Конкурс за фентъзи разказ „Забравеният запад“

[Кал]

Здравей!

За нас е изключително удоволствие да те поканим да участваш в новия ни конкурс за фентъзи разказ, този път на тема "Забравеният запад"!

Повече информация за конкурса може да намериш на сайта ни http://fantasylarpcenter.com/, както и във Facebook страницата ни @FantasyLARPCenter.

Пожелаваме ти много вдъхновение и прекрасни идеи!
Ще бъде страхотно да споделим това изживяване заедно. :)

Усмивки,
Екипът на Фентъзи ЛАРП Център

Аз тоя път нямам текст и време да се включа. Но ще (ви?) чета с любопитство. :)

[Тиана]

Ех, жалко, че нямаш някоя Приказка, Кал. Явно все още в твоите приказки няма забрава, а може би и това е хубаво - нали приказките са точно да не забравяме някои толкова важни неща?

[Кал]

За нас е удоволствие да те поканим да се насладиш на разказите, които участват в конкурса ни за фентъзи разказ на тема "Забравения запад"!

Може да ги намериш в специалния ни панел - http://fantasylarpcenter.com/index.php/ ... ions/kk-kk, кой от кой по-интересен и оригинален!

Освен твоята обратна връзка, толкова ценна за всеки автор, може да гласуваш за до три любими разказа тук - http://fantasylarpcenter.com/index.php/ ... ns/395-f-f до края на март. Спечелилият най-много читателски гласове ще обявим на 1-ви април и не, няма да е шега.

Пожелаваме усмихнат и вдъхновяващ месец на Баба Марта!
Усмивки,
Екипът на Фентъзи ЛАРП Център

[Кал]

Ех, след като уредихме пътя на Изток, и към Запада взех да напредвам...

„Написано с перо от бяла врана“ на Геолина Стефанова – Гаргабела ми се услади като речник и фантазьорство. Мъничко му липсва случкавост, и е по-скоро пролог към нещо голямо.

„В мир“ на Давид Мавродиев откровено ме изненада с идеята си и ме разсмя на няколко пъти, най-вече с епитафията на Караконджула-„бодил“ и с прескундващата се перспектива. Кой на кого я разказа тая история, а?

[Mokidi]

Има няколко много добри неща този път, ще ми е интересно да дочакам да стигнеш до тях
По-приятно от очакваното се изненадах. Въпреки че поне на три не успях да им намеря Запада никъде (inside шегувка).

[Кал]

Здравейте!

Остана по-малко от седмица до края на гласуването за конкурса за фентъзи разказ "Забравения запад" (или иначе казано - до 31.03). Въпреки че името го предизвиква, надяваме се не сте забравили за вдъхновяващите разкази, които очакват вашето мнение и глас!

Тук е панелът за гласуване - http://fantasylarpcenter.com/index.php/ ... ns/395-f-f , където може да намерите всички разкази и да гласувате за до 3 от тях след влизане в своя профил.

Междувременно повечето от тях се сдобиха и с тематична картинка, придружена с любим цитат от разказа - вижте ги на https://www.facebook.com/media/set/?set ... 815&type=3 . Продължаваме да публикуваме и за останалите!

Усмихната и читателска вечер от нас
Екипът на Фентъзи ЛАРП Център

[Кал]

„Майкъл от Забравения запад“ на Николай Пашалийски ме замисли как може да се казват падналите (т.е. допълващите) ангели.

Spoiler

Катгели.

Самият разказ, макар и пълен с тресчици, ме очарова с аниме невъздържаността си. И откъси като този:

Хвърчаха кръв, предсмъртни викове, глави, нейде и смях! Може би истеричен, но смях.

* * *

„Четвъртата посока“ от Емил Георгиев (Чемби Чембърс) има страхотно светостроителство и много добро поднасяне на инфо. (Но героите му не успяват да се развият.)

* * *

„Историята на стария вожд“ от Адриана Пенчева е най-стегнатият текст до момента. Има си всичко, плюс подсказки за поне два пъти по толкоз.

Липсва ми само да видя какво пък толкова предлага тая западнийска цивилизация...

* * *

„Жетварят“ на Десислава Сивилова ме поби (с тръпки). Ама... тоя Жетвар е въплъщениe на моята тайна мисия от ноември насам! Все едно Деси ми е надничала в мислите...

Иначе му трябва диетичка откъм дължина на фразите и подробност на обясненията, поне в първата половина.

* * *

„Накъдето слънцето залязва“ на Милен Димитров е рядка птица в небето на писането. Хем има силни емоции (най-силните в цялата партида, като изключим екстремния „Майкъл“), хем съдържа студенина, която те кани да отстъпиш назад и да помислиш. Отдавна не бях попадал на това съчетание. Ще го запомня.

* * *

И накрая: „Пазачът на гробове“ е най-мащабният и пълнокръвен текст. Но не мога да го харесам съвсем: залозите, заради които се избиват тия герои, са взети директно от (шаблонното) епично фентъзи; постъпките им не се отличават с кой знае какво, та да спечелят симпатии и спомен... И осезаемо не ми достигаше закачката в диалозите. (Очакванията са тежко бреме. )

Уф, чака ме труден избор този път.