Непоискано добро

[frog]

Ке нАпишем. Ама не можех да си замълча, защото думата "както" в двете Добро май не я срещнах. Държите си на "като" и това си е. Просто съм много чувстлителна към повтарящи се работи :\

[frog]

Чудя се защо никой не ми е казал за червената точка на НДІІ, дето я няма. Или ако някъде е казано, не е стигнало до мен.

[frog]

Имам проблем с факта, че издадохме НД2 без НД1 в себе си... Също и с факта, че съм по-желала НД2, но както и да е.
НД1 не е на рециклирана хартия.
Проблемът с кривенето на тялото на НД2 е само в корицата.
В колко бройки е излязла НД2?

[Кал]

50 - колкото и единицата. От тях ни остават около 15, мисля.

[Кал]

„Непоискано добро“ – вече и в Моята библиотека

С благодарности към Мандор.

[Кал]

Мой отзив за „Непоискано добро II“:

Покрай няколко дискусии наоколо се присетих за една от ключовите теми в „Непоискано добро II“, която прави романа актуален и необходим за епохата ни. За съжаление, тя е и ОГРОМЕН спойлър на първата му част, „Непоискано добро“. Ако не сте я чели – не посягайте с мишката по-натам. Наистина ще си развалите изненадата.

[spoiler]„Непоискано добро II“ е първият български роман – поне първият, за който знам аз – фокусиращ се върху последствията от едно риалити шоу върху младите му участници. Той засяга загубата на чувствителност и естественост; порива да бягаш от проблемите, които те очакват „вън“ – и проблемите, които ще си създадеш, бягайки; търсенето на приятелство и истински контакт въпреки ограниченията на средата и сценария...

Разбира се, много по-живо и разнопосочно, отколкото в тези сухи обобщения.[/spoiler]

А най-ценното за „Непоискано добро II“ – също както при останалите книги на „Светлини сред сенките“ – е, че историята не ни оставя насред блатото. Тъй наречената „реалистична“ литература няма равна да ни метне сред пълчища от проблеми... и да ни зареже там. Измъквайки се с оправдания като „ами то, човешкото състояние, нали“ и „лимитиращата рестриктивност на битийната екзистенциалност“. Бъркате се, мили автори. :) Рестриктивното и лимитираното са (битуват :D) в призмите, които сте избрали. „Светлини сред сенките“, дори когато изберат по-мрачни теми и ъгли, не изоставят името си: търсят светлината отвъд сянката.

Ако кажете, че родната литература изобилства от такива автори... само с вас ще си играйкам. Може ли да ви надзъртам в списъците с бг четива? :)

[Кал]

„Непоискано добро II“ в Моята библиотека

Отново благодарности към Мандор.

[Кал]

Ако искате да подкрепите „Непоискано добро“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук.

[Кал]

По-интересните коментари от „Книгата, която ме вдъхновява“:

Книгата, която ме вдъхновява да творя непоискано добро, което е от сакрално значение за спасението ни! Четете и раздавайте себе си!

[Кал]

До тази неделя, 26 октомври, гласуваме за „Непоискано добро“ в Топ 30 на „Книгата, която ме вдъхновява“.

[Кал]

Пример за препоръка в Goodreads:

А заради изречението „Напоследък съм развила слабост към мрачни дистопии за унищожено бъдеще“ ти препоръчвам и нещо родно:

„Непоискано добро“

Не знам дали се води мрачно обаче.

[Кал]

Отзив от Triumpha в Goodreads

Най-вече ми беше проблем това, че повествованието "звучи" едновременно равно и някак накъсано. Не знам дали от структурата на изреченията, но като че ли нямаше никакви градации в текста. Авторовата реч около диалозите и многото мисли на Леона още повече го накъсват и силните емоции се губят някъде по трасето.

Идеята ми допадна като цяло, но атмосферата и обстановката ми се видяха малко размити, някак си не "удрят" с цялата тежест на положението, колкото би трябвало. Не мога да не я сравня с "Игрите на глада" - не съм върла фенка и на моменти ми писваше от дилемите на Катнис, но атмосферата там ми беше много силна. При цялото ми уважение към труда на Светлинките (не мога да повярвам, че десет човека са написали заедно книга!) и на екипа, така и не успяха да ме стреснат и да ме накарат да се притесня за някой от героите.

Въпреки това обаче е по-силна от някои други YA книги, които са ми попадали и, слава на авторите, любовните трепети бяха умерени и на място. :)

В „Непоискано 2“ има поне една по-стряскаща сцена... но ми е интересно дали ще ти въздейства, след като вече знаеш „врътката“. Ще видиш, де. ;)

(И с теб може би принципно се разминаваме в читателските нужди: на мен бъдещето в „Игрите на глада“ ми стоеше безкрайно нагласено – както в масата антиутопии – затова и не се връзвах на страданията на героите. Да не говорим за финала... :((( „Непоискано добро“ е сред малкото антиутопии, в които нямам тоя проблем – тя показва, че във всяко възможно бъдеще хубавите хора откриват как да се оправят.)

[frog]

18 юни 2016, 18 ч., Orange Books Cafe на "Граф Игнатиев".

Поискай "Непоискано добро"!

Здравейте отново от "Светлини сред сенките"!
Каним Ви на следващото ни събитие, в центъра на което този път ще бъде друг наш роман- "Непоискано добро".

Ще се радваме да отделите от следобедната си разходка в съботния ден, за да Ви запознаем с героите на "Непоискано добро". С тях ще Ви отведем в един свят от бъдещето, където човечеството е роб на Алианса. А игрите, които въртят главните герои- Леона и Етиен, са като вървене по ръба.

Повече ще разберете скоро.

[frog]

Тази година на награждаването на Копнежа за растящо творчество best"seller" е именно то, втората част . За компенсация особено на миналогодишното издание. Има още 1-3-макс. 4 бройки, да видим дали ще стигнат .
Чувствам се пространствено поздравена.
https://choveshkata.net/blog/?p=8728