Тема за коректори

[Triumpha]

Чобити, просветлете ме, моля, слага ли се запетая след "ами", "та", преди "бе" и тем подобни? И има ли изключения от правилата в този случай?

Ами, не, няма да изляза.
Стига, бе! или Стига бе!
Та, това беше най-големият проблем.

[frog]

Амиии...

Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.

След Та не бих писала.

Но разграничавам варианти, защото понякога правя голяма пауза:
Та, това беше най-големият проблем. - дори бих го изписала: "Та.", ако го казвам рязко.

Но "Та това беше най-големият проблем!" се произнася наведнъж.

В "Ами не" не бих слагала запетая.

Виж малко тук накрая - viewtopic.php?p=7936#p7936

[Кал]

Ще допълня Хрс само по това:

Бе и Де не ги отделям със запетая. Не помня как стигнах до този извод. Знам, че преди вярвах, че трябва да се отделят.

Принципно най-новият правописен изисква запетая. (Правилото е 81., но не съм го цитирал в линка, защото... вероятно навремето съм бил сигурен, че си е така.) Идеята е да не ги объркваме с реално съществуващите думи „бе(ше“) и „(къ)де“. Може би.

Аз избягвам да я пиша, когато фразата е къса – като „Стига бе!“. Но в „Махнете ми се от главата, бе“ я запазвам.

А „та“ и „ами“ не изискват граматическа запетая. Но пояснението на Хрс за смисловата (за пауза) е баш на място.

[frog]

Ах! Нима има едно нещо, за което с правилата в тоя речник да съм на едно мнение?! Вече го харесвам мъничко. Надявам се да имам повод и за повече.

[Кал]

Как се пише:

– Момчета, нали имахме проект по „Свят и личност“?
или
– Момчета, нали имахме проект по свят и личност?

41.15. Наименованията на специалности и професионални направления, когато не са придружени от категоризираща дума[, се пишат с малка буква].

българска филология, ядрена физика, фонетика на английския език

41.15.1. Наименованията на учебни предмети[ се пишат с малка буква].

Оценката по учебния предмет български език и литература е балообразуваща.

Защо правилото е „асиметрично“? (Аз съм учил специалност „Англицистика“, а в училище предметът английски език ми беше един от любимите.)

[Кал]

Как се пише:

маршрутът Ком – Емине (тире и интервали)
или
маршрутът Ком–Емине (тире без интервали)
или
маршрутът Ком-Емине (дефис без интервали)

103.4. [Тире се ползва з]а означаване на период от време, интервал или отношение между обекти в пространството, когато е налице пропускане на съюз или предлог.

VI – V в. пр.н.е.
70 – 80-те години на XX в.
Иван Вазов (1850 – 1921)
3.03. – 3.06.2010 г.
т. 20 – 21
ул. „Свобода“ № 16 – 18
дължина 2,5 – 3 м
жп линия Русе – Варна
пътят Асеновград – Смолян
фериботът Видин – Калафат

103.5. За означаване на приблизителност.

Останаха само 15 – 20 минути.
Донесох ти 10 – 12 страници.
Ще ти се обадя в сряда – четвъртък.

Най-сетне правилото е станало симетрично. В стария правопис специално за години се пишеше 1850–1921 – тире без интервали. Твърде много помнене...

Обаче вижте какво съм писал тук:

Едно правило, което твърдо няма да спазваме, е

54.10.1. Когато числителните имена са изписани с цифри, между тях се пише тире.
5 – 6 (години), 10 – 15 (крачки)

Вместо това в такива случаи ще пишем дефис (късо тиренце), без интервали:
5-6 години, 10-15 крачки.
Някой сеща ли се защо?

Т.е. от горните примери на правописния речник признавам само тези, в които няма цифри, а думи.

Сега... и аз се разколебах как да действаме.

(И да, оказва се, че е маршрутът Ком – Емине без кавички. )

[frog]

Най-сетне правилото е станало симетрично. В стария правопис специално за години се пишеше 1850–1921 – тире без интервали. Твърде много помнене...

Аз като си го помня фото...типно година дълго тире година, без интервали :/

Ми хубаво, че е станало симетрично.

Aз само под заплаха бих писала 5 – 6.

Не си сложил шрифт на Ком – Емине накрая.

Скрит текст: покажи

Форумът прави разлика между двете тирета, но е почти незабележима за просто око и то само ако се сложат едно до друго.

[Кал]

Как се пише:

добре/хубаво/жалко/кофти че
или
добре/хубаво/жалко/кофти, че

Ще ми се да имаше изрично (и логично) правило в новия речник.

Моята логика винаги да им слагам запетая е, че си ги тълкувам като съкратени форми на „добре/хубаво/жалко/кофти е, че“ (а не сложни съюзи).

За сравнение, „нищо че“ не го виждам на какво може да е съкратена форма – значи е сложен съюз – значи е без запетая.

(„Взе че/та“ няма нищо общо с тези примери – него съм го нарочил за сложна глаголна форма и затова не виждам смисъл да му цъкаме запетаи.)

[frog]

Е, поолял си се с -когокой в "Моцартина" :/ Героят се изразява културно от самото начало! Нямам предвид, че който казва само -кой е некултурен, ами че изкуствено му огрубяваш речта и има риск долните два случая да са out of place. И това е редакторски въпрос, както не_веднъж си ми казвал.

Ако на теб не ти е естествено да казваш: "обичам някого; никого си нямам", за други хора е естествено и не идва от хиперкоректност.

[Кал]

Тоя казус вече сме го чоплили.

Колкото и културно да се изразява героят – той даже не си е завършил средното образование! Не е редно. Тези „-кого“ форми бяха по-скоро грешка в речевата му характеризация. (И се бяхме разбрали с авторката да изчистим няколко от тях – тя сама призна, че ѝ влияе многогодишното преподаване. Сега просто видях, че сме пропуснали още.)

Искам да ги видя тия „други хора“: какво са учили; с какво са се занимавали.

[Люба]

Няколко напомняния за правила за изписване в следните случаи, благодарение на Павлина Върбанова от kaksepishe.com

1. Приемливо е:
Радваме се да обявим...
Имаме удоволствието да обявим...
Имаме щастието да обявим...

(вместо "Имаме радостта да обявим")

2. Правилно е следното:
за деца от 6- до 12-годишна възраст (вместо "за деца от 6 до 12 годишна възраст")

3. Правилно е изписването по следния начин:
от 6. клас
от 6-и клас
от VI клас
Аз бих употребила втория или третия вариант."

(вместо "от 6 клас")


*****

И едно допълнение за правопис на дума: пише се "оливам се" (в смисъл на разливам течност или на прекалявам с нещо).

[Jane Undead]

Ще ме извините, ако повтарям нещо от по-рано, но исках да попитам за един казус, който ме тормози от доста време. Въпроса е свързан с членуване. Ако имаме изречение, където не е толкова просто нито със заместване с "той" и "него", нито пък с търсене на подлог (поне за мен). Как се решава проблем от сорта на следното изчерение:

Мъжът е кралят. или Мъжът е краля.

Замества ли се с: Той е той. или Той е него. ?

И двете ми звучат тъпо. Мисля си, че е второто, защото в едно такова кратко изречение е трудно да има два подлога, ама все пак?

[frog]

А, Снежи, не е проблем да питаш. Тези неща се решават индивидуално всеки път.

Аз бих питала Кой е мъжът. Не че помага особено. Кой е мъжът? Кой е той? Той е кралят.

Иначе, Калине, ти се доизкажи за теоретичната част, защото въпреки натрапената ми българска филология, ясно е колко мога да боравя с термини, след като в СУ се смята, че някои неща трябва да ги знаем от училище, а в училище учехме само литература.

Скрит текст: покажи

Всъщност някои неща май само заради чешкия ги знам... и до държавния трябва да си ги припомня.

[Кал]

Хрс, аз имам ответна молба: видях, че в хартиеното „Как се пише“ Павлина Върбанова е сглобила списък на глаголите, които свързват подлог и сказуемно определение (простичко казано: „Хиксът е игрекът“ – обърнете внимание, че и двете са с пълен член). Може ли да го напечаташ тук, да си го имаме?

Снеж, в твоя пример не е редно да слагаме „него“ никъде. Значи – и двете с пълен член. (Същото, което казва и предното обяснение, но още по-просто.)

(Ако държиш да заместиш двете думи с нещо, май най-удачно е „Той е такъв“.)

[Jane Undead]

По-скоро май трябва да е "Той е той", Калине. Щото от "такъв" не следва какво членуване се прилага. Ако смятате, че е очевидно, значи сте много напред с материала.

[Кал]

Ако помниш най-простото правило – кратък член, ако можеш да заместиш с „него“, пълен във всички останали случаи – изобщо няма да се чудиш за „той“ и „такъв“.

[Jane Undead]

Това правило никой не ми го е казвал. Даскалицата по български (между кръстословиците на съучениците, класното с Дядо Горио, който не бяхме чели и прочее), едва успя да ни каже другото, за "той" и "него". И изобщо, пълния член е сексистки, пък. И не, не ща такъв и за другите два рода, едва се оправяме с тоя.

[negesta]

Ще се опитам да обясня (обаче и аз не зная тези неща от часовете по български; а от общолингвистичните на френски... та някои термини са леко пофренчени - не ми се търсят евентуално българските :)

Езиковата логика при глагола "съм" е, че той не преминава към някакво пряко допълнение, към външни за субекта (подлога) неща, т.е. няма кой друг наистина да търпи действието от него (и при екзистенциалния и при атрибутивния глагол "съм"), освен самият подлог; затова думата, която следва този глагол, не може да бъде заместена с "него"/"нея" (които обичайно заместват допълнението). При глагола "съм", както е използван в примера на Снежи, има някаква затвореност, самодостатъчност и в теорията се разглежда като принадлежащ към глаголите за съществуване, при които все още субект и обект не са ясно разграничени. Затова можем да кажем, че "кралят" също има някакъв статут на подлог и се членува пълно.

По-ясно са разделени субект и обект при глаголи като "имам" (но пак недостатъчно), а най-ясна е разликата субект-обект при всички глаголи за действие.

[Jane Undead]

Благодаря за разясненията. За съжаление, с моето образование, успях да запомня само, че в случая с глагола "съм" двете думи са равноправни. Но тъй като този случай ми се набива сравнително често в очите, ще запомня да пиша и двете с пълен член.

[Кал]

(...) принципно според правилата нали се допускат два варианта за продължаване на авторова реч след кавички, ограждащи мисли на героя - със запетая и с тире. Понеже тук си сменил запетаята с тире, да го правя ли и аз занапред само така? Или ми убягва някой тънък (или пък дебел) момент кога трябва да е запетая и кога тире?

Чисто естетически не мога да преглътна комбинацията:

?“, (или друг препинателен знак за край на изречението + кавички + запетая)

Затова винаги гледам да я замествам с:

?“ – (препинателен знак + кавички + тире)

На практика не се мръщя само при “, (кавички + запетая) или )“, (затваряща скоба + кавички + запетая).

В речника няма правило по тоя въпрос, няма и пример, който да „официализира“ някое от горните. В книгите, за които отговарям аз, ще се старая да спазваме нещото с тирето. За други книги нямам претенции.

[Кал]

(Този проект стига до вас със спомоществователството на Люба.)

Двата основни приниципа в пренасянето на думи

Най-новият официален правописен речник обяснява:

Пренасянето на части от думи в писмен текст се ръководи от изискването да не се пречи на правилното смислово възприемане на думите, които се делят. Като най-удобно при деленето на думите се приема скандирането. (...) По традиция обаче се допуска запазване на целостта на отделните морфеми (...).

Приложено към думичката „предизвикваш“, това ще рече, че:

а) по принципа на скандирането можем да я пренесем на местата, отбелязани с тиренца: „пре-диз-вик-ваш“;

б) ако пазим целостта на морфемите, можем да я пренесем така: „пред-из-вик-ваш“ (където „пред“ и „из“ са представки, „вик“ е корен“, „в“ е наставка) „аш“ е окончание“).

NB! Преносът „предизвикв-аш“ е изрично забранен от правило 65.2.:

Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна.

Правилото е написано неясно: включените примери за позволени преноси, напр. „ръковод-ство/ръководс-тво/ръководст-во“ (но не и „ръково-дство“ или „ръководств-о“), показват, че поне по една съгласна трябва да остане и с първата гласна, и с втората гласна.

Имате ли нужда от още примери?

[Кал]

Скрит текст: покажи

Има и трети принцип в пренасянето. Творческият.

Демонстрирам:

Все пак да ви споделя, че тая приказка щяла да приключи докъм май. Май.

Поне нек'ви шепоти в главата ми така разправят.

(Полу. Дяв. Ат.)

[N.Perfilova]

Първо да се оправдая (ако някъде из темата е споменато, но аз не съм видяла… не се сърдете )…
Имам един въпрос относно тия проклети запетаи пред „че“. По правило знам, че пред „че“ не се пише запетая при следните съюзи:
затова че, в случай че, при условие че, при все че, освен че, в смисъл че, поради това че, като че (ли), благодарение на това че, добре че, вярно че, все едно че.
До тук добре, но в следния пример:

(…) ако няма повече въпроси, мисля че е време да започваме.(…)

Аз все си мисля, че трябва да се сложи запетайка пред това „че“ и да стане:

(…) ако няма повече въпроси, мисля, че е време да започваме.(…)

Знам, че в примери като:

Мисля, че няма смисъл да ти обяснявам повече (…)

Пред „че“-то има запетая. Та, това „мисля“ в първия пример трябва да се огради със,?

П.П. Относно съюзите УЖ ми е ясно… Ако първият от двата съюза е едносричен, както и ако са написани един след друг не се пише запетая:

Казах ти, че ако…

Ако първият съюз е повече от една сричка, то съюза се огражда със запетая:

Трябва да отидеш, защото, ако…

Вторият пример не е с „че“, ама не се сетих за друго изречение. Тук съм го схванала, да?

[Кал]

(...) По правило знам, че пред „че“ не се пише запетая при следните съюзи:
затова че, в случай че, при условие че, при все че, освен че, в смисъл че, поради това че, като че (ли), благодарение на това че, добре че, вярно че, все едно че.

В нашите коректури пишем запетая в конструкции от типа на „вярно, че“ и „добре, че“. Логиката ни е, че те са равностойни на „вярно е, че“ и „добре е, че“; докато същинските сложни съюзи – останалите изброени... а сигурно има и още – не позволяват такова вмъкване на „е“.

(Точно тия случаи не са включени в новия правописен речник, така че се налага да ги измисляме сами. )

До тук добре, но в следния пример:

(…) ако няма повече въпроси, мисля че е време да започваме.(…)

Аз все си мисля, че трябва да се сложи запетайка пред това „че“ и да стане:

(…) ако няма повече въпроси, мисля, че е време да започваме.(…)

Права си.

П.П. Относно съюзите УЖ ми е ясно… Ако първият от двата съюза е едносричен, както и ако са написани един след друг не се пише запетая:

Казах ти, че ако…

Ако първият съюз е повече от една сричка, то съюза се огражда със запетая:

Трябва да отидеш, защото, ако…

Вторият пример не е с „че“, ама не се сетих за друго изречение. Тук съм го схванала, да?

Да. Точните формулировки на тия правила са 93 и 93.1. тук.

[frog]

Наричаме ги пътя на доброто и пътя на злото.

Тука е малко деликатно с двата "пътя"... Не са допълнение, защото допълнението е "ги". Бих сложила в пълен член, защото нещо като се нарича, говори се за същността му, съществуването му, а битието е за позиция с пълен член - съм.
Ако мислено заместим "наричаме ги" с "наричат се", тогава направо си става за пълен член.
Какви се наричат, какви са.

Мнения?

[Кал]

Аз съм за кратък член, понеже при такава постройка (с подлог „Ние ги наричаме“), двата пътя са равностойни като граматическа функция с „ги“ (а не с „ние“).

[negesta]

И аз съм за кратък. Наричаме ги "как?"
При всички положения двете названия не се явяват подлог, а само като подлог могат да се членуват пълно.

[frog]

Ами благодаря ви :\

Отскоро коригирам списанието от .pdf, защото така спестяваме маса време на човека, който обгрижва преди и след мен. И съответно така виждам и пренасянията на думите. Явно някои мои предложения по въпроса не са одобрени, защото получих запитване следните правила дали са актуални:
http://znam.bg/com/action/showArticle;j ... =487905762. Не съм ги давала аз, явно са ги ползвали.

К и Люба знаят колко съм зле с пренасянето на думите, когато трябва да проверявам някого. И все пак се старая много.
Тия правила ми се струват сравнително добре, като изключим че много не ми вдъхва доверие тоз сайт, въпреки че бил

осъществен с подкрепата на Министерството на образованието и Министерството на съобщенията в рамките на Националната програма за въвеждане на интернет и комуникационни технологии в образованието. По проекта работят най-изтъкнати специалисти от Българска академия на науките, СУ "Св. Климент Охридски" и други образователни институции, дългогодишни преподаватели и авторитети във всички области на познанието.

И в петата клетка от долу нагоре в дясната колона има фрапантна грешка.

Много съжалявам, че не си отбелязах една невероятна дума за пренасяне, но ще гледам в свободен момент да я намеря. Те т'ва беше казус.

[Люба]

Чинят ми се правилни, да.
Ако и наистина - ред 5 вдясно да е нелеп и противоречащ на написаното.
Т.е. от него приеми само описанието на правилото, но не и примерите.
Последното също може да подведе, ако човек не знае, че има 2 принципа на пренасяне - за които Калинският е писал по-горе неотдавна - морфемния и на скандирането: viewtopic.php?f=47&t=361&p=23221#p22735

[Люба]

Почти бих се обзаложила, че правилното е "назландисвам"

Обаче Павлина Върбанова ме опроверга - правилният правопис е "назлъндисвам се":

http://kaksepishe.com/nazlandisvam/
(етимологията:
назлъ: неохотно, придирчивост )

И като съм почнала - ако някой още греши, че правилното е "взаимствам" - бързо да забравя за "в"-то

http://kaksepishe.com/zaimstvam/