Прехвърлям рецензията си от КИ.нет:
ВНИМАНИЕ! Зона на (безобидни) спойлери!
Сюжетът:
Свеж, динамичен, с не един обрат зад ъгъла. Всъщност обратите са му отличителна черта.
Особено много се зарадвах на появата на Омар Хайам. Друго си е да си имаш литературна звезда в пантеона...
(Но тогава и литературните качества на историята трябва да се мерят с крут аршин: щом излиза от устата на такъв майстор, следва да е толкова майсторска. Това го казвам като disclaimer за критиките по стила надолу. )
Героите:
Двамата главни са сладури. Хем ти се иска да ги пазиш (особено девойката, особено в началото)... хем усещаш, че всъщност ти трябва да се пазиш от тях. Има нещо скрито и опасно, и трагично зад нейната крехкост и неговото веселячество.
Ерик, викингът от Севера... кърти риби, пичът. Искаме го още! Любо Нейков да го взима за "Комиците"! (Или още по-добре - за следващия сериал а ла "Столичани в повече". )
Хайам с двете си "живи скъпоценности" също весели. Баси винолокът. И Басина - неподправеното котенце. Алекс... откъде ти идват пък такива?
Другите са по-епизодични и - като изключим Баш Злодея във финалната патаклама - няма да ги помня дълго. (Баш Злодея няма как да го забравя - има си хас, след 50 епизода циклене в патакламата.) О, имаше там и едни забавни кандидат-изнасилвачи...
Сетингът:
От "Синът на пустинята" насам не се бях носил по арабски пясъци и сокаци - а определено имам нужда.
Най-любимата ми, setting-wise, сцена е появата на момичето без памет насред пустинята, по залез слънце. Има нещо първично, може би дори архетипно, там, което не мога да уловя в думи. Просто ме втриса отвътре.
От самия Исфахан се надявам да видим повече и по-детайлно обрисувани места в следващите части.
[offtopic]Исфахан впрочем е родният град на първата ми любов. Йей... и това натоварва с очаквания, да му се не види.[/offtopic]
Темите:
(A.k.a. Големите Въпроси По Смисъла):
Харесват ми намигванията към прищевките на съдбата - които няма как да знаем дали всъщност не са прищевки на някой конкретен човек. Има хляб за мислене там, и нещо ми нашепва, че тепърва ще му мислим още...
Любовта, зараждащата се, си е тема-победител от зората на света. Плюсът на "Асасините" е деликатността, с която се заражда тя. О - и якият контраст "героят-женкар - героят-кавалер".
А сцената, в която Ракса къса ризата на Самир, за да превърже раните му... ееееех. Прекрасност.
Играта:
Аз съм си маниак на тема visual novels и новите компютърни РПГ/куестове, в които яко се набляга на историята, даже за сметка на интерактивността - така че нямах никакви проблеми да чета поредици от по десет епизода без избор. "Интерактивен роман" е удачно име, определено. (Макар да - както вече стана ясно - е измислено още преди нас.)
Харесва ми: Разнообразието от бойни техники, съпровождащи умения и мечове. Дава множество възможни подходи в битките.
[offtopic](А специално мечовете ми припомниха топлото чувство, докато трупах арсенала си в Epic Battle Fantasy 3... )[/offtopic]
Харесва ми: За да "трупаш" опит, трябва да четеш внимателно - да съпреживяваш всеки от героите, да се поставяш на тяхно място, дойде ли време за избор. "Асасините" се оказва книга, която развива наблюдателността.
[offtopic]Нещо, адски нужно за читателите в Бг, пък и не само. Ех, да знаехте как ви мразим, невнимателни читатели... *смея се*[/offtopic]
Проблем: В правилата не става ясно как се процедира при избор на Контраудар като отбранителна техника - важи ли тогава правилото "Ако Отбраната е по-голяма от Атаката, разликата се прибавя като бонус точки към силата на следващата Атака на отбраняващия се"? Аз приех, че не.
Структурата и стилът:
Тук, поради професионални изкривявания , критиките ми ще са най-сериозни.
Като цяло, "Асасините" е написана добре. На места блести. На други спъва.
Примери за мои спъвания (СПОЙЛЪРИ):
-- (Излишни) повторения:
Тя се опита да го заобиколи, но мъжът препречи пътя й. Другарят му беше застанал малко по-назад и встрани, така че за момичето не оставаше нищо друго, освен да се опита да отстъпи
И видя най-огромния чернокож, който беше виждала през живота си.
... тя просто вървеше след Самир и не се вглеждаше в пъстрото разнообразие около себе си, а просто го оставяше да се върти пред очите й
-- Лошо сгазване на принципа "Показвай, не казвай":
Имаше зашеметяваща усмивка и бисерен смях и за разлика от тъмнокожата си приятелка, която можеше да използва благосклонността си като инструмент, при момичето те идваха направо от сърцето.
Това как тъмнокожата приятелка ползва благосклонността си е редно да го видим ЧАК КОГАТО тя се засмее/усмихне - а не разказвачът-всезнайко да ни го натрапва предварително.
-- Липсващ логически преход:
Тайнственият непознат бе избрал именно него и бе останал напълно неподвижен, докато попиваше всяка дума от майсторския разказ за девойката в бяло и червено, самоубийствения й скок от върха на най-високото минаре в Исфахан и лудешкия й танц със смъртта.
Този "майсторски разказ" остава да виси в празното - той не се закача за нищо в остатъка от книгата, нито преди, нито после. (Или толкова ми се е спяло, че съм изпуснал някоя връзка.)
-- Тежко, тежко:
Точно когато търговецът внезапно забеляза, че жената, която омагьосва с приказките си за Далечния изток, изглежда също е оттам, вниманието на момичето беше привлечено от нещо друго, при това толкова силно, че тя нетърпеливо бутна едрия мъж встрани с такава лекота, все едно отместваше сламена кукла, и дори не забеляза как той зяпна от учудване.
Плаче си за разбиване в няколко по-кратки изречения.
В мига, в който най-сетне започна да осъзнава това откритие с пълната му сила и всички възможни последствия от него и ужасът се надигна в нея като черен прилив, тя видя младия мъж и за миг забрави стряскащата пустота в душата си.
Overwritten; само "като черен прилив" е запомнящ се образ, докато "това откритие", "пълната му сила", "всички възможни последствия", "стряскаща пустота" са абстракции или клишета, които добавят разсейваща баластра, нежели ефект.
Беше облечен в най-фините платове, скроени и ушити по негов вкус от най-скъпоплатените шивачи в столицата на света, носеше великолепни златни пръстени и обеци, украсени с любимите му рубини, пиеше огромни количества от най-редките и отлежали вина, които понякога струваха теглото си в сребро, и се чувстваше у дома си в тайната одая на кервансарая на Абдулла, подходяща и за царски особи.
"подходяща и за царски особи" например спокойно може да се махне.
Тук-там са се промъкнали и коректорски грешки. Недоглеждането е мое, съжалявам.
Препоръка: Следващите книги да минават през редактор маниак. Аз имам една наум - остава да видим дали ще се запали достатъчно по жанра...
Лично желание: Повече конкретика. Вместо описания-обобщения като "забавни анекдоти за малките площадчета, където му се беше случило нещо особено интересно, остроумни забележки за историята на най-впечатляващите сгради и най-тъмните бордеи, дори стихове за Исфахан, които бяха написали най-великите поети на своето време" ми се иска да чуя един анекдот, едно остроумие, някой стих...
Харесах особено много:
Защото в танца на момичето имаше от всичко това: в един миг тя се въртеше като пеперуда по вятъра и около нея дори се завърташе някоя истинска нощна пеперуда, привлечена от сиянието й, а в следващия вече се извиваше като жарка, изкусителна змия, а голото й тяло обещаваше неземни, опасни наслади. Поривите на мелодията я развяваха като ефирна завеса, дърпаха я като струна и я караха да се извива като глината в ръцете на опитен майстор-грънчар.
Особено последните три метафори-сравнения.
(Все пак - като е майстор, ясно е, че е опитен... бих го съкратил до "опитен грънчар". Пуста моя обремененост. )
А също и:
- ... пълната версия на историята неизбежно ще включва и онзи паметен ден, в който ми се наложи да ступам многоуважаемия ни приятел посред бял ден, в центъра на столицата, пред очите на многобройни свидетели от най-добро обществено положение, които и до днес могат да го потвърдят.
Самир се усмихна:
– Не си го спомням точно така.
– Прав си – коригира се бързо Ерик. – Не беше посред бял ден, а в най-тъмна доба. И не беше в центъра на столицата, а в дебрите на един от най-съмнителните й квартали. И свидетелите на тази неприятна случка, или по-точно свидетелките, не бяха от най-добро обществено положение, а си бяха чиста проба...
(Уейн! Блонд! Хуморът! )
Екстри:
"Асасините" ми харесаха и заради:
-- ненатрапчивите си възпитателни качества: (СПОЙЛЪР)
Пример: Като избереш героят да се пули в полуголата героиня при първата им среща, вместо кавалерски да й подаде плаща, получаваш следното:
Момичето потръпна от срам под изпитателния поглед на непознатия мъж и се втурна, за да грабне наметалото си от ръцете му и да се омотае старателно с него. (-3 Н.Т.) Може ли така?
*... и хем се смея, хем сериозно ви приказвам*
-- тънкия психологически усет на автора: (спойлър)
Никога не е добра идея да се бърка човек в тези работи [като покупката на дреха]. Никой мъж не разбира по-добре от жените, а и така да беше, нямаше да го признаят. (-1 Н.Т.)
Обобщение:
Да се четат.
И ще се препоръчват, особено на младите ми любознайни дружки.