Brass Restoration

Visual novels, Japanese RPGs, Interactive fiction, MUDs and MUSHes, Planescape: Torment, Dreamfall: The Longest Journey... всичко, в което и компютърът играе с нас.

Brass Restoration

Postby Nameless » Tue Jan 08, 2013 6:42 pm

Отварям тема за тази visual novel, имайки голяма нужда да се обяснявам надълго и нашироко за нея в пост, изпълнен изцяло със спойлери. :D
Неспойлерско е да кажа, че съм супер впечатлена, безкрайно е пристрастяващо да се съпреживява и историята е много истинска и затрогваща. Естествено, докато се стигне до "истината", както обичам да казвам аз, т.е. докато успея да я мина в четирите й добри варианта, се мина през много нерви, сътресения и "какво-по-дяволите-обърках-този-път-толкова-ли-не-ме-бива-да-общувам". Но определено си струваше.
Не знам колко обяснителна трябва да съм, но предполагайки, че спойлерите ще се четат от хора, които вече са я преминали, няма да изпадам твърде в обяснения кой кой е и защо е, само ще споделям впечатления и през какво преминах самата аз. Ще се постаря да е филмарско. :D

Скрит текст: покажи
Естествено, след като изстрадах заедно с Рио това, че си е загубил ръката, първото ми решение бе да не зарязвам Минори, понеже ми е твърде добра приятелка (постоянно ще сменям първо и трето лице) и продължих да си вися с нея. В процеса на това, че се отказах от клуба и самата музика ми доставяше болка и накрая загубих и Минори, съкрушено осъзнах, че тотално съм съсипала живота на Рио със своите лоши решения... Доста отчаяно, реших да опитам с Юи, понеже знаех със сигурност, че за да бъда с нея, трябва да приема предложението за кареоки. Какво бе моето удивление, когато на Свети Валентин не получих шоколадче от никого. Поправяйки си изборите, се оказа, че трябвало да се навия от раз да си купя едно СД вместо да имам колебания - урок, който до самия край се опитвах да науча. И така бойната Юи ми спаси кожата и вече си станахме близки. Разбира се, Рио получи много мисловно крещене от моя страна, задето не намираше Юи за красива (?!, абе нормален ли си...) и задето й потъпкваше чувствата. Когато реши да се опита (с помощ от съвестта си, кхъм-кхъм) да й помогне да превъзмогне нейната травма, заедно със своята, отново се обнадеждих, че ще има щастие за моя приятел-идиот Рио. Не знам как стана, като на магия, но той осъзна, че наистина обича Юи и тя даже се нанесе при него, мятайки му се да го гушне и водейки до симпатична сцена. Историята с Юи, макар и не така роматична или трагична, беше наистина мила и бях щастлива, че Рио ще пише песни. Разбира се, нямаше как да не се чувствам виновна спрямо Минори, но пък тя не беше тъжна, така че реших, че няма проблем и че това е щастливо стечение на обстоятелствата. След това опитах с Кури, която отначало ми се струваше малко лигава и досадна, но после много я заобичах. Отново не получих шоколадче, отново заради подобна грешка. Та Кури наистина много обичаше моя Рио и аз бях безкрайно доволна. Имахме си сътресенията, но го докарах до край, в който той все пак й призна, че я обича. Не бе кой знае колко романтичен, но пък си викам - хей, не може всичко да е. Не знаех, че супер се лъжа, щеше да ми стане ясно по-късно. И честно казано, постоянното набиване на чело, което Кури получаваше, беше леко анти-всичко... Така, още не бях преживяла Минори-травмата, затова опитах с Йошине. Още в самото начало знаех, че това ще е непосилно. Кутару, когото аз така обичах от самото начало, без него Рио си е заникъде, беше влюбен в Йошине. Цялата история с нея ми беше тотална мъка. Вярно, подари на Рио нова ръка, но пък той така или иначе осъзна, че с нея не може да свири. Направо не ми се говори за момента, в който Кутару ме спука от бой, а в резултат на битката осакатих ръката на Йошине, която вече беше в моето положение. Наистина изтерзаност, просто болка, нали, а и този път Минори страдаше, че имам чувства към друго момиче, което влошаваше всичко още повече... Прекрасното на тази история бе, че даваха сцени и с другите герои и не беше толкова Рио-центрирана. По това време, търсейки си картинки из нета, осъзнах, че бях сбъркаха нещо с Кури. Връщайки се изведнъж към нейната история, се оказа, че трябвало да стане мааалко по-драматично в края, в резултат на което имаше много сълзи от страна на Кури и романтични целувки. Да, този край определено беше наистина страхотен и може би ми е любимият все пак. Върнах се на Йошине. Заради това, което й бях причинил, тя не можа да бъде избрана за оркестър, в резултат на което си замина и повече никога не я видях. Загубих и тази история. Връщайки се назад, успях да поправя една от грешките, та тя дойде при мен през вечерта с предложението да отпътуваме само двамата. Приех с несигурно сърце и кадрите, в които Минори месеци наред ме търси и скърби къде съм, съвсем ме убедиха, че трябваше да има по-добър вариант. А и горките Йошине и Рио се бяха озовали в България чак... С мъки и още няколко грешки, успях да стигна до оптималния вариант, в който Йошине я избират за оркестър, аз композирам музика, Кутару не ме мрази чак толкова, с Минори сме приятели и все пак печеля момичето. Но твърде изтерзана история, твърде болезнена все пак. А и само мислех как Кури се е влюбила в мен от пръв поглед и заради мен започва да свири на барабан и заради мен после започва да свири на пиано... Ох, това е допълнително мъчително. Осъзнах и че няма вариант, в който всички са щастливи, също не без болки. Върнах се най-сетне на Минори, грешки, грешки и пак грешки, но успях. Тук беше най-силната сцена, която наистина ме разтърси. Изобщо атмосферата беше гениална в колата по пътя с Тсубоми и Кутару, после как го блъснаха на релсите и флейтите и накрая неговивият плач, който и мен ме разплака. И естествено и самата картинка как Минори го прегръща и плаче с него, както и за първи път всъщност се вижда как му липсва ръката. Горкото ми Рио, което заспива, изплачвайки се. Щеше ми се и аз да ходя да го нагушкам. И милият край, в който двамата се държат за ръка. Макар че Минори е доста глупавичко, е наистина добро момиче, да. Но ми липсва един screenshot с нея все още, така че трябва да се връщам пак. Изобщо супер преживяване беше за мен това, макар с Рио да имахме много разногласия и да отнесе не едно проклятие от моя страна колко е смотан, както и не едно извинение, че съм му причинила страдание, осъзнах, че аз и Рио всъщност ужасно много си приличаме. Не знам дали това е повод за радост или за съжаление, по-скоро е просто факт. Интересен факт. Има върху както да мисля още дълго. В заключение - обичам тази невероятна история.
Nameless Here For Evermore

Nameless
 
Posts: 810
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 628 times

Re: Brass Restoration

Postby Кал » Wed Jan 09, 2013 12:59 am

Стана ми страхотно мило, като си припомнях историята покрай теб, имото. За съжаление, моите saves си заминаха, като си инсталирах новия Линукс – а така ми се ще да преиграяпрочетапреживея по-силните сцени пак... Може да се възползвам от твоите записи по-натъде.

Най-яркият ми спомен сега са откровенията на всеки от финалите. Може би най ме зашемети оня, в който Рио откри, че любовта към музиката може да има много проявления, не само „предначертаното“. Ама като го опиша така, звучи банално, а всъщност беше, ами, зашеметително...

Ех, че се размечтах. Например: някой ден да преживеем такъв някакъв VN рамо до рамо...

(Как само ще се караме на изборите, о, как само!... :D :D :D)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10696
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7831 times
Has been thanked: 6242 times

Re: Brass Restoration

Postby Nameless » Wed Jan 09, 2013 11:46 pm

Хм, защо пък да се караме за изборите? Практиката показва, че имаме склонност да избираме почти едно и също. :D

Иначе знам какво е за записите, така че с удоволствие ще ти предоставя, когато имаме възможност, компютър, за да видиш това, което искаш. (:

Edit:
Скрит текст: покажи
Точно финалът, който бях изтървала в началото, с Кури. Наистина силен и невероятно мил и сладък.
Nameless Here For Evermore

Nameless
 
Posts: 810
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 628 times


Return to Синкретичните форми

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests