Такаам, имам да си изкажа
мъката болката първоначалните впечатления от Elea. След като си я купих, и прекарах час и 45 минути с нея, се оказа, че е игра, значително по-приятна за гледане, отколкото за играене, Кали-не
.
Да започнем с най-малко важното в случая, графиката. Възнесена е до небесата от, *кхъ-хъм* някои хора в този форум, и на мен ми се стори функционална, приемливо добра, но не и манната небесна, каквато бе описвана. Може да е голямо постижение в сравнение с предишни български творения, но аз като потребител и геймър, не правя сравнение само с българските творения, а с всичко което съм видял и опитал.
Откъм пърформанс, или това доколко добре върви, доколко има бъгове, отчасти и аз имам вина, че оставих играта отначало на ултра, по собствена нейна препоръка. Вървеше ми на около 40-45 fps повечето време, но имаше и неприятни падове до под 20. След като намалих някои детайли и post-processing, нещата бяха по-добре, но продължи една от най-неприятните части. Има някакви моменти в играта, когато всичко засича за част от секундата, и когато се оправи, това накъде се е обърнала и накъде гледа главната героиня е изкифилиндрено на майна си райна. Ако беше случайно закупена игра, сигурно нямаше да издържа на третата такава излагация на контролите, и на играта като цяло, и да я върна срещу пари в стийм. Но хайде, едно че е българска, и друго че има време да ме изненада приятно до края, и да си е струвало
мъката усилията
Когато започнах да я играя, заради графиката и началото, неволно в главата ми влязоха сравнения със SOMA. За 105 минути Elea успя да ми разкаже толкова история и да загатне за мистерии, колкото SOMA за 20-30. Основно сюжетно средство в Elea са някакви странни визуални гличове, които до този момент са слабо обяснени, и по-скоро ме отблъскват, дори като положително, а не неутрално настроен човек. Дадена ни е нищо незначещата без повече пояснения дума mindscape, и нищо повече. Ако искат да задържат интереса ми трябва да ги обяснят по-добре до края на първи епизод. И за да не са голи думите ми, ще ги подплатя с пример. Главната героиня - Еlea - е в кабинета на апартамента си, тъкмо е влязла в компютъра, за да бърника някакви parental controls, за да влезе в заключената спалня на детето си (страхотно родителство, няма що), когато изведнъж камерата минава над някакъв морски пейзаж, без да показва нещо конкретно (!). След 5-10 секунди се оказва, че Elea e в друга част на кораба (предполагам?), където се появява огромна капка(?), левитираща във въздуха, и след около 2 Минути на бездействие (!?) до нея баавно-бавно доплава бебешка кошница с бюст от плът и кръв на предполагамо живия й съпруг, с който тя е говорила по телефона само преди секунди. Ако минеш през капката първоначално, сцената се рестартира, но впоследствие, когато някакви неясни геометрични форми почнат да се случват в капката, трябва да минеш през нея за да продължиш. За такива изпълнения ми идва наум само прекрасния английски израз artsy-fartsy, и най-големите грешки на това творение е, че на места не е никак ясно какво трябва да правиш за да продължиш, както и че никак не уважава времето на играещия. Тук отбелязвам, че ако бях случаен потребител, случайно купил си играта, всяка от тези две грешки има потенциала да ме откаже от по-нататъшно занимаване, а те се срещат на повече от едно място в Елеа.
Като жанр играта Е walking simulator - това, че имаш предмети с които да правиш разни дребни операции, не я прави action adventure. За мен този термин не е обиден, но носи със себе си разни конотации, като например, че трябва играта да е със силна история/персонажи/разказване, както и че стандартен геймплей отсъства. До тук Елеа не се справи с нищо от това, но имам надежда за някакъв проблясък нататък - предполагам, че съм на средата на първия епизод, съдейки по дължината на youtube walkthrough-то. Правейки пак паралел със SOMA, една от дискусиите, около нея е, че ако ги нямаше чудовищата, от които да бягаш и да се криеш, и тя щеше да е на практика walking simulator. В момента се счита за horror, a реално истинския ужас в нея не са чудовищата, а екзистенциалността, въпросите относно какво е човек. И понеже предполагам, че в неизбежната дискусия относно Elea, ще навлезем и във въпроса за това що е то walking simulator, ще дам пример за walking simulator направен като хората, който ми беше кеф, че си го купих - The beginner's guide. В тази игра имаме психология, логика, човечност и човешки взаимоотношения, и не на последно място, неочакван финал.
Ще пиша пак, когато събера пак воля да се боря с Elea, и я завърша до тук.
И аз самия правя малко research, ако цената е под 25 евра и ми направят добро впечатление скрийншотите, и не съм си купувал нищо от цифра време, или някой на който имам доверие ми препоръча играта, май не съм се опарвал достатъчно пъти.. 
) съдържа повече типове мини-игри, отколкото масата „игрови игри“. Изумително е; първото ми изумление дойде, като влязохме в комикса... Само не разбрах дали има начин да се провалиш перманентно някъде.