Клуб "Светлини сред сенките"

[Кал]

Статия в БГ-Фантастика

Иван Ангелов гостува на клуба

[winterwolf]

тая темична много прашасала бре

[divna3]

ми да издаваме новите книги, че да има какво да се пише

[Лошият чичко Ненов]

тая темична много прашасала бре

Да мина да я забърша? От едноредови постове?

[prividenie]

А, дали това ще помогне? Забърсването де;) Иначе само да излезе "Непоискано добро". ГрРрРР!!!

[Кал]

По-скоро ще помогне, ако имаме повече постове с интересна информация. Я някой линк към трейлър, я нещо за кампанията с минисериала...

[divna3]

http://www.youtube.com/watch?v=bDxMokym3cI
За сега пускам трейлъра на "Дупка в небето", книгата на малките "светлинки". А първа серия от сериала, скоро, скоро... Надявам се!

[Кал]

Интервю със Светлини сред сенките в Цитаделата

[Кал]

25.04.2013: Звукозапис от разговор на автори от „Светлини сред сенките“ и Литературно студио при Националния дворец на децата в дом-музей „Ангел Каралийчев“

[divna3]

http://www.youtube.com/watch?v=-CTGybJ_ ... ion_638840
Първа серия от филма по Аурелион!

[Кал]

Представяне на сериала в личния ми блог

[Кал]

Кадри от снимачната площадка на „Аурелион: Вечният баланс“

Spoiler

THIS. IS. KANSAAAAAAAAAAAS!!!

[Кал]

Анелия Стойкова: Ние наистина сме просто едни "светлини сред сенките по пътя" и нека не спираме да го вървим, докато не ги избутаме далеч от България!

Spoiler

Ето и коригираната версия в моя блог. Ако тръгнат да се заяждат чичковците и лелките...

[Кал]

Накратко за „Аурелион“ - уебсериала, книжната трилогия и бъдещата игра: звукозапис от Зимна Таласъмия 2014

[svetliche]

http://www.presstv.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B ... %B0%D0%B2/

Честито Мими!!! Напълно заслужена награда!

[frog]

Honestly, нямам идея как го правите. В "Дивна", "Непоискано добро", "Монетата" описвате реакциите и емоциите на хорсъществата толкова точно!

[divna3]

https://www.youtube.com/watch?v=pUdBcfj ... bZyPNXQ0Zg
Фая, в Шоуто на Слави

[divna3]

Аз, но и всички светлинки, автори на новата ни книга, ще имаме нужда от поет - редактор. Книгата се пише и редактира, докато се пише, помага ни Мария Белчева, евентуално мога да включа и сестрите Гератлиеви, ако се поосвободят, но там не е сигурно... Пиша тези уточнения, за да споделя, че добри потеси имаме и в самия клуб, но ще имаме нужда от външен редактор, със страничен поглед и опит. Ако някой има желание да ни подкрепи, ще сме много щастливи, а също така мога и да предоставя първите 40 страници, да работи по пях, за да не му се изсипе цялата книга, когато я приключим
Предварително благодаря, но този, който би откликнал...

[kalina]

Ако мога да съм полезна, с радост ще се включа. Редакторската работа, поне за мен, е доста интимен процес и не с всеки се получава. Затова не се и натрапвам. Ако искате, можем да опитаме. Ако забележките и предложенията по текста са ви от полза, ще продължим. Ако не - да. Най-важното е авторът да е убеден, че се помага на собственото му дете да стане по-уверено по пътя към читателя. Иначе: Успех и Късмет на новороденото!

[frog]

Може ли да ми дадеш личен мейл, за да ти пратя текста?

Под всеки аватар или вдясно разположената информация за автора на post има две картинки: пионка с PM и пощенски плик. Като сложиш мишката на плика, поглеждаш на екрана най-долу вляво и се вижда "mailto:" и после какъв е адресът на човека.

[divna3]

https://vestnikiskra.com/mladite/valya- ... i-mladeji/
Една статия за нас от казанлъшкия вестник "Искра", която е написана доста добре. И обхваща почти цялата ни история.

Клуб „Светлини сред сенките” е уникално явление, родено от ентусиазма на деца и младежи – творци, да впрегнат своя потенциал в нещо градивно, интересно и оставящо следи във времето. Започвайки работа по своите творчески проекти основателите не предполагат, че този клуб ще се развива и обогатява с годините, докато се превърне в средище на стотици творящи ученици и студенти, които привличат, за своите колективни романи, гости от различни краища на страната и чужбина. Никой не предполага, че клубът ще стане носител и на стотици международни, национални и общински награди за литература, илюстрация и видеоклипове, но сега, 15 години, след създаването си, клуб „Светлини сред сенките” може да се похвали с всичко това.

Идеята за създаването на клуба възниква по време на „Лятна академия – 2003 г.”, когато децата занимаващи се в различните извънкласни форми пожелават една от тях – клуб „Фантастика” за целогодишно обучение. Първоначално се записват десет момичета и момчета. Те предлагат в клуба да се обсъждат книги и филми от жанровете фентъзи и фантастика, както и да се правят фен-фикшъни по световни бестселъри. След няколко месечни занимания спонтанно възниква идеята децата да напишат своя история. Така десетината основатели, тогава на възраст от 9 до 11 год., създават първата си колективно написана и илюстрирана приказка „Въже от светлина”.

След премиерата на „Въже от светлина”, която се радва на награди и медийно внимание, клубът се увеличава. Децата стават тридесет, а световете, които искат да сътворят, са амбициозни и представляват огромно предизвикателство за крехките им възраст и опит. Междувременно клубът приема официално името „Светлини сред сенките”, сдобива се със свои лого и уебсайт, които са дело съответно на Стефан Василев и Диан Илиев. Екипът работи по втората си съвместна творба „Шахтата”, докато планира още два по-мащабни проекта – „Аурелион – вечният баланс” – трилогия по проект на Дмитрий Милчев, и „Играта” – фентъзи роман, включващ елементи от българския фолклор и митология, с водещи автори Стефан Василев, Маринела Тенева, Анелия и Мая Стойкови, Боряна Бакалова, Станислава Тонева и Йоана Йорданова.

„Шахтата” е написана от шестнадесет автори и илюстрирана от четиринадесет художници. Фентъзи романът „Играта” е започнат още преди завършването на „Шахтата”, която печели първа награда в конкурса на Европейски център за обучение ЛАКТЕА – София и излиза веднага след финалните редакции. „Играта” обаче се оказва твърде голямо предизвикателство за младите автори. Работата не върви и екипът се разделя на две групи. Едната група се посвещава изцяло „Монетата”, първа част от „Аурелион – вечният баланс”, а втората група се заема с редакции на написаните откъси от „Играта” и съставяне на проект за по-нататъшните действия.

Първото издание на „Монетата” излиза през 2006 г. Това е и първата по-обемна книга на клуба и е посрещната с много голям интерес. Живите герои, неочакваните ситуации в които ги поставя сюжета, пълнокръвният свят на далечната планета Аурелион, впечатлява всеки докоснал се до историята. Скоростното писане и честите спречквания между авторите, малко са поизтощили екипа, но както казва Валерион – един от героите в романа: „Страданието се забравя, важно е какво се случва след това.”

А след това идва успеха на „Монетата”, който вдъхновява младите автори и работа по „Играта” се подновява с пълни сили. Светът е подреден, част от героите променени, а друга част от тях подменени изцяло. „Играта” излиза и печели международната награда „Еврокон” – за дебют, а скоро след това „Монетата” се нарежда на 29-то място в почетната стотица на „Малкото голямо четене”, в конкуренция с романи като „Хобит”, „Властелинът на пръстените” и „Хари Потър”. Първа серия на филма, сниман от Диан Илиев по романа „Аурелион – вечният баланс” печели национално отличие за най-добро визуално представяне за 2014 год. от Национални фантастични награди. През следващата година, клубът печели същия приз, но за втори епизод от филма по „Аурелион – вечният баланс”, „светлинките” печелят и приза за най-добър автор, за цялостното си творчество.

В момента клуб „Светлини сред сенките” е разделен на две секции – младежи и деца. Те работят отделно една от друга, но по-големите винаги са в помощ на по-малките. Участниците в първата секция са вече студенти и освен че сами илюстрират романите си, те ги подготвят за печат и създават кориците им.

Spoiler

По историята на голямата част от романите се снима клип-трейлър, в който авторите се превръщат в актьори и изиграват ролята, която са написали. Снимането на тези трейлъри са най-забавните мероприятия в които клубът участва, защото тук се налага „големите” и децата да работят заедно. Снимаме с малка камера, на зелен екран и със собственоръчно направени костюми, оръжия и реквизит, но резултатът е доста добър, като се има предвид, че клубът е приютен в ОДК „Св. Ив. Рилски” – Казанлък и няма свой бюджет, нито членски внос за участниците. Целта на този краен идеализъм е да се даде шанс на всеки талант да намери своето място и общност, като не се чувства обременен от финансови пречки, както се случва с повечето школи по изкуства.

На много голям успех се радват и останалите романи на клуба, „Дивна”, „Храмът”, „Демони”, които са финалните части на „Аурелион – вечният баланс”, „Непоискано добро” – фантастичен роман, приказките „Дупка в небето” и „Войната с фафите” /написани по идея на Мария Белчева/, както и фантастичните ни приказки в стихове „Таванска стая без ключалка” „Айпокалипсис” и Момичето от квартала”, с водещи автори Сюзън и Сабел Гератлиеви, Мая Стойчева, Кирил Димов, Йоан Иванов и Лъчезар Йорданов, както и всички останали книги на клуба, на които предстои преиздаване, поради изчерпан тираж.

В момента екипът на младежите работи усилено по „Момчето, което излиза”, фантастичен роман използващ за основа теорията на струните, а най-малките, подпомагани от по-големите ученици пишат новата си история в стихове с работно заглавие „Хроники на глухарчетата”. Децата продължават и активното си участие в конкурси, като всяка година носят за ОДК – Казанлък над сто индивидуални и колективни награди.

- Можеш да останеш колкото искаш, а ние ще продължим урока – кратко обясни фенерът учител. – Това е час по яркост. Учим се да увеличаваме силата на светлината, според големината на помещението.
Иън кимна и се умълча. Никога не беше чувал за час по яркост, а двамата с Аню бяха първокласници и вече имаха някаква представа какво се учи в училище.
– Свет, Лум и Ярк! – нареди учителят. – Нека опитаме отново!
Тримата посочени ученици се отделиха от редичката.
– Разтворете криле! Така, много добре! Сега изчистете ума си от тъмнината! Яркост! Искам да видя истинска светлина!
Учениците затрепкаха с криле, а светлината им избухна със сила, която за миг изпълни класната стая. Само за миг. След това се стопи и угасна до обикновено мъждукане.
– Липсва им увереност – недоволно завъртя птичата си глава учителят. – Иначе могат много повече.
– А на хората често им липсват учители като вас – плахо каза Иън. – Такива, които да вярват, че можем много повече…

Из „Въже от светлина“

Мая се загледа в едно обрасло в мъх дърво. Стволът му беше дебел и усукан, а мъхът беше плъзнал по него като плътна плюшена покривка.
– Какво има? – Шарлот стисна стреснато рамото й.
– Красиво е! – отрони българката. – Не мислиш ли, че докато се тревожим и страхуваме, пропускаме да забележим такива неща? Преди малко, докато бях сама навън, всичко ми изглеждаше зловещо, но сега забелязах красивото… Ако постоянно ни е страх, няма да видим нищо хубаво…

Из „Играта”

- Като всяко нещо, което дава добри плодове, вярата изисква дисциплина. Но движещата сила е любовта. Не можеш да помогнеш на някого, ако не го обичаш! А няма как да го обичаш, ако не обичаш себе си…

Из „Дивна”

Като осъзнаеш колко кратко и суетно е пребиваването в плът, смелостта да бъдеш справедлив и да служиш на всяка добра кауза идва сама.

Из „Дивна”

Тя се отпусна в неудобното легло. Не можеше да си обясни защо му е на човек да става военен и да живее на кораб. Да преследва хора. Да екстрадира непокорни и ексцентрични единици до станциите. Така ги водеха там: „единици“. Да бие и убива, защото това му е работата. Ако си работник и правиш силиконови чаши, поне знаеш, че това е труд в полза на някого. Някой ще си купи от тези чаши, а ти ще вземеш пари за това.
„Не е много, но е повече от другото. Не убиваш, не те е страх, че ще се наложи да…“

Из „Непоискано добро”

– Играеш двойна игра – каза той. – Само не знам за кого. За него или за себе си.
– Отидох доброволно на „Звезда 4“, за да играя за себе си? – Леона се усмихна, но в гърлото ù кипеше киселина.
– Пет години – разпери длани той.
„Не съм на дванайсет, да.“
– Бих умряла на мига, за да му дам шанс да продължи – изсъска Леона. – Нима се съмняваш?
– Не те познавам, а и е по-лесно да умреш за някой, отколкото да живееш за него – Кериан я гледаше строго. – Ти си още един идеалист, Леона. Още един Ален, още една Мая. Боя се, че точно това ще убие Етиен Мюзи – хората, които го следват сляпо.“

Из „Непоискано добро”

И едно интервю с мен, което също обхваща почти всичко за нас, а и е пълно с готини снимки на "светлинки" и Чобити

Голямото малко момиче, което пали "Светлини сред сенките"

"Все още съм мечтател и все още мога да се зарадвам, само от усмивката на малко дете... Вярвам, че най-доброто ни предстои!", казва Валентина Димова, която рядко можеш да видиш сама, защото около нея винаги има деца и младежи с любопитни, жадни очи, излезли като че ли от някоя съвременна приказна история.

Завършила теология в Софийския университет, Валя е страстен фен на фантастиката и фентъзито, самата тя пишеща от малка. Казва, че винаги ще си остане дива и щастлива.

Неслучайно създава Фентъзи клуб "Светлини сред сенките" в Казанлък още през 2003 г. и от тогава той става все по-голям и голям, оставяйки след себе си множество последователи и колективни книги с проза и поезия, радващи се на безброй награди, фенове и признания.

Като ръководител на клуба Валя не само учи младежите да пишат, но редактира и участва наравно с тях като съавтор в създаването на герои и измислянето на истории, в които дисциплината и творчеството са най-важни. Клубът няма свой бюджет, нито членски внос за участниците. Целта на този краен идеализъм е да се даде шанс на всеки талант да намери своето място и общност, като не се чувства обременен от финансови пречки, както е в повечето школи по изкуства.

- Твоята мисия е да разпалваш фантазията и творчеството на децата. Как би се представила?
- От 17 години се занимавам с творческия клуб "Светлини сред сенките", който е създаден от деца, обичащи фантастиката и фантастичното. Първоначалната идея на клуба бе, както и на много клубове по света, да бъде фен клуб на фантастичното изкуство. Да се обсъждат филми и книги от типа на "Властелинът на пръстените", "Матрицата", "Междузвездни войни", "Хари Потър" и др.

Още първата година след създаването на клуба, след като пишехме фенфикшъни в различни сайтове, децата решиха да сътворят своя книга. Колективен роман, който да не е базиран на чужда история, а измислена от самите тях. Така се роди първата ни книга, много мъничка - "Въже от светлина", като в нея всеки от учениците водеше свой герой, който беше и илюстрирал, а накрая сами си направиха и корицата. Стана много интересна приказна история с поука и романът спечели много награди.

Веднага след това клубът се увеличи и децата станаха над 40. Разделихме се на две групи и започнахме нов роман с 16 автори и 17 художници - "Шахтата". Изключително интересен, с лека православна насоченост - отново за темата, върху която работим и сега - насилието в училище. Група деца малтретират малко момченце отличник с по-странна визия. Ходейки да пушат при параджията в мазето на училището, намират шахта, която се оказва вход към Ада.

Всички деца попадат там и точно обижданото дете ги измъква от него чрез доброто си сърце.

Друга по-малка група от по-големи и по-добре пишещи деца започнаха втори проект, който стана много известен в цяла България - "Аурелион - вечният баланс", трилогия. В него дори и аз имам герои, защото той стана сериозен, фантастичен роман.

Spoiler

Наскоро излезе и второ преработено издание. Много интересна история, която се класира на 29. място в конкурса "Малкото голямо четене" на БНТ, като изпревари даже "Хобит", в конкуренция с романи като "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените".

Беше номиниран от едно момче от Сливен, който му бе страстен фен, и ние даже не знаехме, че участваме. Бяхме изключително приятно изненадани, че се чете толкова много. "Аурелион - вечният баланс" спечели и други награди, защото снимахме по него минисериал, за жалост много кратък, имайки предвид, че ние снимаме и издаваме нещата си на абсолютно доброволчески начала. Нямаме почти никакви спонсори и всичко - от костюми до техника, си е наше, включително и обработката. Но успяхме да направим няколко епизода, с които също спечелихме награди, включително и за автор на годината на клуба ни "Светлини сред сенките".

Беше огромна радост за нас Аурелион да обере овациите.

Друг наш роман от най-ранните ни години е "Играта", изключително автентичен, защото в него всеки е описал самия себе си като герой. Той почива на българския фолклор, има Хвърковатата чета и също е много интересен. Той пък спечели международната награда "Еврокон" за дебют.

И така, през годините се извървяха много деца, даже за тези, за които говоря в момента, авторите на първите романи, вече са по на 30 години и имат свои деца.

- На какво учиш децата в клуба "Светлини сред сенките". Само на писане или?
- Тъй като клубът не беше създаден от мен с идея да ги уча на творческо писане, ние се учехме взаимно. Първо направихме екип. После нещо по-голямо от фенфикшън, независимо че всички пишеха, и направихме романите с редактор от София, от който се учех и аз самата. Калин Ненов, който е наш доброволен редактор и до днес.

Просто при нас всичко е на доброволни начала, много идеалистично. Аз израствах с тях, защото съм детски автор, въпреки че спрях да пиша отдавна, но и моето ниво се вдигаше с тяхното. В момента вече имам група от малки деца, на които преподавам класическо творческо писане, но с първите деца бяхме на равни начала. Даже в по-сериозните книги си избирам герой и го водя заедно с тях.

Така се родиха вече 17 романа в поезия и проза. Във всяка книга има водещи ученици - един, двама, най-много трима, които задават темпото. Това прави романите много различни, защото ние сме колективен автор и в това се отличаваме. Всяка книга е с различен стил, идеи и послания, тъй като целият екип се води от водещия автор, който винаги е различен.

- Как е възможно да се постигне баланс в такова колективно писане? Няма ли конфликти между пишещите?
- Изравняваш ги с 20-30 редакции. Има и конфликти, и спорове, но хубавото при по-малките писатели е, че са компромисни личности.

С тях можеш да се разбереш и много рядко някой иска да се наложи и да стане на неговата. В повечето случаи всички работят романът да се получи по-добре и когато видят, че идеята на другия е по-добра, дори да спорят, в края се съгласяват с него.

Всеки ученик, който участва, вярва, че този роман ще бъде най-добрият, с най-доброто послание.

- Успяваш ли да постигнеш това равновесие между децата?
- Всички заедно си влияем. Общо взето и аз се нагаждам според децата, защото те са много интелигентни. Ръководя по-малките, защото те са си един клуб по творческо писане и работят под мое ръководство и това на по-големите. Те ги редактират тотално, когато е роман, но идеите им остават. Няма как в един сериозен творчески проект, роман в стихотворна форма, да влезе някакво недодялано стихче, което не звучи добре.

Оправят го големите, защото и аз не съм поет, затова и поетичните романи се дължат изцяло на авторките им. Те са няколко много талантливи момичета и редактират и обработват поезията.

Това е най-хубавото, че големите деца редактират малките. Аз оправям само правописните и стилистичните грешки, когато участват в конкурси, и нещата се изпращат възможно най-натурално. Но когато е книга, се правят много редакции, защото самите млади автори са много критични и искат да стане най-доброто.

Дори когато издадохме Аурелион и спечелихме толкова награди, отново я преработвахме критично върху нещата, които не им харесваха, и направихме ново издание. Така се случи и с романа ни, написан изцяло от студенти - "Непоискано добро".

Книгата е направена с голяма подготовка, все едно е творба на възрастен автор. Четеше се Достоевски, за да се надъхат на по-философска, психологическа вълна и за да могат да влязат в душите на героите. Гледаше се ВИП Брадър, за да се види как реагират хората, затворени на едно място, как изтрещяват. Беше трудно, защото никой от нас не гледа риалитита, включително и аз. След тази подготовка романът стана страхотен и е един от любимите ми романи.

"Непоискано добро" е уникален роман в две части. Във Фондация "Човешката библиотека" все още може да се намери.

- Ще ни опишеш ли технически как се случва създаването на колективен роман?
- Всеки автор си има герой, нещо като ролева игра.

Първо си разработваш героя - психология, минало, кое му е повлияло, как ще се държи – и всичко това се случва извън романа.

Например моят герой е аутсайдер, майка му е починала, баща му е алкохолик и т.н., с добри и лоши характеристики. Това е твоят герой и започваш да го водиш според тях.

Създаваме първо света и имаме цели такива тетрадки, някои от които не пазим, за съжаление, защото като ходим на пикници, си палим огъня с тях, докато ги обсъждаме (смее се). И така, весело е при нас.

Някои тетрадки ги пазя, като тази на Дмитрий Милчев - Митко, който измисляше Аурелион, та той имаше цяла схема на действието, откъде тръгва, как изглежда Институтът по магия... Въобще много интересно.

Кръстникът на клуба Стефан Василев, който измисли името "Светлини сред сенките" и който е художник-дизайнер в момента в София, трябваше да измисли и да нарисува как изглежда светът на тъмните елфи и хората, свързани с природата и култа към нея. После използвахме по-добрите от тези илюстрации в издаването на книгата.

- Защо "Светлини сред сенките"?
- Идеята бе на Стефан, но точно тогава това беше и идеята на всички - като пишем нещо, то да е актуално, да е модерно, но да не е толкова мрачно и да не свършва с гаден финал. Светлина сред сянката - това име да носи посланието за това, което ще пишем. В нашите книги почти няма изцяло отрицателен герой и всеки е обяснен защо е такъв. В един момент постъпва като лош, друг път като добър.

Стефан, който измисли името на клуба и който заедно с Дмитрий е от основните автори на трилогията Аурелион, участва и в "Непоискано добро". Той се включва и в последния ни роман, започнат от по-големите и довършван от малките - "Момчето, което излиза", и за който сега търсим издателство.

Много интересен роман, който почива върху една теория на физиката - теория на струните, но само на теоретичната й част. Тя разглежда възможността тази малка частица струничка, която е по-малка от атома и съществува във всичко и навсякъде, да е чист разум. Това доказва съществуването на Бог или на т.нар. висш космически разум, който е във всичко и навсякъде и който контролира всичко. Написан и завършен е, търсим издател.

А в момента пишем "Хроники на глухарчетата" с по-малките деца от клуба и големите помагат като редактори. Това е книжка в стихове за насилието в училище. Главната героиня Яна е поетеса, много отнесена, и се изживява като някакъв вид глухарче. Непрестанно пише какво изживяват глухарчетата, и се идентифицира по този начин, заради многото проблеми, които има с математиката и съучениците си. Обект на множество подигравки, нехаресвана от учителката й по математика, защото непрекъснато блее и пише стихове в час.

И докато учителката й се кара, целият клас също й се подиграва. Но Яна се оказва доста умно дете и умее да овладява ситуации в своя полза. Събира всички неудачници от класа, с които решават да се опълчат на насилниците. Групичка от много интересни герои - зубър, дебелак, осиновен особняк и т.н., които създават едно свое общество, което се противопоставя на останалите.

Всички тези герои са творение на децата и явно са ги виждали някъде. Какво обаче става? Тази група на неудачници става много голяма, опълчват се и на побойниците, но се появява едно момиченце също като тях неудачник, иска да се включи в групата, но бива отхвърлена от станалата вече лидер Яна. Тя ще пострада по някакъв начин и групата ще разбере как се е превърнала точно в това, срещу което се бори. И колко лесно се обръщат нещата, когато имаш власт и си силният. Много интересна тема, която се роди от всички.

- По-особени ли са децата, които участват в клуба?
- Да, по-особени са и преживяват всичките тези неща, за които говорим, а те пишат. Ако прочетете някоя от нашите книги, на които аз съм фен, не защото участвам или съм редактор в тях, ще научите както много за самите деца, така и за вашето собствено. Съвременните деца са много притиснати, изтормозени, нещастни и неразбрани понякога, а никой не го вижда. А тези, които се изявяват и се учат, са най-зле от всички в обществото.

Съвременното общество не толерира човек, който спазва правила, който учи и е любезен и културен. Общо взето, ако си такъв човек, като ученик специално, или трябва да се прикриваш, или ще бъдеш мачкан и подиграван.

- Имам усещането, че ти превръщаш клуба в нещо като приказна къщичка, където децата се отварят и се чувстват спокойни. Топло и уютно ли им е?
- От малките деца има при нас абсолютно всякакви. По-големите също мисля, се чувстват добре. Даже имам един Лъчко, за когото правиха филм и стана победител в "Спейс камп". Той казва: аз тук, като дойда с вас, се чувствам най-добре, освобождавам се и ми е страшно приятно. И започваме да си бърборим... (усмихва се)

Просто децата от клуба са по-добри от другите, не са хулигани, не пушат и не правят неща, за които им е рано. Деца като от моето време, все още деца.

- Клубът е на 17 години. Това е доста време, а казват, че поколенията се променят. Как виждаш ти промяната в децата?
- Поколенията се променят бързо и рано съзряват, което си е много опасно, защото съзрееш ли рано, рано ти омръзва всичко. Значи към 20 години те ще изпаднат в една абсолютна апатия.

На 10 години вече се момееш или ергенееш и тръгваш по гаджета, на 12 години пропушваш и пропиваш, за жалост. На 20 тези неща едва ли ще са ти интересни и едва ли ще изпитваш забавление да отидеш някъде с приятели или гадже. Това е страшното, защото за младите хора, които не са в клуба, това е забавлението.

А тези в клуба са едно такова по-различно островче. Другото страшно нещо, което съм забелязала е, че едно време имаше 1 или 2 двойкаджии, които не се учат. Сега има 1 или 2 отличници. Всички останали изобщо не ги интересува училището.

- Не ти ли се приисква да "спасиш" някое такова дете, което не е в клуба ви? Сами ли идват при вас и какво правите с по-трудните деца?
- Самички идват. Няма как да го спасиш, ако не дойде само. По-трудните сами се отказват в един момент, защото им е скучно.

- Кое ти е най-трудно в цялото това начинание?
- Най-трудното е да се задържи интересът, за да си довършим проекта. Много пъти се е случвало - стартираме с нещо ново и започва едно бавене, защото децата участват и в конкурси, борят се за стипендии и изостават в проекта. Тогава идват другите след тях и те го довършват. Но първите не могат да си видят продукта. Случва се рядко, но се случва. Започват много проекти и не могат да довършат някои от тях.

Това е нормално, а трудното идва от това, че е започнат от едни хора, мислещи по един начин, а го довършват съвсем други. Но пък те вкарват нещо различно, така че и това си има своето предимство.

- Каза, че се финансирате съвсем доброволно. Как се оцелява 17 години така?
- Финанси от родителите в никакъв случай не мога да очаквам, защото много рядко се случва някое дете от по-заможно семейство да дойде на писане. Общо взето заможните деца се записват на бойни изкуства, на танци, на по-елитни неща, където се дават много пари. Но на писане е ясно, че ще дойде някой по-скромен (смее се).

Засега се издържаме. На мен самата ми е изключително интересно и забавно. Аз започнах работа в читалище с много ниска заплата и съм имала доста изкушения да се откажа, точно заради финансовите причини. Но просто е толкова интересно, че устоях. Сега съм вече учител в Детския комплекс, по творческо писане.

Преди беше по-трудно защото аз не взимам такси, целта е всяко дете да може да участва. И сега се издържам с нормалната учителска заплата.

- Последната ви книга е за насилието в училище. Ти работиш основно с деца, имаш ли обяснение защо толкова ни налегна агресията и откъде идва?
- Насилието идва от това, че децата са натрупали страшно много агресия, защото не могат са се справят със себе си, с живота си и никой не ги поглежда.

Много малко са родителите, които разговарят с децата си. Никой не ги изслушва, не им обръща внимание, а те са под голямо напрежение. Дори и тези, които са съвестни и искат да учат.

В училище за мен сегашната система е абсурдна. Свръхнатоварване и препускане през материала, който си длъжен да запомниш заради оценката, и веднага след това се забравя. Общо изпитване като изходно ниво, паника около матурите и всичко, заучено след това, се забравя и се учи наново. Цялото напрежение в училище, после вкъщи имат някакви изисквания към теб, приятелите ти също изискват... и тези деца са свръхнапрегнати, което избива в агресия.

По-слабият се свива, по-силният, по-отвореният се наежва и тръгва на бой и малтретиране.

Идва от вкъщи и от системата в училище, просто съвременните ученици са много натоварени. Разглезени са и са егоистично настроени.

- Спомена, че първите ти ученици вече са по на 30 години, със семейства и със свои деца. Как ги виждаш днес, горда ли си с тях?
- Много са готини. Те са си същите всъщност, само че вече имат деца. Аз се радвам на всяко дете и бебенце, когато ни гостуват в Казанлък. Най-голямото е вече на 1 годинка, а най-малкото се роди преди месец (усмихва се).

- А имала ли си разочарования?
- Понякога е имало такива случаи, но после започваме да се разбираме. В началото на клуба даже се наложи да изгоня двама човека, защото пречеха на всички с поведението си, но после се извиниха и се върнаха.

- Откриваш ли разлика в децата, занимаващи се с изкуство в по-малкия град, от тези в големите?
- Има, да. В по-малкия град децата нямат самочувствие.

В по-големите градове творците излизат наперено и си представят творението. Нашите деца се срамуват да си покажат продукта, притесняват се как ще ги приемат, дали няма да кажат - тия пък от провинцията! Има го това нещо.

- Какво им казваш?
- Казвам им, че всичко е изкуство и няма значение къде си роден и къде го създаваш. Един Стивън Кинг не е отишъл в Ню Йорк или Вашингтон да пише, той твори в Мейн (смее се).

- Коя е твоята мечта, която все още стои и чака?
- Моята мечта е свързана пак с клуба. Много ми се иска рано или късно всичките наши книги да могат да се издадат в по-голям тираж. Така, както се спори трябва ли да се учи Вазов или "Хари Потър". Ей такава една книжка от нашите, не че се сравняваме с Вазов или Роулинг, е хубаво да влезе в училищата.

Защото е написано и измислено от деца. Преминала е през опита на хора от тази възраст, възрастта, на която ще го четат. Прави ми впечатление, като правим премиери по градове, както бе в Раднево или Сливен например, как децата после търсят авторите, намират ги и си пишат с тях. Обсъждат проблемите, написани в книгата, и виждат себе си в тях.

Не оспорвам големите автори, които описват автентично какво се случва в съзнанието на едно дете, но няма според мен по-добър начин да опишеш ученик, ако ти самият си ученик и си достатъчно добър автор. А моите деца твърдя, че са добри.

Имам няколко човека носители на наградата "Петя Дубарова" за поезия, както и носители на награди във всички по-големи литературни конкурси в България за проза и за поезия. Така че, това не са деца - ей така графомански седнали и надраскали нещо, в което да няма смисъл. Главните ни автори и редактори са много талантливи и награждавани деца. Ние имаме ученици с по 20-30 награди на година, от което става ясно, че те не са некадърни.

- Наскоро избухнаха скандали около съвременен превод на "Под игото" и илюстрациите на Любен Зидаров в българското издание на Хари Потър. Като пишещ човек, какво мислиш за тях и как ги приемаш?
- Преводът на "Под игото" в този вариант за мен е голяма глупост. Можеше под черта да се извадят тези думички или друг вариант, но за мен има страшни глупости в този превод и изобщо не ми харесва.

Не може да се превежда български език на български.

За илюстрациите, аз специално харесвам Любен Зидаров като стил още от детските ми книжки. Този стил бил стряскащ, плашещ и т.н. - за мен си е много готин и много ми харесва, въпреки че нищо не разбирам от рисуване, а синът ми е художник (смее се).

Но тези илюстрации не са много подходящи за тази книга по една-единствена причина и не защото художникът не се е справил, а защото вече се е наложил един тип илюстрации за нея. От толкова години в цял свят кориците, които са излизали, са пускани и в Интернет и децата са свикнали в 1-2-3 варианта, които доста си приличат. А това е много различно. Не става дума дали е добро, а просто е много различно и е нормално да има различни мнения и хора, които не го приемат. Различно е от вече наложен стереотип на издадени книги, филми, стотици корици на Хари Потър.

Няма лошо да счупиш стереотипа, разбира се, просто тази изненада беше някак шокираща, защото не сме свикнали с този стил, за този тип литература. Фентъзито изисква известна доза приказност.

На моите малки ученици много често им казвам да "правим Пикасо", те много го обичат, защото можеш да сложиш носа на челото, ухото в устата. И те - давай да правим като Пикасо, и всеки цапа каквото намери, което естествено няма нищо общо с него (смее се).

Понякога така се приема странният стил - да мацаме. Затова и ще има много мнения в този случай, защото хората са свикнали с нещо друго и виждат нещо много, много различно.

- Какво се случва със сина ти? И той ли е част от "Светлини сред сенките"?
- Той е един от художниците и авторите в доста от нашите книги. Илюстратор е изцяло на книгата "Момичето от квартала". Хубава книга в стихове, която също бе много похвалена. В нея водещите авторки са две близначки, които в момента учат медицина - Сюзан и Сабел Гератлиеви, страхотни поетеси, също носителки на награди за поезия и проза.

Стана един страхотен роман, който по-скоро е критика към родителите и начина по който възпитават децата си. Моят син нарисува корицата в манга стил, а също и всички илюстрации.

- В едно изречение - как изглежда Валентина Димова днес?
- Дива и щастлива! Все още съм мечтател, все още мога да се зарадвам, само от усмивката на малко дете... Вярвам, че най-доброто ни предстои!

Интервю на Тина Философова

Клуб "Светлини сред сенките" е уникално явление, родено от ентусиазма на деца и младежи - творци, да впрегнат своя потенциал в нещо градивно, интересно и оставящо следи във времето. Започвайки работа по своите творчески проекти, основателите не предполагат, че този клуб ще се развива и обогатява с годините, докато се превърне в средище на стотици творящи ученици и студенти, които привличат за своите колективни романи гости от различни краища на страната и чужбина. Никой не предполага, че клубът ще стане носител и на стотици международни, национални и общински награди за литература, илюстрация и видеоклипове, но сега, 17 години след създаването си, клуб "Светлини сред сенките" може да се похвали с всичко това.

Идеята за създаването на клуба възниква по време на "Лятна академия - 2003 г.", когато децата, занимаващи се в различните извънкласни форми, пожелават една от тях - клуб "Фантастика" – за целогодишно обучение. Първоначално се записват десет момичета и момчета. Те предлагат в клуба да се обсъждат книги и филми от жанровете фентъзи и фантастика, както и да се правят фен-фикшъни по световни бестселъри. След няколко месечни занимания спонтанно възниква идеята децата да напишат своя история. Така десетината основатели, тогава на възраст от 9 до 11 год., създават първата си колективно написана и илюстрирана приказка "Въже от светлина".

След премиерата на "Въже от светлина", която се радва на награди и медийно внимание, клубът се увеличава. Децата стават тридесет, а световете, които искат да сътворят, са амбициозни и представляват огромно предизвикателство за крехките им възраст и опит. Междувременно клубът приема официално името "Светлини сред сенките", сдобива се със свои лого и уебсайт, които са дело съответно на Стефан Василев и Диан Илиев. Екипът работи по втората си съвместна творба "Шахтата", докато планира още два по-мащабни проекта - "Аурелион - вечният баланс" - трилогия по проект на Дмитрий Милчев, и "Играта" - фентъзи роман, включващ елементи от българския фолклор и митология, с водещи автори Стефан Василев, Маринела Тенева, Анелия и Мая Стойкови, Боряна Бакалова, Станислава Тонева и Йоана Йорданова.

"Шахтата" е написана от шестнадесет автори и илюстрирана от четиринадесет художници. Фентъзи романът "Играта" е започнат още преди завършването на "Шахтата", която печели първа награда в конкурса на Европейски център за обучение ЛАКТЕА - София и излиза веднага след финалните редакции. "Играта" обаче се оказва твърде голямо предизвикателство за младите автори. Работата не върви и екипът се разделя на две групи. Едната група се посвещава изцяло на "Монетата", първа част от "Аурелион - вечният баланс", а втората група се заема с редакции на написаните откъси от "Играта" и съставяне на проект за по-нататъшните действия.

Първото издание на "Монетата" излиза през 2006 г. Това е и първата по-обемна книга на клуба и е посрещната с много голям интерес. Живите герои, неочакваните ситуации, в които ги поставя сюжетът, пълнокръвният свят на далечната планета Аурелион впечатляват всеки докоснал се до историята. Скоростното писане и честите спречквания между авторите са поизтощили екипа, но както казва Валерион - един от героите в романа: "Страданието се забравя, важно е какво се случва след това".

А след това идва успехът на "Монетата", който вдъхновява младите автори, и работата по "Играта" се подновява с пълни сили. Светът е подреден, част от героите – променени, а друга част от тях – подменени изцяло. "Играта" излиза и печели международната награда "Еврокон" - за дебют, а скоро след това "Монетата" се нарежда на 29-о място в стотицата на "Малкото голямо четене", в конкуренция с романи като "Хобит", "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър". Първа серия на филма, сниман от Диян Илиев по романа "Аурелион - вечният баланс", печели национално отличие за най-добро визуално представяне за 2014 год. от Национални фантастични награди. През следващата година клубът печели същия приз, но за втори епизод от филма по "Аурелион - вечният баланс"; "Светлинките" печелят и приза за най-добър автор, за цялостното си творчество.

В момента клуб "Светлини сред сенките" е разделен на две секции - младежи и деца. Те работят отделно една от друга, но по-големите винаги са в помощ на по-малките. Участниците в първата секция са вече студенти и освен че сами илюстрират романите си, те ги подготвят за печат и създават кориците им. По историята на голямата част от романите се снима клип-трейлър, в който авторите се превръщат в актьори и изиграват ролята, която са написали. Снимането на тези трейлъри са най-забавните мероприятия, в които клубът участва, защото тук се налага "големите" и децата да работят заедно. Снимаме с малка камера, на зелен екран и със собственоръчно направени костюми, оръжия и реквизит, но резултатът е доста добър, като се има предвид, че клубът е приютен в ОДК "Св. Ив. Рилски" - Казанлък и няма свой бюджет, нито членски внос за участниците. Целта на този краен идеализъм е да се даде шанс на всеки талант да намери своето място и общност, като не се чувства обременен от финансови пречки, както се случва с повечето школи по изкуства.

На много голям успех се радват и останалите романи на клуба: "Дивна", "Храмът", "Демони", които са финалната част на "Аурелион - вечният баланс", "Непоискано добро" - фантастичен роман, приказките "Дупка в небето" и "Войната с фафите" (написани по идея на Мария Белчева), както и фантастичните ни приказки в стихове "Таванска стая без ключалка" "Айпокалипсис" и Момичето от квартала", с водещи автори Сюзън и Сабел Гератлиеви, Мая Стойчева, Кирил Димов, Йоан Иванов и Лъчезар Йорданов, както и всички останали книги на клуба, на които предстои преиздаване, поради изчерпан тираж.

В момента екипът на младежите работи усилено по "Момчето, което излиза", фантастичен романм, използващ за основа теорията на струните, а най-малките, подпомагани от по-големите ученици, пишат новата си история в стихове с работно заглавие "Хроники на глухарчетата". Децата продължават и активното си участие в конкурси, като всяка година носят за ОДК - Казанлък над сто индивидуални и колективни награди.

[divna3]

https://www.youtube.com/watch?v=MadfBe288W0
Това е клипче, правено за 15 годишнината ни, от Лъчко, но се сетих да го споделя сега, защото открих, че съдържа много ценни снимки, от важни моменти от нашата история.

[frog]

Spoiler

Слушам Евгений Онегин на Чайковски. Имам непреодолима, издаваща ме, сърдечна слабост към Пушкин. Едно заради една прилика с... не, няма да кажа. Но голямото влюбване последва
"Я помню чудное мгновенье: передо мной явилась ты" с...
"
Мне грустно и легко; печаль моя светла;
Печаль моя полна тобою,
Тобой, одной тобой...

"Печаль моя светла"... представяте ли си?

Тийнейджърската ми душа едва ли е можела да предположи колко и все важно ще ми е това един ден. Винаги.

Та си спомних, че по литература едното ми класно, по избрана от мене тема, разбира се, беше "Влюбен ли Евгений в Татяна, или не?". Не помня до какъв извод съм била стигнала, но се притесних. Че може някъде да намеря тази тема. И не знам дали ще мога да не се смея или да не ме е срам.

Което... каква благословия ми е била учителката по литература. Без грам осъждане на вероятно смешните ми тийн размишления.

А сега се сещам че може би и на повечето младеж сега тези моите всички думи няма да говорят нищо
Но преди да си кажем нещо за днешната младеж, е добре да погледнем поне книжките на "Светлини сред сенките" и да си дадем сметка, че ние нямаме шанс да се качим на малкото пръстче на тези "деца".

Прочетете "Въже от свтлина"! Средната възраст на авторите и илюстраторите е може би 11 години. Ех, да си бяхме останали мъдри като деца...

Леле, откъде тръгнах и къде стигнах.
Но прочетете всичките книги на "Светлини сред сенките". Особено, ако имате склонност да разсъждавате на темата каква е днешната младеж и какви са българите.

Млъквам <3

Мале, половин час пишех за тях и накрая текста ми изчезна.
Те са Казанлъшки клуб пишещи и рисуващи и филмиращи младежи с невероятна ръководителка. Сами са си избрали името и сами си пишат книгите, тоест ръководителката им не им измисля сюжетите. В момента пишат за група ученици... как се нарича... аутсайдери по време на тази криза в момента, стоенето вкъщи и така нататък.
Ето тук има някои от книгите им:
https://chitanka.info/person/klub-svetlini-sred-senkite
Аз лично съм влюбена в Непоискано добро, Аз всеки път имам неистово желание да разказвам историята на Дивна, която е бивша недовършена книга на Валя, ръководителката им, която тя подарява на децата да я напишат както сметнат за добре.

Така ше е. Като нямаме място на сайта на ЧоБи, където да са събрани всичките книги на Светлини сред сенките...

E, поне нещо смислено да се върши, като се минава през fb... Ама може не само аз да копирам и мъкна, нали.

[Dess]

Ето кое обединява 1-и и 2-и юни. Читатели (и ФБ последователи), образовайте се!

Тази година решихме да ви поздравим едновременно за днешния и вчерашния празник.

Какво е общото между Деня на детето и Деня на загиналите за свободата на България? Предлагам да попитаме клуб Светлини сред сенките – едни ужасно талантливи деца, които размишляват в книгите си по въпросите за цената на свободата, идеализма и човешките права.

Предлагаме ви съвсем кратки пасажи от два техни романа: „Дивна“ и „Непоискано добро“, писани от младежи за младежи. Защото могат да ни научат на много!
~

Барозов не беше забравил как преди пет години едно хлапе наистина успя да наложи на управниците на Западните станции своята воля, но се съмняваше, че вече порасналият Питър Верелински би се занимавал с политика. Времената се меняха светкавично. Децата израстваха сякаш за дни. Заменяха идеализма и красивите мечти с прагматизъм и сухи планове за близкото бъдеще. Далечното оставяха на следващите поколения. Не се знаеше само кой ще създава тези следващи поколения. Богатите и образованите искаха свобода. Бедните и невежите търсеха „любов без последствия“.

~

– Аз вярвам, че е имало бум на пророци, телепати… Идеалистите от всякакъв вид са триумфирали… За кратко, но е било, така го усещам.
– Избили са ги! – прекъсна го Маркес. – Върви сега, че убеди някого… кажи, пред хората, че ги е имало. Ще те изкарат ку-ку, а после… ще изчезнеш… Защото „Алианс Сикрет“ бди за реда. Никой не живее отвън, никой не те убива на улицата, но вече няма различни типове хора… Има само такива, каквито те искат да има.
– Добрите са загубили битката – въздъхна Лиа.
– Крайност се спира само с крайност – каза Етиен. – „Новият ред“ е бил необходим на човечеството. Не знам дали имате представа какво означава това. Хилядите умрели на ден, стотиците изоставени деца за седмица… Аз самият знам много малко. Малко е стигнало до нас, и все неща, които да ни убедят, че е по-добре да живеем с въже около врата, но да сме живи… Отвън е било опасно, защото хората са били свободни. Тук, долу, си зависим. Няма къде да се скриеш…

~
Ако сте се стреснали, изумили, впечатлили – почакайте само да ги прочетете целите!