Шахтата

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея
Post Reply
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Шахтата

Post by Кал »

Тема за „Шахтата“ на клуб "Светлини сред сенките": отзиви, въпроси, изненади...
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Шахтата

Post by Кал »

Въпрос: Електронното издание на „Шахтата“ нова книга ли е?

Отговор: „Шахтата“ е втората книга на клуб „Светлини сред сенките“; първото ѝ издание (на хартия) се появява още през 2006 г. в Казанлък, с подкрепата на читалището, в което тогава се помещава клубът. Изданието на Човешката библиотека е първо електронно. Не сме сравнявали с хартиеното като съдържание. Сигурни сме само, че в новото сме нацелили местата на повече запетайки. :D
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Шахтата

Post by Кал »

Отзив в pritesnihse.com:
“Шахтата” е разказ за доброто, за вярата, приятелството и човечността. Разказ на група младежи, които водейки се от своя житейски опит, ни казват нещо много важно. Нещо, което ние, заблудени от напрегнатото ежедневие, често забравяме. А именно – Красотата е навсякъде около нас, просто трябва да я забележим. Вярата в доброто, любовта и в собствените ни сили е това, което ни движи напред, което ни дава сили да продължим. Всъщност младите автори от клуб “Светлини сред сенките” ни откарват в Ада. И не само това, но в него пускат и едно изтормозено и малтретирано от връстниците си момче. Момче, неразбрано от своите егоистични съученици, но притежаващо изключителна вътрешна красота и сила. По пътя на своето приключение във владенията на Краля на мухите, то се изправя срещу най-големите си страхове за да спаси живота на хората, които само преди няколко минути едва не го убиват…
И не съм съгласен с предното ревю (после ще ви го цитирам, че сега съм в един пробит Икарус). В един разказ аз гледам това, което авторът е искал да каже, а не това по колко сложен и майсторски начин го е направил. Забележителното тук е, че едни малки деца ни казват това, за което ние, уж големите, сме слепи.
По едно и също време четох един от най-известните романи на всепризнатия авторитет и познавач на американската душа Джон Стайнбек и разказчето на тези хлапетии (2006 година) от Казанлък, дръзнали да си основат дори и клуб, и как да ви кажа – Стайнбек все още стои недочетен… (само до утре, разбира се) : Д
Post Reply

Return to “Книгите”