Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.

Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Postby Кал » Sun Jan 04, 2015 12:10 pm

Време беше и за тази тема...

В Goodreads Кал wrote:Наскоро за пореден път установих един стар проблем. Трудно откривам сцени в книгите, които да ми покажат любовта – особено физическите ѝ проявления – по вдъхновяващ начин. Да ме наелектризират, с ония тръпчици, тръгващи от основата на гръбнака, като слушам силна музика. Да ме прехласнат. Да си кажа „Боже, колко е красиво“. Понякога даже ме измъчва чувство, че мнозинството автори не познават тоя вид любов. Затова и няма как да я опишат... (Както с Ериксън тук.)

За сметка на това съм се сблъсквал със сума ти четива, в които физическата любов – сексът – е показана отвращаващо. Понякога даже умишлено... ъх. :( Няма да давам примери.

Вместо това бих искал да чуя вашите най-любими, най-истински, най-трансформиращи чувствени сцени, на които сте попадали.

Скрит текст: покажи
Ако се окаже, че наистина са рядкост... хм. Мили автори, ето ниша за запълване. ;) Само първо да си доразвием сетивата и изразността...
Last edited by Кал on Sat Oct 16, 2021 12:10 pm, edited 1 time in total.
Reason: отделям нова тема + осъвременявам линкове

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Postby Кал » Sat Feb 14, 2015 9:30 am

Темата „Най-чувствените сцени, на които сте попадали“ в ГР – бавно, ала сърцато – се разгръща. ;)

Избрано:

Iliana wrote:Откакто ми каза за тая тема, мисля усилено и НИЩО не се сещам. Ама нищо. А съм изчела предостатъчно опити (в следствие на които още като надуша, че се задава секс сцена, почвам да гърча раздразнено пръсти. На краката.)

Ама това е ужас, бе. Ще мисля още.


Кал wrote:Аз, съвсем ненадейно (чак стряскащо със синхроничността си...), попаднах на един отговор:

http://www.choveshkata.net/forum/viewto ... 450#p19450

Пасажът е от Metaplanetary на Tony Daniel, една амбициозно започваща космическа опера, която ми препоръчаха, като си търсех нещо от ранга на A Requiem for Homo Sapiens. И точно заради амбициозното начало ме изненада... очаквах по-корави герои и ситуации. Корави по неправилния начин. :D

Но може и да го приемем за мамене от моя страна. Все пак един от двамата участници не е човек и дори няма телесна форма. На Danis, може да възрази някой, ѝ е твърде лесно. Ние, които си нямаме почти-телепатия и досег до молекулите на партньора си, отвътре, какво да правим?

Само че отношението... отношението. :)


Adi wrote:Ако си говорим за фантастика/фентъзи, умът ми не ражда сцени, които да съм запомнила. Имам някакви бегли спомени от четирилогията "Споделящият нож" на Бюджолд, но нищо конкретно и определено нищо от това, което търсиш. И което да ме накара да го запомня, в крайна сметка.
Сцените, на които съм попадала са в три категории:
А)кратки
Б)завоалирани
В)не особено вдъхновени.
Мисля, че авторите смятат за проява на лош вкус показването и развитието на взаимоотношенията/чувствата между героите, какво остава за чувствени сцени - о, тогава определено ще ги обвинят, че пишат розови романчета за празноглави домакини!
Не че в любовните романи е лесно да се намери красива чувствена сцена...


Кал wrote:Интересни са ми всякакви жанрове. Съжалявам, ако с Metaplanetary съм ви подвел – просто той ме блъсна вчера. „Искаш чувствена сцена! На ти!“ (Макар че и неговата донякъде влиза в твоите А и Б.)

Ако и в любовните романи се срещат рядко – лелеее... Ниша, автори! Ниша! :D


Adi wrote:Внимавай какво си пожелаваш :)

Долният цитат е от The Dark Tide, което жанрово е MM Romance Mystery-Thriller и още веднъж да натвърдя, че е ММ Romance. Че ще загубим детската аудитория. :)

Скрит текст: покажи
We sat on the edge of the bed, side by side, and undressed each other with tremulous
fingers, careful and slow. I didn't believe we had ever been this tentative—not even in the very
beginning. Perhaps especially not in the very beginning. We gave each other plenty of time for
second thoughts, for a change of heart. We were polite with the buttons and respectful of the
zippers. And all the while we watched each other's face, eyes locked.
The somber darkness in Jake's eyes hurt my heart. In that moment I would have given him
anything in my power.
He undid the last button, pushed the shirt back off my shoulders. He glanced down at my
chest.
“Ugly, isn't it?”
I heard the rough intake of his breath. “Is that what you think?”
“Oh it is,” I said easily. Somehow I knew the ugliness didn't frighten him any more than it
frightened me.
He bent his head and kissed the curve of my neck, said against my flushed skin, “Nothing
about you could be ugly to me.” I shivered despite the warmth of the room, the heat of our
bodies. He pushed me back in the smooth used sheets, and he kissed the lowest point at my
sternum, working his way, his mouth nuzzling up that tender pink ridge—stinging and soothing
at the same time. It tickled and made me want to laugh. It melted my guts and made me want to
cry. I tried to hold still, not wriggle away, finally relaxing as his mouth nibbled and kissed its
way beneath my jaw and at last found my mouth. We kissed long and hungrily.
Passionate kisses, the intoxicating exchange of breath and saliva—and something more
intimate—something there was no real name for, like a spark catching between us and taking
light.
How had I forgotten this? How had I been satisfied with anything else? Guy…Mel…it was
like choosing celluloid kisses over the real thing. The real thing was raw and powerful and
dangerous…but it was the real thing. Had I really believed I could make do with safe substitutes?
Jake tasted of bourbon and sorrow. I opened my mouth to his tongue, the rough velvet
push against my own—claiming me as I was claiming him. This sultry afternoon, wooden blinds
knocking against the wall, the hum of bees outside the window, the distant buzz of a plane off to
faraway places was merely another link in the chain. There seemed a strange, sweet continuity in
this tentative, cautious coupling, and yet it somehow felt like the first time as we made love in
the wreckage of Jake's dreams.
It was the first time. The first time we were together with no secrets and no restrictions. It
was us naked…in every way.
We kissed until we were out of breath. Jake lifted his head. He said, “I'd given up. What
made you change your mind?”
“I guess I finally caught up on my sleep.”
He didn't smile.
I stared at him, at the silver-gold at his temples, the tiny lines at the corner of his eyes, the
stern but tender line of his mouth. It had to be the truth from now on. “Because nothing could
hurt worse than never seeing you again. I can't do it. It's breaking my heart.”
Though my vision blurred, I could feel his gaze like a caress, like a kiss against my
eyelids, lingering at the corner of my mouth. He spoke so quietly I had to strain to hear, “You
remember asking me if I'd ever begged?”
I wiped the corner of my eyes, sniffed. “Is this about to get kinky?”
“Do you want it to?”
“Mmm.” I hastily wiped my nose. “Maybe. I read this thing about silk scarves and feathers
once. I wouldn't mind trying that one of these days.”
His mouth quirked. He said gravely, “I'll keep that in mind. No, this was a conversation we
had where you said you thought I'd never begged for anything in my life.”
“And you said you did beg once—and you got what you asked for.” I waited, wondering if
I was going to like what I was about to hear.
Jake said, “When your heart stopped on that fucking boat.” The sudden fierce glitter in his
eyes had to be a trick of the light. “I begged then.”
I couldn't think of a thing to say. It was the last thing I'd expected. Almost the opposite, in
fact, of what I'd expected.
“I've never been that afraid. Not even close. I worked over you, and I called you every
name in the book.” His face twisted. “I cried. And then I begged. You're damn right I begged. I
promised—not that I had anything worth promising—but I was willing to give anything for you
to be able to walk away from that.” His smile was the rare one, the wide and unguarded one.
“And you did.”
I caught a ragged breath. Sat up so fast, we nearly head-slammed each other. “Jesus, Jake.
If that's true, why the hell can't you say it?”
He looked confused.
“If you do feel that way, then why have you never said it? It would have helped. Because
to not say it at this point feels like you have some reason for not saying it, that you're making
some point by not saying it.”
He was shaking his head. “I don't know what you're talking about. Of course I—what do
you think this is about?”
“Knowing and believing are two different things.”
He was looking at me like something had been lost in translation.
“Why can't you say it?” I hardened my voice. “Because I'm telling you, you never have. I'd
have remembered.”
He stared at me with disbelief. Then he lunged forward, pushing me flat in the pillows
once more. He leaned over me, his mouth a brush of lips away from my own, his breath warm on
my face.
“Love you? Of course I love you. Baby, I fucking worship you.”
We moved into each other's arms, a tangle of warm, bare limbs on rumpled sheets. He was
holding me so tight, it hurt. As we rocked together, I could feel his heart pounding away beneath
supple skin—pulsing faster than my own—I could hear his harsh, quick breath.
“Are you scared?” I whispered.
He gave a shaky laugh. “Maybe I am.”
He gathered me close, rolled so that I was on top of him. I sat up, straddling him, running
my hands down his broad, muscular chest, feeling the crisp silk of his body hair, feeling the
points of his nipples stiffen. He sucked in a sharp breath.
“I like that.”
“I can tell.” I found his cock—or it found me—rising long and thick, leaking excitement,
the sharp, pungent smell of sex wafting between us. I was already erect and pulsing in needy
discomfort. It had been way too long; flying solo was not the same. I rubbed our cocks together,
finding that tidal rhythm, that ancient meter, long, slow strokes like the crest and fall of waves.
Pleasure built like an underswell, that turbulent, kinetic energy swirling up, whirling to the
surface. I moved my hand faster. He bucked against my haunches sending a frisson of delight
though the network of nerves and muscles. One big hand stroked my back, caressed all the way
down my spine, smoothing over the curve of my ass and tracing its way to the tight knot of
warm, dry skin between my buttocks, gently probing.
I groaned. “Yes. There. Please.”
I massaged our cocks more frantically as he pushed harder against the tight opening. Long,
sensitive fingers with blunt tips. He poked through that instinctive resistance, moving back and
forth in an exquisite tease.
“Like that? That what you want?”
That shivery, sweet friction. No one touched me the way Jake did, with that easy,
unshockable expertise as though he knew my every secret desire.
I wriggled and strained against him, wanting more. I could hear the sounds I was making,
embarrassing, frantic noises as I squirmed and rubbed. Only with him could I let go like this,
permit myself this…
I could hear the rush of his breathing, feel the slippery leak of excitement and need
between us, seed pearls easing the friction between our moist, sweaty bodies. He was panting
now, thrusting hard into my hand, his finger doing unspeakably enjoyable things to me.
Oh, it had been far, far too long for both of us.
I tensed, felt my thundering heart pause and consider. Release came in a tidal wave,
roaring in from the bottomless deep, rushing forward in a shining wall and knocking down every
remaining barrier, every doubt and fear…sweeping away all resistance. Sea swelter pulsed
sweetly, slickly on Jake's skin.
I slumped forward as Jake came with an inarticulate cry, squeezing the air out of my lungs
as he clutched me tight, orgasm ripping through him seconds later.


Кал wrote:Да добавя ли знак 13+ на входа на темата?

(Който се чуди дали не съм изтървал затварящите чертички на цифрата 3, първо, явно не е навестявал форума на teenproblem.net, и второ, нека ми обясни защо насилието може да го поемаме от най-ранна възраст, но любовта – чак подир пълнолетие.)


Кал wrote:А ето и един пример какво НЯМАМ предвид:

viewtopic.php?p=19534#p19534

:D


Iliana wrote:Предпочитам някой така да ми се измъкне (то не е измъкване всъщност, а шумно затръшване на врата), отколкото да се пъне да описва какво е станало после, при положение, че не може да го направи като хората. Давам си сметка, че тъй като явно твърде малко хора го могат (аз продължавам да не се сещам за ни един пример от моя читателски опит), накрая ще осъмнем почти без секс сцени, но като се опре до крайности, лично аз предпочитам тази.


Кал wrote:Затишието в тая тема навежда на такива мисли.

Но може пък да е затишие пред буря... :D


Кал wrote:За празника ;), да се завърнем към началото:

(...) сцени в книгите, които да ми покажат любовта – особено физическите ѝ проявления – по вдъхновяващ начин. Да ме наелектризират, с ония тръпчици, тръгващи от основата на гръбнака, като слушам силна музика. Да ме прехласнат.

Първата такава сцена, на която някога съм попадал, беше в „Падналите богове“ на Дейвид Зиндел. Ето я:

Скрит текст: покажи
Накрая, след много време, тя се смили над него. Пръстите ѝ откриха други места по тялото му, които го тласнаха към екстаз. Той започна като ускоряване на енергия, която сякаш се уви около основата на гръбнака му или по-скоро бързо се разви и изпълни слабините му с рядка и прекрасна мощ. Тамара също беше изпълнена с тази мощ, Данло го виждаше в проблясването на сияещите ѝ очи. Двамата се гледаха и помежду им премина нещо огромно и жизнено, очи в очи, ръка в ръка, клетка в клетка. После Тамара затвори очи и започна бясно да се люлее назад-напред, все още притиснала го с коленете, вулвата и изкусните си пръсти. Той беше млад, пълен със семе и мекото притискане на тялото ѝ изцеждаше течния живот от него. Сега бе преизпълнен с живот, който гореше като река от огън в него, в корема му, нагоре до сърцето му, после зад очите му. За миг, докато все още можеше да вижда, Данло погледна Тамара – беше отметнала глава и се задъхваше. Очите ѝ бяха плътно затворени, лицето й – маска на екстаз, сияеща в светлината на огъня. След това той също затвори очи и напрежението в слабините му стана толкова силно, че извика и стисна в шепи бедрата ѝ. Последва див прилив на енергия, сякаш от мълния, пробягала по гръбначния му стълб от бедрата до главата. В този миг на чиста, ослепителна радост Данло усети, че помежду им се осъществява нещо прекрасно. Той изпразни в нея бързия пулс на живота, отново и отново, докато Тамара не падна задъхана отгоре му, целуна го по шията и притисна главата си към неговата. Данло лежеше в пълно изтощение под нея и се чувстваше съвършено празен. И все пак беше пълен както преди и съзнаваше всичко, което става около него. Чуваше гласове от вътрешността на къщата и вятъра, който брулеше диамантените прозорци, усещаше аромата на огнецветята от градината на Бардо, острия дъх на семена от трия и сладкия мирис на секс. Дъхът на Тамара шумолеше в ухото му, сърцето ѝ биеше до неговото и той съзнаваше, че никога не се е чувствал толкова силен, толкова цял, толкова напълно жив.


По класификацията на Ади в момента тя ми идва донякъде тип А – и още можеше. (Или... аз съм станал по-ненаситен?)

И всъщност още има. В посоката, която не добавя, ала обширява.

(Нещо съм се събудил в настроение за ангслан тая сутрин. :D)

Има и още още – но то е друга приказка, която ще разкажа друг път.

Сега слушам вас. Като се напразнувате, де. ;)
Last edited by Кал on Sat Oct 16, 2021 12:18 pm, edited 1 time in total.
Reason: премествам + осъвременявам

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Postby Кал » Wed May 06, 2015 11:40 am

Още из Goodreads темата:

Maya wrote:Може би тази сцена би отговорила на изискванията.
И може би някой ще се сети и откъде е... :)
Скрит текст: покажи
He took her in his arms again and drew her to him, and suddenly she became small in his arms, small and nestling. It was gone, the resistance was gone, and she began to melt in a marvellous peace. And as she melted small and wonderful in his arms, she became infinitely desirable to him, all his blood-vessels seemed to scald with intense yet tender desire, for her, for her softness, for the penetrating beauty of her in his arms, passing into his blood. And softly, with that marvellous swoon-like caress of his hand in pure soft desire, softly he stroked the silky slope of her loins, down, down between her soft warm buttocks, coming nearer and nearer to the very quick of her. And she felt him like a flame of desire, yet tender, and she felt herself melting in the flame. She let herself go. She felt his penis risen against her with silent amazing force and assertion and she let herself go to him She yielded with a quiver that was like death, she went all open to him. And oh, if he were not tender to her now, how cruel, for she was all open to him and helpless!

She quivered again at the potent inexorable entry inside her, so strange and terrible. It might come with the thrust of a sword in her softly-opened body, and that would be death. She clung in a sudden anguish of terror. But it came with a strange slow thrust of peace, the dark thrust of peace and a ponderous, primordial tenderness, such as made the world in the beginning. And her terror subsided in her breast, her breast dared to be gone in peace, she held nothing. She dared to let go everything, all herself and be gone in the flood.

And it seemed she was like the sea, nothing but dark waves rising and heaving, heaving with a great swell, so that slowly her whole darkness was in motion, and she was Ocean rolling its dark, dumb mass. Oh, and far down inside her the deeps parted and rolled asunder, in long, fair-travelling billows, and ever, at the quick of her, the depths parted and rolled asunder, from the centre of soft plunging, as the plunger went deeper and deeper, touching lower, and she was deeper and deeper and deeper disclosed, the heavier the billows of her rolled away to some shore, uncovering her, and closer and closer plunged the palpable unknown, and further and further rolled the waves of herself away from herself leaving her, till suddenly, in a soft, shuddering convulsion, the quick of all her plasm was touched, she knew herself touched, the consummation was upon her, and she was gone. She was gone, she was not, and she was born: a woman.

Ah, too lovely, too lovely! In the ebbing she realized all the loveliness. Now all her body clung with tender love to him, and blindly to the wilting penis, as it so tenderly, frailly, unknowingly withdrew, after the fierce thrust of its potency. As it drew out and left her body, the secret, sensitive thing, she gave an unconscious cry of pure loss, and she tried to put it back. It had been so perfect! And she loved it so!

And only now she became aware of the small, bud-like reticence and tenderness of the penis, and a little cry of wonder and poignancy escaped her again, her woman's heart crying out over the tender frailty of that which had been the power.

'It was so lovely!' she moaned. 'It was so lovely!' But he said nothing, only softly kissed her, lying still above her. And she moaned with a sort Of bliss, as a sacrifice, and a newborn thing.

And now in her heart the queer wonder of him was awakened.

A man! The strange potency of manhood upon her! Her hands strayed over him, still a little afraid. Afraid of that strange, hostile, slightly repulsive thing that he had been to her, a man. And now she touched him, and it was the sons of god with the daughters of men. How beautiful he felt, how pure in tissue! How lovely, how lovely, strong, and yet pure and delicate, such stillness of the sensitive body! Such utter stillness of potency and delicate flesh. How beautiful! How beautiful! Her hands came timorously down his back, to the soft, smallish globes of the buttocks. Beauty! What beauty! a sudden little flame of new awareness went through her. How was it possible, this beauty here, where she had previously only been repelled? The unspeakable beauty to the touch of the warm, living buttocks! The life within life, the sheer warm, potent loveliness. And the strange weight of the balls between his legs! What a mystery! What a strange heavy weight of mystery, that could lie soft and heavy in one's hand! The roots, root of all that is lovely, the primeval root of all full beauty.


Кал wrote:Благодаря за тая сцена. Наистина е красива.

(Без да съм чел книгата, отгатнах коя е – само по това, което бях чувал за нея и как си представях, че би звучала. :) Дори се замислих дали да не я добавя към да-чета списъка... но навярно ще ми дойде твърде камерна и двуперсонажна. Като основния ми проблем с ранните части на „Здрач“. ;)

В тая догадка обаче може и да греша...)


Maya wrote:Книгата е толкова известна, че се счита за класика в жанра. (...) И не е точно двуперсонажна. Този човек определено пише красиво... :)


Gergana wrote:(...) Пристигнахме вкъщи, отворих една бутилка вино, разприказвахме се. С Кас винаги си лафихме много добре. Говореше тя малко, после замълчаваше, започвах аз. Разговорът вървеше лек и свободен. Много тайни откривахме заедно. Когато говорихме за нещо красиво, Кас се смееше, смееше се от сърце. Баше като голямата радост, която излъчва огънят. Говорейки, започнахме да се целуваме, притиснахме се един към друг. Бяхме възбудени и искахме да си легнем. Тогава Кас съблече роклята си и го видях - един грозен и извит белег на гърлото й. Дълъг и дълбок.
„Дявол да те вземе - казах, - дявол да те вземе, какво си направила?“
„Опитах със счупена бутилка една вечер. Не ти ли харесвам вече? Не съм ли красива?“
Дръпнах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се засмя.
„Някои клиенти дават десетачка, а след като се съблека, отказват да го правят. Но вече са платили. Много е смешно.“
„Да - казах, - ще пукна от смях...Кас, моя мила кучко, обичам те, стига си се самоунищожавала. Ти си най-красивата жена, която познавам.“
Целунахме се пак. Кас плачеше без глас. Усещах сълзите й. А дългите й коси се вълнуваха въху мен като черното знаме на смърта. Любехме се и любовта ни беше бавна, спокойна и прекрасна.
Сутринта Кас стана и приготви закуска. Изглеждаше спокойна и щастлива. Пееше. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие. Дойде при мен и ме дръпна.
„Ставай, копеле! Измий си лицето и пишката и ела да се забавляваме!“
Онзи ден я заведох на плажа. Беше делник, лятото беше още далеч и наоколо беше пусто, по прекрасен начин. Скитници, загърнати в дрипите си, спяха по пясъка. Друти седнали но дървените пейки, си поделяха бутилка вино. Наоколо летяха чайки, обезумели и безгрижни. (...)
(...) Някакво странно спокойствие се простираше навсякъде и вървяхме, и лягахме, и не приказвахме много-много. Толкова просто и толкова красиво беше да сме заедно. Купих два сандвича, пиене и пуканки. Похапнахме седнали върху пясъка. Прегърнах Кас и така сме заспали за около час. Беше по-хубаво от любене. Беше един непрекъснат поток, без никакво напрежение. (...)
Най-красивата жена в града из Любовни истории на обикновенната лудост, Чарлз Буковски
Erections, ejaculations, exhibitions and general tales of ordinary madness, Charles Bukowski


Кал wrote:Гергана, благодаря, че съживи нишката!

Буковски, м? :) Ето тогава и един друг „Б“ – Питър Бийгъл, в „Песента на ханджията“:

Онова, което се случи с мен онази нощ, никога не се повтори пак.
Преди това, да – виждам пропуска си по лицето ти – да, това се беше случвало, ако под „това“ имаш предвид да бъда в легло с повече от един човек. Но в онази ситуация нямах избор, нито пък удоволствие, и не желая да ти разказвам повече за нея. Говоря за избор и за нещо повече от избор, повече от честно жадуване – нещо, което наистина никога не бях усещала, при все дългото ми познанство със собствената ми кръв. Когато Нятенери въздъхна и пое Росет в прегръдката си, тогава аз също трябваше да го имам. Лудостта беше толкова внезапна, толкова проста, толкова пълна.
Твърде много вино, твърде дълбоко ридание? Навярно. Със сигурност нямаше нищо общо с ревност, с Нятенери – едва виждах Нятенери в онзи миг, едва чувах друго освен гласа си, казващ наблизо:
– Не без нас. Не тази нощ.
Защо го казах? И защо изобщо говорех от името на Лукаса, след като точно тогава не ме беше грижа за нищо освен за себе си? Като отговор мога да предложа само, че в крайна сметка трябва да съм видяла някак Нятенери, трябва някак да съм разчела погледа, който ми хвърли тогава, не ядосан, а ужасèн, умоляващ, отчаян. Момчето се дръпна зяпнало, горкото дете, но Лукаса… Лукаса се засмя и звукът беше сладък колкото онзи, който издават покритите с лед вейки напролет, звънтящи и пукащи заедно.
– Росет е наш – обявих. – Той е нашият рицар, нашият неопетнен и доблестен обожател, служещ на всяка от трите ни без пристрастия или щения.
Тялото ми трепереше – не можех да го овладея, – но гласът ми бе спокоен и бавен. Това е друг номер, един от най-старите ми, научен на скъпа цена. Винаги действа.
– Ти напълно заслужи наградата си – казах на Росет. Отидох до него, сложих ръце на горещото му лице и го придърпах надолу към себе си. Колко шеги и песни има за целуването на зяпналия простак от конюшните, с тор по ботушите и под ноктите, с кобилите и жребците – единствения му образ за любовта. Устата на Росет беше едновременно мека и силна и имаше вкус на първия лек повей в лятно утро. Ръцете му върху мен, когато дойдоха, бяха толкова нежни, че се почувствах сякаш пак ще заплача, или ще закрещя от смях, или ще избягам от стаята. Ако тогава не ме беше прегърнал, щях да падна.
Цяло щастие е, че съм имала много малко възможности да открия с каква ужасна лекота нежността намира сърцето ми. Благодаря за късмета си всеки ден. О, да, наистина.


Има и още. :)
Last edited by Кал on Sat Oct 16, 2021 12:20 pm, edited 2 times in total.
Reason: премествам + осъвременявам

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Postby Кал » Sat Oct 16, 2021 12:28 pm

И още:

През май 2015 г. Iliana wrote:Аз ще изляза от медиума, щото вече толкова месеца по-късно сцена от книга НЕ се сещам и това е. Ще прощавате за което.

В контекст (не знам за човек, негледал сериала, как ще бъде) на едно-две места това, дето ще видите, ми е и чувствено, но го давам най-вече защото тук-там има езикови и философски находки на тема любов и секс, които съм ги запомнила, защото навремето са ме разтърсили (а сега при спомняне на стари години ме трогнаха и НЕ ми сгърчиха пръстите на краката). Някой си е дал труда да ги сглоби в ЕДНО клипче, при това с captions, та не мога да се сдържа.

https://www.youtube.com/watch?v=pGrndn5 ... freload=10


Кал wrote: (...) ако сменим медията, няма да е честно: филмите по принцип разчитат на далеч по-чувствени изразни средства. Е, ако ЧАК толкова се изчерпаме... :)

Инак ми беше интересно да видя Бъфи и Спайк, но нали не съм гледал сериала, двамата ми стоят твърде далечни. При теб се е натрупал „кумулативен ефект“, в който репликите оказват по-обхватен ефект от конкретните си думи. Всъщност предполагам, че за всяка „извадка“ тук важи същият риск – да не значи много за читателите, които не са живели с героите до тоя момент.

(...) още малко извадка :D от сцената, чиято завеса открехнах горе:

Скрит текст: покажи
Нещо става в гълъбарника горе: смътно възразяващи гъргорения, тревожни шумове, сякаш птиците подскачат по прътовете си. Какво ли си представят джелепите, морякът, святата двойка, че става тук? Какво ли би помислил онзи хитър дебелак, ако се промъкне по стълбите, блъсне вратата и ни види сега, в този миг, премятащи се един над друг като лунен цирк – голи въжеиграчи и хлъзгави зверове? Какво бих си помислила аз, ако устата и шията на Лукаса не бяха сладка завеса връз ума ми, ако изведнъж, изведнъж не бях подела своя танц, танца на Лал, там горе, там горе високо в нощта – цъфтяща нощ, там горе над гълъбите, танца на Лал без въже, без нищо под мен освен любовта на трима странници, които няма да ме оставят да падна?


Нека четиримата „странници“ простят воайорството ни. Не сме, както казва един от тях по-напреде, преброители, нито пък граничари. ;)


Iliana wrote:Да. Примерно, понеже съм чела Птиците, тая сцена нещо ми каза. И пак не ми беше чувствено, а съчувствено. Знам какво им е било на тия двамата до момента, разбирам ги, мило ми е. И дотам. Останалите сцени мога да ги коментирам технически, но емоция не събуждат. Аз обаче не съм мерило, защото и като познавам контекста и героите, писаният секс не помня някога да ми е бил достатъчно добре написан, за да се вчувствам физически. Допускам, че при сериал или филм меланжът ме работи по-успешно, защото интелектуално се вживявам в каквото си казват (в случаите, когато го е писал някой, който е на моята вълна), а чувственото идва през очите. Продължавам да търся книжна сцена обаче, в спомени включително.


През август 2020 г. Кал wrote:Ха! Пет години по-късно (...) попаднах на още една книга, която, ъъъ, задоволи критериите ми:

viewtopic.php?p=30973#p30973


През септември 2021 г. Кал wrote:Покрай предстоящата премиера (viewtopic.php?p=32118#p32118) на романа „Спи с мен“ се сетих да изтупам тази тема от праха.

Продължавам да търся препоръки по нея. (И ще я спомена по време на премиерата.)

Най-новата от мен: The Book of Firsts – секс сцените в първата една трета. (После фокусът се прехвърля върху приятелските отношения между героите – неочаквана трансформация, м? ;)
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Postby Кал » Sat Oct 16, 2021 12:36 pm

Време е да открехна завесата към двете сцени от български текстове, които ми въздействат (и за които загатнах на премиерата на „Спи с мен“).

Едната е в новелата „Неонови криле“ на Ивайло П. Иванов, която може да прочетете в антологията „За спасяването на света“.

Другата е от един роман на Невена Паскалева, който (hint-hint) все още си търси издател.

Контекст: Тони е много, много счупен – понеже като ученик буквално са го пребили – и физическият допир му действа като turn-off. С Вики се познават и са двойка от няколко месеца.

Като влязоха, се събуха и отидоха в хола. Тони извади по една бира, пиеха и говореха за филми и книги. Тя виждаше леко приведената му, неестествено скована фигура; изпъкналите жили на ръката му, стиснала чашата с бира. Искаше ѝ се да му каже да не се притеснява, да го погали, да го успокои. Искаше да вземе цялата болка, която изпитваше той, и да я направи своя. Тони седеше малко настрани от нея; тя се приближи, хвана ръката му, докосна го по лицето, погали го.

– Ела оттатък – каза му тихо. – Нищо не искам да правим. Просто искам да съм с теб за малко. Искам да те прегърна.

Той хвана ръката ѝ и я последва. Държеше се притеснено и покорно, като малко дете, което е попаднало в нова ситуация, не знае какво да прави, и се е вкопчило за помощ в родителите си. Отидоха в стаята му, легнаха на леглото и дълго стояха прегърнати, без да говорят. После тя започна да го гали. Галеше го съвсем нежно, докосваше го едва-едва, с върховете на пръстите си, проследяваше извивката на челото, носа му, устните и брадичката; после рамото, мускула на ръката му. Той бе затворил очи, опрял длан на гърба ѝ. Вики го гали дълго, много дълго, докато не почувства, че се отпуска, после ръцете ѝ се плъзнаха под фланелката му, докоснаха топлата му кожа, бузата ѝ се опря на корема му и тя постоя така, заслушана в дишането му, вдъхвайки от мириса му. Той се надигна, свали фланелката си, притисна я към себе си. Вики продължи да го гали; главата ѝ се опираше на гърдите му, устните ѝ се плъзнаха по голата му кожа, съвсем, съвсем леко. Усети го как потрепери.

– Обичам те – промълви тя – обичам те, Тони. Много, много...



– Обичам те – не спираше да повтаря Вики – Тони, много те обичам...

Той се остави в ръцете ѝ, остави я да го съблече напълно, да го гали и целува навсякъде, и тя му говореше, шепнеше му непрекъснато, че го обича, и бе невероятно, невъзможно нежна, и постепенно страхът му изчезна и на негово място остана само топлина. Бе защитен, най-сетне бе на сигурно място. И той се разтвори в тази топлина, остави я да се влее във всяка клетка на тялото му, да го преобрази и да го възкреси; чувстваше как живее, как е силен и неуязвим, и в един миг беше в нея; беше в самото сърце на тази топлина и чувстваше огненото ѝ пулсиране, съзиданието, сътворението на всичко, което познаваше и не познаваше; обяснението на всичко, което той беше и щеше да бъде. Косите ѝ го покриваха, тъмни като безкрайна нощ; тялото ѝ се движеше над неговото, потните ѝ пръсти се вплитаха в неговите, дъхът ѝ го пареше; едва дишаше, бе ослепял, почти бе загубил свяст. Осъзна се чак накрая, когато тя вече лежеше до него, отпусната и спокойна, с глава, притисната към рамото му; той унесено се взираше в прашинките из въздуха, които се къпеха в светлината на нощната лампа. Приличаха му на нанизи от диаманти.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Postby Кал » Mon Dec 27, 2021 10:46 am

Покрай ГР отзива на Geoffreyjen за How to Write a Sizzling Sex Scene сглобих списъчето и на английски:

Кал wrote:I've been on the lookout for effective sex scenes (as opposed to total turn-offs) for quite a few years now. I've even started a topic here on Goodreads: LINK (it's in Bulgarian). So far, my quest has yielded few results: one from David Zindell's The Broken God; one from Peter S. Beagle's The Innkeeper's Song; one from Lady Chatterley's Lover; one from Tony Daniel's Metaplanetary; one from Sascha Stronach's The Dawnhounds; the first third of Karan Anders's The Book of Firsts.


Да видим дали Geoffrey ще добави още.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times

Re: Най-чувствените сцени, на които сте попадали

Postby Кал » Sat Jan 08, 2022 10:15 am

On Goodreads, Geoffreyjen wrote:I think what one considers to be good sex writing is a very personal choice. One person's "hot scenes" are unlikely to work for someone else. I also find that writing that is erotic blurs into writing about sex that I find interesting. So I'm going to put up a few titles, but these should be taken with a grain of salt (or several). I remember finding Angela Carter's The Bloody Chamber and Other Stories to be a powerful depiction of sex, but I'm quite sure this one isn't going to appeal to many. I also liked Colin Wilson's so-called sex trilogy, The God of the Labyrinth especially. I am also rather partial to Geoffrey Chaucer's bawdiness, The Miller's Tale and The Reeve's Tale in The Canterbury Tales, for example. Again, not everyone wants to wade through Chaucer. Anaïs Nin's Delta of Venus I also liked. I recently read James Salter's A Sport and a Pastime, which I found worthy of consideration. An interesting portrayal of homoeroticm was Troll: A Love Story by Finnish writer Johanna Sinisalo. There's more, but that's a sample.
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12429
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9688 times
Has been thanked: 7617 times


Return to Писателска работилница

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests