Корпорация "Безсмъртие"

[Lachdanan]

Мили другарчета, критикувайте, давйте насоки и мнения. Това са две глави от една... хммм, новела.



...

виж по-долу с продължение и някоя и друга запетайка +/-

[Кал]

Днес е ден за Въображение... кога ли ще стигнем и дотук? :/

*хуква обратно да донаглася схеми и умения, и да хуква към рандевуто със Спасителите*

[Lachdanan]

Защо не и още две? Както и някои козметични корекции по първите две.

I
Причината Рихтер да не можеше да се наслади напълно на вечното представление в цирка беше, че в момента го продаваха. При това на неприемлив купувач.
Робският пазар в Грех’нат е второто най-интересно нещо във Веспинос. Тук можете да си купите, откраднете или изпросите същество от всяка позната разумна раса. Ако желаете, може да го оборудвате с въоръжение, сексуални приставки, да го модифицирате генетично. Единствената граница е въображението ви. Впрочем дори не е нужно да купувате или продавате роби, за да си прекарате добре. Можете да се забавлявате в някое от местните заведения, консумирайки субстанции, забранени в останалата част на цивилизованата галактика; да гледате гладиаторски борби, дори и сам да излезете на арената; да участвате в най-разюзданите оргии, които въображението е способно да роди. Мнозина посетители са идвали в Грех’нат като клиенти и са напускали като стока благодарение на залите за залагания, където отвсякъде ви обграждат холограми, шепнещи сластни обещания, заплашващи, увещаващи или дори проповядващи някоя от хилядите религии.
Пазарът е разделен на три сектора. В червения може да купите всякакъв вид бойци и екипировка за тях. От фини инструменти за шаа’йънти, прочути със своята незабележимост, до тежко въоръжение за хогианци. Дали сте планирали тих обир или частна война – вие сте на правилното място.
Зеленият сектор е за робите, с професии далеч от насилието - строителни работници, инженери, химици, лекари.
Лилавият сектор е за тези, които търсят сексуални или интелектуални забавления, а в редки случаи и двете заедно. Ако сластните форми на робите не ви удовлетворяват, веднага ще бъде извършена корекция по ваш вкус, срещу скромна сума.
В центъра на пазара е разположен циркът. Място, където представленията никога не спират и може да пробвате новозакупената придобивка. На няколко метра от театралната трупа на известните с артистичните си умения лагърци хогианец е повалил противника си и очаква решението на господаря си. Досами гърчеща се в любовен екстаз тройка роб философ обсъжда с евентуалния си господар сложна морална дилема.
Рихтер се беше колебал дали да се продаде чрез автоматичната система, или да избере частно лице и накрая се спря на втория вариант. Сега го отчиташе като голяма грешка, беше надценил алчността на грех’натския търговец. Един специалист по оцеляване в екстремни условия струва маса пари, особено ако има биомеханични модификации. Рихтер имаше и беше дяволски добър в оцеляването. Беше се договорил с грех’натеца да бъде продаден на корпорация „Безсмъртие“, но търговецът предпочете да сключи значително по-безопасна сделка с частен клиент от Морзалет. Рихтер би извил врата на подлеца, но робският имплант щеше да го парализира моментално, а може би и да го осакати.
- Демонстрацията ме впечатли. – думите на морзалетеца излизаха със свистене от дихателната маска. – Все пак цена от 5 000 е прекомерна. За още хиляда мога да купя двойка генно модифицирани гущери, с основен пакет за комуникация от Хог. И защо не можете да ми предоставите информация за обучението и предишните работодатели?
- Ме’хеер, хогхианските гхущери са шудесни преследваши, но не стават за слошни операции, ако блогховолите. Сащото сте първи клиент са днес, ще добавя и един прекхрасен боен костюм. Не е нов, но е правен по поръшка, погхледнете! Има витална система за 24 шаса и издържа на пряко попадение от лекхо оръжие.
„Добре е да го облечеш тоя костюм, ако се срещнем пак – ядосваше се Рихтер, – че ще ти стоваря бая преки попадения!“ Корпорация „Безсмъртие“ щеше да започне операцията си и без внедрен агент корделиянците нямаше да знаят какво да очакват. „Провал преди започване на мисията, става за епитафия, макар да е малко банално. – промълви глас в главата на роба.“ Рихтер даже не трепна.
- Ме’хеер, расорявате бедния търгховец, но ще поема и расходите по транспорта. – театрално се вайкаше грех’натецът.
- На втори док, ако обичате. И нека облече костюма, иска ми се да пробвам един изстрел от упор, било съвсем безопасно, чувам.
„Робският имплант ще се изключи за минута и половина.“ – прошепна тайнственият глас.
„Чуването на гласове в главата определено си е крачка напред към лудостта, дори да не им отговаряш.“
„Не е и нужно, ще имаме време за отговори по-късно.“ – добави гласът, успявайки да вкара безтелесна ехидност.
„Да бе, нали не на теб ще ти правят тест с изстрел от упор.“ – мислено отговори Рихтер, навличайки костюма.
Търговецът обезвъздуши системите и се отдръпна на безопасно разстояние. Робът напрегна мускули в очакване. Купувачът извади лек бластер и прецизно се прицели в гърдите на Рихтер.
„Сега!“
Молейки се имплантът наистина да е изключен, а не разговорът с тайнствения глас да е бил плод на въображението му, Рихтер се хвърли върху грех’натеца. С удовлетворение чу хрущенето на счупени кости, докато изтръгваше контролното устройство от ръцете му. С още по-голямо удовлетворение установи, че костюмът наистина издържа на изстрел от упор.
„Трябва да знаеш, че има малко усложнение.“
„Не думай!“ – Рихтер се наведе отчаяно под могъщия замах на хогианския гладиатор.
В целия цирк господари безполезно се опитваха да активират имплантите на робите си. Момиче за удоволствие от Блеетганеш душеше един търговец, а синкавозелените и пипалца потрепваха в екстаз. Шаа’йънт се появи сякаш от нищото и заби енергийно острие в гърба на купувача от Морзалет. С периферното си зрение Рихтер зърна падащия от ръката му бластер, докато търсеше изход от цирка. Гладиаторът от Хог го беше зарязал, за да разфасова двама охранители. Два бързи замаха - и сините им униформи почервеняха.
- Роуук! – изкрещя гладиаторът. – Роуук печели!
Рихтер грабна бластера на злощастния купувач и се затича към един от изходите, давайки хаотични изстрели. Благодарение на подобрените си инстинкти успяваше да избягва опасностите миг преди да стане късно.
„Залегни!“
„Моят ангел хранител.“ Беглецът изчака взривната вълна от термичната бомба. Изходът беше блокиран и той промени посоката към алпинеум с езерце в подножието.
„Остават ти 45 секунди.“
Рихтер отчаяно се оглеждаше за изход от цирка, в който вече прииждаха охранители. Изстрелите на лъчевите им пушки разсичаха въздуха с ядосано свистене. Втора термична бомба се взриви в алпинеума. Когато пищенето в ушите на Рихтер премина от непоносимо в просто ужасно, той видя, че бомбата е разбила по-голямата част от укритието му, унищожавайки отводнителната шахта на езерцето. То вече беше добило размерите на локва, която бързо изчезваше в широката три метра дупка на дъното.
„Чакай ме!“ – чу в главата си Рихтер, докато си разчистваше пътя към дупката,, преодолявайки отломките от взрива, двама от охраната и отново хогиянския гладиатор.
- Роуук иска да се бие с теб! Сега! – след тази титанична за интелекта му тирада, гладиаторът се опита да откъсне главата на Рихтер. Спаси го единствено здравата каска на костюма, но пък към пищенето в ушите от бомбения взрив се добави и резонанс от здрав юмручен удар.
„Добре, че си е изгубил меча! Къде си?!“ – Рихтер се претърколи през дясното си рамо, почти не усети бодването на обезболяващата инжекция от костюма. Синьозеленото момиче за удоволствия профуча покрай него и елегантно се плъзна в дупката.
„Ако си свършил да си играеш с гладиатора, може да ме последваш“
Роуук понечи да стовари крак върху гърдите на Рихтер. Той използва момента, стрелна се под ритника и с всичка сила изрита противника си в глезена. Гладиаторът се стовари на земята със звук, достоен за трета термична бомба. Рихтер взе на един дъх последните метри до дупката.
„Съвсем навреме – помисли си той, – имплантите се активират наново и охраната ще потуши хаоса всеки момент.
Пет метра по-надолу.
- Схващането, че пазарът е разделен на три сектора, е технически погрешно. – каза момичето и пипалцата на главата й се разлюляха. – Ако имаме късмет, ще се скрием в „сивия“ сектор, преди да са се спуснали тук долу.
- Изпитвам известно съмнение, че подземната част на Грех’нат е по-безопасна от... ммм, легалната. – изпухтя Рихтер, докато тичаше след нея.
II

Рихтер стовари рамо върху вратата с номер 415. Нараменникът му вдигна облак ръждив прах. На третия път вратата се предаде и човекът залитна вътре.
Тайра беше спряла да говори в главата му преди час. Поемаха си дъх и тя обясни, как трениран телепат е попаднал в такава ситуация.
-Трябваше да се внедря в една организация, но избрах електронната система за продаване на роби. Само ако бях избрала търговец.
- Да ти кажа, и те не са стока. – мрачно отговори Рихтер. – А трябва да знаеш, че методът не е особено оригинален...
Не можа да продължи. Мрежата се усука около него и прикова ръцете към тялото му. Тайра скочи на крака, само за да падне миг по-късно увита във втора мрежа. Рихтер се свести, откривайки, че някой му е свалил шлема и сега се бори с ботушите. Изпод притворените си клепачи видя закачулена фигура, надвесена над краката му, и още две подобни на метър разстояние. Те държаха шокови копия и хвърляха по някой бегъл поглед към трудещия се над рихтеровите ботуши. Мародерите на сивия сектор скоро разбраха, че никога не може да си прекалено предпазлив с един специалист по оцеляване. За нещастие шлемът беше повреден. Рихтер промърмори нещо за коне, харизване и зъби. Инжекцията от костюма го беше върнала в съзнание много по-бързо от нормалното. Тогава синьозелената му приятелка нададе телепатичен вик за помощ. Даваше му информация за посоката отпреди час. Оттогава Рихтер търсеше на сляпо, връхлитайки в бърлогите на местните. В повечето случаи срещаше опулени от ужас очи, но на няколко пъти обитателите на сивия сектор се бяха престрашили да го нападнат. В една от схватките изгуби шоковото копие, но се сдоби с прилична синина под лявото око. На два пъти се запита защо му е притрябвала подобна рицарска постъпка. Може би, за да отложи срещата с кордеилянския алианс. Или за да се отблагодари на блеетганешкото момиче?
Зад врата номер 415 нямаше уплашено семейство. Нито пък мародери. Стая 415 беше предверие.
Ако второто най-интересно нещо на Веспинос е робският пазар, то първото безспорно са специозумните кристали. Толкова са редки, колкото и красиви. Свойствата им са разнообразни и неизследвани. Могат да усилват многократно възприятията и да отключват непознати възможности. Телепатите, сдобили се с такова съкровище, могат не просто да „говорят“ в нечия глава и да „чуват“ предназначените за тях отговори, а и да четат хората като книга. Актьорите, използващи специозумни кристали, са толкова въплътени в ролята си, че зрителите се кълнат как играещият буквално се превръща физически в персонажа си. Воините с имплант от специозумен кристал имат рефлекси, в сравнение с които една пантера би изглеждала флегматична, и физическа сила, за каквато носорог би могъл само да мечтае. През 3461 година от създаването на втората империя куртизанката Мия Флугентина успява да се издигне от дълбините на тремински бардак до императорския трон, ставайки първата жена император и първият покорител на трона, седнал там, без да пролива капка кръв. Мия била толкова ослепителна, че императорът и благородниците й се молели коленопреклонно да се възкачи на трона. След като загина при злощастен инцидент, при аутопсията й без особено учудване открили у нея имплант със специозумен кристал.
Някои теории твърдят, че тези кристали са разумни силициеви форми на живот. Изследванията обаче никога не са могли да достигнат особен размах поради неимоверната рядкост на специозума.
Седем чифта очи се обърнаха към Рихтер. Осмият чифт очи на администратора продължаваше да следи някакъв списък.
- Името ви? – гласът на администратора звънна металически, модулиран от преводното устройство.
- Винету, вожд на апахите Мескалеро. – изстреля устата на Рихтер, преди разумът да успее да седне на пулта за управление.
- Няма ви в списъка. – констатира очевидното.
- Ме’хеер Винету е мой гост.
Рихтер се обърна. Зад него, току що влязъл, стоеше мъж на неопределена възраст. Имаше обикновено лице, каквото човек забравя секунди, след като е извърнал поглед. Лице на чиновник, но с очи на хищник.
- Ипсимус Докъли! Простете, списъците са толкова неточни... – загърчи се администраторът.
Докъли разсеяно махна с ръка и се обърна към Рихтер. Двамата се огледаха преценяващо.
- Ме’хеер Винету, преди да влезем в казино „Сив плащ“, моля придружете ме в офиса ми. Само няколко думи насаме, преди да се гмурнете в удоволствията.
В 415 нахълтаха, с грухтене и ругатни, трима хогианци и тихо, като сянка се плъзна един шаа’йънт. Хогианците запречиха вратата, а четвъртата фигура сякаш се сля със сенките. Рихтер знаеше, че е там, но очите го заболяваха от опитите да се съсредоточи в мержелеещата се фигура.
- Хм, щом ипсимус така любезно ме кани.
- Настоявам. – не само очите му бяха хищнически, за момент сякаш зъбите му се оголиха.
Рихтер последва любезния си домакин през врата в дъното на стаята. Влязоха в дълъг и тесен коридор, под акомпанимента на хогско сумтене и приглушени ругатни. Рихтер си поигра с идеята да използва предимството на тесния коридор, за да се хвърли напред и да сложи Докъли между себе си и телохранителите. Бързо се отказа, бързината на шаа’йънтите беше пословична, не се знаеше на какво е способен домакинът, пък и самият Рихтер не беше във върхова форма. Ефектът от инжекциите стимуланти скоро щеше да отмине и тялото трябваше да си плаща с лихвите. След петдесетина метра коридорът свърши в кръгла стая с три врати.
„Като в приказките – помисли си Рихтер – наляво, конят си ще изгубиш, а надясно главата. Направо път няма.“
Лявата врата се плъзна встрани.
III
- Впечатляващо измъкване от цирка. – Докъли се беше разположил удобно зад бюрото си. Димът от пурата му се кълбеше наоколо. – Използвахте ситуацията, ако подобно нещо не беше невъзможно, бих допуснал, че сте я очаквали. Вие сте рядък талант, приятелю.
Когато някой седи зад бюро, пуши пура и се обърне към вас с „приятелю“ е най-добре да си плюете на петите. Рихтер напълно споделяше подобно виждане, но място за бягство нямаше. Пък и положението му с нищо не беше по-лошо от това на морзалетски роб. Напротив, отпуснат в мекото кресло, отпиваше „Кобалтовосиньо“ и като истински войник не пропускаше да грабне малките удоволствия, когато животът му ги предложи.
- И с какво един скромен талант може да бъде полезен на един ипсимус?
- Не обичам робите. Не са надеждни, винаги има вероятност имплантите да дадат дефект. Един мотивиран талант, от друга страна, е в пъти по-ефективен. Ще ми се да вярвам, че с вас... ъъъ... Винету, можем да си бъдем взаимно полезни. Вие например искате да се внедрите в корпорация „Безсмъртие“.
Рихтер се напрегна и леко намести тялото си в креслото. Докъли помирително вдигна ръце.
- Преди да сте скочил към гърлото ми, вярвам, че може дори да ме докопате, изслушайте предложението ми. Знам, че искате да се внедрите в корпорацията, знам и че сте способен да го направите. Признавам, подбудите ви са неясни и не знам за кого работите, но съм готов да рискувам. Аз също искам нещо от „Безсмъртие“, за жалост всичките ми опити да се добера до него са напразни. Липсва ми рядък талант като вас. Какво ще кажете, ако ви осигуря пропуск до корпорацията, да ми набавите каквото искам, докато вършите вашите си дела там?
- И как ще го направите? – Рихтер не сваляше поглед от изправилия се Докъли.
Домакинът закрачи възбудено из стаята.
- Ситуацията е уникална! Вашата синьокожа спътница е пропускът. Самата тя е важен агент на „Безсмъртие“. За наше общо щастие, девица, ако простите волното използване на понятието, в беда. Спасете я и я върнете у дома. Трябва да се пипа деликатно, разбира се. Тя е трениран телепат и въпреки че не може да бръкне в главата ви и да види какво мислите, може да долови емоции. Пък и е дяволски трудно да се състезаваш с едно момиче за удоволствия в постановките и фалша. Вие, драги вожде на апахите Мескалеро, ще трябва наистина да я спасите. Нищо страшно, дори няма да ви се наложи да убивате дракон. Тя е била пленена от ловци и продадена на лорд ипсимус Лорго. Той е страстен комарджия и ще я използва за залог в казиното тази вечер, вие ще я спечелите. Когато му дойде времето, ще ви кажа какво ми е нужно от „Безсмъртие“.
- Как очаквате да го направя? Да натъпча костюма си с аса?
- Вие имате късмет, доколкото може изобщо да съществува подобно нещо. Приемете го като тест, ако не се справите, не сте ми нужен. Момичето ни трябва сега, ако я разиграят, кой знае къде ще отиде и колко дълго ще остане жива.
- Предполагам добрината ви ще се разпростре дотам, че да ми осигурите начален капитал за залаганията?
- Не ставайте смешен. Как ще обясните откъде сте се сдобил с подобна сума пред блеетганешката, да не говорим за корпорацията. Казах ви, трябва да е истинско. Впрочем вие разполагате със залог – зъбите на Докъли пробляснаха хищно. – Имате себе си. Уверявам ви, че казиното ще приеме залога. А сега, ако нямате възражения и въпроси, може да си починете в стаите за гости. Началото на игрите е обявено за след 48 стандартни часа.
Рихтер нямаше въпроси. Поне не и такива, които да поиска да зададе на Докъли без бластер в ръката. Стаята за почивка беше много приятна. Обслужващ дроид му помогна да съблече очукания боен костюм, а после го отнесе за почистване и ремонт. Рихтер спа почти 48 часа, събужда се четири пъти и се нахрани добре. Беше отпочинал добре и натъртените места почти не го боляха, когато дроидът му донесе костюма. Изглеждаше много по-добре, отколкото когато го получи от грех’натския търговец. Жалко само за шлема, вместо него механиците на сивия сектор бяха добавили предпазна яка с леко силово поле. В стаята влезе и доктор от Морзалет, който внимателно прегледа Рихтер и го оцени като залог за игрите. Накрая му връчи документ за 6 000 кредита и пренастрои робския имплант.
- Ме’хеер, имплантът ще бъде деактивиран, когато изплатите сумата с дължимия процент на казиното. Дотогава имате право да играете и да се движите свободно на територията на комплекса, но не можете да го напускате. Ако след 72 часа не сте изплатили – дихателят на морзалетецът изсвистя, когато той сведе поглед към документите – 6 345 кредита, ставате собственост на казиното.
„От 5 на 6 хиляди, цената ми расте, няма що!“ – помисли си Рихтер, докато обличаше с помощта на дроида бойния костюм. Нововъведеното силово поле можеше да създаде херметично затворено пространство около главата и да го задържи така за около 12 часа. Също до известна степен забавяше движението, което минаваше през него. Не би могло да спре изстрел, но пък можеше да забави острие с частица от секундата.

ІV
Посвещава се на Майн Рид

Напускайки комплекса за гости, Рихтер се озова в познатата кръгла стая с трите врати и дълъг коридор.
- Конят си не изгубих, главата е на раменете ми. Засега. Да видим, има ли път направо? – промърмори на себе си.
Разкошът на „Сив плащ“ по нищо не отстъпваше и на най-помпозните си събратя. Казиното беше с площ един квадратен километър, а високият 50 метра таван имитираше звездно небе. Частни сепарета плавно се рееха из пространството. Дроиди сервитьори се издигаха с реактивна тяга, за да разнасят поръчките, а танцьори извиваха тела върху плаващи из въздуха дискове. В огромната зала се играеха повечето видове познати в галактиката хазартни игри. Подът в средата на помещението беше покрит с армирано стъкло, под което с цялото си величие лежеше стадион с гладиаторска арена в средата. Рихтер обмени разписката си срещу чипове на стойност 6 000 кредита и се отправи да разучи игрите и да открие къде е заложена Тайра.
Лорд ипсимус Лорго, Рицар на Мъглявината, Господар на Цитаделата, Златната ръка, Покорител на Гнешлак, Поетът с меден глас, Мечът на възмездието и любимец на всички дами (а както твърдяха злите езици - и на отбрани господа) залагаше отегчено малки суми на игра на карти. Печелеше постоянно. Загуби само веднъж, защото се отказа по средата на играта от скука.
„Или е страшен късметлия, или е пръснал шпионски дроиди наоколо.“ – помисли си мрачно Рихтер. Повечето залози бяха чипове, но на най-отбраните маси разменяха притежателите си скъпоценности, космически кораби и живи същества. С мизерните си 6 000 Рихтер не можеше дори да влезе в играта, входът на масата на Лорго беше твърдо 10 000. Появи се нов играч, останалите го поздравиха и му направиха място. Имсимус се оживи.
- Генерал Коргрот! Каква чест, може би сега ще поиграем на Галактическа битка?! – мелодичният тембър на Лорго караше околните да се усмихват, дори когато ги обираше до шушка.
- Чудесна идея ипсимус, но нека да я оставим за втората вечер. – избоботи генералът. – обещавам ви залог, който дори за вас ще е трудно да преглътнете. Гарантирам, че всеки играч ще трябва да участва със залози на стойност поне 200 000!
- Умирам от нетърпение! Да не би да смятате да заложите някоя от фрегатите си? Аз не мога да се сдържа и ще ви издам един от залозите си, куртизанка телепат от Блеетганеш.
Генералът се ухили мрачно, а Рихтер простена. Подобна сума му се стори непосилна за набавяне за едно стандартно денонощие. Беше относително лесно да спечели достатъчно, за да се откупи, но се съмняваше Докъли да го пусне току-така.
- Скъпи приятели, приемаме последни залози за надпреварата, начало след една минута! – прозвуча гласа на конферансието. – Към момента с най-висок коефициент е съзтезателят Кол Ран от Ганеш 50, следва го с коефициент 40 Дрхаг’Ло от Андромеда 3!
Рихтер погледна надолу. Под армираното стъкло десет състезатели бяха застинали на стартовата линия, яхнали конете си. На другия край на пистата имаше постамент, а върху него седеше робиня, повече съблечена, отколкото облечена. За да победи, състезателят трябваше да я метне на коня си, да обърне и да се добере до старта. Останалите имаха право да се опитват да му я отнемат с всички средства, след като докоснат постамента.
Прозвуча сигнал и Кол Ран се изстреля напред. Беше облечен с риза, жакет и леки панталони, на кръста му висеше кавалерийска сабя – разрешаваха се само хладни оръжия, по коня му също нямаше броня. Беше жертвал всичко в името на скоростта. Следваше го състезател от Морзалет с лека броня и комплект брадви за хвърляне в амуницията. Трети яздеше Дрхаг’Ло, въоръжен с копие. Останалите състезатели бяха по-тежко бронирани и изоставаха безвъзвратно. Кол Ран наближи момичето и се изправи още повече в стремената, ръката му се уви около кръста ѝ. Запазвайки равновесие ездачът направи завой, намествайки робинята пред себе си. Морзалетецът докосна постамента с лявата си ръка, докато дясната се стрелна за метателна брадва. Оръжието излетя към Кол Ран, той измъкна сабята си и го отби, без изобщо да се обръща. Публиката ентусиазирано заръкопляска на тази проява на майсторство. Драхг’Ло също беше докоснал постамента и сега се носеше след ганешеца с мрачна решимост. Изостаналите седмина се сбутаха, един от конете се препъна и по пистата заваляха тела. Копитата на ужасените животни биеха напосоки и превръщаха в кървава каша състезателите. Кол Ран прецени, че няма време да ги избегне, дръпна юздите и отлично тренираното му животно прескочи агонизиращите тела. В този момент морзалетецът хвърли брадви с двете си ръце. Сабята отново просвистя, отби едното оръжие, завъртя се в отчаяна дъга срещу второто и го перна леко. Брадвата удари Кол Ран в рамото и бялата му риза се обагри в червено. Част от зрителките заприпадаха театрално, но повечето не си направиха труда да демонстрират подобна куртоазия. Вместо това следяха касапницата с блеснали очи и полуотворени устни. Казиното се огласяше от насърчителни викове и ругатни на десетки различни езици. Състезателят от Морзалет вече приготвяше нов чифт брадви, когато вбесеният Драхг’Ло го връхлетя и копието му го прониза. Технически ездачът от Андромеда 3 можеше да бъде дисквалифициран, но Кол Ран вече наближаваше финала и всичко останало беше без значение. Копитата на коня му удариха линията и казиното се взриви от емоциите на публиката. Победителят прибра наградата си от 5 000 кредита и робинята, група дроиди вече завършваха почистването на пистата.
На старта се нареждаха следващите десет души, а на постамента се качи момиче с абаносова кожа от Зейреб. Драхг’Ло отново щеше да опита късмета си. До него яздеше Тия, небезивестната шампионка от Грех’нат, а останалите състезатели ги следваха плътно. Копиеносецът сграбчи тъмнокожото момиче и го просна напреки на седлото си. Тия докосна постамента миг по-късно и в ръката й просвистя ятаган. Дрхаг’Ло докопа китката ѝ и двамата започнаха да си разменят удари. Останалите ездачи не закъсняха да се включат. Един шаа’йънт се стрелна и хвана робинята за глезените. Конят му обаче се спъна и го изхвърли под връхлитащите копита на останалите. Лявото стъпало на робинята остана да виси неестествено. Докато Дрхаг’Ло се бореше с Тия, ездач от Хог стовари боздугана си и пръсна главата му в кървав фойерверк. Ръката с ятагана, освободена от хватката, продължи по инерция и разсече жестоко робинята през гърба. Тия изрита обезглавеното тяло от седлото под връхлитащите копита на преследвачите, зад нея коне и ездачи се затъркаляха. Тя грабна момичето и то увисна, като счупена кукла в ръцете ѝ. Местната шампионка пресече финала с тялото и я обявиха за победител. В редките случаи, когато робините оцеляваха в подобни гонки, обикновено стигаха финала осакатени. На пръсти се брояха щастливките, грабнати от майстор като Кол Ран.
Рихтер не изчака следващото състезание. Намери един от административните дроиди и след като получи нужната информация, се отправи към регистратурата на участниците.

[Кал]

Лично творчество, да?

Напомня ми на нещо, което съм чел отдавна и откъслечно... в стила на Фредрик Браун.

(А това заглавие веднага ме накара да се заровя в Immortality, Inc. на Шекли. Но то било съвсем друго. )

Звучи много добре. Бих препоръчал олекотяване на изказа тук-там, и пръсване на встъпителната информацията за света на повече места из текста... но първо трябва да ни кажеш какво би искал да правиш с него.

[Lachdanan]

Много благодаря за добрата дума .

Ти си вторият човек, който ми казва, че заливам с информация в началото и трябва да я поразсипя. Отначалото исках, да е нещо късо. После то придоби някакво собствено мнение и живот и... почна да расте. Та и да ме питаш, какво искам да правя с него, не знам братче! Искам да повървя с историята и да видя докъде ще стигне.

Със сигурност напомня на много неща, сам се хванах да плагиатствам от Майн Рид, но вече бях наполовина на състезанието. Казаха ми, че напомняло и Хари Харисън - "Свят на смъртта". Като едното нищо .

Дай, моля те, някакъв акъл за олекотяване на изказа (примерче, като за прост водолаз, ако може ). Не съм писал от близо 15 години и със сигурност фразата ми е затлъстяла, аз усещам, как едва си взема въздух след повече от два абзаца.

[Кал]

Давам двенки, като за досъбуждане:

Причината Рихтер да не можеше да се наслади напълно на вечното представление в цирка беше, че в момента го продаваха.

Какво ще кажеш за:
Представлението течеше с пълна сила, както през всеки от последните XXX дни/месеци/години/друго. Но Рихтер не успяваше да му се наслади напълно.
Все пак не беше зрител, а участник. Продаваха го.

На няколко метра от театралната трупа на известните с артистичните си умения лагърци хогианец е повалил противника си и очаква решението на господаря си. Досами гърчеща се в любовен екстаз тройка роб философ обсъжда с евентуалния си господар сложна морална дилема.

Предлагам:
На няколко метра от трупата на артистичните лагърци хогианец е повалил противника си и чака решението на господаря си. Досами тройката, гърчеща се в любовен екстаз, философ обсъжда тънкостите на морална дилема с евентуалния си нов собственик.

... и тичам да превеждам „Асасините“, че съм обещал на Алекс.

[Lachdanan]

Лакхданан си взима бележки

взим взим взим

Няма как, да си изкривя душата и да кажа, че моето е по-хубаво. Едва ли ще мога да достигна твоите висоти, ама ще дерзаем, ако ме налазят лудичките днеска-утре ще пробвам наново.
Благодарско за насоките.

[Кал]

Мерси за четката, ама аре нема нужда. Горното мое е бърза, не твърде съсредоточена импровизация. Ако ти се чете нещо пипнато - опитай „Приказките“.

Още един съвет – не редактирай, ако имаш вдъхновение да продължиш да пишеш. Първо пиши. После шлайфай.

Тук имаме поне един Trip на друго мнение - но аз да си кажа проверения подход. (При мен, за да не се изкушавам да се редактирам , първата ми „чернова“ я записвам на диктофон. Там няма връщане назад; каквото си измислил – изговорил си го. Караш нататък.)