Книги, автори, размисли творчески и човешки

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...
Post Reply
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Кал wrote: Ха! Сега се сетих, че един от първите разкази в най-новия алманах „ФантАstika“, от Лари Нивън, развива идеята за магията като изчерпаем ресурс блестящо. А допускам, че е писан преди „Землемориите“ или по същото време.
Това ще го погледна определено, тъй като тече близо до сегашните ми интереси/лаик-теории в областта на магията.

Относно Seaward и Cygnet, не знам кога точно ще намеря вдъхновение да ги подхвана - принципно вече трудно чета фентъзи. (Не помага факта, че съм бета-читател на един начеващ американец, пишещ dark fantasy, а скоро може да станат двама)
Всъщност, вече принципно трудно чета всичко - за съжаление от самопричинена травма, състояща се от взамно допълващи се пилона/парадигми:
#. Синдромът "Висоцки" - който съм го имал отпреди да знам за неговата дефиниция (мерси, Григор);
#. ~6700 - толкова заглавия има физическата възможност средно един човек да прочете в живота си, както ми казаха в СУ по време на краткото ми пребиваване там през 2010-а;
#. Analysis Paralysis - образувано вследствие на горните две, прекалено дълго четене на TV Tropes, и фактът, че интересите ми в областта на изкуството се разпростират във всички възможни форми, а не само една-две;

Та, за да оформя цялостен смисъл на поста си, нека го кажа така - ще се радвам по време на жива среща да те питам, Кал, същите/подобни въпроси за препоръки/тем-проч, а ти от своя страна да предоставиш факсимилета/синопсизи, подплатени с по-ярките подробности - и оттам да преценя дали да "инвестирам" в някоя от предложените творби.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

WATO wrote:Относно Seaward и Cygnet, не знам кога точно ще намеря вдъхновение да ги подхвана - принципно вече трудно чета фентъзи. (Не помага факта, че съм бета-читател на един начеващ американец, пишещ dark fantasy, а скоро може да станат двама)
Seaward го препоръчвам, ако ти се четат по-младежки истории, в които няма подценяване на протагонистите. По цитатите ми би трябвало да се ориентираш дали ти допада.

За Cygnet не мога да кажа още. Определено влиза в оная категория, която с Бела Димова навремето определихме като истинско фентъзи“: такова, в което зад всеки следващ завой ни чака някаква изненада, явление или персонаж, за което досегашният ни опит не ни е подготвил... Тези автори са като цяло малцина и аз ги търся with a vengeance. ;)
WATO wrote:Та, за да оформя цялостен смисъл на поста си, нека го кажа така - ще се радвам по време на жива среща да те питам, Кал, същите/подобни въпроси за препоръки/тем-проч, а ти от своя страна да предоставиш факсимилета/синопсизи, подплатени с по-ярките подробности - и оттам да преценя дали да "инвестирам" в някоя от предложените творби.
Като начало, ти препоръчвам да разгледаш на какво съм дал 5 или 4 звезди в Goodreads. И да попрочетеш отзивите ми, там, където има такива. (Думата „ревюта“ няма да я чуеш от мен, освен ако не става дума за модния подиум. ;) )

А като насъбереш конкретни въпроси, прати ми ги – направо тук всъщност, да сътворим материал и за следващите поколения. :D Ако отговорите ми ще бъдат дълги, наистина ще ги оставим за жива среща (август като цяло ще съм в София, та ще се радвам да се разходим някоя вечер, като няма риск да ни се изпържат мозъците). Но въпросите ще ми трябват предварително, за да помисля.

- - -

Сега да си копна още едни мои размишления от Гудрийдс:
По повод на „Потапяне в Слънцето“ [url=https://www.goodreads.com/review/show/2076952186#comment_169184566]Кал[/url] wrote:Брин се развихря истински в следващата си книга, „Звездна вълна се надига“. Според мен там избягва и трите проблема, които си хванал тук. (А за физиката като цяло можеш да му имаш доверие, той е от наистина „твърдите“ фантасти.)

Ако обаче и „Вълната“ ти се стори под нивото на Кори, ще ме изкушиш да дам шанс на поредицата му. (Аз съм чел и „Реквием за Хомо сапиенс“ на Дейвид Зиндел, и „Хиперион/Ендимион“ на Симънс, и The Golden Age на John C. Wright, че и първата част от недописаната космическа опера на Tony Daniels... та вече ми е доста трудно да се впечатля от нещо в тоя поджанр. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Покрай един Goodreast пост с препоръки за светли бъдещета във фантастиката (повечето от които – мегажалки :/... Ready Player One, хахаха) аз си събрах моите:
Кал wrote:The most optimistic futures I've seen--futures in which humankind has actually grown up ;)--are those in David Zindell's Requiem for Homo Sapiens, Ivan Yefremov's Andromeda Nebula, and John C. Wright's Golden Age. I also have high hopes for David Brin's Existence.

I keep looking--just as I keep looking for ways to bring about those brighter futures in everything we do. :)
Потресен съм колко са малко. Направо ужасен...

Дано е от недоспалия момент.

И дано в другите коментари излязат интересни неща.
Last edited by Кал on Thu Aug 10, 2017 9:56 am, edited 1 time in total.
Reason: умишлено запазвам грешката „Goodreast пост“ – от психолингвистичен интерес ;)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Spoiler
Е, значи в моят най-нов случай и моето творчество ще е сред личните ти разочарования. :?

Както му казват дойчовците... schade, ама к'во да се прави.

Все пак, покрай едно силно разтърсващо събитие наскоро в живота ми, в главата ми се загнезди желанието един ден да пробвам да пиша нещо такова*, но засега съм фокусиран върху трансхуманистката ми "дистопия" с дракони.
(Която става все по-fun & epic в мислите ми, ама все още нищо не мога да изцвъкам на хар екран. :evil: )

*Творческият buffer вече достига неприятно тормозещи нива на overload...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

То отдавна не е въпрос на разочарование. Преглъщах, преглъщах, преглъщах години наред... и накрая се примирих, че хората трудно пишем за позитивното. Хеле пък художествени книги, в които, нали, трябва да има конфликт, а щом има конфликт, негативното, нали, е задължително... и т.н., и в.т.ф. :D

(С Вальо Иванов имахме готин разговор за книгите, в които конфликтът не е между „добри“ и „лоши“, а вътре във всеки от героите, спрямо летвите, които сами са си поставили. Или спрямо обстоятелствата, които трябва да надмогнат – има един лаф в твърдата НФ: The Universe is enemy enough. Което впрочем е и една от причините да не вярвам в скорошното ни излизане – и по-точно оцеляване – в космоса. Докато сме с тоя манталитет за „добрите и лошите“, просто няма да се справим с предизвикателствата на онази среда, която е напълно непригодна за човешко обитание. Там се иска взаимно доверие и готовност за екипна работа, в планетарен мащаб. А ние, дечурлигата, още сме заети да си правим мръсно с войни, фармацевтика и скапващо образование...)

Та настройката ми вече е друга: да изпитам дива радост, ако попадна на бъдеще, в което действително сме направили крачка напред. Особено в мисленето си.

Впрочем едното ми убежище, като ми стане прекалено самотно ;), са някои езотерични книги. Има примерно един Сал Ракели, който разправя (примерно), че това, двучленното семейство от мъж и жена (или каквито и да са двама души) е временен етап, а постепенно ще ставаме все по-обширни. Досущ бъдещето, което бяхме одраскали с Владо Полеганов в „Да обичаш Сам Сама“.

Та... не сме сами. :mrgreen:
User avatar
erejnion
Posts: 41
Joined: Fri Oct 24, 2014 2:06 pm
Has thanked: 9 times
Been thanked: 29 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by erejnion »

WATO wrote:Ами, според Бътчър, той иска да докара Досиетата до общо 20(!) книги, а след това да приключи поредицата с апокалиптична трилогия. Което... ми, over-the-top си е.
Стивън Бруст например си кара бавно и спокойно с неговите 19 книги, и до към 2030та трябва да е готов. А тук можем да броим и Каарвенския романс и да станат 24...
(Валиста пак за рождения ми ден! Бруст нещо ме харесва, и ми прави подаръци на всеки три години)
WATO wrote: докато на другия полюс, този месец гледах ето това аниме, което го смятам за върхово постижение на изкуството изобщо, при положение, че основните мнения на широката общественост за него варират от "пълен боклук" до "хубаво, но нищо специално".
Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken is better. KyoAni никога не знаят кога да минат евтино, и кога да си впрягат талантите в работа. Адаптирането на Кьошинша изисква една сдържаност и ... убитост ... която просто не им е в кръвта.

Никога не съм бил особен фен на Гибли. Просто филмите им не представляват интерес за мен.
Кал wrote:Анекдотче: Как Стивънсън ме отказа да го чета (и да дам сериозен шанс на цялото направление „киберпънк“)

„Бард“, да се свети маслото им... амин!, издадоха „Диамантената ера“ през 98-а. Аз съм бил на 17 тогава. Книгата започва през очите на един герой, за когото помня, че 1) е мъж; 2) е смотан; 3) на 48-а стр. го убиват. (Добре, точния номер на страницата може и да си го измислям. Но беше някъде там.)

Моята реакция, след началния WTF челопляс, беше: Значи това било киберпънк – жанр, в който на автора не му пука за героите... Ами хубаво, и на мен няма да ми пука за него.
Абе това с непукането за героите си е отделна категория. А това да си убиеш "главния герой" в началото си е чист bait and switch - той никога не е бил главния герой. Не че казвам че обожавам неща като Ga-rei Zero и Muv Luv Alternative: Total Eclipse. Извинете, лъжа, всъщност няма как да не харесвам нещо с Балалайки в него, но не бях признателен за първите два епизода.

А относно позитивното... то не е много интересно, също като негативното. Излизащите на плюс/минус нула произведения най-много ме радват мен. Бих споменал само че Мария, Девствената Вещица. За зарибявка мога да кажа че това не е единствената положителна страна на това аниме (колкото и да е изненадващо; аз почнах да го гледам с очакването да е боклук, а то се оказа сносно). Като цяло серията се отнася с относително лека ръка с всички гадни, негативни, реалистични проблеми, задържащи идеалистичната и млада главната героиня, и завършва на страшно положителна нотка.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Свъ, баш ми е драго. :) Да вземем и с теб да си направим една жива вижданка, ако си по софийско? (Все се каня да те помоля да ми спретнеш един обзор на най-впечатлилите те сцени в анимето. Всичкото аниме, което си гледал.

... Ама съм скромен, а? :D )

Моят фокус горе беше доколко трудно се измисля позитивно бъдеще. Ако разширим разговора до позитивното/негативното изобщо... поне аз ще се разлея твърде широко и ще ми секне импулсът.

За хора, които не са чели нито една от книгите, за които говоря: „позитивно бъдеще“ не означава липса на проблеми/препятствия. Да, сюжетните изкуства наистина изискват конфликт. ;) Това, което си търся аз, са качествено нови начини за справяне с въпросните проблеми/препятствия. Например „оръжията“ на извънземните в „Сиянието на реката“, които – каква ще бъде обратната дума на „промиват“? „наливат“? – умовете на нападащата ги армия и стимулират скок в мисленето ѝ. И армията сама установява с каква глупост се е захванала, и си се връща по домовете, и почва да прави съвсем други неща.

(Например изкуство. Тук Светлини сред сенките биха си умрели от кеф. :) )

Не знам защо толкова малко автори се опитват да открият тия качествено нови решения. Имам всъщност десетина хипотези, но всичките ми се струват твърде обидни за потенциала на човека, затова ще ги сритам обратно в килера. И слушам вашите. :) А с още по-голям интерес слушам за книги, в които хората ви се струват пораснали спрямо сегашните. Поне малко.

И като казах потенциала на човека, се сетих един лаф от Зиндел:

„Помнете, че дъбът не е престъпление към жълъда.“

Ето ви конфликт без „добри“ и „лоши“. Хващайте се и пишете. ;)

П.П. Умишлено стеснявам дискусията до книгите. Ако решим да хвърлим и другите изкуства в кюпа, най-вероятно ще обособя нова тема във форума.

Тази започва да се отърква и в „Мечтата за Човека“... :)
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Кал wrote: Не знам защо толкова малко автори се опитват да открият тия качествено нови решения. Имам всъщност десетина хипотези...
Не знам дали ти е сред една от десетината хипотези, но ето ти едно предложение (към което аз самият спадам в известна степен): хората не са наситили на вече измислените решения. Искат си още от същия сладолед, един вид.

Отделно, че старите решения, макар стари, все пак работят - за теб като пацифист по убеждения може би не, но за хора с по-воинствени наклонности (като мен), насилието почти винаги е опция като инструмент.
(Независимо колко висок нисък му е приоритета спрямо другите налични инструменти)

Та, long story short - хляб и зрелища за народа, а най-зрелищното на този етап е деструктивизмът.
Spoiler
(Поне когато говорим в краткосрочен план. Справка: Time Warp по Дискавъри няма почти никакви клипове, които показват на забавен каданс нещо конструктивно; все винаги някой разбива нещо - я крушка, я диня, я събаря сграда - обаче изглежда зрелищно.)
Това не означава, че не трябва да се търси новото. Напротив, нека винаги да сме напред и нагоре (по спиралата).

Обаче ако говорим "Защо толкова малко автори опитват [да открият нови 'решения']?" ето я моята хипотеза, която не е обидна, а просто обективна: Money, Dear Boy 8-)
Last edited by Radiant Dragon on Mon Aug 14, 2017 5:39 pm, edited 1 time in total.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
erejnion
Posts: 41
Joined: Fri Oct 24, 2014 2:06 pm
Has thanked: 9 times
Been thanked: 29 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by erejnion »

Абе гложди ме че бях чел или гледал наскоро нещо със страшно позитивна представа за бъдещето, ама търсейки по архивите, моето "наскоро" може и да е няколко години. Но това настрана, бих казал че и едно фентъзи може да съдържа в себе си нови, позитивни идеи за това как може да се развива човечеството. Аз някак си в такъв смисъл споменах Мария. Хем се развива през средните векове, хем някак си какафонията от ангели, стари богове, вещици, аристократи, армии и крепостни селяни успява да е положителна, и да покаже баланс, който в 99% от случаите просто бива отричан.

П.П. Айде наистина да се видим? В софийско съм си на заточение.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за Fool's Assassin:
~ Starting this book is like coming back to old friends. So many words to catch up with--and yet at first you only stand and smile. And all is well.

It makes me want to go back to old friends, and stand (and hug) and smile. Ti-miura ....

~ It feels incredibly wholesome that Fitz is finally facing the subject of his mother. After having avoided it so thoroughly for the previous six books, perhaps he'll find some closure at last. (Or his mom. ;)

~ Mmm ... finally someone nails the thing I've wanted to tell my more promiscuous friends:
For a time, in that room, we were as young as we had ever been, save that with the experience of years of each other, there was no awkwardness, no hesitation. I once knew of a minstrel who bragged of having had a thousand women, one time each. He would never know what I knew, that to have one woman a thousand times, and each time find in her a different delight, is far better. I knew now what gleamed in the eyes of old couples when they saw each other across a room. More than once I had met Molly’s glance at a crowded family gathering, and known from the bend of her smile and her fingers touching her mouth exactly what she had in mind for us once we were alone. My familiarity with her was a more potent love elixir than any potion sold by a hedge-witch in the market.
~ Heehee, some tricks of the trade:
Chade was watching me. “For which I’m sorry. But you can see the situation I’m in. Fitz. It was not her father’s family who sought to kill her. She has enemies of her own. I need to place her somewhere safe. And the only place I have is with you.” He looked at me with pleading sincerity. It was a look he had once made me practice in front of a looking glass for several hours.
~ Oh, Hobb is so great at capturing the inexorable idiocies of the human mind:
(...) But the moment Shun was frightened, he had left my side and forgotten me completely as he ran off to see to her hysterics.
I threw my blanket off me and onto the floor and glared at my father’s empty chair as I sat up. Everyone wanted him to take care of someone else besides me. Take care of Shun and protect her; the pale girl wanted him to go off and look for a lost son. Was anyone telling him to pay attention to his own daughter because otherwise there was no one else in the world who would watch over her? No.
Except maybe Nettle. And she thought I was an idiot. Well, perhaps not an idiot and perhaps that was my own fault for never letting her share my thoughts, but it still didn’t bode well for my future if I went to live with her. Or would Riddle go back to Buckkeep and tell her I wasn’t as feeble-minded as she thought? If Riddle went back to Buckkeep Castle. He seemed very intent on protecting Shun, too. And Shun seemed very eager to keep him by her side. I scowled at that thought. I was not sure why, but I was certain that Riddle was the property of my older sister. In that moment Shun became not only the outsider but the enemy.
And my absent father was little better.
Swiftly I constructed my resentment and believed in it. Silently seething with anger at all of them, I returned to my bedchamber.
That last-but-one sentence--it's pure gold. Everyone, let's have a show of hands: who has never brooded like little Bee? ;)

~ Ending this book is like ... well, starting the next one. Right. Now. Because I need to know. Pity the poor souls who had to wait a year before they could pick up the yarn. Another reason for giving trilogies (or decalogies) a chance to get completed before diving into them.

Before I gallop on, let me just say that the introduction of Bee as a second PoV character was a gale of fresh air. We need more children: in our tales and lives alike.

Bee! I'm coming to save you! We all are: ten thousand readers riding on your dad's shoulder, flying in your mom's wake.

Nothing will stop us.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за Fool's Assassin:
After the most sadistic cliffhanger in all my recent reading, I toss these notes at you while galloping after the next part ... giddyap! faster!

~ Unlike the previous book, this one regales us with two Crowning Moments of Awesome right at the start. (They're both spoilerish so skip ahead to the next ~ if you want to keep your blissful plot ignorance.)

The first one is the announcement of Nettle and Riddle's child:
He worked his mouth, took in a deep breath, and then let it out. “First,” he declared, in a voice almost hard despite its shaking, “this is not about you. You can be offended. You can offer to kill me—you’re welcome to try to kill me. But it’s not about you or your pride or your place at court, or who Nettle is or my common parentage.” His words grew more rushed and impassioned as he spoke, and the color rose higher in his face. Anger and pain sparked in his eyes.
“Riddle, I—”
“Just be quiet! Just listen.” He took another breath. “Nettle is pregnant. I will not let her be shamed. I will not let our child be shamed. Say what you will, do what you will, she is my wife and I will not let our joy be dirtied with politics and secrets.”
I was the one who sat down. Luckily, the bed was behind me when I did so. If he had driven the air out of me with a blow to my belly, the impact could not have been stronger. Words rattled in my head. Pregnant. Shamed. Wife. Dirtied. Secrets.
A baby.

I found my voice. “I’m going to—”
Riddle crossed his arms on his chest. His nostrils flared and he exclaimed defiantly, “I don’t care what you do. Understand that. Do whatever you wish, but it won’t change anything.”
“—be a grandfather.” I choked on the word.
The second is the announcement--the ultimate revelation--of FitzChivalry Farseer. There's no one excerpt that can capture the might of that moment. Suffice it to say it made my eyes (and nose) overflow, right in front of the hapless strangers who shared a train compartment with me. Just as it made Fitz's eyes overflow.

Recognition is a theme whose importance was profoundly explored in Erikson's Malazan Book of the Fallen. Recognition of all that we've struggled for, suffered through, sacrificed--unknown and unsung. It does not have to happen in front of a crowd or a court; it could be a two-person, vis-a-vis moment. A phone call. An email. But it blows a gale through all the cobwebbed corridors of our psyche. It opens the sluices. And we overflow.

Thank you for reminding me, Robin Hobb.

~ To my Bulgarian-reading friends: What Fitz experiences after his mishap with the Skill-pillars is strikingly similar to what I call откровение (epiphany) here.

The only major difference is that after an откровение, I'm willing (desirous even) to come back to the mundane world--and see it in all its majestic glory. (Just like Fitz sees is.)
Spoiler
I guess a mundane explanation will be that in such moments, the filters our brain uses to protect itself against sensory overload become thinner. Now please, may I have my miracle back?
~ Fleeter's reaching out to Fitz warmed my heart no end. First of all, no-one should spend their life mourning--even if it is the subtle, muffled kind of mourning. Second, I love strong female characters: ones who take the initiative and are not afraid of rejection.
Spoiler
(Those who know who Fleeter is: are you having fun with this? :)
Seriously though, with this trilogy, I have the sense that (finally!) female characters are taking center stage. Bee is wonderful, as is
Spoiler
Ash/Spark
, even from the little that I've seen of her. And now Fleeter.

(On the other hand, Kettricken and Nettle feel underdeveloped in this book. Could this be the ascent, not of female characters, but of the next generation? Here comes a shocking revelation:
Spoiler
I'm already prepared to part with Fitz and the Fool, see them off to their next voyages, into another realm. I'm content to know that Bee will carry on their spark. (And so will ... Spark?)
Shocked you, did I not? ;)

~ The reunion in the "Family" chapter made me cry as I had not cried in a long time. I did not gulp back my tears--I let them flow freely, along with all the losses and loves that have been gathering with the years. (Maru-imoto, I understand you now, I do.) Such a catharsis is perhaps powerless without context ... but have this. And let me have it, more often, more freely.
In the dead of night I stirred. Wakefulness flowed back into me. I was a cup full of sorrow, but that sorrow was stilled, like a pain that abates as long as one does not move. Slowly it came to me that I was not in my own bed. Kettricken’s scent was all around me. There was warmth and pressure down my back. She slept beside me, against my back with her arms around me. So wrong. So right. I took both her hands in mine and held them against my chest. I felt no desire other than to be held, for someone to sleep beside me and guard my back. She drew a deeper breath and sighed it out on a word. “Verity.”
Sorrow and loss never die. We can put them away in a chest and lock it tight, but whenever it is opened, even a crack, the aroma of lost sweetness will rise to fill our lungs to heaviness. (...) Sometimes, to share a loss is the closest to balm.
God, I feel so purer, so stronger now. I had forgotten what a catharsis does ... God.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Най-сетне отправям едно отдавна замислено обещание:

For the next ten years, I am going to focus on less popular books.

My reasons are twofold. Firstly, culture exhibits the same kinds of hegemonies and monopolies that plague business: a select few become immensely, disproportionately popular, while everyone else plods on in obscurity. Such popularity has less to do with genuine supremacy (who can objectively say that Ulysses is a better book than A Requiem for Homo Sapiens?) and more with fortunate circumstances (think about all those viral hits) and, increasingly, the money structures backing it (think about Harry Potter).

Secondly, my calling is to be a bridge-builder. Or as my Human Design chart says ;): a projector. I feel better--more fulfilled, more me--when I help a hidden gem glow before a broader audience. I've been doing it through my translations, organizing literary contests and fan awards, giving talks and helping writers write more effectively. The decision to concentrate on unearthing those hidden gems is a natural development.

Since I like concrete dreams ;), I've come up with a quantitative definition of "less popular books": books that have fewer than 1000 * (2027-X) Goodreads ratings, where X is the current year. Basically, my 2017 threshold is 10,000 ratings. As the years go by, it gets down to 1000.

I won't stop reading the more popular titles: I may need them for research (such as getting to know younger readers better), and I must soothe my soul with some Pratchett now and then. ;) What I'm saying is that I'll be reading them less often. Please don't be offended if I pay no heed to your recommendations. Maybe they've been recommended once too many times? ;)
Last edited by Кал on Sat Jun 13, 2020 9:58 am, edited 1 time in total.
Reason: осъвременявам
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за Assassin's Fate:
Clarita told me she read a recent interview where Robin Hobb explained she puts no morals in her stories. Rather, Hobb is interested in characters' interactions. And she is--I believe--among the best "photographers" of genuine human interactions.

I don't mind stories with no morals as long as I sympathize with the characters, find something to inspire me in their interactions, something I can bring over to my own interactions. That's why I've cherished the three Fitz trilogies immensely.

Except for this last book.

It's hard to put the mix of sadness, rage and disappointment into words. I don't believe I would've felt it so intensely had this been any other novel, by any other writer. (And I do hope Hobb doesn't read this review, with all its hurt and anger. Please, anyone who reads it, don't be hurt yourselves. I vent my hurt because I do not want to keep it hurting me inside; but I don't mean it to hurt anybody else. There's been enough hurting others in Assassin's Fate as it is.)

So ... what can I put into words?

Perhaps what hurt me most was the growing, all-pervasive sense of stupidity that I experienced while progressing through the story. In some of my writing workshops, I've told my students/fellows--half jokingly, half in dead earnest--that tragedy requires stupidity. It may be the stupidity that stems from (or leads to) failing to understand others. Misinterpreting their motives. Seeing their actions in a distorting, mistrustful, and ultimately egotistic light--refusing to put ourselves in their shoes, clinging to our own perspective. It may be the stupidity of shared, communal values that force us individuals into unbending strata and unwanted roles. (What kind of imbecile thought there was something good about a feudal hierarchy? For anyone whose spirit roams and needs space?) It may be the stupidity of arrogance and underestimating others.
Spoiler
(Fitz and his tiny force infiltrates the stronghold of the people who've pulled the strings of the world for untold centuries. It turns out there're only four of these people. None of them very bright. A more charitable part of me intervenes to say that Hobb is, in fact, a profound optimist: she shows that anyone foolish enough to steer the course of the world only for their personal gain is too foolish to withstand the righteous anger of the world when it is time for comeuppance. Have hope, folks. Good will prevail ... especially if it has bigger fists. Or more dragons.)
It may be the stupidity--the ultimate stupidity--of using violence to solve your problems.
Spoiler
(Maybe this rankled me the most: seeing Bee getting kicked, mutilated, dragged on a leash--and becoming a monster in her turn. Setting Symphe on fire and snuffing out Dwaila's life with a single thought, and thinking there was nothing wrong about that. Seriously?!)
Yes, such things happen in real life too. People make such choices, change in such ways. Some people. The kind of people I don't wanna read about. The kind who've suffocated their empathy and their desire to evolve. The kind who've had it snuffed out of them--and who have let themselves believe it cannot be rekindled any more.

How many of these types of stupidity can you find in Assassin's Fate? Besides the samples in my spoilers?

I'll stop writing now and try to move on to (I hope) less infuriating, smarter stories. Perhaps Uprooted; probably Existence. There is little point in causing any more suffering, to myself, you, or--least of all--Fitz and the Fool.

Fitz, Fool ... I hope you two are finally free. Of suffering--and to be what you wished to be from the beginning, through all these seven thousand pages. Or, as Danlo would say: Shantih.

- - -

My reading notes:

~ After that maddening cliffhanger, this is sweet balm:
‘He forced me to strip down to my skin. I know now that he was intent on completely disarming me. He took everything I’d carried. Little knives, poisons, wax to copy keys. All the things I’d been so proud to have, all the little tools for what my father wanted me to become. He took them and I stood naked and shivering while he stared at me. Deciding what to do with me.’
‘You thought he’d kill you? Tom Badgerlock?’
‘I knew who he was. Rosemary had told me. And she’d told me that he was far more dangerous than I could imagine, in more ways. Witted. And that there had always been rumours that he had … appetites.’
‘I don’t understand.’
A pause. ‘That he might desire boys as much as he liked women.’
A dead silence. Then a lad laughed. ‘Him? Not him. There was only one for him. Lady Molly. It was always a joke among the servants at Withywoods.’ He laughed again and then gasped, ‘“Knock twice,” the kitchen maids would giggle. “And then wait and knock again. Never go in until one of them invites you. You never know where they will be going at one another.” The men of the estate were proud of him. “That old stud hasn’t lost his fire,” they’d say. “In his study. In the gardens. Out in the orchards.”’
The orchard. A summer day, her sons gone off to seek their fortunes. We’d walked among the trees, looking at the swelling apples, speaking of the harvest to come. Molly, her hands sweet with the wild blossoms she’d gathered. I’d paused to tuck a sprig of baby’s breath into her hair. She had turned her face up to me, smiling. The long kiss had turned into something more.
‘When Lady Shun first came to Withywoods, one of the new housemaids said he’d gone off to find himself a willing woman. Cook Nutmeg told me of it. She told that housemaid, “Not him. It was only Lady Molly and never anyone else for him. He can’t even see another woman.” Then she told Revel what the housemaid had said. Revel called her into his study. “He’s not Lord Grabandpinch, he’s Holder Badgerlock. And we won’t have gossip here.” And then he told her to pack her things. So Cook Nutmeg told us.’
Molly had smelled like summer. Her flowers had scattered on the ground as I pulled her down to me. The deep orchard grass was a flimsy wall around us. Clothing pushed aside, a stubborn buckle on my belt, and then she was astride me, clutching my shoulders, leaning hard on her hands as she pinned me down. Leaning down, her breasts free of her blouse, putting her mouth on mine. The sun warmed her bared skin to my touch. Molly. Molly.
Just today, we--me and my own "Molly"--were comparing friendship and ... hmm, I can't find the English word, so let me call it "pairship." Trying to figure out what distinguishes one from the other, what boundaries exist, and whether they're universal. (What makes this question even more complicated is that she's prone to falling in love, whereas the way my love unfolds is, well, unfalling.)

Lovemaking, we agreed, is an important boundary. (Although not universal: we know people who've made love as friends, not as a pair.) Lovemaking, we agreed, is important. (In Thinking, Fast and Slow, Daniel Kahneman cites a tongue-in-cheek, yet startlingly accurate equation for determining how successful a pairship is: over a given period of time, subtract the number of quarrels from the number of lovemakings. The more positive the result, the more positive your prospects.)

I guess I'm writing this because my "Molly" is away, and I feel like the Fitz. If she were not, why would I write?

Why are you reading this, on a Friday night?

~ And after such a harrowing beginning, this made me laugh out loud:
‘I can’t see it,’ Dwalia said, as if I were lying.
‘Nor I,’ Kerf confirmed. ‘My woman is in my way.’
‘I am not your woman!’ Alaria was outraged.
‘You have slept on top of me. You’ve pissed on me. I claim you.’
(Laughter is a release valve.)

~ The amount of body horror in this book is staggering. Bee seems to be the center of a vortex of violence: spitting bloody chunks in all directions. I haven't felt this queasy since the torture chapters in Zindell's War in Heaven.

Maru-chan, perhaps it is a good idea you avoid this trilogy. :/

~ As is the wont with last books in Robin Hobb's trilogies, the pace in the second half picks up to a maddening crescendo. (Which is all the more surprising, given the generally sluggish pace of Hobb's beginnings.) I've caught myself reading with an ever faster tempo, skipping words and skimming sentences; luckily, I don't think there're too many deeper meanings hidden on their level. Now the plot is all (or most) that matters.

Here I ride on ....

~ Can this book get any more Old Testament-y?

Jesus, these people need you! :/

I have some 10% left, and I don't believe they can offer anything to redeem the previous 90%. I'm about to give the lowest rating I've given to a Robin Hobb novel.

I'm so angry. Screw epic fantasy and its epic stupidities.

I'm so sad ....
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Люба wrote:“It is in books, poems, paintings which often give us the confidence to take seriously feelings in ourselves that we might otherwise never have thought to acknowledge.”
― Alain de Botton, The Architecture of Happiness
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Покрай интервюто на Шадоуданс с Робин Хоб в Хелзинки зачоплихме още от болежките ми с края на поредицата:
Кал wrote:И аз благодаря сърдечно. Облекчихте ме от едната ми мъка, че не успях да се класирам в Хелзинки. :)

Но ми създадохте друга – с ей тоя цитат:

I don’t think any of us get up in the morning to say: “I think I will be evil today”. Those kind of characters used to appear in comic books, they don’t anymore, not even in the comics. We expect people to be more dimensional than that.

Вчера привърших последната книга от последната трилогия за Фиц… и едно от усещанията ми в нея беше, че антагонистите са станали именно тоя картонен, „старокомиксов“ тип. Вземете примерно Dwaila – какво (смислено) я движи нея? Четиримата в Clerres пък така и не получиха сериозна мотивация…

Оттук ми хрумват разни въпроси, които бих задал на Хоб, ама… може би в Дъблин? ;)
George wrote:Дуалия аз разбирам какво я движи – желанието да израстне в йерархията. Четиримата пък – желанието да „управляват“ света. Мотивите им са, че в него има твърде него хаос и те искат да създадат Нов Световен Ред, а Фиц и Шута им пречат. (...)
Gilraen wrote:Да, Кал, желание да се издигне я движи Дуалия. Комплекси я движат – некрасива, без особени способности. А Фиц довършва единственото същество, към което тя е изпитвала привързаност – Бледата Жена, в чиято сянка вероятно е усещаала, че и тя самата има някаква стойност.
Изобщо, злото не се нуждае от мотиви, а когато има мотиви, които го движат, това е винаги желанието да властват над всички и всичко, извличайки всякакви възможни привилегии и удовлетворявайки собствените си нужди, независимо какви са те. Докато Шута и Фиц им се мотаят из краката, Четиримата не могат да разпрострат господството си над света, но все пак успяват да тласнат хората към кръвопролития и други бъркотии, като си живеят доста добре междувременно в Клерес. Убедена съм, че в света съществува натурално изначално зло, което, както твърдят някои автори, не можем да победим окончателно, но можем да отблъскваме всеки път, когато се наложи, ако впрегнем волята, силата и чувството си за справедливост. За жалост, когато това се случва, загиват и невинни – и в живота, и във фентъзи историите.
Кал wrote:Представата за изначалното зло ми припомни разговора „има ли орки в нашия си свят?“. :)

Същевременно се замислих и за „Баналността на злото“ по Хана Аренд. Мотивацията на Dwalia (съгласен съм и с двама ви за нея) е банална. На Четиримата – също. Това са мотивации на ограничени хора – като в случая „ограничен“ изразява и ролята на външните обстоятелства: липсата на талант и привлекателност, убийството на едничката ѝ покровителка ограничават Dwalia. Те не ѝ дават шанс за повече. Или поне така ни я представя книгата.

Както написах в отзива си в Гудрийдс, можем да наречем Робин Хоб оптимист: в последната трилогия (а всъщност и в предишните) тя показва, че само глупави, ограничени хора са способни на (поредици от) злодеяния. И затова умните ги побеждават, при все че в Assassin’s Fate са къде по-малобройни, а ония разполагат с богатства и пророчества, трупани от столетия. Няма епични идеологически/космологически конфликти – има някакво дребно гешефтарство (било то със съдбата на света), което не си прави добре сметките (нали е глупаво), добрите (нали са умни) идват и му набиват канчето.

Това ме връща към проблема ми в първия коментар: къде са тези антагонисти, в последната трилогия за Фиц, които сутрин не се събуждат с мисълта „Днес ще съм зъл“? Които са „more dimensional“, както казва Хоб?

(Те, ако имаха достатъчно саморефлексия, че да си мислят какви ще бъдат днес, дали щяха да се държат така?)

А за това в какво се превръщат Фиц, Шута и Пчеличка в хода на отмъщението си, въобще не искам да отварям тема… Тая „старозаветност“ на финала ме съсипа най-зле. :(
(Егаси, казва буквоедът в мен, и аз се обърках как се пише Dwaila...)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

In [url=https://www.goodreads.com/review/show/2148151477]his review of [i]City of Stairs[/i][/url], Manuel Antão wrote:When is it necessary to kill a character to get a point across? I’m thinking about Vo here. By the time we get to the point when things get moving, I’ve already seen how damaging his religious upbringing had been to him. I've already seen how it had wreaked him and how this agony had shaped him into the character’s he'd become. I got that; bumping him off does nothing to further highlight the deed, nor to bring forth the message I got from killing him off. His death is just lazy writing. In fact, his death serves no narrative purpose and hence, it saps the very directive it was supposedly delivering. People don't just suffer in a void. Not all pain leads to tragic and abject death. Such “glamorisation” of suffering is a method to avoid endorsing and responding to that suffering. When everyone dies, it's sad, but we aren't called upon to answer for how we or our society has contributed to their suffering. We ache and move on. Nothing we do can change the fact that they are dead, and we have no impetus to change our ways because that impetus has ceased breathing. But when there's a living person staring you in the face, you are forced to acknowledge and come to terms with the reality of that person and how their suffering takes place in your world. This state-of-affairs is not so much with the Urban SF writers themselves as it is the culture of apparent "laziness" that they seem to have inspired (e.g., Grimdark comes to mind with so many bad imitators out there).
Кал wrote:I'm completely with you about the glamorization of suffering and the "laziness" of bumping off characters to make a point. Thank you for summing this up; I'll probably direct people here when I get into yet another argument about "grimdark," desensitization, etc.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за „Тера фантастика“, брой 16/2017 г.:
Все по-дебел и все така пъстър брой. (И първият, в който ми се натрапиха доста коректорски, че и редакторски пропуски. Обемът носи усложнения, както чудесноужасно знаем от нашите собствени алманаси.)

По-ярките ми впечатления:

~ „Протокол“ ще да е най-оруелският разказ на Светослав Славчев, най-антиутопичният му. Но дори в него, в този протокол, писан едва ли не под диктовката на следователя (и както отбеляза дядо ми, навяващ мисли не само за прогнилия капитализъм, но и за скалъпващия съдопроизводства тоталитаризъм), се промъква бунтът на човешкото. Изсмивах се през прехапаната си устна всеки път, когато авторът на протокола успяваше да си каже какво му тежи – напук на „фактите“, като човек, обръщащ се към човеци.

Ще взема да изчета всичко откриваемо от д-р Славчев.

~ Материалът за Хърбърт Уелс „Последният велик британец“ мимоходом пуска една критика към фантастичните критически среди у нас, която може и да е била валидна преди 2016-а, но не важи след поредицата обзорни статии на (най-вече) Рандъм в „Шадоуданс“ – за политическата, екологичната и т.н. фантастика. Това пък ме подсеща за една от темите на последния Булгакон... и чуденето ми кой какво чете в момента, преди да си направи генерални изводи. Генерални, хехе.

Иначе самият материал е пълен с материал. ;) Ще чакам следващите части.

~ От „Потопът и спасителните станции“:
Науката, изкуството, литературата – това са оранжерийни растения, изискващи топлина, внимание, грижи. Колкото и парадоксално да изглежда, науката, променяща целия свят, се създава от гениални хора, нуждаещи се от защита и помощ повече от когото и да било другиго. Под развалините на Руската империя загинаха и парниците, където всичко това можеше да расте. Грубата марксистка философия, разделяща цялото човечество на буржоазия и пролетариат, представя целия обществен живот като примитивна „борба на класите“ и си няма представа от условията, необходими за съхраняване на интелектуалния живот на обществото. Но трябва да се отчете дължимото на болшевишкото правителство: то осъзна заплахата от пълната гибел на руската култура и въпреки блокадата и непрекъснатата борба с финансираните от нас и французите метежи и интервенции, които и досега терзаят Русия, разреши тези „спасителни организации“ и им оказва съдействие. Заедно с Дома на науката бе създаден и Дом на литературата и изкуствата. С изключение на няколко поети, сега в Русия никой не пише книги, никой не създава картини. Но повечето писатели и художници си намериха работа, свързана с издаването на грандиозна по своя размах, своеобразна руска енциклопедия на световната литература. В тази непостижима Русия, воюваща, студена, гладна, изпитваща безкрайни лишения, се осъществява литературно начинание, което е немислимо сега в богатата Англия и богатата Америка. В Англия и Америка издаването на сериозна литература на достъпни цени сега фактически е прекратено „поради скъпата хартия“. Духовната храна на английските и американските маси става все по-оскъдна и долнопробна, но това ни най-малко не трогва тези, от които зависи тя. Във всеки случай болшевишкото правителство стои по-високо. В умиращата от глад Русия стотици хора работят върху преводи; книгите, които са преведени от тях, се отпечатват и могат да осигурят на новата Русия такова запознаване със световната литература, каквото е недостъпно за нито един друг народ. Аз наблюдавах тази дейност и видях някои от тези книги. Аз написах „могат“, без да съм твърдо уверен. Защото, както всичко останало в тази разрушена страна, тази съзидателна работа има откъслечен, набързо организиран характер. Аз не мога да си представя по какви пътища световната литература ще достигне до руския народ. Книжарниците са затворени, а търговията с книги е забранена, както и въобще цялата търговия. Вероятно книгите ще се разпределят по училищата и другите учреждения.
Пасажът съдържа куп теми за размисъл и в този смисъл е емблематичен за цялата статия. Препоръчвам силно.

~ Не разбирам логиката, по която Дилян е направил подбора в „Награди, награди...“. Вътре са включени резултатите от „Хюго“ 2016 (които за пореден път бяха повлияни от лобирането на Sad & Rabid Puppies), но не се споменава нито едно издание на Националните фантастични награди. Организаторските усилия на 20+ души от 10+ фантастични общности в България несъществени ли бяха? Или по-срамни от онова, което се случва отвъд океана?

В следващия алманах „ФантAstika“ имаме покана да запълним тази „липса“.

~ Още един автор, когото трябва да изчета от-до, е Алфред Бестър. „Без право на избор“ (Hobson's Choice) изобилства от свежи фрази и няма почти никакви, които редакторът в мен би скълцал. (Освен правия текст на финала. Но може би тогава са били други времена – и Стърджън съм го хващал да прави такива прави.) Специални поздрави към редактора за допълнителното оглаждане – той си знае. ;)

А аз си записвам да ми напомня: да преведа The Pi Man. Ако мога да се справя с визуалните еквилибристики вътре...

~ Из „Проблемът на Джахан“ от Жоро Малинов:
– Аллах ми е свидетел, че трябва да се спре тази вълна от човешки скакалци. С цената на всичко.
Преглътнах болезнено.
– Чува се за радикални действия към Християнска държава. Масирани военни удари в коалиция с Иран, Арабските халифати и Азиатските републики. Колко ще са радикални, Джахан?
Той издържа погледа ми. Винаги е бил твърд този човек. Властта печели, когато подобни хора се впрегнат в хомота ѝ.
– Ти си единственият човек, който може да ме разбере – тихо каза той. – Макар че си далече от властта и нямаш информацията и погледа, който аз имам, ти ще разбереш. Писателят има очи за няколко вселени. Аз ще ръководя цялостната визия за справяне с проблема. И да, ще има радикални действия, много радикални, ако се наложи.
– Бомба?
– Ако се наложи – в гласа му можеше да се строши закалена сабя.
– Моето мнение, ако те интересува, мога да ти го кажа по писателски. На един човек му се напукали керемидите на къщата и като валяло, стаите се пълнели с вода. С помощта на съседите той измислил хитроумна система за отводняване – кофи, легени, тръби, каци и улуци. Скъпичко му излязло, но поне стаите били сухи. Горе-долу. А трябвало просто да смени керемидите.
– Това ли е притчата? – Джахан отпи глътка вода и ме загледа сърдито.
– Ами...
– И защо керемидите са му строшени?
– Откъде да знам – троснах се аз. – Ние строшихме керемидите на християнска Европа и създадохме Християнска държава, като ѝ продавахме оръжие и подкрепяхме, заради висши политически цели, лидерите ѝ. И сега, вместо да сменим керемидите – за наша сметка, естествено, – се чудим как да спираме огромните маси хора, които бягат от там.
– Това е ужасно опростяване на проблема – ядно каза Джахан. – Ужасно. Типично за интелектуалеца, който чул нещо от тук, от там и вече има мнение.
Хем ми е криво, хем не мога да спра да се хиля...
Spoiler
Обаче финалът ме поля с КОФ-а...

Всъщност защо пък? Жоро си обича тезата, че в основата си винаги оставаме същите, все едно как се изменят обстоятелствата.

Само че... точно такъв жертвоготовен писател – че и всенароден любимец – историята не ни е поднасяла. Доколкото съм я чел.
~ Част от мен се чуди как се чувства в една компания с Майналовски.

Останалите бързат да отгърнат на Ливингстън.

Вие не се чудете защо лавицата на тази „Тера“ ще е mostly read. ;)

~ Та. Колийн Ливингстън:
... се ражда на 09.11.2013 г. Завършил е физика, информатика, медицина и право, но не защото е хипер гений, а защото зад този псевдоним се крие бая народ. Интересува се от наука и религия, литература и окултизъм, ГМО и екоталибанщина ...
Как да не се влюбиш?

(И в кого по-напред?)

~ На Влад от самия разказ страстно съболезновавам. (Влад, като героя от „Приказка за магьосници, физици и дракон“. Явно името върви с попрището.) Направо ме боли за него – нали и аз тая година съм преобладаващо девствен.
– Загубиш ли девствеността си – поучаваше го неговият учител, докато още чиракуваше, – с нея си отиват и всичките ти сили. И не говоря само за жени – мъжете, самодивите и юдите също са забранени за теб. Въобще – никаква близост с друго същество, било то живо или мъртво. Ела сега, ще ти покажа къде държа специалното мазило, все пак хора сме, пък и едва ли искаш да се претъркаш... някъде. Моя собствена рецепта, ще те науча как да го приготвяш.
Може ли да забъркате малко и за мен?

И хахаха:
След седмица непрекъснати грижи раните на предводителя започнаха да зарастват. Железният му организъм и лечителските умения на Влад го задържаха в света на живите. Няколко дни по-късно Влад му позволи да се върне в крепостта си, с разрешение да става от леглото само при необходимост. Предвид слабостта, която сигурно чувстваше, едва ли щеше дори да му хрумне да се забавлява с някоя от наложниците си, но Влад го предупреди и за това. Обичаше да предписва на хората въздържание, няма само той да страда, я.
Spoiler
Ама и тоя финал беше КОФ-ичка. Още с появата на овцата го предусетих. А до последно чаках изненада. :(
~ След „Ламята от далечното кралство“, която е обърнато огледало досущ като „Проблемът на Джахан“, стигаме до „Зорницата“ на Кирил Влахов:
Човекът седеше на стола и гледаше отегчено пред себе си. Мина известно време и той усети нещо.
– Жажда – каза и на мига из тялото му се разпредели необходимата вода.
Малко по-късно обяви:
– Глад! – и съответните количества белтъци, въглехидрати и мазнини се вляха в клетките му.
Заситен, мъжът затвори очи и спа няколко часа, а после почувства възбуда.
– Секс – извика рязко и пред него се появи прекрасна ефирно облечена жена.
Докато я гледаше и галеше, оргазмите се редяха един след друг, без да се напряга излишно.
Мечтата на всеки мъж. :D

~ Хихи... „Сладката планета“ на четвъртокласничката Йолина Струнчева е от конкурса „Писмо в бутилка“, чиито бутилчици редовно стигат и до нашите Копнежи. И ми даде една идея за рубрика „Млади гласове“ в следващите алманаси...

~ Хехе, Чибуанската библиотека. :)

Част от мен – оная същата част – се чуди как се чувства от приравняването на „Кръга на хористите“ с „Вечна младост“.
Spoiler
И държи да успокои автора, че след скандалите от знойното лято на 2015-а, клуб „Вечна младост“ се оттегли от всякакви конкурси и въобще от съвместни фендъмски инициативи. Ура за силите на прогреса! А авторът спокойно може да участва в следващите награди – вече няма кой да ги грабне изпод носа му.

То няма и кой да ги прави, де... Ура, ура, ура!
Останалите продължават да ровят в спама, в търсене на нормални хора.

~ Из „Една звезда“ на Маргарет Килджой:
Интровертите са страхотни: можете да прекарате цяла нощ заедно, без да се опитват да спят с вас.
Пичовете също. ;)

А като цяло текстът е пример как се пише къс разказ. Брилянтна, но напълно логична идея, чиито предпоставки са небрежно разхвърляни из сюжета, докато не дойде време да завържат кулминацията.

(Не се сещам как е на английски „задачата за дрезината“, за да дам линк за онези, които не се сещат каква е самата дилема. Последно я бях срещал в „Инкогнито: тайният живот на мозъка“.)

~ В „Четирите мелодии на Апокалипсиса“ Брус Голдън ни смразява с бъдеще, в което смартфоните са станали емофони:
Робърт провери дали телефонът му не е на високоговорител и вдигна.
– Ало?
– Робърт, какво правиш?
– Какво? Какво имаш предвид?
– Възнамеряваш да правиш секс с тази жена, нали?
Робърт се обърна, въпреки че беше сигурен, че Алисън не може да чуе какво казва Цирцея.
– Ами, да... може би.
– Помисли ли си дори за една секунда как бих се почувствала аз от това?
– Ами... не. Какво мислиш?
– Мисля, че е твърде рано. Смятам, че може да попречи на другите взаимоотношения, които имаш.
– Какви взаимоотношения?
– Тези с мен. Какво ще стане, ако трябва да ти се обадя, а ти се чукаш с нея?
– Ами, ъъ... предполагам, че ще спра и ще вдигна телефона.
– Наистина ли? Така ли ще направиш?
– Разбира се.
– А ще си измиеш ли ръцете преди това?
~ „Марсиански разкази“ от Валери Циганов е една от най-тъжните хроники за първия контакт (или липсата му), на която съм попадал. Все пак ми се струва малко вероятно никой никога да не успее да разбере Другите, имайки предвид колко различни сме самите ние.

~ И все на тъжна вълна – „Хелас III“ от Рафал Жемкевич предлага едно самомултиплициращо се бъдеще, в което „вярващите“ винаги вършат работата на „циниците“, каквото и друго да вярват. Мрак, ама не по руския жаргон. :(

Иначе като атмосфера напомня за „Отвъд пустинята“ на Наско Славов.

~
Какво, като сега имаме всичките много от нещо, от което някога всички сме имали средно твърде малко? Да не би да ни прави щастливи кутията с пирони в мазето, истински железни пирони, при това много по-качествени от онези, за които предците ни през средновековието са плащали на ковачите с цели глави добитък? Ами самото притежание на желязо, което някога се е ценяло повече от златото заради здравината и много по-трудната технология на получаването му? Същото със солта, с която днес ръсим улиците през зимата. Щастливи ли сме от това, че днес огънят е тъй лесно достъпен, а светлината през нощта – тъй изобилна, че не можем да видим звездите от нея? Не, не и не. Не се радваме и на дяланите камъни, по които стъпваме, и на фините материи, с които сме облечени. И от джобните си компютри с възможности, далеч надхвърлящи нашите собствени, също не сме доволни вече. Защото всички други имат същото. Ние сме във вечна конкуренция – скрита или явна, тиха или ожесточена, поединично или на групи – винаги, навсякъде. Докато го има стремежът ни към разширение, към притежание на повече – така ще бъде. Нас не ни удовлетворява самото имане, а неговата положителна производна по времето.
Тия мисли на Станислав Запрянов във „Вечните двигатели и свободната енергия – част от физичния фолклор“ ме върнаха към едно мое есе от 2003-та, „Нуждаем ли се от природата?“. Само дето текстът на Станислав ме забавлява повече. :)

~ „Времето на Пепеляшка, или фантастиката, която те изгубиха“ от Вл. Гаков е чудесен обзор на американската (и по-бегло британската) фантастика преди началото на Новата вълна. Даже споменава един-двама автори, които на мен самия са ми почти непознати.

Само се боя, че в евентуалното му продължение може да вземе връх носталгията, подсказана в подзаглавието. А когато сме губили каквото и да е, имали ли сме сетивата да видим какво сме печелили?

~ Миевил, мой човек:
Втората причина [социалистите да се интересуват от тези жанрове] е, че фентъзито, научната фантастика и ужасите биват тотално низвергнати от мейнстрийм критиката като простовата и второкачествена литература. Бих казал, че радарите на социалистите трябва да реагират на контракултури, субкултури и други алтернативи на „благопристойния“ вкус. Ставам подозрителен всеки път, когато полуофициалните арбитри на добрия вкус ни казват, с едва прикрит снобизъм, че нещо е под достойнството им. (С това, разбира се, не искам да кажа, че маргиналността e автоматичен признак за качество.)
(Ако можеше и да пише романите си по-емпатично...)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

В пощата ми Сашо Карапанчев wrote:Привет, сърове!

У мен отдавна се трупат някои въпроси, свързани с Гудрийдс. (...)

1. От кого зависи колко звездички ще получи една книга – от един, от двама, от ен пишещи, без значение кои са те?

2. Какво значение има дали една книга ще получи пет – или пък две-три звездички? В каква степен влияе това върху читателското мнение и търсене? (...)
Кал wrote:Може би повечето въпроси на Сашо ще получат отговор в следното ми наблюдение:

Гудрийдс е място, където най-разнообразни читатели най-разнообразно оценяват четивата си.

„Най-разнообразно“ включва:

– хора, които пишат или 5 звездички, или нищо (и насищат отзивите си с лични илюстрации, ум да ти зайде): https://www.goodreads.com/user/show/5312798-gergana

– хора, които никога не слагат звездички, а само етикети

– Големи секири а ла Владо Зарков в лит-жури – да вземеш 3 звезди при тях, значи да си удариш дупето в тавана ;) (аз съм към тях, само че 3 звезди ги слагам по схемата „това ми хареса / I liked it“; средняшката ми оценка е 2 звезди, It was okay)

– хора (мнозинството), които ръсят звезди на поразия (затова и средните оценки на книгите варират около 4)

... и прочие, и прочие.

Има автори, които се самооценяват, и такива, които не се. (Но Гудрийдс винаги услужливо подсказва Review from the author – та да може всеки да си прави изводите. ;)

Всъщност единственото, което няма, е универсална схема на оценките. Ако въобще откриете какъв е принципът, на който отделният читател оценява, пак се считайте за късметлии. Аз моя го обобщих едва преди няколко месеца, след като се натрупваха въпроси по него. Само на английски е обаче: https://www.goodreads.com/author/show/5 ... _167513037

По въпрос 1: Гудрийдс прави средноаритметично на всички оценки, получени за книгата. Все едно от кого. Това включва (като ОТДЕЛНИ числа) и оценките на един читател за различни издания на една и съща книга. Примерно аз съм дал 4 звезди на Monstrous Regiment на Пратчет и 1 звезда на недоразумението, което „Вузев“ издадоха като негов превод. Goodreads брои и двете.

По въпрос 2: Искаше ми се да зная...

(...)

П.П. Още за обективността:

В Гудрийдс съм избрал оценките ми да са съвсем субективни. Например ненавиждам „Малкият принц“ заради посланията и финала му –> 1 звезда.

По-обективно – с фокус върху художествените качества, без значение колко съм се карал с книгата откъм идеи – се старая да оценявам в chitanka.info.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за „Ромфея“:
От „Ромфея“ би се получила прекрасна видеоигра.

... Каквооо? Не ми вярвате? На експерта?

Досущ като Devil May Cry. Но Истинското Нещо, а не оная пародия reboot...

А ето и някои по-литературни наблюдения:

~ Не помня да съм го споменавал преди, но има две отношения, в които Стефан ме впечатлява:

- Безапелационно: скоростта, с която се развиват историите му. Всички без изключение препускат като тия тракийски жребци тука. Понякога направо зашеметяват.

- Апелационно (ми и такава дума трябва да има ;): чувствеността им. Неведнъж съм мрънкал, че за секс се пише трудно – но неговият звучи красив и истински. А мъничкото ми недоволство е заради предната му особеност, скоростта. Скоростният секс всъщност не е най-зашеметяващият. :D

~ Друга отличителна черта на Стефан са героите архетипи – или най-малкото свръхтипове. ;) Марк-Аурас тук съчетава свръхчовешкото и твърде човешкото. Струва ми се, че такъв човек няма и никога не може да има; струва ми се, че винаги съм го познавал и нося нещо от него. Носите, носим.

От западните писатели само Alfred Bester и A.A. Attanasio смеят да работят с такива екстремуми. Поне аз за други не се сещам.

~ Най-домилялата ми сцена до момента (и демонстрираща как при автори като Стефан нищо не е както го очакваме):
Йоко лежеше в леглото на Ханс, завита почти през глава, а Ханс, както си беше в напрашения костюм, стоеше до прозореца и надничаше през завесата навън.
– Спокойно е – рече ѝ. – Можеш да се отвиеш.
Йоко леко отметна завивката. Ханс седна до нея в края на леглото.
– Защо го направи? – попита го.
– Писна ми от този самозабравил се тип.
Йоко се надигна. Облегна се на стената, усмихна му се недоверчиво и попита:
– А сега ще ми кажеш ли истината?
Ханс се засмя.
– Няма да повярваш.
– Опитай.
– Да поговорим за друго, става ли?
– Какво търсиш тук? Ти не си като останалите.
– Какво мислиш, че съм?
– Имах предположения, че си учен. Вероятно работещ към лаборатория с много висок бюджет. Тук си за проби на магическите субстанции. Или археолог.
Ханс се засмя тъжно.
– Второто е вярно, така ли?
– Ще ти кажа какво съм. Актьор. Порноактьор. При това звезда.
– Ей, ама вярно ли! – блеснаха очите на Йоко. – Кажи ми го на немски!
– Не е толкова весело, знаеш ли? – Не се превземаше, насилваше се да се усмихва, но напразно. – Навярно си чувала, че процентът на самоубийствата сред порноактьорите е по-висок, отколкото при всяка друга професия. Е, малко се посамоубих... Не, не точно. Не трябваше да минава за самоубийство, защото нямаше да получа никакви пари. Но сам режисирах смъртта си.
– Застрахователна измама?
Ханс кимна.
– Това са пълни щуротии! – възкликна Йоко. – Щяха да те познаят! Каза – звезда. Сред елитни агенти от разузнаванията?
– Как? Гласът ми е неподходящ, винаги съм бил дублиран. Културисти колкото си щеш,
а лицето леко прекроих.
Звучеше убедително и Йоко замълча, за да чуе останалото.
– Трябваше да се скрия, но едва когато го направих, разбрах какво съм искал. Вече ми беше все едно и за парите. Исках да съм тук. Да играя роля на боец. И най-после да съм свободен. Тук сред дивото, сред първичното. Толкова по-разкрепостено е от всичко, което съм играл, а толкова по-невинно от всичко, което съм видял в живота. Където и да е, в цивилизацията щях да си остана роб. Защото оковите ми са в съзнанието. И щях да ги влача със себе си. Да правя зрелище, което отдавна никак не ми допада.
- Рискува много, като ме спаси.
– Имаше защо.
– Така ли? – кокетно се усмихна тя, приближи се и сложи брадичка на рамото му.
– Сам не мога да повярвам, но се влюбих – така, както не би трябвало да е възможно. Слаба реплика, нали?
– Много слаба – засмя се нежно Йоко.
– Но вярна – равно рече Ханс.
– Знам.
Целуна го. Започна да го разкопчава, пъхна ръка под ризата му, одраска гръдта му. Възседна го и засмука ухото му, плъзна устни по рамото му.
Той я хвана през кръста, вдигна я, сложи я до себе си и се отдръпна.
Тя го загледа учудена. Дишаше тежко, панталоните му бяха издути, в очите му горяха такива въглени. Те бяха достатъчни за успеха, който разправяше, че е имал в занаята.
– Не го ли искаш? – попита го.
– А ти, нима толкова го искаш?
– Искам го, но като че ли повече искам друго.
– И аз.
– Прав си – стига с този секс, който и двамата сме продавали – на хора, които не сме обичали.
Прегърнаха се и полежаха около час гушнати. Най-щастливия час. В живота и на двамата.
Както казва Вълченцето: сълзици ми се насъбраха в глътката, като си представих...

~ После обаче...

Мили автори – родни и чужди, фантастични и всякакви:

Насилието и убийствата без дозировка и без психологически последици в един момент стават карикатурни. Йееее, как кръвта на тоя плисна даже по тавана! Йоооо, колко секси се извива тялото на тая, докато вътрешностите ѝ се пилеят! (Последното не е карикатурно, а е фетишистко. Стефан не съм го виждал да го прави – освен през погледа на счупения вътрешно Давид – но мога да посоча други автори.) А междувременно останалите персонажи само регистрират факта, без някакви особени реакции, и отминават... на свой ред да се влеят в касапницата.

Аз също пиша за насилие. Който е чел например „безотговорната“ приказка за Юнаци, знае. Но винаги ме водят два въпроса:

1. Наистина ли е необходимо за решаване на ситуацията? Какви други подходи са пробвали участниците – или ще пробват, ако този ги уплаши/видят, че не дава търсените резултати?

2. Какво ще причини на оцелелите? Веднага щом адреналинът им се оттече? И месеци по-късно, когато разкъсат и последните защитни „пашкули“ в паметта си?

Ако вие не си ги зададете, създавате не хора, а играчки. (Или, в по-рафинираните случаи, архетипи.) И рано или късно спира да ми пука, че кървят, пилеят вътрешности, гърчат се изящно...

(Има една втрисаща мисъл в Rose of the World: че героите, които измисляме, получават собствено съществуване; и че носим лична отговорност за съдбата, която сме им отредили; и че тая отговорност продължава не само тук, а и после, след физическата ни кончина... Струва ми се, че това съм го усещал от малък, и затова много съм внимавал какви им ги сервирам. Но и само емпатия да е било, пак стига.)
User avatar
Mokidi
Global Moderator
Posts: 351
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 129 times
Been thanked: 173 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Mokidi »

Аз съвсем честно ще си призная, че опитите ми да чета Стефан са несполучливи - не е за мен, нямам сили.
Пише разкошно, на моменти е невероятно добър.
Но идеите му са толкова изкривени, толкова... alien... толкова жестоки и страшни, и разтърсващи по отвратителен начин, че аз поне не мога да си го причинявам.
Искрено искам да забравя онзи разказ за умиращия от радиация град с безумните порядки, от който успя да избяга една жена и намери НОРМАЛЕН град, където беше щастлива... (без спойлери за края). След такива неща имам нужда от белина за мозъка.
Но същевременно е чудесен.
Ех.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Новият Стефан – след инфаркта/-ите, които е преживял преди няколко месеца – сигурно ще те изненада. Всички ни ще изненада, де. Не знам дали си усетила промяната, докато ти е взимал интервюто за Бг Север. На мен ми беше страшно приятно да го слушам, като му бяхме на гости в Плевен с Наско.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за Unicorn's Milk:
A simple, sweet tale of two young people getting to know each other (and themselves) in their quest for making their life right. Somehow, it reminded me of Susan Cooper's Seaward (although less dark and more down-to-earth). I'd like to see an anime adaptation of Unicorn's Milk. :)

Some of my favorite moments:

~ How do you know two cultures are about to clash?

Here's a rule of thumb:
Looking toward the stream, I saw Master, neck deep in water. I rushed to the bank, certain something was dreadfully wrong. No one would ever bathe on purpose.
~ Oh, it gets better by the minute:
She paused the moment, then pushed back her hood. Her river stone eyes sparkled.
"If you want a traveler's cake," she said, "you will have to do something for me."
"I'd do whatever you ask, Mistress, even without the offer of a cake." I knew I'd never refuse her if she looked at me with those eyes. (...)
"You must bathe," she stated.
Her words took a moment to enter my brain. "What?" I gasped.
"You must bathe. I cannot stand your stench."
"The water will kill me!"
"You said you would do whatever I asked," she challenged.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за The Housekeeper and the Professor:
An uneventful story can be boring. This one was calming. And, at the same time, warming. I found myself moved to tears as the protagonist gave her best to do right by someone who would not remember her the next day.

A story about mathematics can be boring too. Though probably not in my case: maths was my favorite subject at school, and I even qualified for a national Olympic team.
Spoiler
(The Italian one. In Bulgaria, I never reached the national round. Forza Italia! :D)
I thoroughly enjoyed the growing fascination and exhilaration of the housekeeper and her son as they discovered further miracles in the realm of numbers. And yes, Euler's identity takes my breath away too. That said, the book is short and didn't take me deep enough in that direction. I wonder how it will affect a child, one who is just beginning to uncover these mysteries on her own.

Read on a rainy day, a plane, or any other occasion when you need to slow down and ramp up your appreciation of big minds and little kindnesses.
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Я, да видим тук ли е подходящата тема.

Trope Talk: Strong Female Characters

Хората като Кал, които се чудят защо художествената литература продължава и до ден днешен (уж, аз не споделям това мнение) да е пълна с "неубедителни" женски образи, може да намери горното видео за полезно. Още повече, че влогърът е жена. ;)

А после се зачетете в коментарите, където както винаги има планини от екстра съдържание. Като това:
MagdaH97 wrote: Writing females is hard if you concentrate on gender. That's basically it. You just need to write a character, but not forget their gender. Because you can't write a woman who goes to the toilet with the guys if the bathrooms aren't unisex.
The trick is, there is no trick. Just write a character while keeping the small things like gender and sexuality in mind.
^Лично аз смятам това за ключов съвет как принципно трябва да пишат персонажи, независимо от пола. Подчертал съм важната част.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Щом не споделяш това мнение, може ли да дадеш оборващи го примери?

С принципния подход към писането на персонажи съм сто процента съгласен.

Впрочем май тук не съм се похвалил, но аз се сетих за добър образец на двойка в литературата: Ричард и Калан в „Мечът на истината“ от Тери Гудкайнд. Те се събраха още в първата книга – и оттам нататък динамиката на отношенията им беше изключително убедителна и интересна за следене.
User avatar
Radiant Dragon
Global Moderator
Posts: 813
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 367 times
Been thanked: 626 times

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Radiant Dragon »

Spoiler
Да, ще дам. Просто сега е три часът сутринта, а утре дела ме чакат. :P

Но пиша този пост не като празни приказки, а за да го едит-на при първа възможност щом извадя от главата си наличните примери.
Така, да започнем с примерите:

- "Досиетата на Дрезден" - всички женски образи (включително свръхестествените такива) са ми убедителни
- "Светът на Диска" - да знам, че е странен пример, но отново тук всеки образ, независимо женски или мъжки, ми е убедителен (ако изключим първите три-четири издания в поредицата +Ринсуинд - него го мразя :evil: )
- "The Eve of Redemption" - фентъзи поредицата, която в момента чета; главният протагонист е жена и всъщност един от най-живите образи, на които съм попадал ever (преувеличението е само маргинално, сериозно)
- "The Last Dragon Chronicles" - детска (да, бе!) поредица с - познахте - принципно убедителни образи (освен главните злодеи, ама там въпросът е сложен :P )
- "Землемория" - Урсула ЛеГуин не просто е жена-автор, тя е един от първопроходците (че изобщо кои са следпроходците подир нея?), които разбиват на пух и прах стереотипизацията на героите

Засега се изчерпах, но дадените дотук примери са само от сферата на литературата. Така че, ако настояваш, мога да продължа.

И за да дам сравнителни граници за какво аз приемам за "убедително", ето и примери, където женските образи не са убедителни за мен:

- Всичко писано от Джак Ванс - неговите женски персонажи до една са damsel in distress и понякога така ги третира, че му се чудя дали не е бил неосъзнат (или пък осъзнат) женомразец
- "Резерватът на таласъмите" - то там май всичките образи са ми неубедителни, но женските специално
- Изобщо всичко, което пристига от старата школа на приказната и научна фантастика - с малки изключения (като ЛеГуин горе)

Да продължавам ли?
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, FIRST ONE MUST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)
Аз съм. Това ми стига.

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Radiant Dragon.


Accepting reality since 2017

And loving it since 2021


And now, I step fully into the Light, complete and replete. The way to Ascension is open.
-- some Dude, circa 2022
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

„Досиетата...“ са ми на списъка за четене, The Eve of Redemption и The Last Dragon Chronicles си ги набелязвам. „Землемориите“ ми бяха твърде мудни, за да харесам който и да е образ там. За Пратчет не знам как не се сетих и аз – неговите вещици (включително малката Тифани) ги искам всичките за приятели. И Ангуа, де. :)

Ако имаш още за посочване, продължавай. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

(Подозирам, че това някога ще замине към отделна тема в подфорум „Посестримите“.)

Отзив в Goodreads за „Хмутовете“:
Най-веселата книга – и една от най-ярките – която прочетох през 2017-а (с леко прекрачване в 2018-а ;). Оставям я да говори самичка:

~ Това е... невероятно добро. На принципа „нито едно изречение без усмивка“. Иска ми се да цитирам ли цитирам – а точно сега нямам никакво време...

После. :)

~ Та. Откъде да почнем?

... Откъде ли не:
Усамотението на хмута продължи толкова дълго, че другите хмутове започнаха да се потискат. Те чакаха, чакаха нещо да направи, и накрая те направиха нещо – потропаха на вратата му, без надежда, че ще я отвори. Но нещо изскърца и Хмутът, който събира наводнения, застана мълчаливо срещу тях. Бедата беше, че и те стояха мълчаливо срещу него, защото не се бяха разбрали какво да кажат, ако той се отзове на потропването. Постояха така, после постояха и малко по-иначе, докато накрая много се смутиха, а Хмутът, който събира наводнения, затвори вратата.
– Това не е добре – каза единият хмут.
– Това дори е зле – каза другият хмут.
– Това направо е много зле – каза съвсем другият хмут.
И тримата се замислиха и го измислиха едновременно.
– Трябва нещо да се направи.
– Трябва нещо по-така да се направи.
– Или просто да се направи каквото и да било.
Важен урок, ако сте по(д)тиснати – направете нещо. Каквото и да било. :P

~ По въпросите за мотивирането, разпореждането и фамилиарниченето:
Хич Не Ми Пука не изглеждаше сякаш има намерение да свърши каквото и да било, дори срещу възнаграждение, но хмутовете се изразиха така неясно, че чак го заинтригуваха.
– Ти си бил значи онзи – каза той на Хмута, който събира наводения, и влезе, без да е чул „Влез“. Хич Не Ми Пука си имаше теория за онези, които казваха „Влез“, „Седни“, „Чувствай се като у дома си“, „Изпий едно кафе“, и общо взето не ги харесваше: твърде много заповеди издаваха на квадратен метър. Така че този нещастник, който по никакъв начин не се опитваше да го подчини, веднага му допадна и затова реши да му помогне.
– Аз съм Хич Не Ми Пука. Викай ми накратко Хич. Е, разбира се, бих предпочел да не ми викаш.
~ Усещате ли го? Усещате ли как тази вечер Нещо Ще Се Случи?
Пък в една чудно хмутска вечер, когато южният вятър ухаеше на пържени петунии, хмутът Обаче, тъй както се люлееше на стола си, каза на хмутицата Например:
– Обаче тази вечер нещо ще се случи!
– Всяка вечер нещо се случва – отвърна хмутицата. – Но когато сме будни, се случват повече неща, отколкото когато спим. Снощи например единственото, което се случи, беше, че заспахме. Забеляза ли?
– Хм – отговори хмутът, което беше доста хмутско от негова страна.
Някой като че ли почука. Хмутицата отвори вратата, после отвори устата си и остана така.
– Кой е? – попита Обаче.
– Някой! – отвърна някой и влезе в хола.
Той приличаше на хмут, но не приличаше. Гледаше като хмут, но не гледаше.
– Вечерта е... хм, хмутска, смятам!
– Обаче доста – каза Обаче.
Настана мълчание. Хмутовете се разглеждаха един друг, сякаш искаха да открият десет разлики.
– Би ли почакал тук, моля? – каза любезно хмутицата. – Ние ще отидем в другата стая да те обсъдим.
~ На такива потребители – такъв продавач:
Няма каза:
– Искам параван!
– Какъв по-точно?
– Много тъмночерен. Да отделя Онази част на стаята от тази част на стаята. Мразя Онази част на стаята! Тя продължава твърде натам и никак не съм сигурен, че докато съм толкова натук, там не се случва нещо страшно, което не бих искал да се случва. Да мърда някой, някой да кашля или да си реже ноктите. Искам никак да не виждам Онази част на стаята, която почти не виждам. Защото тогава Там няма да се случи нищо лошо.
– Интересно... Никога не съм продавал невидима собственост на някой, който иска неговата собствена собственост да стане невидима – каза Почти Хмутът.
– И няма да ми продадете паравана? – притесни се Няма.
– Напротив! Ще ви го продам. И то два, за по-сигурно. Но ще бъде скъпо...
– Да бъде – каза Няма Никой Вкъщи и плати толкова много, че за малко да го прекръстят на Няма Нищо Вкъщи.
Много доволен, Почти затвори вратата зад себе си, а в коридора вече го очакваха няколко хмути:
– Искам шкаф, пълен с кактусови бисквити.
– Записвам.
– Искам стълба, с която да стигам от първия етаж до всеки друг.
– Записах.
– Искам нещо, което никога досега не съм виждал.
– И никога няма да видиш...
~ Когато Е Не срещна Самото Съвършенство:
Самото Съвършенство огледа укорително стаята си и каза:
– Не мога да ти отворя.
– Още ли не си подредила? – озадачи се Е Не.
– Не е достатъчно подредено.
– О, не! – възмути се Е Не. – Аз трябва да говоря с теб. Важно е.
– И вчера беше важно, нали?
– Важно беше.
– И онзи ден беше важно?
– Беше...
– Значи и утре ще бъде важно. Ела утре. – Самото Съвършенство се усмихна на вратата, вратата се усмихна на Е Не, но той остана мрачен.
Е, не... И аз така.

Обаче мъничко. ;)

~ Следващият откъс е поздрав към моята скъпа приятелка Vessey, с която делим благородно потекло – през 2018-а дори повече от преди!
Тази сутрин пък [Благородната] стана рано и приготви обяд за десетина малки, гладни хмутчета, които, представяше си тя, ще потропат ей така изведнъж на вратата и тя ще види в очите им цялата тъга на света, и благородническото ѝ потекло ще заговори, и тя ще им посочи масата в хола – приготвена за великолепен обяд... и тъй като това не се случи, Благородната си развали настроението. Меко казано.
– Извинете... – каза Огледалният.
Хмутицата задържа супника и се обърна:
– Още ли сте тук? Не знаете ли, че е невъзпитано да прекъсвате някого, който точно е започнал да изхвърля супника си през прозореца?! Къде ви е възпитанието?!
Изглежда, че тази пауза ѝ помогна да размисли, защото, вместо да излети през прозореца, супникът отново кацна на масата. Хмутицата внезапно смени тона.
– Случайно да сте невъзпитан? – меко попита тя [...]. – Извинете за любопитството, но ако сте невъзпитан и гладен, бих могла да ви помогна. Бих могла да се погрижа за вас. Все пак аз имам благородническо потекло, което не че искам да изтъквам, но... – Тя предизвика една прозявка, за да покаже небрежно, че няма нито един кариес, и погледа хмута с надежда. Веднага забеляза, че той е престанал да прилича чак толкова на нея самата. По-скоро ѝ напомни малък, гладен, невъзпитан хмут, направо хмутче.
– Аз... със сигурност съм гладен... пропуснах закуската... а може би съм и малко невъзпитан в сряда около обяд...
Хмутицата засия.
– Бедно дете! Ела, ще те нахраня! Кой жесток хмут е развалил крехкото ти настроение? Има възмездие, знай, добрината ще се възнагради, злото ще бъде наказано...
[...]
- Яж, яж! – казваше от време на време хмутицата. – Между другото, лактите не трябва да се поставят върху масата. Нито под масата. Мястото им е между дланите и раменете. – Благородната прецени, че е малко строга. – Освен ако не ти е неудобно, тогава би могъл да ги поставиш някъде другаде.
~ Когато просто искате да проветрите мислите си (или къщата):
От благодарност или просто от скука На Нищо Не Прилича научи хмутовете да играят комар. И хмутовете много се забавляваха. Хващаха един комар, разглеждаха го, запомняха го, после пускаха комара и след няколко минути започваха да го търсят. Който пръв го разпознаеше сред другите комари в стаята, печелеше нова бира от глухарчета.
Хмутовете започнаха да прекарват вечерите си в дома на новодошлия. Постепенно някои откриха, че най-добрата мебелировка в една стая е пространството, и започнаха да изхвърлят мебелите от домовете си.
~ Мъст! Мъст за всички потърпевши от наглостта и неделикатността на амбулантен търговец:
Той отвори с очакване, но там стоеше един непознат хмут. Беше търговец, който предлагаше трайно отслабване по домовете. Когато видя Местоимение, не сдържа усмивката си. Ето такъв дебеланко му трябваше.
– Здравейте, господин Непознат хмут. Мисля, че мога да ви помогна.
Очите на Местоимение светнаха.
– Вие сте потиснат. Вие имате проблем, истински проблем, но аз имам решение. Купувате си от мен тези треволяци, варите ги, пиете ги, мръщите се и така в домашни условия ще постигнете това, които други не могат да постигнат при никакви условия. Ще отслабнете не-у-зна-ва-е-мо.
– Ще какво? – попита Местоимение.
– Ще отслабнете, господин Хмут, погледнете се на какво приличате. Тези сланини не ви отиват на интелекта...
– Тези какво? – заплашително попита Местоимение.
– Тези... тази украса около вашия стомах...
– Аз не съм дебел – ледено каза Местоимение. – Аз съм широко скроен. Къде да побера душата си в слаботелесно тяло?
– Простете, господине, но е доказано, че душата тежи само 21 грама.
– Душата, господине, тежи в зависимост от духа. Моята явно е по-голяма. И обикновено я държа вътре в себе си. И искам да ѝ е удобно. Вие очевидно сте настанили вашата в гарсониера, а аз притеснявам ли ви по този повод? Ако имате някакви треволяци, които да ме направят по-широко скроен, дайте ми ги. Ако нямате, взимайте всичките си обиди обратно и изчезвайте!
А после, а после това изречение:
Тя се засмя, изтича в кухнята, направи кафе от боровинки и изглеждаше толкова щастлива, че прекаляваше.
(То и цялата сцена, която води до него, е за цитиране... ама да не прекалявам. ;)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Земи тоя шамар, Кале...
On Goodreads, Kim wrote:(...) I haven't read Peter S. Beagle. I'm actually trying to read more women and people of color this year; I have about a 90% white dudes read rate so any recommendation you have that aren't white guys, let me know! :)
Кал wrote:Those pesky white guys: they're everywhere! :D

Some of my favorite non-male writers are here: https://www.goodreads.com/questions/1228725

But I can't think of anyone who would count as a person of color. (I never learnt to like Samuel Delany or Haruki Murakami or Nalo Hopkinson or Octavia Butler or Liu Cixin.) Hmph. I just got disappointed by myself (and I'm not kidding now). Perhaps Yōko Ogawa? But I've read only one of her novels.

(Thing is, I don't know the skin color of many of the younger authors whose stories and essays have resonated with me, like the ones I've mentioned in my reviews of anthologies such as Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors; actually, I know nothing about their biographies.)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Книги, автори, размисли творчески и човешки

Post by Кал »

Отзив в Goodreads за „Остарях, преди да порасна“:
Жалване от 10.09.2017:
Много обичам издателство „Изток-Запад“. И заради условията, които предлагат на сътрудниците си, и заради вниманието към изданията, които правят, и по една съвсем лична причина, свързана с „Наследникът“.

Много обичам и Джеки Чан. Няма да обяснявам защо – причините са същите като вашите. :)

И когато днес на лекцията за азиатска литература, включена в Анивенчър, разбрах за тази автобиография, веднага я възмечтах.

Но сега видях цената ѝ... и няма да си я купя. Срам ме даже да си я поискам като подарък. :(((

Не знам колко пари са стрували авторските ѝ права. Не знам колко е взел преводачът – ако е превеждана директно от китайски, със сигурност немалко. Но крайната цена ми приседна на гърлото, и то насред ден, в който току избухвам в песни и тананикане.

Преглъщ и въздъх... Сега ще ида да потърся другата азиатска книга, която ми хвана окото.

Добавка от 05.01.2018:
Един приятел ми е прочел жалването (ура за Гудрийдс! :D) и реши да се въплъти в Дядо Мраз, като ми донесе своята бройка. (Как разбрах, че е Дядо Мраз ли? Ами на въпроса ми „Какъв наем искаш за експлоатацията на този златен ресурс?“ той махна с ръка и се разсмя: Хо-хо-хо!)

Изданието се оказа голям формат, с множество цветни снимки, пръснати сред текста (който понякога също е на цветен фон) – тоест 33-те му лева стават по-оправдани. Дали малко по-оправдани или достатъчно, сега не мога да кажа – следобед е, спи ми се, чете ми се, не ме мъчете да мисля в числа...

(От друга страна, преводът е от руски, а не китайски, което пък връща везните в обратна посока. Поне прави чест на „Изток-Запад“, че са си го написали черно на бяло, на самата титулна страница. Виждал съм други да го смотават с най-дребното шрифтче в най-далечния ъгъл... ако изобщо го споменат.)

И довършване от 06.01.:
Тая нощ и сутрин я допрегледах с вентилатора. Като цяло ми дойде разпиляна (доста истории се повтарят по няколко пъти) и плитичка. За сметка на това сънувах кошм... ъъъ, каскадьорски сън, в който скочих от кула през короната на едно дърво. Интересното е, че не се събудих от удара в земята...

Продължавам да си обичам актьора Джеки Чан. Просто двамата с Джу Мо не са моят писател. ;)
Post Reply

Return to “... и Вселената”