не знам какво точно си търсиш, но реших просто да подхвърля.
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)
~
(Haibane Renmei не можа да ме хване с първите си пет епизода и го отказах. Много бавно и потискащо ми дойде.)Matrim wrote:Haibane Renmei (мисли му ако го гледаш и все още поставяш Елфена пред него обаче )
Towards the Terra
Noir
Ако искаш нещо с герои, които мрат един по един повече или по-малко героично и жертвоготовно - Bokurano
kalein wrote:... За мен "Песента" е блестяща в поне две отношения:
1) нечовешкото, изтръпващо чувство за другост, което носи Ню (преди да я назовем "Ню") във встъпителната касапница (тук логиката и емпатията няма да ти помогнат, нито всичките ти прехвалени умения да общуваш, мислех си, доколкото ми беше останало място за мисъл, когато за първи път втрещено зяпах ручейчетата кръв); и което с всяка следваща серия отстъпва на още по-гнусното чувство, че хей, всъщност точно ние човеците се докарваме дотам, че откъсването на глава в един момент се оказва по-безболезнено от психическото късане парче по парче, плод и венец на отношенията ни, мъничките човешки отношения помежду ни всеки ден...
2) емоционалното кресчендо, към което хвърчи сериалът. В последната серия почти няма кръв... но болииииииии! Понеже разбирането се стоварва на мястото си като капак на ковчег; и ме пронизва, до дръжката, с: "А ти в що за чудовище би се превърнал, ако те бяха лишавали по такъв начин? И що за чудовища ще създадеш, ако започнеш на свой ред да лишаваш?"
И стане ли ми празно или пък зло отвътре, пак си я пускам. И ми минава... без да трябва да вадя катаната, или да пускам нокти по който ми се изпречи, по форуми или улиците.
А това си е тържество.
kalein wrote:Обръщаш причината и следствието. А пък "за няма нищо" може да се стори на някого, който гледа само първа серия... тя тъкмо затова ми дойде като такъв шок първия път, а всеки следващ просто стисках зъби и кимах; и затова по-горе писах нещо за физическото vs. психическото убийство. (Сестра ми, като по-умната от двама ни, възкликна: "Ама тя е уплашено дете! Ти какво щеше да направиш?")Matrim wrote:...."еди-кой си имал много гадно детство и затова трябва да му симпатизираме, нищо че е изверг, който убива хората за няма нищо".
Което ме кара да се замислям: дали пък възприемането на "Песента" (и другите подобни "лайна") не е свързано със собственото ни детство?
Amelia wrote:Сега ще ти обясня - начинаещ фен си на японската анимация, затова пырвите анимета така ти выздействат. И аз бях така.kalein wrote: (Хрис, търсил съм си нещо подобно, почти на живот и смърт. Можеш да видиш отзивите тук. После, моля, добави още една камара, за да станат поне една и половина.
И внимателно, моля, с тия квалификации... не са ми окапали съвсем ноктите, нито рогът се ползва само за лекуване.)
Ако искаш анимета с подобни еччи елементи (еччи - весела еротика, примерно имаме женски персонаж с нещо на главата - било то котешки уши, купи на ушите, някви по-брутални опашки и пр. - който не може да се самообслужва или говори, показва от време на време по някоя цица или прави еротични работи, като междувременно е невинен като дете) - пробвай Chobits, DearS и Kono minikuku mo utsukushii no sekai. Там сичките мацки си имат страданията, макар и да липсват пресилените трагедийки и крывопролитията на Елфен лийд.
За елементарна житейска психология, която трогва детенцата и невинните ненавикнали на тыпотии души, тип "имах тежко детство, затва сега сым лош/а и кысам глави" - можеш да изгледаш който там малоумен шонен те кефне. В японската анимация и без това рядко има гадняри - всичките са станали такива поради няква трагедия в миналото (вече ми се драйфва от това ебаси) и всичките могат да се разгледат като "уплашени деца". Конкретни сырцераздирателни заглавия (освен горните):
Sai Kano (злокобни крывопролития, свырзани с нещастен, крехык женски персонаж - повечето хора силно се психират от него), Наруто (там постоянно се появява някой гнухяр, който в последствие осызнава грешката си - пример за изключително елементарен патос), Кеншин (туй е много вероятно да те кефне - Кеншин е истинска многострадална Геновева), Full metal alchemist (евтин драматизым на кутийки), Chrno Crusade (виж FMA), Soukyuu no Fafner (не само че страдат, ами наистина са деца! Бтв това е личният ми фаворит по скодоумие) и прочее и прочее.
Примери за ДОБРЕ направени анимета, в което има страдание:
Evangelion (страдащи деца - нали си падаш по такива), Texhnolyze, Berserk, Sai Kano (мдам, тва си е добро), Grave of the fireflies, Jin Roh and the Wolfbrigade, Mushishi, Wolf's rain
Примери за НЕЕЛЕМЕНТАРНИ философски анимета и персонажи: Освен горните - Planetes, Haibane Renmei, Ghost in the shell, Cowboy Bebop, а аз много харесвам и Gungrave като взаимоотношения между персонажите. Сыщо Kimi ga nozomu eien и Honey and Clover.
Пример за ПРАВИЛЕН ПОДХОД КЫМ ТЕЖКОТО МИНАЛО: Black lagoon
Пример за ХУБАВИ покыртителни крывопролития (в смисыл брутални са, а не са все едно рисувани от дечица като в Елфен-а): Sai Kano, Gantz, Berserk (особено мангата и последните два епизода на анимето).
Изгледай тези, които сым препорычала като добри, после се вырни на Елфен-а и останалите в категория "убер сырцераздирателно". Обещавам ти че ще почувстваш направо физически разликата в класите (без Кеншин, който е класика и ФМА, в който все пак са се постарали да замажат положението). Удря като чук просто. Освен ако не решиш да ми правиш напук разбира се. И не бырзай да се пенявиш и да бодеш с рогите - от личен опит говоря, не си ги смуча от прыстите тия работи.
kalein wrote:Благодаря, Хрис, оставих рогите на мира още след третия параграф. Такива постове ми се четат - дето да трябва да си водя записки, или поне да си запиша страницата на харда за бъдеща употреба.
Не си търся еччи (Ecce Femina!), но ме ориентира за що иде реч. Първите серии на "Песента" ми бяха забавни с неловките ситуации м/у Коута и Люси (пък на напикаването й съм се смял с глас... може би е инфантилност, пък може и да е някакво състрадателно забавление към най-естествените ни моменти на слабост, дето всички тоооолкова си ги крием), обаче като ме стисна за гърлото сглобяващото се къс по къс тяхно минало по-нататък, изцяло забравих за еротичните гъдели. Явно на мен ми въздейства неспотаената емоция, много повече от всякакви, как ги беше казала Phobia, органи. Катарзис бе, дайте катарзис, секса може да си го задържите.
Разсъжденията ти за "детенцата и невинните ненавикнали на тыпотии души" (и особено онова "вече ми се драйфва от това ебаси") ми бяха мноооого любопитни. Ако се засечем на живо някой ден, ще ти поискам да ми разкажеш. Да знаеш отсега.
(Замисляла ли си се защо японците имат нужда от обяснения на гаднярството? А ние... нямаме ли?)
Другите ще ги пробвам всичките *къде е личицето съз зейнали ненаситно очи?*... когато им дойде мигът. Гледам да не си гърмя инжекциите аниме емоция (дрога! дрога!) току-тъй... да не се получи и при мен "вече ми се драйфва от това".
(Тия дни например четох пет-шест български романа за по-млади читатели, толкова чисти, че сега изобщо не ми се подхваща нормална "възрастна" книга... седят ми мръсни. Трябва да се внимава с дрогата, особено когато е в ограничено количество.)
Пак благодаря за отделеното време/внимание - беше ми полезно и нужно. Сега вече наистина имам стимул да откъсна главите на моите хора в Щатите, ако не ти пратят еднорог. Като Люси от "Песента" ще им ги откъсна, ще.
Обширено
(...vastened, да),
Калин
Виж и тази.Triumpha wrote:... И искам отделна тема за другите анимации, за да си намеря други фенове на Трансформърс!)
+1 за Spirited Away (и въобще за студио Ghibli :)Triumpha wrote: Понеже мярнах "Принцеса Мононоке", задължително Spirited Away (и двете са на Studio Ghibli)! Много красива история за приятелство, магия, че и за любов, без досадни морални поуки (но човек може да си направи изводите от нея). И от филмите на Миязаки също Tales from Earthsea. Ако сте чели цикъла за Землемория на Урсула ле Гуин, филмът е правен по третата част, "Гробниците на Атуан" и въпреки че са поизвъртяли историята, се е получило добре. Филмите на Studio Ghibli са невероятно удоволствие най-малкото за очите според мен.
Минал ли си вече през SYD, между другото?Кал wrote:С, ахъм, доста разкрепостено аниме.