Редакторска работилница, февруари+ 2014

[Кал]

Напълно съгласен със съжденията на Дес. Досега не съм попадал на пряка реч, която да се нуждае от ПНК, нито мога да си представя такава. (Въобще, пряката реч търпи доста повече „дефекти“ от авторовата – главно по линия на „автентично звучене“. Хората си говорим като идиоти не като професионални писатели. Какво да ни правиш. )

[Dess]

Тъкмо щях да си пращам отговора по упр. 6, и се сетих, че така и не съм дала обратна връзка по питанките на Ради от упр. 4. Та ето я

Според текста:
Безброй жертви били дадени и от двете страни.

Според предложението на Викито:
“И двете страни дали безброй жертви” ми звучи по-добре.
(...)
Като каква да я броя:
1. Шлифовка /не смятам че затормозява текста, и оригиналът е добър/
2. Структурна
3. Въпрос на вкус

Според мен е шлифовка. Аз също недолюбвам страдателния залог - явно в училище/университета твърде много са ни набивалеи, че е по-"пасивен" от деятелния и трябва да се избягва.

Пример за структурни, които Вики е посочила за стилови, от предложенията на Вики. /само разместен словоред/
Според текста:
...но все пак всяка история се очаква да започне с „имало едно време“,
Според Вики:
Струва ми се, че ще е по-благозвучко, ако е “се очаква всяка история да започне с...”

Разместеният словоред си е шлифовка отвсякъде, т.е. стилова редакция. Под "структура на повествованието" не се има предвид словоредът, т.е. постройката на изречението, а подредбата на събитията: дали е логична (преходи), дали е представена само през гледната точка на един герой (СКИВ) и дали не е твърде описателна, т.е. авторът да изпляска направо извод, вместо да остави героите да действат/говорят, и читателят сам да си направи извода (ПНК). Дано съм била полезна!

[Dess]

Ето и отговор по упр. 6.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна (няма да коментирам случаите на ПНК-редакции в пряката реч, тях ги обсъдихме вече):

05_zaRed_Radi

1)

...след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекаря вижда от седмици. Ради: ПНК

Тук се цитира (макар и без кавички) заключението на лекаря - следователно не подлежи на ПНК.

2) И в двата случая, когато имаме празен ред, маркиращ смяна на сцени, Ради го е маркирала като твърде рязък преход, който се нуждае от редакция. В първия случай от лекарския преглед се преминава към разговор с Иван, който касае състоянието на Андреа, наложило прегледа - според мен има логика. Във втория случай сцената завършва как се приготвят за представлението, а новата започва на излизане от театъра - преходът си е съвсем плавен. Подобно нещо би ме смутило единствено, ако липсва празният ред, но той е точно за това - да маркира изтекло време между вече описаните случки и предстоящите. (Едно време слагаха *** с тази цел.)

05_zaRed_Viki

3)Навсякъде, където има цитирана мисъл на Ирина, Вики е писала в коментар СКИВ. Това ме навежда на мисълта, че тя приема Андреа за героя, през чийто поглед следим действието... Не съм сигурна доколко е удачно това. След като цитира тези мисли на Ирина, за авторката явно е важно какво става именно в нейната глава - т.е. тя е фокусиращият герой и трябва да изчистим случаите, където тази роля се поема от други.

5. Редакции, които според мен НЕ са структурни:

05_zaRed_Viki
1)

... рече на излизане Иван и --> като я хвана под ръка, погледна Ирина. Вики: Кого хвана под ръка?

Това според мен е стилова редакция, тип Я (не е ясен референтът), а не преход.

2)

Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи... Вики: ПНК: бих предложила “детето разбра, че нещо не е казало както трябва и продължи”

Това си е чиста шлифовка (промяна на словореда), т.е. стилова редакция, а не структурна.

6. „Пожълтени“ редакции: няма. Структурните ми изглеждат доста по-лесни за разпознаване от стиловите.

Колко време ми отне: към час без предварителното четене на текстовете. Основната трудност беше маневрирането между файловете и чуденето кое къде попада - т.е. дали не съм съгласна, че дадена редакция е структурна, или не съм съгласна с предложеното в нея, дори да е структурна.

[mitseva]

Отговорите ми по упражнение 6.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна

1. 05_zaRed_Radi

Баща й спря озадачен.

Майка й я погледна озадачено.

Баща й я погледна загрижено.

Да не ги вадя сега всичките, но почти навсякъде Ради е отбелязала емоцията - загрижено, озадачено и т.н. като ПНК. Не сятам, че навсякъде тези неща трябва да се редактират в стил ПНК. Или поне на мен не ми хрумва как бих "показала", че някой гледа загрижено или озадачено. За някои има как да се покаже, но за всички ли? Тук съм по-скоро в чуденка, не непременно несъгласна. Имам нужда от обратна връзка и обсъждане.

2. 05_zaRed_Viki

– Къде е това „там“? – настоя обаче Ирина и като си помисли „Ще трябва да говоря с баща й, майка му с много глупости й пълни главата“ (СКИВ), продължи. – Искаш ли сладолед?

Не разбирам как болднатото е СКИВ. В случая се описва как Ирина си мисли. На доста места из текста има СКИВ, но точно тук не мисля, че това е проблема. Ако въобще има някакъв, то е стилова редакция.

3. 05_zaRed_Dessie

– Не – рече детето и я погледна студено (ПНК). – Тя не ми чете от тях. И тя вече не ги чете.

По-скоро е СКИВ, отколкото ПНК. Като на мен продължава да ми стои въпроса от редакциите на Ради.
Донякъде е смесено със стилова редакция, защото на моменти досадяват тези "емоционални погледи" и трябва да се намери баланса между изразяването на емоцията и ПНК.

6. Типове жълти редакции

1. 05_zaRed_Radi
Преходите между трите сцени Ради ги е отбелязала като прескочени. Празните редове между сцените обозначава прехода от сцена в сцена. Ако все пак бъдат приети като нещо, което се нуждае от редакция, то вече биха били смислови и сцените да имат нужда от доработка (редакция тип ЕКО).

2. 05_zaRed_Viki
Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи:
Отбелязана като ПНК. Смятам, че е по-скоро стилова тип Ш.

3. 05_zaRed_Dessie
В отговор Иван доближи часовника до ухото си.
Отбелязана като -->. По-скоро смислова - ?!

Време за изпълнение на задачата - около 1 час.

[Dess]

Веднага се включвам с коментар по ре(д)акциите на Яна.

За студения поглед на детето си права - и СКИВ би могло да е, ако приемем, че студенината не може да се долови от външен човек. Което ни връща на твоя коментар в самия текст - доколко тези емоции са видими за околните. Според мен точно това прави ПНК - дава ни инфо от гледна точка на гледащия. В случая, да речем, едно смръщване на веждите/присвиване на устните/ хладен/безизразен/сърдит тон биха могли да предадат студенината.

Точно на този принцип съм подчертала де що има наречие - вместо безкрайна размяна на погледи, ще е много по-интересно да се включат изражения на лицето/жестове/тон на гласа (който може да личи в глагола - сопна се, промърмори, ахна и пр.)... Според мен емоцията повече личи в изражението и тона на човек, отколкото в самия поглед.

Колкото до прехода... явно трябва пак да препрочета разликата между този тип структурна редакция и смисловата, която предлага Яна. А си мислех, че тези са по-лесно разпознаваеми и различими... Ха!

[Вики]

Такааа, да се включа и аз.

4. Структурни редакции, с които не съм съгласна

1. 05_zaRed_Dessie

Баща й я погледна загрижено. (ПНК)

Детето го погледна смутено. (ПНК)

– Просто малко време прекарваш с нас – изплъзна се изведнъж от Ирина и той я погледна ядосано.(ПНК)

Не мисля, че навсякъде всяка емоция може да бъде лесно предадена чрез "показване".

Видях коментарите и съм съгласна както с Яна, че няма как всеки път да се покаже (а също и че прекалено честите "емоционални погледи" дразнят), а също и с Деси, че би било супер да се включат изражения, тонове на гласа и т.н., за да покажем емоцията, само че в някои случаи не е възможно да се вмъкне тон или изражение – например ако кажем "погледна я със смръщени вежди", има няколко възможни варианта. Или пък ако става въпрос за това "погледна ядосано", също не се сещам как да стане точно в тази ситуация.

2. 05_zaRed_Radi

Горният ми коментар важи също и за Ради.

– Там, маменце, беше много красиво. (ПНК)

Тук не мисля, че има нужда от ПНК при пряка реч, все пак ние като разговаряме не описваме всяко нещо с подробности, а даваме нашите (дори и да са субективни) мнения.

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекаря вижда от седмици. (ПНК)

На мен това си ми изглежда съвсем наред, няма как да покажем здравето, без да навлезем в медицински обяснения или в твърде дълги обяснения за физическото състояние на детето, които биха направили изречението претрупано и тежко.

3. 05_zaRed_YanaM
Всъщност не несъгласие, а просто въпрос за

Иван извика такси и след като се настани удобно между двамата, детето продължи: СКИВ – но ми е 50/50, как Ирина разбира, че се е настанила удобно?)

Всъщност ми се струва, че е сравнително лесно да разберем (в някои случаи) кога някой се е настанил удобно или неудобно. Не съм сигурна точно дали би било по-добре да се махне, или да се остави това "удобно". На мен и по двата начина ми звучи добре, просто си мислех, че няма нужда да е СКИВ, тъй като Ирина евентуално би могла да разбере дали детето ѝ се е настанило удобно.

6. Жълти редакции
Нямам отбелязани такива. Въпреки това като гледам коментарите на Яна, започвам да се чудя за тези коментари, които прави тя. (БТВ, сега като ми го изтъкна, това май наистина не е ПНК. Мерси )

За В отговор Иван доближи часовника до ухото си. не съм сигурна какво точно да кажа. Може би по принцип като срещнем такива изречения, би било най-добре да ги обсъдим с автора, за да разберем какво точно има предвид с тях. Например, това хем ми се струва малко нелогично (тоест, смислова редакция), хем пък наистина донякъде се губи прехода (би имало по-плавен преход, ако Иван поглеждаше часовника си).

Задачата ми отне приблизително един час.

[mitseva]

За ПНК-та съм в сериозно търсене най-вече като пишещ човек. Снощи след като си пуснах моите коментари излизах и докато вървях ми хрумнаха няколко варианта как някои от емоциите в текста биха могли да се изразят, но пак не всички чрез жестове.

Инче нещо, което правих вчера и беше яко. Предадох емоцията на героя през начина по който наблюдаваше/държеше ръцете на другите двама герои, с които си взаимодействаше. Мисля, че се получи яко (само да я допиша сцената докрай и може да ви я покажа).

[Вики]

Ще се супер, ако може да ни я покажеш. Преди като пишех, не се замислях толкова много точно за това показване и сега не мога да се сетя къде как точно съм го правила. Трябва и аз да се поразровя да видя някои примери, ако ми хрумне нещо. По принцип вероятно това ПНК ще му свикнем повече в процес на работа (както за редакцията, така и за писането), когато започнем да му обръщаме повече внимание.

[Dess]

Вики, в момента говоря малко наизуст, защото горните три изречения (с погледите) са извадени от контекста и не ми се рови да го търся. Но принципно:

Вместо "Баща ѝ я погледна загрижено" бих сложила нещо като "Баща ѝ се наведе към нея/клекна до нея/погали я по главата..." Загрижеността доста по-ясно личи в поведението, отколкото в погледа.

Вместо "Детето го погледна смутено" бих писала "Детето сведе полед надолу/ към обувките си" - обикновено това правим, когато сме смутени. В случая ми се върти, че "смущението" беше по-скоро объркване/неразбиране, защото бащата беше изтърсил оная глупост за несъществуващото анимационно филмче. Тоест в този случай първо ще имаме смислова редакция - защо репликата му предизвиква смущение? Не е ли по-скоро нещо друго? И можем да променим направо глагола - "Детето го зяпна". И толкоз.

Вместо "той я погледна ядосано" бих писала "той изсумтя". Това според мен дори по-добре предава подтекста на "айде пак претенции".

Затова винаги съм подчертавала и "погледна" при ПНК-коментарите си - защото проблем за мен са не само наречията, а тия постоянни погледи, които си разменят. Това всъщност беше и първият ми коментар към Кал по повод този текст. Ужасно се набиват на очи и мен лично направо ме побъркаха.

П.П. Горните предложения бих ги споделила с автора, само ако той няма представа как да си оправи сам текста, когато му се посочат повтарящите се погледи. И бих ги модифицирала спрямо контекста, характера на героите и пр. Тук исках само да покажа колко лесно можем да се отървем от тях (погледите), и колко разнообразни начини има да предадем емоцията, която изпитва героят в дадения момент.

[mitseva]

По принцип вероятно това ПНК ще му свикнем повече в процес на работа (както за редакцията, така и за писането), когато започнем да му обръщаме повече внимание.

Със сигурност. Не бях писала художествени текстове години наред (освен някакви спорадични кратички неща) и аз все още се чувствам като ръждясала докато пиша, все още не мога да си върна гъвкавостта на изказа, която имах преди. Да не говорим, че въобще не съм се замисляла някога за СКИВ или ПНК и за един куп други неща, за които сега започнах сериозно да се замислям.

Дес, споделката ти е много поезна. Благодаря!

[Вики]

Хмм...Дес, да, отлични примери. Предполагам, че се бях съсредоточила повече върху самия поглед и не се задълбочих върху променянето на глагола.

А като става въпрос за повторенията (които наистина стават досадни понякога), какво ще кажете за използването на глагола "каза" в българските текстове след пряка реч? Нали в английския има една тенденция да се използва главно "said" след пряката реч, та се чудех какво е мнението ви за българския вариант. По принцип аз предпочитам когато е възможно да избягвам каквито и да е уточнения от този тип, когато е възможно, и да включвам неща като "прошепна", "извика" и т.н., когато искам да предам нещо, което уточнява пряката реч.

Яна, аз също не се замислях за всички тези СКИВ, ПНК и т.н., даже не знаех, че е най-добре да не се отклоняваме към "главите" на останалите герои. Освен това не се бях замисляла за някои неща, свързани със СКИВ, докато не видях вашите редакции. Например се усетих, че когато "гледаме" от главата на, в случая, Ирина, това "майка й" се явява от гледна точка на детето и трябва да е СКИВ.

И нещо, което забравих да кажа по-рано, на мен от този текст ми се струваше, че главната героиня по-нататък би било детето, а не Ирина, поради което избрах гледната точка на детето. Но се чудех по кое е най-сигурно да се водим, когато избираме "главната камера"? От това кой ще е основният герой или от това от чие име има предадени най-много мисли?
ЕДИТ: Май го бях срещала уточнено някъде във форума във връзка с преводите, ама в момента нямам време да го намеря, а и са ми интересни и вашите мнения.

[Dess]

По въпроса с "каза" (който в този текст е заменен с "рече" ) - и според мен е по-добре да се избягва, защото има доста по-изразителни глаголи. Например в споменатия от Яна пример:

– Не – рече детето и я погледна студено.

Емоцията би могла да се изрази по-добре просто с глагола "отсече", без нужда от погледи. Или пък така:

– Не – вирна брадичка детето.

Като цяло за мен "казването" се подрзбира от наличието на самата реплика. Така че ако държим да поясним кой герой говори, по-добре да вмъкнем някакво негово действие/изражение в момента. Признавам. хич не съм фен на англоговорящите автори, чиито диалози са безкрайна върволица от "he said, she said". Дотяга ми ужасно, въпреки че на английски си е прието, и дори се гледа с лошо око на твърде "обяснителните" глаголи. Постепенно човек свиква и просто не го забелязва - но на български случаят друг. Тук по традиция се мръщят на "каза", ако се повтаря твърде често. Но пак трябва да си има мярка според мен, няма лошо да се появява от време на време, за да не се претрупва текстът.

Spoiler

Ех, Вики, Янче - завиждам ви ужасно, че в момента пишете и си прилагате тези уроци в собствените текстове. А аз само чакам някой да ми даде чуждо писание да разнищя, и се оправдавам с липса на време. А има един мой стар разказ, който си чака редакция и пускане в "Истории от някога"...

[mitseva]

Абе понякога каза си е просто каза. Та всичко опира до баланса и богата палитра от изразни средства. Което (повтарям се) постигаме с опита и надграждане/редактиране на текста.

...на мен от този текст ми се струваше, че главната героиня по-нататък би било детето, а не Ирина, поради което избрах гледната точка на детето. Но се чудех по кое е най-сигурно да се водим, когато избираме "главната камера"? От това кой ще е основният герой или от това от чие име има предадени най-много мисли?

До някъде избора е ВНВ, нооо... Препоръките на които съм попадала и които несъзнателно съм следвала е да се избере най-интересната гледна точка и тази, която би допринесла най-много за историята. В общия случай е главния протагонист. И пак зависи от контекста и целите на автора/повествованието.

Ще дам пример с нещо мое за избора на POV. По-голямата част от сцените се разказват от гледната точка на глевната ми героиня - така естествено тръгна историята и не съм го променяла. Някои от сцените обаче съм избрала да са от други гледни точки - има от гледна точка на партньора ѝ, на асистентката ѝ, на менторката ѝ, но главната ми героиня е винаги там (limited POV).

Непланирано в края на романа се оказах с огледални сцени на началото. Героинята ми беше в ситауция, която много наподобяваше на ситация, в която тя беше в началото. Вече се знаеше какво тя мисли и чувства в подобна ситация, реших, че ще е досадно да го повтарям, израстването ѝ можеше да се предаде и през диалог. За това избрах да разкажа сцената от гледната точка на нейния партньор, който освен, че внесе нов поглед към нещата, има и нещо като дежа-ву/тригъри с такъв тип ситуации - възползвах се да вложа повече дълбочина в неговата собствена история и да хвърля повече светлина върху мотивацията му. Или поне така си мисля, хахаха. Читателите/редакторите ще кажат дали съм успяла. Пренаписвах я 5 пъти, кой знае още колко пренаписване ще претърпи, хих! Но за сега съм удовлетворена.

Spoiler

Дес, гушки! Чакаме я твоята история от някога. Моята чака и тя редакция, ама вече за мене си. Те я харесаха, но аз останах недоволна, трябваше много да кълцам, а имах 48 часа да измисля, напиша и редактирам разказа, което го осакати. край на мрън!

[радина666]

Здравейте! Завърших упр 6.

4. Структурни радакции с които не съм съгласна:

- 05_zaRed_Dessie:

– Хайде, разказвай – рече след малко баща й и като тръгнаха, я хвана за ръката. – Да не ти е студено, Андреа? --> Ръката ѝ студена ли е? Иначе няма логика.

/Може да е усетил, че ръката ѝ е студена. Според мен това не е за редакция, ако е - клоня повече към смислова/

-05_zaRed_Dessie и 05_zaRed_YanaM

Ирина погледна в огледалото пред себе си и не отговори, а Иван я фиксира със стъклените си очи и простичко каза:
Коментар Деси: СКИВ: прескочихме в главата на Иван.
Коментар на Яна: СКИВ – като първия, в огледалото ли го вижда как я е фиксирал, ако тя е с гръб?

Съгласна съм с логиката на Яна, че може да вижда мъжа си в огледалото, но е с гръб към него. /чуденка/
Не съм съгласна за Деси, че минаваме в главата на Иван.

На едно място Деси е зачеркнала "равнодушно" /мисля, че точно това наречие е ПНК/ и е оставила "сви рамене" - според мен то не е ПНК, защото е действие.
05_zaRed_Dessie:

Ирина равнодушно сви рамене - ПНК

05_zaRed_Dessie и 05_zaRed_YanaM

Иван извика такси и след като се настани удобно между двамата, детето продължи:
Коментар Деси: СКИВ: Андреа
Коментар Яна: СКИВ – но ми е 50/50, как Ирина разбира, че се е настанила удобно?

За Яна: По стойката може да се разбере, вероятно. По логиката ми с наречията, може да мине за ПНК.
За Деси: Съгласна съм с Деси, за СКИВ, но се хващам за думата "двамата" /майката и баща й/.
/май в това изречение има и преход/

5. Структурни редакции за които съм сигурна че не са структурни

05_zaRed_Viki:

Разбрало, че нещо не е казало както трябва, детето продължи: - ПНК: бих предложила “детето разбра, че нещо не е казало както трябва и продължи”

За мен това предложение е Стилова редакция.

05_zaRed_Viki:

– Върховен беше – рече на излизане Иван и --> като я хвана под ръка, погледна Ирина. – Цената от 30 евро си струваше, нали? Кого хвана под ръка?

Това за мен /въпроса/предложение е по-скоро Смислова. /виж въпроса за неясноти/дупки/. Инак не съм съгласна, че е преход.

Яна:

Мъжът зад нея стана от спалнята, поклати глава и поставяйки ръка върху рамото й, се ухили: - СКИВ – тук см 50/50. Ирина е с гръб и няма как да го види, но стои пред тоалетката, може би го вижда в огледалото?

Съгласна съм с логиката на Яна, че може да вижда мъжа си в огледалото, но е с гръб към него. /чуденка/. Ако го вижда, не е за редакция.

6. Жълти редакции

Коментари по работата на другите, въпроси и моето схващане за редакциите.

1. Като видях как Деси е наслагала като мен тези погледи /слисано, озадачено и тн/. И аз мисля, че са ПНК. Споменахте няколко варианта за действие с които да се опишат тези ПНК. Да, не всичко може да се опише чрез действия. Аз съм се хванала главно на наречията, отговарящи на въпроса: Как? и описващи дадено действие /погледна/. Ама не трябва да махаме всички наречия отговарящи на този въпрос, нали?


Мои ПНК в пряка реч: Вече ще знам, че в пряка реч не може.

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекаря вижда от седмици.

Слагайте ги тези кавички, де.
Хващам се за обобщенията с НАЙ, но щом е пряка реч и цитат и не може, добре.

Правило за структурни ПНК: Показвай, не казвай: Разкриваме чертите и състоянията на героите чрез техните действия и мисли (а не чрез обобщения: „Х бе един от най-умните хора на света“); даваме на читателите щрихите, които ще ги убедят, че нещо е красиво (а не твърдението „У е красиво“). Маркираме с ПНК.

2. За Преходите, Деси се е хванала за логиката. Логиката се разглежда при смисловите редакции. Аз се хващам за прескачане/пропускане на свързващо действие и твърде внезапно се озоваваме на новото място.

Правило за Преходите: Прескочили ли сме някъде логически стъпки? Свързващи случки? Твърде внезапно ли се озоваваме на новото място/в новото състояние? Маркираме с --> (което някои програми автоматично превръщат в →).
Правило за Смислови: Неясноти: дупки в логиката и сюжета, които НАИСТИНА пречат на удоволствието ни като читатели. Маркираме с „?“.
Правило за Смислови: Противоречия: в логиката на историята или поведението и речта на образите. Маркираме с „?!“ (+ описание на противоречието).

Тази логика още от сега ми такова мамата. Винаги са ми казвали, че имам слаба логика. А тук я повтарят на 3 места.

Някой да ми изясни разликата между прескок и дупка? И в двете има пропуск.

-05_zaRed_Dessie:
-

– Но след като се върнем, ще поговорим, нали?
В отговор Иван доближи часовника до ухото си. - --> Каква е връзката между това действие и въпроса ѝ?

/Може часовника му да е спрял или бавен/неравномерно тиктакане. Проверява часът. Пресмята кога ще пристигнат и кога ще се приберат да говорят - поне аз така го разбирам. Съгласна съм, че е преход./ Пак да питаме автора за смисъла на това действие, че търся логиката му.

Относно моите преходи в моя файл: Да, това със звездичките дето се отбелязва, не знаех че вече не ги пишат. Не съм им фен на такива преходи.
Но са свързани смислово/говорят за едно, правят го/, затова го приемам като плавен преход и го махам. Макар и да ми се губят моменти кога отиват, та коя пиеса гледат, директно скачаме на края.
Щом приемате първия преход, че от двете страни не са свързани смислово/от болницата изведнъж отиваме вкъщи с мъжа/ си държа на него.

3. За СКИВ - на две места Яна и Деси казват че е СКИВ, но при различни причини/коментари. При СКИВ непременно ли трябва героинята/майката да вижда реакциите на героя/мъжа за да не е СКИВ?

СКИВ правило: Гледните точки: Във всяка сцена/секция наблюдаваме света през очите на един-единствен герой („камерата“), чуваме само неговите мисли, изпитваме само нейните усещания. Ако сме се отплеснали да се разхождаме из чуждите глави – маркираме със СКИВ („Слей камерите и виж“).

В случая героинята е с гръб към него. За чуденката за огледалото трябва да питаме автора. Горе съм дала примерите за въпросите ми.

СКИВ 3: Много се повтарят "майка си, майка й, баща си, баща й" - и всички видове ги маркират Яна и Деси като СКИВ, имат някои неща пропуснати, нормално, ударих едно търсене и маркирах всичките видове де що видях като СКИВ. Правилно ли е? За "майка си" съм сигурна на 100 % вярно.

За някои редакции съм съгласна за категорията, но за различни думи и причини, та се чудех в точка 4 или 5 от задачата да ги сложа.

ПП: Упражнението ми отне 1 час и 20 мин. Може би повече време ми отне само да напиша и подредя и структурирам това писмо, но спрях да засичам и за него.

Ами, това е.
Ради

[Dess]

Ради, страшно си се постарала! Шапка ти свалям.

И се присъединявам към молбата за разяснение на разликата между смислови редакции, които засичат логически дупки (?) и преходи - които засичат "пропуск на логически стъпки". Подозирам, че едното е по-общо - на ниво абзац, да речем, а другото е на ниво изречение. Но не съм сигурна кое кое е Отделно имаме още по-общ план - логиката на самия сюжет...

И едно дребно уточнение от мен:

На едно място Деси е зачеркнала "равнодушно" /мисля, че точно това наречие е ПНК/ и е оставила "сви рамене" - според мен то не е ПНК, защото е действие.
05_zaRed_Dessie:

Ирина равнодушно сви рамене - ПНК

В случая с "ПНК" искам да кажа, че казването, т.е. "равнодушно", е излишно; показването, т.е свиването на раменете, е достатъчно само по себе си - все пак това е едно от значенията на този жест - " Все едно ми е".

По отношение на "майката" и "бащата" - да, това е гледна точка на детето. Винаги. Ирина би мислила за Иван като за "мъжа си/партньора си" или какъвто там й се пада.

За онова СКИВ с огледалото сте прави с Яна, разбира се - но навярно е по-добре да се доуточни в текста, знам ли.

Сигурно пропускам да коментирам нещо, извинявай - МНОГО неща коментираш/питаш, и далеч не по всичките се чувствам компетентна

[mitseva]

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед, разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекаря вижда от седмици.

Слагайте ги тези кавички, де.
Хващам се за обобщенията с НАЙ, но щом е пряка реч и цитат и не може, добре.

Правило за структурни ПНК: Показвай, не казвай: Разкриваме чертите и състоянията на героите чрез техните действия и мисли (а не чрез обобщения: „Х бе един от най-умните хора на света“); даваме на читателите щрихите, които ще ги убедят, че нещо е красиво (а не твърдението „У е красиво“). Маркираме с ПНК.

В случая посещението в болницата (съответно и описанието на здравния статус на детето), самия концерт и отиването до него, не са от съществено значение за историята, то не е необходимо да са разписани подробно или да са ПНК. Тук е тънкия момент с преходите и колко ПНК е достатъчно ии да се намери баланса.
Разбира се зависи от стила на автора и самата история. Колко подробно и плавно се движат нещата в историята. Има история дето едва ли не час по час всичко трябва подробно да се разпише и за такива истории подробности за здравето на детето и посещението в болницата биха били удачни. Както и да се опише самия концерт (тук също би могло, но е ВНВ). В други истории тази информация би била несъществена и е напълно достатъчно да се предаде обобщено с няколко изречения.

Лично аз обичам да пиша по-стегнато и да не се разпускам в подобни сцени да ги описвам подробно. Даже понякога залитам в другата крайност, че дори да има нужда от "инфодъмп", то аз го пиша с огромна неохота и мега пестеливо, което също не е добре и историята страда от това. В романа ми например има места където съм прескочила по няколко дни, в които на практика не се случва нищо съществено за историята и само тук таме съм бутнала едно-две изречения, които обобщават какво се е случило през това време. В началото например след първите сцени прескачам три седмици.
Скорошен пример за такъв по-стегнат стил ми е "Аз съм пратеникът" на Зюсак. Би могла да прегледаш, ако ти е интересно.
А аз се надявам, че съм успяла да предам това, което искам да кажа.

[Кал]

Благодаря на всички за включванията; и на Дес, която ми резюмира въпросите, нуждаещи се от доизясняване.

~

Не смятам, че навсякъде тези неща трябва да се редактират в стил ПНК. Или поне на мен не ми хрумва как бих "показала", че някой гледа загрижено или озадачено. За някои има как да се покаже, но за всички ли?

(...) в някои случаи не е възможно да се вмъкне тон или изражение – например ако кажем "погледна я със смръщени вежди", има няколко възможни варианта. Или пък ако става въпрос за това "погледна ядосано", също не се сещам как да стане точно в тази ситуация.

Дес ми писа: „Моето лично мнение, видно от редакциите ми в текста, е, че ВСИЧКИ наречия трябва да отпаднат. И ако не всички, повечето погледи като цяло. Винаги има начин да се опише случващото се по-смислено и изразително. Дала съм примери в последния си пост.“

С риск да срина редакторския си авторитет , признавам, че аз нямам универсална позиция по въпроса за наречията и ПНК. „Погледна я учудено“ е по-мързеливият вариант от „вдигна вежди насреща ѝ“ – но може да го оставя, ако точно в тоя момент ми е по-важно да се съсредоточим върху репликата, а не върху действието (защото е по-невидим). Вики също е права, че жестомимики като „смръщи вежди“ допускат повече тълкувания; ако ни е важно да заковем само едно, можем да оставим наречието. Окей е да кажем „погледна я учудено“ и когато сме в главата на гледащия герой – той е наясно как гледа. (Друг е въпросът как ще го възприеме някой външен герой...)

Все пак като цяло препоръчвам ПНК подхода. Започнете с въпроса: „А аз по какво съдя, че някой ме гледа учудено?“ Не е по табелката „учудено“ върху челото му, нали? Какво е онова, което виждате, за да си го изтълкувате като „учудено“?

~

За празните редове (или звездичките) между сцените мисля, че постигнахте съгласие нагоре. Те са напълно приемлив начин да се маркира скок във времето или пространството, смяна на героя-„камера“... или даже пауза за шок, при която даваме възможност на читателите да си поемат въздух. (В „Харт“ имаме една такава употреба.)

~

За това как да изберем кой герой да бъде „камерата“ в дадена секция – Яна горе го е обобщила супер. Помагайте си с въпроси като „Чии мисли ще бъдат най-интересни в тази ситуация? За кого можем да научим най-много от нея?“.

Все пак има герои, в чиито глави избягваме да влизаме: 1) тайнствените *duh *; 2) „злодеи“, с които не искаме читателите да се отъждествяват дори за миг.

~

За разликата между „?“ и „-->“:

С „?“ аз маркирам места, които изобщо не са ми ясни или се колебая дали съм ги разбрал. Какво стана тука? Защо? Струва ми се, че имаш предвид Х... ама така ли е наистина?

„-->“ е за логически „претупаните“ сцени. Пресен пример от „Харт“: Героят вижда по телевизията кадри от кървави атентати и се потриса. Няколко изречения по-късно героят си мисли какво възхитително приключение го очаква. Преходът между двете емоционални състояния си плаче за доразписване тип „-->“.

~

И последно: Аз нямам никакви проблеми с фразата „след не повече от четвърт час преглед разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекарят вижда от седмици“. Тя представлява скрит цитат на това, което е казал лекарят – а сами стигнахте до извода, че ПНК не се ползва за пряка реч.

(Такъв тип „скрито“ цитиране няма нужда от изрични кавички около „най-здравото и усмихнато дете“.)

~

Някакви въпроси останаха ли без отговор? Че времето ми за днес бездруго се изчерпа...

[Dess]

Туй го бях пльокнала в грешната тема и ме домързя да го местя по каналния ред, тъй че го изтрих оттам и го слагам тук. Голям грях, ама... що да си усложнявам живота? И без туй още никой не го беше чел...

И тъй, правя си аз упражнение 7, хиля си се като тиква на Калояновите щуротии (за пореден път), стигам до края... и изведнъж установявам, че за целия текст от близо 3000 думи имам има-няма 5-6 предложения за редакция. Потрес! Минавам текста отново с видимо усилие да си изсмуча нещо от пръстите, но уви. В крайна сметка измъдрих един принципен коментар, който мислех да бухна вътре, но май тук му е мястото. А именно:

В сериозна чуденка съм дали началният диалог не е твърде дълъг. Т.е. те само плямпат, без нищо да се случва или дори описва. Има ли акроним, който е обратното на ОПС, т.е. “набутай малко background/world building/action/plain old description между всичките тия реплики? Или това е ЕКО, доколкото сцената е неразработена?

И сега идва голямото "НО". В тъпата кула е тъмно. Следователно не виждаме героите, нито стаята, и не върви да бъдат описвани. Но може би все пак може да се чешат, да се взират в (полу)мрака, да се спънат в някой стол и да се пребият... знам ли и аз, да вършат НЕЩО, докато си говорят?

Вие как мислите?

[mitseva]

Хех! Дес, и при мен няма много коментари.
Определено има дисбаланс между диалога и описанията. В същото време диалога е някак си доста описателен/увлекателен и дърпа добре действието. Реално има действия - Григор се появява и изчезва внезапно няколко пъти, хаха. Проблема идва когато "цъфнат" описанията-чаршафи на самата лаборатория и разни другости и това чупи ритъма.
Зависи как върви останалата част от историята, но ако трябва да се огранича до само този откъс, бих скъсила значително описанията и да вкарам повече динамика без да пипам особено много самия диалог бутайки нещо в него.
НО предполагам, че това е нещо като представянето на Лазар и Григор и разбира се сетинга, та има нужда от разчупване, раздвижване и балансиране.

Timing: упражнението ми отне около час.

[Вики]

Да се включа и аз. Моите коментари също са малко на брой. Тук-там силно ми се искаше да редактирам на едно-две места, ама ми се стори, че са за шлифовка, което си е друг вид редакция. Колкото до диалога и описанията, на мен като читател са ми интересни. Не съм сигурна какво да мисля от гледна точка на редактор. Диалогът ми изглежда достатъчно увлекателен, че да не е нужно да се разчупва (но пък не знам... Кал, може ли да коментираш? ). Вмъкнатите в скоби коментари много ми харесаха, честно казано, освен на едно място, където смятам, че трябва да се махне, ама това пак си е друг вид редакция. Описанията ми изглеждат приятни и може би не трябва твърде да се съкращават, тъй като все пак има някаква полза от тях – не само са интересни, но и обясняват обстановката, която се различава от типично възприетата за едно некромантско "свърталище". Но пък може и да греша... не съм сигурна напълно как е най-добре да се постъпи с описанията.

Като цяло, малко ми е сложно, тъй като не мога добре да преценя кое би подпомогнало най-добре на текста – да се оставят описанията както са си, тъй като допринасят с обяснение (и малко интересни коментари), или да се редактират, за да се добави динамика.

И още един въпрос. Има ли правилен начин да се процедира по трите вълни на редакция – да се направят всяка на отделен етап, тоест общо три етапа, по един за всяка вълна редакции, или да се направят едновременно, или да изберем един от двата варианта според случая?

Spoiler

А вие започвате ли да забелязвате някои грешки в книгите, които четете (ако има такива грешки), които вие, в ролята на редактори, бихте поправили? Пък може и редакторът на самата книга, която чета, просто да ги е пропуснал...

Упражението ми отне малко повече от един час. Вмъкнах и няколко странични коментара към някои неща, за които искам малко пояснение дали са умишлени, или са неволна грешка.

[радина666]

Здравейте!

Готова съм с упр. 7.

Смях се доста. Още повече, защото разказа ми напомняше на Ван Хелсинг с Хю Джакман. Там слугата на Дракула също се казва Григор, гърбав и грозен. И Има една конкретна сцена, когато Григор измъчва върколака, и Дракула го пита:
-Защо правиш това?
-Това ми е работата, господарю - отговаря Григор. /или нещо подобно/.

Ако Калин беше означил редакциите си с акроними, щеше да ме улесни значително. Намирам подобия на предложенията му, но не знам как да ги означа. Може да има грешки и чуденки.

Тези Инфодъмпове ги маркирах със замах големи абзаци.

И редакциите/коментарите ги нацвъках, не са малко. В следващото упражнение доста ще ви улесня за нещата, които не са смислови редакции. Но пък ще ми е интересно дали имаме съвпадения, щот се чувствам като някой дето си няма представа какво прави и дали е правилно.

Упражнението ми отне ми 1 ч и 20 мин.

Лека вечер!

[Вики]

Но пък ще ми е интересно дали имаме съвпадения, щот се чувствам като някой дето си няма представа какво прави и дали е правилно.

+1, същата работа съм. Нямам търпение да дойде ред да ги обсъждаме нещата, че да си изясня кое как трябва да стане.

[Кал]

В сериозна чуденка съм дали началният диалог не е твърде дълъг. Т.е. те само плямпат, без нищо да се случва или дори описва. Има ли акроним, който е обратното на ОПС, т.е. “набутай малко background/world building/action/plain old description между всичките тия реплики? Или това е ЕКО, доколкото сцената е неразработена?

Аз ползвам ОПС при прекалено дълги единични реплики: рядко е естествено някой да говори толкова време, без другите да го прекъснат или той самият да направи някаква жестомимика. Но дългите диалози – особено Калояновите – не ме притесняват сами по себе си. (Хехе, че две от приказките за Юнаци са само диалог...)

Има ли правилен начин да се процедира по трите вълни на редакция – да се направят всяка на отделен етап, тоест общо три етапа, по един за всяка вълна редакции, или да се направят едновременно, или да изберем един от двата варианта според случая?

Да: смислова -> структурна -> стилова. Защо да оправяте отделни думички, като може да се окаже, че целият пасаж е за триене?

(При по-опитни автори аз често сливам смисловата и структурната, но това е главно от икономически съображения. )

Ако Калин беше означил редакциите си с акроними, щеше да ме улесни значително. Намирам подобия на предложенията му, но не знам как да ги означа.

Ъ... куйе? В този файл нямаше мои редакции... Какво имаш предвид, Ради?

[Вики]

Иии… готово


Първо, един общ коментар. По-дългите описания на Калоян всички сте ги маркирали ОПС. Да, съгласна съм, че на места те могат да се поразчупят с действия/реплики на Лазар, но ми се струва ненужно това да се прави навсякъде и да се барат прекалено много. Звучат интересно, забавни са и, тъй като това е още в началото на книгата, служат за въвеждане на обстановката, в която живее/работи Лазар.

4. Озеленени редакции, с които не съм съгласна.

07_zaRed_Radi

Определянето на някои неща като клише. Например,

националния отбор по водна топка би могъл да си провежда домакинските срещи (ЕКО, Клише)

Шварценегер в добрите му години (ЕКО, Клише)

по отношение на които съдържанието на термина „упорити“ никога не би хрумнало на момчетата от „Ариел“ дори в най–черните им кошмари. (ЕКО, Клише)

и т.н.

Да,последният пример може да се възползва от лека редакция на начина на поднасянето. Но, като цяло, изобщо не виждам как биха могли да се определят като клише. Не са навлезли в употреба прекалено много (дори не съм ги срещала използвани някъде другаде), а напротив, изглеждат различни и интересни.

гнусните образи, щастливо плуващи в ума му. (?! Пиша го противоречие. Уж, гнусни образи пък плуват ЩАСТЛИВО в ума му. )

На кой не му се е случвало да не може да си избие някоя гадна/неприятна/че дори гнусна мисъл от главата, все едно че тя щастливо се е закотвила там и не иска да си ходи? Според мен не е противоречие.

На лицето на слугата, което щеше да е румено и засмяно ако не беше гримът, който би накарал и Мерилин Менсън да си изгуби здравия сън (?! Пиша го противоречие, между външния вид уродлив на слугата и румено и засмяно лице)

Отново не виждам противоречие. Уточнено е, че лицето му би било румено и засмяно, но поради грима е уродливо. Тоест, гримиран е така, че да изглежда уродлив – по същия начин, по който имитира гърбицата и накуцването, за да изглежда като уродлив слуга на зъл магьосник.


07_zaRed_Dessie

зловещо проклятие (?! Това препраща към черни магьосници, а не луди учени, които са темата в момента. Тъй че по-добре да се смени със “неоткриваема отрова” или нещо от сорта.)

Според мен тук става въпрос точно за магьосници, понеже вече се говори за поръчката, която е дадена на Лазар (некромант, вид магьосник), а Григор се опитва да разбере каква е поръчката, която е приел господарят му и говори именно за нея.


07_zaRed_YanaM

Лазар тръсна глава, опитвайки се да прогони гнусните образи, щастливо плуващи в ума му. (?- образи, които се взеха от къде?)

Образите, мисля, се взимат от това, че говорят за колекцията изрезки със снимки от вестници на Григор. Доколкото сме разбрали до този момент, Григор определено би бил възхитен от гнусни снимки и би си запазил именно тях.


6. Пожълтени редакции

07_zaRed_Radi

имащи се работа с въпросните всъщност симпатично разстояние от действителността. (? неяснота)

Мисля, че тук е по-скоро въпрос на коректура – една запетайка и добавяне на едно "на" (това второто не знам за какъв вид редакция би се броило) и става: "И както често се оказва с разни неща, имащи си работа с въпросните, всъщност на симпатично разстояние от действителността."


07_zaRed_Dessie

Не че си падаха по образованието, де. Просто нямаха кой знае какъв избор. Напредъкът в кариерата и въобще в живота изискваше да могат да разчитат етикетчетата със съставките на магиите. (Излишно. Очевидно от околните изр. (Това сега ОПС ли е, структурно ли е... )

Това не е ли по-скоро за К (Краткост), тоест стилова редакция?



Упражнението ми отне 40 минути, повечето от които бяха за нанасяне на коментарите тук.

[Dess]

Бързо включване и от мен. Пиша от телефон и тоя път не ми се занимава да цитирам, ще ме извините. И съм спала твърде малко, за да се занимавам да структурирам. Та...

Първо по коментара на Вики за ОПС: много характерни за Калоян са тия просторни обяснения/отплесвания, и мен - принципно - не ме дразнят. Но мисля, че Яна е права - ако тук-там са съпътствани/прекъсвани от случващото се в момента, само ще спечелят. Без да ги кълцаме (освен козметично).

По ЕКО предложенията на Ради - също характерно за Калоян, да вкарва български/световни личности/марки в приказния си свят. Признавам, че и мен първия път ме озадачи. Но му е запазена марка и текстът просто не би бил същият без тях. А и съм съгласна с Вики, че във вида, поднасян от него, вече не са клишета... а по-скоро разгърнати метафори.

Друго, което Ради често е коментирала, са разни загатнати/намекнати детайли, които умишлено не са доизяснявани - но затова пък са описвани картинно. Очевидно е умишлено и според мен така трябва да остане. Разчитаме на въображението на читателя.

Още нещо, което изниква често - разни грешки от бързане, липсващи думи и пр., които по принцип са за коректора, но Кал беше споменал, че ако объркват/променят смисъла, може да се поправят още тук. Мен лично ме домързя, понеже бяха МНОГО, и съм маркирала само изречението, цитирано от Вики ("имащи си работа с въпросните..."). Което дори след нейните обяснения според мен не е достатъчно ясно и си плаче за пренаписване.

А, и съм съгласна с коментарите на Вики по противоречията, които всъщност не са противоречия. За цитираното от мен си права, Вики - Григор вече говори за поръчката на господаря си, който е магьосник. Но тогава защо Лазар отново се връща на темата за лудите учени? В такъв случай противоречието идва с неговия въпрос. Какво в казаното от Григор пак го връща към тях? Сори, обичам да нищя. (Кал вече се хваща за главата покрай мен и глупостите, за които се хващах в "По пътя към..." и "Харт". Ами... по-силно е от мен.)

Тук вече мислите ми тотално се връзват на възел, (взех и аз да се отплесвам и да слагам много скоби, не е само Калоян за бесене), тъй че приключвам. Дано сте разбрали нещо.

[Вики]

Но тогава защо Лазар отново се връща на темата за лудите учени?

Дали не се чуди да не би Григор да е прихванал от лудостта на предишните си господари? Та, извън шегата, да, след като видях посоченото от теб, забелязах, че надолу се връщаме към луди учени. Дали в такива случаи няма да е най-добре да обърнем внимание на автора на това, което сме забелязали, и да го питаме дали го е направил умишлено?

и съм маркирала само изречението, цитирано от Вики ("имащи си работа с въпросните..."). Което дори след нейните обяснения според мен не е достатъчно ясно и си плаче за пренаписване. имащи се работа с въпросните всъщност симпатично разстояние от действителността.)

Мдам, Дес, май пак не е достатъчно ясно, но дали не става въпрос вече за стилова редакция (Я или Ш)? Не съм сигурна, това малко ме пообърка къде точно спада.

[mitseva]

Моите отговори по задача 8:

4. От „озеленените“ редакции в т. 2 изберете до 3 на брой, с които не сте съгласни, и коментирайте тук в темата защо.

Из файла на Деси:

О, сигурно някой зъл княз иска да погуби добрия и справедлив цар със зловещо проклятие, която ще го мъчи месеци преди да го убие бавно, ужасяващо мъчително и...

Коментар на Деси: ?! Това препраща към черни магьосници, а не луди учени, които са темата в момента. Тъй че по-добре да се смени със “неоткриваема отрова” или нещо от сорта.
Моя коментар: Темата е какво ще прави Лазар, въпреки, че преди това говореха за луди учени. Неговата част от диалога завършва с "Дръпни пердетата, имаме поръчка."

Из файла на Вики:

Никой във факултета обаче не го беше светнал, че тая част със стреса ще се дължи на твърде ентусиазирани слуги.
– Аз бих казал мотивирани, господарю.
– ИЗЧЕЗВАЙ!!!

Коментара на Вики: ? – не разбирам той въобразява ли си, или това наистина е казано от слугата. Ако е първото, не се подразбира добре; ако е второто – как слугата разбира какво се върти в ума на господаря му?
моя коментар: Останах с впечатление, че Григор чете мисли. Ако не това е случая, то тогава определено е ?

Из файла на Ради:

...в който спокойно националния отбор по водна топка би могъл да си провежда домакинските срещи.

Коментара на Ради: ЕКО клише
Моят коментар: 50/50 – подобни сравнения сякаш са в стила на автора, тук нямаме конкретики в стил Ариел и Батман, дори да не знаеш какво точно е този спорт, би се досетил по името му. Отделно, че не всяко клише е непременно лошо. На мен точно това сравнение ми допада и добре обрисува котела. Нещо, което не мога да кажа за "момчетата от Ариел" и сравнението с филма за Батман.

5. Обсъдете тук в темата какъв тип биха могли са „пожълтените“ редакции

От файла на Вики:

Пердетата бяха дръпнати и в залата нахлу следобедното слънце, осветявай–ки двамата ѝ обитатели.

Коментара на Вики: Кога са били дръпнати пердетата? Горе се вижда, че говорят за това, но мисля, че ще е по-добре да се поясни, че Григор дърпа пердетата в момента.
Моя коментар: По-скоро стилова редакция. Доста си говорят за тия пердета, не е нужно И да бъде описано как точно Григор ги е дръпнал.

От файла на Ради:

Същата съдба имаше и онази част с разните стъкленици, в които плават разни неща с доста неясен, но определено гнусен и незаконен произход.

Коментара на Ради: ? неяснота
Моя коментар: По-скоро стилова неяснота. “Неща” се обяснява с “доста неясен, но определено гнусен и незаконен произход”.

Първо, един общ коментар. По-дългите описания на Калоян всички сте ги маркирали ОПС. Да, съгласна съм, че на места те могат да се поразчупят с действия/реплики на Лазар, но ми се струва ненужно това да се прави навсякъде и да се барат прекалено много. Звучат интересно, забавни са и, тъй като това е още в началото на книгата, служат за въвеждане на обстановката, в която живее/работи Лазар.

Лично аз подходих скептично. Добре е да обърнем внимание как стоят нещата в цялостния текст, който ние в момента нямаме. Ако твърде често има такива неща в един момент почти 100% сигурно дотягат. Тук имаме доста кратък откъс, нормално е да не ни пречат, не ни се налага да четем 200-300 страници текст с нарушена динамика. Следва коментар-мрънч по книга, която чета в момента с подобен проблем:

Spoiler

В момента чета книга поредна от "Вещера" (Огнено кръщение) и мога да се оплаквам до утре от подобна нарушена динамика. Мислех, че след предната книга ще се оправи Сепковски, ама тц, става ВСЕ ПО-ЗЛЕ! В цялата книга не се случва НИЩО съществено. Умиргам вече! Добре, че ми остават само 30 страници.

[радина666]

Здравейте!

Упр 8.

Как така във файла няма поправки от Кал? Тогава какъв е този текст оцветен в лилаво във файловете? Мислех, че е от Кал. Ако не е...мале, голям гаф, защото по тях се водех. Знаете, че са ми нужни примери. Ей, това е...викам си, че имаме жокери. Пък то...еми, трагедия. Смисловите редакции ми разказаха играта. Слабо представяне от моя страна. Извинявам се на всички, които са ми чели редакциите. Сигурно нямам и една вярна. Само аз ли се подведох? Казах че налучквам. Май всичко лилаво трябваше да го маркирам, ако беше пример, ама явно не е, значи не е загуба.

ОПС е за пряка реч? Дори не ми мина през ума, че би се ползвало и там. Като гледам и други са маркирали отплесванията /дисбаланса между диалог и описания/.

Тези ЕКО Клишета дето съм ги наблъскала, са защото имаше маркирано в лилаво: Сърцето му подскачаше в гърдите му като Йордан Йовчев на финала на халки.
То май изобщо не си е Клише, а направо шлифовка /стилова/ за смесване на стилове. Странно ми изглеждаха тук, говорим си за некроманти, отрови, слуги, и тези сравнения с Йордан Йовчев и тн. Забавно, оригинално, щом е присъщо за автора...Казах, че гледах лилавото и се чудех това пък защо е лилаво и се чудех къде да го напасна. Пък ви говоря за стилови редакции. Тотално съм оплескала нещата.


4. Озеленени редакции с които не съм съгласна

07_zaRed_YanaM:

Лазар тръсна глава, опитвайки се да прогони гнусните образи, щастливо плуващи в ума му. - ?- образи, които се взеха от къде?

Мисля, че се подразбира, че говори за образи причинени от представата за образите от изрязаните снимки и изобщо от разговорът им.

07_zaRed_Dessie:

зловещо проклятие - ?! Това препраща към черни магьосници, а не луди учени, които са темата в момента. Тъй че по-добре да се смени със “неоткриваема отрова” или нещо от сорта.

Мисля, че темата за лудите учени е приключена/изчерпана до това с "Добре, както и да е." и сменят темата и започват да говорят за друго, а именно новата поръчка. Лазар е некромант и си прави зловещото проклятие.

07_zaRed_Viki:

Пък и кутията за обувки беше наистина хубава. - ?! Не става ясно дали говори за кутията за обувки, в която са погребали Рагнар или Розеншвайцингер.

Според мен се разбира. За който последен се споменава в разговора, за него се отнася. Розеншвайцингер, в случая. Пък и се казва, че умира в топлина заради мълнията, още в същата реплика. Ако не ще говорят за "кутиите за обувки бяха" , инак и двамата сякаш ги погребват в една кутия заедно.

5. Жълти редакции /размишления и... абе, да има/:

07_zaRed_Viki:

– Червей – подсказа червея. - Нарочно ли е “червея”?

Подразбира се, че говори Григор. Ама, ще си направя шега...все едно го е казал червей, говорещ червей /? неяснота/.

07_zaRed_Viki:

Не беше много, но си личеше, че господарю ми се старае. - Страничен коментар – това нарочно ли е “господарю”?

Двоен въпрос:
Замислих се дали има нещо общо с "че съм зъл магьосник" , което всички маркирахме като противоречие. Това СЪМ и това ГОСПОДАРЮ, май са си просто правописни грешки от бързане/недоглеждане. Ясно е, че иска да каже, господарят ми. Може да нямат нищо общо тези примери, горното /съм/ по-го бива за противоречие, но щом Вики е маркирала "господарю" се чудя дали изобщо е за редакция и при какви редакции да по сложа.

Упражнението ми отне 1 час.

[Вики]

Набързо да отговоря на Ради за "господарю" и "– Червей – подсказа червея." Честно казано, аз в този момент не ги броя изобщо за какъвто и да е вид редакция. Просто го забелязах и се зачудих дали е направено нарочно (тъй като аз имам склонност да правя подобни обърквания без да искам, та се замислих, че в такива случаи може да е добре да питаме автора дали го е направил умишлено, или е допуснал неволна грешка).

Spoiler

Веднъж по телевизията се говореше за Лондон, докато говорех по телефона, и в крайна сметка казах, че едни приятели са в Лондон, а те всъщност бяха в Ямбол, та...

07_zaRed_Viki:
Пък и кутията за обувки беше наистина хубава. - ?! Не става ясно дали говори за кутията за обувки, в която са погребали Рагнар или Розеншвайцингер.

Според мен се разбира. За който последен се споменава в разговора, за него се отнася. Розеншвайцингер, в случая. Пък и се казва, че умира в топлина заради мълнията, още в същата реплика. Ако не ще говорят за "кутиите за обувки бяха" , инак и двамата сякаш ги погребват в една кутия заедно.

Well, тук може и да се хващам за подробности, честно казано. Не знам...

Тези ЕКО Клишета дето съм ги наблъскала, са защото имаше маркирано в лилаво: Сърцето му подскачаше в гърдите му като Йордан Йовчев на финала на халки.
То май изобщо не си е Клише, а направо шлифовка /стилова/ за смесване на стилове. Странно ми изглеждаха тук, говорим си за некроманти, отрови, слуги, и тези сравнения с Йордан Йовчев и тн. Забавно, оригинално, щом е присъщо за автора...Казах, че гледах лилавото и се чудех това пък защо е лилаво и се чудех къде да го напасна. Пък ви говоря за стилови редакции. Тотално съм оплескала нещата.

Не съм сигурна дали изобщо е за редакция. Авторът си играе с двата свята – нашия и този, в който живеят Григор и Лазар, опитва се да ги вплете в едно донякъде. Поне на мен така ми се струва, де.

Пердетата бяха дръпнати и в залата нахлу следобедното слънце, осветявай–ки двамата ѝ обитатели.

Коментара на Вики: Кога са били дръпнати пердетата? Горе се вижда, че говорят за това, но мисля, че ще е по-добре да се поясни, че Григор дърпа пердетата в момента.
Моя коментар: По-скоро стилова редакция. Доста си говорят за тия пердета, не е нужно И да бъде описано как точно Григор ги е дръпнал.

Хм, може и да е стилова, тип Ш. Не знам, изглеждаше ми малко странно , ама е възможно и тук да се хващам за подробности.

Spoiler

Ради, като ти четох началото на поста, направо имах чувството, че чувам в главата си едно гласче как говори забързано, задъхано.

Spoiler

Като си говорим за нарушена динамика м/у текст-описания се сещам за Лъвкрафт. Той май имаше навика да пести диалога, ако не се лъжа.

[Кал]

За „имащи се работа с въпросните всъщност симпатично разстояние от действителността“: Дори да съм убеден, че се досещам какво е имал предвид авторът, аз вмъквам тия поправки още в смисловата редакция – защото може да се окаже, че бъркам. (А в случая даже не се досещам и ще го питам директно. Макар че версията на Вики звучи правдоподобно. )

Същото важи за „че съм зъл магьосник“ и „господарю ми се старае“.

~

07_zaRed_Dessie

Не че си падаха по образованието, де. Просто нямаха кой знае какъв избор. Напредъкът в кариерата и въобще в живота изискваше да могат да разчитат етикетчетата със съставките на магиите. (Излишно. Очевидно от околните изр. (Това сега ОПС ли е, структурно ли е... )

Това не е ли по-скоро за К (Краткост), тоест стилова редакция?

ОПС е. (Както съм отбелязал при описанията на трите вълни, ОПС всъщност е структурна редакция, но аз я правя в първата вълна, понеже при нея често се налагат големи промени в текста. Идеята на вълните е при всяка следваща промените да са с по-малък обхват.)

К е само за отделни думи/фрази в изречението.

~

Ради, лилавите пасажи в текста отбелязват на какво съм се кефил най-много, като съм го чел. Извинявайте, че съм забравил да ги разоцветя...

~

ОПС е най-вече за непряката реч. Горе просто дадох пример кога бих го ползвал и при пряка реч.

~

Изтървах ли важни въпроси?