Зъбатите демони

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Зъбатите демони“:

Въпреки кръвожадната си корица ;) този роман носи предимно хармония. Особено ако си припомним, че екологията изследва взаимовръзките и равновесието – хармонията – в природата. Петър Бобев ни го припомня сбито и ясно:

– Мистър Панчев – запита репортерът, – поддържате ли още предположението си, че масовото измиране на рибите е обусловено от усиления лов на акули?
Панчев отговори:
– Това вече не е предположение, то е убеждение. Няма съмнение, че причина за такова бедствие е изчезването на едни от най-важните „санитари на морето“. Никой друг от останалите хищници не е в състояние да окаже подобно влияние, каквото оказваха безчислените акулски множества в миналото. Нито рибите тон, нито рибите мечове, нито дори делфините, тъй като и те при отсъствието на акули бяха нападнати от жестоки панзоотии и броят им е станал незначителен.
Репортерът:
– А няма ли надежда рибите да придобият имунитет към тия, както ги наричате, панзоотии?
Панчев:
– Има! Съпротивителните сили на природата са неизчерпаеми. Аз самият вече установих отделни видове с имунитет спрямо отделни заболявания. Но това съвсем не е достатъчно. Рибите не са само няколко вида, пък и броят на болестите е огромен. Докато всички риби си изработят имунитет срещу всички болести, класът им може да изчезне. Тъй както са изчезнали динозаврите. Безследно. И безвъзвратно.
Репортерът:
– Какви последици предсказвате при тези ваши предполо­жения?
Панчев:
– Последици, каквито отсега не сме в състояние да предвидим. Ние забелязваме само тия, които най-много ни зася­гат в момента. Но има и доста други. Намножиха се морските змии и октоподите. А дали няма да се получи екологичен взрив в тяхната численост? Увеличи се зоопланктонът, докато фитопланктонът застрашително намалява. Няма ли това да се отрази върху съдържанието на кислорода в атмосферата? И то най-напред във водата, където да причини още по-голяма смъртност сред морски­те обитатели. После – относително нарасналият въглероден двуокис няма ли да предизвика „парников ефект“ върху планетата, да се повиши средната температура, вследствие на което да се стопят ледниците, да се надигне нивото на океана, да потопи безброй крайморски градове и плодородни площи, да се разширят пусти­ните...
Репортерът:
– Не е ли това прекалено черногледство?
Панчев:
– Ще повторя мисълта на един мой сънародник: „По-добре черногледство, отколкото късогледство“.

Най-изумително за мен беше, че тези размисли са писани през 1979 година (въпреки че романът вижда бял свят едва сега). Само две десетилетия след „Мъглявината Андромеда“ и „техно-оптимистичното“ късогледство на Иван Ефремов. За да допълните картината, разгледайте и цитатите под отзива ми.

Другото, което ме изненада приятно, беше темпото. „Зъбатите демони“ е един от ония редки видове, принадлежащи към род „остросюжетни четива“ в семейство „българска белетристика“. В началото се боях, че е писан твърде отдавна, за да избегне клопките на инфодъмповете: моментите, в които авторът виква „стоп машина!“ на историята, вади своето преносимо подиумче и започва да ни обяснява как стоят нещата, все едно четем енциклопедия или есе. В „Демоните“ има няколко залитания – но на фона на скоростта, с която текат същинските събития, се преглъщат много лесно. Дори в по-скритата форма на инфодъмп – философските (или философстващите) диалози – Петър Бобев се старае да даде силни доводи на всеки от противниците. (Е, личи си на чия страна са му симпатиите, де. :) Определено няма да скучаете.

Това е първата ми среща с този автор – и един от редките ми случаи на любов от пръв поглед. ;) За времето си Петър Бобев е бил не национално, ами световно съкровище. Няма да се учудя, ако и сега мнозина не знаят и не мислят по неговите теми. :/

По препоръки на приятели съм си набелязал още „Галатея“, вероятно и „Зеленият вампир“. Струва ми се, че ще изпреварят доста други четива, чакащи смирено на опашката...

[Кал]

Посестримяване в сайта ни

И разгласа в Ятото:

„Зъбатите демони“, въпреки стряскащото си име, се оказва една от най-човечните и размислящи родни книги, писани през 70-те:

https://www.goodreads.com/review/show/1460496691

[Кал]

Отзив на Knigoqdec в Goodreads

Морският свят е красив, макар в същото време да е и зловещ и бездънен. Но всяко същество е създадено, за да бъде част от нещо по-голямо. Не акулите са най-зловещото нещо на този свят. А и не хората като цяло. Може би тези, които вярват в максимата, че няма значение както ще става, след като те умрат.