти по-страшни от мечовете, ножовете и отровите, с които вие си служите!

Най-малкото им излизало по-евтино, а и не цапало толкова.

Градът търгувал само с едно – престъпност и тъй като имал неизчерпаеми запаси от нея, даже просперирал.

Използвах правото си на телефонен разговор да уведомя Върна и да я помоля да кръстоса юридическите мечове на “Станете!” ООД и фондацията, и да ме задържи в ареста минимум 48 часа.

Писах му да забравя каквото види на момента и в последното си писмо от 12 март не е споменал нищо.