Терапевтични техники и технологии за психологическо въздействие чрез кукла върху деца с медицински, емоционални, образователни, умствени и рехабилитационни проблеми
Ако искате да я четете (в PDF), драснете един ред на пощата на Човешката библиотека.
Мой отзив:
Тази дисертация се озова при мен (и Човешката библиотека) изненадващо. Но пък – съвсем закономерно... след толкова мое мрънкотене как от сериозничене ще измрем (или ще се избием). :/
Е, тук се вижда как да си решаваме проблемите с още един вид игра
:~ Първи момент, в който сърцето ми успя да си проправи път през (или ако искаме да сме мили и ненасилствени – до
) ума:
~ 11-годишно момче с хиперактивност и дефицит на вниманието:В театралната школа, която водех, дойде едно момиченце с майка си. Бяха доста притеснени, защото детето беше с ДЦП [детска церебрална парализа], а искаше да посещава някъде занятия по актьорско майсторство и кукли. Веднага записахме детето и то започна да посещава нашите часове всеки ден, без да бъде разграничавано от останалите заради заболяването си.
(...) Детето носеше изключителен потенциал и силна емоционалност, която се изразяваше във всичките му участия на сцената със или без кукла. Беше прието от останалите деца без проблем, а и то не оставаше по-назад от тях, включваше се във всички занимания – от загрявката сутрин, до последните етюди, участия, анализи, проби, песни и танци. Независимо от спецификата на заболяването, момиченцето успя да се впише в групата, да получи роля, да си научи текста в пиесата, да играе и да получи заслужените си аплодисменти и похвали. Заболяването ѝ беше засегнало долните крайници, но това не пречеше да се включи в пластическите упражнения и танци, да се старае да ги прави, въпреки че не всичко можеше да постигне. Въображението ѝ и уменията ѝ категорично се развихриха в часовете по кукли, където освен да се играе с кукла, трябваше и да се направи такава. В първите ни часове беше дадена пълна свобода за избор на материали, герои, технология за правене – разбира се, с участието на сценограф. С напредването на заниманията децата си изработиха не само куклите, но и необходимите реквизити и декори за спектакъла.
Детето работеше спокойно и с пълната увереност, че ще може да се справи дори и с най-сериозните технологични проблеми. В един от часовете беше дадена задача да си изработят приказен герой, който щеше да вземе участие като герой в спектакъла. Всеки започна да си прави нещо различно, с различни материали, големина, тип. Детето си изработи не какъв да е герой, а русалка – с прекрасна дълга коса, изящно тяло, ръце и... опашка вместо крака (виж приложение 3). Това беше нейният начин да преодолее именно това, което я притесняваше, да покаже на себе си и околните, че това е тя и каквато и да е, тя има своето място под слънцето. Че притежава качества, които я правят достоен човек, който може да бъде наравно с другите.
~ Три момичета на възраст 12-16 г.:Като основен компонент за мотивация в началото използвах готова кукла, която говореше на език, който само аз разбирах. Това беше вещица на име Рената (...). По-късно тази вещица беше включена в приказката, която той съчини (...). Общуването беше сериозно и момчето нито за миг не се усъмни в това, което се случва. Благодарение на тази кукла написа по-голямата част от домашните си, които не беше писал от доста време, и даде обещания, които се опита да изпълни. След всяка среща интересът му се увеличаваше и той искаше да прави още упражнения, защото после си измисляхме истории и ги разигравахме. Тези истории бяха доста хаотични като сюжет, но в тях винаги присъстваше вещица. Според Бруно Бетелхайм и изследването му за символите във вълшебната приказка появата на вещица в историята е знак за маниакалност и липса на мярка, което се забелязваше и в поведението на детето.
(...) На пръв поглед приказката, която той съчини, е низ от хаотични събития и герои, но за него тя има огромна стойност и той беше много щастлив, когато я довършихме. В приказката естествено има и вещица, но се появява и друг много важен образ: великанът – символ на бащата. Присъстваха и две вълшебни животни, което достатъчно категорично говори за раздвояване. Във вълшебната приказка появата на вълшебно животно е олицетворение на То – символ на подсъзнанието, което трябва да бъде контролирано от Аз-а – а идентификацията с протагониста е Аз-а.
~ Деца на 3-5 г. учат английски:Момичетата бяха преживели сексуално насилие и поради този факт и особеностите на възрастта им минаваха през сериозна личностна криза. Ниска самооценка, невъзможност да се справят в конфликтна ситуация, нулева предразположеност към доверие и общуване с непознати. И трите имаха понякога конфликти помежду си, но в голяма степен разчитаха на присъствието на другите. Оказваха си странна, неразбираема подкрепа, но това не пречеше да се карат. Най-голямата се явяваше тартор на групата им и има впечатляваща биография за шестнайсетте си години, що се отнася до опитите ѝ за бягство от кризисния център.
Процесът на работа с децата протече в 11 срещи по 60 минути.
(...) В първите срещи от страна на две от децата имаше интерес, но най-малкото момиче беше дистанцирано и не комуникираше изобщо. След втората среща това започна да се променя, отношението му стана по-меко и то започна да се включва в обсъждането и репетициите.
Децата сами решиха коя приказка ще правят с кукли – „Хензел и Гретел“. Според психолога в центъра: „(...) изборът им не е много изненадващ, тъй като всички те са отхвърлени и изоставени в различна степен. (...) за В. ще е много полезно да се превъплъти в ролята на майката, защото се чувства отхвърлена и изоставена от нея. Ако изиграе ролята на майката, която изоставя собствените си деца в гората, може да се доближи до собствената си. Интересен е изборът на П., която по принцип е доста непокорна и дива, докато героинята ѝ в по-голямата част от приказката е добро, послушно, непроявяващо инициатива момиче.“ В изработката на куклите децата взеха участие с идеи и помощ и откровено се забавляваха на хрумката да направят къщата на вещицата от голям кашон, който да облепят с изрязани картинки от сладки неща (виж приложение 8). В хода на репетициите бяха спокойни, усмихнати и като че ли забравяха за всичко тревожно. Споделяха, че се чувстват добре да играят с куклите, защото им е приятно, а светът, в който те играят с тях, е приказен и историята има щастлив край. Представлението беше изиграно за персонала в центъра и за останалите малки деца, които веднага след спектакъла взеха куклите и започнаха да играят с тях. Момичетата споделиха, че тези срещи, играта с кукли и репетициите са били най-вълнуващото нещо за тях и че не искат това приключение да свършва. Социалният работник и психологът отбелязаха промяна в поведението на децата, повече откритост в споделянето и желание да развиват творческите си способности.
Куклата беше представена на децата като същество с биография, семейство, мечти, желания. Тя не владееше български език, което означаваше, че терапевтът се превръщаше в посредник между нея и децата. Още от самото запознаване децата много я харесаха, радваха ѝ се искрено и искаха да ѝ помогнат да се справи с всяка трудност.
Като поведение куклата наподобяваше децата, защото лесно се разсейваше, не изслушваше докрай, беше шумна. Бяха проведени поредица от уроци по английски по предварително написан сценарий (виж приложение 9). Заложи се на принципа „експериментиране с обратно учене“ – учене чрез отрицателен пример, т.е. незнанието на куклата се коригираше от децата и така неусетно те ставаха част от вече започналия урок. Бяха разработени тематични уроци, в които трябваше да се усвояват букви от английската азбука, да се сортират картинки по зададен принцип, да се помага на куклата да се ориентира в обстановката, да ѝ се помогне да разбере повече за някой празник (виж приложение 10).
.