Spoiler
![Wink ;)](./images/smilies/icon_e_wink.gif)
Една от най-трудно изкоренимите представи е тази, че педагогическият процес, кой знае защо, трябва да бъде нещо сериозномрачно. Все нещо е знаел от свой личен опит Джакомо Леопарди, щом е написал в своя „Дзибалдоне“ с дата от 1 август 1823 година следното: „Най-хубавото и най-щастливото време от живота на човека — детството, е така хилядократно изтезавано от хилядите мъки, тревоги, трудове и страхове на възпитанието и учението, че възрастният човек дори сред своите злочестини и митарства на възрастен не би приел да се превърне отново в дете от страх да не изстрада пак това, което е страдал в детството си."
ГЛАВА 7
Дядото на Ленин
Тази малка глава е само продължение на предшествуващата. Отделих я, защото твърде много ме блазнеше мисълта, че дядото на В. И. Ленин — бащата на Мария Александровна Улянова — заслужава да стои в заглавие. Селският дом на Лениновия дядо се извишава недалеч от Казан, столица на Татарската АССР, върху една баирчинка, в чието подножие тече малка рекичка, носеща по своята повърхност весели колхозни патета. Околността е красива и там аз съм пил хубаво вино, гостувайки у мои татарски приятели. Трите големи прозореца на всекидневната гледат към градината. Децата, между тях и Володя Улянов, бъдещият Ленин, обичали да се промъкват в дома и да излизат през прозорците вместо през вратата. Мъдрият доктор Бланк (баща на Лениновата майка) не само че не забранявал на децата това невинно забавление, но бил наредил да поставят под прозорците здрави пейки, та децата да стъпват на тях при своите провирания, без да рискуват да си счупят вратлетата. Според мен такова поведение е истински образец за това, как трябва да се поставяме в услуга на детското въображение. С измислянето на истории и с фантастическите способи за тяхното фабрикуване чрез фантазията мисля, че помагаме на децата да проникнат в истинския живот през прозореца вместо през вратата. Щом им е по-интересно, значи — по-полезно им е.
Току-що се връщам от интервюто на кандидатите за Колежите на обединения свят... и още не ме свърта от вълнение. Тия шест момичета и момчета бяха вдъхновяващи!Кал wrote:Току-що разбрах, че възпитаниците на КОС отскоро имаме и български сайт. Още не е допълнен – но браво на Димитър Копаров за инициативата!Кал wrote:Ето и по няколко думи от възпитаници на моя колеж: United World College of the Adriatic.Кал wrote:Ако имате познати ученици
- будни, търсещи момчета и момичета -
- в 9. или 10. клас -
искам силно да им препоръчам Колежите на обединения свят, като място за завършване на средното образование.
Ще разправям повече нататък. Слагам си това да ми напомня. И един важен срок:
Кандидатстването от България обикновено е през април. Тоест – добре е да поговоря с желаещите (ученици и родителите им) до февруари, най-късно март. Да го имаме наум, ако ще се срещаме на живо.
Ето и материалите на Светла:Сдружение "Професионален форум за образованието" Ви кани на безплатен семинар-дискусия, озаглавен "Образованието на бъдещето и бъдещето на образованието", който е продължение на традиционните ни семинари "Училището в търсене на партньори". Семинарът ще се състои в събота /12.04/ в зала фоайе на Националния дворец на децата и е част от програмата на Деветия Фестивал на българското образование.
ДИСКУСИОНЕН ПАНЕЛ
„ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО
И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО”
12 април 2014 г.
Зала „Фоайе” на Националния дворец на децата
(...)
Говорители и презентатори:
(...)
Светлана Нанчева (http://p-acad.hit.bg/index_files/Page463.htm ), член на сдружение „Професионален форум за образованието”.
Ще говори за: Прогнози за бъдещето на образованието през погледа на американски и руски изследователи
Към днешна дата отзиви няма.На 13.05.2013 Лъч wrote:Здравейте! :)
Един човек ни даде визитката си, докато бяхме на масичката на фестивала на образованието и, макар и със закъснение от една седмица, споделям кой е сайта:
https://sites.google.com/site/vaspitatelniigri/
Молба: Разгледайте го и вижте дали с нещо може да сме полезни/може да ни е полезен. :)
Благодаря!
от ЧоБи: Лъч
July 25th - 29th 2014
The EuPC 2014 is designed to strengthen and expand the Permaculture movement throughout Europe, by bringing together experienced designers, growers, teachers and students for 5 days of learning, laughing and laying in the sun on the shores of Lake Batak of the Rhodopi Mountains in Bulgaria.
"Permaculture is that art of the possible”
Graham Bell, The Permaculture Garden
Първата безплатна школа за талантливи деца на Балканите открива врати в село Русаля
4 септември 2014
Тази учебна година в България отваря врати първото напълно безплатно училище за талантливи деца с ограничени средства на Балканите. То ще предлага на възпитаниците си както обучение, така и място за живеене. Така децата без родители и тези, чиито майка и баща нямат финансова възможност да подпомогнат бъдещото им развитие, ще имат равен шанс с останалите и ще могат да покажат и развият заложбите си. Сдружение „БИС БАРД“ е организатор на проекта.
Идеята хрумва на Анимари Димитрова, председател на сдружението, когато от 1993 г. започва да обикаля по домовете за деца, лишени от родителска грижа, из страната с частния си театър. Малко по-късно тя насочва усилията си изцяло към децата и така се стига до училището по изкуства „Димитър Екимов“.
Пансионът се намира във великотърновското село Русаля и разполага с няколко сгради, които във времето ще приютят 230 деца от предучилищна възраст до 12-и клас. „За момента имаме сграда, в която ще живеят децата, друга, в която ще учат, както и къща за хранене. Има и кабинети, които са предназначени за различните преподаватели и експерти по изкуствата“, разказва Димитрова. Тази година училището ще стартира с 30 деца – 15 в предучилищна паралелка и 15 в първи клас, като всяка година дома си ще намират там по 15 нови таланти.
Колкото до мястото, то е избрано след много огледи и обикаляне на почти цялата страна, но в крайна сметка отговаря на всички изисквания. „Искахме красиво място в централната част на страната, за да е удобно на всички, близо до големи университетски градове, но в същото време да е отдалечено“, разказва Анимари Димитрова. Тя допълва, че училището ще разполага и с психолог, лекар, а на всяка паралелка ще има по двама ментори.
Надарените деца, които ще получат шанса да учат в първото по рода си училище на Балканите, са подбрани от специалисти по два критерия – да имат потенциал и да са от социално слаби семейства. Именно заради таланта си те ще имат възможността да учат освен всички общообразователни предмети и музика, танци, рисуване и театър. Освен различните изкуства децата ще изучават и прилежащите към тях професии.
Така например те ще могат да правят рамки за картините си, както и да работят в звукозаписно студио. „В първи и втори клас ще се откриват талантите и заложбите на учениците и след това ще се пренасочват в дадена паралелка“, добавя Димитрова. На разположение на децата ще бъдат както учители по всички предмети, така и специалисти по изкуства, а с времето ще започнат да гостуват и известни личности от различни области. С напредване на времето ще се добавят и нови специалности.
След 5-и клас ще започнат да се изучават и занаяти, приложими в съвременния бизнес, с които учениците да могат да си изкарват хляба след време.
Освен че всичко това няма да струва нито един лев на семействата на децата, родителите ще могат отново напълно безплатно да ги посещават веднъж на два месеца за по няколко дни и да се потопят в атмосферата на своеобразната Магнаурска школа в село Русаля.
Първият етап на проекта е на стойност около 1 млн. евро и е финансиран от датската фондация „Велукс“.
Източник: bgnow.eu
Академия Юнити стартира инициатива за развитието на детския талант в подкрепа на български деца в неравностойно положение или от социално слаби семейства. С финансовата подкрепа на Шнайдер Електрик, в рамките на кампанията „Талантът обича всяко дете” 40 деца ще получат стипендии за качествено едногодишно обучение в областта на:
*английски и немски език
* изобразително изкуство
* приложни изкуства
* театрално изкуство
* куклен театър и сценография
към Академия Unity.
(...) Академия Unity приема кандидатури до 26 септември включително.
Ели Йорданова wrote:В основата на “Демократичното училище” на Яков Хехт е поставено уважението към личността на детето. Намирам за много естествена и уместна идеята, детето да бъде оставено да следва и развива своята емоционална интелигентност. С помощта на учител-настойник, с когото установява междуличностни отношения, ученикът следва да открие своите силни страни, да ги развива, да усвои инструментите за учене, като постепенно открива и нови области на растеж. Това е пътят всеки човек да реализира максимално своите заложби. И най-важното, да получи подкрепа за тях още в ранно детство. Защото всеки от нас е уникален, носи неповторими характеристики и дарби, които в днешното традиционно училище не се забелязват, да не кажем, че дори често “пречат”. Впечатлена съм от факта и как административно е устроено училището – децата не просто научават правилата на демокрацията, те я живеят! Жизнеността на осъществената мечта на Яков Хехт, “Демократичното училище”, се доказва от развитието, което постоянно търпи. От това, че освен първият и много важен елемент – ученикът да следва своя личен житейски план, е въведен и втори, не по-малко важен акцент, а именно – развиване на неговото социално мислене и отговорност. Ежедневието все по-често ни дава примери колко необходимо е това. Да бъдеш учител в подобно училище е предизвикателство, но и привилегия, защото имаш не просто възможност, а задължение да се развиваш, да учиш, също както своите ученици, и заедно с тях. Това е забележително!
(...) Деветнадесет години работя в училище, в което децата са роми и над 90% са от социално слаби семейства! Техните родители са в спиралата на бедността, вече трето поколение. Наблюдавайки всички опити на демократичните ни управници, преди няколко години прозрях основната им грешка. Според тях “Образованието е единственото решение за интеграцията на децата от етническите малцинства”. Да, това безспорно е така, но не механичното смесване на децата от ромските квартали с техните връстници, а преди всичко подпомагане на учениците в пътя им “ДО УЧИЛИЩЕТО”, в подкрепа на техните родители, в осигуряването на условия да могат да “изкачат първите стъпала от стълбицата на Маслоу”. И едно възможно решение за това е организирането на един кибуц на ХХІ век! Защо не?! Бедността е основната причина тези ученици да не могат да присъстват пълноценно в учебния процес! И да нямат мотивация за учене и желание да придобиват умения; както и последиците от всичко това – агресия, спирала на бедността, социално изключване…. “Топлата вода” е открита, само трябва да прокопаем “каналите” до нашите земи
И ето пълния видеодневник – всички лекции и дискусии, които направихме.Кал wrote:Пътуващият университет на „Място за бъдеще“ тази година беше ЗАШЕМЕТЯВАЩ. Участниците ми изпълниха (и разкъсаха) сърцето дори повече от предния път.
Лека-полека ще качваме материалите – да видите и сами.
И... другия път - да речем, догодина – като ви поканя, постарайте се да си освободите една седмица, м? Колкото и да сте заети. М?
P.S. Ето и първия материал.
И един клип на английски. Малко по-бляскав, отколкото бих го направил аз... ма нека има и такива.Кал wrote:Току-що се връщам от интервюто на кандидатите за Колежите на обединения свят... и още не ме свърта от вълнение. Тия шест момичета и момчета бяха вдъхновяващи!Кал wrote:Току-що разбрах, че възпитаниците на КОС отскоро имаме и български сайт. Още не е допълнен – но браво на Димитър Копаров за инициативата!Кал wrote:Ето и по няколко думи от възпитаници на моя колеж: United World College of the Adriatic.Кал wrote:Ако имате познати ученици
- будни, търсещи момчета и момичета -
- в 9. или 10. клас -
искам силно да им препоръчам Колежите на обединения свят, като място за завършване на средното образование.
Ще разправям повече нататък. Слагам си това да ми напомня. И един важен срок:
Кандидатстването от България обикновено е през април. Тоест – добре е да поговоря с желаещите (ученици и родителите им) до февруари, най-късно март. Да го имаме наум, ако ще се срещаме на живо.![]()
![]()
Notes to self: 1. Като си правим подготвителна среща с тях, за да им споделя практически опит, ще поканя и вас – да чуете в каква среда съм се формирал, да видите какви хора са ме вдъхновявали... а и вие да споделите как се оцелява в непозната среда.
2. Кандидатите за участие са станали изключително малко – тази година са били двайсетина души. Тоест – не е толкова трудно да се класираш (въпреки че всички са много високо ниво). Тоест – да насърчавам младите си познати по-активно.
Здравейте приятели!
С огромна радост и БЛАГОДАРНОСТ към създателите подписах тази петиция!
Това е едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела и с възторг я споделям с вас!
Докато има хора, които мислят така, има и надежда за излизане от тъмнината!
Да я подкрепим, да й дадем старт да полети и ДА БЪДЕ!
Нека Бог я благослови и реализира! АМИН!
Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!
http://www.peticiq.com/91431