Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.

Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Thu Jan 26, 2012 12:33 pm

Имало веднъж една царкиня, хубава като слънцето, и зла,зла, както само жена умее. Тя била голяма магьосница, дружала с вилите и самовилите, съветвала се с таласъмите и караконджорите, допитвала се до вещиците и дяволите.
Станало време царкинята под венчило да мине. Идвали от цялата земя принцове и богаташки синове ръката и да искат, но злата царкиня-магьосница тропала с ботушче и казвала на всеки:

- Който иска жених да ми стане, трябва по-голям магьосник и от мене да е! Всеки, който иска ръката ми, нека съумее да се скрие от мене за един ден и една нощ! Ако се укрие и не го намеря, ще се оженя за него, ако ли обаче не – живота ще му взема и костите му ще оглозгам!

Красива като слънцето била царкинята, устата и – роза, зъбите и – дребен бисер, снагата и – като топола! Страхували се принцовете и богаташките синове от страшната и закана, но не спирали да идват. Идвали с шапка-невидимка, с конче-вихрогонче, с кърпичка-рекичка, но никой не съумял да се укрие.

Един жених се покрил с шапката-невидимка и се скрил на най-високата планина, но на – злата царкиня-магьосница се обърнала на орлица, целия свят прелетяла, намерила го и очите ми изкълвала. Не станал неин мъж!

Друг жених своето конче-вихрогонче яхнал, накрай света допрепускал, стигнал до дървото, което е межда на този свят и другия, и с шумата се покрил. Всуе! На тигрица се обърнала царкинята, цялата земя като хала пробягала, намерила го, разкъсала го! – само тук-таме костичка оставила. Не станал и той неин мъж!

Трети жених постлал своята кърпичка-рекичка и тя станала на ручей, който тече по тайни пътища до най-тайното и най-дълбоко море. Обърнал се женихът на риба, плувал в ручея, до морето стигнал, спуснал се вътре до най-дълбокото, и под мидена черупка се покрил. Но уви! На щука се обърнала царкинята, по потоци и ручеи плувала, до тайното море доплувала, гмурнала се в дълбокото, лапнала го на един залък – хам!, нищо не останало от него. И от тоя не излязал мъж за злата царкиня-магьосница.

А то ставало така, понеже злата царкиня имала едно вълшебно огледало. Колчем му каже: „Огледалце, покажи!“ – и виждала в него всичко, което е на небето, на земята, че и под-земята – във водата. Нищо не могло да и убегне.

И си живяла така царкинята без мъж и ставала от зла по-зла, и колкото зла, толкуз хубава. С вилите дружи, с таласъмите се съветва, до вещиците се допитва. А царството на зле отива.

***


Не щеш ли, веднъж по царския друм към нейния замък се задал най-малкият син на един човек с трима сина. Баща му така имота си раздал: на най-големия син – нивите и къщите, на средния – сандъците със златни пари, а на най-малкия дал една прокъсана дрешка и крива тояжка и го пратил късмета си по широкия свят да търси.

Много вървял, много видял малкият син, и сам станал добър магьосник. Чул за злата царкиня и решил да си опита късмета. Отишъл до замъка, гледа: вратите от елмаз и желязо, затворени, отпреде вардят двама пазачи – призраци-палачи! Стражите забаламосал, като вятър през ключалката се промушил, вътре влязал.

Застанал той пред царкинята. Тя, като го видяла какъв е дрипав и смешен, пляснала с ръце, мигнала с вежди-пеперуди, та му се присмяла:

- Ти ли мъж ще ми ставаш, дрипльо?

А той:

- И мъж ще ти стана, и царството ти зестра ще взема! Нека така се обзаложим: търси ме не един, а три дни, не една, а три нощи! Но не ме ли намериш, не само под венчило ще минем, а и злия си път ще обърнеш!

Почудила се злата царкиня на нахалството на момъка, но каквато била зла, засмяла се хитро-хитро и се съгласила. А малкият син излязал на прага на стаята и казал: „На прага ти ще спя!“. Царкинята разбрала, че е глупак, пак се засмяла и спокойна си легнала в леглото си. Леглото и от пух, над него балдахин от златна коприна, спи царкинята сладко-сладко и насън се облизва.

***


Станала тя на следващата сутрин, омила се, вчесала си черната коса и веднага тича до прага, да вземе живота на момъка. А него го няма, ни пух, ни пера. Отишла тя при огледалото и пита:

- Огледалце! Къде е дрипавият фукльо? Огледалце, кажи!

Скърцало огледалото, пуфкало, скрибуцало, накрая избоботило:

- Не знам, господарке!

Разярила се злата царкиня, на орлица се обърнала, до слънцето долетяла, идва и го пита:

- Слънце, златно слънчице, виждали ли си ми дрипавия фукльо?

- Не съм, сестрице! – отговорило то. – Всичко виждам, светя на човек, на звяр и над цялата земя, но него не видях!

Литнала царкинята цял ден малкия син да търси, летяла, търсила, нищо не намерила. Върнала се в замъка с пребити от умора крила. „Нищо, утре ще го намеря!“- рекла си, и легнала да спи. Леглото и от пух, балдахинът и от златна коприна, сънят и – ту добър, ту лош.

Станала тя на следващия ден, омила се – н еумила, и веднага при огледалцето тича.

- Огледалце! Къде е момъкът-късметлия? Един ден го търсих, очите му исках да изкълва, а него го няма! Огледалце, кажи!

Дваж по-силно скърцало огледалото, два пъти по-високо пуфкало, накрая казало простичко:

- Не знам, господарке!

Разярила се царкинята, на тигрица се обърнала, бягала, търчала, стигнала до Самодивската планина и като се провикнала, заръмжала!

- Сестрици вили, сестрици вещици! Долетете, кажете: чували ли сте за момъка-късметлия?

Долетели вили, долетели вещици – коя на стол, коя на шопар, коя на дявол. Идват и викат:

- Във ведро магия капахме, от камък корен ровихме, от риба дъх ловихме – не знаем къде е момъкът-късметлия!

Бягала цял ден царкинята малкия син да търси, бягала, търчала, но нищо не намерила. Върнала се в замъка с пребити от умора лапи, с изтъпели нокти. „Нищо, утре ще ми падне!“- казала си и легнала да спи.

Леглото и от пух, балдахинът и – златен, а сънят и – лош!

***


Станала царкинята на третия ден, бясна-зла, още не се е умила, при огледалцето тича:
- Огледалце! Къде е момъкът – магьосник? Един ден го търсих, втори ден го търсих, костите му исках да оглозгам, гладна си останах! Огледалце, кажи!

Съвсем силно скръцнало огледалото, пушек пуснало, натрошило се съвсем, едва говори, едва мълви:

- Не знам, клета господарке!

Уплашила се, разярила се злата царкиня, хукнала, до потока стигнала, на щука се обърнала, плувала, плувала, бързала, стигнала до рибата-кит, която държи света да не падне, вълните прави и земята тресе.

- Риба-цар, риба-кит, риба-господар! Виждала ли си, чувала ли си момъка-магьосник?

А рибата-кит нищо не казала, зер – с царкинята ли ще се занимава, тя, дето света крепи – само с око премигнала, с опашка пляснала, царкинята-риба се намерила на другия край на реката-океан. Цял ден плувала, цял ден търсила, въртяла се, нищо не намерила. Едвам в замъка се прибрала, и седнала на столче дъх да си поеме. Гледа : замакът – порутен, огледалото – натрошено, в леглото – дървеници се гонят.

Разбрала царкинята-магьосница, че я е победил хитрият момък. Разбрала, та станала и казала:

- Юначе, ти победи! Само ми се разкрий и ми кажи как успя да ме надхитриш.

И ето, дочуло се едно тънко-тънко, като на мишле гласче:

- Три пъти света обиколи, с три дни остаря, бял косъм ти излезе!

Огледал царкинята косата си, и гледа – наистина, един косъм побелял. Откъснала го, хвърлила го - зер млада мома с бял косъм бива ли! А косъмът, още преди да падне на земята, се завъртял като пумпал, подскочил и станал на младия юнак!

Удивила се царкинята, а момъкът казал:

- Когато ти ме изпъди, аз се престорих, че спя на прага ти, но тайно се промъкнах като вятър докато решеше косата си и станах ей-този бял косъм в нея. На орлица се обърна – перо станах; на тигрица се обърна – косъм останах; на щука се обърна – люспа бях. Дай си сега ръката!

Нямало какво да се прави, оженили се. Вдигнали сватба за чудо и приказ. Царкинята от зла станала добра, старите си приятели нито поканила, нито повече погледнала, а с момъка живели докрай щастливо и много добри чародейства и славни вълшебства заедно сътворили.

И аз бях там, и аз сватба празнувах: три дни патици със сметана ядох, в устата ми не влезе; три дни вино с мед пих, по брадата ми течеше. Шук, мук, сук – и приказката дотук!
:)

User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby Кал » Sun Jan 29, 2012 2:46 pm

Преразказ, превод или лично творчество? :)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Sun Jan 29, 2012 11:24 pm

Преразказ на приказка на братя Грим с елементи на руски приказки и лично творчество. :)
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Wed Feb 22, 2012 7:54 am

User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Tue Mar 19, 2013 12:46 pm

Приказка за бръснаря на цар Траян



Някога имало един цар, казвал се цар Траян, и царувал в славния град на негово име – Троян. Царят си имал един бръснар, и една цар-тайна – имал магарешки уши. Под страх от смъртно наказание всички ходели на пръсти и никой не смеел и да шукне за цар Траяновите магарешки уши. И най-малкото бръснарят, който го подстригвал със сребърна ножичка и го вчесвал със златно гребенче, за да бъде колко е лош на царя нрава, толкова добър вида му - по-умело чужди велможи да мами и лъже. А на народа си все същото повтаря – "моите поданици са свободни, сами самара си избират".

Много се измъчвал бръснарят от страшната тайна. Въртял се насън, ходил като че сънува; като заспи – чака да съмне, като съмне – чака да падне нощта. Живот ли е това! Кахърил се, а жена му, като го виждала окахърен, изгаряла от любопитство и подпитвала ли подпитвала, мира не му давала.

Петел пропее – „Какво криеш“, пес залае – „Кажи ми, та кажи“. Час по час ходи бръснарят да види защо капчукът, без дъжд да вали, все капчука и нарежда, а то – жена му на бръснаря.
Така една нощ будувал клетият бръснар, и не щеш ли, както си била пълна луната, чукнало полунощ, трижди кукумявка измявкала, трижди таралеж изпискал, и чул бръснарят своя пес и своя петел – песът не лае, ами по човешки говори, петелът не кукурига, ами и на него му се разбира. Разговорили се песът и петелът, а бръснарят лежи-слухти.

- Клет е нашият господар! – завайкал се песът. – Страшната тайна мира не мудава, жена му го тормози, по гората ходи да гледа клоните – за примка, по брега – за най-дълбокото на реката. Ще мре, и ни кокал, ни просо, ни лай, ни яйце! А-у-у-у-у!
- Ми да мре, като е прост! – скарал се петелът на глупавия пес. – Аз петдесет жени имам, една не смее да гъкне, без аз да кажа, а той една има и на нея и трепери! За птицата – небето, на жабата - гьол! Всекиму живота се нарежда според нрава!
Сапикясал се страхливият бръснар, засукал мустак по мъжки, вчесал си брадата, не лежал и не слухтял повече, ами направо взел един парфюм и една златна панделка, па напарфюрмирал и напандельосал една дряновица и научил жена си на уважение, както се правело в ония мъжки времена.

После отишъл на реката, изкопал една дупка и завикал вътре колкото му глас държи:
- Цар Траян има магарешки уши!
И така му олеканало. Върнал се в двореца, постригва-вчесва, език зад зъби държи, чака.

Минало се време, по брега около дупката израсли тръстики и всяка като я духне вятъра, нарежда:

- Цар Траян има магарешки уши! Цар Траян има магарешки уши!

И лошият цар Траян, който толкова добри и умни хора под нож прекарал, за да остане жива лошата и грозна тайна лъжлива, като чул, че всички знаят, и шушукат, и саби точат, се сгънал през кръста, докато брада в пета натърти, преметнал се три пъти презглава от срам, казал „Крах!“ – и се провалил вдън земя при татковците на лъжата, синовете на кривдата и малките лъжлета. Въртели го насам, въртели го натам, па го обърнали на магаре – рогатите го яхат, косматите го налагат с напарфюмирани дряновици-траяновици, на опашката – златен пандел, на юздите – тайната му, а в дисагите – грешни души, по един железен пуд всяка. Тътри и преплита карака Марко Траянски, бой търпи, иска един път поне да каже истина, но само рев излиза. И така во веки веков.

А нашият бръснар станал голям и важен човек. Сдобрил се с жена си, живели в мир и съгласие. Имал много синове и дъщери, между които най-много обичал една, която имала от хубав по-хубав нрав, и още по-хубава коса – Вероника я нарекли. На нея завещал златното гребенче и сребърната ножичка, и много юнаци искали да им разреши със златното гребенче косата и да срешат, и със сребърната ножичка кичур да си отрежат – в боя да ги закриля-окриля. Всеки бил от юнака по-юнак и от левента по-левент, и накрая един заслужил ръката и след много подвизи... но това е друга приказка. 

Приемам критики!
:)
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Fri Mar 22, 2013 11:25 am

Ъ... гледам никой не е писал и срам не срам питам - чак толкова ли е зле? Или просто не съм нацелил правилния под-суб-под-форум? :)
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby Кал » Fri Mar 22, 2013 12:15 pm

Форума си го нацелил, но момента – вероятно не... :D

(Видя ли колко книги подготвяме/пускаме в момента и какви Копнежи текат? Време за още четене няма... :/)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Fri Mar 22, 2013 12:51 pm

Аха. Ми... Успех момчета и момичета :)
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby Jane Undead » Sat Mar 23, 2013 12:52 am

Първата ми се видя приятна. По-нататък ще прочета и другите. Иначе наистина са в стила на руската традиция, което е интересно.
Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby Jane Undead » Sat Mar 30, 2013 1:50 am

И втората е интересна. Но ми се вижда, че са в по-голямата си част народни приказки и в доста малка част собствено творчество.
Last edited by Кал on Sat Mar 30, 2013 9:08 am, edited 1 time in total.
Reason: ако нямате кирилишка клавиатура – ползвайте http://2cyr.com/
Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Sat Mar 30, 2013 2:45 pm

хе хе :) Тоя аргумент не ми беше хрумвал, наистина. Рекох да напиша приказка, написах. Ако беше друг жанр щях положително да го оф*кам тотално :ugeek:
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Thu Nov 28, 2013 5:31 pm

Приказка за доктора, очилата на доктора, и глупавия селянин

Било в отдавнашно време, когато умението да си служи човек с триона или лопатата било също толкова ценено, колкото четмото и писмото. Тогава били по-малко хората, които четяли добре или по-бавно седмичника, малцина и книга, а за писане какво остава – уморени от полския труд, мъжете предпочитали да изпушат една лула, жените – да сготвят за утре, и за четене не оставали време или сили.

Все пак без тази полезна наука нямало как да се мине, и парите често купували писмо до сина в града, изчитане на някоя страница от седмичника, или отговор на страшните писма от чиновниците.

Такъв платен граматик бил един селски доктор, който с едната ръка предписвал хапове, лекувал коне и акушерствал, а с другата сядал да напише нечие писмо между две лули или два прехода с кончето. Начетен човек, той никога не пропускал да прочете новости относно докторската си работа в докторските списания, за които бил абониран. И макара животът тогава да бил тежък и нелек, той винаги намирал време за пациенти и приятели, но горко му на някой мързеливец, ако губи времето на доктора – той го поглеждал над рамките на очилата си, хазяйката му подавала шапката, и кончето бързо-бързо го подритвало за довиждане. Работните хора обичали и уважавали доктора за постоянството на неговия характер и полезните му умения.

Веднъж докторът се наложило да помогне на една слабосилна и болнава жена да роди румено и здраво дете. Три дни не спал, три дни цялото си изкуство приложил, и довел детето здраво на белия свят, дълги години на майка си подпорка да бъде и от тата си занаят да изучи. Върнал се умелият доктор у дома много уморен, чак един селянин трябвало да го докара, едва гледал доктора, искал една лула да изпуши и списанието си да прочете, а то какво – лулата тук, списанието – тук, а къде са очилата!

Тук очила, там очила, изплашил се не на шега, не за себе си, а за другите – без очила нито правилните хапове ще предписва, нито жребче от магаренце ще отличи, а за бебета и дума да не става. Легнал си докторът, уютният му дом му се сторил отведнъж мрачен, студен и тъжен, цяла нощ хазяйката старата го чува как сън не го лови.
Сутринта докторът се събудил изморен, напипал по навик очилата на нощното си шкафче, сложил си ги, и едва когато хазяйката дошла с медния леген с водата и той си свалил очилата да се умие, чак тогава се сетил за снощната беда и се изненадал, че очилата му са пак при него. Питал той хазяйката какво-що, а тя му води гост –селянинът, който го докарал. Добър и трудолюбив, само малко глупав, и като му застудее пийва по малко, само жената да не разбере (а то често взе да му застудява май).

Признал си с голям срам селянинът, че като видял доктора да чете с очилата, решил, че те крият магия – който погледне през тях, се ограмотява. Та решил и нашият селянин начетен и важен човек да става. После тихомълком ги върнал когато докторът вече бил заспал в тежката нощ.

Ядосал се докторът на селянина какви беди насмалко не предзвикал, но след това му простил по докторски и го взел да го излекува от глупост. Лекарството било най-правилното за тая цел – труд. Ден след ден косял селянинът ливадата пред дома на доктора, ден и нощ потягал къщата и на хазяйката помагал, докато му изхвръкнали от главата и пиене, и глупост. Селянинът се наработил, докторът налекувал – а историята остава: за поука, за наука, граматик написа тука.
Шуш, мук, сук – и приказката дотук. :geek:

User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Thu Dec 12, 2013 1:20 pm

Как чакалът сътворил света и хората

Някога, когато нямало нищо, нито небе, нито земя, чакалът бродел из една гора и решил да сътвори света. Първо се гмурнал до дъното на океана, взел шепа пръст между зъбите си и започнал да оформя земята, върху която ходят вълците, големите мечки и индианците от племето пуебло – първите хора. След като оформил земята, чакалът седнал на една скала да огледа творението си. Наляво било завършено, надясно било завършено, а по средата в далечината не било завършено. Чакалът се взрял с острите си очи и видял едно грозно човече да гризе и руши хубавия му свят. Изтичал и го заговорил:
- Кой си ти и защо така гризеш и рушиш моя свят?
- Аз съм Чок Птоколме – отговорило грозното човече – старият-прастар Дядо Време. Аз те гледах как донесе земя между зъбите си и измайстори света, красив и завършен, и реших да гриза красотата и развалям завършеното, та да нямаш никога покой. Такъв съм аз – Дядо Време!
Чакалът скокнал да захапе злото старче, а то подскочило от ужас и се скрило нейде неведомо. Разбрал чакалът, че няма да може да гледа работата си, ако все трябва да гони злосторника, и решил да си сътвори помощници.
Първо взел от земята малко пръст и сътворил вълка – малък като него, бърз, и също с толкова остри очи и зъби. Но вълкът отказал да поеме ролята си и избягал с една самка в гората. От него водят потеклото си шулоните, кото се обличат в сиви кожи и обитават горите и планините.
После чакалът взел по-голяма буца пръст и сътворил голямата мечка, едра и силна, никой не може да й излезе насреща. Но тя първо погледнала не създателя си, а нагоре, и хукнала на небето да се кипри с Полярната звезда – а през зимата спи на завет. От нея идва първата жена на чохолините.
Много още помощници създал чакалът и нито един не бил както трябва – дългокраката чапла, разговорливата жаба, мъдрият гарван, пъстрият рис, бързият заек,и всички останали птици и животни. Накрая казал:
- А сега последен и с най-голямо старание ще създам човека. – и оформил първия мъж от племето пуебло, и той бил както трябва. Оттогава хората ползват и се грижата за света, но злото старче Време ги отнася един по един, а който бяга от отговорността си – по-рано. И винаги идват нови да заместят старите, и така во веки веков. Такъв е разказът за началото на света и хората на племето пуебло.
8-)

User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Wed Jan 01, 2014 4:22 pm

Приказка за прокудения принц

Имало веднъж един царски син, чийто баща изгубил царството си. Враговете го погубили, а синът по тайни пътища избягал от поробеното царство. Ходил, ходил, стигнал до една гора. Гледа, на пънче седнала в гората странна баба: в кошницата – гъби, на краката – продрани обувки, а на главата – корона. Какво става тук?
- Добра среща, бабо – казал принцът, и се поклонил пред старостта, макар да бил от знатно потекло.
- Добра среща, синко – отвърнала бабата – Виждам, че на път си тръгнал, а не знаеш и сам накъде. Но обноските у дома не си забравил.
- Вече нямам дом, бабо – отвърнал момъкът – Лошият брат на баща ми заколи добрия ми татко – царя, и сам на трона му седна и короната на главата си сложи. Никаквец съм вече, а не царски син.
- Не бери грижа. Знатният по душа не стои гладен пред хорските прагове, а седи на пир с царе. Ти само изпълни една моя заръка и трона ти ще възстановя, и короната ще ти върна.
През три морета, през три планини, през три царства живее злата ми сестра – като мене голяма магьосница и вълшебница. Любов прави и разваля, вятъра й е генерал, царства вдига и проваля. Тя има един златен пръстен за любовта, една вълшебна торба за вятъра да има дом, и един скиптър, с който вдига и сваля царе. Тя от мен ги открадна и голяма се направи. Донеси ми ги обратно! За да бъде:
Просяк – принц света обходи,
добрина за мене стори,
заслужава да е цар!

А за да бъде пътят ти по-лек, ето ти три вълшебни монети, парици-сестрици. Едната медна, едната сребърна, едната златна. Когато ти потрябва помощ, те ще ти купят всичко необходимо.
Благодарил момъкът на бабата, сбогувал се, и тръгнал на път. Стигнал до първото от трите морета. То било светло, безбурно и лазурно. На брега чакал лодкар. Казал на момъка, че ще го откара срещу една медна пара до другия бряг. Извадил принцът медна пара, а тя звъннала и станала на две пари!
Предплатил принцът на лодкаря. Плували един ден под засмяното слънце и крякащите чайки и доплували до една стъклена планина. Сбогували се, на изпроводяк лодкарят дал на принца една рибя кост от вълшебна риба.
Зачудил се момъкът как да изкачи хлъзгавата стъклена планина, но не се чудил дълго – изскочил иззад една стъклена скала един водач, на повод води козел. Поискал от момъка една сребърна пара, за да го преведе над планината. Отпред и отстрани стъкло, зад гърба – море, съгласил се момъкът. Извадил сребърната монета, а тя казала „дрън!“ и станала на две монети! Платил той на водача, а онзи го качил на козела и станало чудо – водачът се катери като по равно, козелът вози като по равно. Превалили планината, тръгнали да се сбогуват. На изпроводяк водачът отскубнал един косъм от опашката на козела и заръчал на принца да го пази – бил вълшебен.
Продължил принцът пътя си. Стигнал до границата на едно мрачно и тъмно царство. Всички били облечени в черно, жените забрадени, мъжете никъде не се виждат, а децата като старци със старците безмълвно тъжат и само сегиз-тогиз по сълзица отронват. Не царство, а гробище!
Вървял принцът-юнак през тъжната-претъжна столица на царството и навсякъде гледал мрачни сиви сгради, кални улици и почернени хора. Видял през един прозорец една стара баба как меси баница с тесто от напръстник и сълзи от едно ведро. Не издържал, влязал да каже светла дума и да хапне, ако ще и колкото напръстник.
Бабата живеела сама. Тя го посрещнала и като всички стари хора си казала историята. От нея юнакът научил, че зла магьосница поробила царството, откарала хазната и взела щастието на хората. Мъжете отишли на гурбет, жените, старите хора и децата останали да ги чакат и сълзи да редят. Казала и извадила опечената пита с една чаена лъжичка.
- Синко! Откъде се намери тази чиния на масата? Аз моите чинии до една за тесто продадох!
А то било златната пара. Бабата сложила питата на парата. Парата казала „Дръннн!“ и станала на две пари, всяка от които пораснала на чиния от злато, и питите с нея – до колкото е правилно и редно. Такава била чудната сила на златната пара – най-голямата от трите парици – сестрици. Пак се чуло „Дръннн!“ и чудото се повторило. Скоро всички в града, и всички по пътищата, и цялото царство до последната планинска хижа похапвали сладка пита на златна посуда, пийвали вино и сок, купен сус златни чинии, и изчезнала скръбта от това царство. Принцът изхарчил всичките си пари за щастието на хората, и сребърните, и медните – изцяло се раздал, и напуснал царството сит и доволен.
Ходил ден, ходил два, стигнал по пътя си до второто от трите морета. Този път го чакал кораб, морето било не съвсем бурно и все пак не съвсем спокойно.
Капитанът на кораба поискал този път две златни пари. И Тогава се сепнал момакът и осъзнал как в добрината си не е оставил пукнат петак за себе си – а нали бабата-магьосница казала, че сестра й живее през три морета, а не само през едно? А има и планини, и други царства... Натъжил се юнакът, чак му се доплакало. Капитанът затропал нетърпеливо с ботуш. И тогава в далечината зад момъка се задала цяла армия, пременена в бяло и златно. Това били мъжете на царството, което момъкът посетил, и всеки носел по една кесия златни пари. Капитанът се стъписал, момъкът сълзи изтрил, а мъжете стигнали до брега и провъзгласили момъка за цар за голямата му добрина и щедрост.
Седнал на трона си от злато, и положили златна корона на главта му. Сбъднало се по неочакван начин предреченото от горската баба:
Просяк – принц света обходи,
добрина за мене стори,
заслужава да е цар!

Защото царят, който някога бил просяк, водил войни с царството на злата й сестра, и добре ги водил.
В първата война възвърнал царствената си съпруга, чиято любов вещицта охладила с магическия си пръстен – царят сменил пръстена с рибята кост.
Във втората война победил генерала й вятър, тримата му братя и четирите им армии, и ги натикал в торбата им, която вързал с косъма от козела да на избягат. Синът му играл на топка с тази торба дотогава, докато ветровете се подчинили на царя.
А в третата война същият този син, вече пораснал, стъпил в бой със самата зла вещица начело на армията си и се бил с нея докато я прокудил по света немила-недрага, а скиптърът и царството й отнел.
Остарял царят, завещал на сина си своето и се преселил в едно по-друго царство. А синът му имал и той трима сина, и две царства съумял без вражди да завещае, и единият син събирал знание, вторият – злато, а третият пътища строил и кораби надалече пращал... но това е друга приказка. :geek:

User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Sat Jan 04, 2014 7:37 pm

Никой не коментира... все не уцелвам момента май :) То музата не търпи календари :D
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby Jane Undead » Sun Jan 05, 2014 11:00 pm

Ами, като искаш ще ти кажа. Не ми харесват, защото са народни приказки.
Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby Кал » Sun Jan 05, 2014 11:56 pm

На мен особено последната ми хареса като изпълнение.

А не коментирам по ред причини – част от които пълнят пощите ви. ;)

Още за некоментирането.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10714
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6281 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Mon Jan 06, 2014 9:14 am

Jane Undead wrote:Ами, като искаш ще ти кажа. Не ми харесват, защото са народни приказки.

Всеки с вкусовете си, но честно казано не разбирам - имаш предвид че е "преписвачество" ли? :P Може би засега нямам истински личен стил, но работя и над това.

Кал, мерси :)
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby Jane Undead » Tue Jan 07, 2014 9:59 pm

Не харесвам народни приказки по принцип, а тези са си леко преписани.
Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Как малкият син за царкиня се венчал и царство добил

Postby stanev » Thu Nov 20, 2014 10:12 pm

Ииии след дълго отсъствие: Highlander fanfic!

Eternal in Maghreb

I went to Maghreb around the end of the first great war in Europe, when it’s peoples fought ferociously on the German lands. I fought in these wars, I died three times and was wounded many other, until I had my fill of violence and decided to seek peace outside the Continent.
I went to the ports of Spain, to the desert and then further South, not really sure where to go. Finally, I found a small city where the desert meets the valley.

This was Maghreb.

At this time it was a small but nice city, under the control of that land’s Emperor, a residence for his refreshment and joy. The old emperor, however, never visited it; state matters and the many wars of that age kept him at the capital. His son, however, who was a lover of books and poetry, of song and of beautiful girls came there often; I was welcomed in his palace at any time.

Maghreb was very clean, it’s streets and buildings painted white, with in blue doors and windows, the trade was good and I lacked in nothing. The Spaniards at that time dealt in spices, war and slaves as they sailed around the world. Many slaves went through Maghreb for the New World, I had one and then more, then I didn’t keep slaves no more. Such were the times.

Maghreb was famous for the palace of the emperor, and for it’s library and learned men. I befriended many, then the ones after them as my qickening outpaced their mortal years.

I was rich, I was cunning with both sword and pen, I was a friend of princes and wealthy merchants; no one bothered me. The wise men sought my council, yet while I have lived many times more then they, sometimes in conversations my wisdom lacked.

I lived and live forever, I had books covered in rubies and gold that cost their weight in gold, and gold in such abundance I did not find place for it all. So time passed, and with the time, slowly, joy visited Maghreb less often. The Spaniards found new free men to be their slaves. Our empire declined. The last emperor had no son and ruled alone, not bothering to name a heir. He got to live surprisingly long, well past a century, until finally he also was no more. Maghreb was now a free city, but who was left? The young went west and east. My home was damaged in an earthquake and a hermit let me live in his lonely hut. He died also, after many years, at a ripe old age.

I have lived under the open sky and in palaces so full of pomp and gilded furniture I could hardly breathe; and nowhere was my mind so clear and pure like in that hut. I watched the night sky over the desert, the black and blue of the depths. Never before or since have I seen more clearly how perfect the sky fits the earth. My books, read many times over, I had forgotten; a part of my riches bought me nourishment from travelling merchants.

The last wise man of Maghreb was gone. The city was desolate. There was only the desert, the room, the sky. I strayed out of thought and time. I was myself.
With the time the caravans came ever more rarely. A subtle restlessness began to creep in me. One day I understood there will be no more of them. I took out my best remaining clothes, cleaned my sword and left the hut. I have used up all of my time there. I was now coming back to Europe.

But I remember the desert under the starry sky of Maghreb.
User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times


Return to Писателска работилница

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests