Любими моменти (от КИ)

От "Огнена пустиня" до "Пустинен огън"; от Blood Sword до Lone Wolf; от "Асасините на Персия" до... а да видим докъде. :D

Любими моменти (от КИ)

Postby Кал » Sun Aug 21, 2011 12:00 pm

Кал wrote:Не знам защо, но напоследък доста често ме връхлита спомен за протагониста на "Сонора" (дето даже името му не си спомням...):

Тъкмо е изкъртил някой от гаднярите (Палечка?) и оглежда "бойното поле" за плячка. И я открива! Пълна купа с... червени ябълки!

Точно тоя момент - когато пичът си е вдигнал краката на бюрото и млющи червена ябълка - ме преследва най-необяснимо... :D

Много ми се е натрапила и репликата "Предателите не се бият честно, момче" от "Принцът на Алкирия".

Също и разни лафове от "Роди се сянка" (или беше "Сянка на съмнение"?), като "Системата може да бъде разрушена само от едно място - отвътре" или "Отмъщението е зле изпълнено, когато жертвата не разбира защо загива. Но това не бива да спира ръката ти, синко."

А в "Космически легионер" има една смърт, от която и досега ми засяда буца в гърлото...
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12175
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9793 times
Has been thanked: 7693 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Nameless » Sun Aug 21, 2011 12:31 pm

Светкавично грабваш хляба и щом тъмничарят подава глава през вратата, замахваш с всичка сила. Да, млади графе, ти очевидно познаваш много добре природните закони. Защото както ни учи физиката, тъмничарската глава може да съперничи по твърдост с диаманта, ала в природата има и нещо по-кораво от нея — затворническият хляб. Раздава се глух пукот и врагът рухва на влажния каменен под. Върху темето му бавно се издува огромна цицина.

This is like... A win moment. :D

Иначе... Направо целите "Завръщането на Таласъмите" и "Херкулес" (ако не бъркам, тази беше на Блонд). А ако опре да избирам от "Нощта на Върколака"... Цялата, с корицата, и всичкото му (нея можех да я рецитирам даже :D).

Edit: В "Завръщането на Таласъмите" личен фаворит е просто Бабаитко и неговите обяснения за опалване по кофата, цафарата и т.н. Това си беше див смях. Както и когато вади лулата на мира и почва яко да млати...
Nameless Here For Evermore

Nameless
Global Moderator
 
Posts: 811
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 633 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Кал » Sun Aug 21, 2011 12:37 pm

Аааааа! Хахахахах! "Завръщането на таласъмите", човееееек!... :lol: :lol: :lol:

Аз направо бях тръгнал да си правя списък - с всичките изрази за "китара", "кофа", "кратуна"... май над двайсет се събраха общо... Бах тоя Любо! К'ъв речник само! :shock:

Еееееех... направо ще ме просълзите подмладено. Аригато! :)
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12175
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9793 times
Has been thanked: 7693 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Радо » Thu Sep 01, 2011 3:51 pm

Имаше един Гадолини който ми беше избран за интернет прякор в ранните години на форумите :)
Радо
 
Posts: 55
Joined: Tue Aug 23, 2011 2:51 pm
Has thanked: 24 times
Has been thanked: 40 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Тарикат ХХ ранг » Thu Sep 01, 2011 4:07 pm

Повечето моменти с участието на Тариката в "Кървав меч". Велик персонаж - лъже, маже, ръси рафове, краде, мами богове и духове и даже не му мигва небеснобежавото очо.
User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 78 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Lachdanan » Fri Sep 02, 2011 12:07 am

Най-любим момент в Сонора ми беше, когато Фратус Нефъл е получил поредния колет с мъртво животно и те пита:
-Кога ще получа дъщеря си?!
-След четири дни, в колетче - отговаряш ти.

Целият Замък Мушмурок си беше пълен с бисери. Той Любо Николов предупреждаваше: "Книгата е идиотска"! Аз си признавам, захлупих паничката с подаяния на главата на просяка в началото :oops: .

Lachdanan
 
Posts: 55
Joined: Sat Aug 13, 2011 6:49 pm
Has thanked: 36 times
Has been thanked: 57 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby stanev » Tue Feb 07, 2012 2:11 am

из "Принцът на Алкирия":

В скоро време сте обградени от осем души.
- Конете ви май се поуплашиха - отбелязва първият невъзмутимо. - Х - х - х - р- р!?
Алви вече вилнее с окървавен меч.


и

Вече се здрачава. Залязващото слънце сияе над равния южен хоризонт... Залез на юг?!
- Пожар! - кресва Алви. - Някой е подпалил степта!

:D

User avatar
stanev
 
Posts: 140
Joined: Wed Oct 12, 2011 10:34 am
Has thanked: 12 times
Has been thanked: 66 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Meloman No 1 » Sat Feb 11, 2012 5:47 pm

Любимото ми преживяване е подбирането на войската и "преброяването на дивите зайци" в този също толкова див запад ("Изгревът на мрачното слънце", заключителната част от поредицата "Дивият запад", съчинена от М. Майндкрайм).
Meloman No 1
 
Posts: 8
Joined: Mon Nov 14, 2011 1:12 pm
Has thanked: 1 time
Has been thanked: 6 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Cliff_Burton » Mon Dec 22, 2014 6:31 pm

Решаваш, че е най-мъдро да послушаш думите Господни и да подпалиш нивята и лозята на филистимците. Но как да заловиш триста лисици?
За целта купуваш едно магаре, каруца и няколко здрави тръстикови коша с капаци. В тях мислиш да слагаш наловените лисици.
Въоръжен с такъв арсенал, се отправяш към пустинята и започваш да търсиш лисичи дупки. Задачата обаче се оказва непосилна. След два дена бродене си заловил само една лисица. Правиш проста сметка наум и установяваш, че ако я караш по този начин, ще са ти нужни цели две години, за да хванеш животните, а най-лошото е, че някои от тях могат и да умрат от старост през това време.
След още една седмица обикаляне и само три заловени лисици си на път да се откажеш.


– Самсоне, видях че си изпаднал в беда, и изпратих могъщия Левиатан да те спаси. Знай, че сега се намираш в стомаха му, но след няколко дена ще достигнете до бреговете, където пътищата ви ще се разделят.
Успокояваш се и отново се унасяш в дълбок сън. Прекарваш времето си в пост и молитва, благодарен за чудното си спасение, докато идва ден, в който виждаш светлина. Ставаш и пристъпваш бавно към нея. Излизаш от устата на морското чудовище и се озоваваш на каменист бряг, а наблизо съзираш крепостните стени на голям град. Левиатан вече е навлязъл далеч в морето, откъдето ти маха с опашка за довиждане, а ти поемаш към града.


Събуждаш се посред нощ от ужасни болки в корема. Оглеждаш се, но Далила я няма, а ти едва успяваш да направиш няколко крачки към вратата и се строполяваш на пода. Това е твоят край – отровен си от жената, за която мислеше, че те обича. В Светата книга е написано: „Не лъжете жените си повече от три пъти подред, защото са лукави и гневливи“, но ти не се съобрази с това и играта ти завършва тук.
PEACE & LOVE

User avatar
Cliff_Burton
Дзен-лунатик
 
Posts: 255
Joined: Fri Jan 09, 2009 4:02 pm
Location: ДАО
Has thanked: 286 times
Has been thanked: 385 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Cliff_Burton » Mon Jun 15, 2015 10:52 pm

- Ебаси прехода от Кастанеда към дзен – обажда се вътрешният му глас.
- Ти да мълчиш - перва го с тоягата вътрешният глас на Учителя.
Ной е стъпил на ръба на света. Под краката му зее дълбока пропаст, а две мишки - черна и бяла гризат ягодки. Към него пристъпва бавно величествен
бял тигър. Ной сваля лъка и се прицелва внимателно.
- Това е богинята Куон, глупако, не стреляй - изпищява вътрешният му глас.
В този миг Ной се ПРОБУЖДА. Кундалини запрепусква по енергийните му канали, спъва се няколко пъти, но всеки път се изправя, разтърква
ударените места и продължава. Планините отново са планини, а реките - реки. САТОРИ!!!
PEACE & LOVE

User avatar
Cliff_Burton
Дзен-лунатик
 
Posts: 255
Joined: Fri Jan 09, 2009 4:02 pm
Location: ДАО
Has thanked: 286 times
Has been thanked: 385 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Radiant Dragon » Mon Jan 03, 2022 3:54 am

Взето от Манол Глишев от Фейсбук:

Ако класиците бяха писали книги-игри...

Омир:

Хайде, минавай на CC, че там, край Скамандър те чака
бой с дългокоси ахейци, що води Атрид Агамемнон.
Ако пък страх те обземе, то бягай позорно към Троя,
бързо на XXXVIII минавай през портите Скейски,
ала от туй ще загубиш и точки за опитност XXX,
а пък жените троянски на подбив от днес ще те взимат.
Можеш със думи крилати да викнеш за помощ към бога,
твой покровител - към Феба - отгръщайки CCCVII:
с туй ще се вдигне класът на бранните твои доспехи.
Носиш ли копие медно - подарък от царя тракийски -
знай, че късмет те сподиря и хвърляй ти жребия с дързост:
IV точки в добавка щети за деня ще нанасяш,
ако посмееш да влезеш в битка край кораби вити
заедно с храбри дарданци, чеда на града илионски.

Виктор Юго:

Хвърли зар, за да изпиташ Късмета си. Ако Съдбата ти се усмихне, стрелбата на войниците е неуспешна. Събираш куршуми от земята и с песничка, в която се подиграваш с Русо и Волтер, се качваш обратно на барикадата. Ако Съдбата ти обърне гръб, два куршума слагат край на твоя млад гаврошовски живот. Приключението ти свършва тук, в локва кръв насред парижка улица, потънала в барутен дим.

Патриарх Евтимий:

Благоизволи царство ти да въздаде с всенастоящия Хрисовул на твоето царство правдини и свободи на всечестния и свят манастир на пресветата Богоматер във Витоша, както от стари времена правеха благочестивите и христолюбиви самодръжци и скиптроносци на българското и гръцкото царство, дядовци и прадядовци на царството ти. Но какви земни правдини и какви тленни блага можеш да предложиш на благообразните и преподобни иноци, които са се отрекли от земните неща и в неспирна молитва и проливане на сълзи се стремят към онова Царство, казвам, което е извън десницатата на царство ти? Все пак, както и малкото не бива презряно в голямото, така и щедростта на твоето царство не ще бъде презряна и толкова по-голям ще е небесният ти дял, колкото по-голяма е честта, която като монахолюбец и книголюбец цар ще предоставиш с нецарско смирение на служителите на ангелската Царица:
- да не влизат ни десеткари, ни крагуяри, ни аподохатори, ни прахтори, ни житари на царството ти и на Средешкия кефалия в землището на манастира, небесна твърдина (след това благочестиво волеизлияние иди, царство ти, на 76);
- да се предадат в неотемлимо владение на преславната обител селата Боснек, Лисец, Дрен и Драгалевци с все париците, горите, водите, водениците и добитъка (а за тази царска щедрост виж каква награда ти е приготвило Провидението на 87).

Захарий Стоянов:

Не можеш да ся съпикясаш при тая грознейша подигравка с Отечеството. Тръгваш най-енергически накъмто рубладжийското мекере и:
- го зашлевяваш с всичката благородна сила на праведний си гняв (ха префърли ся на 51 да видиш като как ще да ся отзове на туй омаскарявание подлогата на Каулбарса);
- му натикваш пръстът си в мазните ребра и го запопържаш на турски (белким тя разбере, че то робските язици ся наподобяват един други твърде много... иди де, виж 51, каза ти ся веки);
- го дигаш за дънцето на панталонът и яката на тюидений жакет (бре, как ся докарват алафранга рубладжиите, беки ги сбърка някой почтен, ала неук човечец за хора), блъскаш вратите на почтений си дом с презреното му, омекнало от поклони в канцелариите на руското консулато тело, викваш едно хубаво: "Чош яша!" и захвърляш тоз парцал на безродството насред прашната уличка за всеобщо ликувание на народът (сига веч и 51 ни мож" та оправи, ами я бягай за закрила при Чардафонът на 28).

Иван Вазов:

То е една вълшебна майска вечер в пазвите на Балкана. По бухлатите склонове на Средна гора поточетата ромолят сладкогласно и всичкото ти същество изпитва силен порив към един възторг, към едно възхищенье и към една благодарност, задето си жив. Можеш да слезнеш от магаренцето, да извадиш кърпата с увитата в нея кокошчица и стъкълцето с искряще вино, да поседнеш на мек чим, да оставиш и Сивча да попасе слободно, па като се прекръстиш, да подкрепиш изнуреното си от път и силни чувства естество - на 12. Можеш и да продължиш нататък, навътре из чутните кътища на миризливата гора, за да ся предадеш още по-сладко на хубостите, кои без всяческо съмненье тя чакат напреде. Ако бъдеш превзет от такова поетическо намерение, прехвърли ся на 15.

Йордан Йовков:

Тежко въздъхваш и сядаш на грубата дървена пейчица пред кръчмата. Махваш с уморена ръка. Живот. Орисия. Нейде далече се носи тихият звук на кавал - овчарят прибира стадото и свири. Първите звезди примигват над безкрайното поле, а ти се почесваш зад капицата и се чудиш:
- дали да идеш да нагледаш болното дете (5);
- да си дадеш парите за палтото на бедната вдовица (7);
- или да видиш ще помогне ли нещо на горкото добиче на другоселеца (9).

Елин Пелин:

И таз добра! Бирник! Тя била дебела работата. Ами че какво ще правят твоите сюрмаси в селото, ако им го докараш? Я помисли дали да не го поотупаш (запиши си кодовата дума СТРАЖАР и иди на 45), да не му кажеш, че в селото има един луд с брадва, дето сече върби и глави без да подбира (запиши си кодовата дума ЗЕВЗЕК и прехвърли на 65) или пък да не скокнеш от каруцата и да побегнеш по заобиколни пътища в тъмницата към селото (запиши кодовата дума РАКИЙЦА и виж какво има да става на 78).

Ярослав Хашек:

Тъкмо си се бръкнал да платиш на жълто-черния евреин бутилката коняк за Лукаш, когато отнякъде изскача тоя кретен, подпоручик Дуб.
- Ахххааа, Швейк, ракия се се каните да пиете!
- Съвсем не, господин подпоручик - отвръщаш невъзмутимо. - Това е лимонада.
- Швейк, вие мене не ме познавате откъм опакото, но ей сега ще ме опознаете! Каква лимонада, не се правете на идиот.
- Господин подпоручик, - бодро казваш ти - аз действително съм идиот, както може да ви потвърди всеки, който е служил навремето в 91-и пехотен на Негово Величество полк в Ческе Будейовице. Но за да ви докажа, че това тук е лимонада, а не, както погрешно си помислихте, ракия, защото знам, че на вас ви се пие, та две не виждате, ей сегичка ще я гаврътна. (Ако наистина го направиш, мини на епизод N-43351/1915. Ако не, продължавай да четеш).
- Швейк! - кресва Дуб - вие положително ще идете в ареста за това идиотско поведение! Позволявате си да се правите на интересен! На тарикат се правите, а, Швейк! Много добре ще ме опознаете вие!
- Познавах един много нервен човек, съвсем като вас, господин подпоручик - прекъсваш го невъзмутимо - Един такъв асистент в Политехниката, с мръсно име беше, да прощавате, Мудичек се казваше. Та той така много се изнервяше и крещеше, докато една вечер на прибиране от кръчмата... (ако продължиш да разказваш уродливата историйка, премини на епизод M-66542/1915).
***

N-43351/1915
С невинна физиономия отвинтваш капачката, смигваш на евреина, който изглежда още по-глупаво от обикновено и надигаш шишето пред смаяния поглед на подпоручика. Наоколо се разнася острата миризма на хърватски одеколон. Гълташ противната течност на едри глътки, мислейки си: "Само да не се натровя, че Балоун ще ми изяде порционите за седмица напред преди да го хванат, че плюска за двама и ще го обесят, задето е ощетил щабната каса". Изпразваш бутилката, облизваш устни и казваш:
- Господин подпоручик, разрешете да доложа. Беше си лимонада, много освежен се почувствах. Купете си и вие.
Изоставяш смаяния кретен, тръгваш към вагона си в идеално права линия и даже си свирукаш. Хвърли два зара. Ако получиш резултат, по-малък от Нюха си, чугуненият ти черен дроб и дългогодишната закалка си казват думата. Премини на Q-54673/1915. Ако резултатът е по-голям от Нюха ти, две крачки по-нататък падаш в безсъзнание с нос в едно говеждо лайно. Премини на Z-78918/1915.

Q-54673/1915
Добираш се до поручик Лукаш, тракваш токове, козируваш и долагаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Онова говедо Дуб ми налетя докато ви купувах ракията. Нямаше как, трябваше да я изпия. След пет, най-много десет минути ще съм кьоркютук пиян. Не ме търсете няколко часа, отивам да си легна.
Падаш като отсечен на нара си и заспиваш. Сънуваш как госпожа Мюлерова ти готви свинско с кнедли и коментира убийството на ерцхерцога. Губиш три точки Издръжливост, добавяш си една точка за Психически способности и печелиш петдесет точки за опитност.

Z-78918/1915
Фелдкурат Кац държи проповед за нуждата да се убиват ерцхерцози. Промърморваш:
- Ама че свинщина - от което се разбуждаш. Сънувал си. Оказваш се вързан "на козел" в някаква барака. До теб на една кофа със смъкнати гащи и печален израз клечи Балоун. Главата ти се цепи от болка. Губиш осем точки Издръжливост и една точка Бойно майсторство.
- Закъсахме я, Швейк - изплаква Балоун. - Сега ще ни обесят. Оня мръсник Дуб е бесен, че си пил ракия пред него, а мен ме окошариха, защото като чух, че си пътник, ти изядох порциона и ме обвиниха в разхищение на държавни средства. А той беше развален!
- Да, Балоун - философски казваш ти. - Животът е непрекъснат низ от падения и възходи. Радвам се, че си изял порциона ми, защото ако аз го бях изял, сега щях да клеча вместо теб с разстройство на кофата. Но всичко това няма значение. Да се приготвим да умрем за Негово Величество най-милостивия ни монарх. - И с цяло гърло зареваваш австрийския химн.
***

M-66542/1915
-... - и той накрая се хвърли във Вълтава, но не се удави, а си удари главата в един подводен камък и умря от това. Печална работа - завършваш отвратителния си разказ половин час по-късно. Подпоручик Дуб гледа право през теб. Очите му бавно се подбелват, опитва се да каже нещо, но не успява и рухва на земята, сломен от невинността в погледа ти. Еврейският търговец примигва в пълно недоумение. Усмихваш му се лъчезарно, от което той се свива зад тезгяха си и се понасяш обратно към вагона. Там тракваш токове пред Лукаш:
- Господин поручик, разрешете да доложа. Ето ви скоросмъртницата. Отвън в калта лежи оная свиня Дуб, мисля, че получи разрив на сърцето като си поприказвахме с него докато пазарувах.
Поручикът се обляга назад в стола си:
- Швейк, казвал ли съм ви, че сте идиот?
- Много пъти, господин поручик, но както знаете, в 91-и пехо...
- Да, да, Швейк, знам тая работа - махва с ръка Лукаш. - Ето ви двайсет халера да се почерпите
Добави двайсет халера към наличната сума в подплатата на куртката си.


На епизодите за Швейк ревах от смях. :D
(може и да е помогнал факта, че съм подпийнал малко точно в този момент. :mrgreen: )
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022

User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
 
Posts: 665
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 702 times
Has been thanked: 889 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Darth_Sparhawk » Sun Jan 16, 2022 8:53 pm

Ами аз много обичам адреналин и затова любимите ми сцени са по-скоро ужасяващите. Да кажем цялото пътуване в подземието на "Узурпатор" на Смит и Томсън, пролога на "Гората на демона" от Колин, срещата с Краля на бродниците в "Кървав меч", битката с Дракона на времето в "Магьосничества"...
Всички битки със Сокол в "Майстори на меча".

User avatar
Darth_Sparhawk
 
Posts: 31
Joined: Fri Dec 16, 2011 9:31 am
Location: Sofia, Bulgaria
Has thanked: 22 times
Has been thanked: 36 times

Re: Любими моменти (от КИ)

Postby Cliff_Burton » Tue Jan 18, 2022 3:38 pm

Като каза адреналин и битки, ето една моя любима бойна сцена от книга-игра :D

Тунелът се разширява и не след дълго Ной се озовава в широка зала, в центъра на която стои невиждано чудовище. Високо е над три метра, с пламтящи очи, остри шипове по ръцете, гърба и тежката опашка. А два завити рога увенчават главата му като корона.
— Diabolos — кой знае защо на латински промълвява Ной.
Чудовището го чува и бавно тръгва към него. Пламтящите му очи се впиват в Ной и той вцепенен очаква своята съдба. Спасението идва неочаквано. Силен вик „СПАРТААААА“ раздира тишината на късове и малко преди Diabolos да достигне Ной, пред чудовището се изправя воин в бляскави доспехи и меч във всяка ръка. Той се бори достойно, но постепенно започва да губи сили и след поредната размяна на удари единият му меч издрънчава на пода. Импулсивно Ной грабва оръжието и на свой ред напада! Атаките се сипят от две страни и Diabolos не успява да се справи с вихрушката от удари, която Ной и непознатият воин му нанасят. По тялото му зейват широки рани и виждайки, че губи битката, чудовището се обръща и побягва. Но мечовете го достигат, разсичат задните му части и то напуска полесражението с вой.
— Мечове в гъза — задъхвайки се от битката извиква воинът.
— Мечове в гъза — като ехо отвръща и Ной.
PEACE & LOVE

User avatar
Cliff_Burton
Дзен-лунатик
 
Posts: 255
Joined: Fri Jan 09, 2009 4:02 pm
Location: ДАО
Has thanked: 286 times
Has been thanked: 385 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests