Наши текстове

[Кал]

И все пак... поезията не се дава толкова лесно!

Анти-хайку
от Кал и nyx

Дръвчетата цъфнаха.
Снегът наваля.
Язък за кайсиите.

[negesta]

Spoiler

Споделям едно старо, леко видоизменено, (доста) смахнато стихче, с претенции да е и лятно на всичкото отгоре ... :)

Трясвам си клетката, пуквам стените,
шляпам по покрива в птичи екстаз.
Горе - мътилка е, долу - разбиване,
а по средата (наистина?) - аз.

Всичко е супер, разбира се (писна ми)
и в телефона отглеждам цветя.
Пускам си корабче във телевизора,
давя часовника в кофа с вода.

Плакна си мислите от перушината,
те се извръщат ужасни без грим.
Късам си снимките (късам ги, всичките)
(Няма да мине). Мина, почти.

Свивам си сълзите в куфар от вестници,
лепвам им марка със синьо море…
Горе мътилка е, долу – измислица
Аз - по средата - ставам дете.

[negesta]

Мотел на края на света

И най-първо бе слънцето в пукнатия прозорец.
Заслепява ме дълго... непонятно говори.
Лекомислени изгреви в безпорядък ме будят.
А най-първо бе слънцето - ярък рой пеперуди.

Те засипват косата ми, не със блясък, а с лудост.
На лицето ми хвърлят ослепително було.
Някой счупил е нощем всички евтини щори
и сега с пламък утрото хлопа да му отворя.

Ала ставам сънливо и със мрак от умора
се препъвам към ъгъла, без да гледам нагоре.
(Някой скъсал е нощем, в страшен пристъп безумен,
всички нежни утехи и възвишени думи.)

В лабиринта от листи по мокета отровен
стъпвам с някаква крехка, много крехка опора,
в този ден изкривен и отдавна изгубен,
а светът се топи в ярък рой пеперуди.