Българска vs. западна фантастика

[Кал]

Хахаха! Тема-бомба!

Всъщност ме вълнува основно първата част от заглавието на темата. Понеже при все ... образа си в тоя форум, всъщност ме интересува развитието на българската фантастика, а тук неведнъж и недвапъти в какъв ли не контекст се сравнява тя със западната, искам да попитам конкретно:

Какво я прави по-добра от западната (в определени случаи)? Какво я прави интересна и уникална (ако не по-добра)?

Целта ми е да се дискутират основно конкретни книги, ако може с повече от по едно изречение, като ако е възможно, нека се съпоставят със западни такива като отправна точка. В какво книгата А превъзхожда книгата Б, примерно. Да, може да разрази някой друг спор, но не виждам нищо лошо в това.

Като начало, имам уточняващ въпрос:

Как ще измерваме западните книги по отношение на богатството на езика? Оригиналите ли ще гледаме (което автоматично изхвърля от дискусията читателите, които не се чувстват комфортно с английския), или преводите?

За знаещите два или повече езика не мисля, че би било проблем. Ако имаш някакви генерални възражения по тази точка, нека ги чуем.

Имам.

Хората с достатъчно художествен усет към английския в този форум са малко, и все млади - от Lazy и armydreamer надолу (Вихре, Кънчо, извинявайте, ако четете това, ама вие рядко се вясвате активно ) - т.е. незаслужено отстраняваме голяма част от форумниците. Подобно несправедливо (според мен) разделение би имало, ако темата беше "Руска и българска фантастика" - само дето тогава ние "младите" трябваше да си мълчим и да гледаме тъпо.

Моето предложение е да сравняваме само преведените книги, и то само преводите им.

За да е малко по-честно - предлагам въобще да не сравняваме езика. Преводачите през полседните 15-ина години разботят при условия, които рядко им позволяват да разгърнат потенциала на българския език - т.е. те са в неизгодно положение спрямо всеки български автор, който е имал повечко време да обработва езика си, който отгоре на всичкото му е роден, т.е. опитът му с него е много по-значим. (Има и изключения, разбира се - за тях нека говорим).

Ако ще говорим само по оригиналите - всеки ще си говори за неговите си неща. Аз лично не бих разчитал на преразказ от друг човек на какво той е видял в една книга. Няма да имаме истинска база за сравнение, значи.

Възражения?

..........

Задължителен (и силно субективен ) списък на българската фантастична литература:

(в реда, в който ми хрумват)

- Николай Светлев, "Аз, грешният Иван"
- Иван Мариновски, "Космосът да ти е на помощ, Александър"
- Атанас П. Славов, сборник "Мигновечност"
- Янчо Чолаков, "Запали свещ на дявола"; сборник "Упражнения по безсмъртно писане"
- Николай Теллалов, "Слънце недосегаемо"; "10 на -9"
- Величка Настрадинова: "Невероятната Марта", "За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството"
- Агоп Мелконян: много разкази; повестта "Убийство в Ню Бабилон"
- Йоан Владимир: сборник "Легенди за стражите на Трите порти"; "Господарят на вълците"
- Никола Русев: "Приказка за Стоедин"
- Весела Фламбурари: поредица "Мина и магиите"
- Адриан Лазаровски: "Завладей българите"
- Иван Попов: "Хакери на човешките души"
- Георги Малинов: "Шампионите" - особено "Тревожно настроение"
- Елена Павлова: "Номад"
- Кръстьо Кръстев: mutanti.com
- Мартин Петков: "Те не вярват в приказки" (едноименната повест); "Не се обръщай назад"
- Иван Серафимов: "Хокерно погребение"
- Кирил Добрев и Валентин Иванов: "Професия Юнак"
- клуб "Светлини сред сенките": "Дивна"
- Велко Милоев: "Където не сте били"
- Иво Беров: "Бетонната фея"
- Светослав Славчев: "Хроника от Сарагоса", "Шпага с рубини"
- Богдан Русев: сборник "Електрочакра"
- отделни кратки форми, публикувани в сборници: "Орис" на Димитър Риков; "Опит" на Александър Бакалов; "Сънувах човешко лице" и "Неонови криле" на Ивайло П. Иванов; "Татко" на Ивайло Иванов; "Извън картината" и "Бунището" на Григор Гачев; "Последният разказ" на Александър Карапанчев; Homo Felicis на Светлана Алексиева; "Триптих за Юнаци и злодеи" на моя милост (су-бек-ти-вен!); "Драконът и портокаловият сок" на Геновева Димова; "Всеки един неверник" на Андон Стайков; "Ръцете ми да те" на Борислава Славеева; Deja vu на Христо Карастоянов; "Основание за смърт", "Джуджето на Дядо Коледа", "Жълто" на Петър Кърджилов
- (за по-издръжливи читатели) Емил Минчев: "Кули от камък и кост"

(Чел съм и Дилов, и Вежинов, и Минков, но не са ми достатъчно "задължителни". Петър Бобев и Емил Коралов не съм, както и Нина Ненова.)

Моля Дилян, Иво, Генерала, другите читатели с опит да допълват от техните.

ЕДИТ: Lazy ме подсети, че забравих
- Любомир Николов: "Десетият праведник"

.......................

Симо

Продължаваме да си уточняваме "базите за сравнение" точно защото няма как да градим по-нагоре без тях.

От новите ти постове аз например научих, че онова, което ти влагаш в думата "послание", далеч не съвпада с онова, което влагам аз. За мен "послание/послания" най-простичко казано е: замисълът, вложен от автора в един текст; смисълът, който текстът носи със себе си; всяка една водеща мисъл, която ми остава, след като го прочета.

Оттам идва и различната тежест, която му придаваме ти и аз. Аз държа на смисъла. И на емоцията държа, и на (съ-)преживяването - но не бих казал, че някое от тях е по-значимо от другите в моето преживяване като читател. Да, има текстове, които чета главно заради емоцията, други - заради посланията, трети - заради брилянтната постройка и изказ (от Янчо например обичам да крада конструкции , и в същото време изпитвам остър недостиг на емоция ). Това не прави едните повече изкуство от другите в моите очи.

А щом "посланието" е критерий с коренна различна тежест (и съдържание) при мен и теб - трудно ще ни е да сравняваме едни книги с други на равна нога.

Впрочем: Едно от най-важните послания в "Ендимион/Триумфа на Ендимион" е казано в прав, простичък текст, много пъти: "Избери отново". Обичам го. Обичам Енея, когато го казва. Обичам Рол, докато осъзнава какво означават тия две думи. Обичам Симънс, че не се е посвенил да ни ги напомни. Ако ти не си усетил поне частичка от тая обич при твоето четене на "Ендимион"... трудно ще говорим за "Ендимион" като за една и съща книга, да? Сега пренеси това към говоренето за цели литератури... Ето ти още една причина да държа да зная откъде тръгваме, преди да видя къде ще стигнем.

Естествено, винаги може просто да си говорим за конкретния блясък на конкретни книги. Не знам обаче доколко той ще е разбираем и даже забележим от другия, за когото "блясък" може да значи съвсем друго.

И сега с конкретни примери:

Не всяка голяма литература е длъжна да има Послания, Могъщи Идеи и Дълбок Смисъл. Понякога голямата литература е просто безбожно, невероятно, страхотно добре написана и увлекателна. Това е далеч по-трудно за постигане, отколкото повечето хора си мислят, и още не съм срещнал български автор, който да има майсторството на така презираната от всички елитарни читатели/писатели Джоан Роулнг.

"Добре написани и увлекателни" са "Космосът да ти е на помощ, Александър" и особено "Приказка за Стоедин". "Приказка за Стоедин" е онази книга, пред която всеки преводач се смълчава смирено. А ако е като мен - копнеещ да я преведе из целия свят, да не остане само в малката наша България - започва да вие безсилно...

По моето читателско преживяване - и двете са написани по-добре от "Хари Потър": по-плътно, без пасажи, които могат да се прескачат, с по-събитийна история, по-ярки преживявания (като цяло; иначе в ХП има много ярки индивидуални моменти, но концентрацията им е в пъти по-ниска). Което подсказва едно от потенциалните преимущества на българската (аматьорска) фантастика пред западната (професионална) - нашите автори нямат срокове за гонене. Което им дава достатъчно време да дооформят и шлифоват текстовете си... ако, разбира се, имат склонност към такива форми на мазохизъм .

(И на двамата ни е ясно, че всеки, който наистина отделя време за писането си в България, къса от дроба си - не може да се надява на финансова възвръщаемост, а го прави само защото така го тласка перфекционизмът - или Духът, въпрос на дефиниция. И причината за тази непредразполагаща към професионализъм ситуация е съвсем обективна - размерите на българското читателство. То би могло да храни един Христо Калчев, може би дори един Божидар Димитров... дали има място за повече? Впрочем в следващите години с Човешката ще се опитаме да проверим на практика.)

Хвърлям! И бягам!

А в това време наоколо.....................

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Фантастика и познание: Без/граничност на познанието в българската фантастична проза“:

Авторите и текстовете, анализирани в това изследване, не са „мой тип“; ще се радвам да видя продължение, което включва и по-позитивните образци.

~ Виж ти... вече имало робот, получил гражданство: Sophia на Дейвид Хансън.

~ Докато чета откъсите от изследваните романи и разкази, които отвеждат към заключения като „В световната фантастика автори като Станислав Лем, Робърт Шекли, Артър Кларк и др., а в българската (...) Недялка Михова, Павел Вежинов, Емил Манов са единодушни, че опознаването на Другия се осъществява посредством сетивност, до която разумният човек все още не е достигнал в своя еволюционен път“, умувам: Изброените автори доколко наясно са били с невропластичността на човешкия мозък? Знаели ли са например за решетката от мини-електроди, която се слага върху езика и позволява на загубил зрението си алпинист да продължи да катери планините, след като мозъкът му се научи да преобразува трептенията върху езика във визуална картина? Би ли променило това скептицизма им?

Едно добро въведение в темата е „Инкогнито: тайният живот на мозъка“ на Дейвид Ийгълман. Друго (което предхожда във времето голяма част от цитираните текстове, т.е. аргументът „недостъпна към оня момент информация“ не важи за него) – „Синята жилка на Афродита“ на Михаил Анчаров.

~ Има ли поне един положителен фантастичен модел в това изследване? Къде са Светослав Славчев, Петър Бобев, Величка Настрадинова и Атанас П. Славов? Къде са по-младите Николай Светлев, Николай Теллалов, Ангелина Илиева (Йоан Владимир) и Григор Гачев?

Вече съм на две трети и започвам да прелиствам страниците все по-бързо...

[Darth_Sparhawk]

Мисля, че сме далеч от истината.
Западните автори умеят да създават увлекателни и привлекателни текстове, вдъхновяващи, интригуващи, очарователни, дори ако щеш секси.
Ние сме в по-голямата част или епигони или (много по-лошо за мен) битови - разказваме лични, сиви и безинтересни неща, които поръсваме с някакъв измислен фантастичен или фентъзиен декор, уж че така ще влезе в жанра. Ми няма.
Има отделни попадения, но това са епизодични проблясъци. Освен това БГ авторите си стоят на убийствения за мен въпрос на Захарий Стоянов - "не те питам дали си добър човек, а дали си добър българин". Но за мен като автор и читател интересно е първото.

[Кал]

А! Веднага да те питам: Стигна ли до теб The Celestial Way на Drake Vato?

Понеже напоследък си мисля какви автори-визионери имаме в Бг – не само фантасти, ами всички, които си задават въпроса „какъв по-вдъхновяващ свят/по-вдъхновяващи хора биха могли да съществуват?“. И дотук от цялата ни литературна история съм се сетил само за двама – Дрейк и Николай Теллалов. (Плюс евентуално Антон Дончев, ако усещам правилно накъде върви „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“.)

(То не че и на Запад са толкова много – процентно може би са дори по-малко. Но нали са билюк народ, чистата им бройка е осезаемо по-голяма.)

[Darth_Sparhawk]

Видях го, звучи интересно, но не съм го чел, защото ми изглежда като книга с яко много уърлдбилдинг, а аз напоследък имам проблем с този елемент от фантастиката.

[Кал]

Всъщност светостроенето е доста обрано. Цялата история се развива на една планета, от която виждаме не повече локации, отколкото примерно в „Аватар“. Фокусът е върху героите (които също са малък брой), сюжета – и разбира се, визионерските идеи.