Mirror, mirror on the wall…

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.
Post Reply
User avatar
Зори
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm

Mirror, mirror on the wall…

Post by Зори »

Дълго време _дирих_ къде да покажа, за да ми дадат, та реших, че тук е най-подходящо.
И аз се _осмелявам_ на английски, защото идеята ме нападна на този език и аз просто се предадох. Воала...




    Mirror, mirror on the wall…

This was more than a mirror.
Don't allow yourself to be fooled – like all mirrors it reflected the objects before it: the frame of the window, the grass, trees and flowers in the garden behind the glass and, further away, the hills. It also reflected sunlight.
But the strange was that it caught the sunbeams all day long.
You should not be mistaking that it was like all other mirrors. It was not only reflecting the sunlight like it’s brothers and sisters over the world; it was glowing with shine from the time the sun peeked over the hills, until it sank into the deep blue see on the other side of the house.

Before this mirror there was often a man.
He would stare into the reflection of the light for hours. Sitting on a chair right in front of this magical view, he would find himself lost into the see of golden waves.
What he liked about spending so much time in this room was that he could actually loose without mourning. The sensation of not seeing the shapes, the shadows, the frames of objects and people brought to him a silent satisfaction he had never been able to find before. It was the loss of reality he never thought able of letting go until he stared into the mirror for the first time.

This man never wondered why his mirror was so unlike any other. He was happy to simply have the chance of feeling what it had to offer to his soul.
His friends, however (not that he had many), were more than curious to find how was it possible an ornament of such kind to even exist – one that can escape the very laws of physics.
So they had the man persuaded: they were to have his mirror examined. He agreed – not easily, though he did. And so one day two other men came and took the magical ornament off the wall.

The mirror’s owner came back every day after the peace of magic on the wall was taken away from him. He would still sit on the same chair, staring; this time, into the bare spot on the wall.
The wall itself was neither ugly, nor empty. There were many beautiful pictures; type of drawings that steel your breath and take it away to the place, universe or mind that it represents. In the corner of the room there was a small table, with a vase on it. In this vase, the mistress of the house would put a new bouquet of fresh flowers every day. But this view never managed to satisfy the man the way his mirror did.

A couple of days after the mirror was taken from him, the man got sick; He laid in his bed, unable to stand up at all.
His friends all visited him, one by one. Every time he was asked how he was feeling, he gave the exact same answer: ‘I have my sight back.’ No one was able to grasp the meaning of these words, as the man had never been blind. He was not near-sided, nor ever had any problems with the eyes whatsoever.

The mirror gave its examiners no clues for the origins of its magical qualities. It was returned on the wall a month after it had been taken. Its owner died in half that time.
The mirror continued to serve its natural purposes: it was still reflecting the frame of the window, the grass, trees and flowers in the garden behind the glass and, further away, the hills. It no longer, however, reflected the sunlight. At all. Not one stream of light entered it no matter if the sun was shining right against it.
The chair before it was empty.

The mirror has lost its purpose…



Като се знам, някъде времената са грешни, но вие ще кажете. Показах, каквото имам. Ще дадете ли, каквото мислите? :D
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Кал »

(Мдам, трябва и двете теми да преместя на по-подходящо място, но се колебая къде... Аха! Сетих се! :D)

Моят любим начеващ въпрос: За къде готвиш това твое късче? :)
User avatar
Зори
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Зори »

k. wrote:(Мдам, трябва и двете теми да преместя на по-подходящо място, но се колебая къде... Аха! Сетих се! :D)

Моят любим начеващ въпрос: За къде готвиш това твое късче? :)


Хах, от моята кухня обикновено се храня само аз. Опита ми досега показва, че на другите не им е вкусно... :roll:

(Досега май единственото място, което смятам да го поднеса, е в час по английски, хах. Несериозна ли съм? Не знам...
Моят контра-въпрос: Мислиш ли, че ястието е подходящо за някоя трапеза? :D )
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Кал »

Преди да се впусна в мислене, оглеждам контекста на мисълта си/тимаря стоте си коня. ;)

Ако е само за лично ползване - защо са ти редакторски предложения?

Ако е и за други хора - какви са те?

*усмихвам се, но питам сериозно*
User avatar
svetliche
Global Moderator
Posts: 325
Joined: Sat Jan 05, 2008 8:24 pm
Location: Средната земя
Has thanked: 171 times
Been thanked: 67 times

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by svetliche »

На мен ми харесва. Притчово-хубаво е :)

Но и аз съм съгласна с питанията на Кал :)

Усмивки!
Обичайте и бъдете обичани, любовта ще спаси света.
User avatar
Зори
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Зори »

Разумни въпроси.
Самоусъвършенстване е отговорът. И тъй като търся откровено мнение, не мога да го дам нито на приятели(защото... е, знаете защо), нито на преподавателката по английски, защото(неофициално... шшшт, не казвайте) тя спада към първата група. ;)

И колкото и да харесвам нещо, това не значи, че то няма нужда от поправки. (И мен мама си ме обича, ама... :D )
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Кал »

Щом е така - достатъчно ли е да гледам за граматически и стилови нещица?

(Има и по-дълбоки редакции - структурна, смислова, светогледна, - но те искат яко впрягане, и сериозни въпроси... ;) )
User avatar
svetliche
Global Moderator
Posts: 325
Joined: Sat Jan 05, 2008 8:24 pm
Location: Средната земя
Has thanked: 171 times
Been thanked: 67 times

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by svetliche »

А аз може ли да следя процеса? :D

И да ви се радвам отстрани? Така ще се уча и аз тъкмо :)

Хихихихик :)

На-всяка-пролет-Светличето (от утре започва моя месец, Ей!) Впрочем и на Зори и на Светла :D Да живеят жените-овни. Днес казаха, че времето през месец Март и Баба Марта са променливи като настроението на жена :) Тъй че да се подготвим за променливост ;)
Обичайте и бъдете обичани, любовта ще спаси света.
User avatar
Зори
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Зори »

Кал, стреляй! :D Аз попитах дали ме смяташ за несериозна вече...

Светлик, защо да не може? ;)
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Кал »

Ще стрелям на свежо. ;)

(Сериозните въпроси искат сериозно напрягане. Затова гледам да ги избягвам, доколкото мога. :D )
User avatar
Зори
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Зори »

Добре, разликите между море и виждам и мир и парче я открих на трети прочит. :D
Конкретен въпрос: Кое е по-добре - 'don't allow yourself' или 'don't allow yourselves' ?
Втори конкретен въпрос: Мога ли да изпусна himself в изречението 'It was the loss of reality he never thought able of letting go...' ?
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Кал »

Най-сетне се включвам - директно в текста:

This was more than a mirror.
Don't allow yourself <или yourselves - зависи дали говориш на сам читател или на целокупното читателство> to be fooled – like all mirrors it reflected the objects before it: the frame of the window, the grass, trees and flowers in the garden behind the glass and, further away, the hills. It also reflected sunlight.
But what was strange was that it caught the sunbeams all day long.
You should not assume that it was like all other mirrors. It not only reflected sunlight like its brothers and sisters over the world; it shone from the time the sun peeked over the hills until it sank into the deep blue sea on the other side of the house.

Before this mirror, there often sat a man.
He would stare into the reflection of the light for hours. Sitting on a chair right in front of this magical view, he would find himself lost in the sea of golden waves.
What he liked about spending so much time in this room was that he could actually loose without mourning<не разбирам смисъла>. The sensation of not seeing the shapes, the shadows, the frames of objects and people brought to him a silent satisfaction he had never been able to find before. It was the loss of reality he never thought himself <...не можеш :)> able of letting go until he stared into the mirror for the first time.

This man never wondered why his mirror was so unlike any other. He was happy to simply have the chance of feeling what it had to offer to his soul.
His friends, however, (not that he had many) were more than curious to find out how was it possible that an ornament of such kind could even exist – one that could evade the very laws of physics.
So they persuaded him: they were to have his mirror examined. He agreed – although not easily. And so one day two men came and took the magical ornament off the wall.

The mirror’s owner came back every day after that piece of magic was taken away from him. He would still sit on the same chair, staring; this time, at the bare spot on the wall.
The wall itself was neither ugly nor empty. There were many beautiful pictures; the type of drawings that steal your breath and take it away to the place, universe or mind that it represents. In the corner of the room, there was a small table, with a vase on it. In this vase, the mistress of the house would put a new bouquet of fresh flowers every day. But this view never managed to satisfy the man the way his mirror did.

A couple of days after the mirror was taken from him, the man got sick. He lied in his bed, unable to stand up at all.
His friends all visited him, one by one. Every time he was asked how he was feeling, he gave the exact same answer: ‘I have my sight back.’ No one was able to grasp the meaning of these words, as the man had never been blind. He was not near-sighted, nor ever had any problems with his eyes whatsoever.

The mirror gave its examiners no clues for the origins of its magical qualities. It was returned on the wall a month after it had been taken. Its owner had died two weeks earlier <казусът тук е бая сложен граматически...>.
The mirror continued to serve its natural purposes: it still reflected the frame of the window, the grass, trees and flowers in the garden behind the glass and, further away, the hills. It no longer, however, reflected sunlight. Not at all. Not one stream<beam?> of light entered it, even when the sun shone right against it.
The chair before it was empty.

The mirror had lost its purpose…

Много ти е добър английският, браво. :)
User avatar
Зори
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Зори »

Before this mirror, there often sat a man.
До-о-обре... Вярно, човекът не е стоял там, наказан прав пред огледалото... :lol:

Lose. Lose without mourning.
Още една от досадните грешки, от които просто не мога да се отърва.

Beam.
Stream ми се стори подходящо в онзи момент заради значението на "струя", но...

Its owner had died two weeks earlier. Като се има в предвид, че на първо писане беше 'It took its owner half that time...'
Ама звучеше леко грубичко. :D




Много ти е добър английският, браво.


Ако беше с няколко акъла по-млад, щях да го приема за ирония. :D
Ако не за друго, поне мога да се гордея, че най-накрая съм написала нещо, в което да не съм оплела времената тотално...

Мерсим! Мерсим! Мерсим!
Има и още една положителна страна(освен че видях къде бъркам и какво не знам) - нещо се опита да излезе от кухнята. :mrgreen: Дано да не ти се е сторила изгубено време...


(Аз съм априлски Овен, забравих да кажа. Хих... )
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Кал »

Зори wrote:Lose. Lose without mourning.
Още една от досадните грешки, от които просто не мога да се отърва.

Тогава вероятно трябва да е lose without regret/regretting. Mourn е жалеенето за починал човек, много рядко се среща метафорично (и става СУПЕРдраматично - няма да се връзва с тона на този текст).

А за кутията - I SEE you. :DDD
User avatar
Зори
Posts: 44
Joined: Mon Jan 19, 2009 3:04 pm

Re: Mirror, mirror on the wall…

Post by Зори »

k. wrote:
Зори wrote:Lose. Lose without mourning.
Още една от досадните грешки, от които просто не мога да се отърва.

Тогава вероятно трябва да е lose without regret/regretting. Mourn е жалеенето за починал човек, много рядко се среща метафорично (и става СУПЕРдраматично - няма да се връзва с тона на този текст).


Noted. :D Трудно се възпирам, когато става въпрос за драматизиране.


А за кутията - I SEE you. :DDD

Глед-глед. ;)
…И замлъкнаха. Безразлично им бе какво имаха да кажат умовете им. Безразлично им бе всичко, което животът можеше да ги накара да изрекат, да обрисуват с думи. Безразлично беше на тях и на сърцата им накъде ги водеха помислите, така добре и богато обковани с ежедневието на думите, на словото. Безразлично им бе всичко друго, освен повика, трепета, копнежа. Безразлично и безкрайно странно им се стори това „навън”, което ги чакаше и ги викаше. А те, тук „вътре”, попиваха от блаженството на безразличието, запленени от магичната му простота…
Post Reply

Return to “Писателска работилница”