ФантАstika 2013-14 (2014-15)

[Кал]

За шестия алманах „ФантАstika“. Който дори още не сме го обявявали никъде...

Отзив на Александър Драганов в Цитаделата:

Колекцията сборници от поредицата "Алманах ФантAstika" на Атанас П. Славов, Човешката библиотека и столичния клуб за фантастика "Иван Ефремов" отдавна са се превърнали в традиционно издание, което най-запалените фенове на жанра очакват с нетърпение. В тях винаги има интересни колекции от нестандартни фантастични творби и публицистика, които образуват невероятно ценни и от историческа гледна точка издания. За мен е особено удоволствие, че и "Цитаделата" намира своето място там, както е и в новото издание, излязло на 17-ти март на специална премиера в ДК "Средец".
"ФантAstika 2013-14" е обзор на фантастичното от последните две години. Началото на сборника е с признание от съставителя Атанас П. Славов за смисъла на тази книга, последвано от трогателно есе на големия Рей Бредбъри, в което той защитава научната фантастика и нейната роля в литература.
Следва поредица преводи от различни автори като Алфред Бестър, Дейвид Брин и няколко руски творци, като основният фокус обаче е юбилеят 90 години от рождението на Итало Калвино, най-големият от италианските автори на научна фантастика. От него има три истории, а също и коментар от наши писатели за творчеството му.
Следва секцията "Български фантасти", където са публикувани творби в памет на отишлия си скоро от този свят Иван Хаджиев. Освен него има разкази от Йоан Владимир, Вал Тодоров и Янчо Чолаков, като се забавлявах искрено с творбата на Йоан Владимир, която е мощно античалга и антимутра. Не са забравени и творби от по-млади автори, намерили място в сборника.
Нататък има произведения, обобщени в симпатичното име "Фантастихия" и "Фантастология", ревюта на фантастични книги, сред които най-голям интерес буди подробния поглед върху "Сивият път" и "Забравени сказания" на Любомир Николов - Нарви и направлението "БГ Книгопис", в което Дилян Благов добросъвестно е събрал всички български фентъзи, хорър и фантастични книги, излезли през последните две години на хартия.
Следват рубриките "Визионария" и "Кинотавър", като най-интересното там е прегледа на фантастичните сериали с критики от Атанас П. Славов и подробното разглеждане на "Облакът Атлас" на Анди и Лана Уашовски, направено от Калин Ненов.
Подир тях е рубриката "Футурум" за фантастични идеи, а после е и нашия ред. В секцията "Откъде идваме" различни клубове и фен организации намират място, там е и "Цитаделата", от която изпращам три ревюта - на "Malekith", първата книга от сказанието на Гав Торп за Раздялата на елфите от Warhammer, "Once in a Blue Moon", с която Саймън Р. Грийн слага точка на поредицата за Хоук и Фишер и много скъпата за мен "The Song of Achilles" на Маделин Милър, преразказ на класическия Омиров епос "Илиада" с нестандартна гледна точка.
За десерт е оставена хумористичната част "Присмехулник за убиване".
Новият фантастичен алманах блести освен със съдържание и с прекрасното си оформление, с красива корица и хубава бяла хартия и със сигурност е едно четиво, което има място във вашата читателска колекция. То може да се поръча от "Човешката библиотека" или лично от автора Атанас П. Славов.

[Кал]

Представяне от Петър Атанасов в SciFi.bg

Това е шестият алманах ФАНТАSTIKA – ежегодник на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фондация „Човешката библиотека“. Отново тук е защитената територия на добронамереното въображение и чоВечните идеи за Изхода от гърчещия се в кризи свят към Следващото ниво на реалността. Ниво, на което никой не се стреми да притежава някого, а всеки се опитва да обогати другия. Алманах-територия, на която българските писатели фантасти и художници фантасти споделят своите творчески постижения, търсения и терзания. Територия, в която размисълът за бъдещето не е табу, а зрялост и дълбочина. Място за хора, които търсят откъде идват и накъде отиват.

(...) SciFi.bg има участие със статиите „Клонинг-парти“ и „10 луди космически идеи, които за малко да се осъществят“. Снежана Ташева, която вече има 1-2 ревюта за нас, участва с разказа си „Ако книгите се пишеха самички“ – именно този разказ наградихме миналата година в конкурса за растящо творчество и стана повод да се запознаем с нея и да я приобщим към екипа.

(...) За съжаление, Алманахът не се продава по книжарниците, така че ако искате да си го закупите, свържете се със съставителя (at_slavov -в- abv.bg). Другият вариант е да заповядате лично на второто му представяне в клуб „Иван Ефремов“, този вторник, 31 март от 20 часа. Клубът се събира в Младежки дом, София, стая 23.

[Кал]

Мой отзив:

Отново изключителен подбор (в който този път аз почти нямам пръст).

Spoiler

Но намалям с една звездичка заради хаотичния, припрян производствен процес. Внимателните читатели ще забележат пораженията от него.

Най-фантастично ми се отразиха:

„Светулчина поляна“ – Сергей Другал

„Справедливост“ – Дейвид Брин

откъсът от „Ортодокс“ – Григор Гачев

„Сладък трипъл“ – Иван Хаджиев

„О, тигре, тигре“ – Йоан Владимир

„Мегале Теа“ – Вал Тодоров

откъсът от „Дванайсет разбойници“ – Янчо Чолаков

„Разсад“ – Атанас Стоянов

„Имало едно време“ – Елена Атанасова Лори

„Писмо до една истинска вещица“ – Александър Бурмов

„Какво се случва със и във фантастичните сериали 3“ – Атанас П. Славов

интервюто с Анди и Лана Уачовски + последващите размисли

„За гибелта на света“ и „За спасението на света“ – Велко Милоев

„10 луди космически идеи, които за малко да се осъществят“ – Петър Атанасов

„Тера фантастика“, пролет 1993, брой 1“ – Валентин Д. Иванов

откъсът от „Иркала, страната на мъртвите“ – Вал Тодоров

„Рокери“ – Тони Пантев

Откъслечни впечатления:

~ В някои отношения „Сладък трипъл“ на Иван Хаджиев е НАЙ-плътният текст в целия алманах. По-концентриран дори от „Дванайсет разбойници“ на Янчо и „Мегале Теа“ на Вал Тодоров. Или поне предизвикващ повече реакции у мен на единица съдържание.

Дано ми се върне по-думното настроение, за да изследвам защо.

(По сходен начин ме изненада и „Разсад“ на Атанас Стоянов.)

~ Приказката „Имало едно време“ на Елена Атанасова Лори хем ме усмихва, хем ме стиска за гърлото. Като азиатски филм, от хубавите.

(А финалът ѝ ми напомни за едно упражнение от Юрий Синенко, съратник на Норбеков, което се казва – неизненадващо – „Катарзис“. Питайте ме на живо някой път. )

~ Раздел „Съзвездие Кинотавър“ този път се е получил забележимо по-ярък от литературно ориентираната „Фантастология“. И то не само заради свръхновата „Атлас на облаците“. Закономерно беше обичта на съставителя към седмото изкуство в един момент да заблести по-силно от другите изкуства.

Беше ми истинска тръпка и радост да видя и как „съзвездието“ оправдава името си – към Наско се присъединяват Петър Атанасов, Петър Кърджилов, Сергей Бережной, Румен Леонидов, дори смеховзривяващият Cinemascrotum... Кой от кого по-вдъхновен и вдъхновяващ.

Да хилядят!

~ На пръсти се броят българите на 50+, чиято вяра в бъдещето (или дори настоящето) да ми дава криле.

Spoiler

Кал + криле = пегас

Един от тях е Велко Милоев – чиито две есета „За гибелта“ и „За спасението на света“ ми създадоха онова подрипващо усещане „още един дух от духа ми, с който почти никога не сме си говорили... но всъщност никога не сме спирали да си говорим“. (Сега се сещам, че едно от първите есета на Велко, което прочетох в някой от алманасите „Ваяния“, отчасти ме подръчна да напиша моите размисли „Достатъчно“.)

Ще хилядим.

~ „Защо е опасна политизираната наука“ на Майкъл Крайтън има изключително безотговорен и тенденциозен финал. Всъщност добра демонстрация защо е опасна политизираната публицистика... Ако ми се удаде възможност, по-нататък ще му напиша „реплика“, на тема „Кои авторитети заслужават доверие, или разликите между думите и делата“. Първо трябва да допроуча какъв граждански/филантропски принос има Крайтън.