Калоян и златният печат

От "Огнена пустиня" до "Пустинен огън"; от Blood Sword до Lone Wolf; от "Асасините на Персия" до... а да видим докъде. :D

Калоян и златният печат

Postby Кал » Mon Sep 23, 2013 10:22 am

Отзивът ми в Goodreads:

Тази книга е за:

– онези, които обичат българската история. (Любопитно ми е да споделите какво ново и неизвестно ще откриете тук. Авторът се е ровил в наличните източници до лактите – и е извел наяве особености на епохата, за които рядко си мислим. Помагал му е Манол Глишев, един от най-страстните историофили, които познавам.)

– онези, които мразят българската история – заради часовете в училище. (Без майтап. Самият аз винаги съм ненавиждал сухите факти, дати и зубрачеството, което ни се набива около тях. Но да се въплътиш в ролята на главното действащо лице... съвсем друг вид изживяване е.)

– онези, които въздишат по „Варварският бог“, „Кървав меч“ и въобще големите книги-игри. (Аман от 160-странични недорасляци, ей! :D)

... Стига толкоз. Останалото е в книгата.

(Ако искате бройка за себе си – взех няколко на приятелска цена 10 парици. Пишете на poslednorog -в- gmail.com. Или се оглеждайте по книжарниците – там са 12.)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Калоян и златният печат

Postby Кал » Wed Oct 02, 2013 8:07 pm

Скрит текст: покажи
Споделям тук, защото ми е криво и ме дъвче:

В „Калоян“ съм писан като стилов редактор и коректор. Но още в първи епизод ще ви се набият печатни и граматически грешки.

Никой коректор не може да коригира текст, който не е виждал. :(

Имах подобен проблем и в „Спящият убиец“ – грешки в добавените текстове, които въобще не са минавали през мен. По същество, това е проблем на работния процес: получава се, когато се правят промени в последния момент, или в неправилния ред - в случая с „Калоян“, коректорът получава текста, без да знае, че текстът още не е окончателен. Гафили сме и в книгите на ЧоБи (особено с кориците, които редовно забравят за съществуването на коректори :/). Учим се от такива грешки.

Но в първия момент – Ъх, „изобр“! Ох, тука има запетая, беееее! Ех, повече не ща да гледам... - усещането си е гадно. :(

П.П. Самият автор обяснява повече тук.

xenox wrote:Основният недостатък на цялото издание е това, че го правих на своя глава, с много ентусиазъм, но без да имам опит и нужните умения. Намесата на професионалисти успя да спаси някои неща, но далеч не всички. Спомогна и бързането накрая.
Дописах епизоди след теста (понеже исках да подобря някои ситуации), добавях текст след корекцията и редакцията, да не говорим, че не съм и наполовина толкова добър писател, колкото искам да бъда.
Научих доста, предстои да науча дори повече.


Всички сме така, както казах. ;)
Last edited by Кал on Thu Oct 03, 2013 10:43 am, edited 2 times in total.
Reason: +няколко думи от автора

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Калоян и златният печат

Postby Кал » Sun Oct 06, 2013 12:47 pm

Понеже и мен ме вълнува въпросът „Наистина ли българите са били такива, каквито ги описва авторът“ – ето отговор от автора:

Георги Караджов wrote:Източниците са предимно ромейски. Няма как. Консултантът ми твърди, че византийските хронисти все пак не са много пристрастни (обърнал съм внимание на това на няколко пъти в книгата), нито са тенденциозни спрямо българите. Понякога очернят сами себе си поради вътрешните си борби.

И така, ромеите описват българите като надменни и твърдоглави, диви и кръвожадни, "дишащи убийство". Оповавали са се на високите си крепости и са се държали високомерно с "гърците".
Вярно, за ромеите почти всички други народи са диваци, но никой не може да ги вини - по времето, когато живее Калоян ромеите търпят само поражения, градовете им са подложени на опустошение, хората - на какви ли не зверства от кого ли не - нормани, турци, българи, после и френските рицари. Това мнение не се поклаща от зверствата, на които самите ромеи са способни. В техните очи те са високо образовани и цивилизовани хора. И имат основание за подобно отношение: интелектуалният им елит е много по-обширен от този на който и да било друг народ, а имат и огромен град, в който живота е съвсем различен от този на околния свят. В Константинопол можеш да живееш на седмия етаж на огромна сграда, да ходиш на работа, да си пазаруваш от кварталното магазинче, в неделя си на черква, можеш да ходиш на баня, да четеш книги, има с кого да си говориш за изкуство, можеш никога да не си хващал оръжие и прочее.
В сравнение българите са живеели в малки градове и са се препитавали предимно със скотовъдство и земеделие, пазарът е бил веднъж седмично, да си купиш книга е било огромно изключение. Отношението на един Константинополчанин към българите и особено куманите (дето живеят в юрти) не е било много по-различно от това на един днешен софиянец спрямо жител на малко градче или спрямо някой циганин от катун.

Делата на българите също не предполагат умереност и разумност. Иванко, за когото се твърди, че е бил подобен на Асен по вид и нрав, се скарва с царя заради жена, бяга при ромеите, обръща се против тях, поле пак се опитва да мине на тяхна страна и накрая го убиват по изключително тъп и наивен начин. Добромир Хриз е същия. Имаме и още примери от по-късно време за царе и боляри, които псуват посланиците на майка.

Трето - познаваме Царевец от времето на Иван Асен Втори и дори от времето на Иван Александър. Преди техните мирни години, строежите и книжовната дейност, Търново навярно е било много бедно откъм изкуство и книжовност, образование и култура. Имах спор с консултанта си дали е възможно крепостта на Асеневци, които са военни аристократи, отглеждащи коне, да бъде снабдена с библиотека. Все пак си наложих моето мнение, че може да имала, бедна и предимно с църковна насоченост, но все пак по-добре от нищо.

Калоян. Според мен той се държи много по умерено от братята си. Кой знае - може да е заради ромейското възпитание. Не споделям мнението, че е бил кой знае колко по-див от съвременниците си. Във Варна е избил гарнизона, убива пленени латински благородници, срива крепости - нищо ненормално за онова време. В началото гледа да пази мир с ромеите, като насъсква други против тях, след Варна също сключва мир, съюзява се с гърците след падането на Константинопол и чак когато вижда, че е излъган, и то яко, откача и започва да громи. За това мнението за дивата му природи си битува в историческата литература и съм оставил на читателя избор дали да се придържа към него или да изгради по-умерен герой.
В Константинопол той отива 18-19 годишен, възцарява се на 30 години. Колкото съм аз в момента (с тази разлика, че днес имаме по-широк мироглед, а навремето са съзрявали по-рано. Попаднах на израза "40 годишен старец"). Младият Калоян е по-импулсивен, повече отворен за мнения и съвети, а с възцаряването и поемането на повече отговорности, особено с идването на разочарованията, героят ще става все по-сериозен, затворен, суров и циничен.

Нравът на царете едва ли се различава от този на обикновените хора. Виж, подготовката за тази тежка "длъжност" варира. Имали сме енергични царе, имали сме и добродушни и умерени, имали сме достолепни старци, имали сме и вироглави младежи на чело на държавата. Понякога енергични и целеустремени хора стават велики (Симеон), друг път се провалят (Борил). Може би все пак умерените царуват по-дълго (Омуртаг, Петър, Иван Александър).

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests