Когато писането ми е пейзажно и невъзможно кратко...
Ръбът на края на света
Обичах да съзерцавам неща от ръба на края на света. Гледах с часове как небето прелива от розово в черно и от лилаво в жълто. Огненочервеното беше любимият ми цвят - и най-краткотрайният. Трябваше да внимавам да не поклащам крака. Почвата беше ронлива - от време на време се откъсваше от ръба и пропадаше в нищото. А после бавно започваше да се превръща в дете: песъчинките се раздвижваха вихрено, оформяйки ръце, крака, тяло, глава, дори фини детайли като върхове на нокти или треперещи мигли. Докато падаше, детето винаги се усмихваше. Накрая изгубвах от поглед всички тях, всичките песъчинки, всичките деца, в сивото на заводите отдолу. Димът на комините приличаше на отровен захарен памук на фона на нежното пастелено на облаците. И, странно защо, цветовете им така и не се смесваха. Градът и небето бяха като два различни свята, които се докосваха, но никога не се преплитаха. И бяха живи, пъплещи, променящи се. Небето се вихреше. Градът жужеше. Небето пламтеше. Градът тракаше. Небето сияеше. Градът туптеше.
Глождеше ме обаче, че те бяха навсякъде. Не можех да погледна над небето. Не можех да надзърна под града. Седейки там, на ръба на края на света, си представях, че съм затворен в стъклен глобус от небе и град, от град и небе. Глобус без никаква пролука към друго измерение.
В следващия момент обаче настъпваше 4:44 и часовникът ми започваше настоятелно да звъни. Това беше моят праг на наблюдение, времето, в което трябваше да се сбогувам с децата (песъчинките) на ръба на края на света. Изправяйки се, отронвах повечко от тях и се проклинах за небрежността си. Пропадайки надолу, те ми помахваха с песъчливите си ръце. Не им отвръщах, защото беше 4:44. Вместо това им обръщах гръб и пристъпвах назад, към мястото, където ръб на края на света не съществува.
Излязъл от стъкления глобус, вече не виждах небе и град.
Все пак, не мога да виждам нищо. Аз съм слепец.
Ръбът на края на света
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Ръбът на края на света
Каква е (пред)историята на това късче? Кое го вдъхнови?
А мислила ли си накъде ще продължи?
А мислила ли си накъде ще продължи?
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Ръбът на края на света
Не го оставяй. Поне един читател иска да види (да усети?) още.
(Двама, с Нев-чан. )
(Двама, с Нев-чан. )
- Mokidi
- Global Moderator
- Posts: 351
- Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
- Has thanked: 129 times
- Been thanked: 173 times
Re: Ръбът на края на света
Може и трима, принципиално няма да цъкна тенкю-то.
Обаче ако може да споделя мнение на чираче-редактор, дето не си е спазило срока за задачата, че една ножичка, малък размер, значително може да разхубави...
Обаче ако може да споделя мнение на чираче-редактор, дето не си е спазило срока за задачата, че една ножичка, малък размер, значително може да разхубави...
Spoiler
От друга страна, поработила съм върху премахването на инхибиторите си тази вечер, може от това да е.
На всичкото отгоре минавам през криза на непушачеството.
Мамка му и навик.
Вярно, от май миналата година не ми се е припалвало, обаче адски не му е сега моментът...
Инхибиторите съм ги премахнала с хубаво винце. А как ми се ще тревица...
Но това няма общо с възприемането де.
На всичкото отгоре минавам през криза на непушачеството.
Мамка му и навик.
Вярно, от май миналата година не ми се е припалвало, обаче адски не му е сега моментът...
Инхибиторите съм ги премахнала с хубаво винце. А как ми се ще тревица...
Но това няма общо с възприемането де.
- Кал
- Първопроходец
- Posts: 12506
- Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
- Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
- Has thanked: 3103 times
- Been thanked: 2531 times
- Contact:
Re: Ръбът на края на света
Мисля, че е рано за ножичка още (ако съм изтълкувал Ели вярно). Нека се посъбере материал първо.
Но да не се разсейвам сега от голямата работилница...
Но да не се разсейвам сега от голямата работилница...