Кал wrote:Класацията
По време на кръглата маса преди седмица се чудихме защо КИ бяха изрично изключени в регламента за участие в Голямото малко четене. Изказаха се подозрения по адрес на Богдан Русев/Робърт Блонд, който е един от главните сценаристи на предаването. (Най-злостните май бяха моите... ама аз все още изпушвам на тема "Робърт Блонд -> Богдан Русев". Какъв писател беше, какъв автор стана... :*( )
После обаче един приятел с по-разумно мислене ми подсказа нещо друго: Че ако КИ можеха да участват, неминуемо щеше да възникне "конфликт на интереси". Не може хем да си сценарист на предаването, хем твоя книга да влезе в стотицата... Честно казано, това ми звучи по-логично.
Но защо трябваше да се бастисват всички други автори на КИ........
Айде, минало-бешало. Я кажете сега - кои КИ щяха да влязат в стотицата? И горе-долу къде?
(От самата класация може да се вадят и изводи в посока "какво е популярно в момента"... но тях ги оставям за Стратезите на Новата Вълна.PP)
P.S. Едно от заглавията в стотицата е и мое отроче. *beaming with pride, chortling with chuckles*
Тъкмо почвам поредната му, чикирнайста редакция - за нашата Нова Вълна е-книги в Човешката...
Кал wrote:А коя класация би отразявала "обективно"?
Аз имам едно (средно остро) мнение по въпроса за мненията по "обективността" на литературните класации. На английски е, тука.
Кал wrote:А по личните ти наблюдения на четящи хора наоколо: колко процента от тях са чели над половината от предложените 100 книги?
P.S. Аз тъкмо ги преброих - чел съм 64 +- 2 от 100-те. Отчитайки, че някои са цели поредици (Хари Потър, Здрач, Света на диска...).
И тъй като класацията все пак беше насочена предимно към младежи - много ми е любопитно колко читатели до 25 години ще прескочат летвата "50 процента"...
(Съответна - кое е разумна летва. И трябва ли да има летва.)
Кал wrote:Аз те ръчкам, понеже искам да разбера как би изглеждала системата за гласуване според теб. И колко човека биха "се класирали" да гласуват по тази система (особено от младите, към които беше насочена кампанията). И като сметнем колко - дали една такава система би била удачна.
(Има и по-дълбоки пластове отдолу, ама не ми се чопли сега.)
Кал wrote:Е това вече е кофти проблем. Разгласа, разгласа и пак разгласа.
Тая класация, впрочем, беше по-добре организирана технически от предната (на "Голямото четене"). Чийтенето с гласове ставаше доста по-сложно, само от сериозно компетентни технически лица. Голяма разлика е и че имаше само две седмици за гласуване за Топ стотицата - а при такъв кратък интервал фалшивите гласове (които пристигат на големи партиди) се хващат доста по-лесно. Аз например гласувах само 50-ина пъти за фаворита си, спазвайки ограничението от 5 гласа/ден.
Но какви извънлитературни съображения са си казали думата, особено за крайната десятка, надали ще узнаем някога.
(Аз подозирам например, че "Хари Потър" реално е събрал най-много гласове. Но организаторите, от срам, са пуснали "Пипи" на първо място. Подозренията ми, разбира се, грам стойност нямат. Те са само гимнастика на мозъка, и познаването ми на четящата ситуация в момента.)
Важното за мен е, че все пак някаква представа - една възможна снимка на моментното състояние - ни дават тия класации.
А самите предавания показаха едни готини, четящи (че и пишещи) малчугани. Напук на тъпните как вече не се четяло.
Кал wrote:Познаваш мен.
Аз - ако ми се занимаваше в окончателния етап - щях да си гласувам за "Пипи". Седем пъти съм я чел като мънечък. И е наистина любов-неръждавейка - и сега като я хванах, от любопитство, добре ми стоеше.
(Е, не колкото баш фаворитите ми, де.)
П.П. А решението "Хари Потър" (или "Светът на Диска" ?!?!) е една книга - но тези на Линдгрен, Кестнер и още двама-трима автори се състезават по отделно - не беше особено справедливо.
