Любимите компютърни игри

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sat Nov 03, 2018 5:39 pm

Видеоигрите: правени и изучавани. Три разговора в Гьоте-институт

Датите са:

07 ноември. За ползата от видеоигрите. Разговарят Веселин Ханджиев и Николай Генов.

19 ноември. Активност и интерактивност във видеоигрите. Разговарят Габриел Добрев и Еньо Стоянов.

22 ноември. Научна фантастика и видеоигри. Разговарят Ивайло Коралски и Владимир Полеганов.


Ще гледам да ги навестя и трите. Някой друг, на когото да се подпирам, докато куцукам? ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Thu Nov 22, 2018 4:08 pm

В подготовка за събитието довечера:

Elea изглежда невероятно различна от всичко, на което съм попадал. Евала на разработчиците за смелостта.

До средата съм и продължавам да гледам със зейнали очи, че и уста...

(И до момента не съм установил кое е истина и кое – виртуална възстановка.)

... Хахаха... as my Bulgarian friend used to say. ;)
Last edited by Кал on Sun Nov 25, 2018 12:14 pm, edited 2 times in total.
Reason: +

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Nov 25, 2018 12:24 pm

Излезе програмата на първи семестър от магистърската програма „Дигитални медии и видео игри“. Цялото нещо ще продължи от 26 ноември до 16 декември.

Сега гледам и мисля дали мога да се намъкна някъде...

- - -

Видеозапис от „За ползата от видеоигрите“, дискусията на 7 ноември

Моето включване започва в 1:21:22. Дали ще ви усмихне? ;)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby брръм » Sat Dec 01, 2018 1:12 pm

Такаам, имам да си изкажа мъката болката първоначалните впечатления от Elea. След като си я купих, и прекарах час и 45 минути с нея, се оказа, че е игра, значително по-приятна за гледане, отколкото за играене, Кали-не :twisted: .

Да започнем с най-малко важното в случая, графиката. Възнесена е до небесата от, *кхъ-хъм* някои хора в този форум, и на мен ми се стори функционална, приемливо добра, но не и манната небесна, каквато бе описвана. Може да е голямо постижение в сравнение с предишни български творения, но аз като потребител и геймър, не правя сравнение само с българските творения, а с всичко което съм видял и опитал.

Откъм пърформанс, или това доколко добре върви, доколко има бъгове, отчасти и аз имам вина, че оставих играта отначало на ултра, по собствена нейна препоръка. Вървеше ми на около 40-45 fps повечето време, но имаше и неприятни падове до под 20. След като намалих някои детайли и post-processing, нещата бяха по-добре, но продължи една от най-неприятните части. Има някакви моменти в играта, когато всичко засича за част от секундата, и когато се оправи, това накъде се е обърнала и накъде гледа главната героиня е изкифилиндрено на майна си райна. Ако беше случайно закупена игра, сигурно нямаше да издържа на третата такава излагация на контролите, и на играта като цяло, и да я върна срещу пари в стийм. Но хайде, едно че е българска, и друго че има време да ме изненада приятно до края, и да си е струвало мъката усилията :roll:

Когато започнах да я играя, заради графиката и началото, неволно в главата ми влязоха сравнения със SOMA. За 105 минути Elea успя да ми разкаже толкова история и да загатне за мистерии, колкото SOMA за 20-30. Основно сюжетно средство в Elea са някакви странни визуални гличове, които до този момент са слабо обяснени, и по-скоро ме отблъскват, дори като положително, а не неутрално настроен човек. Дадена ни е нищо незначещата без повече пояснения дума mindscape, и нищо повече. Ако искат да задържат интереса ми трябва да ги обяснят по-добре до края на първи епизод. И за да не са голи думите ми, ще ги подплатя с пример. Главната героиня - Еlea - е в кабинета на апартамента си, тъкмо е влязла в компютъра, за да бърника някакви parental controls, за да влезе в заключената спалня на детето си (страхотно родителство, няма що), когато изведнъж камерата минава над някакъв морски пейзаж, без да показва нещо конкретно (!). След 5-10 секунди се оказва, че Elea e в друга част на кораба (предполагам?), където се появява огромна капка(?), левитираща във въздуха, и след около 2 Минути на бездействие (!?) до нея баавно-бавно доплава бебешка кошница с бюст от плът и кръв на предполагамо живия й съпруг, с който тя е говорила по телефона само преди секунди. Ако минеш през капката първоначално, сцената се рестартира, но впоследствие, когато някакви неясни геометрични форми почнат да се случват в капката, трябва да минеш през нея за да продължиш. За такива изпълнения ми идва наум само прекрасния английски израз artsy-fartsy, и най-големите грешки на това творение е, че на места не е никак ясно какво трябва да правиш за да продължиш, както и че никак не уважава времето на играещия. Тук отбелязвам, че ако бях случаен потребител, случайно купил си играта, всяка от тези две грешки има потенциала да ме откаже от по-нататъшно занимаване, а те се срещат на повече от едно място в Елеа.

Като жанр играта Е walking simulator - това, че имаш предмети с които да правиш разни дребни операции, не я прави action adventure. За мен този термин не е обиден, но носи със себе си разни конотации, като например, че трябва играта да е със силна история/персонажи/разказване, както и че стандартен геймплей отсъства. До тук Елеа не се справи с нищо от това, но имам надежда за някакъв проблясък нататък - предполагам, че съм на средата на първия епизод, съдейки по дължината на youtube walkthrough-то. Правейки пак паралел със SOMA, една от дискусиите, около нея е, че ако ги нямаше чудовищата, от които да бягаш и да се криеш, и тя щеше да е на практика walking simulator. В момента се счита за horror, a реално истинския ужас в нея не са чудовищата, а екзистенциалността, въпросите относно какво е човек. И понеже предполагам, че в неизбежната дискусия относно Elea, ще навлезем и във въпроса за това що е то walking simulator, ще дам пример за walking simulator направен като хората, който ми беше кеф, че си го купих - The beginner's guide. В тази игра имаме психология, логика, човечност и човешки взаимоотношения, и не на последно място, неочакван финал.

Ще пиша пак, когато събера пак воля да се боря с Elea, и я завърша до тук.

User avatar
брръм
 
Posts: 99
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 184 times
Has been thanked: 176 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sat Dec 01, 2018 1:47 pm

Велко, като ти чета критиките, оставам с впечатление, че Elea просто не е твоят тип преживяване. От онова, което разбрах от срещата с разработчиците, дори „гличовете“ са част от начина, по който ни се поднася историята. А история, вярвай ми, има. Оня едночасов playthrough в Ютуб го доказва недвусмислено - като почнеш от мейлите, които си разменят Elea и капитанът на кораба, и стигнеш до посланието от сина на Elea към края. (Впрочем, като спомена безотговорното родителство: синът на Elea е пълнолетен, а тя самата въобще не е млада... но това май трудно се разбира от самата игра.)

Имам да казвам и други работи, но айде на живо, да пестим време. Bottom line: I stand by my words. Elea e уникално преживяване, не само за българска игра, но и в световен мащаб. (И ми харесва в пъти повече от сиво-кафявата SOMA, да не говорим, че си поднася историята по-загадъчно/елегантно. От SOMA не можах да изтърпя и 20 минути.)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby брръм » Sat Dec 01, 2018 2:40 pm

"It's deep, man, you just don't get it" :D

По принцип walking simulators не са моя тип преживяване, да, за това включих и изречението за beginner's guide, но това НЕ ОПРАВДАВА гореспоменатите сериозни грешки на Елеа, че не уважаваше времето ми, и беше сериозно мъглява на моменти относно какво да се направи. Гличовете й изглежда са ти допаднали, на мен са ми на този етап безсмислени, отблъскващи, може би и твърде загадъчни ;) Наистина ще ми е интересно да чуя какво, прочее, е тълкуванието ти на гореспоменатата artsy-fartsy сцена.

Ако предпочиташ, да оставим разговора за след като я доиграя. Това, че нещо е уникално - ако приемем, че действително е - не го прави автоматично положително. Накрая, ако се зачетеш във немногото постове в стийм форума на играта, ще намериш че и други хора имат подобни проблемни мнения спрямо играта като мен.

User avatar
брръм
 
Posts: 99
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 184 times
Has been thanked: 176 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Mon Dec 03, 2018 5:44 am

Велко, само да те светна, че Кал отдавна левитира в hyper-lofty стратата на "лилавите" сюжети и проза, без да му пука много-много за неща като функционалност и базова разбираемост на тема компютърни игри, пък дори и по отношение на неинтерактивна медия като книги и филми/сериали.

Според личните ми наблюдения, Кал дотолкова не разбира какво прави една компютърна/видео игра ИГРА, колко и Наско не ги разбира - само че в диаметрално противоположната посока; ако за Наско игрите са "мозъко-убиващи времегубки", то за Кал са "светоразтърсващи MUH GREAT сюжетно-разказвателни инструменти с добавена интеракция " и ако дадено заглавие не му отговаря на този критерии то тогава "не предлага нищо интерсно и оригинално".

smh

Следващия път чети Стийм ревютата (със съотвеното ниво на comprehension и контекстуално тълкуване, разбира се), вместо да търсиш съвети по този форум за кое се пада читаво заглавие за игра.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 487
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 289 times
Has been thanked: 537 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Mon Dec 03, 2018 9:44 am

Е-е. Накрая ще почна да пляскам. Такива „генерализиращи/генералски“ изказвания винаги ме вкарват в :twisted: режим. ;)

Кал неслучайно няколко пъти горе използва думата „преживяване“, а не „игра“. Това, че някои от вас не разбират разликата във фокуса на двете думи, не е проблем на Кал.

И ще ми е суперзабавно, ако почнете да обяснявате същите тия неща на хората, които създадоха магистърската програма в СУ. (Да, Вик, знам какво ще ми кажеш за СУ и програмите му. Но това не ги прави: а) несъществуващи; б) незаслужаващи внимание; в) обективно безполезни.)

Игрите не са едно нещо, приятели. Свиквайте с мисълта.

В :twisted: (+ недоспал) режим,
Кал

П.П. И по-конструктивно: Велко, понеже така и така си похарчил парите, ти предлагам: 1) да ти платя половината; 2) като мине 8-и, да се съберем и да изиграем Elea заедно. Ти ще ми помагаш с контролите; аз ще ти помагам с интерпретациите.

Deal?

(А ако имаме и как да се запишем, докато го правим, може да сътворим първия си Let's Play за Тубата. ;) )
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby брръм » Mon Dec 03, 2018 10:04 am

И на мен ми идеше да пляскам на горното изказване..По-точно, да ръко-пляскам ;)

Имам опасението, че сме се разминали някъде из дебрите на трудното изкуство на комуникацията по-нагоре. Или че си такъв неспасяем fanboy, че поначало няма смисъл да се говори с теб на тази тема, щом имаме различни мнения.

Из мейлите:
Аз: Също, довърших Елеа, и беше също толкова мъка колкото предната половина

Кал: Но поне си видял защо не е walking simulator. ;) Колко пъзела трябваше
да решиш? А при гоненицата с членовете на екипажа успя ли да те хване
някой?

Аз не съм проверявал дали има начин да се стигне до лош финал. Но тоя
разговор така или иначе не е за тук – може да го пренесем във форума.


E, сподели, моля те, игрови мъдрецо, който само гледа игрите, защо прочее според теб Елеа е нещо различно, освен walking simulator. Гоненицата беше мега-досадна, ауто-сейва (checkpoint saving-a трябваше да си остане в 2008-а, където му е мястото също така!) е точно в началото й, а не след като свърши :/ А сега била "преживяване", не "игра". Suuure.

Най ме дразни в случая това, че говориш все едно не сме пробвали други такива игри, и за нас игрите се ограничават с неща като Call of Duty и не знам, the Witcher примерно (който е добра игра). Ми брат, за теб няма ли и "преживявания", които не си струват парите - колкото и да е трудно да прецениш това, когато само ги гледаш в тубата? В случая, каква е историята на Елеа до тук? Честно си казвам, че след началния разговор с мъжа на Елеа, не знам какво се случи и защо. А за това колко пъзела - сещам се само за един в момента, и като никога го реших без да гледам какво е решението извън играта

На СУ програмата е обективно полезна дори и нищо да не е от полза в крайна сметка, защото е прецедент в българското академично пространство, още повече че Миглена е човек с много връзки и контакти, наложил се в общността, и щом хвърля толкова усилия за игрите, и е така разпалена на темата, значи може би има нещо в цялата работа, добра реклама прави на медиума като цяло. А си знаем, че ни трябва още от това за да напредват нещата.

Едит май 3ти на брой: Да, нека се съберем, за да видиш каква е мъка да се играе Елеа. Графиката й наистина е по-красива отколкото я оцених отначало, но на цената на пърформанс понижаване, което не си струва, нещо което няма да видиш от тубата. Вместо да ми даваш пари на мен, направи си стийм акаунт и я купи и ти ;)

User avatar
брръм
 
Posts: 99
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 184 times
Has been thanked: 176 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Mon Dec 03, 2018 10:16 am

Elea не е walking simulator, защото – например за разлика от Everybody's Gone to the Rapture – има разнообразни механики. Като пъзела, за който те питах горе (не се ли подразбра защо те питам?); или въпросната гоненица.

Велко, аз не оспорвам, че сте играли и други игри. Ти искаш ли да оспориш, че имам доста повече опит и от двама ви с игрите, в които преживяването преобладава над играенето? И като видя сравнение със SOMA, съм в правото си да кажа „Не, Elea е по-интересна и иновативна, защото А, Б и В“? (За мен SOMA е преживяване, което „не си струва парите“ - по чисто субективни причини; на човека Кал преживяването на SOMA не му носи нищо наистина ценно. Но акцентът ми, когато говоря за „преживяване“ в случая, не е кое „си струва парите“ – а кои типове игри по какви начини ни въздействат.)

Като се съберем с теб, ти обещавам да влезем максимално дълбоко в историята на Elea – толкова, колкото ми стигнат уменията за анализ на сложни повествования. Някой ще оспори ли, че и тук имате какво да научите от мен?

П.П. Мислех си дали има смисъл да я купувам, ама като няма версия за Линукс, малко ме хваща яд... Ще помисля още, де. Идеята с офертата ми беше ти да не се чувстваш „прецакан“ заради моя препоръка. Даже, ако искаш, мога да ти я платя цялата.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby брръм » Mon Dec 03, 2018 11:57 am

"Elea не е walking simulator, защото – например за разлика от Everybody's Gone to the Rapture – има разнообразни механики" Това е малко все едно да кажеш, че заради този момент, когато трябва да ритнеш един съкорабник, играта е brawler. Няма достатъчно пъзели за да е пъзел игра, няма достатъчно търсене и комбиниране на предмети за да е adventure game, каквито съм играл не една и две. Мога да се спра на компромисния вариант, че е walking simulator с елементи от adventure и puzzle игрите, но няма да се съглася че не е walking simulator.

Вярно, че историята в SOMA в крайна сметка не е на високо ниво спрямо sci-fi книгите, които си чел, но за мен си струваше като преживяване - имаше повече от един mindfuck момент, поне един момент каращ ме сериозно да се замисля върху това какво е човек и човешкото, и перформанс-а бе ОК.

"Идеята с офертата ми беше ти да не се чувстваш „прецакан“ заради моя препоръка" - Имам няколко игри за които съм дал сериозни пари, и не са си стрували, но пък имам повече игри за които съм дал до 20 евро, а съм прекарал 100+ часа в тях. Това няма да се оправи с пари, а със задоволителен анализ от твоя страна на историята. You up for the task? ;)

User avatar
брръм
 
Posts: 99
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 184 times
Has been thanked: 176 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Mon Dec 03, 2018 2:04 pm

Самият факт, че е вкарано такова разнообразие от механики, показва, че те принципно присъстват в арсенала на разработчиците. И ако някога видим следващи епизоди на Elea, вероятно и самите механики ще се появяват отново. А ти се замисли: колко игри се опитват да включат толкова различни механики? Не е ли това още едно доказателство, че сред основните цели на разработчиците е било именно разнообразието, избягването на оная повтаряемост, която на мен рано или късно ми убива желанието да цъкам един и същи тип игра часове наред? (Това с разнообразието ще го изтъквам отново и отново, докато гледаме през какви сцени минава самата история и по какви начини ни я поднасят.)

Ще ме пробваш на живо дали съм up to the task. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Wed Dec 05, 2018 3:44 pm

И за да не скучаете :roll: в мое отсъствие:

Видеозапис от „Активност и интерактивност във видеоигрите“

(Тук мисля, че споменах Way of the Samurai 4 като пример за постройка на историята, която „пасивните“ формати изкуства много трудно ще възпроизведат. Яд ме е обаче, че забравих да я сравня с „Малазанската книга“ на Ериксън заради подхода „виж едно събитие през очите на всички участници в него, за да го разбереш по-добре“ - и да направя паралел с thick description на Clifford Geertz.)

Видеозапис от „Научна фантастика и видеоигри“

Elea... <333

(Бъзика настрана, Владо Полеганов винаги ми е суперинтересен за слушане.)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby брръм » Fri Dec 07, 2018 10:01 am

Нещо което си мислех, но не казах до сега:

Грешките на Елеа, такива каквито ги виждам, може да произлизат от незнание, неопитност, дори да не са на Елеа, а да са на моя, вече не толкова актуален хардуер. Но не са от безгранична алчност, като някои от последните случки от ААА пространството

- "Players need 40 hours of real time to unlock Darth Vader, while they can pay with real money to unlock it instantly? Sense of pride and accomplishment" - EA преди една година, още дълго ще се помни
- "Don't you guys have phones"? - Blizzard, опитваща се да предложи на хората най-запалени по Диабло, дали по няколкостотин долара да отидат на Blizzcon, да го играят на телефона си.
- "The canvas bag was for promo purposes, materials ran out(?!), we are not planning to do anything about it" - Bethesda, към хората прецакали се да дадат по 200$ за бъгавата, мултиплейър бъркотия Fallout 76, която много бързо почна да пада откъм цена, демек и на 60$ не я купуват тези, които не са се така разбързали.

И трите случая са огромни провали, сериозно раняващи доверието във въпросната компания, двата от които съвсем пресни - потърсете малко повече информация, ако не знаете, а ви е интересно.

Ще ми се да кажа, че бъдещето е в indie игрите, ама сигурно има достатъчно хора, които не следят новини, и дори да си го мислят сега, когато излезе следващата игра няма да бойкотират големия Publisher, защото маркетинг-а си е свършил работата, и играта изглежда достатъчно интересно. Нещо като тъмната материя във вселената. Не я виждаш, няма начин да се докоснеш, но знаеш че трябва да е някъде там, в далечното пространство :) И аз самия правя малко research, ако цената е под 25 евра и ми направят добро впечатление скрийншотите, и не съм си купувал нищо от цифра време, или някой на който имам доверие ми препоръча играта, май не съм се опарвал достатъчно пъти.. :roll:

User avatar
брръм
 
Posts: 99
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 184 times
Has been thanked: 176 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Mon Dec 17, 2018 11:48 am

Тъкмо метнах едно писъмце към Миглена Николчина, което си заслужава да остане и тук:

Обещаното от събота:

- Jack McDevitt, The Engines of God:
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Engines_of_God
Първият роман, в който видях идеята за периодично изтребване на
развитите цивилизации от неизвестна чужда сила.

- Everybody's Gone to the Rapture: https://www.youtube.com/watch?v=2vifO3_gjiM
Най-красивата графика и един от най-атмосферичните саундтраци, на
които съм попадал.
(Ани провери и се оказа, че има версия и за Уиндоус. Та... приятно потапяне! :)

- Planescape: Torment: https://www.youtube.com/watch?v=ex5SKz5MCso
Най-философската ролева игра, чийто сюжет (и почти всеки миникуест) се
върти около въпроса What can change the nature of a man? Освен това
обръща кажи-речи всички конвенции на ролевия жанр с главата надолу:
например плъховете са един от най-страшните противници, с които можеш
да се сблъскаш... ако се съберат накуп. ;) Тя е причината да се сърдя
на Chris Avellone, че никога оттогава не е достигнал същите висоти и
дълбини като сценарист.
Линкът по-горе е към може би най-ключовият разговор в цялата история.
Съдържа СЕРИОЗНИ спойлъри; и понякога е объркващ без контекст, понеже
изобилства от препратки към по-ранни събития и срещи. Но дава
представа за стила на сценария и типа теми. Не проверих дали играещият
има достатъчно Wisdom + Intelligence, за да отключи най-интересните
реплики и разклонения на дървото; съжалявам и за качеството на
изображението.

Накрая – а всъщност от самото начало :) – огромни благодарности за
всички възможности да разширявам игровите си хоризонти тази година.

И напомням за предложението си да помагам на студентите с подбор на
интересни заглавия и моменти, ако става дума за сюжетни игри.

Много усмивки – и януари ще помислим за колективното изиграване на Elea,
ЧБ: Кал)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Mon Dec 24, 2018 5:38 am

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Jan 13, 2019 11:08 pm

Tobias Cornwall concluded this topic last year and begins it this one:

Sindrel Song

Note how even a simple game concept comes with a deep and meaningful background story. That's where Tobias truly shines. :)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby mitseva » Fri Jan 18, 2019 3:08 pm

Ау, божественярска тема! Обожавам да играя...

Последната игра, от която бях силно впечатлена, беше Hellblade. Семпла като геймплей, но направена с много кеф и изпипана. Привлече ме това, че героинята е с психоза, ако знаех, че е леко хорър вероятно нямаше да се навия. Но сега не съжалявам. Много интелигентно направена игра. Готини пъзели, а хорър елемента беше много як. :D
"As I walk through frozen sands
Through the flames of burning lands
My feet are torn, they're torn to strands
I will not thirst

As I cross the raging sea
Waves are crashing over me
They drag me down, they drag me down
I will not drown"

User avatar
mitseva
Global Moderator
 
Posts: 112
Joined: Fri Jan 11, 2019 8:28 pm
Location: улица "Мечтание"
Has thanked: 347 times
Has been thanked: 251 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Mon Jan 21, 2019 8:58 pm

The Patient Gamer

Абсолютно златен клип. Тия пичове всичките им скечове принципно са ток и жица отвсякъде, обаче специално този... Баси, това беше най-точното резюмиране на последните 10 години от електронния гейминг, който някога съм чувал. :D
Особено сравението между SPORE и No Man's Sky. Толкова поразяващо и смешно, че чак тъжно.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 487
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 289 times
Has been thanked: 537 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby брръм » Tue Jan 29, 2019 2:04 pm

Снощи довърших Observer. Играта е survival horror в cyberpunk setting от създателите на Layers of Fear - полско студио. За мое щастие survival частта, която не обичам е достатъчно ограничена да не ми пречи съществено. Досещах се, че няма да е съвсем мой тип игра, но cyberpunk setting-a u polish-a бяха достатъчно добри да я довърша.

Неволно правя паралели със Елеа, които се старая да са коректни. Все пак полското студио направило Observer, е доста по-голямо, опитно, и с повече капитал. В Оbserver също има доста визуални гличове. Разликата е, че са малко по с мярка и доста по-добре обяснени. Историята и играта започнаха силно, но май постепенно нещата станаха по-тромави. Не се израдвах на местат където трябва да се избяга от чудовище, което не можеш да засегнеш, за разлика от в Soma, примерно. В последната 1/3-та ползвах walkthrough, за да не се тормозя с пъзели, което не обичам. Звуковите ефекти бяха супер добри, ноо и доста страховити на моменти. Имаше jump scares, за съжаление, но достатъчно нарядко да не са ми голям проблем. Като цяло, добре за феновете на който и да е от трите жанра.

Трябва и да се съберем някой път, за да ви покажа какво е Gremlins inc, и защо е една от любимите ми игри :)

User avatar
брръм
 
Posts: 99
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 184 times
Has been thanked: 176 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri Feb 08, 2019 9:40 am

Tobias Cornwаll:

More Sindrel Song!!
Sindrel Song - Stages 2 and 3

Now with demos and songs.

Ani (nyx) suggested we should try it with Stela when it's officially released. :mrgreen:
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Feb 10, 2019 10:40 am

Tobias Cornwall: Sindrel Song - Stages 4 and 5!

And a comment on another, more general post:

Кал wrote:One of my favorite writers, Peter S. Beagle, has a similar problem: No book of his reads like the previous one. What kind of fanbase can you get with an approach like that?

Well, a fanbase of people who adore originality and abhor repetition. :D I'm a HUGE fan of the Mardek trilogy. Would I love to see you create Mardek 4? Oh boy. Did I love Taming Dreams even better than Mardek? Oh boy! Yet I'm also hugely interested in anything else you come up with. Because your creative process is always original, never repetitive. I love watching it, and I love learning from it.

There's more I'd like to say (about episodic formats vs. large one-chunk pieces, etc.) but I'm going through a hectic, transformative period until at least the end of March, so I'll shut up now. (And try to squeeze out a bit more time for enjoying the comments around.) Sometimes, we fall silent because of entirely external circumstances. But we keep caring, Tobias. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri Feb 22, 2019 12:22 am

Tobias Cornwall: Sindrel Song - Stage 6!!

Vessey, this one seems to be for you (and me--and who else? You there, own up! ;) ):

This 'mental illness as weather' metaphor is something I've been fond of for a few years now, after learning about it while reading a ton of self-help stuff, seeing therapists, etc. I think it comes up in mindfulness stuff a lot. It helps, because when you're in a depressive state, it can feel like you've done something to cause it, which leads to self-blame that only exacerbates it, or to feelings that 'this is just the way things are now', that you've fallen into a pit and won't ever get out, that it's permanent. Seeing it as weather, such that some days are just bad days, but, importantly, that they will pass and new days in the future might have better mental weather, helps to find peace with it, and, in my experience, to help the weather change more quickly. I mean, the depression is still awful, full of dark thoughts that strike like lightning bolts, but at least it doesn't need to feel like sinking to the bottom of the ocean, never to return.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Broken Dragon » Fri Feb 22, 2019 9:16 pm

Скрит текст: покажи
Owning up as requested. :D

But yeah, great awakened minds think alike - I've been toying with a similar concept for a few years now, having discovered the insight of "existential weather pattern" thanks to my spiritual practices and theories; said theories actually postulate (and to some extent even contemporary science supports it) that everything is based on rhythm, oscillation, waves, cycles, etc. which all have their highs and lows - and knowing how to "ride them out" is a very useful in avoiding complications during bad periods, while maximizing gains during good ones.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 487
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 289 times
Has been thanked: 537 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Tue Mar 12, 2019 11:41 am

Отзивче в Goodreads за P.T.: A Video Game Ghost Story:

A fascinating scrutiny of a truly terrifying gaming experience. I was impressed by Couture's ability to capture the imagery and atmosphere through words, and his analysis of what draws us to horror and what horror can teach us eroded some of my personal reservations.


~

Отзив за Heroines of Gaming:

I would've probably liked it even better if I were familiar with more of the games. Also, for future similar volumes, I recommend the inclusion of Jade from Beyond Good and Evil, Zoë from Dreamfall: The Longest Journey, and (ehehe) Zero from Drakengard 3. Zoë in particular, as we see her at the start of her story, reminds me so much of me when I'm low that I start wondering about those barriers we sometimes put between genders.

Here's the essay that really clicked with me:

~ Tina Thai offers an interesting perspective in "Metal Gear Solid: A Case for Meryl Silverburg":

Her journey of self-acceptance is a poignant one, supported on all levels via the game’s mechanics and storytelling. She evolves from a dependent and insecure side-kick to a character with full agency, coming out of the shadow of Solid Snake to achieve the respect of her peers on her own terms. Meryl’s character arc resolves with a happy ending, a rarity for most of the cast in Metal Gear, and in this way the series implicitly supports a narrative of self-acceptance as the correct path to emotional and mental happiness.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Wed Apr 03, 2019 2:29 am

Покрай един списък с препоръки от Владо (Claymore) от Шадоуданс попаднах на този материал – и в момента гледам Alan Wake. Поне началото му ме спечели с идеята писател на хоръри/трилъри да се сблъска с нещата, от които се страхува... например You've missed your deadline. :mrgreen:

Да видим обаче накъде ще го развият...

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sat Apr 13, 2019 1:50 pm

Покрай материала за емпатичните игри в Shadowdance открих:

What Remains of Edith Finch

Отдавна не се бях захласвал толкова. Това е история за силата на историите - странни, обезпокоителни, граничещи с ужасяващото... но и разсмиващи – или просто висващи ченето ни, като железопътната линия, която тръгва от мазето на къщата. Подозирам, че финалът е оставен отворен не само от естетически, но и от бюджетни съображения – но въпреки това друг финал надали би паснал повече на история, в която всичко е възможно...

Придвижването във и около къщата е визуално пиршество. Силно препоръчвам да си давате пауза и да оглеждате спокойно всеки предмет от интериора. Предметите разказват не по-малко увлекателно от мекия глас на Edith. (Боя се, че линкът, който давам горе, не е идеален – често се движи прекалено бързо и подробностите се размиват, дори на пауза.)

Музиката е успокоителен контрапункт на понякога напрягащите сцени. Всъщност именно заради нея цялото преживяване ми дойде неочаквано релаксиращо.

И последно: също като Elea, тази „неигрова игра“ (кой каза walking simulator? :P ) съдържа повече типове мини-игри, отколкото масата „игрови игри“. Изумително е; първото ми изумление дойде, като влязохме в комикса... Само не разбрах дали има начин да се провалиш перманентно някъде.

О... играта била дело на същия екип, създал The Unfinished Swan. Е така кажете, де... :)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Thu Apr 25, 2019 6:28 pm

Tobias Cornwall: Sindrel Song - Progress And Process!

Удивително е да наблюдавам творческия процес на Tobias (и да си давам сметка колко малко хора умеят да го описват толкова ясно). Ако някога се зачудя защо продължавам да му пращам по три долара месечно през Patreon, напомнете ми този пост. ;)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Wed May 08, 2019 9:08 am

Благодарение на един коментар в блога на Tobias Cornwall попаднах на:

Screen Therapy: Games We Need

Извадка от отзива на Courtney Garcia за Hellblade: Senua’s Sacrifice:

The portrayals of persons with mental illness in movies, on TV, and in video games often feature disturbed, violent individuals and cackling villains. It’s much harder to remember a hero with mental illness than to name scores of mentally ill villains. In Otto F. Wahl’s 1995 novel, “Media Madness,” he describes mentally ill characters as “more likely to be presented as villains than as heroes” (p. 66). Any “crazy,” “psycho,” or “schizo” villains are written to have originally been law-abiding and peaceful citizens who only become villains after developing a mental illness. This is harmful because it reinforces a social stigma that paints those who are coping with mental illness as dangerous, untrustworthy, or morally corrupt. In fact, persons with mental illness are not only less likely to perpetrate violence than they are to be victimized, they also are 12 times more likely to be victims of violence than persons without mental illness.

However misguided, stories about a pure-hearted and clear-headed hero who triumphs over the insane is how we express a fear of mental illness. Yet, to personify mental illness as a typically irredeemable villain, a being that can only exist in two ways — as maliciously powerful or permanently vanquished — does not inspire a deeper understanding of the complicated circumstances experienced by the mentally ill.


Полека-лека ще разгледам и какво предлагат iThrive Games, чиято мисия гласи:

The iThrive Games Foundation works to benefit teens at the intersection of game development, education, and mental health. We strive to foster mental wellness and enhance empathy, creative thinking, problem solving, and other social and emotional skills using games.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri May 10, 2019 4:45 pm

Имате свободно време? Обичате хем да давате, хем да се изненадвате от това, което получавате? You have no trouble expressing yourself in English?

Then perhaps you're looking for:

Sindrel Song Testing I

Скрит текст: покажи
I'm sitting this one out: my first answer was "no." But I'm already amazed by the kind of feedback Tobias is getting. That's a community to die for. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10606
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7639 times
Has been thanked: 6034 times

PreviousNext

Return to ...и Вселената

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 0 guests