Празникът продължава...Кал wrote:Преди около месец Ели (елена), вдъхновена от редактилницата ни, ми прати читателски отзив за „Приказка за Юнаци и злодеи“ – версията, включена в „За спасяването на света“.
В „[url=http://chitanka.info/text/28490-prikazka-za-junatsi-i-zlodei]Приказка за Юнаци и злодеи[/url]“ Кал wrote:в разбързаните ни времена „едно време“ не е като едно време, та разказват, че я има и днес
Фокусът ми тук е: колко далеч в миналото е „едно време“? В нашите разбързани времена?елена wrote:Неясно. Да, времената ни са разбързани, но „едно време“ си е все още в миналото. Не мислиш ли, че може да се каже някак по-точно? Примерно нещо от рода на „... времена миналото се е омешало със сегашното, та разказват...“
В епохата, в която живеем, за колко време миналото остарява безвъзвратно – до митологичната отстраненост на фразата „едно време“? За колко време напълно се откъсваме от това, което сме били?
Кал wrote:[Юна] още търси да зърне каквото ние навярно не сме.
Хех, многосмислието на езика ни.елена wrote:Противоречи на изградения образ за Юна? Аз си мислех, че тя търси истинското и дълбокото у хората. Т.е. това което сме.
В моя прочит е изпусната думата „зърнали“ най-накрая. Виждаш ли как се променя значението?
Но и твоят прочит предлага интересни възможности...
Кал wrote:Наричали я Юна и възпявали младостта ù в легенди: как сразила Рогатош Безкръвни; как (...)
... които са се случили в младостта ѝ.елена wrote:следва не възпяване на младостта ѝ, а на подвизите ѝ.
Мисля, че името на този литературен похват е „метонимия“. Във всеки случай е напълно позволен. А точно в този случай е и силно нужен: важно ми е да подчертая, че въпросните подвизи/„подвизи“ принадлежат на младата Юна. И както винаги, да го направя в минимум думи.
(следва)